Цар Светослав Тертер

[Warlord]

Цар Светослав Тертер (1300 - 1321 г.) - първородният син на куманина Георги І Тертер от първия му брак с българка. Този брак бил сключен още преди Георги І Тертер да се вплете в интригите и заговорите около Търновския престол. Светослав се родил в края на 60-те години на ХІІІ в. През 1279 г. баща му е водач на провизантийската групировка докарала на власт протежето Иван ІІІ Асен. Императорът Михаил VІІІ Палеолог му предложил да се ожени за сестрата на Иван ІІІ Асен и по този начин да го превърне в опора на властта наложена от Константинопол. Въпреки, че Георги Тертер вече бил женен. Бракът му със знатната византийка обаче му осигурявал титлата деспот и второ място в държавната йерархия. Затова той приел предложението на императора и първата му съпруга заедно със сина им Светослав били изпратени за заложници в Никея. Само година след тези събития обаче Георги Тертер прогонил Иван ІІІ Асен и станал цар на България, но това с нищо не променило съдбата на заложниците и пленничеството им продължило при утежнен режим. Въпреки това Светоослав бил считан за престолонаследник и през 1281 г. той научава, че баща му вече го е сгодил за дъщерята на севастократор Йоан Ангел. Малолетната принцеса на Тесалия дори пристига в Търново, но бракът не можел да се осъществи тъй като византийците все още го държали в плен.

През 1284 г. отношенията между Георги Тертер и новият византийски император Андроник ІІ били уредени, българския цар върнал в Константинопол знатната си византийска съпруга, която дотогава държал в почетен плен, а бившата му жена и майка на Светослав била освободена и се завърнала в Търново, повторно се оженила за Георги и станала царица на България. Византийците обаче не искали да пуснат Светослав и продължили да го държат в плен като гаранция за мира.

На следващата 1285 г. търновският патриарх Йоаким ІІІ пристигнал в Константинопол и успял да уговори освобождаването на Светослав. Годежът му с тесалийската принцеса бил разтрогнат, а тя изпратена в Константинопол. Заедно с това Светослав трябвало да приеме да се ожени за дъщерята на главнокомандващия византийската армия Теодор Синадин - велик стратопедарх на империята. Така след 6-годишно пленничество Светослав имал щастието да се завърне на родна земя и да бъде направен съуправител на България заедно с баща си. Това обаче не продължило дълго. Татарската хегемония над България станала толкова заплашителна, че само след няколко месеца Георги Тертер се принудил да го изпрати за заложник при татарите. Заедно с него била изпратена и по-малката му сестра, която била отведена в харема на Чака, син на татарския вожд Ногай. Заложничеството му при татарите било много по-тежко и дълго. Докато пребивавал в Причерноморските степи той изпаднал в крайна бедност. Въпреки това обаче успял да се ожени за Енкона доведената дъщеря на богат италийски търговец, нейна кръстница била Ефросина - жена на Ногай и дъщеря на бившия император Михаил VІІІ.

Едно неочаквано събитие довело до нова промяна в неговия живот. В Златната орда избухнали кървави междоусобици, близо край днешния град Одеса Ногай бил разгромен и убит от Токтай, който станал новият татарски хан. Престолонаследникът Чака избягал на юг с неголяма войска преследван от Токтай, като взел със себе си и Светослав Тертер, разчитайки на него за помощ при превземането на търновския престол. Междувременно баща му Георги Тертер бил избягал във Византия от страх и заплахи от страна на Ногай, а току що бил починал следващия цар Смилец, който през краткото си управление бил безгласна пионка в ръцете на татарите. Светослав успял да подкупи болярите и те позволили на Чака да се качи на търновския престол през 1299 г. Веднага след това обаче от североизток нахлули войските на хан Токтай искащ смъртта на Чака и обсадили Търново. Светослав организирал заговор срещу татарският цар Чака, успял да го свали и хвърли в тъмница. След това заповядал да го удушат и накрая изпратил отрязаната му глава на поднос при хан Токтай. Ханът останал толкова доволен, че сключил мир с новият цар Светослав Тертер, като дори му отстъпил Южна Бесарабия, а татарите се оттеглили от България и с това бил сложен краят на тяхната хегемония над страната.

