Тазово-възпалителна болест (ТВБ)

[byzantiner]

Тазово-възпалителните заболявания се отнасят до тазовите органи включително матката, фалопиевите тръби, яйчниците, червата и перитонеума (тънката мембрана, която се простира по повърхността на тазовата кухина).

Тазово-възпалителната болест е вследствие на инфекция, която е достигнала до тазовите органи като резултат от:

- сексуално преносими болести през вагината и цервикса;

- контаминация от други възпалени органи в абдоминалната кухина (апендикс, жлъчен мехур, бъбреците и др. ),

- чуждо тяло в матката (вътрематочна спирала);

- заразяване от задържани продукти след забременяване, след аборт или раждане;

- рядко резултат от бактериална инфекция по кръвен път (тазова туберкулоза, която често се среща в развиващите се страни, а рядко в САЩ).

Установено е , че около 1 300 000 жени в САЩ годишно развиват тазово-възпалително заболяване. При едва по-малко от една трета от тях заболяването се проявява като остра тазово-възпалителна болест. Останалите случаи обикновено остават неидентифицирани до момента, в който жената не открие симптомите на стерилитет. На практика, повече от 60% от пациентките, които преминават през операция или ин витро като лечение на стерилитет в резултат на тазово-възпалителна болест нямат в историята на заболяването си остра проява на тазово-възпалително заболяване.

В много голяма част от случаите тазово-възпалителната болест е резултат от сексуално преносимо заболяване като гонококова и хламидиална инфекция, които са лесно лечими с подходяща антибиотична терапия. Сексуално преносимите бактерии първо инфектират цервикса (отворът към матката) през който се изкачват през матката към маточните тръби, яйчниците и другите тазови органи.

Има няколко важни фактори, които предразполагат жените към развитието на ТВБ:

- Първият фактор е контакт с партньор, който е инфектиран;

- Вторият фактор е излагане на инфекция непосредствено преди менструацията. Менструалното кръвотечение предоставя идеални условия за бактерии, подобрява тяхното разпространение и преминаване през маточната кухина към фалопиевите тръби;

- Третият фактор се отнася до здравословното състояние и неправилния хранителен режим. Той е главната причина тазово-възпалителната болест да има бурно развитие в ниските социоикономически групи;

- Четвъртият фактор е предишни инфектирани тъкани, които са силно подозрителни за реинфекция, резултира при жени с медицинска история на тазово-възпалителна болест със подозрения за повтарящи се атаки.

Докато сексуално преносимите тазово-възпалителни инфекции са безспорно способни да причинят ендометрит (инфекция на маточната лигавица), матката сама по себе си не е основния фокус на възпалителния процес. Цикличното обновяване на по-голямата част от маточната лигавица чрез менструацията се грижи за премахването на инфектираната тъкан месечно, по този начин предотвратява инфекцията да остане и причини постоянно увреждане и нараняване на маточната лигавица (ендометриума). Главното място на възпаленията следствие сексуално преносими тазово-възпалителни заболявания са маточните тръби, през които могат да бъдат инфектирани други тазови и абдоминални структури.

В контраст, тазово-възпалителната болест, която настъпва като следствие от раждане или аборт първомачално поразява маточната лигавица, причинявайки ендометрит. Микроогранизми като бактероиди, пептосптрептококи, бета хемолитични стрептококи, Е. коли, лесно се разпространяват в продуктите на бременността и понякога се задържат в матката вследствие раждане и аборт. Забавеното настъпване на менструацията след раждане и аборт предоставя възможност възпалителния процес да се задържи и прогресира, понякога довеждайки до развитие на сраствания в маточната кухина. Това може да причини противоположните повърхнини на ендометриума да се смесят или да се образува срастване, което да причини премахване на проходимостта откъм матката в посока към фалопиевите тръби и може също да повреди малък, близкостоящ сегмент до тръбите. По-рядко срещано, следродилнен и след аборт ендометрит инфектира цялата маточна тръба (салпингит) като причинява частично или пълно запушване и/или разпростиране по посока на тазовата кухина.

