Метод на стандартната добавка

[bambola]

Моля,ако някой случайно има материали за "метод на стандартна добавка" нека се отзове...Благодаря предваретелно!

[Argon]

Метод на стандартната добавка

При повечето методи сигналът на анализираното вещество се влияе от присъствието на други вещества в разтвора (пробата) и тогава се говори за матрично пречене. То се наблюдава в атомно-абсорбционния и в атомно-емисионния анализ. Обикновено тези пречещи вещества са в по-големи количества от аналита и изход от проблема е приготвяне на стандартни разтвори със състав близък до този на определяния разтвор. Често това е невъзможно - не се знае пълния качествен и количествен състав на пробата (образеца), няма в наличие никое от съставните вещества или те са сложни природни обекти. Тогава идеалният изходен разтвор за приготвяне на стандартите е самият анализиран разтвор - той се разделя на няколко части и от тях се изготвят калибрационни стандарти. Те включват следните разтвори: "нулев", в който не е прибавено допълнително количество аналит и няколко ненулеви с добавени различни количества аналит. По тези надбавки може да се определи как нараства сигналът за единица концентрация прибавен аналит, т.е. да се определи чувствителността и тогава сигналът на анализираната проба, разделен на нея, дава концентрацията на аналита. Това е т.н. метод на стандартната добавка.

Матричното пречене може да е адитивно, т.е. другите вещества (т.н. матрица) дават сигнали, които се сумират към този на аналита или мултипликативно - тяхното присъствие влияе на величината на сигнала, но не дава събираемо. От изложената по-горе схема на разсъждения става ясно, че може да се "отдели" само мултипликативното пречене, защото добавките на анализирания компонент дават как се изменя сигналът при промяна на анализирания компонент в присъствие на матрица, но тези добавки не могат да разкрият как се променя сигналът от наличието само на матрицата.

Нека между концентрацията на аналита С и сигнала А е налице линейна зависимост с нулев свободен член (отрез) - b₀ = 0. Това не е проблем на практика да се направи, достатъчно е да се нулира сигналът на празна проба (вода). Тогава зависимостта между сигнала на пробата с аналит А_х и неизвестната концентрация на аналита С_х е следната:

А_х = b₁*C_х = b₁*n_x/V_x,

където b₁ е чувствителността, n_x са моловете аналит, а V_x е обемът на разтвора. При добавяне на определено количество аналит n_k, разтворено в обем V_k, съответният сигнал е свързан с моловете аналит по уравнението

А_k = b₁*(n_x + n_k)/(V_x + V_k),

където n_x и V_x са неизвестното количество аналит и първоначалният обем (той е известен). Това уравнение може да се запише по следния начин:

А_k^І = b₁*(n_x + n_k) = b₁*n_k + b₁*n_x,

където величината А_k^І, А_k^І = А_k*(V_x + V_k), е сигналът на аналита, коригиран по обема. По данните А_k^І, n_k може да се построи калибровъчна права. Ако кривата се екстраполира за А^І = 0, ще се получи b₁*n_x = - b₁*n_k, т.е. количеството вещество в пробата е равно на отреза по абсцисата на калибрационната крива.

[bambola]

Argon ЕДНО ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ спаси ми живота!

[Argon]

Argon ЕДНО ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ спаси ми живота!

Е, чак пък живота