Роботизирано изследване на Марс

[SAlexandrov]

НАСА се подготвя да изстреля най-амбициозната си мисия до Марс през това лято

Новият марсоход на НАСА "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech

18 юни 2020 г. 18:15 ч.

Светослав Александров. На 20-ти юли т.г. човечеството ще отбележи 51 години от успешното кацане на спускаемия модул "Ийгъл" от мисията "Аполо 11" с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на повърхността на Луната. Ако всичко мине по план, НАСА ще отпразнува събитието с изстрелването на мисията "Марс 2020", включваща марсохода "Пърсъвиърънс". Това ще е най-амбициозната роботизирана експедиция до Червената планета в историята на космонавтиката.

Също както Армстронг и Олдрин събират скали и проби от грунта на естествения ни спътник през 1969 г., така и "Марс 2020" ще първата мисия, която се очертава да събере скални и почвени проби за по-нататъшното им доставяне на Земята. Освен това досегашните мисии на НАСА са фокусирани върху изследването на геологичното минало на Червената планета. Марсоходът "Пърсъвиърънс" за пръв път след епохата на "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2" през 70-те години ще търси следи от марсиански живот.

Няма никакъв спор, че "Пърсъвиърънс" е много по-амбициозен от своя събрат "Кюриосити", който пъпли по марсианската повърхност от 2012 г. до ден днешен. Новият марсоход на НАСА е оборудван с общо 23 камери, сред които изпъква Mastcam-Z. Тази камера ще заснема панорамни изображения и притежава функция zoom за приближаване на обекти. Друга камера на име SuperCam е екипирана с два лазера и четири спектрометъра, благодарение на които, освен че ще може да заснема снимки, ще определя от разстояние какъв е химичният състав на скалите и марсианската почва. Т.е. тя прилича на камерата ChemCam на сегашния марсоход "Кюриосити", но е по-мощна. 

Ето кои са останалите прибори: 

Planetary Instrument for X-Ray Lithochemistry (PIXL) - рентгенов флуоресцентен спектрометър, който ще изучава финия състав на почвата и скалите.

Radar Imager for Mars' subsurface experiment (RIMFAX) - този радар ще проучва характеристиките на  марсианската кора до дълбочина 10 метра, като ще измерва плътността на материята, структурните слоеве, ще установява наличието на заровени скали и метеорити и ще е в състояние да открива дали под почвата има лед или солена вода в течно агрегатно състояние. Приборът е построен от норвежки специалисти.

Mars Environmental Dynamics Analyzer (MEDA) - това е метеорологичната станция на "Марс 2020", която ще измерва температурите на Марс, скоростта и посоката на ветровете, влажността, радиацията и праховата обстановка. Станцията е построена от Испанския астробиологичен център.

Mars Oxygen ISRU Experiment (MOXIE) - в рамките на този любопитен експеримент ще бъде получен кислород от наличния в марсианската атмосфера въглероден диоксид. Ако опитът бъде успешен, технологията ще може да се използва по-нататък за генериране на кислород за поддържането на живота на заселниците на Марс или за зареждането на ракетите, които ще пътуват от Марс към Земята.

Scanning Habitable Environments with Raman and Luminescence for Organics and Chemicals (SHERLOC) - този Раманов спектрометър ще изучава състава на минералите на Марс и ще търси органични вещества.

Mars Helicopter Ingenuity представлява малък хеликоптер, тежащ 1.8 килограма, който притежава само камери, но не и научни инструменти. Дронът ще демонстрира способността си да лети в тънката марсианска атмосфера и да подбира пътя на "Пърсъвиърънс". 

Хеликоптерът, който ще бъде доставен от "Пърсъвиърънс" на повърхността на Марс. Credit : NASA/JPL-Caltech

Изстрелването на мисията "Марс 2020" ще се осъществи посредством американската ракета "Атлас 5" на Юнайтед Лонч Алайънс. В случай че полетът бъде отложен и не се проведе на 20-ти юли, НАСА има отсрочка до 11-ти август. Ако стартовият прозорец бъде пропуснат, следващата възможност за изстрелване ще е чак след две години.

Но независимо дали "Пърсъвиърънс" ще излети на 20-ти юли или в който и да е от дните до 11-ти август, траекторията на полета е такава, че кацането задължително ще е на 18-ти февруари 2021-ва година. Технологията на спускане е от типа "Небесен кран", която е утвърдена и изпробвана по време на кацането на "Кюриосити" през 2012 година. За първоначалните етапи от навлизането в атмосферата ще се разчита на топлинен щит, след което ще се разгърне парашут. В последната фаза "небесният кран" ще се отдели от задния щит с парашута и ще запали ретроракетите си за окончателното забавяне на скоростта. Спускането на "Пърсъвиърънс" върху марсианската повърхност ще стане посредством въжета, след което те ще бъдат срязани, а "небесният кран" ще отлети бързо, за да падне на безопасно разстояние от марсохода. 

Преди десетина години тази технология изглеждаше твърде рискована и мнозина си казваха, че никога няма да проработи. Но нямаше никакви проблеми с кацането на "Кюриосити". НАСА няма провалено кацане на Марс от 1999 г., когато беше загубена мисията "Марс Полър Лендър". Последното успешно кацане на роботизирана експедиция на САЩ на Марс бе в края на 2018-та година. 

Разбира се, Червената планета е коварна и успехът никога не е гарантиран. Предполагам, че всички ще са си отдъхнали на 19-ти февруари, когато кацането ще е вече в историята и всичко ще е приключило по един или друг начин. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3428-2020-nasa-preparing-perseverance-launch

[SAlexandrov]

Първата мисия на ОАЕ до Марс е в готовност за изстрелване през юли

На снимката: техници подготвят първата мисия на ОАЕ "Ал-Амал" за полет до Червената планета. Photo credit : Mohammed bin Rashid Space Centre

19 юни 2020 г. 17:37 ч.

Светослав Александров. След като вчера ви разказах за най-амбициозната мисия на САЩ, която ще излети към Марс през това лято, днес насочвам вниманието ви към Обединените арабски емирства. Ако всичко мине по план, първата роботизирана експедиция на арабска държава може да се отправи към Червената планета още на 15-ти юли. За реализацията на мисията "Ал-Амал" (което означава "Надежда") са помогнали специалисти от САЩ, а самото изстрелване ще бъде осъществено с японска ракета "H-II". 

ОАЕ вече има някои постижения в сферата на космонавтиката. Страната е извела спътници в околоземна орбита, а на 25 септември 2019 година първият космонавт на Емиратите Хаззаа Ал Мансури излетя в космоса на борда на руския космически кораб "Союз МС-15". Следващата логична стъпка на държавата е реализацията на междупланетна мисия. 

Космическата програма на Емиратите нямаше да напредне толкова бързо, ако не работеше в тясно сътрудничество с утвърдените космически сили. Изпращането на Мансури нямаше да е факт, ако не беше постигнато споразумение между ОАЕ и Русия. Респективно марсианската мисия "Ал-Амал" е построена от 150 емиратски инженери съвместно с 200 американски инженери и учени в Лабораторията по атмосферна и космическа физика към Колорадския университет, САЩ. 

Роботизираната експедиция няма да каца на повърхността на Червената планета, а ще работи в орбита около нея - логично начало за зараждащата се междупланетна програма на ОАЕ. "Ал-Амал" е широка 2.37 метра, дълга 2.90 метра и тежи общо 1 500 килограма.

На борда ѝ са монтирани следните научни прибори: 

ЕXI (Emirates eXploration Imager) - това е основната камера на мисията. Тя е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър. 

EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) - този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той ще изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата. 

EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) - ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той ще изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета. 

Пристигането в околомарсианска орбита е планирано за февруари 2021 година. Орбитата ще е елиптична, с параметри 22 000 на 44 000 километра. Очаква се научната мисия да продължи минимум до 2023 година, но ръководството на проекта се надява на разширена научна работа до 2025 година. 

Основните изследователски цели на експедицията са свързани с разгадаването на загадките на марсианската атмосфера. "Ал-Амал" ще разследва какви са механизмите, по които водородът и кислородът напускат горните атмосферни слоеве и отлитат в космическото пространство. Това ще помогне в разкриването на мистерията защо атмосферата на Марс е изтъняла, а планетата се е изменила. В миналото марсианската повърхност е била топла, покрита с океани, а днес е студена пустиня. 

Екипът на мисията обещава, че данните ще са отворени и достъпни за цялата научна общност. Това ще позволи те да бъдат комбинирани с данните от други роботизирани експедиции като американските "Мейвън" и "ИнСайт".