Светослав Тертер поема управлението на България в критичен момент, когато тя е разорена от чужди нашествия и заплашена от изчезване. Централната власт е толкова отслабнала, че навсякъде са се отцепили боляри независими от Търново - Дърман и Куделин в Белград, Шишман във Видин, Радослав, Войсил и Смилец в Средногорието. Генуа се е настанила в черноморските пристанища, а Македония е поделена между Сърбия и Византия. Под пряката власт на Търново са останали само земите между Черно море, Стара планина, Дунав и Искър. Всичко това до голяма степен се дължи на въстанието на Ивайло, реалните резултати, от което са разпокъсване на държавата и крайно изтоштение на населението от продължителните граждански войни придружени от нашествия на византийци и татари. На всичкото отгоре на Светослав се налагало да води жестока борба с опозицията в Търново, която и в този случай търсела помощ отвън, като организирал масови кланета, ослепявания, арести. Жертва на това станал дори патриархът Йоаким ІІІ. Той бил обвинен в държавна измяна и връзки с татарите и бил хвърлен от Лобната скала в пропастта прокопана от река Янтра. Част от недоволните боляри се обърнали за помощ към византийският император Андроник ІІ с искане да им изпрати за цар Михаил - синът на убития от Ивайло Константин Тих и дъщерята на бившия император Мария. Начело на византийска войска Михаил се отправил към България, но с това само се опозорил, бързо бил отблъснат от Светослав и избягал.

С това обаче Андроник не се отказал от опитите си да предизвика вътрешни междуособици в България. През 1301 г. той заложил на друг претендент за българският престол - севастократор Радослав, брат на починалия цар Смилец. Той също потеглил начело на византийска войска към България. Но също бил лесно отстранен - край крепостта Крън бил пресрещнат от войски предвождани от Елтимир, чичо на Светослав, и бил разбит и ослепен. А смилецовият род бил окончателно прогонен от Средногорието. Като в сражението били пленени 13 византийски архонти. След това Светослав предложил на император Андроник ІІ да размени византийските аристократи за своя баща и така след близо 10-годишно пленничество Георги Тертер отново стъпил на родна земя. Светослав уредил завръщането на своя баща, не му върнал и царския трон, но все пак го настанил в град Червен където да преживее старините си безгрижно в разкош и уединение някъде до към 1308-1309 г. когато починал.

През 1303 г. вече Светослав бил стабилизирал вътрешната обстановка и решил да предприеме офанзива срещу Византия с цел да я накаже за непрестанните й опити за дестабилизиране на неговата власт. Към старите византийски сплетни се добавили и нови - опити за откъсването на Елтимир, владетел на Крънска област, от централната власт, изгонването на сестрата на Светослав от Сърбия (тя била омъжена за краля Стефан Милутин). Другата цел била да отвоюва земите в Източна Тракия. Той настъпил на юг и атакувал крепостите в Източна Стара планина като в кратко време ги овладял. С това обаче кампанията не приключила при следващия си удар през 1304 г. Светослав превзел и важните черноморски крепости и пристанища Месемврия, Анхиало, Созопол, Агатопол и Русокастро.

Отчаян император Андроник изпратил сина си Михаил ІХ за да спре напредването на българските войски. Но положението било толкова неудържимо, че византийците стигнали дотам да изпратят на помощ на Михаил ІХ опитният, но престарял и болен военачалник Михаил Глава Тарханиот. Войските им се насочили към околностите на Созопол и били пресрещнати от българските при река Скафида близо до Мандренското езеро. В началото византийски отряд командван от Войсил (най-малкият брат на цар Смилец) нападнал българите и те се оттеглили назад през реката. Византийците се впуснали в преследване и увлечени се струпали върху моста над реката, основите на който вероятно предварително били подкопани от българите. Мостът не издържал и рухнал. Византийските войници изпопадали в дълбоките води и в този момент българите връхлетяли и настанал пълен хаос. Мнозина от византийците се издавили, а другите били посечени. В по-задните им редици, които все още се намирали на отсрещния бряг също настанало объркване и те не могли да удържат контраударът на българите и били обърнати в отстъпление. Последвало голямо кръвопролитие, в което византийската армия била напълно разгромена. За ожесточения характер на сражението свидетелства и фактът, че за първи път от доста време бил пренебрегнат неписаният закон, който препоръчвал освобождаване на пленниците, но българите не се поколебали да ги избият.

