Ученето през целия живот

[ISTORIK]

Стратегията за учене през целия живот ще екипира българите с механизми да се развиват!

Традицията в България повелява в началото на лятото училища и университети да спускат кепенци, да хлопват тежките си врати и да щракват катинарите.

В това няма нищо осъдително, ако не беше метафора за цялото българско образование. Когато вземат дипломата си за средно, в най-добрия случай за висше, образование, българите врътват големия железен ключ на своето обучение и въздъхват облекчено "изучих се". Само че традициите не са това, което бяха.

Оказва се, че с бясното развитие на новите технологии и постоянно променящите се изисквания на пазара на труда човек не може да разчита единствено на годините, прекарани в академичните структури. Разбира се, ако иска да е конкурентен и адекватен на икономическите и социалните реалности около себе си. Начинът е да не спира да се учи през целия си живот. И не става въпрос само за знания от дебелите книги, а най-вече за усвояването на нови практически, социални и комуникативни умения. Това може да са курсове по чужд език, за работа с графични програми или за грижи за възрастни хора. За целта обаче трябва да има и добре развита и наистина работеща мрежа от центрове, където те да се провеждат от специалисти. "Няма ограничения как и къде могат да се случват те", казва Джема Барух, експерт в Европейския институт. Тя обяснява: "Дали ще са държавни университети и училища, професионални, частни обучителни центрове или пък самият бизнес - всеки може да ги прави, стига да е специалист в съответната област." Самата Джема вече не си спомня през колко точно такива курсове е преминала, откакто е започнала кариерата й.

Системата от личното осъзнаване, че човек трябва да се развива до края на живота си, и механизмите, чрез които той да постига това, се нарича учене през целия живот (или в оригинал - Life Long Learning). Определението на този термин се ражда някъде през 2000 г., а негова кръстница е Европейската комисия. Като страна - членка на евросъюза, България е поела отговорността да превърне ученето през целия живот в своя държавна политика. По данни, представени от Министерството на образованието (МОН), през 2005 г. 10,2% от хората на възраст между 25 и 64 години са участвали в обучителни програми в ЕС, докато в България те са били едва 1.3%. Засега страната е на етап писане на стратегия. МОН е поръчало изготвянето й на екип от експерти с ръководител британския експерт Редж Пар (виж интервюто на стр. 37). Самата стратегия е вече готова и до няколко дни ще бъде качена в интернет, след което предстои публична дискусия по нея. Според Пар българското правителство трябва поетапно да започне да изпълнява ангажиментите по стратегията, "ако не иска страната ви да се превърне в източник на евтина работна ръка, по-евтина от Тайланд". Според него, освен че "хората ще са по-доволни от живота си", ученето през целия живот ще доведе и до "икономическо развитие, защото постоянно усвоявайки нови умения, те ще са конкурентни на пазара на труда".

Идеята на ученето през целия живот е от предучилищна възраст до дълбоки старини хората да усвояват нови и нови умения. Да съчетават задължителното образование в класните стаи с чисто практически способности, kоито да ги направят приспособими към промените, гъвкави и изобретателни. Да ги снабдят с необходимите им инструменти не просто да следват правилата, но и да са активни граждани в социалния, икономическия и политическия живот на страната си. "Знаеш ли колко ми е трудно сега", пита Евгения Иванова. Тя е фармацевт на 36 години и ходи на курс по английски език, защото й предстои да поеме мениджмънта на аптеката, в която работи от осем години. "Хем е близък до латинския и пак ми е много трудно. Не за друго, а защото съм отвикнала да уча. От десет години не ми се е налагало. Де да ми беше казал някой навремето. Може би сега щях да съм във форма."

Николета ПОПКОСТАДИНОВА

---

Редж Пар* : От ученето през целия живот печелят всички!

Какво ще спечели България от въвеждането на ученето през целия живот?

Икономическо развитие, защото постоянно усвоявайки нови умения, хората ще са конкурентни на пазара на труда, и оттам и социално развитие, защото те ще са по-доволни от живота си. Ще задържите и способните си млади хора тук, вместо те да изтичат зад граница. И тъй като ученето през целия живот е изискване на Европейския съюз, като страна членка ще имате достъп до еврофондове.

Кои са основните теми в стратегията?