Очакваме с интерес изстрелването и дано то бъде успешно! Стартът ще бъде осъществен от японския космодрум Танегашима. Тук е интересно да отбележа, че Япония все още няма благополучна мисия до Червената планета, а единственият предходен опит с роботизираната експедиция "Нозоми" бе обявен за провал през 2003 година. Макар че "Ал-Амал" е мисия на ОАЕ и японците нямат научни прибори на борда, те ще натрупат известен опит, ако изстрелването е успешно и така ще са по-спокойни, когато изстрелят собствената си мисия до марсианските луни Фобос и Деймос през 2024 година.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3430-2020-uae-first-mars-mission-preview

[SAlexandrov]

Гост статия: Възможно е Марс да е имал пръстен в миналото

Артистична илюстрация на това как би изглеждал Марс с пръстени. Автор: Kevin Gill/Flickr

Прашният ни съсед Марс може да е бил още по-интригуващ в миналото. Ново изследване дава повод да смятаме, че в миналото Червената планета е имала пръстен.

 

Този извод разкрива Деймос – по-малкият от двата естeствени спътника на Марс. Той обикаля около планетата под лек наклон спрямо екватора ѝ, което е възможно да е породено именно от пръстен около планетата в миналото. 

26 юни 2020 г. 08:05 ч.

Цветомира Бекриева. Когато си представим планета с пръстени, обикновено в съзнанието ни изниква газовият гигант Сатурн – втората по големина планета в Слънчевата система. Всъщност половината от планетите в Слънчевата система имат пръстени – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Освен това с пръстени разполага планетата джудже Хаумея, както и планетоидите Хирон и Хиракло.

 

През 2017 г. двама изследователи предлагат теория, според която Марс също е имал пръстен. Те достигат до този извод след поредица от симулации на по-голямата марсианска луна Фобос. Според тях е възможно тя да се е образувала при сблъсък на Марс с астероид, чрез който от планетата се изхрърлят отломки в космоса, които влизат в орбита около нея и така формират пръстен. Впоследствие тези отломки се приближават и „слепват“ и така се образува първоначалната версия на Фобос, много по-голям, отколкото е днес.

 

Новото изследване добавя в теорията Деймос, като се оказва, че резултатите съвпадат с досегашните предположения.

 

„Фактът, че орбитата на Деймос не е в равнината на марсианския екватор, досега се считаше за маловажен детайл“, споделя Матия Чък от института SETI. „След като се зароди новата ни идея обаче, ние погледнахме на него с други очи и орбитата на Деймос ни разкри голяма тайна.“

 

Наклонът на орбитата на Деймос спрямо екватора на Марс не е голям – около 1,8 градуса. Освен тази малка особенност на Деймос, орбиталното движение на луната е съвсем обичайно и поради това досега никой не е подозирал, че тя крие интригуваща тайна.

 

При Фобос обаче ситуацията не е такава – той е много по-близо разположен до Марс, като завършва една обиколка около планетата само за 7 часа и 39 минути (за съпоставка, Деймос обикаля около Марс за 30 часа). Освен това Фобос се приближава към Марс с около 1,8 сантиментра на година. Така е установено, че след 100 милиона години луната ще е достигнала границата на Рош - разстояние, при който приливните сили, предизвикани от централното тяло, са равни на гравитационните сили на спътника. В този момент луната не би могла да поддържа своята цялост и ще се „разкъса“ под действието на тези приливни сили.

На разстояние, равно на границата на Рош, приливните сили от планетата и силата на гравитацията на спътника се изравняват. В този момент и най-малкото сътресение предизвиква разрушаване на спътника. Източник: Theresa Knott, CC BY-SA 3.0

От отломките от раздробилия се Фобос е възможно да се формира пръстен около планетата. Очаква се част от тези отломки отново да се сгъстят и да формират нов по-малък спътник на Марс, който да започне да се отдалечава от планетата, докато остатъкът от пръстена продължава да се приближава и „пада“ към Марс.

Според изследване от 2017 г. това най-вероятно се е случвало повече от веднъж в миналото и така всъщност се е зародил Деймос.

С помощта на симулации, Чък, заедно с екипа си, съставя модели на движението на новозародилата се от пръстените луна и показва как то влияе на наклона на орбитата на Деймос. Така те стигат до извода, че Фобос първоначално е бил 20 пъти по-масивен, в сравнение с настоящата му версия. И нещо повече – този млад Фобос би попаднал в орбитален резонанс с Деймос, което би причинило наклон в орбитата на Деймос, какъвто наблюдаваме днес.

Най-вероятно това се е случило по време на "късната тежка бомбардировка" (Late Heavy Bombardment) – период на чести кометни и астероидни сблъсъци преди около 3,9 милиарда години. Най-вероятно тогава се разрушава ранния Деймос, след което по гореспоменатия начин отново се формира.

През 2024 г. Японската космическа агенция JAXA планира да изпрати сонда, която да кацне на Фобос и да събере проби от повърхността, които след това да донесе обратно на Земята. Чрез тях ще можем най-точно да установим възрастта на повърхността на луната.

Цялото изследване можете да намерите тук.

Автор: Цветомира Бекриева

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3440-2020-mars-prusten

[SAlexandrov]

Кошмар: Отлагат за 30-ти юли старта на марсохода Пърсъвиърънс заради ракетата-носител Атлас 5!

1 юли 2020 г. 00:07 ч. Кошмарен сценарий за изстрелването на марсохода на НАСА "Пърсъвиърънс"! Американската космическа агенция оповести, че полетът се отлага за не по-рано от 30 юли поради проблем с ракетата-носител "Атлас 5". Проблемът е възникнал с датчик на кислород и екипите имат нужда от допълнително време за диагностика.

За съжаление възможностите за осъществяване на полет до Червената планета са ограничени - те се простират в рамките на няколко седмици веднъж на всеки две години. Конкретно за 2020-та година стартовият прозорец се открива в средата на юли и изтича в средата на август. Заради техническите проблеми с "Атлас 5" половината от прозореца е вече пропилян. НАСА изчислява дали стартът може да се осъществи и по-късно от 15-ти август ако стане напечено, но ще е трудно...  

Ако възможността бъде пропиляна, следващата ще се открие чак след две години!

Няма спор, че ако настъпи отлагане по вина на ракетата-носител, това ще е огромна черна точка за компанията Юнайтед Лонч Алайънс и ракетата-носител с руски двигатели "Атлас 5". Уви, мисията е изчислена за "Атлас 5" и няма как марсоходът да бъде прехвърлен толкова лесно на алтернативна ракета като "Фолкън 9" на СпейсЕкс. 

На снимката: новият марсоход "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech

https://www.space-bg.org/portal/2014-10-24-21-14-43/3445-2020-perseverance-delayed-no-earlier-30-july

[SAlexandrov]

Индийската мисия около Марс засне луната Фобос

сближи с марсианската луна Фобос и да я снима.

Към момента на заснемането на показаното по-долу изображение, "Марсианска Орбитална Мисия" бе на разстояние от 7 200 километра от Марс и на 4 200 километра от Фобос. Разделителната способност е 210 m/pixel. Ясно се забелязват известните кратери Стикни, Рош и Шкловски. 

Напомням на читателите, че "Марсианска Орбитална Мисия", още известна под името "Мангалиан" (от санскрит मंगल мангала, "Марс" and यान яна, "кораб"), е изстреляна на 5 септември 2013 г. и пристига успешно в орбита около Червената планета на 24 септември 2014 г., където продължава да работи до ден днешен. 

Photo credit : ISRO

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3453-2020-india-mom-images-phobos

[SAlexandrov]

Китайската мисия Тянвън-1 ще излети към Марс през това лято

На снимката: техници подготвят китайската мисия "Тянвън 1" за полет до Марс през това лято. Credit : CNSA 

6 юли 2020 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. След като през месец юни ви разказах за две от трите предстоящи изстрелвания към Марс през това лято - на американския марсоход "Пърсъвиърънс" и на мисията "Ал-Амал" на ОАЕ (макар и до голяма степен построена от САЩ), дойде ред да представя подробна информация и за китайската роботизирана експедиция "Тянвън 1". 

Това ще е вторият опит на Китай да достигне до Червената планета. През 2011 г. малък китайски орбитален апарат беше прикачен към руската автоматична междупланетна станция "Фобос-Грунт", но тъй като тя претърпя авария, апаратът не успя да напусне околоземна орбита. Сега китайците се устремяват към Марс самостоятелно. Ако мисия "Тянвън 1" се увенчае с успех, Китай ще се превърне едва във втората държава след САЩ, постигнала успешно кацане на Червената планета с работещ спускаем апарат. 

Но статистиката не е в полза на китайците или който и да е друг - близо 60% от всички космически мисии, които човечеството изпраща към Марс, претърпяват авария. Това е обобщена статистика, включваща облитащи, орбитални и спускаеми апарати. Конкретно за спускаемите апарати, от началото на космическата надпревара до ден днешен са направени 18 опита за кацане на Марс. Едва 10 от тези кацания са успешни. Девет от тях са на САЩ, а едно е на СССР - става въпрос за мисията "Марс 3" през 1971 година. Съветският спускаем модул достига до повърхността, но успява да работи в продължение само на 14.5 секунди и не изпраща никакви научни данни. Именно поради тази причина подчертах, че Китай може да стане втората (а не третата) държава след САЩ, постигнала кацане на Марс с работещ спускаем апарат. 

