Следене на интернет комуникациите

[keleshbg]

Здравейте,

Имам няколко въпроса относно защитата на личната сигурност и поверителността на информацията в интернет пространството в България. В съвременния свят, където цифровите технологии са неотменна част от ежедневието ни, почти всичката ни комуникация и обмен на данни става онлайн. Това поражда сериозни въпроси относно правото ни на личен живот и нивото на защита на личните ни данни.

Първият ми въпрос е свързан с възможността българските институции като МВР, ГДБОП, Национална сигурност и Отделът по Киберпрестъпления да имат законен достъп до интернет трафика на обикновените потребители, включително съдържанието на техните комуникации. Говоря за текстови съобщения, изображения и всякакъв вид данни, които се разменят през различни имейл платформи като gmail.com, abv.bg, yahoo.com и други. Съществува ли ясно дефинирана правна рамка, която да ограничава този достъп, или тези платформи могат да бъдат достъпвани по законен път от тези институции? Как можем да разберем доколко държавата може да упражнява контрол върху нашите онлайн комуникации и какви са правата ни за защита на личния живот?

Вторият ми въпрос касае техническите възможности за мониторинг, ако такъв е разрешен. Възможно ли е подобно наблюдение да бъде напълно контролирано и как се осъществява технически? Знаем, че записването на интернет трафика на всички граждани би изисквало сериозни ресурси. Използват ли се партньорства с интернет доставчици за достъп до данни при наличие на законова причина и как интернет доставчиците могат да филтрират трафика, особено при криптирани комуникации? Гарантират ли текущите протоколи и законови процедури прозрачност и защита на нашите права?

трети въпрос засяга доверието на хората в интернет платформите, които използваме ежедневно. Важно е да бъдем уверени, че личната ни кореспонденция е защитена и няма да бъде следена без съдебно разрешение. Има ли конкретни закони и регулации, които гарантират конфиденциалността на нашите данни и как се прилагат на практика? Какво може да направи обикновеният гражданин, за да се увери, че неговата лична комуникация остава наистина лична?

Благодаря предварително за мненията и отговорите. Тези въпроси са от голямо значение за правото ни на лична неприкосновеност и свободна комуникация в интернет.

[Stoned1312]

On 8.11.2024 г. at 17:16, keleshbg said:

Здравейте,

Имам няколко въпроса относно защитата на личната сигурност и поверителността на информацията в интернет пространството в България. В съвременния свят, където цифровите технологии са неотменна част от ежедневието ни, почти всичката ни комуникация и обмен на данни става онлайн. Това поражда сериозни въпроси относно правото ни на личен живот и нивото на защита на личните ни данни.

Първият ми въпрос е свързан с възможността българските институции като МВР, ГДБОП, Национална сигурност и Отделът по Киберпрестъпления да имат законен достъп до интернет трафика на обикновените потребители, включително съдържанието на техните комуникации. Говоря за текстови съобщения, изображения и всякакъв вид данни, които се разменят през различни имейл платформи като gmail.com, abv.bg, yahoo.com и други. Съществува ли ясно дефинирана правна рамка, която да ограничава този достъп, или тези платформи могат да бъдат достъпвани по законен път от тези институции? Как можем да разберем доколко държавата може да упражнява контрол върху нашите онлайн комуникации и какви са правата ни за защита на личния живот?

Вторият ми въпрос касае техническите възможности за мониторинг, ако такъв е разрешен. Възможно ли е подобно наблюдение да бъде напълно контролирано и как се осъществява технически? Знаем, че записването на интернет трафика на всички граждани би изисквало сериозни ресурси. Използват ли се партньорства с интернет доставчици за достъп до данни при наличие на законова причина и как интернет доставчиците могат да филтрират трафика, особено при криптирани комуникации? Гарантират ли текущите протоколи и законови процедури прозрачност и защита на нашите права?

трети въпрос засяга доверието на хората в интернет платформите, които използваме ежедневно. Важно е да бъдем уверени, че личната ни кореспонденция е защитена и няма да бъде следена без съдебно разрешение. Има ли конкретни закони и регулации, които гарантират конфиденциалността на нашите данни и как се прилагат на практика? Какво може да направи обикновеният гражданин, за да се увери, че неговата лична комуникация остава наистина лична?