Младият император Михаил ІХ изпаднал в пълна безисходица, тъй като не разполагал със средства да заплати на войниците си полагащото им се възнаграждение. Той заповядал да насекат на монети собствените му златни и сребърни съдове, с които въоръжил войска от няколко хиляди души и през август 1304 г. се отправил срещу България. По това време цар Светослав Тертер не бил при войските си и това спомогнало на Михаил ІХ да разори земите около Сливен. Но това нашествие имало повече характер на диверсия и не оказало влияние върху съотношението на силите. Скоро след това войската на цар Светослав заедно с отрядите на деспот Елтимир опустошили ромейските владения в Тракия. На помощ на младият император били изпратени каталонски наемници, но това донесло повече вреда, защото накрая испанците се разбунтували защото заплатите им не били изплащани от месеци и оплячкосали византийските владения.

През 1305 г. византийската дипломация успяла да откъсне Елтимир от съюза му с цар Светослав. Главна роля в този заговор изиграла съпругата на бившия български цар Смилец, чиято дъщеря била омъжена за Елтимир. Светослав Тертер обаче изпреварил заговорниците и неочаквано нахлул във владенията на чичо си, когото пленил и не се поколебал да осъди на смърт.

Когато през 1306 г. аланите се отметнали от властта на императора, Светослав ги привлякъл за свои съюзници. Аланите били войнствен и непобедим народ и влизали в състава на ударната част на татарските орди. Част от тях (около 16 000 души) преминали във Византия, именно тях, заедно с жените и децата Светслав заселил в българските земи.

Междувременно българският владетел се домогвал до съюз и приятелство с предводителя на каталонците Беренгер дьо Рокафорт. В лагера му пристигнали пратеници на царя, които му предложили ръката на Светославовата сестра, вдовица на Чака. Преговорите били осуетени от византийците, които увлекли каталонците в действия далеч от Тракия.

След като българският цар окончателно утвърдил властта си над земите в Източна Тракия и Черноморието през 1306-1307 г. той започнал сондажи за мир с империята. Андроник първоначално настоявал да му отстъпят част от завзетите земи, но Светослав отказал всякакви отстъпки и преговорите продължили да се проточват. Накрая Светослав предложил да се ожени за Теодора, дъщерята на престолонаследникът Михаил ІХ, тъй като междувременно била починала предишната му съпруга Ефросина, която го дарила със син - бъдещият цар Георги Тертер ІІ. А завоюваните земи в Източна Тракия да бъдат официално считани за зестра. След известно време упорстване Андроник склонил да приеме предложената алтернатива на войната и през 1307 г. бил сключен мирен договор.

След тези събития бил осигурен дълготраен мир, който траял до края на живота и управлението на Светослав Тертер. Били изгладени и взаимоотношенията със Сръбското кралство, а през 1318 г. сръбският крал Стефан Милутин посетил Търново, където било устроено бляскаво посрещане и празненство в негова чест.

Чак през 1320 и 1321 г. Светослав Тертер на два пъти пропуснал татарите през България и те извършили опустошителни нашествия във византийските земи. Активизирането на българската политика се дължало на новото напрежение във византийският двор, където избухнали междуособици и властта се оспорвала от Андроник ІІ и внука му Андроник ІІІ, син на Михаил ІХ. Светослав Тертер дал вид, че иска да подкрепи младия императоркато му изпратил в помощ елитен отряд от 300 тежко въоръжени конници - българите уверявали претендента за византийския престол, че техният цар е в състояние да го подкрепи с много по-големи сили в бъдеще. Всъщност намеренията на Светослав били да плени Андроник ІІІ, но той се усетил на време за плановете му и в последствие българската конница се оттеглила.