Както във всички страни членки, така и в България ударението ще е върху равния достъп до образование, национално приз­нати квалификации и гъвкавост. Последното означава използването на модерни техники като дистанционно и електронно обучение и гъвкави курсове за всички хора, независимо от възрастта и предишния им опит.

Кой трябва да припознае стратегията и кой ще е отговорен за изпълнението й?

Стратегията трябва да бъде призната от всички правителствени, неправителствени, работодателски, търговски и социални структури и организации и от гражданското общество. И същите трябва да поемат отговорността за изпълнението й.

В момента средно за 25 членки на ЕС от гражданите между 25 и 64 години 10.2% са участвали в обучителни програми през 2005 г., докато в България те са били 1.3%. Колко години според вас ще са нужни да постигнем този процент?

Стратегията е за следващите пет-шест години, като идеята е през това време броят на хората, които ще участват в обучителни програми, значително да нарасне. Но имайте предвид, че след шест години процентът за 25-те членки също доста ще се увеличи. Но се надяваме, че разликата с България ще е далеч по-малка, отколкото е сега.

Какви аргументи бихте препоръчали на министъра на образованието да използва, за да прокара стратегията на политическо ниво, тъй като миналата седмица парламентът и президентът блокираха опита му за реформа във висшето образование?

Мисля, че той трябва да говори за това как стратегия ще даде достъп на България до еврофондовете, ще подпомогне индивидуалното развитие на всеки гражданин и оттам ще допринесе за икономическия растеж на страната.

Кои са първите стъпки, които ще трябва да предприеме правителството?

Първо трябва да каже твърдо "да, ще се ангажираме с изпълнението на тази стратегия". След което в началото на всяка година заедно със социалните партньори да изготвя план с набелязани цели и бюджет, който да се инвестира в изпълнението им. Той може да идва от държавния бюджет или от еврофондовете.

Каква е ситуацията в ЕС с ученето през целия живот?

Миналата седмица ЕС обяви бюджета за следващата година, като образованието и ученето през целия живот като част от него е топ приоритет, тъй като икономическият растеж е невъзможен, без да се извлече максимумът от наличните човешки ресурси.

Каква е съдбата на стратегията оттук нататък?

Тази седмица започваме публична дискусия по стратегията. След периода на консултации ще я допълним и променим, тогава се надяваме министърът на образованието официално да я одобри като документ. Планът е до края на юни той да я представи пред Министерския съвет. Остава стратегията да стане държавна политика.

* Редж Пар е ръководител на екипа, създал Стратегията за учене през целия живот по поръчка на българското министерство на образованието. Трийсет години е работил в Министерството на заетостта на Англия като експерт "Развитие на човешките ресурси" и по-късно като директор на "Английски агенции по заетостта и обучителните програми". В Русия е политически съветник на директора на Федералната служба по заетостта и ръководи проект на Световната банка за създаване на мрежа от служби по заетостта и обучителни програми. Впоследствие работи по подобни проекти в Украйна, Китай, Киргизстан, Армения, Сърбия, Босна и Турция.

Вестник "Капитал"

Редактирано Май 19, 2007 от ISTORIK

[КГ125]

То щеш не щеш учиш цял живот, хората са го казали далеч преди г-н Пар. "Човек се учи докато е жив".

[j_jivko]

Този метод Long Life Learning се основава на науката Андрагогика, която е по позната със старото си име "Андрагогия". Аз си мисля, че, за да може да се приложи в българските условия инициативата трябва да дойде не само от правителството. Активо участие,ако не и водещо такова би следвало да се пада на нашите ВУЗ-ове и училища. Нали от тях излизаме като специалисти в дадена област, нали те ни дават основите на всяко познание, следователно тази задача пада върху тях. И това някъде се прави! Например във Великотърновския университет във факултет Педагогика метода се изучава като отделна дисциплина и има идея да се превърне в магистърска програма./следя от близо тази идея/.Ето това е един от начините да се развиваме. Трябват ни много, много подобни инициативи...само така ще "потекат" парите от еврофондовете!