Благодаря предварително за мненията и отговорите. Тези въпроси са от голямо значение за правото ни на лична неприкосновеност и свободна комуникация в интернет.

Тези въпроси, които засягат защитата на личната сигурност и поверителността на информацията в интернет, са изключително актуални и важни в съвременния свят, където почти всичко става онлайн. Ще се опитам да отговоря на тях по най-подробен и ясен начин. Българските институции като Министерството на вътрешните работи (МВР), ГДБОП, Националната сигурност и други специализирани органи имат ограничен, но все пак законен достъп до интернет трафика на потребителите, ако има установено нарушение на закона. Това се случва само при спазване на специфични законови процедури и изисквания. По-конкретно... Закон за електронни съобщения (ЗЕС) и Наказателно-процесуален кодекс (НПК) регламентират условията, при които могат да бъдат извършвани следствени действия, включително подслушване и мониторинг на комуникации. За да се осъществи мониторинг на лични комуникации (включително електронни съобщения, текстови съобщения, изображения и имейли), обикновено е необходимо съдебно разрешение. Това е механизъм за защита на правото на личен живот, като се изисква конкретна причина (например сериозни заподозрения за извършване на престъпление) и санкция от съд. Възможно е да се искат данни от интернет платформи (като Gmail, ABV, Yahoo) или доставчици на интернет услуги, но само ако е налична законова причина, която обосновава такава стъпка и съответно се извършва в рамките на закона. Въпреки тези възможности, и в България, и в ЕС общият регламент за защита на личните данни (GDPR) осигурява защита на личния живот и забранява несанкционирано събиране, обработка или наблюдение на лични данни, освен ако не се извършва в рамките на строго определени условия, свързани със законови изисквания. Технически, мониторингът на интернет трафика на всички граждани би изисквал сериозни ресурси, както посочвате. Въпреки това, ако мониторингът е разрешен по законен път, той може да се осъществи по следните начини... В много случаи правоохранителните органи могат да сътрудничат с интернет доставчици (ISP), които могат да предоставят информация за определени IP адреси, трафик или дори данни, свързани с конкретни акаунти, когато има съдебно разрешение. Това обаче изисква ясни и дефинирани процедури за защита на личните данни и правата на потребителите. При наличието на криптирани комуникации (например чрез протоколи като HTTPS или енд-то-енд криптиране на имейли), интернет доставчиците не могат лесно да декодират съдържанието на трафика без конкретен достъп до криптографски ключове или без сътрудничество със съответните платформи (например Google, Microsoft и други). В България, както и в целия ЕС, съществуват механизми за надзор, които осигуряват проверка на действията на държавните органи. Все пак, процесите на събиране и обработка на данни са предмет на строг контрол, включително от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Доверието към интернет платформите е критично за защита на личната ни комуникация. Въпреки че голяма част от комуникацията днес преминава през глобални онлайн платформи (като Gmail, Facebook, WhatsApp и други), те също така са подложени на законови изисквания за защита на личните данни. В допълнение към GDPR, има и специфични закони в България, които регулират защита на личната информация и правото на конфиденциалност, като Законът за електронните съобщения и Националната правна рамка за защита на личните данни. Платформи като Signal и Telegram предлагат енд-то-енд криптиране, което прави съобщенията трудни за прихващане и декодиране. Потребителите могат да проверят и конфигурират настройките на личните си акаунти и профили в съответствие със стандартите за конфиденциалност и сигурност. Използване на VPN (виртуални частни мрежи) за защита на интернет трафика и скриване на географското местоположение. Въпреки възможността за мониторинг на интернет трафика, в България съществуват стриктни изисквания за защита на личния живот, които включват право на гражданите да бъдат информирани за действията, свързани със събирането на данни. Например, в случаите на мониторирането на комуникации, те трябва да бъдат информирани за това в рамките на определени срокове. България има ясна правна рамка за защита на личния живот и правото на лични данни, която е в съответствие с европейските стандарти (като GDPR). Въпреки това, съществуват определени условия, при които държавните органи могат да имат достъп до интернет трафика и съдържанието на комуникациите, но само при спазване на стриктни процедури и съгласно законови изисквания. Важно е гражданите да бъдат информирани за правата си и да използват мерки за защита на личните си данни, като криптиране и внимателно управление на онлайн активностите.