На 29 октомври 1321 г. починал сръбският крал Стефан Милутин, а малко след това се разболял и починал българският цар Светослав Тертер, на около 50 - 55 годишна възраст. Той е измежду малцината търновски царе починали от естествена смърт, което заслужава да се подчертае като се имат в предвид бурните преживявания от младежките му години.

До към 1310 г. Светослав Тертер успява да обедини и централизира България, както и да я превърне в процъфтяваща европейска държава. Редица хронисти пишат, че тогавашна България е богато царство където има изобилие от месо, мляко и зърно. Житото става повод и за един кратък конфликт. Генуезската република, която е главен износител на зърнените излишъци на България първоначално се била настанила в черноморските пристанища и не плащала мита, акцизи и пристанищни такси. По заповед на цар Светослав Тертер през 1314 г. са конфискувани няколко генуезски галери, намиращи се в българските пристанища. преговорите протичат неуспешно и през 1315 г. Генуезският сенат налага търговско ембарго на България, като забранява генуезски кораби да търгуват през българските пристанища под страх от глоба в размер на 500 лири. Но още на следващия месец главният им конкурент Венеция заема изцяло българските пристанища и започва да товари жито на корабите си. Виждайки това Генуа скоро отменя ембаргото и започва да си плаща задълженията към България. Всичките тези пари придобити от морските търговски републики отиват в държавната хазна и са вложени в строежа на пътища, мостове, оръжие, строеж и укрепване на крепости.

Управлението на Светослав Тертер, не само, че спасява България от унищожение, но й донася над 15 години мир в смутните времена на късното средновековие, които са съпроводени и с бурен икономически растеж.

Редактирано Януари 11, 2006 от Warlord

[Frujin Assen]

След ровене в дебелите книги ето какво намерих.

Голяма орда кумани бягайки от татарите водени от хан Котян Тертероба отиват в Унгария,там Котян е убит и куманите водени от негов роднина бягат в България.

Синът на тоя човек се казва Тертер/1/,той е ,,водач,, на куманите в България и командва куманския корпус в бг армия.Има най малко две жени и трима сина.

Те са.

Шишман

Георги

Тертер/2/

Шишман:

Шишман е женен за неизвестна по име дъщеря на севастократор Петър и Ана Теодора /дъщеря на цар Иван Асен 2/.Той получил владенисто на Видин и деспотска титла след брака си с Асенина в неизвестна година,но явно преди 1280,някъде между 1276 и 1279,най вероятно е ,,наследил,, Яков Светослав.

Той имал три деца Михаил,Белаур и Петрица.

Тертер/2/:

Получил деспотска титла и владението на Червен когато брат му Георги 1 станал цар.Имал неизвестен по име син,който пък имал син на име Срацимир.

Георги:

Неизвестно кога и как станал владетел на червен и станал главнокомандващ на армията.После станал цар.Имал син цар Теодор Светослав и внук от него цар Георги 2.

Срацимир се оженил за Петрица и получил от цар Теодор Светослав деспотска титла и владението на Карвуна /вероятно като замяна на Червен който дал на баща си/.Впоследствие обаче бащата на Срацимир си върнал Червен.

Михаил наследил баща си Шишман като владетел на Видин,като станал цар дал на синът си Михаил деспотска титла и владението на Видин.После му ги отнел и ги дал на брат си Белаур.

Деспот Срацимир имал двама сина Иван Александър /получил от цар Михаил 3 деспотска титла и владението на Ловеч/ и Тертер/3/,получил от цар Михаил 3 деспотска титла и владението на Червен.Той пък имал трима сина Теодор,Балик и Добротица на които цар Иван Александър дал Карвуна в замяна на Червен.

