Драмата около постановката "Оръжията и човекът"

[ramus]

Преди 16 часа, Gravity said:

които не са я чели/гледали, някой ще каже ли какво се случва в тази пиеса, че има възмутили се?

Няма как с преразкази или нечии призми да се предава изкуство. Просто няма как.

Пиесата не е сценария си... не е и нечии изблици относно едно или друго. Романите не са "истина". Пиесите не са исторически труд, нито са описание на знание или познание. Ползват се специфичен език и "героите' и историята им не са истински, а само средство за да се предаде на "реципиента" нещо особено, нещо което не може да е директно списано или казано. Личното усещане от дадено произведение е именно ПРОИЗВЕДЕНИЕТО за всеки зрител, слушател...

Нищо в драмите и трагедиите не е истинско, но масови са изблиците на плач и сълзи - особено на някои знакови. Не пише никъде в сценария че зрителят трябва тук да се трогне и да заплаче - но така става...

Нищо във филмите не е такова, каквото изглежда - когато се прави даден филм, "зад кадъра" е съвсем друга вселената в сравнение с тази в главата на крайния зрител в салона.

Вживяването във материали от визуалните изкуства е проблем. Да се вживяваш как си НЕО, след като си гледал 20 пъти МАТРИЦАТА е вече предпоставка за шизофрения или най-малкото ИСКЕЙПИЗЪМ. А не спират дотам... ами се вживяват и по-надълбоко...

Познавам в момента случая на момче в 6 клас, което е неадекватно и  нерелавантно към действителността. Негов "живот" е станал един сценарий от комиксови герои. Той се фантазира на бяла нинжда, който е безсмъртен. Можело да му отнемат живота само със специален сребърен меч и само в Япония. Непрекъснато участва в "схватки" със съучениците си в училище, щото " и те били черни нинджи, а ролята му е да спасява света от тях... Носи разни оръжия в училище, агресира за секунди и не може въобще да се владее... Потъването в готово описание на живота и света е и сред религията - просто за много хора описаните в Библията събития няма начин да не са "истина"... Исус, героите... бог - не може да не са истина... И ги преживяват като "филм"... Има обоснована и добре изучена система от психични механизми защо е така, как става, кога става , как работи и какво му е значението...

По същия начин ползват силата на визуалните представления като внушения - например филма ТАЙНАТА, който внушава колко много живота зависи от това силно да си пожелаваме нещо и че има "технология" чрез която като си го мислим често и нахъсано... и всяко желание може да стане действителност.

Да ви кажа ли колко изтрещял народ се емна да "мисли позитивно" и да си изпълнил желанията...  и как всяко желание ще стане реалност. Това малоумие от надъхвации се превърна в символ на т.. "ново мислене" и проблемите в него текат по всички социални "канализации". То идва от т.н. "нова епоха", както и "нова вълна" ( нюуейв)... все са нужните някому набори от фантасмагории, които да станат за самозаблуди и подпомогнат фантазното преживявание и искейпизма. 

По същество няма разлика да се вживееш в дадено произведение и да се "обидиш" на сценария, на автора, на режисурата, на културата в БГ... въобще - що всички тия ще се "гаврят" с фантазиите си колко си 'от народа'. Ама те са били "група" и така си "мислим че сме - обидени". Не може да не е, щото така си го "чувстваме", така го "усещаме". Дори и не сме гледали или чели пиесата - но сме поругани (щото "нашите" така казаха че е). Трябва да сме "народ" и да се борим... с ПОРУГАТЕЛИТЕ. ...

Редактирано Ноември 11 от ramus

[deaf]

Обижда се този,който приема да се обиди. Не знам как да дам по ясна дефиниция на понятието обида. Например,ако днес някой турчин ме нарече "гяурин",няма да се обидя. Няма за какво. Просто ще го игнорирам тотално. Но ако хипотетично живеех в България през "турското робство",щях да се обидя и да строша главата на турчина.

