Анекдоти

[Р. Теодосиев]

Древен Свят

+ Сиракузкият тиранин Дионисий попитал веднъж гръцкия философ Аристип защо повече от философите се стремят да се понравят на владетелите, докато обратното не се забелязва.

— Много просто — отвърнал Аристип, — причината е, че философите са гладни, а владетелите не са.

+ Попитали Цицерон коя от речите на Демостен най-много харесва.

— Най-дългата! — отговорил той.

+ Крадец нападнал Демостен и го ограбил. След като го познал, започнал да се извинява:

— Не знаех, че това, което взех, е твое!

— А не знаеше ли, че не е твое? — попитал го Демостен.

+ Посъветвали добронамерено Диоген:

— Ти си стар, трябва да си починеш.

— Защо да се спирам, когато достигам вече края на своето пътуване — отговорил мъдрецът.

+ Диоген провеждал на практика своето учение за абсолютното лишение. Той живеел в една бъчва и имал един дървен пахар, с който си гребял вода. Но забелязал, че едно куче пие направо от локвата, и веднага захвърлил пахара.

+ Диоген попаднал в ръцете на разбойници и те поискали да го продадат като роб. Философът се зачудил: — Интересно кой ли ще пожелае да си купиучител!

+ Когато Диоген научил, че и философът Калистен се чувствувал поласкан и щастлив от това, че бил поканен на обяд в двореца на Александър Македонски, .казал:

— Не щастлив, а нещастник е той, щом като трябва да обядва и закусва по повеля на господаря.

+ При силна градушка Диоген останал под открито небе. Бил полугол и мнозина го съжалявали. Минал наблизо Платон, който прозрял, че постъпката му се дължи на чудноватото му честолюбие, и се обърнал към гледащите го:

— Ако истински състрадавате този човек, не го гледайте! Отдалечете се, и ще видите, че той веднага ще се приюти някъде.

+ За да иронизира Платон, който казвал, че „човек е двуного без пера", Диоген оскубал един петел и го показал на своите ученици:

„Ето човека според Платон!"

След този случай Платон прибавил към своето определение за човека и думите: „с плоски и широки нокти".

+ Един глупав човек поставил над входа на къщата си надпис: „Тук е забранено влизането на глупаци". Диоген прочел надписа и възкликнал:

— Интересно как влиза в дома си стопанинът!

+ Понякога Диоген отивал на Акропола и подлагал ръце пред статуите за милостиня. Когато го питали какво означава това, отговарял:

— Упражнявам се да оставам безчувствен, когато хората ми отказват нещо.

+ Арфист свирел на една гощавка. Свиренето му било такова, че досадило на всички. Само Диоген го похвалил. Когато запитали философа защо го хвали, отговорил:

— Защото, макар и да не е добър музикант, пак упорствува да свири, а не отива да краде.

+ Приятел се отнесъл с молба към Фокион да му направи някаква услуга по нечестен път. Честният Фокион отказал.

— За какво ми е приятелството ти, когато не ми помагаш?

— А пък на мене защо ми е твоето приятелство, когато то иска да върша несправедливости? — възразил Фокион.

+ Попитали Аристотел защо красивото му харесва.

— Такъв въпрос задава само слепият! — отговорил философът.

+ Учениците на Сократ го попитали знае ли сигурно средство за любов от пръв поглед.

— Знам! — отговорил мъдрецът. — Трябва внимателно да се вгледаш втори път.

+ Гръцкият философ Талес бил съветван от майка си да се ожени още твърде млад, но той отклонил подпредлог, че не му било още времето. Минали много години и майката пак настояла, синът отговорил:

— Вече е късно, много късно...!

+ Един приказлив бръснар попитал философа Архелай как иска да бъде обръснат.

— С мълчание! — отговорил Архелай.

+ Философът софист Протагор се условил с един младеж да го учи в ораторското изкуство. Възнаграждението му да брои на два пъти: половината предварително, а другата половина, когато спечели първото си чело. Ученикът усвоил изкуството, но не се посветил на адвокатството. Тогава Протагор завел дело против него и заявил пред съдиите:

— Ако присъдата бъде в моя полза, то следва да ми платиш по силата на съдебното решение; ако ли бъде в моя вреда, следва да ми платиш, защото това ще бъде първото дело, което печелиш.

— Не съм съгласен! — възразил ученикът. — Ако спечеля делото, аз не трябва да ти плащам по силата па съдебното решение; загубя ли го — няма да платя, тъй като загубвам първото си дело.

Съдът оставил делото нерешено.

+ Когато в спор с гръцкия философ Зенон било поддържано мнението, че любовта не е достойна за мъдреца, той отговорил:

— Ако това беше вярно, тогава колко тъжна би била участта на жените: да обичат само глупавите мъже.

+ Зенон бил запитан веднъж от своите ученици:

— Учителю, ти имаш знания несравнимо по-големи от нашите. Защо тогава се отнасяш със съмнение към отговорите ни?