Цар Иван Александър твърди че произлиза ,,от двете колена на царския род,, т.е. е и асеневец и тертер/както знаете Михаил 3 се обявяна за асеневец ,защото макар и далечен все пак е потомък на цар Иван Асен 2/.

Единствения вариант да е потомък на някой от тримата царе Тертеровци ,е ако Шишман и Георги са братя.

[Warlord]

Стига бе, това направо ме шашна :blink: откъде си го взел и знаеш ли кой е авторът му?

[byzantiner]

Фружине, тва да не е от Иван Божилов и кигата му "Асеневци- генеалогия и просопография"..... навремето я бях домкнал у нас и ти я паснах.разбира се не съм я проглеждал цялата, щото е безумно занимавах са тогава нещо с някои представители на византийската клонка на Асеневци

[Warlord]

Абе и аз съм разглеждал огромен списък с родословното дърво на Асеневата династия и свръзките й с други династии, но точно за Тертеровците не съм забелязал да ги има там

А под автор имах предвид не толкова авторът на книгата, а авторът на самия извор, който Фружин цитира

Редактирано Януари 13, 2006 от Warlord

[byzantiner]

Абе и аз съм разглеждал огромен списък с родословното дърво на Асеневата династия и свръзките й с други династии, но точно за Тертеровците не съм забелязал да ги има там

А под автор имах предвид не толкова авторът на книгата, а авторът на самия извор, който Фружин цитира

←

Доколкото си спомням дъщеря на Мицо и една от дъщерит на Иван Асен ІІ, май Кира мария се казваше, се жени за Георги Първи Тертер....инече за извор, Фружин да си каже.....ше се опитам да сканирам таблицата и да я приложа тук, ако я имаме нейде тука ксерокопирана у нас.....

[Frujin Assen]

Това съм го събирал от разни книги.

Ето ви малко нещо за размисъл цар Михаил 3 взема името Асен и твърди че е асеневец по майка.Цар Иван Александър твърди че произлиза и от двете царски колена,за асеневци е ясно майка му Петрица е дъщеря на Шишман.Обяснете вие как той е потомък на царете Георги 1,Светослав Тертер и Георги 2.Накратко Георги 1 има 3 деца Ана/живееща във Византия и нямаща нищо общо с българия/,неизвестната по име вдовица на Чака и Теодор Светослав.Теодор има само едно дете,но Георги 2 умира млад.Смята се че Теодор е имал деца и от византийката Теодора,но през 1321 били малки,те придружили майка си в изгнанието и във Византия през 1331/предполага се че имала деца и от Михаил 3/.

[Warlord]

Това съм го събирал от разни книги.

Спомняш ли си някъде да е бил посочван източник за това сведение? Че Тертер и Шишман са братя, имам предвид.

[Frujin Assen]

Спомняш ли си някъде да е бил посочван източник за това сведение? Че Тертер и Шишман са братя, имам предвид.

←

В интерес на истината не си спомням,но не бе извор,а извод.

Това е единствения вариант цар Иван Александър да е ПОТОМЪК на когото и да било от тримата царе Тертеровци.

[Warlord]

Аз за първи път го срещам. А възможно е и да е имало и други роднини на Тертеровци, за които няма сведения и с тях да има връзка Иван Александър, или пък да я е обявил въпреки, че няма такава само за да я използва като доказателство, че е в правото си да седне на престола. Има и такива варянти.

[Frujin Assen]

Аз за първи път го срещам. А възможно е и да е имало и други роднини на Тертеровци, за които няма сведения и с тях да има връзка Иван Александър, или пък да я е обявил въпреки, че няма такава само за да я използва като доказателство, че е в правото си да седне на престола. Има и такива варянти.

←

Така са мислели и преди,но се оказало че грешат. Основният проблем на подобна хипотеза е че се знае доста за бащата на Иван Александър.

Тертер/2/ има двама неизвестни по имена синове,единият от тях има трима сина,СРАЦИМИР,Радослав и Димитър/за последните двама не се знае нищо освен имената им/.Единствените двама неизвестни прадеди на Александър са баба му и пра-баба му.Евентуално те може да са дъщери на цар Георги 1,но са много близки роднини /Георги и Тертер са братя/,така че който и да било от браковете е невъзможен.

