Отиди на
Форум "Наука"

Какви ще са космическите политики на президента Доналд Тръмп?


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки
Публикува

Какви ще са космическите политики на президента Доналд Тръмп?

earthset-artemis-1024x630.png

На снимката: „Артемис 1“ в близост до Луната. Програмата „Артемис“ бе създадена по време на първия мандат на Тръмп. Photo credit : NASA

6 ноември 2024 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вече е почти сигурно – Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ и само чудо може да обърне вота. Затова е време да погледнем към бъдещето: как вторият мандат на Тръмп ще се отрази на космическата политика?

По времето на първия мандат на Тръмп в периода между 2017 и 2021 г. бяха свършени три важни задачи. Първото бе създаването на програмата „Артемис“ и поставянето като официална задача човек да се завърне на Луната (да, това е заслуга на Тръмп). Второто беше преосноваването на Националния космически съвет (чието съществуване бе преустановено през 1993 г.). Третото бе утвърждаването на Космическите сили на САЩ (реално те бяха основани през 2019 г. след гласуване от Конгреса, но Тръмп абсолютно подкрепи тази политика).

За администрацията на Джо Байдън бяха важни други приоритети, така че космонавтиката остана на заден план. Програмата „Артемис“ продължи да върви по инерция, но претърпя сериозни забавяния. Макар че съвсем в началото на мандата на Байдън СпейсЕкс бяха избрани като основната фирма, която трябва да построи спускаемия апарат, с който хора ще кацат на Луната, Мъск нееднократно се оплакваше, че държавните регулации спъват прогреса и изстрелванията. Заради редица фактори, включително и този, Мъск подкрепи Тръмп преди тези избори. Други космически дейци, включително българинът-съосновател на Варда Делян Аспарухов, както и Бъз Олдрин, вторият човек, стъпил на Луната, също застанаха зад кандидатурата на Тръмп.

Извън всякакво съмнение е, че по времето на втория си мандат Тръмп ще преутвърди подкрепата си за „Артемис“ и за завръщането на човек на Луната (записано е в платформата на Републиканската партия). Голямото предизвикателство пред Тръмп е, че докато „Артемис“ се бави, китайците започнаха да наваксват и съществува реален риск не само китайски пилотиран кораб да кацне на Луната, но и китайците да вземат проби от Марс и да ги доставят на Земята преди САЩ.

Предстои да видим кои ще са хората, които ще оглавят Националния космически съвет и НАСА. Традиционно лидерът на Националния космически съвет е вицепрезидентът, така че естествено се спряга името на Джей Ди Ванс.

Що се касае до космическите програми за наблюдение на Земята, не е никаква тайна, че по време на първия си мандат Тръмп нееднократно правеше опити да ограничи работата на НАСА по изучаването на климатичните промени. Тогава той не успя да прекрати космическите мисии, ангажирани по изучаването на нашата планета, до голяма степен защото Конгресът се противопостави на неговите намерения. Предстои да видим дали ще му е по-лесно този път, след като вече и Сенатът и Камарата на представителите са под републикански контрол.

Предстои да се разбере и каква ще е ролята на Илон Мъск в цялата тази картинка, който през изминалите месеци стана голям поддръжник и финансов донор на Тръмп. Тази сутрин Мъск публикува в X съобщение, че бъдещето ще е фантастично (придружено със снимка на „Старшип“). Същевременно пусна и илюстрация с надпис „Let that sink in“, на която се вижда как влиза в Белия дом с мивка. Носят се сериозни слухове, че предприемачът наистина ще стане съветник или ще получи някакъв пост в администрацията.

Чакат ни интересни четири години. Четири години, за които човек трябва да се завърне на Луната, а според прогнозите на Мъск, да се отправи и към Марс. Републиканците спечелиха вота – сега остава да изпълнят обещанията си. Часовникът вече тиктака.

https://cosmos.1.bg/space/2024/11/06/donald-trump-politics/

  • Модератор Космически науки
Публикува

Очакват се сериозни трусове в американската космическа политика

spacex-sls-moon-1-1024x556.jpg

Ще оцелее ли ракетата „Спейс Лонч Систъм“ по време на втория президентски мандат на Тръмп?

