Роботизирано изследване на Марс

[SAlexandrov]

Напред - към делтата! Марсоходът Пърсъвиърънс започна дългоочакваното си пътешествие!

Тази снимка бе заснета от марсохода "Пърсъвиърънс" преди броени часове и получена на Земята в рамките на същия ден - на 19-ти март. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

19 март 2022 г. 19:00 ч.

Светослав Александров. Най-после! След успешното събиране на осмата си скална проба, марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" окончателно напусна песъкливия терен Сейтакс и се отправи към основната си научна цел - делтата на кратера Йезеро, където може да има следи от древен живот! Самоходният апарат ще трябва да прекоси разстояние от близо 5 километра, като пътешествието ще отнеме около месец.

"Делтата е толкова важна, че ние решихме да съкратим научната дейност и да се фокусираме върху придвижването, за да пристигнем колкото се може по-бързо", съобщава ученият Кен Фарли и участник в мисията. "Ще заснемаме доста изображения на делтата по време на това пътешествие. Колкото повече наближаваме, толкова по-забележителни ще са тези снимки".

Фотографиите ще са важни за изследователите, тъй като на тяхната база ще се подбират скалите, които ще бъдат проучени подробно от инструментите, монтирани към роботизираната ръка на "Пърсъвиърънс". Ръководството на експедицията ще трябва да се спре и на подходящ маршрут за изкачването на делтата, която е висока 40 метра. 

Но първо марсоходът трябва да стигне дотам. Пътят няма да е лек, тъй като е осеян с пясъчни капани, кратери и остри скали. За тази цел екипът разчита на изкуствен интелект, който е най-добрият в сравнение с този, използван при предходни мисии.

"Процесите за самостоятелно придвижване се изпълняваха в продължение на няколко минути на стария марсоход "Опортюнити", но при "Пърсъвиърънс" те се изпълняват за по-малко от секунда", съобщава Марк Меймън от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "Понеже автономното придвижване е по-бързо, днес може да прекосим по-голямо разстояние, а не както когато хората участваха в програмирането на всеки ход".

Изкуственият интелект се нарича "АвтоНав". Ето как работи той - преди "Пърсъвиърънс" да се придвижи, специален експертен екип написва командите. Тези команди се изпращат към "Пърсъвиърънс" посредством системата от антени Deep Space Network. След това марсоходът изпраща данни от Червената планета, които потвърждават докъде е стигнал. За изпълнението на някои задачи минават дни. 

"Пърсъвиърънс" разполага с по-мощен хардуер в сравнение със своите предшественици. Камерите му са по-бързи. Освен това притежава допълнителен компютър, който е специализиран в обработката на изображения за придвижването и не се занимава с нищо друго.

"При предишните марсоходи автономното придвижване ни бавеше, тъй като всичките данни се обработваха от един-единствен компютър. Този допълнителен компютър е влудяващо по-бърз в сравнение с това, което имахме преди, и самият факт, че бива използван само за придвижването означава, че не трябва да делиш ресурсите му със 100 и кусур други неща", твърди Меймън.

Друга разлика между "Пърсъвиърънс" и предишните марсоходи се състои в пространствените му възприятия. Навигационната програма на по-стария и все още работещ марсоход "Кюриосити" го държи буквално в "безопасен балон" с ширина 5 метра. Например ако "Кюриосити" забележи две скали, които са на разстояние 4.5 метра, марсоходът просто спира или прави широка обиколка около тях. При "Пърсъвиърънс" това не е така - има виртуална кутия за всяко от шестте му колелета. Така марсоходът може да прави по-сложни маневри за избягване на препятствията.

"Сега просто може да кривнем или да прекосим през тези скали, които навремето не смеехме даже да ги доближим", казва Меймън.

Пожелаваме успех на екипа. Делтата на Йезеро чака - а там вероятно са отговорите дали на Марс е имало живот! 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4442-2022-perseverance-heads-to-delta

[SAlexandrov]

Мисията на НАСА МРО засне китайския марсоход Чжурон на повърхността на Червената планета!

19 март 2022 г. 19:25 ч. За голямо съжаление екипите на китайския марсоход "Чжурон" не ни информират в подробности как се развива неговата мисия, за разлика от ежедневно публикуващите информация екипи на американските марсоходи "Пърсъвиърънс" и "Кюриосити". Но пък на 11-ти март орбиталната мисия на САЩ "Марс Риконисънс Орбитър" засне подробна фотография на "Чжурон", която нагледно показва докъде е стигнал след 10 месеца работа на повърхността на Червената планета. 

Изображението ясно показва не само "Чжурон", но и оставените от него следи на Марс. Може да заключим, че от момента на кацането му до ден днешен той е изминал 1.5 километра. 

