Знаете ли, че...

[Last roman]

интересни разсъждения, които нямат много общо с темата /както и с еволюцията/.

[Малоум 2]

интересни разсъждения, които нямат много общо с темата /както и с еволюцията/.

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%92-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-145-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8-%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B0_6087.html

Съжалявам, че не откриваш общото с това, което опитват да открият.

Знаеше ли, че ... Търсят с химия, а промените са с физика. После е химията.

Квантите са физика. Там е инфото. ЕМП действа повсеместно - показва, още един път, че еволюцията не е на "случаен принцип"

...

[Last roman]

Пич, естеството на темата е друго. Не спами с лирични отклонения.

[fixxxsers]

Да се върнем към темата.

Спомням си като хлапе бях попаднал на една информация за птичка с крив клюн. Тогава информацията, която можеше да се намери беше само в библиотеките и то доста оскъдна...поне за такива птички

Та се сетих наскоро да я издиря:

това е един новозеландски дъждосвирец, ендемит - Anarhynchus frontalis. Това е единствената птица в света, при която клюна е изкривен в страни ( винаги надясно).

[pnp5q]

Знаехте ли, че при някои животни пола зависи не от хромозомите, а от... температурата. И на ти ся глобално затопляне!

[goshawk]

Могат ли животните да мислят?

Mогат, но зависи от това, какво разбирате под думата "мисля".

"Да мисля" означава да се вземат правилни решения за промени на начина на живот според от условията на околната среда.

На пръв поглед изглежда логично, но е безсмислено - така правят всички живи организми - включително напълно безмозъчните гъби, растения и бактерии. Благодарение на готовите знания, записани в тяхната ДНК във вид на генетична информация, тези същества се справят много добре с околната среда и могат да се видят и при най-неблагоприятните условия на нашата планета.

"Мисля" означава да се използват знанията, придобити с жизнен опит, а не информацията, заложена в ДНК.

Това определение се опитва да раздели животните на две групи: умни (като нас, маймуни, делфини ...) и такива, които не научават нищо, а само сляпо изпълняват заложените в тях вродени форми на поведение или т.нар. инстинкти. Но се оказва, че такива няма:

1. всички, дори най-примитивните животни могат да се учат,
2. много от "инстинктивните" поведения всъщност се придобиват от "жизнен" опит,
3. не може да се каже, че животните изпълняват своите инстинкти "без мисъл", дори точно обратното.

1. Те могат да се учат

Ако разтресете епруветка с инфузории (ресничести, едноклетъчни животни), те по "рефлекс" ще се свият и след известно време ще се отпуснат. Ако направите това 100-120 пъти, то инфузориите ще разберат, че разклащането не е опасно и ще престанат да се свиват и това "знание" ще се запази в едноклетъчни същества за около половин час. Тъй като инфузориите са без нервна система, неясно къде пазят тези знания. И това не е всичко - ресничестите запазват траекторията на движение, когато се прехвърлят от триъгълен в кръгъл съд; задържат се в неосветената част на съда, ако в осветената са наказани с електрически шокове и дори могат да се обучат да преминава по извити тръби на лабиринт.

2. "Жизнен" опит

Много неща, които по-рано се считаха за вродени, всъщност са резултат от "облигатно обучение". У животното в определено време, все едно, че се включва магнетофон, който записва усещанията - и този запис след това се използва за изпълнение на строги безусловни рефлекси.

Ако магнетофонът е включен за много кратко време, този процес се нарича "импринтинг" (отпечатък). Импринтингът е най-пълно изследван при малките на птици и бозайници - защото детето е много важно да помни външния вид на майка си, защото тя ще го храни и ще ги защитава в началото. У детето няма вроден образ на майка му, но има една вродена команда "помни първото впечатление".

• Новородени агнета и телета запомнят гласа и миризмата на майката в първия половин час след раждането. Предвидливите майки леко изостават от стадото, за да останат сами с детето си. Вътре в стадото е, разбира се, по-безопасно, но малкото може лесно да се обърка от изобилието от миризми.
• При патетата кръгът от предмети, които могат да предизвикат реакция за следване е много широк - от кибритена кутия до човек. Между другото, патетата запечатат и противоположния пол. Ако от ранна възраст, се отглеждат затворен те, когато пораснат, се опитват да се чифтосват с хора като не обръщат внимание на другите патици.