Философът очертал два различни по големина кръга върху пясъка и като ги посочил, казал:

— Големият кръг представлява площта на моитс знания, а малкият на вашите. Но и двете площи са ограничени: извън кръговете има много неизвестни -и на мене, и на вас. Обиколката на голямата окръжност, т. е. моите знания, е по-голяма от тази на малката — следователно и границата на моите знания с неизвестното е по-голяма от вашата. Оттук идва и съмнението ми.

+ Цицерон се научил, че Вациний умрял. Скоро срещнал освободения му роб Ориний и го запитал:

— Как си? Добре ли си?

— Отлично съм — отговорил Ориний.

— Значи наистина е умрял! — уверил се Цицерон.

+ Езоп срещнал пътник, който го попитал за разстоянието до най-близкото село.

— Върви! — казал му Езоп.

— Зная, че трябва да вървя, но кажи ми кога ще пристигна?

— Върви! — повторил Езоп вместо отговор. Пътникът недоумявал отговора и продължил пътя

си. Но след малко чул гласа на Езоп да му вика високо:

— Ще стигнеш в селото след два часа.

— А защо не ми каза това по-рано, когато те питах?

— Защото не знаех как вървиш.

+ Търговец на роби предложил на един философ да му продаде Езоп заедно с един граматик и един певец. Философът попитал последните двама какво знаят.

— Всичко — отговорили те.

— А ти какво знаеш? — обърнал се към Езоп купувачът.

— Тези двама не оставиха нищо за мене! — усмихнал се Езоп.

+ Пратеници на остров Самос се явили пред спартанския цар Клеомен с цел да го привлекат за съюзник във войната. Произнесли дълга реч, за която Клеомен отговорил:

— Не помня началото на вашата реч, затова не можах да разбера и средата й, но не мога да се съглася с края!

+ Римският претор Метел казвал:

— Ако допусках, че връхната ми дреха знае моите тайни, бих я изгорил.

+ Епирският цар Пир в 279 г. пр. н. е. нанесъл победа над римляните в боя при Аускул. Но тази победа струвала на Пир такива безмерни загуби, че той извикал:

— Още една такава победа — и ние сме загубени!

Действително на следващата година римляните разбили Пир. Оттук е възникнал изразът „Пирова победа", което значи съмнителна.

+ На трапезата у римския император Нерва се водел разговор за един престъпник при двора на Домециан. Изтъквали се различни негови прояви.

— Ако той би бил жив сега, как мислите? — попитал Нерва. — Къде ли щеше да бъде?

— Би седял с нас заедно на трапезата — обадил се смел глас.

+ — Сражението ще бъде страхотно! — казал един от военачалниците на македонския управител Антигон, когато настъпил срещу неприятеля. — Врагът ще ни обсипе с такъв облак от стрели, че ще засенчи слънцето.

— Толкова по-добре — отвърнал Антигон, — тогава ще се бием на сянка.

+ При влизането си в Атина Марк Антоний бил посрещнат с радостни викове и раболепно наричан бог Бакхус. Предложили му да го оженят за закрилницата на града, богинята Минерва, която отхвърлила предложенията на всички богове, нейни кандидати.

— Приемам с радост предложението ви! — казал Марк Антоний на атиняните. — Но понеже Минерва е велика богиня, от само себе си се разбира, че трябва да й бъде дадена прилична зестра. Смятам, че по-малко от шестстотин хиляди таланта вие не ще дадете, за да не оскърбите богинята си.

+ На един пир, организиран от римския император Август, царят на Тракия — Риметаклес, който се бил отцепил от Антоний и се присъединил към Август, с чувство, че е извършил някакво геройство, се хвалел с постъпката си.

Хвалбата достигнала до ушите на Август и му дала повод да каже пред съседа си на трапезата:

— Одобрявам измяната, но не мога да понасям изменниците.

+ Римският държавник и пълководец Антоний бил всецяло под влиянието на демоничната Клеопатра, египетската царица, за която се и оженил. Съпругата му Фулвия, която останала в Рим, била също демонична, но и много грозна, приличала повече на мъж. Един римски писател забелязал драстично:

— Клеопатра трябва да плати парична награда на Фулвия, задето й е дала Антоний опитомен и научен да слуша жени!

+ Според един спартански закон всички бегълци от бойното поле трябвало да се лишават от честно име. При един тежък случай на масово дезертиране, като се видяло, че Спарта ще обеднее от честни граждани, съветниците на цар Агезилай дали мнение да се допитат за това до народа. Свикани били всички граждани и Лгсзилай прогласил:

— Граждани, да оставим законите сега да спят!...

+ Веднъж персийският цар Кир минавал през реката Диала със своя бял кон. Но точно сред реката конят се удавил. За да я накаже, могъщият властелин я „осъдил на смърт", като заповядал да бъдат прокопани 360 канала и чрез тях да се отведат водите й в пустинята. Действително за около 1000 години реката престанала да съществува. Но с течение на времето пустинните пясъци постепенно пресушили и затрупали каналите и реката се върнала отново в старото си корито.