Източник: NASA HiRISE Camera website

Снимката, която "Марс Риконисънс Орбитър" направи на "Чжурон" на 11-ти март. Photo credit : NASA/JPL/UArizona

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4443-2022-mro-photographs-zhurong

[SAlexandrov]

Китайската марсианска мисия Тянвън-1 засне американския марсоход Пърсъвиърънс!

Снимка на марсохода на НАСА "Пърсъвиърънс", заснета от китайската автоматична станция "Чжурон". Вляво със стрелка е обозначено мястото на кацане и издухания прах от ретроракетите, вдясно - самият марсоход. Photo credit : CNSA

24 март 2022 г. 15:00 ч.

Светослав Александров. Китайската автоматична междупланетна станция "Чжурон", която понастоящем обикаля около Червената планета, успя да фотографира американския марсоход "Пърсъвиърънс". Снимката, заснета на 7-ми март, бе официално публикувана днес. 

Снимка от "Тянвън", заснета на 22-ри януари, показваща прахови бури в северното полукълбо на Марс. Photo credit : CNSA

Китайската космическа агенция обнародва и някои други фотографии. На горепосоченото изображение можете да видите прахови бури. 

Снимка, заснета от марсохода "Чжурон" на 22-ри януари. Виждат се оставените от него следи, антената му и тънък слой прах върху слънчевите панели. Photo credit : CNSA

Разполагаме и с нова снимка от марсохода "Чжурон". След като е прекарал вече 306 дни на марсианската повърхност, самоходният апарат е изминал 1 784 метра. За съжаление новите изображения показват, че върху него постепенно се натрупва прах.

Американските марсоходи "Кюриосити" и "Пърсъвиърънс" се захранват от ядрен източник. За разлика от тях "Чжурон" разчита на слънчевата енергия. Натрупаният върху слънчевите панели прах безспорно се отразява на тяхната ефективност. Но китайската космическа агенция е категорична, че "Чжурон" е все още в достатъчно добро състояние, за да продължи своята работа. 

Източник: Синхуа

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4455-2022-chinese-tianwen-photographs-perseverance

[SAlexandrov]

Хеликоптерът Инджинюъти изпълни успешно 24-тия си полет на Марс

 

Снимка, заснета от камера на борда на хеликоптера "Инджинюъти" по време на 24-тия полет, проведен на 3-ти април. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

7 април 2022 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. На 3-ти април хеликоптерът на НАСА "Инджинюъти" изпълни безпроблемно своя 24-ти полет на Марс. И макар че това е забележително постижение, най-доброто през хеликоптера предстои - той тепърва ще се използва за разузнаване на терена, откъдето марсоходът "Пърсъвиърънс" трябва да премине след пристигането му в района на делтата на кратера Йезеро. 

Новината бе съобщена от журналиста Ленърд Дейвид. 

Сухата статистика за 24-тия полет е следната: "Инджинюъти" се задържа във въздуха за 69.5 секунди, измина разстояние от около 147 метра и постигна височина от 10 метра. 

Напомням на читателите, че понастоящем марсоходът "Пърсъвиърънс" се придвижва усилено към делтата (дори за сметка на научите си дейности) и се очаква да пристигне там в средата на месеца. Причината за това бързане се корени във факта, че речните делти са най-доброто място, където учените биха могли да намерят следи от отминал живот. Така че напълно е възможно Йезеро да крие отговор на въпроса, който човечеството си задава от столетия: има ли живот на Марс? 

За съжаление обаче делтата на Йезеро е кошмарно място - тя е осеяна със стръмни скали, наклонени повърхности, остри камъни и дори пясъчни капани, където "Пърсъвиърънс" лесно може да затъне. Ето тук идва ролята на хеликоптера. Той ще прелети над района и на базата на получените снимки екипът ще избере по кой от двата пресъхнали канала марсоходът трябва да започне своето изкачване, за да се озове от горната страна на делтата.

 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4478-2022-ingenuity-24th-flight

[Warlord]

“Инджинюъти” - хеликоптерът пионер в марсианското небе

https://artwerklab.com/smartblog/indzhinyuti-khelikoptert-pioner-v-marsianskot.html?fbclid=IwAR3Do6v-6Ys6LqHEB3wpaAQi5yfOvKh1BWvha_IGLIsDtHWqaGI5PIdZqCk

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс доближи делтата на Йезеро

16 април 2022 г. 08:45 ч. Още съвсем малко път остана пред марсохода "Пърсъвиърънс" - той почти пристигна в района на делтата на кратера Йезеро. Пред камерите вече се разкриват любопитни пейзажи - вижте тези снимки! 