Но "Тянвън 1" не е единствено спускаема мисия - тя се състои от орбитален отсек, спускаем модул и марсоход. Даже и не всички компоненти от нея да сработят, дори и само орбиталният отсек да постигне целите си, това ще е огромен успех за китайската изследователска програма, тъй като китайците никога до този момент не са изучавали Марс със собствени космически технологии.

Инструментите на борда на орбиталния отсек са: 

MRC - Камера за изготвяне на снимки със средна резолюция - 100 m/pixel от 400-километрова работна орбита.

HRC - Камера за изготвяне на снимки с висока резолюция - 2 m/pixel от 400-километрова работна орбита.

MM - Марсиански магнитометър

MMS - Спектрометър за изучаване на минералния състав

OSR - Радар за изучаване на структурата на марсианската кора

MINPA - Детектор за йони и неутрални частици 

Инструментите на борда на марсохода са:

GPR - мощен радар, който ще изучава подпочвените характеристики на Марс до дълбочина от 100 метра

MSMFD - прибор, който ще изучава свойствата на магнитното поле на планетата.

MMMI - метеорологична станция

MSCD - прибор за изучаване на химичния състав на почвата

MSC - мултиспектрална камера

NTC - топографска камера

Все още не разполагаме с информация кога ще бъде изстреляна експедицията "Тянвън 1". Вероятно ще е около 23-ти юли, като ракетата-носител ще е тежкотоварната "Лонг Марч 5". Пристигането в орбита около Червената планета ще е в периода между 11 и 24 февруари 2021-ва, а кацането - вероятно през април 2021 година. 

Всяко кацане на Марс представлява истинско предизвикателство - и действително това е най-рискованият момент пред предстоящата роботизирана експедиция. Множеството неуспехи по отношение на изучаването на Червената планета е довело до това журналистът Доналд Неф да измисли Великия Галактически Таласъм - митично чудовище, живеещо на Марс, което се храни с изпратените от човечеството космически апарати. Някои хора напълно сериозно си мислят, че на Марс има извънземни, които саботират земните опити да се достигне планетата. 

Но истинската причина кацанията на Марс да са толкова трудни е прозаична - тя се дължи на тънката атмосфера на планетата.

Именно тази атмосфера причинява главоболия на инженерите. По-добре щеше да е, ако я нямаше. Както, например, е случаят с Луната - за да се кацне на естествения ни спътник се използват само спирачни ракетни двигатели. Ако ли пък Марс имаше плътна атмосфера, подобна на тази на Земята или на Венера, щеше да бъде още по-лесно - можеше да се използват само топлинни щитове и парашути.

Но атмосферното налягане в близост до повърхността на Марс е около 600 паскала - само 0.6% от това на Земята. Въздушният слой е достатъчно плътен, за да се налага използването на топлинни щитове и парашути. Но само те не могат да забавят достатъчно спускаемите апарати. Затова трябва да се използва и допълнителна омекотяваща система - напр. ретроракети или амортизиращи въздушни възглавници. Крайният резултат е, че спускаемият апарат е комплексен - и всичко трябва да сработи перфектно, за да може кацането да е успешно. Освен това инженерите не разполагат с много време - от момента на навлизането в горните слоеве на марсианската атмосфера до достигането на повърхността минават само 7 минути. За да сварите едно яйце до твърдо са нужни 10-15 минути - т.е. един готвач разполага с повече време, за да си свари яйце, отколкото един инженер, който иска неговият апарат да кацне на Марс. В рамките на тези 7 минути всички системи трябва да се активират в точното време. Само малко отклонение ... и апаратът ще се превърне в купчина безполезно желязо! 

Китайците са консервативни и за да подсигурят успеха си е взето решение "Тянвън 1" да се спусне някъде в региона на низината Утопия, където през 70-те години е кацнала американската космическа мисия "Вайкинг 2". Изборът на тази ниско разположена област в релефа на планетата осигурява бонус време за спускането на "Тянвън 1" посредством парашути.  

Макар че спускаем апарат на Китай все още не е кацал на Марс, страната вече има натрупан опит с изстрелването на астронавти в космоса, както и с изпращането на роботизирани спускаеми мисии до Луната. Затова топлинният щит на спускаемия отсек на "Тянвън 1", както и парашутната технология, са взаимствани от пилотираните космически кораби "Шенчжоу". Ретроракетите пък са производни на тези, посредством които мисиите "Чанг'e 3" и "Чанг'e 4" извършиха успешни кацания на Луната през 2013-та и 2019-та година.

Ръководството на мисия "Тянвън 1" очаква орбиталният отсек да работи около Червената планета в продължение на 23 месеца, колкото продължава една марсианска година. Марсоходът ще пъпли на повърхността на Марс в продължение на минимум 90 дни.

Очакваме с интерес предстоящия полет! 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3457-2020-china-tianwen-overview

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Кюриосити тръгва на лятно пътешествие, за да разкрие защо Марс е станал студен

Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 1 юли 2020 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

7 юли 2020 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. Докато светът очаква изстрелването на три нови мисии към Марс през това лято, американският марсоход "Кюриосити", макар и отдавна да работи на повърхността на Червената планета, също се отправя на ново и вълнуващо лятно пътешествие. Целта е да бъде достигнат регион от планината Шарп, където марсоходът ще може да разкрие една от най-големите загадки на Марс - защо тази планета, която в миналото е била топла, покрита с океани и сходна със Земята, се е превърнала в днешната суха и студена пустиня. 

Напомням на читателите, че марсоходът "Кюриосити" кацна на марсианската повърхност още през лятото на 2012 година. Но в много отношения неговата мисия тепърва започва. Първо, той се спусна в регион, твърде отдалечен от желаното от учените място. Второ, марсоходът се придвижва много бавно - между 25 и 100 метра на час. Тъй като атмосферата на Марс е тънка и с динамични условия, трудно бе на ръководството на мисията да разгадае къде точно щеше "Кюриосити" да кацне на планетата - единствено можеше да се предвиди, че ще се случи в широк елипсовиден район с голяма площ на дъното на кратера Гейл. Следващият марсоход на НАСА "Пърсъвиърънс", който ще излети в края на месец юли тази година, има подобрена система за навигация и екипът ще може да го насочи с точност до желания регион по време на спускането. 

Но това не бе възможно за "Кюриосити" и той кацна далече от мечтаната планина Шарп. Наложи се марсоходът да започне дълго пътешествие по суша. В крайна сметка "Кюриосити" се доближи до подножието на планината чак през 2014 година. 

И все пак пристигането в подножието беше едва началото на същинската научна програма. Изследователите първоначално копнееха да достигнат до регион от планината, богат на глинени минерали. За наличието на тези глини се знае от години благодарение на проучванията от орбиталните изследователски мисии, които кръжат около планетата. Съгласно публикуваната от НАСА информация, "Кюриосити" успя да се изкачи до областта с глините през пролетта на 2019 година, след седемгодишно пътешествие. Работата на това място се оказа изключително ползотворна - все пак се знае, че глините се образуват в присъствието на вода. Колкото повече изучаваме богатите на глини марсиански региони, толкова повече разбираме и за онова минало, когато планетата е била топла и влажна. 

Но сред по-високите части от планината Шарп, над глинения район, се намира друга област, която според данните от орбиталните мисии е богата на сулфати. Тяхното наличие може да е признак, че е настъпило засушаване или водата е станала по-кисела. Екипите искат да насочат "Кюриосити" към това място, за да могат да съберат нови данни. Сравнявайки сведенията от наситения на сулфати регион с тези, получени от богатия на глини регион, изследователите ще могат да разберат преходните процеси, чрез които Марс се е превърнал от топла и влажна планета в ледена пустиня. 

Именно достигането на богатия на сулфати регион е целта на лятното пътешествие на "Кюриосити". 

Проблемът е, че за да може марсоходът да достигне до това място, той ще трябва да прекоси обширна област, покрита с пясък. "Кюриосити" ще пропътува около километър и половина - което за вас може би не звучи много сериозно. Но марсоходът, както бе споменато в началото на тази публикация, пътува бавно. Освен това екипите ще внимават да не заседне - ако това се случи, няма кой да го измъкне. Също така изследователите си запазват правото, ако се натъкнат на интересен обект по пътя, да спрат и да го изучат.

Затова на фона на трите нови мисии, които ще се отправят към Марс през това лято, се прибавя и новото пътешествие на "Кюриосити". То ще отнеме дълги месеци. Учените дори допускат, че марсоходът може да не е стигнал до богатия на сулфати регион преди Деня на благодарността, който се пада в края на ноември.

През повечето от предстоящите седмици ръководството на мисията ще командва "Кюриосити" от домовете си, съобразно новите мерки срещу разпространението на Covid-19. Голяма част от придвижването ще бъде осъществявано и в автоматичен режим, благодарение на заложения в бордовия компютър програмен код. С течение на времето софтуерът ще става още по-сложен. Нещо повече - всеки един ентусиаст може да се включи в мисията и да помогне за обучаването на изкуствения интелект на "Кюриосити" (за справка: на този линк).