В този ред на мисли,днес пиесата на Шоу не е обидна за мен. Защото няма за какво. Българската армия и българите като цяло доказано са смели и храбри хора. Въпреки русофилската и комунистическа пропаганда,която твърди обратното...

[Шпага]

Преди 2 минути, deaf said:

Обижда се този,който приема да се обиди.

В случая се обидиха тези, които искаха да се обидят. Видиотени псевдопатриоти, които се възползваха от ситуацията, за да развеят знамената, които после бяха захвърлени като парцали.

Въпросът е защо им беше дадена възможността да се развихрят по техния си винаги просташки начин. При избора на тази пиеса никак не е било трудно да се предвиди, че в днешно време реакцията ще бъде точно такава.

 

 

[Atom]

Преди 20 часа, Exhemus said:

И на мен не ми харесват буйствата, но това си е една добра реакция на имунитет от страна на народа. Нека да е некултурен, но да е народ, не мекушава маса.

Всъщност това не е проява на имунитет, а проява на деградация и на разпад на "народа".  "Народ" в старобългарския език в мнозинството от случаите има значение на "тълпа". Думата "народ" се осъзнава в днешното си значение едва при формирането на нацията и е натоварена с ново съдържание по-близко до определението за нация. Разликата между средновековното и съвременното значение на тази дума е, че ако "народа" като тълпа може да има единен дух и сила само ситуативно и временно, то нацията е осъзнат субект и би трябвало да притежава единен дух и сила постоянно. 

С други думи това не беше проява на нацията-народ, а на тълпата-народ. Тълпите по дефиниция са безформена маса. Тълпите наистина могат да проявят сила, но само временно (от ден до пладне). Освен това талпите рядко могат да бъдат съзидателни и почти винаги водят до разрушение. 

Още един път да повторя. Ако тази инцидент доказва или показва нещо, то това е по-скоро загубата на националния имунитет и признаци на национална деградация и разпад на нацията на разнородни тълпи. 

 

[deaf]

Преди 27 минути, Шпага said:

В случая се обидиха тези, които искаха да се обидят. Видиотени псевдопатриоти, които се възползваха от ситуацията, за да развеят знамената, които после бяха захвърлени като парцали.

Не,те не са патриоти и следователно не могат да се обидят,дори и да искат. Те са "копейки" и слуги на Кремъл. Които спретнаха нескопосана провокация,която имаше за цел да настрои враждебно българите срещу Запада,(Шоу е ирландец и един от световно известните западни писатели). Нищо не постигнаха. Понеже българите няма защо да се обиждат от една пиеса писана преди сто и кусур години и не отговаряща на днешната реалност... Апропо,това важи и за "Бай Ганьо". Аз познавам само един българин,който отчасти се припокрива с образа на Бай Ганьо. Един от хилядите,които познавам...

[ramus]

Преди 1 час, deaf said:

ясна дефиниция на понятието обида

примерът не е дефиниция.

ОБИДА е психологически етикет за определена типология негативно отражение. Психологическите етикети са за спецификата на психологията и хората, които са специалисти сред психопознанието.

ОБИДА е етикет за определено негативно сработване. И именно тук е интересното - това е вид инстинктивна реакция, основана като "отговор" на възприемането на "атака" или съмнение към важността или значимостта на персоната ( и нейната идентификация). Действа инстинктивно, но ако се овладеят и отработят механизмите на реагиране, или не е прицелен векторът на "атаката" не се реализира сработване. Тук някои хора вече списаха сами как тяхната идентификация, стояща в личностния им скелет, не се засяга от "обиждането".

В общ смисъл - означава че винаги тайната на обидата е в ОБИДЕНИЯ. Тя е неговият начин да прояви негативна реакция на определени "сигнали" отвън. Но ако не са "правилно адресирани" НЯМА да "стигнат до тригъра" и да се отключи сработването.