Тези скални слоеве крият вълнуваща информация за миналото на Марс. Със сигурност учените ще разгадаят геологичната история на това място. А дали в това пресъхнало речно корито е имало живот? Чакаме с нетърпение да узнаем! 

За повече информация - НАСА

Credit : NASA / JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4495-2022-perseverance-almost-at-delta

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс най-сетне пристигна в района на древната марсианска делта

Снимка, заснета от марсохода "Пърсъвиърънс" на 16-ти април, на която се вижда делтата на кратера Йезеро. Photo credit : NASA / JPL-Caltech / ASU

20 април 2022 г. 21:30 ч.

Светослав Александров. След събирането на осем скални проби в рамките на първата научна кампания и след рекордно 5-километрово придвижване в рамките на 31 дни, марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" най-сетне пристигна в района на делтата на кратера Йезеро.

"Делтата на кратера Йезеро обещава да бъде същинско геологично пиршество и представлява едно от най-добрите места на Марс, където можем да търсим следи от отминал микроскопичен живот", съобщи ръководителят на научния отдел на НАСА Томас Зърбъкън. "Отговорите са там - и екипът на "Пърсъвиърънс" е готов да ги открие". 

Пресъхналата делта реално представлява масивно струпване на скали и седименти с ветрилообразна форма на мястото където някогашната река се е вливала в езерото. Нейното изучаване е върховен приоритет за научния екип, тъй като финозърнестите седименти, натрупани в основата ѝ, са отличното местонахождение, където евентуално биха могли да бъдат намерени фосилизирани следи от живи организми.

"Ние наблюдавахме делтата от разстояние в продължение на повече от година, докато изучавахме кратерното дъно", сподели изследователят Кен Фарли от Калифорнийския технологичен институт. "Към края на бързото ни придвижване най-сетне бяхме в състояние да я доближим и да заснемем снимки с все по-големи детайли, разкривайки къде можем да изучим тези важни скали".

Т.нар. кампания "Делта Фронт" започна официално на 18-ти април с придвижване на марсохода в югозападна и западна посока. Целта на тази кампания е "Пърсъвиърънс" да разузнае най-добрият маршрут, откъдето може да се изкачи върху делтата, която се извисява на 40 метра над кратерното дъно. Налице са две възможности, наречени Нос Нукшак и Празнината Хоуксбил, откъдето вероятно марсоходът може да започне катеренето. Засега екипът клони към Хоуксбил, но плановете могат да се променят след като бъдат получени още данни.

Но независимо кой маршрут бъде избран, екипът ще проведе подробни научни изследвания, като също така ще бъдат взети скални проби по пътя нагоре. Същото ще бъде направено и по време на спускането. Очаква се "Пърсъвиърънс" да събере осем проби в рамките на половин земна година, докато трае кампанията "Делта Фронт".

След това "Пърсъвиърънс" отново ще изкатери делтата, вероятно по другия маршрут, за да изпълни кампанията "Делта Топ". Тя също ще продължи около половин година.

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4501-2022-perseverance-arrives-at-delta

[SAlexandrov]

Хеликоптерът на НАСА Инджинюъти ни показа как изглежда разбил се апарат на Марс

На тази снимка, заснета от хеликоптера "Инджинюъти", се вижда задният щит на "Пърсъвиърънс" с прикачения към него парашут. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

28 април 2022 г. 19:30 ч.

Светослав Александров. Представяли ли сте се как изглежда един разбил се спускаем апарат на Марс? Не се замисляйте повече - хеликоптерът на НАСА "Инджинюъти" засне такъв! 

В случая не става въпрос за неуспешна мисия - а за задния щит, спомогнал за доставянето на марсохода "Пърсъвиърънс" на повърхността на Червената планета. 

Марсианската атмосфера е изключително тънка - и това неимоверно усложнява кацането. По-добре щеше, ако я нямаше - в такъв случай космическите апарати щяха да се спускат само посредством ретроракети. Но понеже я има, се налага създателите на тези апарати да разчитат на топлинен щит и парашут. 

Сам по себе си обаче парашутът не е достатъчен, за да забави скоростта. Ето защо "Пърсъвиърънс" трябваше да се отдели от задния щит с парашута, за да бъдат задействани спирачните ракетни двигатели. 

На снимката, заснета от "Инджинюъти", се вижда въпросният заден щит с прикачения към него парашут. 

Много хора изказаха критика към НАСА, че агенцията замърсява Червената планета с отпадъци. Но при настоящия етап на развитие на технологиите това е неизбежно, тъй като тепърва усъвършенстваме възвръщаемостта и рециклируемостта. Някой ден, когато корабът на Илон Мъск "Старшип" стане напълно готов, той ще е цялостно възвръщаем и ще може да каца на всяка повърхност в Слънчевата система, подходяща за целта. 