"Кюриосити не може да се придвижва дълго време без обучени хора", съобщава главният "шофьор" на мисията към НАСА Мат Гилднър. "Но той наистина притежава способността да взима сам прости решения, докато пътува, за да заобикаля големи скали или опасен терен. Марсоходът просто ще спре, ако не разполага с достатъчно информация, за да се придвижи сам".

Надяваме се, че пътешествието ще се увенчае с успех. Благодарение на спускаемите мисии на НАСА ние научаваме все повече и повече за Червената планета. Пък кой знае - може догодина компания на "Кюриосити" да прави и новият китайски марсоход от роботизираната експедиция "Тянвън 1"?

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3458-2020-curiosity-summer-journey

[SAlexandrov]

Китайската ракета Лонг Марч 5 бе изведена на стартовата площадка за полет към Марс

Китайската ракета "Лонг Марч 5" на път към стартовата площадка. Photo credit : CCTV

18 юли 2020 г. 12:20 ч.

Светослав Александров. Ракетата "Лонг Марч 5", която ще изведе на път към Марс китайската мисия "Тянвън-1", бе изведена в петък на стартовата площадка към космодрума Уенчан. 

Обтекателят на ракетата-носител в близък план. Photo credit : CCTV

Според официалната информация изстрелването на "Тянвън-1" е планирано за края на юли или началото на август. Китайците все още не са оповестили точен ден и час, в който мисията ще излети, но анализатори смятат, че най-ранната възможна дата е 23-ти юли.

Това ще е вторият опит на Китай да достигне до Червената планета. Напомням на читателите, че първата китайска мисия бе изстреляна в края на 2011 година като вторичен полезен товар на руската автоматична междупланетна станция "Фобос-Грунт". Но скоро след достигането на околоземна орбита настъпи авария, която провали целия проект. 

Сега китайците ще се опитат да достигнат до Марс самостоятелно, а проектът "Тянвън-1" е изключително амбициозен. Роботизираната експедиция се състои от три компонента - орбитален апарат, спускаем апарат и марсоход. 

Прочетете подробната статия на страниците на КОСМОС БГ за мисия "Тянвън-1" на този линк

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3478-2020-long-march-5-rolled-mars-flight

[SAlexandrov]

Японската ракета H-IIA бе изведена на стартовата площадка за полет към Марс

На снимката: японската ракета "H-IIA" е на стартовата площадка. Photo credit : UAE / MHI Launch Services

19 юли 2020 г. 12:10 ч.

Светослав Александров. Днес, на 19-ти юли, японската ракета "H-IIA" бе изведена на стартовата площадка към космодрума Танегашима. Ракетата ще изведе на път към Марс мисията на ОАЕ "Ал-Амал", построена съвместно от 150 емиратски и 200 американски инженери в Лабораторията по атмосферна и космическа физика към Колорадския университет, САЩ.

По предварителна информация стартът може да е факт още през идната нощ, на 20-ти юли в 00:58 ч. българско време. 

Ако изстрелването мине безпроблемно, това ще е първата арабска мисия, изпратена към Червената планета. "Ал-Амал" няма да каца на нейната повърхност, а ще работи в околомарсианска орбита. Учените искат да узнаят защо Марс е изгубил в далечното си минало своята плътна атмосфера и се е превърнал от топъл и гостоприемен свят в днешната мразовита пустиня. 

Съгласно космическата агенция на ОАЕ, за реализацията на мисията са похарчени $200 милиона, като в това се включват и разходите по изстрелването, но не и по изпълнението на научните изследвания. 

В случай че "Ал-Амал" бъде позиционирана успешно в околомарсианска орбита, космическата програма на ОАЕ ще се превърне едва в петата програма, реализирала мисия до Марс, след програмите на САЩ, СССР, Европейската космическа агенция и Индия. 

Прочетете подробната статия на страниците на КОСМОС БГ за мисията "Ал-Амал"

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3479-2020-h-2a-rocket-rolled-launch-pad

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Японската ракета H-IIA изпрати към Марс мисията на ОАЕ Ал-Амал!

Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : UAE Space Agency / Mitsubishi Heavy Industries

20 юли 2020 г. 02:10 ч.

Светослав Александров. Късно тази нощ в 00:58 ч. българско време от космодрума Танегашима в Япония по посока към Марс излетя космическата ракета на Мицубиши "H-IIA" с космическата мисия на ОАЕ "Ал-Амал". Това е първият опит на арабска държава да достигне до Червената планета! 

В 01:55 ч. българско време "Ал-Амал" се отдели благополучно от горната степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет. Две минути по-късно се разтвориха слънчевите панели. В 02:09 ч. бе оповестено, че на Земята е получен първият радиосигнал. 

"Мисията ще изпрати три важни съобщения", съобщи Шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум още през 2014 г., когато официално оповести проекта "Ал-Амал". "Първото е към света: че арабската цивилизация някога е играела голяма роля в приноса към човешкото познание и сега отново ще заиграе същата роля. Второто е към арабските ни братя: че нищо не е невъзможно и ние може да се съревноваваме с най-големите нации в състезанието за знание. Третото е към тези, които се стремят да достигнат най-високите си върхове: не слагайте граници на своите амбиции и дори ще можете да достигнете космоса!"

Автоматичната междупланетна станция "Ал-Амал", която е широка 2.37 метра, дълга 2.90 метра и с тегло 1 500 килограма, е построена в САЩ съвместно от екип от 150 емиратски и 200 американски инженери и учени. Конструкцията е осъществена в Лабораторията по атмосферна и космическа физика към Колорадския университет, САЩ. Емиратите са похарчили за реализацията на роботизираната експедиция около $200 милиона, като в тази сума се включват и разходите по изстрелването, но не и по изпълнението на научната програма. 

"Ал-Амал" няма да каца на повърхността на Марс, а ще бъде позиционирана в силно елиптична околомарсианска орбита с параметри 22 000 на 44 000 километра. Очаква се научната мисия да продължи поне до 2023 година, като ръководството на проекта се надява на разширена изследователска работа до 2025 година.

Основните научни цели на експедицията са свързани с разгадаването на загадките на марсианската атмосфера. "Ал-Амал" ще разследва какви са механизмите, по които водородът и кислородът напускат горните атмосферни слоеве и отлитат в космическото пространство. Това ще помогне в разкриването на мистерията защо атмосферата на Марс е изтъняла, а планетата се е изменила. В миналото марсианската повърхност е била топла и покрита с океани, а днес е студена пустиня.

На борда на автоматичната междупланетна станция са монтирани три построени в САЩ научни прибора: 

ЕXI (Emirates eXploration Imager) - това е основната камера на мисията. Тя е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър.

EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) - този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той ще изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата.

EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) - ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той ще изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета.

ОАЕ е държава, която сравнително отскоро проявява космически амбиции. За пръв път Емиратите участваха в спътниково изстрелване през 2009 година, когато си партнираха с южнокорейска компания. Първият спътник, построен самостоятелно от арабската страна, бе изпратен в космоса през 2018 г. и той носи името "ХалифаСат".

Днешната експедиция на ОАЕ е роботизирана, но страната притежава и пилотирана космическа програма, която се осъществява в сътрудничество с други държави. През септември 2019 г. на борда на руски кораб "Союз" бе изстрелян първият астронавт на Емиратите, който се казва Хаззаа Ал Мансури. Астронавтът прекара на МКС около седмица.

Но голямата цел е някой ден астронавт на Емиратите да стъпи на Марс. Първата стъпка към тази задача ще бъде предприета още през ноември т.г., когато в рамките на проекта "Сириус" на НАСА шестима души ще бъдат изпратени на изолационна мисия в Института по медико-биологични проблеми към Руската академия на науките (РАН). Шестимата "астронавти" ще симулират 12-месечен полет до Червената планета, а един от тях ще е представител на ОАЕ.

Междувременно автоматичната междупланетна станция "Ал-Амал" ще продължи своя реален полет към Марс и някъде в началото на 2021 г., вероятно през февруари, тя ще бъде позиционирана в целевата си околомарсианска орбита.

В случай че всичко това мине успешно, космическата програма на ОАЕ може да се превърне едва в петата програма след тези на САЩ, СССР, Европейската космическа агенция и Индия, осъществила успешна безпилотна експедиция до Червената планета. 

Напомням на читателите, че "Ал-Амал" е една от трите роботизирани мисии, които се отправят към Марс през това лято. До броени дни очакваме старта и на китайската роботизирана експедиция "Тянвън-1", както и на американския марсоход "Пърсъвиърънс". 

Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3481-2020-uae-al-amal-launches

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Китайската мисия Тянвън-1 пое на път към Марс!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA

23 юли 2020 г. 09:00 ч.