[tiha^voda]

Този метод Long Life Learning се основава на науката Андрагогика, която е по позната със старото си име "Андрагогия". Аз си мисля, че, за да може да се приложи в българските условия инициативата трябва да дойде не само от правителството. Активо участие,ако не и водещо такова би следвало да се пада на нашите ВУЗ-ове и училища. Нали от тях излизаме като специалисти в дадена област, нали те ни дават основите на всяко познание, следователно тази задача пада върху тях. И това някъде се прави! Например във Великотърновския университет във факултет Педагогика метода се изучава като отделна дисциплина и има идея да се превърне в магистърска програма./следя от близо тази идея/.Ето това е един от начините да се развиваме. Трябват ни много, много подобни инициативи...само така ще "потекат" парите от еврофондовете!

Ами дааа, в момента съм студентка ІІІ курс точно в същия университет. Та, търсейки материали за реферата ми по андрагогика, попаднах на този форум /за което се радвам/. Лошото е, че Андрагогиката все още не възприема като отделна наука от повечето университети....т.е тя е нова наука и да ви призная....отидох в библиотеката и открих само 2 книги, свързани с тематиката

[xyz]

Ако човек работи в науката, то това непрекъснато учене не е нещо особено, а просто нормална дейност (без нея изобщо не става). Андрагогика какво цели, да направи от всички хора учени ли? Или може би опит в това направление...

[mahaji]

Тази Стратегия за учене през целия живот се основава на една от най-важните цели на Лисабонската стратегия за "икономика, основана на знанието", приета през 2000 г. Идеята е била за 10 години, тоест през 2010 г. ЕС да изпревари САЩ в икономически аспект. Още с първите години става ясно, че това ще е трудно изпълнимо. Имайки предвид и започналата световна финансова криза след банковите фалити през лятото, дори може да се каже, че това вече е невъзможно!!!

[КГ125]

Ех, тия неща ако стават по указания отгоре.... Ученето през целия живот го налага последният, щем или не щем

[КГ125]

Биоже мили, значи ето къде бил проблема!!! Защото училищата затваряли лятото. Чудно ми е само как така нямахме образователни проблеми до 1944 или дори до 1989 г., пък имаше ваканции като слънца!

Европа наистина много го е закъсала.....

Идеята е била за 10 години, тоест през 2010 г. ЕС да изпревари САЩ в икономически аспект.

Малее, наистина имаме голям проблем. Горе приказват празни приказки, долу ехти чалга!

Редактирано Септември 30, 2008 от КГ125

[mahaji]

Малее, наистина имаме голям проблем. Горе приказват празни приказки, долу ехти чалга!

Не е само чалгата, братко! И телевизията (която не гледам), и компютърните игри (на които не играя), и консуматорското общество (на което не съм привърженик)... Всичко това е важен фактор за обособяване на образователния проблем на Европа, пък и на другите (уж) развити демокрации... Има нещо сбъркано в цялата система!

[xyz]

Тук съм съгласен с КГ125. Появата на фирма от рода на Google, започнала наистина от нулата ще е много по-благоприятно за Евро съюза, вместо някакви неграмотни чиновници да се мислят за гении и да спускат концепции. Така те ограничават свободата на хората - ако искаш защо да не живееш без допълнително образование.

По-добре да подпомогнат процедурата посредством която малките фирми да могат да станат големи, вместо да си подържат наличните гиганти и да опитват да им произвеждат подходящи хора. По-добре да улеснят процедурите (и цените), ако хората искат да се ограмотяват, отколкото да карат всичко по малко (а на практика по нищо). А всяка фирма си има право на собствена организация - ако искат ще изискват Андрагогика, ако искат няма.

Спомням си преди време един предприемчив човек (тук в България) беше създал локална телефонна мрежа на някакво село. Естествено като го разбраха, според закона веднага го рязнаха. Е, а защо? Ами защото БТК трябва да е монополист и да коли и беси...

Има нещо сбъркано в цялата система! И това е точно подържането на гигантите и сериозното блокиране на малките и иновативни фирми. Но както изглежда нещата могат да се променят. Когато големите фирми фалират, то ще останат малките иновативни фирми и те ще просперират.

Ситуацията ми изглежда като едно време с глупавите динозаврите (те и не е можело да са умни, защото са имали малък мозък, а той е бил малък поради размерите им - сърцето не е можело да подържа голяма глава - била е на много голяма височина) - владели са всичко, но в един момент се появява апокалипсис и изчезват, а оцеляват някакви плъхове, ама бозайници (т.е. "иновативно" организирани).