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4508-2022-ingenuity-backshell-image

[SAlexandrov]

Американската мисия ИнСайт засече най-мощното земетресение на Марс

На тази снимка, заснета от "ИнСайт" на 26-ти април, се вижда покрития с прах слънчев панел на космическия апарат. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

11 май 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На 4-ти май станционарната автоматична станция на НАСА "ИнСайт", която работи в района на марсианската равнина Елизиум, засече земетресение с магнитуд от пета степен. Това е най-мощният трус, измерен някога на друга планета. 

Откритието бе направено посредством чувствителния сеизмометър SEIS, предоставен от космическата агенция на Франция за нуждите на роботизираната експедиция. Напомням на читателите, че основната научна задача на "ИнСайт" е да разгадае вътрешния строеж на Марс и един от начините, по които това се постига, е посредством изучаването на характера на местните земетресения (или е по-уместно да кажем марсотресения). 

На Земята земетресенията с магнитуд от пета степен се случват често и понякога водят до сериозни щети, но истината е, че това не са най-силните възможни, понякога настъпват разрушителни трусове с магнитуд от седма, осма или даже девета степен. Марс обаче е друга планета - счита се, че в тектонично отношение тя е сравнително спокойна. Затова учените предполагаха, че най-мощните трусове биха били от порядъка на пета степен. 

"ИнСайт" кацна в района на Елизиум на 26-ти ноември 2018 г. и от тогава до сега мисията е открила 1 313 марсотресения. Повечето от тях са сравнително слаби - предишният най-мощен трус бе с магнитуд 4.2 и бе установен през август 2021 година. 

Изследователите са много доволни, че са успели да измерят трус с магнитуд от пета степен - той ще помогне неимоверно за изясняването на марсианската вътрешна структура. Също така вероятно това е последното голямо откритие от "ИнСайт". За разлика от марсоходите "Кюриосити" и "Пърсъвиърънс", които се захранват посредством ядреноизотопен термоелектрически генератор, "ИнСайт" се захранва със слънчеви батерии. За съжаление върху панелите вече се е наслоил дебел пласт прах и докато предходните слънчево захранвани марсоходи "Спирит" и "Опортюнити" често пъти бяха почиствани от марсианските ветрове, такива няма в равнината Елизиум. 

Неприятното е, че зимата настъпва, а това значи по-малко количество слънчева светлина, достигаща до запрашените панели. Ръководството на мисията смята, че положението ще стане особено критично в края на май или през юни и "ИнСайт" вероятно няма да оцелее. 

Така че НАСА ще свикне пресконференция на 17-ти май, на която се предполага, ще бъде оповестен краят на мисията. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4529-2022-insight-detects-most-powerful-marsquake

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Кюриосити засне интересно скално образувание с формата на врата

Снимката, заснета на 7-ми май от марсохода на НАСА "Кюриосити". Photo credit : NASA / JPL-Caltech

13 май 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Снимка, заснета от марсохода на НАСА "Кюриосити" на 7-ми май, привлече общественото внимание и разпали поредните теории за присъствието на извънземни на Червената планета. Но подобно на други сходни случаи, когато марсианските мисии са се натъквали на причудливи форми на марсианската повърхност, става въпрос за най-обикновен природен феномен. 

Въпросната фотография беше публикувана на сайта на НАСА веднага щом бе получена от марсохода, подобно на всички останали изображения, така че е важно да се подчертае, че американската космическа агенция никога не се е опитвала да я прикрие. Но не може да отречем - това, което се вижда на нея, е наистина забележително. Като че ли сред марсианските скали има врата и съвършено издялана стена. Нима този път наистина не става въпрос за творение на чуждоземен майстор? 

Уви, не... характеристиките на скалите на планината Шарп, по която се катери марсоходът "Кюриосити", свидетелстват затова. 

Както сами можете да забележите на фотографиите, скалите са със слоеста структура. Посредством естествени геологични процеси, включително ерозия, долната част от скалния масив се е откъснал и се е изтърколил надолу, като по този начин се е образувала кухината. 

Но защо тя толкова много наподобява врата? 

Всъщност до голяма степен става въпрос за възприятие на човешкия мозък - той е програмиран да открива познати фигури на случайни места. Явлението се нарича парейдолия и е добре описано от психолозите. Най-разпространена е т.нар. лицева парейдолия - когато виждаме човешки лица в природни обекти, например в облаците или когато гледаме Луната. 