Тук може да се възрази че след като Шишман и Тертер са братя,то Срацимир и Петрица се падат втори братовчеди.Именно затова се предполага че двамата имат един баща,но различни майки.

[Warlord]

Сега и аз като направих справка с "дебелите книги" излиза, че имаш право. Специално визирам две сведения за Михаил Шишман, едното твърди, че "произхождал от български и кумански род", а другото, че Светослав Тертер бил негов братовчед по бащина линия.

Всичко това потвърждава твърдението, че династиите Тертеровци и Шишмановци всъщност имат общ родоначалник и могат да се разглеждат като два клона на една и съща династия. А ако вземем в предвид и родството им с Асеневата династия излиза, че през цялото ВБЦ е управлявала една династия (изключваме само няколко момента от татарската хегемония над страната - кратките управления на Иван ІІІ Асен, Ивайло, Смилец и Чака).

Редактирано Януари 28, 2006 от Warlord

[Frujin Assen]

Радвам се че се разбрахме,ако можеш придай на това по научен вид /византиец и ти помагай/ за да е по ясно за всички.

За Иван Асен 3 не си прав и той е асеневец.

[Warlord]

За Иван Асен 3 не си прав и той е асеневец.

←

Мда и той е свързан с асеневата династия.

[Василий ІІ]

1. Вярно ли е, че през 1307г. Светослав спасява Константинопол, като му доставя големи количества жито?

2. Какви са отношенията на царя със сърбите, има ли опити за възстановяването на българската власт в Македония?

[Galahad]

1. Вярно ли е, че през 1307г. Светослав спасява Константинопол, като му доставя големи количества жито?

2. Какви са отношенията на царя със сърбите, има ли опити за възстановяването на българската власт в Македония?

Ами за спасяването - да речем имало "зърнена криза" и Тодор Светослав се възползвал от случая да изпрати жито, за да се развият по-добре мирните преговори. Не е било чак толкова фатално положението, но все пак било сгоден случай за политически маньовър.

Иначе със сърбите нещата са сложни. Тодор Светослав си има проблеми с представителите на предходните династии. Това косвено рефлектира на отношенията със Сърбия. Сестрата на Тодор Светослав е била женена за ср. крал, но бракът се оказал неуспешен, тъй че и двамата си намерили други съпрузи. Когато Тодор Светослав завзема властта, сестра му вече не е била кралица. Но пък чичо му Елтимир се оженил за дъщерята на цар Смилец, а другата му дъщеря била омъжена за ср. престолонаследник и по-сетнешен крал (майката и бащата на Душан). Проблемът е, че отношенията между чичо и племенник не винаги са били много добри. В крайна сметка намираме портрет на Йоан Драгутин, за който има мнение, че е син на Елтимир в Полошкия манастир "Св. Георги", а Душан ласкаво го нарича свой брат. Що се отнася до Тодор Светослав - неговото внимание основно е насочено на юг.

[Frujin Assen]

Проблема със зърното е свързан с голям поток бежанци от мала азия бягащи от турците. Това е по скоро индиректен натиск на българския цар, много ясно византийското общество ще се настрои положително към България заради доставеното жито, а това няма как да не рефлектира и върху императора.

По времето на Светослав връзките със сърбите са добри, даже един техен светец умира в Търново, та после лично сръбския крал идва в България да иска мощите му които българите задържали за себе си.

[Guest mors]

Аз взех, че стегнах един сайт за любимия ми владетел Тодор Светослав -- > http://todorsvetoslav.hit.bg/. Надявам се да се е получило добре.

[Иванко Тертер]

Аз взех, че стегнах един сайт за любимия ми владетел Тодор Светослав -- > http://todorsvetoslav.hit.bg/. Надявам се да се е получило добре.

браво на теб! Много добър сайт. Надявам се да го попълваш с нови факти с времето.