Айде у градо

[ISTORIK]

Айде у градо!

Намаляването на заетостта в селското стопанство и миграцията към градовете са неизбежни.

Хората, живеещи в селата, са повече, отколкото е икономически обосновано, обратно на широко разпространеното схващане, че гражданите трябва да ходят да работят на село.

Петър Дерменджиев от с. Г. Александрово, Сливенско, продължава да оре с магаре и дървено рало, да сее и дa прибира реколтата на ръка. Той е с основно образование и още прилага опита на своя дядо. Мечтаел е за трактор и за другите "чудеса на техниката", които да превърнат непосилния му труд в удоволствие от обработването на земята. После спрял да мечтае. Сега много от земите му пустеят, а зеленчуци купува от магазина. Такава е нерадостната картина в много села.

Селското стопанство в България е доста примитивно - голям брой хора произвеждат малко продукция. Българските села в началото на ХХІ в. не изглеждат много по-развити от тези в началото на предишния век. Земеделието изостава значително в сравнение с останалите сектори на икономиката по отношение на инвестиции, доходност и производителност на труда. Евросубсидиите ще променят това донякъде, но няма да оправдаят надеждите за съживяване на селските райони и спиране процеса на урбанизация.

Неблагоприятните данни

Делът на аграрния сектор в икономиката отбелязва стабилно низходящо развитие (виж графиката). Заетите на пълен работен ден в селското стопанство са 254 хиляди за 2005 г. по данни на земеделското министерство, или около 8,2% от всички заети, а други 750 хил. (близо 10% от цялото население) са влагали труд в собствени стопанства. Всички те са произвели едва 7,7% от БВП. Производителност­та на труда остава нис­ка в сравнение с останалите сектори от икономиката - за 2005 г. е с 56% по-ниска от средната за страната и спада с 11% в сравнение с пред­ходната година.

Секторът се характеризира със слаба механизация, раздробена собственост върху земята и ниска инвестиционна активност. Същевременно е високорисков под влияние на климатичните фактори. Средната възраст на заетите със селскостопанска дейност е по-висока в сравнение с останалите сектори на икономиката. Нищожна част от земеделците се възползват от наличните перспективи - коопериране, кредитиране и т.н. Образователното равнище на заетите в селското стопанство е ниско - близо 94% от фермерите имат само практически опит, малко над 4% са със средно специално земеделско образование и едва 2% са с полувис­ше или вис­ше образование.

Все повече заети в сектора отпадат от пазара поради ниската си конкуренто­способност и преструктурирането на поземлените отношения (развитието на арендите). Занимаващите се със селско стопанство през 2005 г. са с 20% по-малко в сравнение с 2003 г. В резултат на това броят на земеделските стопанства намалява с 20% за същия период, а общият размер на използваната земеделска площ в страната - с 6%.

Потокът на парите

България трябва да усвои 3.2 млрд. евро между 2007 и 2013 г. по линия на фондовете за развитие на селските райони (сумата се равнява на близо 13% от БВП за 2006 г.). От тях 2.6 млрд. евро са договорени с ЕС, а 631 млн. евро е националното съфинансиране. Извън средствата за селските райони общо за периода 2007 - 2009 г. с ЕС са договорени 1.1 млрд. евро преки помощи за земеделските производители и пазарна подкрепа на земеделието - чрез експортни субсидии, интервенция на пазарите на земеделска продукция и др. Към сумата от 1.1 млрд. евро би трябвало да има и доплащания от националния бюджет, но все още българското съфинансиране не е одобрено от Министерството на финансите.

Представители от бранша очакват положително въздействие от евросубсидиите. Според Радослав Козаров, председател на Асоциацията на търговците на зърно, те ще имат особено значение за зърнопроизводителите, тъй като ще осигурят свободни средства за инвестиции, каквито досега малко фермери са можели да си позволят - "нис­кото качество на зърнените култури се дължеше на ниското технологично ниво и на липсата на средства за торове. Сега с тези пари един голям производител спокойно би могъл да капарира например нов комбайн".