Напомням, че през 1977 г. орбиталните мисии на НАСА "Вайкинг" заснемат хълм сред равнината Кидония, който напомня на човешко лице. Макар че учените са категорични, че става въпрос за оптична илюзия, случаят нашумява, най-вече благодарение на писателя на конспиративни теории Ричард Хогланд, който публикува статии и книги как освен "лицето" в района на Кидония има и древни пирамиди, останки от някогашна цивилизация. И до ден днешен спекулациите продължават, макар че съвременни мисии заснеха нееднократно въпросното "лице" и доказаха, че то е най-обикновен природен феномен. Даже през 2000 г. излиза холивудският филм "Мисия до Марс", в който астронавтите изследват "лицето" и, разбира се, откриват какво се е случило с извънземните...

Така че "Кюриосити" не е открил доказателства за живот на Марс, но това не означава, че НАСА не се е захванала със задачата - понастоящем в делтата на кратера Йезеро работи по-мощният марсоход "Пърсъвиърънс", който притежава нужните инструменти, за да открие следите от някогашните живи организми... ако такива изобщо е имало на Червената планета.  

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4532-2022-curiosity-door-mars

[SAlexandrov]

Хеликоптерът Инджинюъти изпълни успешно 29-тия си полет на Марс

14 юни 2022 г. 22:40 ч. През последния уикенд хеликоптерът на НАСА "Инджинюъти" изпълни своя 29-ти полет на Марс въпреки факта, че в района на кратера Йезеро е вече зима и въпреки неработещ навигационен датчик вследствие на ниските температури, който наложи промяна на бордовия софтуер. Това бе първото излитане за хеликоптера от края на април насам. 

"Инджинюъти" се задържа в марсианския въздух за 66.6 секунди, постигна максимална скорост от 5.5 м/сек и прекоси разстоянието от 179 метра.

Напомням на читателите, че хеликоптерът бе освободен на повърхността на Червената планета на 3-ти април 2021 г. и беше предвидено той да работи само един месец. Но "Инджинюъти" разби всички очаквания и вече функционира в продължение на година и два месеца. Сега той е изложен на суровите зимни температури, които падат до -80^oC. Те несъмнено оказват своето негативно влияние върху електронните компоненти на хеликоптера. Инженерите даже очакваха навигационният датчик да се повреди, така че вече бяха приготвили кръпка за софтуера. 

Така че напълно е възможно "Инджинюъти" да изпълни още полети в близко бъдеще, преди окончателно да се повреди. 

Източник: НАСА

Тази снимка бе заснета от камера на хеликоптера "Инджинюъти" през последния уикенд. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4581-2022-14-june-ingenuity-flight-success

[SAlexandrov]

Галерия: делтата на Йезеро през погледа на марсохода Пърсъвиърънс!

Една от най-интригуващите снимки, изпратени от "Пърсъвиърънс" към Земята. Вляво: едва крепяща се малка скала върху по-голяма. Вдясно: скала с формата на змия. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

15 юни 2022 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. В понеделник марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс", който наскоро пристигна в района на пресъхналата делта на кратера Йезеро на Марс, изпрати към Земята забележителна поредица от фотографии, показващи причудливи чуждоземни образувания. 

На едно от изображенията (вж. по-горе) се вижда малка скала, която едва се крепи върху друга, по-голяма скала, както и интересна формация, наподобяваща главата на змия. Всички тези скулптури са изцяло природни образувания, изваяни вследствие на някога теклата сред Йезеро вода, на милионите години ерозия и на марсианските ветрове.

Безспорно изследователите са развълнувани да видят тези гледки - счита се, че делтата на Йезеро е едно най-добрите места на Червената планета, където могат да бъдат намерени следи от отминал живот. Възможно е "Пърсъвиърънс" да е именно тази мисия, която ще отговори на въпроса, който човечеството си го задава вече столетия: "Имало ли е живот на Марс?"

Разгледайте по-долу и останалите снимки от галерията:

Credits : NASA / JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4583-2022-perseverance-jesero-gallery

[SAlexandrov]

Специалистите от ЕКА сменят Windows 98-базиран софтуер на мисията Марс Експрес

26 юни 2022 г. 20:20 ч. Преди 19 години, на 2 юни 2003 г., роботизираната мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА) "Марс Експрес" излетя към Червената планета и до ден днешен работи в околомарсианска орбита. Автоматичната междупланетна станция разполага с мощен радар MARSIS, способен да открива къде под марсианската повърхност има вода, но софтуерът му е вече стар и подлежи на смяна - разработен е посредством софтуерна платформа за Windows 98. 

Сега специалистите са създали нов софтуер, който понастоящем бива качван на бордовия компютър. Научният екип е впечатлен - модерният софтуер до такава степен е подобрил работата на MARSIS, че изследователите имат усещането, че работят с изцяло нов прибор. Предходният Windows 98-базиран софтуер съхраняваше огромно количество данни с висока резолюция и бързо запълваше паметта на инструмента, но сега софтуерът може автоматично да отсява кои данни са излишни и те подлежат на незабавно изтриване. Като резултат днес MARSIS е в състояние да работи за пет пъти по-дълго време в сравнение с това, което беше възможно досега, както и да изучава по-голяма площ. 