Тазово-възпалителната болест също може да е резултат от вътрематочно контрацептивно устройство (бел. прев. спирала), използвана за контрацептивни цели. Това по-често се случва в случаите, когато устройството е вмъкнато в матката на жени, които в този момент са инфектирани с гонорея или хламидия. Спиралата работи като “чуждо тяло”, причинявайки локално възпаление, което компрометира нормалните защитни механизми, които обикновено защитават срещу инфекция. В същото време частта от спиралата, която стърчи през цервикса по посока вагината може да заработи като “фитил”, през който организмите на инфекцията да получат вход към матката. Както ендометрит след аборт и след раждане, така и свързаната със спиралата маточна инфекция често причинява сраствания на ендометриалната лигавица, запушване в истмичната част на тръбата (там където маточните тръби се свързват с маточната кухина), салпингит, възпаление на други тазови органи. Свързаната със спиралата тазово-възпалителна болест е потенциално живото застрашаващо състояние, което може да причини тазов абсцес, развитие на перитонит (възпаление на перитонеума), системна инфекция (септикемиа), шок.

Остра тазово-възпалителна инфекция

Тазово-възпалителната инфекция може да се прояви като остро заболяване с висока температура, остра коремна болка, свързана с жълто или кърваво зацапване, дразнене или вагинално течение и повръщане, което обикновено изисква незабавно да се потърси спешна лекарска намеса.

Подостра тазово-възпалителна инфекция

По - често, настъпването на тазово-възпалителната болест е постепенно, по-леко и често протича незабелязано докато настъпи остра тазово-възпалителна болест или хронично възпрепятстващите симптоми наложат на жената бързо да потърси медицинска помощ.

Хронична тазово-възпалителна инфекция

Хроничната тазово-възпалителна болест е последствие от нелекувана или неуспешно лекувана остра или подостра тазово-възпалителна болест. Жената обикновено има симптоми на тазова болка, тежки и болезнени менструални цикли, болка при полов акт (диспареуниа) и стерилитет.

Как тазово-възпалителната болест причинява стерилитет

Сексуално преносимата тазово-възпалителна болест, причинена от гонококи или хламидия бързо се разпростира през цервикса и матката по посока на фалопиевите тръби. Тези органи са високо специализирани и създадени да осигурят активно преминаване (пасаж) на яйцеклетките, сперматозоидите и ембрионите по навременен начин към и от маточната кухина. Те съдържат клетки, чиято функция е да защитават и да “се грижат” за яйцеклетките, сперматозоидите и ембрионите по техния път. В техния край, фалопиевите тръби имат малка нежна подобна на пръст изпъкналост (фимбрия) която приближава, обвива и “хваща” яйцеклетката от яйчника по време на овулацията. Инфекции като Chlamydia Trachomatis (хламидия) и Neiserria Gonorrhea (гонорея) повреждат и често перманентно развалят специалната лигавица на фалипиевите тръби и в тежките случаи причиняват сливане на фимбрията по този начин отбелязват края на тръбата, компрометирайки нейната мобилност и нейния потенциал да улесни навременното преминаване на яйцеклетките, сперматозоидите и ембрионите. Гнойната колекция, която се събира вътре в тръбата, често преминава към тазовата кухина довеждайки до перитонит и резултира във образуването на сраствания, които по-нататък разстройват нормалната тазова анатомия, като връзката между тръбите и яйчниците. Това може да предотврати насочването на яйцеклетките от маточните тръби по време на овулацията.

В случаите, когато края на фалипиевата тръба е запушен, може да се събере гной и да се раздуе по тръбата. Тази гнойна колекция обикновено се абсорбирана с времето и се замества от сламеножълто-оцветена течност. В резултат на това се развива хидросалпингс - запушените, пълни с течност, издути и често нефункциониращи маточни тръби.