11 ноември 2024 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. В сряда световната космическа общност се събуди сред една нова реалност – реалност, в която за президент на САЩ бе избран Доналд Тръмп. За избора на Тръмп до голяма степен спомогна и Илон Мъск, който вложи голяма част от времето, енергията и парите си. Мъск и досега бе монополистът в западната космонавтика, основен превозвач на апарати, астронавти и понастоящем собственик на най-голямата спътникова мегагрупировка. А сега той ще е сред приближените на новата президентска администрация.

Какво следва оттук насетне за космическата политика на САЩ? По темата обширен материал написа журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника. Той се позовава на материал в Ню Йорк Таймс, според който Мъск вече използва влиянието си с цел длъжностни лица от СпейсЕкс да бъдат назначени на ключови позиции, в това число в Департмента по отбрана. Разбира се, това представлява сериозен конфликт на интереси. Тръмп вече е доказал, че не е човек, който се съобразява с нормите и вероятно няма да се съобразява с тях и по време на втория си мандат. Но всяко нещо може да се направи така, че да е законно – например Мъск може да е със статус на „специален съветник“ и така да не се налага да се съобразява с федералното законодателство за конфликт на интереси.

Мъск притежава сериозни недостатъци като лидер, но е трудно да се оспорват резултатите му. Интуицията, която има към космическата индустрия, в частност залагането му на възвръщаеми ракети и високоскоростен интернет, се оказа правилна. Ако живеехме във вакуум, нямаше да е зле да имаме някой като Мъск, който да чертае политиките на американската космонавтика. Но във Вашингтон има достатъчно кислород, за да се получи взривоопасна комбинация. Бъргър вече е започнал да сондира източниците си относно какво предстои да се случи в космическата политика и макар че е трудно да се каже конкретно какви ще са стъпките занапред, общата картина започва да се изяснява.

Бюрократичната НАСА

Американската космическа агенция безспорно постига велики неща – но за съжаление тя представлява раздута бюрокрация. НАСА е проектирана да работи по този начин. Конгресмените пишат бюджета и се стараят да насочат повече пари към агенцията съобразно звената, които представляват.

Преди две десетилетия един инженер на НАСА на име Майк Грифин става шеф на агенцията по времето на администрацията на Джордж Буш. Грифин разбира много добре, че НАСА е прекомерно бюрократизирана. Например, има много центрове. НАСА не се нуждае от 10 големи центъра, които се бият за пари и така се самоизяждат. Но Грифин осъзнава, че ще се сблъска със сериозна политическа съпротива, ако тръгне да затваря центровете. Ето защо той създава своята инициатива „Десет здравословни центъра“. Посланието му е: не се бийте, а работете заедно.

И наистина през последните две десетилетия програмите на НАСА се опитват да канализират експертизата през различните звена на агенцията. Резултатът? „Това е трън в задника“, споделя инженерът Джули Кремър-Уайт. От управленска гледна точка, сплотяването на центровете се оказва колосално трудна задача. За съжаление космонавтиката не може да напредва бързо, ако се ръководи от комитети. Но това е начинът, по който НАСА днес работи – комитети в рамките на комитети, които се надзирават от комитети.

Илон Мъск нееднократно е заявявал, че иска да направи американското правителство ефективно и да му спести $2 трилиона. НАСА със сигурност би била по-ефективна, ако разполага с по-малко центрове. Но притежава ли администрацията на Тръмп смелостта да го направи? Със сигурност конгресмените от щат като Охайо ще се борят със зъби и нокти за своя изследователски център Глен.

През последните няколко години НАСА започна да повишава ефективността си, като закупуваше комерсиални услуги, вместо да ръководи пряко разработката на космическите си системи. Най-очевидният пример са програмите за превоз на товари и астронавти към Международната космическа станция. НАСА започна да разширява тази дейност и към космическите комуникации, спускаемите лунни модули и бъдещите частно ръководени орбитални станции. Конгресът не е много доволен от това, защото по този начин политиците губят контрола върху пренасочването на пари директно към центровете. Въпреки това НАСА се придържа към тази промяна.