Бъдещето пред зърнопроизводството според главния секретар на Българската асоциация на фермерите Теодор Иванов е в окрупняването на земята. Той прогнозира отпадане на дребните производители от пазара, тъй като ефективната площ за развитие на този тип земеделие е между 3 хил. и 35 хил. дка. Иванов смята, че малките собственици имат бъдеще единствено ако се преориентират към отглеждане на трайни насаждения (овошки, орехоплодни, ягодоплодни). При тях добивът и доходността от декар са по-високи, отколкото при зърнопроизводството.

Парите от ЕС се очаква да окажат най-голямо влияние върху едрите производители, които обработват големи площи, поради механизма, по който се отпускат парите от ЕС (на единица площ). Допълнителните средства за тях ще означават реална възможност за инвестиции, оттам за съкращаване на разходите и по-големи печалби.

Окрупняването на земята

Очакваните евросубсидии на единица площ стимулираха процеса на икономическа комасация през последните години. Броят на стопанствата, обработващи под 1 хектар, спада, а средният брой животни на стопанство се увеличава. Наблюдава се тенденция на окрупняване на използваната земеделска земя от едно стопанство - броят на стопанствата намалява с 20% през 2005 г. спрямо 2003 г., а размерът на средната използвана земеделска земя се увеличава с 18%. Това, както и спадането броя на заетите с 4.6% повишава производителността в сектора с 3% през първото полугодие на 2006 г. Ръстът, макар и слаб, също се дължи на окрупняването на земята и по-голямата производителност. Положителният баланс на външната търговия със селскостопански стоки се увеличава със 71% до 545 млн. долара през 2006 г. спрямо предходната година.

Много от малките производители обаче не отчитат предимствата от комасацията. "У българския селянин все още липсва съзнанието, че може да печели повече, да получава по-добри условия по поръчките на семена и торове и да преодолее зависимостта от прекупвачите, ако обедини дейността си със свои колеги", казва Радослав Козаров. "Дребните производители ще имат бъдеще на пазара само когато узреят за тази мисъл", допълва той.

Отливът на хора

"Узряването" трябва да стане през този сезон. Иначе малките собственици много бързо ще се окажат изтикани от пазара, заради значителните икономически предимства на едрите - повече средства от евросубсидиите, оттам и по-големи възможности за инвестиции и по-висока производителност. Тези процеси не само няма да спрат урбанизацията, но по-скоро ще я ускорят. Това ясно се вижда при сравнение на данните за селското население в България и ЕС. В българските села живеят 2.25 млн. души, представляващи 29,4% от населението в страната. Делът на селското население в ЕС е значително по-нисък - 25%, като до 2020 г. се очак­ва да се понижи до 20%. Заетите със земеделие в ЕС ще паднат от 18 млн. сега на 10 млн. към 2020 г. според прогнозите на International Food Policy Research Institute.

Дори в условията на ниска капитализация в селското стопанство, безработицата в селата е близо два пъти по-висока, отколкото в градовете (виж графиката). В резултат на окрупняването броят на заетите в селското стопанство допълнително ще намалее. Все по-малко хора ще се занимават със земеделие, но заетите ще печелят повече. Алтернативната заетост (биоземеделието и селският туризъм) ще се развива дотолкова, доколкото ще се намерят предприемчиви хора с достъп до модерни технологии и информация.

---

Коментар след статията:

