Идейна безпътица

[kipen2]

On 5.01.2025 г. at 10:27, Incorrectus said:

On 4.01.2025 г. at 18:35, kipen2 said:

Изненадахте ме! Не мисля, че профанизираното представяне на значението на "идея" отговаря на възможностите ви за осмисляне и възпроизвеждане

Следва да дадете пример за поне една идея, създадена от колектив, социум, общество. Няма да можете, защото всяка една идея първо се подшушва от някой индивид, пък после обществото я подхваща и обработва допълнително също чрез индивидуални посредници. Това се отнася за моите прости идеи - подшушнати от някой тъпак и вашите възвишени - подшушнати от някой мислител.

Ами не следва, освен ако не искаме да спорим кое е първо - яйцето или кокошката.

Точно за избягването на този спор изрично уточних, че въвеждам платоническото значение на "идея", за да може да коментирам "идеите", в трансперсоналното им значение, като елементи, определящи динамиката на Социума. Т.е. като част от "обективния фактор", от който иде трудността за определянето на динамиката в развитието на обществото и съответно трудносттите при математическото моделиране на тази динамика. 

Нещо, което и вие съобразявате:

On 5.01.2025 г. at 10:27, Incorrectus said:

Защото обществото носи идеите като свое убеждение, без да знае детайли за тяхното създаване и история, без да знае кой първоначално ги е мислил или манипулирал впоследствие. Идеята е перцепт, форма на ума, която може да не съответства на конкретен обект.

, но държите на тезата си, че идеята е субективна "рожба". А при игнорирането на индивидуалния процес на възникването на идеята и приемането на Социума като първичен, може да се фокусира върху обратната връзка "Социум-Индивид". И така, чисто методически, не се губи възможността чрез "идеята", придобила форма в общественото съзнание, да се опишат по-лесно(кратко) идейните течения, определящи както формата на дадена идеология, така и доминиращите тенденции в динамиката на социалните процеси.

А и при положение, че вече коментирах основната идея в "комунизма"

On 29.11.2024 г. at 10:59, kipen2 said:

Идеята "комунизъм" се състои в това да има равнопоставеност в достъпа и управлението на обществените блага. За това намекнах да не бъркаме "комунизъм" с "развития социализъм" или "комунистическото движение". И към тази идея се стремят доста от европейските държави - което определя основната гордост и аргумент на европейската политика в международните взаимоотношения - "европейският модел".

- да мога да аргументирам пред колегата Storen, че "комунизъм" може да се използва и в положителна конотация. 

И именно поради това, че "комунизъм" се използва като нарицателно, то самата идея за равнопоставенността в достъпа и управлението на обществените блага за последните десетилетия се замени с термина "социална справедливост"(не и без силната подкрепа на нео-маркситите, доминиращи в образованието) 

А разликата между двете е съществена, защото при използването на "комунизъм" акцентът е върху силата на всички индивиди да изискват достъп. Докато при "социална справедливост" имаме въвеждане на "сламен човек"(някой/нещо, от което да се въвежда справедливост), т.е. изместване на отговорността за управленските решения "някъде", а не "конкретно". 

Защото, както си изразих мнението в темата за "Провалът на либерализма", пролемът в съвременното общество, който предизвиква и апатията към социално-политическите процеси сред хората, е че "центърът на властта" е до такава степен изместен (направо си е "извън" рамките на държавите), че дори болшинството оставаме с впечалението, че има "идейна безпътица" в управлението. А това, според мен, не е така.

Най-малкото, чрез "платоническата идея"(трансперсоналното значение на "идея") може лесно да се класифицират и категоризират доктрините на водещите идеологии, които ни "промотират" от Щатите - неолиберализмът и меомарксизмът. Простотата на подхода се състои в използването на дихотомията на идеите за "индивидуално" и "колективно".

On 5.01.2025 г. at 10:27, Incorrectus said:

Цитирай

При положение, че индивида, като такъв, е сбор от "биомашина+култура". А културата е всъщност информация, постъпила от общественото съзнание в процеса на социалното учене и оформила човека до индивид. Т.е. общественото съзнание оформя индивида....а вие го определяте като вторично?!?

И как го оформя? Като вторично го индоктринира с дълбоко несъзнавани за инвивида постулати, а не съдържания. До степен на обезличаване на Аз-а.

