Парадоксът на времето (съвременността) и неговите проблеми

[mnogoznaiko]

Живеем в безпрецедентна епоха на човешки прогрес. Статистиките говорят красноречиво - детската смъртност е достигнала най-ниските си нива в историята, а средната продължителност на живота се е увеличила драстично. Никога досега човечеството не е имало толкова възможности за развитие, образование и икономически просперитет.

Въпреки тези неоспорими факти, парадоксално е как продължава да се шири усещането, че живеем в особено трудни времена. Това разминаване между реалност и възприятие е още по-озадачаващо на фона на безпрецедентния достъп до информация, технологии и възможности за личностно развитие, с които разполагаме днес.

Особено тревожно е, че вместо да ценим и укрепваме демократичните ценности, които са в основата на този прогрес, наблюдаваме опасна тенденция към отдръпване от тях. Демокрацията е крехко постижение, което изисква постоянна защита и внимание. За съжаление, все повече хора се поддават на популистки послания и авторитарни идеи, подхранвани от изкривена представа за настоящето и носталгия по въображаемо "по-добро минало".

Не казвам, че всички трябва да са щастливи от сутрин до вечер, защото са се родили в това време, а че някак не виждам хората да се възползват конструктивно, а се настройват негативно спрямо времето, възможностите и постиженията на нашето време.

[Втори след княза]

Преди 35 минути, mnogoznaiko said:

Никога досега човечеството не е имало толкова възможности за развитие, образование и икономически просперитет.

Смятам, че именно тези безкрайни възможности пораждат идеята, която е в основата на популизма, че има лесни и бързи възможности за добруване. В този "вълшебен" свят е естествено да се вярва на вълшебници.

[deaf]

Преди 8 часа, mnogoznaiko said:

Никога досега човечеството не е имало толкова възможности за развитие, образование и икономически просперитет.

Силните и велики хора винаги са се раждали и живеели в реално много трудни условия – тирания,"робство" и т.н. Това са фактите. Благоприятните условия и демокрацията разнежват хората и в крайна сметка те деградират. Признак на деградация е да живееш спокойно и задоволено,но все от нещо да си недоволен.

 

Редактирано вчера от 05:45 от deaf

[mnogoznaiko]

Преди 8 часа, Втори след княза said:

Смятам, че именно тези безкрайни възможности пораждат идеята, която е в основата на популизма, че има лесни и бързи възможности за добруване. В този "вълшебен" свят е естествено да се вярва на вълшебници.

Лъжчи или "вълшебници" винаги е имало, имало е и хора, които да вярват. В момента е по-лесно, това е е лъжа, но не е без усилия. 

[Atom]

Според мен няма парадокс. Просто такава е човешката природа. Хомо Сапиенс не стои на едно място. Ние не сме адаптирани перфектно към която и да е околна среда за да се чувстваме комфортно в нея. Човечеството непрекъснато е било заобиколено с опасности и е трябвало непрекъснато да намира начини да се приспособява, да търси и измисля механизми за поне частично адаптиране. Цялата история на сапиенс е едно голямо и непрекъснато търсене и измисляне на такива механизми.

Да, човекът никога преди не е живял по-добре, но и никога досега не е имал толкова много информация и толкова лесен достъп до нея. В този огромен обем от информация, човекът може много лесно да открие нови възможности, но също така и пак толкова лесно може да открие и нови заплахи и опасности. Според мен именно познанието и осъзнаването на тези опасности кара хората да се чувстват недоволни и засилва убеждението, че живеем в "трудни времена".  

[Warlord]

Проблемът е, че в същото време всеки има достъп и до безкраен океан от дезинформация, фейк нюз, конспирации и пропаганда. Които често звучат по-интригуващо и атрактивно в сравнение с по- скучната реалност. В ерата на социалните мрежи всеки иска да е вървежен инфлуенсър и бунтар, което няма как да стане ако разправяш на хората колко добре живееш, как всичко ти е точно и как никога не сме били по-добре. Друго си е да размахваш виртуален юмрук против Сорос, прогнилия запад и илюминатите, които грабят клета майка България и заради които живеем в мизерия.

[Skubi]

Американският етолог Джон Б. Калхун изследва поведението на животните в продължение на близо 20 години. В експерименти с мишки той изследва как свръхпопулацията засяга гризачите, неговите субекти са скитащи плъхове между 1958–1962 г. и мишки между 1968–1972 г. Неговият най-известен и екстремен експеримент е утопията за мишки от 1972 г., наречена Вселена 25, която създава идеална среда за възпроизвеждане и оцеляване на мишки.

В това изследване той нарече „упадък на поведението“ ненормалното поведение, причинено от свръхпопулацията, което се състои, наред с други неща, в това, че женските стават все по-малко способни да раждат потомство или ако го правят, не се грижат за тях. Сред мъжете се появиха екстремни форми на поведение на няколко нива, от сексуално отклонение до канибализъм, докато някои реагираха прекалено на ситуации до точката на ярост, други патологично се отдръпнаха и излязоха да се хранят само когато останалите спят.

В 1978 година бяхме 4 милиардал Както и в тази песен пеят.

ЛГТ Ако тишината можеше да говори....