Макар и на 19 години, автоматичната междупланетна станция "Марс Експрес" е в много добро състояние и се очаква да работи още дълго. 

Източник: ЕКА

40-метровата радарна антена на "Марс Експрес". Image credit : ESA/ATG Medialab

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4601-2022-windows-98-mars-express

[SAlexandrov]

Мисията - успешна! Китайската автоматична станция Тянвън изпълни научните си задачи на Марс!

Снимка на Гранд Каньон на Марс (Валес Маринерис), получена от китайската мисия "Тянвън". Photo credit : CNSA

30 юни 2022 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Китайската космическа агенция оповести, че марсианската мисия "Тянвън 1" е постигнала пълен успех, след като орбиталната автоматична междупланетна станция е картографирала цялата повърхност на Червената планета със средна резолюция. Към днешна дата "Тянвън 1" продължава да работи нормално в околомарсианска орбита и научните инструменти провеждат важни изследвания. Марсоходът "Чжурон" временно преустанови работа на 18-ти май заради настъпващата зима в региона Утопия, като китайските изследователи се надяват, че със затоплянето на времето през декември той ще възобнови научните си задачи.

Към този момент орбиталният и спускаемият отсек са изпратили общо 1 040 гигабайта научни данни. След получаването им на Земята от ръководството на мисията, данните биват препращани към местни учени. Те от своя страна ги анализират и публикуват резултатите в китайски и чуждестранни научни списания. Китайските власти обещават, че скоро международната научна общност също ще има достъп до данните на "Тянвън" и че приветстват всеки изследовател, независимо къде се намира, да кандидатства за съвместна работа. 

Китайската космическа агенция ни информира, че данни от орбиталния отсек са вече споделени с НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА), като трите агенции вече са си сътрудничили с цел регулиране на трафика около Марс и предпазването на мисиите от това да се сблъскат една с друга.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4606-2022-tianwen-success

[SAlexandrov]

Китайската мисия Тянвън-1 засне марсианската луна Фобос!

Снимка на Фобос, заснета от автоматичната междупланетна станция "Тянвън-1". Photo credit : CNSA

23 юли 2022 г. 09:00 ч.

Светослав Александров. Днес се навършват две години от изстрелването на марсианската мисия на Китай "Тянвън-1" и по този повод автоматичната междупланетна станция доближи и засне луната Фобос! 

"Тянвън-1" понастоящем е позиционирана в орбита около Марс с параметри 220 на 10 800 километра, като към момента на заснемането на това изображение космическият апарат се намираше на около 5 100 километра от луната. Ясно се вижда големият кратер Йопик, който е с диаметър около 2 километра. 

Напомням на читателите, че "Тянвън-1" пристигна в околомарсианска орбита през февруари 2021, докато прикаченият към автоматичната станция марсоход "Чжурон" се раздели от нея и извърши меко кацане на Марс през май 2021. Общо орбиталният и спускаемият отсек са изпратили към Земята около 1 040 GB научни данни. Поради настъпилата марсианска зима в района на равнината Утопия "Чжурон" бе временно хиберниран на 18-ти май т.г., като китайските изследователи се надяват, че със затоплянето на времето през декември той ще възобнови научните си задачи.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4658-2022-tianwen-photographs-phobos

[SAlexandrov]

НАСА ще прибере взетите от марсохода Пърсъвиърънс проби от Марс посредством хеликоптери!

27 юли 2022 г. 18:50 ч. Понастоящем НАСА изпълнява амбициозна програма за събиране на проби от Марс и доставката им на Земята, състояща се от няколко мисии. Първата от тези мисии, тази на марсохода "Пърсъвиърънс", кацна на Червената планета през 2021 г. и започна да колекционира скален материал. Стои обаче въпросът как тези проби ще бъдат прехвърлени към възвръщаемия модул, откъдето ще излетят към Земята. НАСА взе своето решение - това ще се случи посредством хеликоптери! 

Доскоро агенцията планираше да бъде изстрелян втори марсоход, който да прибере пробите. Но това вече не се налага и този елемент от програмата отпада. Вместо това възвръщаемият модул ще бъде оборудван с два хеликоптера, които са проектирани на базата на днес работещия на Марс хеликоптер "Инджинюъти". Напомням на читателите, че до този момент "Инджинюъти" е провел успешно 29 полета в марсианската атмосфера.