Оформя го, както съм споменал, чрез процеса на социално учене. "Индоктринирането" започва още от бебета и малки деца чрез възпитаването в ценности. И продължава и в социалният живот на индивида, довеждащ до формирането на характерът и убежденията му. Точно това е процесът на оформяне на индивида от социума. Самото "обезличаване" на Аз-а е просто вариант, при които процесът на индивидуация е зациклил и Аз-ът(или Егото, по Фройд) не е успял да преоодолее и интегрира силата на архетипите от колективното несъзнавано ((или по Фройд - да надрасне комплексите на Едип(към майкта) и Електра(към бащата) и да се оформи като пълноценен възрастен)). Така че използването на "обезличаване" за Аз-а е нерелевантно към казуса за социалното учене, който коментираме, защото е просто частен случай.

On 5.01.2025 г. at 10:27, Incorrectus said:

Колективното съзнание има характер на масова психика, винаги склонна към рушене, опасна идентификация на субективното с колективното съзнание, при които индивидът не знае кои са неговите лични убеждения и ги бърка с носещите се във въздуха колективни клишета, които придобиват характер на инстинкт.

  Това, което описвате като "колективно съзнание" е характерната загуба на индивидуалността при хората, обединили се в Тълпа. Интересен факт е, че дори и доста интелигентни хора, обединени физически в социална група, могат да регресират до прояви на инфантилни нива на поведение в групата им, защото Тълпата си я носим в психиката ни и е въпрос на съзряване, високи нива на емоционална зрелост, да се научим да разпознаваме и управляваме емоционалните пориви, които ни предизвиква този несъзнаван елемент в психиката ни. Нещо, което и вие съзнавате

 

On 5.01.2025 г. at 10:27, Incorrectus said:

Идеалът е образовани и осъзнати индивиди, които биха формирали здраво общество, а не вашите биомашини.

, но не успявате да обуздаете! Все пак антипода на Тълпата е Гражданското общество....последното сте го описал като някакъв идеал.

Типичен пример за поведенчески модел на индивид от Тълпата е този на deaf. Ни в клин, ни в ръкав, се хвърлят в обръщение някакви клишета, защото му резонират с Тълпата вътре в него си.....

[kipen2]

On 30.11.2024 г. at 15:02, Gabraka said:

On 28.11.2024 г. at 16:11, kipen2 said:

Защото растежът при капитализмът се реализира чрез преразпределяне.

Може ли малко по-подробно да опишете какво точно имате предвид с това твърдение?

Извинявам се! Пропуснал съм въпросът ви и отговарям със закъснение...

Ами едва ли бих могъл по-добре да го обясня от съформуника Б.Киров. Той използва един термин "помпата на богатството", който ако го пуснете към търсачката на форума и ще изкара няколкото негови постове, в които доста добре описва механиката на преразпределянето на финансовите ресурси в обръщение в икономиката. Или ето в този му пост 

 

Аз мога само кратичко и просто да го опиша като емитиране на парични средства, мултиплицирането им като кредити и в следствие на свободата на пазара и стремежът на капитала към окрупняване се получава преразпределяне на финансовите средства към все па-малко, и все по-богати хора. Но по документи имаме растеж на БВП....

Редактирано Януари 6 от kipen2

[Gabraka]

Преди 1 час, kipen2 said:

растежът при капитализмът се реализира чрез преразпределяне

 

Преди 1 час, kipen2 said:

стремежът на капитала към окрупняване се получава преразпределяне на финансовите средства към все па-малко, и все по-богати хора.

 

Бъркате понятията иначе логиката е правилна. В икономиката "преразпределяне" е когато вземем нечии пари и ги дадем другиму. Например вземаме пари от капиталист, който произвежда автомобили, под формата на данък и ги преразпределяме към пролетарията, за да намалим социалното неравенство. Преразпределението е ляв способ, който пречи на капитала да расте.

Обратно, както и сам казвате, капиталът се стреми към окрупнявяне. Преразпределението обаче пречи на окрупняването. Затова капиталистите предпочитат плосък данък, който е десен икономически способ, и негодуват срещу прогресивния данък, който е ляв икономически способ. Прогресивният данък взема повече пари от богатите, сравнено с плоския данък. Съответно преразпределя и повече пари към бедните, някои от които се замогват и на свой ред стават капиталисти. Колкото повече капиталисти има, толкова по-слабо е окрупняването.

[kipen2]

Благодаря за уточнението!

Не съм икономист и за това използвах "преразпределяне" като дума, за да опиша окрупняването на капитала. Не знаех, че има "преразпределяне" като термин.