Освен това - за да се реализира "РЕАГИРАНЕТО" е важно "да я има ключалката" у самия субект. Травматичността от предишни "обиждания" играе главна роля в това да се реализира "резонанс" и дори това определя "силата и облика на самата реакция". А самата реакция - обикновено е опит за огледално връщане на негативното сработване. Мен ме боли, но когато съм обиден ще стигна и до там че и теб да те заболи - но това е само разновидност Има "мачкани" хора при които "обидата" се преживява твърде лично... и твърде вътрешно и незабележимо отвън.

Тази схема работи инстинктивно и "автоматично". Тя е част от емоционалната динамика на "ниско ниво". Не е тема тук за психология и малко импровизирам уж с цел да го направя разбираемо, но нямам идея дали въобще успявам.

Най-общо - ако се предприеме специфичен обучителен профил и овладеят някои специфични умения, обида може и да НЕ СЕ РЕАЛИЗИРА въобще дори и при упорити сигнали отвън... Това дава възможност на всеки субект да промени основните си зависимости от емоционалните си сработвания, а с особено значение това е важно за "негативните". Но това е само за хора, които се насочат към всичко това и имат нужните дадености и овладеят уменията.

 

[Р. Теодосиев]

Кой организира този протест?

Защо агенти на ДС правят намеци, че няма нищо лошо с насилието?

Кой пази нашите ценности?

Видеото отговаря на тези въпроси:

 

[Amazonski]

Ако човек се позачете в пиесата е превод: https://www.24chasa.bg/Media/2024/11/08/9e7eec2f-0434-4e69-b032-89707e0cd07c.pdf

или в оригинал: https://www.gutenberg.org/files/3618/3618-h/3618-h.htm

Става очевидно, че българите са представени положително. Победители във войната. Богато симпатично семейство, което чете. Офицерите, особено главният герой са интелигентни, с чувство за хумор и някакъв морален интегритет. Разсъжденията им, независимо дали на слугата, или на Сергиус са далеч над нивото на средният европеец от 19-ти век. Еманципацията на българките е изпреварила времето си, особено сравнено с Викторианска Англия. Вероятно и това е една от причините за успеха и в Лондон преди толкова години.

Според мен извадените от контекста неща, като миенето на ръцете, или директната лъжа за Английският Териер  са целенасочена захранка за примитиви с ниско ниво на критично мислене и особено за този подвид разпространен в татковината - русофилите.  Ако Малкович мислеше, че пиесата е такава обида за българите нямаше да я поставя в София - човека доказано не е олигофрен.  

Колкото до Бърнард Шоу, той все пак идва от Ирландия от началото и средата на 19-ти век. Роден е малко след Гладомора. Не е идвал в България, но чете вестници и списания. Международният престиж на България след 1885-та е изключително висок и в Европа и в САЩ. Статии за високите нива на образование (като за бивша Османска губерния) и за сравнително богатите селяни. В сравнение с Ирландия, България е Швейцария. Та ако Шоу изобщо е изпитвал нещо към българите, наи-вероятно е било добронамерена(или не толкова) завист. 

[Incorrectus]

On 10.11.2024 г. at 22:13, Exhemus said:

 А Вагнер колко пъти е поставян?

И един път стига. Не се съобщава да е имало бити. А разпалени дискусии обаче е имало. 2001г. Даниел Баренбойм изпълнява в Израел откъс от „Тристан и Изолда“.

[Skubi]

Преди 17 часа, deaf said:

Не,те не са патриоти и следователно не могат да се обидят,дори и да искат. Те са "копейки" и слуги на Кремъл. Които спретнаха нескопосана провокация,която имаше за цел да настрои враждебно българите срещу Запада,(Шоу е ирландец и един от световно известните западни писатели). Нищо не постигнаха. Понеже българите няма защо да се обиждат от една пиеса писана преди сто и кусур години и не отговаряща на днешната реалност... Апропо,това важи и за "Бай Ганьо". Аз познавам само един българин,който отчасти се припокрива с образа на Бай Ганьо. Един от хилядите,които познавам...