3. Опит, който се превръща в инстинкт

Инстинктът е строго вроден и изпълняван автоматично, "без мисъл" само в най-последната фаза, а докато тече подготовката за тази финална фаза, поведението на животните може да бъде много гъвкаво и се основава на опита, придобит през живота му. Така например, един опитен шофьор извършва много движения автоматично, но това не е било така в началото.

• Папагалите неразделки Agapornis, в природата правят гнездата си от стръкчета трева. Когато са отглеждани в домашни условия, вместо трева те използват тънки ивици хартия, които сами изрязват с човка от лист хартия. 
• Бобрите са невероятни строители - те могат да създадат огромен яз на малък горски ручей. Може цялата местност да бъде обхваната от мрежа от канали, пълни с вода. И всеки път бобрите са намерили ново, нетривиално и оптимално за условията хидротехническо решение. За това се изискват значителни познания, но и творчески опит.

"Мисля" означава да решиш нова задача без предварително обучение.

Да уточним фразата "без предварително обучение". За да може да разсъждава животното, а и човекът, трябва да се натрупва доста голям запас от знания за обектите в околната среда и законите, с които си взаимодействат, така че няма не може без обучение. Например всяка маймуна, ако й дадете сандък, тя ще се качи върху него, за да си вземе закачената високо храна без някой да й показва и без съдействието на условни рефлекси. Но за да се досети, маймуната трябва още като дете да разбере, че ако стъпи на възвишение, ще стане по-висока. По същия начин, притежавайки някакви знания, маймуните се справят и с други нови задачи.

Преди да изискваме обаче това от животните, нека си признаем, че и ние, хората с нежелание решаваме нови задачи, а предпочитаме да "препишем", да разберем как са решили преди нас задачата другите.

Техните мозъци са организирани и работят също като нашия.

Те имат същите неврони и тези клетки действат чрез генериране на електрически потенциали. Но все пак, животинските мозъци се различават по сложност. Насекомите имат само това, което при хората е гръбначен мозък. Хората използват тази част от мозъка, за неща като ходенето. Тя включва огромно количество функции за координация и контрол. Животните с по-сложни мозъци като влечугите имат таламус. При хората, той отговаря за емоции като страх и гняв. Животните с още по-големи мозъци като плъхове имат добре развит кортекс (мозъчна кора). Тази част на мозъка се занимава с обучението и решаването на задачи. Животни с по-големи мозъци са маймуните. Те имат неокортекс. Това дава по-високоразвитите примати усещане за себе си като отделен индивид, което е важно за разбирането на мотивацията на другите същества. Приматите са най-вече социални животни и това ниво на разбиране позволява на групата да действа като единен организъм като се възползва от опита на всеки отделен член.

Това, което имат хората, но нито едно друго животно няма е въображението. Дори не всички човешки видове са го имали. Например неандерталците не са оставили нищо освен инструментите, които са използвали. Съвременните хора, които ги заменят са оставили сложни пещерни рисунки. Въображението е това, което е позволило на съвременните хора да бъдат приспособими и успешни. Ние можем да си представим нещо, което никога не е съществувало, а след това да го създадем. Всички други животни виждат света само какъвто е в действителност.

Източници:

Наука Off News

Зорина З.А., Полетаева И.И. «Зоопсихология. Элементарное мышление животных».

Invertebrate Learning and Memory, Randolf Menzel, ‎Paul Benjamin

ОСНОВНЫЕ ЗАКОНОМЕРНОСТИ ЭВОЛЮЦИИ ПОВЕДЕНИЯ БЕСПОЗВОНОЧНЫХ, Н.А. Тушмалова

Chimp Cognition, Dr. Dewey

[Last roman]

 За запаметямането на решенията най-вероятно голяма роля играят епигенетичните промени в ДНК-то ни.