[nik1]

On 24.11.2024 г. at 19:25, Atom said:

Струва ми се, човечеството е в идейна безпътица. Нямаме идеен проект ориентиран към бъдещето. Консерватизмът е локален и гледа в миналото.Либерализмът се е превърнал в догматична и застинала квази-религия. Разните национализми също са в безпътица и по-скоро гледат в миналото, отколкото да виждат в бъдещето. Комунизмът също не може да предложи бъдеще, защото претърпя крах в близкото минало и в момента е изчерпан. Религиите не могат да ни дадат визия за бъдещето защото са оплетени от догми създадени в миналото. Само китайците май имат проект за бъдещето, но този проект е безидеен и по-скоро прагматичен. 

Според мен имаме (глобалния свят) проект за бъдещето в средносрочен план, друг е въпросът дали и доколко ще сработи. Проектът изглежда амбицизен и най-общо бих го нарекъл да го наречем  "Да не се опечем, да не умрем от жажда или да се издавим (и избием за ресурси) от бързото изменение на климата"



Що  се до идеологиите - според мен не е фатално (или трагично), че нямаме нов "- изъм", и всички досегашни са ни омръзнали или са показали недостачците си. Прагматичното и добро решение според мен е "следвайте средата и върви в средата, златната среда", вместо търсете нова идеология или религия"

Китай.
Китай според мен нямат собствен иноиватовен и оригинален  проект, а копират разни неща, по подобие на съвесткия режим, но в по-адекватени съвременен вариант (забележка: и без да е сигурно да могат или действително желаят и правят така че да и изпълнят, , и още по-зле - Китай в поиследните години се превърна в автокрация, а при автокрациите логиката и прагматиката според мен е изключение, а не правило) 

-да преминем капана на средните доходи
(моя забележка: не се получава)
-да избегнем капана на Тукидит
(моя забележка: не е избегнат)
-да достигем въглеродна неутралност в 2050-та 
(моя забележка:  няма как да стане, ако се продължава да се свръх -субсидират фосилните горива, и се строят въглищни централио като игрални зали)
-да направим най-яката х G мрежа, и да сме първи в един какво си
(сори, няма как)

[deaf]

Преди 1 минута, nik1 said:

Китай според мен нямат собствен иноиватовен и оригинален  проект, а копират разни неща, по подобие на съвесткия режим,

Какво е копирал съветският режим?! Един пример поне.

[kipen2]

Най-малкото - чрез нас е копирал схемите за микрочипове и силициевите дискове. А дали е чрез нас, или просто у нас започнаха да работят заводи с тези технологии, аз поне, не знам.

Въпросът е, че коментираш не по съществото на цитата и на темата! Направо си тролиш!

Редактирано Януари 6 от kipen2

[nik1]

Преди 20 минути, deaf said:

Какво е копирал съветският режим?! Един пример поне.

- Индустриалните предприятия в СССР са изграждани по американски и западен тертип (първите големи предприятия в СССР са строени от американците, с внесено оборудване от САЩ)
- Най-добрите леки автомобили на СССР са копия на американски,  германски и италиански модели. В някаква степен това се отнася и за товарните автомобили. 
- Самолетите в немалка степен са копия или доработки на американски или британски (MIG 21 има изключителна  външа прилика с English Electric Lightning)  самолети. 
- Полупроводниците
- Компютрите и микропроцесорите.

[deaf]

Преди 15 минути, kipen2 said:

чрез нас е копирал схемите за микрочипове и силициевите дискове.

Темата е за идейна безпътица. Ти ми сочиш технологични и научни кражби от СССР... Всички крадат технологии и научни открития...

[kipen2]

Преди 35 минути, nik1 said:

-да достигем въглеродна неутралност в 2050-та 
( моя забележка:  няма как да стане, ако се продължава да се свръх -субсидират фосилните горива, и се строят въглищни централио като игрални зали)

За копирането на китайците не мисля, че някой няма да се съгласи! Просто там има някаква, планова икономика, в която работят с огромни размери на инвестициите. Малко като арабите - приличат ми и двата модела на изкопиран, на някакъв вариант на американската мегаломания.

Но по отношение на въглеродната неутралност правят доста големи скокове в тази насока, въпреки усвояването или разработването на въглищните им залежи. Ето едно интересно видео:

 

Отделно пък имат доста голям проект за оформяне на полезащитни горски пояси по границата с пустинята в пустинните им райони.