Eксюз, но бай ганьовщината е редица типични прояви, които писателят ги е обобщил в едно лице...Тук в Унгария аз срещам редица прояви сходни на ганьвщината...Най- типичното е когато си имат разправия с властите. И то когато унгарският Ганьо и българският говорят само родният си език...Най-често е  когато пренасят немски коли с червени номера, и не ги пущат да излязат от Унгария....или не си плаят такса /за камиона има поне 5 вида/ или не тази за която категория се отнася превозното средство... Най, най, е когато "те ме глобиха преди 2 години, но не го платих, ще ме хванат ли на границата?" така, че....ОН. ПС. Впечатляващо е че тези които живеят зад езиковата бариера и не говорят никакъв чужд език, даже и на нивото думички+ръкомахане, са убедени, че унгарците специално мразят българите и само тях изваждат от строя, само тях глобяват... 

Редактирано Ноември 12 от Skubi

[ramus]

Преди 4 часа, Incorrectus said:

И един път стига

Въобще не е "един път" лятото Софийска опера имаха поредното представление, дори сред "фестивал на Вагнер".

https://www.operasofia.bg/repertoire/WAGNER_FESTIVAL

Не знам дали някой тук има представа какво значи такава постановка - Вагнер е особен и специфичен тип музика, която върви с особен и специфичен стил на пеене.

Поставя се с много трудно, певци на Вагнерови опери на запад се наричат "ВАГНЕРОВИ ПЕВЦИ" и означава че типичната класическа оперна техника за пеене, се нарича БЕЛКАНТО, произлиза от Италия и няма нищо общо с ВАГНЕР. За ВАГНЕР са нужни съвсем друг тип пеене, звукоизвличане и е много по-трудно, времеемко и с много финансов ресурс.

Амалогични проблеми са налични и сред артистите, спрямо постановките, авторите им, режисьора... С танците - е също нещо подобно.

Редактирано Ноември 12 от ramus

[vvarbanov]

 Ето от къде се включи тригерът който задейства протестите пред Народния театър.

https://trud.bg/гаврата-на-бърнард-шоу/

Гаврата на Бърнард Шоу

 25.09.2022

 

25.09.20Грозна гавра устрои Бърнард Шоу с героичното ни минало. Световният класик обърна Сръбско-българската война в комедия. Храбреците, които защитиха обединеното отечество, облякоха костюмите на смехотворни персонажи. “Новото гробище над Сливница” беше поругано.

 Няколко са когнитивните пристрастия ,които задействаха протестиращите.

Отрицателни пристрастия.   

  Все повече изследвания показват, че индивиди с високи нива на обща тревожност формират заплашителни интерпретации на двусмислени събития........Резултатите показват, че социално-тревожните субекти показват по-заплашителни интерпретации на двусмислени, междуличностни събития в сравнение с ниско тревожните участници.  https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/10402689/

Пристрастност на приписването.

В психологията пристрастието при приписване или грешките при приписване е когнитивно пристрастие , което се отнася до систематичните грешки, допускани, когато хората оценяват или се опитват да намерят причини за собственото си поведение и поведението на другите.  Отнася се до систематичните модели на отклонение от нормата или рационалността в преценката, което често води до изкривяване на възприятията, неточни оценки или нелогични интерпретации на събития и поведения. https://en.wikipedia.org/wiki/Attribution_bias

 Враждебното пристрастие към приписването се концептуализира като пристрастие към обработката на социална информация (подобно на други пристрастия към приписването ), включително начина, по който индивидите възприемат, тълкуват и избират реакции на ситуации. Въпреки че случайното пристрастие към враждебното приписване е нормативно (особено за по-малки деца), изследователите са открили, че индивиди, които показват постоянни и високи нива на пристрастие към враждебно приписване в развитието, е много по-вероятно да участват в агресивно поведение (напр. удряне /сбиване, насилствена реакция, вербална или релационна агресия ) към другите. https://en.wikipedia.org/wiki/Hostile_attribution_bias

 

 Точно това се случи,  протестиращите проявиха насилие, не пуснаха хората които си бяха купили билети в театъра. Някои бяха удряни с дръжките на знамената.