Светослав Александров. Тази сутрин в 07:41 ч. българско време от космическия център Уенчан излетя успешно ракетата-носител "Лонг Марч 5" с космическата мисия "Тянвън 1". С благополучното си изстрелване първата самостоятелна роботизирана експедиция на Китай е вече на път към Марс! 

Това бе втората от трите мисии, планирани да летят към Червената планета през това лято. Напомням на читателите, че построеният от САЩ орбитален апарат "Ал-Амал" за нуждите на Обединените арабски емирства беше изстрелян на 20-ти юли с японската ракета "H-II". Сега остава само НАСА да изпрати своя марсоход "Пърсъвиърънс" в края на юли или в началото на август. 

Но да се върнем на "Тянвън 1". Мисията е изключително амбициозна и се състои от три компонента - орбитален апарат, спускаем модул и марсоход. 

Инструментите на борда на орбиталния отсек са:

 

MRC - Камера за изготвяне на снимки със средна резолюция - 100 m/pixel от 400-километрова работна орбита.

HRC - Камера за изготвяне на снимки с висока резолюция - 2 m/pixel от 400-километрова работна орбита.

MM - Марсиански магнитометър

MMS - Спектрометър за изучаване на минералния състав

OSR - Радар за изучаване на структурата на марсианската кора

MINPA - Детектор за йони и неутрални частици

 

Инструментите на борда на марсохода са:

 

GPR - мощен радар, който ще изучава подпочвените характеристики на Марс до дълбочина от 100 метра

MSMFD - прибор, който ще изучава свойствата на магнитното поле на планетата.

MMMI - метеорологична станция

MSCD - прибор за изучаване на химичния състав на почвата

MSC - мултиспектрална камера

NTC - топографска камера

 

 

Китайският марсоход към "Тянвън 1"...

... и американски марсоход от типа на "Спирит" и "Опортюнити", които успешно работиха на Марс след 2004 година.

Открийте десетте разлики

 

Ако всичко мине по план, "Тянвън-1" ще пристигне в орбита около Марс през февруари 2021 година. Два или три месеца по-късно от орбиталния отсек ще се отдели спускаемият модул и ще извърши меко кацане в равнината Утопия - същата област, където през 1976 г. кацна американската мисия "Вайкинг 2". Вижда се колко консервативно подхожда Китай, за да подсигури успеха на мисията си.

Всяко кацане на Марс представлява истинско предизвикателство - и действително това е най-рискованият момент пред настоящата роботизирана експедиция. Множеството неуспехи по отношение на изучаването на Червената планета е довело до това журналистът Доналд Неф да измисли Великия Галактически Таласъм - митично чудовище, живеещо на Марс, което се храни с изпратените от човечеството космически апарати. Някои хора сериозно си мислят, че на Марс има извънземни, които саботират земните опити да се достигне планетата. В историята от общо 18 опита за кацане на марсианската повърхност, само 10 са успешни. 

Но истинската причина кацанията на Марс да са толкова трудни е прозаична - тя се дължи на тънката атмосфера на планетата.

Именно тази атмосфера причинява главоболия на инженерите. По-добре щеше да е, ако я нямаше. Както, например, е случаят с Луната - за да се кацне на естествения ни спътник се използват само спирачни ракетни двигатели. Ако ли пък Марс имаше плътна атмосфера, подобна на тази на Земята или на Венера, щеше да бъде още по-лесно - можеше да се използват само топлинни щитове и парашути.Но атмосферното налягане в близост до повърхността на Марс е около 600 паскала - само 0.6% от това на Земята. Въздушният слой е достатъчно плътен, за да се налага използването на топлинни щитове и парашути. Но само те не могат да забавят достатъчно спускаемите апарати. Затова трябва да се използва и допълнителна омекотяваща система - напр. ретроракети или амортизиращи въздушни възглавници. Крайният резултат е, че спускаемият апарат е комплексен - и всичко трябва да сработи перфектно, за да може кацането да е успешно. Освен това инженерите не разполагат с много време - от момента на навлизането в горните слоеве на марсианската атмосфера до достигането на повърхността минават само 7 минути. За да сварите едно яйце до твърдо са нужни 10-15 минути - т.е. един готвач разполага с повече време, за да си свари яйце, отколкото един инженер, който иска неговият апарат да кацне на Марс. В рамките на тези 7 минути всички системи трябва да се активират в точното време. Само малко отклонение ... и апаратът ще се превърне в купчина безполезно желязо!

И ето къде се проявява консерватизмът на китайските екипи - с избора на нискоразположената равнина Утопия се осигурява бонус време за спускането на "Тянвън 1" посредством парашути. 

Ако спускаемият модул на "Тянвън 1" успее, Китай ще се превърне едва във втората държава след САЩ, постигнала успешно меко кацане на Червената планета с работещ спускаем апарат. Единствената друга държава с частичен успех освен Щатите е СССР - през 1971 година космическият апарат "Марс 3" сполучва да кацне на марсианската повърхност, но той не остава работещ - 14.5 секунди по-късно сигналът прекъсва и не са изпратени никакви научни данни. Дори и да отчитам "Марс 3" като историческата първа спускаема мисия на Марс, аз, подобно на много други космически ентусиасти, не я броя като успешна и затова казвам, че Китай може да са втори след САЩ. 

Дали китайците ще сполучат? Трудно е да се прогнозира - както споменах по-горе, Марс е коварна планета, а Китай никога не са опитвали самостоятелно да изпратят марсианска мисия. Единствено през 2011 година китайски микроспътник бе прикачен към руската автоматична междупланетна станция "Фобос-Грунт", но скоро след достигането до околоземна орбита тя претърпя авария и така цялата съвместна руско-китайска експедиция бе провалена. 

Но китайската космическа програма има вече натрупан сериозен опит в други области - страната е изпращала хора в космоса и е осъществила две меки кацания на Луната. За създаването на "Тянвън 1" инженерите са се облегнали на този предходен опит - топлинният щит и парашутите са взаимствани от пилотираните космически кораби "Шенчжоу", а ретроракетите са производни на тези, посредством които мисиите "Чанг'e 3" и "Чанг'e 4" извършиха лунни кацания съответно през 2013 и 2019 година. 

Тъй че стискаме палци на Китай - най-интересното тепърва предстои през зимата и пролетта на 2021-ва. 

Видеозапис от днешното изстрелване: Youtube връзка

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3486-2023-23-july-tianwen-launch-success

[SAlexandrov]

Арабската мисия Ал-Амал засне първата си снимка на Марс

24 юли 2020 г. 12:20 ч. Макар и да са отминали само няколко дни от изстрелването на мисията на ОАЕ "Ал-Амал", тя успя да заснеме своята първа снимка на Марс.

Снимката бе заснета, докато мисията беше на 1 милион километра от Земята и на 493 милиона километра от Червената планета. Все още Марс изглежда като точица. Но с течение на времето планетата ще става все по-голяма и по-голяма.

Пристигането на "Ал-Амал" в околомарсианска орбита е насрочено за февруари 2021 година. 

Напомням на читателите, че стартът на "Ал-Амал" бе осъществен на 20-ти юли в 00:58 ч. българско време от космодрума Танегашима с японска ракета "H-IIA".

Снимка на Марс, заснета от "Ал-Амал". Photo credit : MBRSC

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3489-2020-24-july-al-amal-photo-mars

[SAlexandrov]

Годишнина: Отбелязваме 44 години от заснемането на лицето на Марс

26 юли 2020 г. 17:50 ч. На 25-ти юли 1976 година учените, работещи по американската космическа програма "Вайкинг" за изследване на Марс, преживяват любопитна случка. Докато орбиталният апарат "Вайкинг 1" снима повърхността на Червената планета, за да намери подходящо място за кацане на спускаемия отсек на "Вайкинг 2", на една от снимките е забелязана любопитна структура с форма на човешко лице. 

Няколко дена по-късно НАСА официално показва снимката пред обществото. За изследователите няма никакво съмнение, че структурата е с естествен произход - американската космическа агенция официално представя фотографията като "огромна формация от скали, която наподобява човешка глава". Изследователите са убедени, че хвърлените от скалите сенки са причината за илюзията за очи, нос и уста. Няма сериозни основания да се вярва, че "лицето" на Марс е с изкуствен произход. Въпреки това учените смятат, че с тази снимка ще подбудят обществения интерес към Червената планета. 

И действително успяват! "Лицето" на Марс се превръща в поп икона. Написани са романи, заснети са Холивудски филми, разказващи сюжети за марсианските извънземни. До ден днешен има привърженици на конспиративни теории, които смятат, че НАСА крие доказателства за марсианска цивилизация. Което е абсурдно - НАСА никога не е криела снимката, даже я е публикувала броени дни след нейното заснемане!

През септември 1998 и 2001 г. новата мисия на НАСА "Марс Глобъл Сървеър" заснема подобно областта Кидония, където се намира формацията, при това с висока резолюция. Илюзията изчезва. Уви, няма никакво лице на Марс, а просто голям хълм.