Въпросът е, че от тях повече клони към нео-марксизма.

 

Редактирано Януари 6 от kipen2

[kipen2]

Преди 9 минути, deaf said:

Темата е за идейна безпътица. Ти ми сочиш технологични и научни кражби от СССР... Всички крадат технологии и научни открития...

 

Преди 26 минути, kipen2 said:

Въпросът е, че коментираш не по съществото на цитата и на темата! Направо си тролиш!

 

[nik1]

Преди 18 минути, kipen2 said:

За копирането на китайците не мисля, че някой няма да се съгласи! Просто там има някаква, планова икономика, в която работят с огромни размери на инвестициите. Малко като арабите - приличат ми и двата модела на изкопиран, на някакъв вариант на американската мегаломания.

Но по отношение на въглеродната неутралност правят доста големи скокове в тази насока, въпреки и усвояването или разработването на въглишните им залежи. ЕТо едно интересно видео:

 

Отделно пък имат доста голям проект за оформяне на полезащитни горски пояси по границата с пустинята в пустинните им райони.

 

 

Да. Имат големи проекти, но в същото време продължават да свърсубсидират фосилите и да строят нови въглищни централи, които според китайските анализи, тези които които съм чел, "имали добра ликвидност". Което за  мен значи, че технократите, които ги въвеждат смятат да ги използват поне още 25 -30- години.

За мен всичко това това граничи с неадекватност. Ако се иска и търси 90 процента спад на въглеродните емисии в 2050-та, трябва всички усилия и средства да бъдат насочени към проекти като горния.

"With 2.2 trillion  USD in 2020 – China leads global fossil fuel subsidies but has embarked on a path to reduction"
By country, China has been the biggest subsidizer in absolute terms, contributing 2.2 trillion  USD in subsidies in 2020, or nearly 15% of GDP and approx. 1,600  USD per capita. 
https://www.climatescorecard.org/2023/05/with-2-2-trillion-usd-in-2020-china-leads-global-fossil-fuel-subsidies-but-has-embarked-on-a-path-to-reduction/

[deaf]

Казано накратко. Китай или по-точно Си Дзинпин трябва внимателно и хитро да преустрои Китай във федерална държава по подобие на САЩ – с голяма свобода на отделните провинции,иначе ще се разпадне като СССР. Без значение дали е станал на 100% въглеродно неутрален или на 90%...

[kipen2]

Преди 1 минута, nik1 said:

За мен всичко това това граничи с неадекватност. Ако се иска и търси 90 процента спад на въглеродните емисии в 2050-та, трябва всички усилия и средства да бъдат насочени към проекти като горния

Определено плановете за декарбонизация на американците и китайците и заложените срокове на изпълнение са по-скоро с пожелателен характер. Колкото да има съзвучие с международните спогодби. Не знам дали вече и двете нации са подписали протокола от Киото. В крайна сметка европейците се опитваме да даваме някакво ускорение на изпълнението на заложените цели по "зелената сделка", но всяко едно действие в тази насока е свързано с реформиране на сектори от икономиката, които допринасят доста за БВП. И нито китайците, нито американците са склонни да изостават в играта на растежа.  

[Incorrectus]

Преди 7 часа, kipen2 said:

Точно за избягването на този спор изрично уточних, че въвеждам платоническото значение на "идея", за да може да коментирам "идеите", в трансперсоналното им значение, като елементи, определящи динамиката на Социума. Т.е. като част от "обективния фактор", от който иде трудността за определянето на динамиката в развитието на обществото и съответно трудносттите при математическото моделиране на тази динамика. 

В този Платонов смисъл - да. Не съм обърнал внимание, съжалявам. А също Абсолютната идея на Хегел. Но лично аз не вярвам в тези неща. Някак си неперсонифицираната разумност, която се носи през вековете като дух ми идва изсмукана от пръстите. Затова настоявам на своето, че дори произлязла от света на идеите на Платон всяка конкретна идея трябва да яхне някой персонифициран ум, за се изяви и опредмети понятийно и да стане „видима“. Иначе няма как да стане.

[kipen2]

Преди 15 часа, Incorrectus said:

Някак си неперсонифицираната разумност, която се носи през вековете като дух ми идва изсмукана от пръстите. Затова настоявам на своето, че дори произлязла от света на идеите на Платон всяка конкретна идея трябва да яхне някой персонифициран ум, за се изяви и опредмети понятийно и да стане „видима“. Иначе няма как да стане.