И ето къде отново се появяват конфликтите на интереси. Основната причина, поради която НАСА е толкова успешна през последно време, е заради СпейсЕкс. Частните компании, които не се казват СпейсЕкс, не успяват да се съревновават, защото агенцията все повече финансира програмите чрез договори за фиксирани суми. Имайки предвид любовта на Конгреса към прякото насочване на пари към местните центрове, изглежда невероятно Мъск да трансформира агенцията по начин, който ще вкара повече пари във СпейсЕкс.

Какво ще стане с „Артемис“ и ракетата „Спейс Лонч Систъм“?

Понастоящем програмата на НАСА за завръщането на човек на Луната „Артемис“ страда от сериозни предизвикателства и забавяния. Наскоро Майкъл Блумбърг, основателят на Блумбърг Нюз, публикува силно критична статия, озаглавена „Мисиите на НАСА за $100 милиарда са се запътили към нищото“.

Надали администрацията на Тръмп ще прекрати „Артемис“ по простата причина, че програмата е създадена от самия Тръмп преди шест години. Но Мъск е фокусиран върху изпращането на хора към Марс, докато текущият профил на „Артемис“ (първо Луната, после Марс) е оформен от бившия вицепрезидент Майк Пенс, който вече не е на власт. Тръмп обича грандиозни жестове и Мъск му е казал, че е възможно човек да се отправи към Марс до края на мандата му. Това ще е през 2028 г. и тази дата е невъзможна поради ред причини. Има защо стратегията „първо Луната, после Марс“ да си е поставила за задача човек да се завърне на естествения ни спътник сега, а марсианските мисии да останат за по-далечното и мъгляво бъдеще. Но каквото и да се случи с „Артемис“, вероятно сега Марс ще се гледа на едно ниво с Луната.

Но Илон Мъск презира ракетата „Спейс Лонч Систъм“, която е централен елемент от „Артемис“. За него тази ракета е олицетворение на прахосничеството на държавни пари. И не е трудно да разберем защо това е така – „Спейс Лонч Систъм“ е изцяло невъзвръщаем носител и струва от 10 до 100 пъти повече в сравнение с ракетата на СпейсЕкс „Старшип“.

Ключовата задача на „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“ е да превозват астронавтите от Земята към лунна орбита. Но има начин това да се избегне. Тръмп може да префокусира „Артемис“ така, че да се използва „Старшип“ за полети към Марс. Или обратното – да се ползва някаква комбинация от „Фалкън“, „Орион“ и „Драгън“ за полети до Луната. Тръмп би могъл да остави „Спейс Лонч Систъм“ за близко бъдеще, но да прекрати всякакви инициативи за подобряването на ракетата, както и проекта за станция „Гейтуей“.

Според журналиста Бъргър за пръв път от 15 години насам на плота се поставя въпроса за пенсионирането на „Спейс Лонч Систъм“ или за намаляването на нейното влияние. Това е най-голямото изпитание за Тръмп и Мъск и тяхната риторика за намаляване на правителствената бюрокрация. Нека напомним, че основната политическа подкрепа за „Артемис“ идва от „червения Юг“: щати като Алабама, Мисисипи, Луизиана, Флорида.

Регулаторни реформи

Ако има една област, за която е налице яснота, това е регулацията. Още по време на първия мандат на Тръмп бе оказан натиск да се намалят регулаторните пречки. В космонавтиката това стана известно под формата на Директивата за космическа политика от 2018 година. Беше отбелязан известен прогрес, но недостатъчен.

Сега целта на Мъск е да получава по-бързо одобрение за изстрелванията на „Старшип“, които ще са от порядъка на стотици годишно. Със сигурност това ще се подкрепя от втората администрация на Тръмп. По време на първия мандат, част от инициативите на Директивата за космическа политика от 2018 г. бяха блокирани от Федералната авиационна администрация, но сега натискът от Белия дом ще е още по-сериозен.