"Лицето" на Марс, заснето на 25 юли 1976 година. Photo credit : NASA 

"Лицето" на Марс, заснето през 2001 година от "Марс Глобъл Сървеър". Photo credit : NASA

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3493-2020-face-on-mars-anniversary

[SAlexandrov]

Китайската мисия Тянвън засне прощална снимка на Земята и Луната

Земята и Луната, заснети на 27 юли. Photo credit : CNSA 

28 юли 2020 г. 18:00 ч.

Светослав Александров. Космическата мисия "Тянвън 1", която бе изстреляна успешно към Марс на 23-ти юли, успя да заснеме прощална снимка на Земята и Луната. 

Новината бе съобщена от журналиста Ендрю Джоунс.

Фотографията бе направена вчера, на 27-ми юли, когато "Тянвън 1" бе се отдалечила на разстояние 1.2 милиона километра от Земята.

За заснемането на изображението бе използвана една от навигационните камери, необходими за ориентацията на автоматичната междупланетна станция в космическото пространство.  

Прочетете подробната статия за "Тянвън 1" на страниците на КОСМОС БГ

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3494-2020-28-july-earth-moon-tianwen

[SAlexandrov]

Американската ракета-носител Атлас 5 бе изведена на стартовата площадка за полет към Марс

На снимката: ракетата-носител "Атлас 5" с марсохода "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/Ben Cooper

29 юли 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Предстои изстрелването на последната от трите планирани мисии до Марс през това лято! Вчера, на 28-ми юли, американската ракета-носител "Атлас 5" бе изведена на стартовия комплекс №41 към космическия център Кейп Канаверал във Флорида. Ако всичко мине наред, още утре ракетата ще изпрати на път към Червената планета марсохода на НАСА "Пърсъвиърънс". 

Стартовият прозорец се отваря в 14:50 ч. българско време и продължава два часа. В случай че възникнат трудности от техническо или метеорологично естество, НАСА има време да изстреля "Пърсъвиърънс" най-късно до средата на август. Ако мисията не излети в този срок, следващата възможност ще се открие чак след две години. 

Ракетата-носител "Атлас 5" ще лети в конфигурация 541. Това означава, че на първата степен, освен построения в Русия двигател "РД-180", ще има и още четири твърдогоривни американски двигателя "AJ-60A" на Аероджен Рокетдайн. Втората степен е "Центавър" с един мощен двигател "RL10", отново построен от Аероджет Рокетдайн и работещ с течен водород и течен кислород. 

НАСА подготвя марсохода "Пърсъвиърънс" в продължение на повече от десетилетие. Марсоходът тежи повече от тон, притежава 7 научни инструмента, роботизирана ръка, 25 камери и няколко микрофона, които ще записват звуците на Червената планета. "Пърсъвиърънс" ще достави и експериментален хеликоптер - предстои първият полет на летателен апарат в атмосферата на Марс! 

Очаква се "Пърсъвиърънс" да положи началото на третия етап в марсианските изследвания на САЩ.

Първият етап бе най-ранният - той започна през 60-те години с ранната програма "Маринър" и приключи в края на 70-те с програмата "Вайкинг". Това бе фазата на първоначалните проучвания, при които бяха установени основните характеристики на Марс. За съжаление обаче планетата се оказа твърде непозната за целите на "Вайкинг" и те не установиха дали в марсианската почва има живот - нещо повече, един от приборите (за търсене на метаболитна активност) даде положителен резултат, а другият (спектрометър, за търсене на органични вещества) даде отрицателен. Така въпросът "Има ли живот на Марс?" остана висящ, тъй като данните от "Вайкинг" са противоречиви.  

Затова НАСА преформулира целите на марсианската си програма и през 90-те години започна следващият етап под наслова "Следвай водата". Последва нова серия от мисии - орбиталните "Марс Глобъл Сървеър", "Марс Одисей", "Марс Риконисънс Орбитър", марсоходите "Съджърнър", "Спирит", "Опортюнити" и "Кюриосити". Общото между всички тези апарати е, че нито един от тях не търси пряко дали има живот на Марс. Учените прецениха, че за да се отговори на въпроса, първо трябва да се изучат условията на планетата, да се направи оценка дали в миналото тя е била топла, покрита с водни басейни и дали е притежавала условията за възникването на живот. След близо 25 години подробни проучвания, отговорът на тези въпроси е положителен - да, в миналото Марс е бил наистина топъл и подходящ най-малкото за бактериален живот.

"Пърсъвиърънс" е в готовност да започне третия етап - търсенето на т.нар. "биопризнаци" - следи, оставени от марсианските микроорганизми, ако те изобщо са съществували.

"Ние вършим трансформативна наука", съобщава Мат Уолъс от екипа на мисията на "Пърсъвиърънс". "Наистина за пръв път ще търсим признаците на живота на друга планета и освен това ще съберем проби, за които се надяваме, че ще бъдат първите върнати проби от друга планета".

Действително "Пърсъвиърънс" е първият етап от осъществяването на т.нар. възвръщаема мисия, при която почва и скали от Марс трябва да бъдат доставени на Земята. Но марсоходът само ще събере скалите - самият той не притежава възможност да отлети обратно към дома. Мисия, която трябва да кацне на Марс и да достави малка ракета за изстрелването от марсианската повърхност на събраните проби, се планира за след 10 години, така че ще почакаме.

След като на Земята бъдат доставени проби от Марс в роботизиран режим, ще може да започне подготовката и за изпращането на хора към планетата. Но това ще стане в още по-далечното бъдеще. Засега планетата ще продължи да бъде изследвана от роботизирани мисии, като само през тази година се осъществяват три. "Пърсъвиърънс" ще се присъедини към мисията на ОАЕ "Ал-Амал" и на Китай "Тянвън-1". 

Пристигането на тази тройка мисии в околностите на Марс, включително и на "Пърсъвиърънс", е планирано за февруари 2021-ва. 

За повече информация: ULA

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3496-2020-atlas-v-percy-launch-pad

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Марсоходът Пърсъвиърънс е на път към Червената планета след безпроблемно изстрелване!

На снимката: ракетата "Атлас 5" извежда "Пърсъвиърънс" на път към Марс. Photo credit : NASA

30 юли 2020 г. 20:30 ч.

Светослав Александров. И последната от трите планирани марсиански мисии за това лято е на път към Червената планета! Днес, на 30-ти юли в 14:50 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида излетя американската ракета "Атлас 5" с марсохода на НАСА "Пърсъвиърънс".

"Атлас 5" летя в конфигурация 541, което означава, че първата степен бе оборудвана с един построен в Русия двигател на керосин и кислород "РД-180" и още четири твърдогоривни двигателя "AJ-60А", построени от американската компания Аероджет Рокетдайн. Тези общо пет двигателя бяха незаменими за първоначалното извеждане на "Пърсъвиърънс" на път към космоса. Четирите "AJ-60A" бяха изхвърлени благополучно 90 секунди след началото на полета, след което "РД-180" продължи да работи още няколко минути, преди да предаде щафетата на степента "Центавър" и американския ракетен двигател "RL10". Този двигател имаше много важна роля - по време на първото 7-минутно запалване "Пърсъвиърънс" бе въведен в първична околоземна орбита, където престоя около половин час.

След като и този половин час отмина, мощният двигател "RL10" се запали отново за осем минути, вмъквайки космическата мисия на прецизна траектория към Червената планета. Впоследствие "Пърсъвиърънс" се отдели от горната степен на ракетата-носител и с това процедурата по изстрелване приключи успешно. 

По-късно ръководството на мисията следеше напрегнато дали марсоходът ще излъчи радиосигнал към Земята, с което трябваше да бъде получено окончателно потвърждение, че всичко е наред. Да, беше излъчен радиосигнал, който се оказа прекалено мощен и това се превърна в проблем за радиокомуникациите. НАСА използва за свързване с междупланетните мисии антените на Deep Space Network, но те са конфигурирани за работа на далечни разстояния. Мощният радиосигнал на "Пърсъвиърънс", излъчен все още от близко до Земята разстояние, затрудни двупосочната комуникация и специалистите трябваше да поработят малко повече, за да настроят правилно наземните антени. Разбира се, агенцията има протокол как да процедира в подобни случаи и сега двупосочната връзка между мисията и Земята е установена. 

Напомням на читателите, че НАСА подготвяше "Пърсъвиърънс" в продължение на повече от десетилетие. Марсоходът тежи повече от тон, притежава 7 научни инструмента, роботизирана ръка, 25 камери и няколко микрофона, които ще записват звуците на Червената планета. 

Схема на кацането на "Пърсъвиърънс". За да може марсоходът да бъде спуснат безопасно на марсианската повърхност, ще се използва технологията "Небесен кран", която през 2012 година свърши успешна работа при кацането на "Кюриосити". Credit : NASA/JPL

Очаква се "Пърсъвиърънс" да положи началото на третия етап в марсианските изследвания на САЩ.