Съгласен съм с вас, че "бродещите духове" е "леко" отнесено и повече клони към мистиката, но пък ако "духове"-те от миналите столетия ги заменим с "комплексни идеи" ще е доста по-практично за описване на "трендовете" и "тенденциите", използвани в социологията. Но чак такъв завой в реториката едва ли би бил приет радушно от специалистите... с изключение на Харалан Александров , за който съм почти сигурен, без да го познавам лично, че би одобрил подобен ретро-подход.

Отделно взаимодействието "Социум-Индивид", разглеждано като двойна спирала има доста голям обяснителен потенциал в психологията. Просто не се търси "началото", а се приема "Tabula rasa". Спекулативното разширяване на обхвата на този модел до големи социални групи, винаги ми се е нравело, независимо от почти нищожната научна стойност на този подход. В смисъл, че се извинявам, че използвах груб тон, поради пристрастията ми!  

[Incorrectus]

Преди 4 часа, kipen2 said:

Съгласен съм с вас, че "бродещите духове" е "леко" отнесено и повече клони към мистиката, но пък ако "духове"-те от миналите столетия ги заменим с "комплексни идеи" ще е доста по-практично за описване на "трендовете" и "тенденциите", използвани в социологията. Но чак такъв завой в реториката едва ли би бил приет радушно от специалистите... с изключение на Харалан Александров , за който съм почти сигурен, без да го познавам лично, че би одобрил подобен ретро-подход.

Отделно взаимодействието "Социум-Индивид", разглеждано като двойна спирала има доста голям обяснителен потенциал в психологията. Просто не се търси "началото", а се приема "Tabula rasa". Спекулативното разширяване на обхвата на този модел до големи социални групи, винаги ми се е нравело, независимо от почти нищожната научна стойност на този подход. В смисъл, че се извинявам, че използвах груб тон, поради пристрастията ми!  

Да, аз използвам споменаваните тук  термини изключително от психологическа, а съответно и от историческа гледна точка, и затова стана неразбирателство. Но в никакъв случай не подценявам най-общо социалния фактор. Напротив, той може да е опасна или благодатна сила, която заживява собствен имперсонален живот и затова се превръща именно в мистичен фактор. Податлива е на манипулации, защото се храни от емоционалните, а не от разумните лъчения на народите. От друга страна трендовете на мен никога не са ми били симпатични и ги усещам като институционализирано насилие над настоящия битиен момент (тук и сега), без изобщо да претендирам, че съм наясно в какъв точно смисъл се използва това понятие в социологията. Имам повърхностни знания по социология.

А ако смесим старинния и новия термин „дух“/„тренд“, съгласявате ли се (или не) с Гьоте („Фауст“): „каквото дух на времето зоват, на празни господа е то духът (цит. по памет)“?

[nik1]

On 25.11.2024 г. at 15:51, Atom said:

Ето едно мнение в същата посока:

От свобода към окови

Човекът винаги е търсил смисъла на своето съществуване. Въпросите за мястото му в света, природата на доброто и злото, и възможното „отвъд“ са част от човешката история - от анимизма и политеизма до големите религии и философски системи. Тези търсения винаги са били опити да се намери универсален ред сред хаоса на живота.

Но с настъпването на модерната епоха и просветителските идеи, основният стремеж се пренасочи - към свобода. Девизът „Свобода, равенство, братство“ отеква не само във времето на Френската революция, но и през вековете като символ на индивидуалните права и социалната справедливост. Именно на тази основа се ражда либерализмът — философия, която поставя човека в центъра, утвърждава свободата на индивида, равенството пред закона и правото на лична собственост.

Либерализмът действително разчупи старите окови. Никога преди това обикновеният човек не е имал повече права и възможности за достоен живот. Победата му в Западния свят бе толкова пълна, че Франсис Фукуяма смело обяви „края на историята“. Либералната демокрация, според него, бе върхът на човешкото развитие - крайната точка, към която неизбежно се стремят всички общества.

Но историята се оказа по-упорита. Либерализмът, който обещаваше свобода, започна да изражда своята мисия. Стремежът към защита на малцинствата и „включване“ постепенно се превърна в обсесия с идентичностите. Темата за „разнообразието“ стана централна, измествайки социалните, икономическите и дори екологичните проблеми. Либерализмът, някога гарант на свободата, се изпълни с нови догми, които ограничават и разделят.