Редактирано Октомври 25, 2015 от Last roman

[Karan]

Бактерия ядяща пластмаса може да помоне в борбата със замърсяването...

https://www.newscientist.com/article/2080279-bacteria-found-to-eat-pet-plastics-could-help-do-the-recycling/

[Drake]

Преди 3 часа, Karan said:

Бактерия ядяща пластмаса може да помоне в борбата със замърсяването...

https://www.newscientist.com/article/2080279-bacteria-found-to-eat-pet-plastics-could-help-do-the-recycling/

Може, а също така е съвсем възможно е в последствие да се окаже много по-голям проблем от замърсяването. Сещам се за жабите ага внесени през 1935г. в Австралия за да помогнат в борбата с вредителите по захарната тръстика ...

http://www.bezramka.bg/Жабата+–+Ага+е+опасна+дори+след+смъртта+си

[fixxxsers]

Дървесното кенгуру на Бенет (Dendrolagus bennettianus) може да скочи от 18 м височина без последствия за организма му!

[fixxxsers]

До скоро се смяташе, че ротаториите (Rotatoria) имат най- голям процент взаимствана и интегрирана ДНК в своя геном - около 8-9% ( от бактерии, растения, археи, гъби...и кой знае от какво още, чрез хоризонтален трансфер). Сега обаче бавноходките (Tardigrada) бият този рекорд със своите 17.5%!

[fixxxsers]

Птицечовката (Ornithorhynchus anatinus) има десет ( цели десет!) полови хромозоми. Така мъжките ще бъдат с XYXYXYXYXY полови хромозоми, а женските с XXXXXXXXXX.

[Last roman]

Първите подробни изображения на "загадъчните" естествени биодвигатели

Учените за първи път успяха да направят висококачествени триизмерни изображения на биологичните двигатели, които е създала природата.

Отдавна е известно, че някои видове бактерии и други микроорганизми имат опашки, наречени флагелум, чието движение им позволява да се движат напред. Доскоро обаче никой не успяваше да разберете всички детайли за това, какво точно привежда в движение тези части от тялото на бактериите.

Едва наскоро, изследователи от Имперския колеж в Лондон, водени от Морган Биби (Morgan Beeby), с помощта на технологията електронна криотомография (electron cryotomography) получи първите в историята висококачествени изображения на биологични двигатели с природен произход, които напомнят до известна степен съвременнитъе двигатели и се състоят от много движещи се различни елементи, съобщи портала Gizmodo.

Разработката е докладвана в New Scientist reports.

При технологията електронна криотомография охлажданите проби до криогенна температура се поставят под фуния, закрепена на електронен микроскоп. Неподвижността на молекулярната структура при тази температура позволява да се направят снимки от различни ъгли и да се създаде на тяхна основа на 3D модел на структурата до молекула.

В изследването са използвани проби от различни видове бактерии и се оказа, че всеки вид бактерия има уникален биологичен двигател, който се различава от двигателите на другите бактерии по форма, големина, сложност, мощност, стойност на въртящия момент, скорост и други параметри.

Единствената обща черта на всички биологични двигатели е системата от неподвижни молекулярни пръстени, един вид еквивалент на статора на обикновен електромотор. Този молекулярен "статор" позволява на двигателя да произвежда въртящ се момент, който се предава на въртящите се органи на бактериите - витла, които ги тласкат напред.

Най-големият "статор" имат бактериите Campylobacter, техният размер е два пъти по-голям от "статора" на бактерията на салмонелата и произвежда достатъчно мощност, за да може бактерията да се движи вътре в червата на жив организъм.

 

Тези изображения показват, че разпространеното убеждение, че тези биологични машини са изключително сложни и само разумен "създател" би могъл да измисли подобно нещо, е погрешно.

Сега благодарение на информацията за структурата на биологичните двигатели, изследователите в областта на нано-роботика могат да създадат свои собствени биодвигатели с нужните размери, скорост, мощност и други параметри.

https://www.youtube.com/watch?v=xEVq7jCT4kw

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Parvite-podrobni-izobrazheniia-na-zagadachnite-estestveni-biodvigate_41059.html

[fixxxsers]

Барбадоската сляпа змия е най- малката змия в света Leptotyphlops carlae ( описана 2008 г.). Поне засега. Както подсказва името среща се на о. Барбадос и е сляпа - просто не и трябва зрение ( ровещ начин на живот). Храни се с мравки и термити. Достига до 10- тина см дължина - най- големия екземпляр досега е 10.4 см.

диаметъра на доларчето е 24.26 мм

Снасят само едно яйце, от което се излюпва малко, което е на половината дължина на своята майка.