Първият етап бе най-ранният - той започна през 60-те години с ранната програма "Маринър" и приключи в края на 70-те с програмата "Вайкинг". Това бе фазата на първоначалните проучвания, при които бяха установени основните характеристики на Марс. За съжаление обаче планетата се оказа твърде непозната за целите на спускаемите апарати "Вайкинг" и те не установиха дали в марсианската почва има живот - нещо повече, един от приборите (за търсене на метаболитна активност) даде положителен резултат, а другият (спектрометър, за търсене на органични вещества) даде отрицателен. Така въпросът "Има ли живот на Марс?" остана висящ, тъй като данните от "Вайкинг" са противоречиви.

Затова НАСА преформулира целите на марсианската си програма и през 90-те години започна следващият етап под наслова "Следвай водата". Последва нова серия от мисии - орбиталните "Марс Глобъл Сървеър", "Марс Одисей", "Марс Риконисънс Орбитър", марсоходите "Съджърнър", "Спирит", "Опортюнити" и "Кюриосити". Общото между всички тези апарати е, че нито един от тях не търси пряко дали има живот на Марс. Учените прецениха, че за да се отговори на въпроса, първо трябва да се изучат условията на планетата, да се направи оценка дали в миналото тя е била топла, покрита с водни басейни и дали е притежавала условията за възникването на живот. След близо 25 години подробни проучвания, отговорът на тези въпроси е положителен - да, в миналото Марс е бил наистина топъл и подходящ най-малкото за бактериален живот.

"Пърсъвиърънс" е в готовност да започне третия етап - търсенето на т.нар. "биопризнаци" - следи, оставени от марсианските микроорганизми, ако те изобщо са съществували.

"Ние вършим трансформативна наука", съобщава Мат Уолъс от екипа на мисията на "Пърсъвиърънс". "Наистина за пръв път ще търсим признаците на живота на друга планета и освен това ще съберем проби, за които се надяваме, че ще бъдат първите върнати проби от друга планета".

Eто кои са научните инструменти на борда на "Пърсъвиърънс": 

Planetary Instrument for X-Ray Lithochemistry (PIXL) - рентгенов флуоресцентен спектрометър, който ще изучава финия състав на почвата и скалите.

Radar Imager for Mars' subsurface experiment (RIMFAX) - този радар ще проучва характеристиките на марсианската кора до дълбочина 10 метра, като ще измерва плътността на материята, структурните слоеве, ще установява наличието на заровени скали и метеорити и ще е в състояние да открива дали под почвата има лед или солена вода в течно агрегатно състояние. Приборът е построен от норвежки специалисти.

Mars Environmental Dynamics Analyzer (MEDA) - това е метеорологичната станция на "Марс 2020", която ще измерва температурите на Марс, скоростта и посоката на ветровете, влажността, радиацията и праховата обстановка. Станцията е построена от Испанския астробиологичен център.

Mars Oxygen ISRU Experiment (MOXIE) - в рамките на този любопитен експеримент ще бъде получен кислород от наличния в марсианската атмосфера въглероден диоксид. Ако опитът бъде успешен, технологията ще може да се използва по-нататък за генериране на кислород за поддържането на живота на заселниците на Марс или за зареждането на ракетите, които ще пътуват от Марс към Земята.

Scanning Habitable Environments with Raman and Luminescence for Organics and Chemicals (SHERLOC) - този Раманов спектрометър ще изучава състава на минералите на Марс и ще търси органични вещества.

Mars Helicopter Ingenuity представлява малък хеликоптер, тежащ 1.8 килограма, който притежава само камери, но не и научни инструменти. Дронът ще демонстрира способността си да лети в тънката марсианска атмосфера и да подбира пътя на "Пърсъвиърънс".

Хеликоптерът, който ще бъде доставен от "Пърсъвиърънс" на повърхността на Марс. Credit : NASA/JPL-Caltech

Но за да заработят тези научни прибори, "Пърсъвиърънс" трябва първо да се спусне на марсианската повърхност. Кацането е планирано за 18-ти февруари 2021 г., като технологията на спускане е от типа "Небесен кран", която е утвърдена и изпробвана по време на кацането на "Кюриосити" през 2012 година. За първоначалните етапи от навлизането в атмосферата ще се разчита на топлинен щит, след което ще се разгърне парашут. В последната фаза "небесният кран" ще се отдели от задния щит с парашута и ще запали ретроракетите си за окончателното забавяне на скоростта. Спускането на "Пърсъвиърънс" върху марсианската повърхност ще стане посредством въжета, след което те ще бъдат срязани, а "небесният кран" ще отлети бързо, за да падне на безопасно разстояние от марсохода.

Преди десетина години тази технология изглеждаше твърде рискована и мнозина си казваха, че никога няма да проработи. Но нямаше никакви проблеми с кацането на "Кюриосити". НАСА няма провалено кацане на Марс от 1999 г., когато беше загубена мисията "Марс Полър Лендър". Последното успешно кацане на роботизирана експедиция на САЩ на Марс бе в края на 2018-та година.

Разбира се, Червената планета е коварна и успехът никога не е гарантиран. Предполагам, че всички ще са си отдъхнали на 19-ти февруари, когато кацането ще е вече в историята и всичко ще е приключило по един или друг начин.

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3498-2020-30-july-perseverance-launches

[SAlexandrov]

Ден след изстрелването мисията на марсохода Пърсъвиърънс протича нормално

31 юли 2020 г. 23:00 ч. Днес НАСА оповести, че ден след успешното изстрелване, мисията на марсохода "Пърсъвиърънс" протича нормално. 

Няма никакви проблеми, а първоначалните трудности бяха преодолени. Първата трудност бе свързана с наземните антени на Deep Space Network. Антените се използват за връзка с междупланетните мисии на НАСА, които се намират на голямо разстояние от нас. Новоизстреляният марсоход "Пърсъвиърънс" обаче бе все още близко до Земята, когато излъчи първия си радиосигнал и този сигнал се оказа прекалено силен. Наложи се екипите допълнително да настроят наземните антени, за да установят двупосочна връзка. 

Втората трудност касаеше датчик, който измери, че температурата на борда на "Пърсъвиърънс" е по-ниска от очакваното, защото скоро след изстрелването марсоходът все още се намираше в сянката на Земята. Поради това компютърът въведе мисията в т.нар. "защитен режим на работа", при който бяха оставени да функционират само основните системи.  Днес ръководството на експедицията потвърди, че всичко на борда е в изправност и марсоходът бе приведен обратно в нормален режим.

Това е само началото на седеммесечното пътешествие. Очакваме с нетърпение кацането през февруари 2021-ва!

На снимката: така изглежда марсоходът "Пърсъвиърънс" понастоящем, на път към Червената планета. Photo credit : NASA 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3501-2020-31-perseverance-status-report

[SAlexandrov]

Китайската мисия Тянвън-1 проведе успешно първата си маневра на път към Марс!

2 август 2020 г. 10:50 ч. Късно тази нощ в 02:00 ч. китайската мисия "Тянвън-1" проведе успешно първата си корекцията на полета след изстрелването, съобщи Синхуа. 

Основният двигател се е запалил и е работил в продължение на 20 секунди.

Всички системи на борда на автоматичната междупланетна станция продължават да работят нормално. 

На снимката: ръководството на мисията в Пекинския аерокосмически център за управление избухна в аплодисменти след успешната корекционна маневра. Photo : Xinhua/Cai Yang

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3504-2020-tianwen-1-first-tcm

[SAlexandrov]

Нови прекрасни снимки от руско-европейската мисия ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър

10 август 2020 г. 08:05 ч. Европейската камера на космическата мисия на Европа и Русия "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър", която работи от 2016 г. до ден днешен, засне нови страхотни снимки, които екипът сподели с нас.

Credit : ESA/ExoMars/CaSSIS 

Горепосочената снимка бе заснета на 27-ми април тази година от европейската камера CaSSIS. На нея се вижда фрагмент от малък кратер, който е разположен в по-големия кратер Грийн. Фотографията разкрива поле от черни дюни, заобиколени от червени почви, които са частично покрити от воден лед. По стените на кратера има дерета, също покрити с лед.

Credit : ESA/ExoMars/CaSSIS

Тази снимка бе заснета на 25-ти март т.г. и тя показва дъното на кратера Антониади, част от Голямата равнина Съртис. Синият цвят на снимката не е реален и не представя истинските цветове на Марс, събщава ЕКА. Учените са добавили цвета, за да може да бъде подчертано разнообразието на различните скали.

Ясно се виждат структури, подобни на жилкуването на лист на растение. Всъщност тези структури са останки от древни мрежи от реки. Това не са канали - ако бяха такива, щяха да са вдлъбнати. Тук става въпрос за друго явление - каналите са били покрити от плътен материал, вероятно лава, след което с течение на времето меките скали са ерозирали и вследствие на това се е получил негативен отпечатък. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3514-2020-10-aug-exomars-new-photos

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс коригира успешно курса си към Червената планета

На илюстрацията: така изглежда марсоходът "Пърсъвиърънс" понастоящем, на път към Червената планета. Image credit : NASA 

15 август 2020 г. 11:15 ч.