Публикуването на статии с тригери има цел  да задейства определени групи индивиди. Така вотът се манипулира. Индивидите с тревожни разстройства лесно се задействат да гласуват за определени партии превърнали когнитивните пристрастия в лозунги. Останалите нямат мотивация и отиват за гъби. 

 

Редактирано Ноември 13 от vvarbanov

[Exhemus]

Преди 7 часа, vvarbanov said:

 Ето от къде се включи тригерът който задейства протестите пред Народния театър.

https://trud.bg/гаврата-на-бърнард-шоу/

Гаврата на Бърнард Шоу

 25.09.2022

 

25.09.20Грозна гавра устрои Бърнард Шоу с героичното ни минало. Световният класик обърна Сръбско-българската война в комедия. Храбреците, които защитиха обединеното отечество, облякоха костюмите на смехотворни персонажи. “Новото гробище над Сливница” беше поругано.

 Няколко са когнитивните пристрастия ,които задействаха протестиращите.

Отрицателни пристрастия.   

  Все повече изследвания показват, че индивиди с високи нива на обща тревожност формират заплашителни интерпретации на двусмислени събития........Резултатите показват, че социално-тревожните субекти показват по-заплашителни интерпретации на двусмислени, междуличностни събития в сравнение с ниско тревожните участници.  https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/10402689/

Пристрастност на приписването.

В психологията пристрастието при приписване или грешките при приписване е когнитивно пристрастие , което се отнася до систематичните грешки, допускани, когато хората оценяват или се опитват да намерят причини за собственото си поведение и поведението на другите.  Отнася се до систематичните модели на отклонение от нормата или рационалността в преценката, което често води до изкривяване на възприятията, неточни оценки или нелогични интерпретации на събития и поведения. https://en.wikipedia.org/wiki/Attribution_bias

 Враждебното пристрастие към приписването се концептуализира като пристрастие към обработката на социална информация (подобно на други пристрастия към приписването ), включително начина, по който индивидите възприемат, тълкуват и избират реакции на ситуации. Въпреки че случайното пристрастие към враждебното приписване е нормативно (особено за по-малки деца), изследователите са открили, че индивиди, които показват постоянни и високи нива на пристрастие към враждебно приписване в развитието, е много по-вероятно да участват в агресивно поведение (напр. удряне /сбиване, насилствена реакция, вербална или релационна агресия ) към другите. https://en.wikipedia.org/wiki/Hostile_attribution_bias

 

 Точно това се случи,  протестиращите проявиха насилие, не пуснаха хората които си бяха купили билети в театъра. Някои бяха удряни с дръжките на знамената.

Публикуването на статии с тригери има цел  да задейства определени групи индивиди. Така вотът се манипулира. Индивидите с тревожни разстройства лесно се задействат да гласуват за определени партии превърнали когнитивните пристрастия в лозунги. Останалите нямат мотивация и отиват за гъби. 

 

Ха хаа, май стана с вашите камъни по вашите глави? Няма само вие да владеете психологията , я !    Не е приятно, когато видиш, че и противникът владее чалъмите на психологията    

[Gabraka]

"Маркет Линкс": 50% от българите не осъждат протеста пред Народния театър.

[scaner]

Преди 1 час, Gabraka said:

"Маркет Линкс": 50% от българите не осъждат протеста пред Народния театър.

И какво ти казва тази статистика? Че тези 50% от народа са наясно за какво става дума в пиесата? Айде бе.    Или просто първосигнално реагират на медийния шум? 

Айде по-сериозно.

[Gabraka]

Преди 10 минути, scaner said:

И какво ти казва тази статистика? Че тези 50% от народа са наясно за какво става дума в пиесата? Айде бе.    Или просто първосигнално реагират на медийния шум? 

