Битката при Наварин - 8.Х.1827г.

[Galahad]

ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

Йожен Дьолакроа, Клането на остров Хиос

През януари 1822г. в Епидавър било свикано Национална събрание на Гърция, което провъзгласило първата й конституция. Стресната от успехите на гръцкото въстание, Турция предприела жестоки репресии. Десетки хиряди гърци били избити, а тяхното имущество разграбено. Особено пострадал гръцкия остров Хиос - след клането от неговото 100 000 население, оцелели едва 2 000 души. Зругите били избити или продадени в робство. Жестоките кланета предизвикали вълна от възмущение из цяла Европа. Русия, Англия, Франция и Австрия изпратили ултиматум до султана, с който поискали да даде автономия на Гърция и да спре военните действия. Когато султанът отказал, Русия, Франция и Англия предприели решителни мерки - съюзна ескадра от 27 кораба се отправила към Гърция за да спре със сила турските издевателства.

СЪСТАВ НА ФЛОТИТЕ:

Съюзната англо-френско-руска ескадра се състояла от 27 кораба: 10 линейни кораба, 10 фрегати, 4 брига, 2 корвета и един тендер. Корабите били въоръжени общо със 1 300 оръдия. Макар и значително по-малобройни от противника, съюзния флот разполагал с по-модерни кораби и по-опитни екипажи.

Турско-египетската ескадра се състояла от 88 морски съда: 3 линейни коръба, 17 фрегати, 30 корвети, 28 брига, 5 шхуни и 5 брандера. Въпреки наетите френски инструктури за обучението на египетските екипажи, бойната подготовка била на много ниско ниво. Туско-египетския флот разполагал с 2300 оръдия, като можел да разчита на подкрепана на намиращите се в Наваринския залив около 50 транспортни турски и египетски коръби, които имали по 10-20 оръдия.

КОМАНДВАНЕТО:

Съюзния англейско-френско-руски флот се намирал под общото командване на английския вицеадмирал сър Едуард Кодрингтън (1770-1851). Той се намирал на флагманския кораб "Орион".

Френските кораби били под команването на Анри де Рени.

Руските кораби били под командването на вицеадмирал Логин Петрович Гайден (пълното му име е граф Лудвиг-Сигизмунд Густав фон Гайден, от холандски произход). Участвал е в руско-шведската война 1808-1809г., и при обсадата на Данцинг през 1813г.

Турско-египетския флот се намирал под общото командване на Ибрахим паша, който ръководел и сухопътните действия срещу гръцките въстанници.

Египетския флот се намирал под командването на Мухарем бей.

БОЙНОТО ПОЛЕ:

Турско-египетския флот се намирал в Наваринския залив. Там бил надеждо защитен от батареите на Намаринската крупост и укреплението откъм сушата и както и от оръдията намиращи се на остров Сфактерия.

БИТКАТА:

Турско-египетския флот се намирал в залива подреден във формата на полумесец. Вицеадмирал сър Едуард Кодрингтън решил съюзния флот да навлезе в залива и да предаде ултиматум на турците, като се надявал да не се стигне до сражение. Бил изпратен парламентьор, който турците убили и подложили на обстрел френския флагмански кораб. След това бил изпратен и втори парламентьор, който също бил убит.

Съюзният флот навлязал в залива в 2 килвателни колони - дясната (състояща се от англо-френски кораби) и лява (състояща се от руски кораби). Сражението продължило около 4 часа. Руския и английския флагмански кораби атакували египетския флагмански кораб и го потобили. В сражението били потопени около 60 кораба от турско-египетския флот и над 4000 загинали или ранени. Съюзния англо-френско-руски флот не изгибил нито един кораб, а броя на убитите и ранети бил 661 души.

ПОСЛЕДИЦИ:

Поражението на турско-египетския флот отслабило военните действия на турция срещу гръцките въстаници. Последвала руско-турската война 1828-1829г., която завършила с Одринския мирен договор, по силата на който Гърция получила автономия.

Материали за Наваринския бой в интернет:

Уикипедията (руски)

[Frujin Assen]

Браво Галахад, признавам си по въпроса знам съвсем малко.

Прочее гърците не си ли спретват една гражданска война още докъто воюват с турците.