Светослав Александров. Днес, близо две седмици след успешното изстрелване на американския марсоход "Пърсъвиърънс", той успя да изпълни първата от общо шест корекции на курса към Червената планета. 

Новината бе съобщена от официалния Туитър акаунт на мисията. 

Това дебютно запалване на двигателите, докато "Пърсъвиърънс" е на път към Марс, бе много важно. НАСА не изстрелва космическите си мисии директно към планетата, защото в такъв случай горните степени на ракетите-носители също ще попаднат на нейната повърхност, а те не са щателно стерилизирани. Роботизираните експедиции трябва сами да коригират курса си. 

Следващата корекция на полета е планирана за 28-ми септември, около 60 дни след изстрелването. Близо 60 дни преди кацането, т.е. на 20-ти декември, "Пърсъвиърънс" отново ще запали своите двигатели.

Последните три маневри ще бъдат изпълнени през последните осем дни от полета, като окончателната може да бъде проведена броени часове преди спускането. Те са за фина настройка на курса - т.е. за да може да се гарантира, че "Пърсъвиърънс" ще кацне точно в планираното местоположение на кратера Джезеро. 

Кацането е насрочено за 18-ти февруари 2021 година. 

За повече информация: НАСА 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3522-2020-perseverance-corrects-course

[SAlexandrov]

Арабската мисия Ал-Амал изпълни успешно първата корекция на полета на път към Марс!

 

17 август 2020 г. 17:20 ч. И последната от трите марсиански мисии премина през един от най-критичните етапи след изстрелването! След американската мисия "Пърсъвиърънс" и китайската "Тянвън", дойде ред на роботизираната експедиция на ОАЕ "Ал-Амал" да запали своите ракетни двигатели с цел корекция на курса към Червената планета. 

По информация от официалния туитър акаунт на "Ал-Амал" (името означава "Надежда"), всичките шест бордови двигатели са сработили успешно. 

През следващите месеци автоматичната междупланетна станция ще изпълни още шест корекции на курса по време на дългото пътешествие. Очаква се "Ал-Амал" да прелети 493 милиона километра, преди да бъде позиционирана в околомарсианска орбита.

Пристигането е насрочено за първата половина на февруари 2021-ва.

Image credit : UAE Space Agency 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3527-2020-uae-al-amal-first-tcm

[amigdal]

Кое е най-странното нещо свързано с марс?

[SAlexandrov]

Историческа дата: Отбелязваме 45 години от американската програма Вайкинг

21 август 2020 г. 08:05 ч. Вчера, на 20-ти август, се навършиха точно 45 години, откакто е изстреляна автоматичната междупланетна станция на САЩ "Вайкинг 1". Това е първата от двете мисии към програма "Вайкинг", които осъществяват първите в историята на човечеството кацания на Марс. 

Основната задача на роботизираните експедиции е да се даде отговор на въпроса "Има ли живот на Марс?". В началото на 70-те години много от надеждите, съхранявани от предходните поколения за цивилизации и култури на Червената планета, са унищожени напълно. Към Червената планета вече са излетяли американските мисии от програмата "Маринър". Те са доказали, че Марс е покрит с кратери, че температурите падат до -100^oC и че атмосферното налягане на планетата е 1% от земното. Но все още има надежда, че някога в далечното минало може и да са съществували реки и езера, а микробен живот да се е съхранил и до днес.

На 20-ти юли 1976 г. спускаемият модул на "Вайкинг 1" каца на Марс, а на 3 септември същата година следва и този на "Вайкинг 2". Мисиите изпращат първите снимки от марсианската повърхност. Но за съжаление те не успяват да дадат категоричен отговор на въпроса дали на планетата има живот. Спектрометрите не откриват никакви следи от органични вещества, докато приборите за установяване на метаболитна активност първоначално дават положителен резултат. Противоречията вълнуват някои учени до ден днешен.

Във всяко друго отношение мисиите от програмата "Вайкинг" са пълен успех. Спускаемият апарат на "Вайкинг 1" функционира до ноември 1982 г., а на "Вайкинг 2" - до април 1980 година. Общо двете роботизирани експедиции изпращат 4 500 снимки от повърхността. 

През следващите десетилетия много други мисии излитат към Марс. Само през това лято бяха изстреляни три нови автоматични междупланетни станции: китайската "Тянвън", арабската "Ал-Амал" и американската "Пърсъвиърънс". Стискаме палци за техния успех! 

За повече информация: НАСА

Снимка на Марс, заснета от "Вайкинг 2". Photo credit : NASA

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3533-2020-45-yrs-viking

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Кюриосити извърши успешно дългоочакван експеримент за търсене на органични вещества

Снимка на марсианската повърхност, заснета от американския марсоход "Кюриосити" на 14-ти септември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

16 септември 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" извърши успешно сложен експеримент за търсене на органични вещества (структурните блокчета на живота), който учените очакваха в продължение на цели осем години! Това е така, защото "Кюриосити" притежава само две опитни постановки и изследователите трябваше да намерят най-подходящата за целта проба от марсианската повърхност. 

Експериментът е известен под абревиатурата TMAH и е част от инструмента SAM (Sample Analysis at Mars). TMAH е съкращение от тетраметиламониев хидкроксид - специален химикал, с помощта на който материалът бива подложен на анализ. На борда на марсохода има два контейнера с химикал, което означава, че НАСА може да проведе опита още само един път. 

Но по всичко изглежда, че първият анализ е приключил благополучно! За разтълкуването на резултатите обаче ще са нужни няколко месеца, така че ще мине време, преди да разберем какво е открил "Кюриосити".

Междувременно през изминалия уикенд марсоходът изпълни и някои важни допълнителни задачи. Съвместно с руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която прелетя над мястото на работа на "Кюриосити", марсоходът проведе атмосферни наблюдения. Навигационната камера беше насочена към ръба на кратера Гейл, за да търси прахови вихрушки, а също така бе проведено почистване на колоната на газовия хроматограф за по-нататъшни експерименти. 

За повече информация: НАСА, Ленърд Дейвид

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3568-2020-curiosity-tmah-experiment-success

[SAlexandrov]

Шест години след пристигането на индийската мисия около Марс, къде са откритията?

24 септември 2020 г. 17:30 ч. Днес е историческа дата за индийската космонавтика - отбелязваме шест години от успешното пристигане на "Марсианска Орбитална Мисия" около Червената планета. Индийският анализатор Джатан Мехта обаче сериозно разкритикува научната продукция на експедицията. До този момент са публикувани само 27 научни статии. За сравнение американската мисия "Мейвън", която пристигна около Марс по същото време, по което и индийската, е довела до написването на повече от 500. 

Мехта напомня, че мисията, още известна под названието "Мангалиан", често пъти е разглеждана като технологичен демонстратор, но въпреки това индийската космическа агенция ISRO я рекламира като важна за науката. Така че къде са откритията? По-притеснителното от малкия брой научни публикации, пише анализаторът, е че повечето от тях касаят инженерни описания за мисията, а не реални резултати.

Данните от "Мангалиан" са също така общодостъпни, а не засекретени. Те са налични на специален портал (линк) и всеки човек може да ги разгледа. Индийската агенция е призовала учените да пишат статии. Освен това през 2017-та година научното ръководство на мисията се срещна с 32 екипа в цялата държава за съвместно анализиране на резултатите. Въпреки това статии няма!

Мисията претърпя и провал по отношение на търсенето на метана, след като се оказа, че специалният датчик притежава фабричен дефект и изобщо не може да измерва концентрацията на газа. Освен това няма абсолютно никакви публикувани статии, касаещи фотометъра на Лайман. Този прибор трябваше да покаже с каква скорост Марс губи водата си. Междувременно американската мисия "Мейвън" (с която сравняваме "Мангалиан", тъй като бе осъществена по същото време и подобно на индийската все още работи) притежава сходна апаратура - и тя, за разлика от индийската мисия, успя да направи тази оценка.

Мехта е категоричен, че Индия е в състояние да провежда амбициозни мисии за малко пари - например мисията "Чандраян 1" до естествения ни спътник през 2008 година. Тази мисия първа доказа, че на Луната има залежи от вода - по-късно американските "Лунар Риконисънс Орбитър" и "Лкрос" потвърдиха откритието. Възможно е, предполага анализаторът, липсата на научни резултати да се дължи на бързането на Индия. Така и не стана ясно защо страната е настоявала полетът да започне през 2013 г., а не например през 2016-та или на по-късна дата. Вероятно индийците са се опасявали, че други азиатски държави като Япония и Китай ще пристигнат на Марс преди тях. 

Източник: Джатан Мехта

Марс, заснет от камерата на индийската "Марсианска орбитална мисия". Photo credit : ISRO

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3577-2020-6-years-india-mars