Айде по-сериозно.

Казва ми това, което пише, а пише, че, според "Маркет линкс", половината българи не осъждат протеста пред Народния театър.

 

[scaner]

Едно есе по този повод от Калин Янакиев:

„Народният гняв“ пред Народния театър и неговите вдъхновители

„Отделният човек се усещаше все по-важен – той повече не беше някогашното изолирано същество, беше се разтворил в масата, беше „народ“, а неговата личност, неговата обикновено незабелязвана личност беше придобила значителност. Дребният пощенски чиновник… писарят, обущарят, изведнъж получиха нова, примамлива възможност в живота си: да станат герои, и с тази романтична дума жените, оставащи в тила, вече величаеха и благоговейно поздравяваха всекиго, който носеше униформа.“

Стефан Цвайг, „Светът от вчера“

И друг път съм утвърждавал, че коренът на фашизма е в една много лесна за възбуждане (защото е примитивна) страст. Страст, която лесно прераства в ексцес. Ще си позволя именно през призмата на това свое твърдение да обясня онова, което преди десетина дни се случи пред Народния театър в София във връзка с премиерата на пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“, поставена от световноизвестния Джон Малкович.

Твърдя, че насъбралата се пред театъра тълпа бе всъщност от хора, опиянени преди всичко от това, че бяха призовани да… забравят своите повече от скромни личности, да се – буквално казано – само-забравят, да се самопотопят в рамка, надрастваща тяхната персонална посредственост и маргиналност. Защото привикани на площада пред „самия“ Народен театър, онази вечер на тях бе дадена възможност да забравят в тия няколко часа, че са… „стрина не-знам-коя-си“, „бай еди-кой-си“, „Гошо от квартал оня“, „Тошо от агитката на тия“ и т.н. Да само-забравят своето, може би едва завършено прогимназиално образование, своята безкрайна затрудненост (още в началното училище) да се „преборят“ с изучаваните Яворов, Елин Пелин, Йордан Йовков (дори само с тези, българските писатели), да забравят (опиянено) пренебрежително-високомерното отношение, което има към тях „шефът с очилата и костюма“, да изтласкат от паметта си срамния неуспех „да се цанят“ на работа в чужбина и т.н., и ето – в тази вечер да станат „народ“ – определение, дадено им от лукави манипулатори и многократно надрастващо скромните им персоналности. Всъщност в очите на повечето от тези хора ясно можеше да се съзре истинското опиянение от моментната освободеност, която обобщеността им като „народ“ даваше на тяхната проклета незначителност. В онази вечер бяха им казали, бяха им позволили, бяха ги насърчили да бъдат (о, какъв възторг!) не „Гошо“, „Тошо“ и т.н., а… „българите“ – разгневените, ревностните „българи“; бяха ги насърчили да бъдат – срещу тези „известни“ и инак недосегаеми за тях „Владо Пенев“, „Тео Ушев“ и т.н. – мощният и по определение надрастващ ги „народ“. А „народът“, за разлика от „бай еди-кой-си“, който не би могъл да размени и дума с „тоя Тео Ушев“, би могъл да има даже „свещено право“, щом е „обиден“, дори „да му набие един тупаник на тоя“, да му счупи очилата, да го наплюе. „Народът“, за разлика от обутия в анцуг квартален „батка“, от пенсионираната соцучителка, на която потомците ѝ не обръщат никакво внимание, без да са длъжни да знаят каквото и да било за Бърнард Шоу, могат и даже имат „свещено право“ да напсуват „чужденеца“, позволил си „да ги засегне“, да му обявят „война“ с мятаните „български домати“ и димки. Пред „народа“ тоя „холивудски фанфарон“, за който довчера не бяхме чували, но за който днес пишат „във вестника“ и „говорят по телевизора“, по „свещена йерархия“ е нищожество. Той – да, може да е звезда днес, но „народът“, изправил се тази вечер срещу него е „хилядолетен“, „славен“, буквално в кръвта му е и „победата при Сливница“ и златният прах от Панагюрското съкровище.