Естествена тенденция към градовете има. Това е безспорен факт. Но само у нас тя мина през пълно и неконтролируемо унищожаване на селата и малките градове . Създадоха се неописуемо грозните панелни комплекси. Да има движение от селото към града отчасти е нормално. Но някой правил ли е изследване за състава на мигриращите? За това колко от тях имат завършен 11-ти клас, колко са с чисто съдебно минало, какъв е коефициентът им на интелигентност и прочее? Тези, които идват от селото, смятат себе си за елит на провинцията. С нищо неподкрепеното им високо самочувствие струва много скъпо на нас, които ги посрещаме в града. Нас са ни учили на елементарни неща, като възпитание, обноски, толерантност, търпение, висока ерудиция, музикална и езикова култура и прочее. Онези от село, водени от нагон за бърз успех на чуждата им градска територия, се втурват пряко през закона и правилата към благата, които дори не са виждали, особено ако пък и ги видят в други страни от Западна Европа например. Тогава те стават опасни и неконтролируеми - за приемащите ги, за обкръжаващата ги среда, за самите себе си. Те са съгласни на всякакви условия, с което ликвидират постигнатото в социалната сфера, те не се гнусят от мръсни ходове и открито предателство, от грубо изтикване с лакти, справедливо разчитайки на възпитанието ни, и така ни оставят смутени и в положението на глупаци. Ето как цървулът става господар на положението, ето как се ражда новата селско-пролетарска революция за сметка на държавата, който губи време и средства, за да цивилизова нови пълчища полуобразовани диванета. Да имаш висше образование, да знаеш два западни езика, усвоявани в други държави, да имаш задграничен стаж, да си с чисто съдебно минало и да се отзовеш под ръководството на такъв селянин с незавършен 8-ми клас, член на клана на еди кое си село в София, е провал за страната. Не за отделната личност - това е смърт за модерната държава! Това е финансова загуба за обществото, това значи България да губи в конкурентната борба с други икономики само защото Андрешко от село Мало Умно е решил да става силен на деня. Защо?! Вероятно защото огромната част от тях се ориентират към единствената организация, способна да ги приеме безпроблемно в редиците си - органите за държавна сигурност. Оттам насетне пътят им към другите служби е широко отворен за сметка на професионалистите без пагон. Оттук идва и жестоката съпротива за досиетата и ченгетата. Има и други аспекти на проблема, но решението очевидно се налага - отпор, жесток отпор, а ако трябва - и бой. Не може селски наглеци, тарикати и леки жени да дават облика на нацията, не може да им се дава път, който те тепърва следва да извървят както всички нормални цивилизовани хора. Иначе отново отиваме в ямата, в лайната, където на тях им е най-добре. Но не - и на нас.

[КГ125]

:coolthumb:

[Frujin Assen]

Като жител на селски район ще си позволя да не се съглася с тази статия. Тя е написана само и единствено от гледната точка на богатите капиталисти които са алчни като... не мога да намеря сравнение. Същите тия капиталисти надуват цените до откат и намаляват заплатите без да се интересуват от хората. Какво да правят хора по над 45 години които никой и никъде не ще да вземе на работа, а ако случайно това стане им дават мизерни заплати. Ами въпросния човек си отива на село и си работи земята поне да може да се изхранва защото мизерната му пенсия не стига за нищо. Този човек е ИЗВЪН икономиката и неговата цел не е да отчита печалби, да менажира и т.н. Неговата цел е просто да не умре от глад. Този тип хора не само че няма да намаляват, но и ще се увеличават. Днес много хора работят в сивия сектор и след години и пенсия няма да вземат и на работа няма да могат да се задържат.

Вместо да помислят как да помогнат на тия бедни хора те мръсните алчни гадове капиталисти мислят как да им вземат и малкото което имат земята и къщите, с високи данъци, с натиск те искат просто да ги уморят, на тях тия хора не им трябват. Затова може да се каже че в България има ГЕНОЦИД към народа.

[КГ125]

Ти не си жител на селски район, а на един от най-хубавите градове в България А статията е насочена не срещу хората, а срещу негативите на едно явление, чиито корени са именно в липсата на здрав и истински капитализъм в България. Когато такъв е имало, селата са процъвтявали и са били гръбнака на държавата. А който е ходел в града, е съчетавал градската култура и селския морал...

[Frujin Assen]

Прав си че в България дясна политика няма, и това е по простата причина че днешните капиталисти са бивши комунисти.

[КГ125]

По-точно не може да се каже. Големите капиталисти днес в голямото си мнозинство са бивши комунисти или произхождащи от тях, оттам и проблемите. Но не бива да се смесват две много важни неща. Едно е принципа на капитализма, нормалния такъв, който е естествено състояние на обществото и дава резултати, с това, което е при нас, деформиран капитализъм, поради именно тези големите играчи.