 

Редактирано Април 6, 2016 от fixxxsers

[fixxxsers]

E, вече знаем коя е най- малката змия. Коя е втората обаче, а третата? Защо да ги пренебрегваме?

Двулинейната сляпа змия (Leptotyphlops bilineatus) достига до 11 см и е твърде близо до Leptotyphlops carlae , още повече, че от L. carlae са улавяни много малко екземпляри и много е възможно да бъде уловен някой примерно 11 сантиметров. Ендемит за Мартиника и малките Антили.

Третата ( да не я пренебрегваме ) е  Leptotyphlops breuili  и достига до "цели" 11.9 см. Среща се на карибския остров Saint Lucia.

[Last roman]

В САЩ, фермери, по време на лов, застреляли 4,5 метров алигатор:

https://russian.rt.com/article/157438

[fixxxsers]

Кой е най-големия паяк?

Бърз отговор ето този:

Гигантския птицеяд от Южна Америка (Theraphosa blondi). През 1965 г във Венецувла е хванат екземпляр с размах на краката 28 см - това е най- големия засега. Теглото на този паяк може да достигне до 175 грама.

По- бавния отговор: да, но не съвсем. открития през 2001 г. в една лаоска пещера паяк Heteropoda maxima има размах на краката достигащ до 30 см.

Все пак птицеяда е доста по масивен и тежък паяк.

 

[fixxxsers]

Стомашния сок при човека обикновено е с pH 1.5 до 3.5. При брадатия лешояд pH е около 0.7!, което го приближава до чиста солна киселина. Това се свързва с диетата на тази птица, която в голям процент включва кости. Напоследък ниското pH на стомашния сок се счита, че еволюционно има и друга функция- защита от чревни инфекции. Той просто унищожава почти всичко живо.

[Р. Теодосиев]

Meroles anchietae или Shovel Snouted Lizard е ендемичен вид за Намибия. Живее в пустинята и когато се почувства заплашен, се гмурка в пясъка, но е готов и да се бие! Известен е с характерния си "танц" върху нагорещения пясък и издържа температури до 44 градуса.

[Р. Теодосиев]

Питали ли сте се как кълвачите не увреждат мозъка си, когато правят това, което е най-характерно за тях? Те притежават по-малко разстояние между мозъка и черепа си (субдурално пространство), което не позволява на мозъка да се удря в стените на "кутията си", както се случва при човека. Освен това, мозъците на кълвачите са издължени вертикално, вместо хоризонтално, което означава, че ударът се разпределя на по-голяма площ. 

 

[fixxxsers]

А питате ли се какъв вид е този кълвач? И дали е тя или той?

Имате около 20 часа да познаете, след това (не)отговарям!

edit: от множеството отговори, които получихме няма верен

  ♂  Dendrocopos major  голям пъстър кълвач

Редактирано Септември 11, 2017 от fixxxsers

[Р. Теодосиев]

Бръмбар от семейство Phengodidae - ларвите и женските насекоми от това семейство разполагат с биолуминисцентни органи и светят в тъмното.  

 

 

[Р. Теодосиев]

Интересни факти за огнените мравки (род Solenopsis).

[fixxxsers]

Видеото нещо се уплаши от огнените мравки.

Предполагам за какво става дума в него- понеже напоследък станаха пак интерсни с това, че бяха намерени салове от живи огнени мравки по време на наводненията в Тексас. Да, някои видове са доста адаптивни и дори са инвазивни видове, с които се води борба. Става дума за Solenopsis invicta, чиято родина е Южна Америка, но вече се среща и в САЩ, Китай, Тайван, Австралия...скоро и в други страни

Все пак е добре да се знае, че не всички видове от р. Solenopsis  (около 200 вида ) се наричат огнени мравки, както и това, че някои мравки от други родове се наричат също огнени мравки! Кашичка, ама да е жив и здрав латинския. 

 

[fixxxsers]

Свиканли сме да мислим, че паяците са самотни и агресивни един към друг същества.

Все пак има видове, които са социални...всъщност няколко стотин вида. Дори някои са стигнали до там подобно на мравките да се разселват, образувайки нови колонии чрез миграция на женски.

тук африкански социален паяк - Stegodyphus dumicola