В тази нова епоха свободата се допуска, но само ако следва определени правила. Генерализацията е забранена, защото „обижда“ индивидуалността. Науката е подложена на критика, защото търси универсални принципи, които „игнорират“ уникалността на всеки индивид. Универсалното, което преди бе цел, сега е „опасност“.

Това не е просто криза на либерализма. Това е превръщане в неговата противоположност. Идеологията, която освободи човека, започна да поставя нови окови, прикрити под формата на защита и грижа.

Алтернативите, които се предлагат днес, не са по-добри. Те също налагат ограничения, често в още по-крайна форма. Тук идва голямата трагедия на съвременния човек - той няма истински избор. Изправен е пред въпроса кое е по-малкото зло, но този път няма ясен отговор.

Може би наистина се намираме на края на един цикъл. Либерализмът достигна своя зенит, но вече не може да осигури това, което обещаваше - свобода, равенство и братство. Вместо това, новите му форми отразяват умората на една цивилизация, която, изгубила посоката си, се затваря в нови догми. Но човечеството има странна способност да търси смисъл, дори в моментите на най-дълбока криза.

Може би истинската свобода предстои да бъде преоткрита.

Много политически анализатори от консервативното пространство виждат политиката на идентичностите като нещо да кажем "лошо", или "криво".

Нека да видим една по-голяма голяма картина.
В "страната на идентичностите" - САЩ, днес средната месечна работна заплата е 6000 US долара (плюс минус според различните модели и оценки).
Страната има добри демографски показатели, може би най-добрите в развития свеят.
Намира се високо в класацията по индекса на човешкото развитие

Можем да я наречем "успешна държава".

Това според мен не може да каже за страните, в които политиките и партиите на консвервативните популисти са управлявали в последното десетитлетие или повече (Примерите са много - но е достатъчно да видим България, или РФ през последните 15 години).
"Консервативното" и консервативно-популисткото показва успехи в горните категории, в изолирани страни, където имаме случай на "another ball game" -  богатите страни в Залива, и то не във всички. Иран също е петролна държава, но не от успешните. (трябва да се води кой е успешния модел, но това е дълга тема)

Що се касае до САЩ, основният проблем на САЩ днес е проблем, създаден от успеха и, и неуспеха на другите - за мен основният проблем на САЩ днес е емиграционната криза. Тя има множество измерения, от увеличената престъпност и несигурност и страха от загуба на работни места за местните, до  повишаване на наемите в градовете.

Забележка: Страхът от загуба на работни места, несигурността за работните места е следствие и от промените в технологиите, и други фактори . Макар че в управлението на предишната адмистрация имаше процес на реиндустрилизация и увеличване на заетите в индустриалния сектор, тенденцията е работните индустрията като цяло да намаляват.

 

[Atom]

Преди 22 минути, nik1 said:

Много политически анализатори от консервативното пространство виждат политиката на идентичностите като нещо да кажем "лошо", или "криво".

"Политиката на идентичностите" е нещо различно от "идеологията на идентичностите". Това е все едно да сравняваш или още по-лошо  - да приравняваш социалните политики и социалната държава с например комунистическата идеология.  Ако политиката на идентичностите решава някакви проблеми, то това което прави идеологията на идентичностите е само да създава проблеми.

[Atom]

Зададох на ChatGPT следния въпрос:  Кога "политиките за идентичностите" се превърнаха в "идеология на идентичностите". Или по-точно кога мнозинството стана "привилегировано", а след като е привилегировано се превърна и във "враг" на тази идеология?

Отговорът:

Трансформацията на "политиките за идентичностите" в "идеология на идентичностите" и свързаното с това демонизиране на мнозинството като "привилегировано" и "враг" може да бъде проследена през няколко ключови етапа в развитието на модерния социален и политически дискурс. Това не се случва внезапно, а е резултат от исторически, философски и културни процеси, които се натрупват с времето.

---

1. Корените: Освобождаващи движения и критическа теория (20-ти век)

• Освобождаващите движения на 20-ти век (граждански права, феминизъм, ЛГБТ права) започват с ясни и легитимни цели: премахване на дискриминацията, извоюване на равнопоставеност и справедливост. Тези движения залагат основите на политиките за идентичностите, които са насочени към справяне с реални социални проблеми.
• В същото време, критическата теория (особено на Франкфуртската школа) започва да изследва властовите структури в обществото. Тя поставя акцент върху разбирането, че обществото е структурирано в полза на доминиращите групи, като създава системи на потисничество. Това е началото на разглеждането на "привилегията" като концепция.