Тук е важно да се отбележи, че взимането на пробите с хеликоптери се разглежда като вторична опция. Основният метод за транспорт си остава посредством "Пърсъвиърънс", така че дори и нещо лошо да се случи с хеликоптерите (мисията е рискована), това няма да застраши прибирането на пробите. 

Възвръщаемият модул заедно с хеликоптерите ще бъдат построени от НАСА. Европейската космическа агенция (ЕКА) от своя страна разработва марсиански орбитален апарат, който ще трябва да прихване възвръщаемия модул, да вземе пробите от него и да осигури пътешествието им към Земята.

Изстрелването на орбиталния апарат е планирано за 2027 г., а на възвръщаемия модул - за 2028 година. Съобразно този план пробите ще пристигнат на Земята през 2033 г. 

Източник: НАСА

Марсоходът "Пърсъвиърънс" засне тази снимка на 22 април 2021 г. по време на втория полет на хеликоптера "Инджинюъти". Photo credit : NASA / JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4666-2022-nasa-catch-samples-helicopters

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс може да е намерил следи от микроскопичен живот на Червената планета

 

Снимка на "пустинния лак", заснета от марсохода "Пърсъвиърънс". За сравнение в малкото кръгче е показано как изглежда явлението в пустиня на Земята. 

22 август 2022 г. 18:15 ч.

Светослав Александров. След като в началото на 2021 г. марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" кацна на повърхността на Марс, екипите го насочиха към пресъхналата делта на отдавна изчезнала река, вливала се в някогашното езеро, което днес представлява кратер с име Йезеро. Пътешествието отне дълги месеци и през април тази година "Пърсъвиърънс" най-сетне достигна крайната си цел. Учените с голямо нетърпение очакваха първите снимки и научни данни, тъй като пресъхналите речни делти са най-доброто място, където могат да се търсят следи от отминал живот на Червената планета. Д-р Стийв Ръф от Аризонския държавен университет и изследовател с десетилетна практика в сферата на марсианската геология ни информира, че марсоходът вече може и да се е натъкнал на такива следи. 

Ученият поддържа канал в Youtube под никнейма Mars Guy, като последният епизод бе излъчен вчера и в него се разказва за последната находка на "Пърсъвиърънс". Става въпрос за явление, известно под названието "пустинен лак". 

На Земята "пустинният лак" представлява тънка черна субстанция, която покрива скалите в най-безводните райони. Тъй като покритието се образува много бавно, със скорост от няколко микрона за хиляда години, изследователите все още нямат представа за точните механизми на неговото формиране. Счита се, че участват както небиологични, така и биологични процеси. "Пустинният лак" се състои основно от глинени минерали, железни окиси и манган. В научна статия, публикувана на 14-ти юни 2021 г. в сп. Доклади на Националната академия на науките на САЩ, изследователски екип с водещ автор У. Лингапа описва механизъм за обогатяването на "лака" с манган посредством метаболизма на синьо-зелено водорасло от р. Chroococcidiopsis, което типично обитава земните пустинни местности. Причината, поради която Chroococcidiopsis натрупва вътреклетъчен манган, се корени във факта, че той може да служи като щит срещу вредните слънчеви лъчения.

"Сега "Пърсъвиърънс" е успял да открие сходно покритие и върху марсианските скали", коментира д-р Ръф в своето видео, на което представя новите фотографии от марсохода, всичките заснети през настоящия месец август.

Изследователите знаят за съществуването на "пустинния лак" още от времето на Чарлз Дарвин, който е сред първите, които са го описали, но дали на Марс явлението е идентично? Няма спор, че "Пърсъвиърънс" ще проведе подробни изследвания на скалите в кратера Йезеро, за да установи техния химичен състав. Ако се окаже, че в този "лак" има манган, ще е изключително вълнуващо. Но и да няма, това не би било доказателство за отсъствието на марсиански живот. Все пак никой не знае какъв точно е метаболизмът на местните микроби.

Дали марсианският "лак" съдържа фосили от някогашни микроорганизми, това може да не стане известно докато скали от Марс не бъдат доставени на нашата планета. Именно с тази задача се занимава "Пърсъвиърънс" - марсоходът периодично колекционира избран скален материал и го опакова в контейнери, но възвръщаемата ракета и космическият апарат, нужни за транспорта на контейнерите към Земята, ще бъдат изстреляни в хода на по-късна мисия. Първите проби ще бъдат получени в началото на 30-те години. 

Тогава, твърди д-р Ръф, те ще бъдат изучени от мощни наземни микроскопи, иначе твърде обемни, за да ги изпратим на Марс. Тук напомням, че "Пърсъвиърънс" разполага със собствен микроскоп и камера - WATSON, който е почти идентичен на този на стария марсоход "Кюриосити", MAHLI, с резолюция 13.9 микрона на пиксел. Така микроскопът е по-скоро с възможностите на мощна лупа.