Ние сме оскърбеният от пиесата, за която ни казаха, че ни оскърбява, „народ“, и това е толкова, толкова освобождаващо от кварталната ни незабележимост, че сме в същински (агресивен) възторг от това, че са ни оскърбили! Ние изведнъж сме се озовали в „славна война“ (от която, ако би била реална, панически ще избягаме) и буквално – макар и да не го съзнаваме – сме благодарни на тоя „Малкович“, дал ни възможност да се само-забравим от своята малкост и да се почувстваме „българи“-те срещу „чужденец“-а, да се отпуснем в обобщеността си.

Благодарни сме обаче и на онези, които ни позволяват (и насърчават) тази само-забрава на скромните ни персоналности в тържествените обобщения; които ни повтарят, че макар да не познаваме някакъв Бърнард Шоу, някакъв Малкович, сме обаче „народ“, а познаващите ги са… „елитът“, безродният, разглезеният, немъжественият, джендъризираният елит… Благодарни сме на партията „Възраждане“, на партийката ВМРО, на, да, вече позастарялото „златно момиче“ Нешка Робева, които ни доставят тази невероятна радост да се спасим от своята комплексираност и да влезем в ексцесивен сблъсък с онези, които ни комплексират.

Ето – казвам – така се възбужда страстта, която лежи в основата на всеки фашизъм. Така, струва ми се, от поне десетилетие тя систематично се възбужда у нас и буквално търси поводи да бъде възбудена. Докато някой ден успее… да вземе властта и тогава вече да се разправи тотално с всички комплексиращи я „елити“.

 

 

[Втори след княза]

Преди 3 часа, scaner said:

Твърдя, че насъбралата се пред театъра тълпа бе всъщност от хора, опиянени преди всичко от това, че бяха призовани да… забравят своите повече от скромни личности, да се – буквално казано – само-забравят, да се самопотопят в рамка, надрастваща тяхната персонална посредственост и маргиналност. Защото привикани на площада пред „самия“ Народен театър, онази вечер на тях бе дадена възможност да забравят в тия няколко часа, че са… „стрина не-знам-коя-си“, „бай еди-кой-си“, „Гошо от квартал оня“, „Тошо от агитката на тия“ и т.н. Да само-забравят своето, може би едва завършено прогимназиално образование, своята безкрайна затрудненост (още в началното училище) да се „преборят“ с изучаваните Яворов, Елин Пелин, Йордан Йовков (дори само с тези, българските писатели), да забравят (опиянено) пренебрежително-високомерното отношение, което има към тях „шефът с очилата и костюма“, да изтласкат от паметта си срамния неуспех „да се цанят“ на работа в чужбина и т.н., и ето – в тази вечер да станат „народ“ – определение, дадено им от лукави манипулатори и многократно надрастващо скромните им персоналности. Всъщност в очите на повечето от тези хора ясно можеше да се съзре истинското опиянение от моментната освободеност, която обобщеността им като „народ“ даваше на тяхната проклета незначителност. В онази вечер бяха им казали, бяха им позволили, бяха ги насърчили да бъдат (о, какъв възторг!) не „Гошо“, „Тошо“ и т.н.,

Не мога да вляза в полемика с автора, но ще изразя впечатлението си, че той се поставя значително над някои хора, като ги представя без никакви основания като прости. Естествено, той е "умнокрасив"

По повод използваните думи за "тълпа", което после ще обясня защо му противоречи, бих припомнил тълпата при палежа на Партийния дом, която в Народното събрание яростно защитаваха, че не е тълпа, а народът. 

Ако тук беше автора, щях да го попитам за критериите за тълпа и народ, защото по моето мнение тълпа е неорганизирана маса, а авторът казва, че те били организирани и описва как са агитирани. А също, пред Партийния дом организирани ли бяха или беше тълпа? Но като го няма, остава ми да махна с ръка. "Още един, който се отнася презрително, по подражание на саксонците, към нас.