---

2. Преход към "привилегията" и "мнозинството" (70-те - 90-те години)

• Понятието "привилегия" започва да се развива като аналитичен инструмент за обяснение на неравенствата. Популяризира се с текстове като есето на Пеги Макинтош „Invisible Knapsack“ (1989), което описва как белите хора имат несъзнавани предимства в обществото.
• През 80-те и 90-те години се засилва акцентът върху "привилегированите мнозинства" (като бели мъже или хетеросексуални хора) като отговорни за структурните неравенства. Това се подкрепя от академични направления като постколониалната теория и интерсекционалността, които започват да представят мнозинството не просто като "средностатистически", а като активен участник в поддържането на неравенствата.

---

3. Идеологизация: Постмодернизмът и фрагментацията (90-те - 2000-те години)

• Постмодернистките идеи допринасят за превръщането на политиките за идентичностите в идеология. Те подкопават универсалните ценности (като равенство или свобода) и акцентират върху разликите и субективните преживявания на всяка идентичност.
• Вместо да търсят решения, тези теории започват да акцентират върху постоянния конфликт между идентичностите, като представят обществото като разделено на потисници и потиснати.
• В този контекст мнозинството започва да се разглежда като "структурно привилегировано" – дори ако отделни индивиди от мнозинството не се чувстват привилегировани, те се считат за такива поради принадлежността си към доминираща група.

---

4. Политическо приложение: Социалните медии и културните войни (2010-те години)

• Социалните медии играят огромна роля за разпространението на идеологията на идентичностите. Сложните теоретични концепции като "привилегия" и "системен расизъм" бързо се опростяват и радикализират в лозунги, които обвиняват мнозинството като виновно за всички проблеми.
• Политическата поляризация през 2010-те години води до засилване на радикалните подходи. Политиката за идентичностите се превръща в инструмент за създаване на разделения, а мнозинството започва да се демонизира като "враг" в културните войни.
• Термини като „бял привилегия“, „мъжка токсичност“ и „хетеронормативност“ стават все по-широко използвани в публичния дискурс, често по начин, който обобщава и стигматизира цели групи хора.

---

5. Днешната ситуация: Мнозинството като "враг"

• Идеологията на идентичностите сега представя мнозинството като хомогенна група, която умишлено или несъзнателно поддържа системите на потисничество. Това игнорира факта, че мнозинството е съставено от различни социални класи, с разнообразни проблеми и реалности.
• Елитите и институциите често използват тази реторика за отвличане на вниманието от реалните проблеми – като икономическите неравенства – и насочват дебата към културни и идентичностни въпроси.

---

Заключение

Преходът от политика към идеология се случва постепенно, воден от философски идеи, които са загубили връзка с реалните нужди на хората. Трансформацията на "мнозинството" в "привилегировано мнозинство" и след това в "враг" е резултат от дълъг процес на идеологизация и политическа инструментализация, които игнорират сложността на социалните реалности. Това е ключовият момент, когато благородната цел на политиката за идентичностите се изражда в разединяваща идеология.

 

Редактирано Януари 8 от Atom

[nik1]

Преди 34 минути, Atom said:

"Политиката на идентичностите" е нещо различно от "идеологията на идентичностите". Това е все едно да сравняваш или още по-лошо  - да приравняваш социалните политики и социалната държава с например комунистическата идеология.  Ако политиката на идентичностите решава някакви проблеми, то това което прави идеологията на идентичностите е само да създава проблеми.

Всъщност по горе казвам, че се критикува  "политиката на идентичностите" от много анализатори в България ("политиката"), за идеология нищо не съм споменавал.

За "кривата" "политика на идентичностите" писаха и Радан Кънев, и Евгени Кънев (хора от моя балон), като я изтъкнаха за едва ли не главната причина за загубата на Харис.

Апропо: което за  мен е "детско" обяснение -мога да дам и моя анализ, едва ли тук му е мястото, но в точки:

- Проблемът, или кризата, за която написах по-горе  (при това положение и аз можех да стана Президент на САЩ  - "ще ви  построя стена", "ще върна всички обратно", и.т.н и т.н.)

