Дискусия: „Турска литература“

[BG-Science]

Това е отговор на наш потребител свързан с един материал от бр. 15 на сп. "Българска Наука".

„Турска литература”

„Древните турци не са живели в днешна Турция, а на хиляди километри оттам, по северната граница на Китай.

Техният език, записван в по-късни времена с арабски, гръцки и латински букви, отначало бил писан с помощта на

северноазиатско-алтийски знаци. В днешна Монголия се намират най-старите надписи на турски, изписани върху

камък. През 744 г. една група от тюрките, т. нар. уйгури, основават силна държава. Некрологът на нейния втори

владетел Мау Йен Чао е най-старият турски надпис, за който може да се каже, че е литературна творба. Тя се

намира върху каменен монумент, датиращ вероятно от 759 или 760 г. след Хр., в Шайн-Узу в Северна Монголия, и

в автобиографичен стил разказва за правителството на Мау, за неговото военно дело и дипломация и за един град,

който той основал на река Селенга.”

Дарин Стоев - darinstoev@yahoo.com

„ 1320 г. - образувана Османската държава ”

„Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана република.”- http://bg.wikipedia.org/wiki/Турция

„Уйгурите са тюркска народност, обитаваща Северозападен Китай (най-вече Синдзян-уйгурския автономен регион, познат още и като Източен Туркестан или Уйгуристан), където те са преобладаваща етническа група, наред с китайците) и съседните части на Узбекистан, Казахстан и Киргизстан. Отделна група уйгури живее Южен Китай, провинция Хунан. Друга малка група (ок. 10 000 души) обитава провинция Гансу под името югури.

Наред със тюркутите, уйгурите са един от най-големите и устойчиви тюркски народи в Централна Азия. В периода 460–545 г. уйгурските племена влизат в състава на номадското племенно обединение Руран на територията на днешна Монголия и Северозападен Китай. От 541 до 565 част от уйгурите е управлявана от белите хуни, заедно с голяма част от Централна Азия и Северен Китай. По-късно уйгурите са подчинени от Гьоктюркския хаганат. Известни като хуихе ((回紇) в китайските източници, през 8 век те създават свой хаганат и изместват тюркутите.

Уйгурският хаганат просъществува от 745 до 840 г. и при най-голямото си разширение достига от Каспийско море до Манджурия. Когато хаганатът е унищожен от киргизите, отделни групи уйгури мигрират към нови райони, включително днешните Синцзян и Гансу и степите на Средна Азия. В Джунгария и Таримската низина уйгурите се смесват със завареното ираноезично население — тохари и заселилите се след тях саки и согдийци. Там те създават своя държава, т.нар. Идикутско ханство, което просъществува до 1209, когато е покорено от монголите на Чингис хан.

Преди ислямизацията си, уйгурите били манихеи, будисти и несториани. Западната част на Таримската низина започва да приема исляма през 10 век, но повечето уйгури в Беш Балик и Турфан са ислямизирани едва през 15 век след разрастването на Яркендското ханство, монголска държава с център Западен Тарим. С приемането на исляма традиционният етноним уйгури е изоставен и предшествениците на днешните уйгури започват да се наричат тюрки или мюсюлмани.

Уйгурите, мигрирали в днешната провинция Гансу през 9 век, преминават от манихейството към тибетския будизъм и за разлика от западните си сънародници по-късно не са ислямизирани.

Някои известни уйгури са Абдурашид Хан, Аманиса Хан, Сиян Фе”- http://bg.wikipedia.org/wiki/Уйгури

„В съвременна Турция се прави разлика между турци и тюркски народи: наименованието „тюрк” (tьrk) се използва конкретно за турския народ и култура, а „тюрки” (tьrki) се използва общо за съвременните тюркски народи и култури. В Българския език се използват съответно „турски” и „тюркски” и други думи със съответните корени.”

http://bg.wikipedia.org/wiki/Тюркски_народи

Информация за държавите в които живеят, и броя на уйгурите:

http://bulgarian.cri.cn/

http://www.journey.bg

На руски, английски и турски:

Надпись Тоньюкука (ок.717-718 г.г. н.э.)

http://s155239215.onlinehome.us/turkic/10_History/Bilge Kagan StellaEn.htm

Надпись Бильге Кагана (ок.734 г. н.э.)

http://s155239215.onlinehome.us/turkic/10_History/Bilge Kagan StellaEn.htm

А накрая- черешката: надпис, който недвусмислено показва, че не само угрите и уйгурите са турци.

http://s155239215.onlinehome.us/turkic/25B...KhansListRu.htm

[КГ125]

Хм, че тука авторът коментира Именника на българските ханове, но защо го нарича с никъде ненаписаното тюркско наименование???

Че то не фигурира никъде! И после, "българския тюркски календар"... Че такова нещо просто няма!

Наскоро излезе книгата на Лев Гумильов "Древните тюрки", там може да се види събрана историята на тюрките.

Но това свързване на българите с лека ръка с тюрките вече е анахронично. Пък и непрекъснатото им наричане "бУлгари". Няма такова нещо, има си българи. Ако не могат да кажат Ъ, да ги наричат на езика си, но не и бУлгари.

Това относно последния линк. А иначе тюркската история и народи са си достатъчно интересни сами по себе си. Интересно е например как се съотнасят една към друга древните тюркски държавни образования и Османската империя /по-точно "Memalik-i mahruseh-i ma`mureh-i osmaniyeh", или "Закриляното от Бога процъфтяващо абсолютно владение на Дома на Осман", както е официалното име на тая уникална в много отношения държава/, от гл.т. на традиции и приемственост.

[fixxxsers]

какъв е този Хан Шамгун ( Симеон Велики ) има ли някаде сведения за това, че са наричали Симеон и така;

има ли сведения, че Аспарух е спретнал бунт с/щу Бат Баян:

изобщо тия руснаци осакатиха историята ни отвсякъде, та сега да се чуди човек от къде се е пръкнал

[Р. Теодосиев]

В новия брой на сп. "Българска Наука" в "Любопитно" ще има продължение на същата тема за различните литератури...в една от тях (за Монголите) пише следното: Монголите са използвали алтайско писмо, като онова, на което са писали уйгурските тюрки...

[Frujin Assen]

Някой неискат да си признаят истината. Препоръчвам им да прочетат "От галиполи до Лепанто" на Христо Матанов. Турския народ се образува по късно от държавата, през 14 и 15 век. На турците това може и да не им е приятно, но е доказано.