Както преди това подчертахме, ендометрит след аборт и след раждане (маточна инфекция, причиняваща стерилитет) чрез причиняване на маточни сраствания, запушване на фалопиевите тръби и тяхното съединяване с матката и понякога причиняващо инфекция по цялата дължина на тръбата с резултат – повреждане на маточните тръби.

Сексуално предаваната тазово-възпалителна инфекция почти винаги засяга и двете маточни тръби. Дори в случаите, когато цветна снимка (хистросалпингография) или лапароскопия (процедура, при която с инструмент като телескоп се преминава през корема и се визуализират тазовите органи) покажат, че само едната от фалопиевите тръби е била инфектирана, другата тръба е почти винаги засегната, Нова процедура наречена тубоскопия (когато тънък фиброоптичен телескоп навлиза в маточната тръба за да изследва нейната вътрешна структура) е потвърдил че тръби, засегнати от тазово-възпалителна болест, които видимо изглеждат с нормална тазова анатомия, често имат вътрешни повреди и сраствания. Това може да даде сметка за ниската успеваемост на тубарната възстановителна хирургия и високата честота на извънматочни бременности (8-15%) при пациентите с тазово-възпалителна болест, които впоследствие забременяват.

Уреаплазма Уреалитикум инфекция

Уреаплазма уреалитикум е организъм, който причинява относително леки форми на тазово-възпалителната болест. Той се свързва като възможна причина за стерилитет и за повтарящи се ранни спонтанни аборти. Организмът е сексуално преносим и инфектира лигавицата на цервикалния канал. Той рядко предизвиква симптоми на тежки физиологични усложнения при жените. При мъжете, понякога предизвиква не специфичен уретрит и/или простатит, но в повечето случаи е асимптоматичен. Предишни изследвания подсказват, че инфекцията от уреаплазма уреалитикум може да бъде способна да промени физико-химичните показатели на цервикалната слуз и/или цервикалния секрет, и в случай, когато катетърът премине да достави ембриони или сперма, тези организми получават достъп до маточната кухина, и произвеждат среда негостоприемна за ембрионите.

Лечение

Ударението трябва да бъде поставено на профилактиката на тазово-възпалителните заболявания с подходящите прегледи и изследвания на населението за сексуално-преносими болести и чрез повишаването на здравната култура – използването на презервативи при немоногамните полови контакти. Острата тазово-възпалителна болест трябва да бъде сериозно лекувана с подходящите антибиотици. Гонореята обикновено се лекува успешно със пеницилин производните, цефалоспорини, еритромицини и тетрациклини. Анаеробните организми като бактероиди и пептострептококи отговарят на флажил, клиндамицин и в някои случаи на доксициклин. Бета хемолитичните стрептококи и ешерихия коли отговарят на пеницилинови производни, тетрациклини и цефалиспорини. Е. коли най-често се лекуват с пеницилини или гентамицини. Тазово-възпалителна болест причинена от хламидийна инфекция отговаря добре на доксициклин, еритромицин, ципрофроксацин, гатифлоксацин и офлоксин, но няма да отговори на пеницилин производни или цефалоспорини. Уреаплазма уреалитикум инфекциите по същия начин отговарят добре на тези антибиотици.

Всички активни полови контакти трябва да се преустановят до окончателното потвърждение за излекуване на заболяването.

Болката, обилното кръвотечение и отпадналост свързани, с хроничната тазово-възпалителна болест, понякога изискват отстраняване на тръбите, и/или яйчниците дори пълна хистеректомия, особено при жени, които нямат намерение да раждат повече деца. Младите жени, желаещи да имат дете могат да отложат такъв тип лечение докато това не стане наложително, с надежда да заченат в този промеждутък от време.

превод: Cygnus - www.zachatie.org

източник: www.sirm.com