- Харис неопитен и неполулярен политик, който няма успехи в политическата област досега (на предварителните избори в 2020-та, отпадна на първия кръг и я запомниха с това ,че обвини Байдън в расизъм)

- Харис е либерална и нерелигиозна (сравнето я с циониста и католика Байдън , или с флиртуващия с евенлагенистките и другите християнски ционисти Тръмп).
Нерелигиоен  президент в страна, в която 70-80 процента от населението е религионо в класическия смисъл, по дефиниция е "куц кон".

- Харис е жена и чернокожа.
Макар Харис да избягваше всички разговори и натяквания за пол и раса, т.е тя напълно се отдграничи от политиката на идентичностите, тя си остава жена и чернокожа - В  САЩ гласуването е етническо в м,ного голяма или по-малко голяма степен.

[Atom]

Проблемът с идентичностите е дълбок, тъй като идеологията на идентичностите  е несъвместима с демокрацията. Т.е имаме или идеологията като ценност,  или демокрацията като ценност.  Вероятно критикувайки политиките за идентичностите, хора като Радан Кънев имат предвид превръщането на тези политики в догматична и крайна идеология.  Това е като асоциацията между "социалистически държави" и "държави с комунистическа идеология". Не е едно и също, но се приравнява.

И като говорим за САЩ като успешна държава, не трябва да забравяме, че САЩ станаха успешни не заради политиката на идентичностите или идеологията която се пръкна от тези политики, а заради демокрацията. 

[nik1]

Преди 14 минути, Atom said:

Проблемът с идентичностите е дълбок, тъй като идеологията на идентичностите  е несъвместима с демокрацията. Т.е имаме или идеологията като ценност,  или демокрацията като ценност.  Вероятно критикувайки политиките за идентичностите, хора като Радан Кънев имат предвид превръщането на тези политики в догматична и крайна идеология.  Това е като асоциацията между "социалистически държави" и "държави с комунистическа идеология". Не е едно и също, но се приравнява.

И като говорим за САЩ като успешна държава, не трябва да забравяме, че САЩ станаха успешни не заради политиката на идентичностите или идеологията която се пръкна от тези политики, а заради демокрацията. 

ОК
Критиките в общественото пространство (в България поне) са съсредоточени върху "политиката няа идентичностите", т.е върху приложението, политиките, които са се появили и прилагат в либералните страни (и САЩ) . Отричат се самите политики (а ти го июстрира - това е  все едно да се отрекат всички социални политики на съвремените либерални държави  заради социлизма) . В този  смисъл  - забележките ми от по-горе смятам са резонни. Те не противоречт на това, което пишеш в отговор, или на темата, просто са  допълнение. 
 

[nik1]

Преди 50 минути, Atom said:

Проблемът с идентичностите е дълбок, тъй като идеологията на идентичностите  е несъвместима с демокрацията. Т.е имаме или идеологията като ценност,  или демокрацията като ценност.  Вероятно критикувайки политиките за идентичностите, хора като Радан Кънев имат предвид превръщането на тези политики в догматична и крайна идеология.  Това е като асоциацията между "социалистически държави" и "държави с комунистическа идеология". Не е едно и също, но се приравнява.

И като говорим за САЩ като успешна държава, не трябва да забравяме, че САЩ станаха успешни не заради политиката на идентичностите или идеологията която се пръкна от тези политики, а заради демокрацията. 

Според мен Радан Кънев имаше предвид това:
https://www.isidewith.com/bg/ideologies/identity-politics

Не съм убеден, че идеологията на идентичностите, се е "пръкнала" от тези политики". Каква е национал-социалалистческата идеология например, ако  не  е идеология на идентичностите (арийци по раса, германци по език и култура).
Идентичностите,  са нещо от което не можем да избягаме. Има ги. Ще ги има и в бъдеще. 
Консерваторите и неоконсерваторите,полулистите консерватори, много успешно са превзели и боряват с тази идеология. 

[nik1]

Преди 1 час, Atom said:

 

И като говорим за САЩ като успешна държава, не трябва да забравяме, че САЩ станаха успешни не заради политиката на идентичностите или идеологията която се пръкна от тези политики, а заради демокрацията. 

Откъде сме сигурни, или откъде следва, че  политиката на идентичностите в САЩ (говорим за американския  случай) е антидемократична и не допълва и не развива демокрацията там? 
Франс  Фукуяма пише нещо много интересно - "Първата проява на политиката на идентичността, ако приемете моето разбиране за нея сериозно, е всъщност самата демокрация".
https://www.librev.com/index.php/discussion/politics/4021-sreshtu-politikata-na-identichnostta-2