[Р. Теодосиев]

Преди 10 минути, Втори след княза said:

Не мога да вляза в полемика с автора, но ще изразя впечатлението си, че той се поставя значително над някои хора, като ги представя без никакви основания като прости. Естествено, той е "умнокрасив"

По повод използваните думи за "тълпа", което после ще обясня защо му противоречи, бих припомнил тълпата при палежа на Партийния дом, която в Народното събрание яростно защитаваха, че не е тълпа, а народът. 

Ако тук беше автора, щях да го попитам за критериите за тълпа и народ, защото по моето мнение тълпа е неорганизирана маса, а авторът казва, че те били организирани и описва как са агитирани. А също, пред Партийния дом организирани ли бяха или беше тълпа? Но като го няма, остава ми да махна с ръка. "Още един, който се отнася презрително, по подражание на саксонците, към нас.

Пред народния театър си бяха организирани и си имаха своите лидери. Джамбазки се провикваше и командваше "парада" много видимо. 

Ако това е народа, не мерси

И не е много трудно да се поставиш над тези хора от онази тълпа

[scaner]

Преди 11 минути, Втори след княза said:

Не мога да вляза в полемика с автора, но ще изразя впечатлението си, че той се поставя значително над някои хора, като ги представя без никакви основания като прости. Естествено, той е "умнокрасив"

Не влизай в полемика, ще загубиш. Не се иска никакъв ум да ходиш някъде да протестираш за нещо което не познаваш. Това е простотията, нали? Но ти явно му завиждаш на автора

„Народ“ има по-абстрактно, дълбоко и положително значение, свързано с идентичността, културата и историята на дадена общност. Различава се от сбирщината пред театъра, нали?

[Втори след княза]

Преди 10 минути, scaner said:

Но ти явно му завиждаш на автора

 

[deaf]

Преди 2 часа, scaner said:

Народ“ има по-абстрактно, дълбоко и положително значение, свързано с идентичността, културата и историята на дадена общност. Различава се от сбирщината пред театъра, нали?

Народът,включително и високомерно самонареклите се "интелектуалци" могат и понякога се преобразяват в тълпа за известно време. Справка,Френската революция. Повече – в "Психология на тълпите" от Густав льо Бон.

[Втори след княза]

Някъде през март или май догодина ще има гостуване на руски изпълнител. Очаквам провокации за провалянето му. Медиите ще мълчат с точно същата сила с която викаха по случая Малкович. Тогава, няма начин, ще напомня.

[Димитър Йорданов]

Преди 11 часа, Втори след княза said:

Някъде през март или май догодина ще има гостуване на руски изпълнител. Очаквам провокации за провалянето му. Медиите ще мълчат с точно същата сила с която викаха по случая Малкович. Тогава, няма начин, ще напомня.

Може да има протест само, ако явно и открито подкрепя Путин или войната на Русия срещу Украйна. В противен случай истинските русофили - тези, които харесват руските музика, филми, книги или пиеси ще се насладят на едно хубаво представление. А копейките и в единия и в другия случай ще използват това за пропаганда. Спри да се правиш на прост, Втори. 

И да допълня. Ако не броим всякакви т.н. Патриоти (скрити копейки подкрепящи Путин) нямам спомен друг в България да е правил такива мизерии каквито правят възраждане и другите от сродната им пасмина лесно манипулируеми и често много ограничени хора. 

Редактирано Събота в 14:02 от Димитър Йорданов

[gmladenov]

Преди 14 часа, Втори след княза said:

Някъде през март или май догодина ще има гостуване на руски изпълнител. Очаквам провокации ...

Самата покана на изпълнителя да дойде в България вече е провокация.

Докато руснаците убиват украинци, ние ще аплодираме руснак. Това е възмутително и дори престъпно.
Организацията, поканила изпълнителя, явно цели да изгаври с нас.