Тук е важно да се подчертае следното – заприказвате ли се с изпълнителни директори на космически фирми, всички те имат някакви зловещи истории, свързани с Федералната авиационна администрация или другите агенции. Всеки се съгласява, че регулаторите трябва да станат по-ефективни, но и да имат повече ресурси, че да обработват заявките в разумен времеви порядък. Втората администрация на Тръмп разполага с някои важни съюзници по този въпрос. Тед Круз, сенатор от Тексас, вероятно ще оглави комисията на Сената за комерсиални дейности, наука и транспорт. Той е един от сенаторите с най-голям интерес към частната космонавтика и ще подкрепя законодателство в интерес на бизнеса. Тоест, законодателство, което дава свобода на компаниите и озаптява хватката на регулаторите. Но до каква степен то ще се реализира, зависи от това дали републикаците ще задържат Камарата на представителите или демократите ще поемат контрола.

Неприятният Мъск

Самият факт, че Илон Мъск става все по-влиятелен в американската политика, може да се окаже сериозен проблем, тъй като все повече демократи го ненавиждат. Изглежда вероятно, че много политици в Конгреса активно ще се противопоставят на смяната на фокуса на космическата програма от Луната към Марс, най-вече защото това съвпада с целите на Мъск за превръщането на човечеството в междупланетен вид.

Особено голям проблем е инициативата на НАСА за събиране на проби от Марс и доставката им на Земята. Сега тази програма бива преосмисляна заради проблеми с бюджета и графика. Ако Тръмп и Мъск заложат на изпращането на хора към Марс колкото се може по-бързо, надали агенцията ще харчи милиарди долари за роботизирана възвръщаема мисия. Скалите от Марс могат да бъдат прибрани от астронавтите на „Старшип“.

Интересен е и въпросът за международното сътрудничество. Понастоящем НАСА работи в широка международна коалиция за завръщането на хора на Луната, която се казва „Съглашението Артемида“ (бел. прев. – част от която е и България). В интерес на истината коалицията е създадена от самия Тръмп по време на първия му мандат. Сериозна неяснота обаче има покрай въпроса с Украйна, където се очертава напрежение между Европа и задаващата се нова американска власт. Европейците са бдително настроени към доминантното положение на СпейсЕкс в космонавтиката и може и да не искат да са част от инициатива, която ще даде тласък на амбициите на Мъск.

Едно е безспорно – идните месеци ще са много интересни.

https://cosmos.1.bg/space/2024/11/11/trusove-kosm-politika/

  • Модератор Космически науки
Публикува

Има голям шанс работата по ракетата Спейс Лонч Систъм най-сетне да бъде преустановена

artemis-2.jpg

На илюстрацията: космическият кораб „Орион“ трябваше да лети към Луната през септември 2025 година. Photo credit : NASA

13 ноември 2024 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. С избирането на Доналд Тръмп за президент и с оглед на факта, че негов основен съветник става Илон Мъск, изглежда почти сигурно, че ще бъде направен опит работата по ракетата „Спейс Лонч Систъм“ най-сетне да бъде преустановена, което ще доведе до сериозни промени по програмата за завръщане на Луната „Артемис“.

Новината бе публикувана от космическия журналист Ерик Бъргър от Арс Текника в Туитър. Според това, което е научил от негови източници в ракетно-космическия отрасъл, шансът за пенсионирането на „Спейс Лонч Систъм“ е поне 50%. За тези от вас, които не знаят – Бъргър е един от най-авторитетните космически журналисти. Досега не е имало случай, когато той да напише, че нещо ще се случи, а то да не се случи. Например през това лято журналистът пръв оповести, че се обмисля вариант астронавтите на „Старлайнър“ да се завърнат с кораб „Крю Драгън“ – и той ни информираше точно какво се случва в продължение на месеци, докато НАСА отричаше до последно.

Това няма да е първият опит на администрацията на Тръмп да прекрати работата по „Спейс Лонч Систъм“. Назначеният от президента администратор на НАСА Джим Брайденстайн започна инициатива по прекратяването през 2017 г., но опитът удари на камък, след като с Брайденстайн се свърза сенаторът Ричард Шелби. Шелби просто му каза да спре тези опити, иначе ще секне кранчето с парите за лунната програма „Артемис“.

Напомням на читателите, че „Спейс Лонч Систъм“ бе проектирана не от инженери на НАСА, а от конгресмени, които искаха парите да потичат в тези регионални центрове, за които отговарят. Оригиналната сделка бе сключена от двама сенатори, Бил Нелсън и Кей Бейли Хътчисънс. По-късно към тях се присъедини и Ричард Шелби, който бързо стана най-големият защитник на „Спейс Лонч Систъм“.

Но през 2024 година би било много по-лесно на Тръмп да прекрати работата по ракетата в сравнение с 2017-та, още повече, че републиканците вече овладяват и двете камари на Конгреса. Както Хътчисън, така и Шелби вече не са конгресмени, а Бил Нелсън е настоящ администратор на НАСА. Няма да е задълго – Тръмп бързо ще го смени.

Тъй като „Спейс Лонч Систъм“ винаги е била политическа креатура, ракетата никога не се е радвала на одобрението сред космическата общност, дори и сред тези, които искат човек да се завърне на Луната. Работата по нея протича изключително тромаво, с много отлагания. Когато първият мандат на Тръмп започна, заедно със заплахите на Шелби дойдоха и обещания от страна на Боинг, че ще ускорят разработките по „Спейс Лонч Систъм“, за да може нещо да се случи преди мандатът да изтече. Естествено, след като Брайденстайн и Тръмп вече нямаха претенции за прекратяването на „Спейс Лонч Систъм“, тези обещания набързо бяха забравени.

Но сега е много възможно прекратяването на „Спейс Лонч Систъм“ да не се размине, особено след като водещо лице в американската космическа политика не е кой да е друг, а самият Илон Мъск.

Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ безспорно е ненужна. Тя успя да изстреля кораба „Орион“ на пробно безпилотно пътешествие към Луната в края на 2022 година (мисия „Артемис 1“), но от тогава досега не е имало второ изстрелване. Мисията „Артемис 2“, този път с астронавти на борда, първоначално бе насрочена за тази година, впоследствие бе отложена за септември 2025 г. (това е текущата дата) и почти е сигурно, че няма да излети и тогава заради неготовност на наземните системи и неяснота около топлинния щит на „Орион“.

За същото това време голямата ракета на СпейсЕкс „Супер Хеви“ с кораба „Старшип“ летя не веднъж, а цели пет пъти – последният от които бе през октомври и бе свързан с успешното завръщане на „Супер Хеви“ върху стартовата кула. И това е само „Старшип“. Ракети „Фалкън 9“ изведоха няколко роботизирани мисии до Луната, а „Фалкън Хеви“ изпрати към Юпитер мисията на НАСА „Европа Клипър“ – която конгресмените дълги години лобираха да бъде изстреляна със „Спейс Лонч Систъм“.

Нещо повече – през септември тази година бе изстрелян пилотиран кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ с четирима астронавти, който прекоси радиационните пояси на Ван Алън и се отправи на разстояние 1 400 километра от Земята – най-голямото отдалечаване на човек след приключването на програма „Аполо“.

Тъй че всичките варианти са на масата – и повечето от тях ще доведат до по-скорошно завръщане на човек на Луната, отколкото ако беше възможно със „Спейс Лонч Систъм“. Според Ерик Бъргър, една от възможностите е корабът „Орион“ да бъде изстрелян с „Фалкън Хеви“, след което да се скачи с друга ракета и степен „Центавър 5“, която ще го отведе към естествения ни спътник. Да, вярно е, че това означава не едно, а две изстрелвания – но при положение, че „Спейс Лонч Систъм“ изобщо на лети, а ракетите на Мъск се изстрелват по веднъж на всеки два дни, изборът е ясен.

Може да се стигне и до друг вариант – полет до Луната с „Крю Драгън“. Корабът „Орион“ съвсем не е нужен, по него се работи също толкова бавно, колкото и по „Спейс Лонч Систъм“. „Крю Драгън“ вече е возил хора, при това в по-далечния космос, както подчертах по-горе.

Безспорно обаче, каквото и да се случи, ни чакат интересни времена, макар и с много сътресения.

https://cosmos.1.bg/space/2024/11/13/sls-to-be-canceled/

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!