Бордовите микроскопи на марсоходите са в състояние да заснемат макроскопични групирания на микроорганизми, ако такива съществуват, но не могат да фотографират в детайли единични прокариотни микроорганизми, напр. клетки на Chroococcidiopsis. Повечето прокариоти са с размер 1-30 микрона, а най-малките структури, които могат да се идентифицират на снимките на MAHLI или WATSON, са с размер 45-60 микрометра. 

Така че вероятно ще се наложи да почакаме, докато скалите от Марс пристигнат на Земята, за да установим с убеденост - имало ли е на Червената планета живот или не. 

 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4700-2022-perseverance-microbes-varnish

[SAlexandrov]

След двумесечно прекъсване заради зимата: Марсианският хеликоптер Инджинюъти проведе 30-тия си полет!

23 август 2022 г. 11:30 ч. След двумесечно прекъсване поради настъпилата зима на Марс, хеликоптерът "Инджинюъти" проведе успешно своя 30-ти полет, съобщи НАСА. 

Зимата все още не си е отишла, но слънчевите батерии на "Инджинюъти" вече генерират достатъчно електроенергия за осъществяването на кратък полет. Действително 30-тият полет, който бе осъществен през изминалия уикенд, бе възможно най-простият - хеликоптерът се премести странично само на два метра и се задържа във въздуха едва за 33 секунди. Но това беше нарочно - екипът искаше да провери доколко системите на "Инджинюъти" са в добро състояние. Преди полета, на 6-ти и 15-ти август, бяха проведени предварителни статични завъртания на ротора. 

Със затоплянето на времето хеликоптерът ще може да провежда все по-продължителни полети, като в целевата програма е залегнало разузнаването на речната делта на Йезеро - именно там марсоходът "Пърсъвиърънс" търси следи от живот на Марс. 

Снимка на "Инджиюнъти", заснета през юни от марсохода "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4703-2022-ingenuity-30th-flight

[SAlexandrov]

НАСА успешно произвежда кислород на Марс благодарение на марсохода Пърсъвиърънс

Снимка, заснета на повърхността на Марс от марсохода „Пърсъвиърънс“ на 6-ти септември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

7 септември 2022 г. 12:15 ч.

Светослав Александров. Когато някой ден астронавти стъпят на Марс, те ще имат нужда от кислород, за да дишат. Кислородът също така е важен окислител, който ще е необходим за работата на ракетните двигатели и за завръщането на астронавтите обратно на Земята. Днес, благодарение на съвременната американска мисия на марсохода „Пърсъвиърънс“, НАСА се научи да произвежда кислород на Червената планета.

В научна статия, публикувана на страниците на Science Advances на 31-ви август, изследователите описват резултатите от работата през цялата 2021-ва на инструмента MOXIE, монтиран към „Пърсъвиърънс“. MOXIE произвежда кислород, като концентрира и нагрява въглероден диоксид от марсианската атмосфера, разцепвайки го на въглероден оксид и кислородни йони. След това устройството рекомбинира кислородните йони, за да се получи годен за дишане газ кислород. Учените, работещи с марсохода, докладват, че MOXIE е демонстрирал, че може да произвежда около шест грама кислород на час – т.е. колкото малко дърво на Земята.

В изследователската статия също така е съобщено, че MOXIE е бил включван във всякакви условия – както през деня, така и през нощта на Марс, по време на прахова буря, в различни екстремни температури. Приборът работи надеждно. Не е включван единствено по време на зазоряване и залез, когато температурата се променя драстично.

За нуждите на бъдещи пилотирани мисии трябва да бъде създаден по-голям вариант на MOXIE. Учените вече работят по такъв прибор, който ще е с размер около един кубичен метър (докато MOXIE е 23.9 на 23.9 на 30.9 сантиметра).

https://cosmos.1.bg/space/2022/09/07/2022-nasa-perseverance-oxygen/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Хеликоптерът Инджинюъти изпълни 31-вия си полет на Марс!

Снимка, заснета от бордовата камера на „Инджинюъти“ по време на 31-вия му полет на Марс. Photo credit : JPL/Caltech

9 септември 2022 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. На 6-ти септември хеликоптерът на НАСА „Инджинюъти“ изпълни своя 31-ви успешен полет на Червената планета.

Мъничкият дрон достигна максимална височина от 10 метра и се придвижи с 97 метра на запад към речната делта на кратера Йезеро.

Полетът продължи общо 55.6 секунди.

Източник: Ленърд Дейвид

https://cosmos.1.bg/space/2022/09/09/ingenuity-31-flight-success/

[SAlexandrov]

Руските прибори на американски и европейски мисии сумарно 35 години изучават Марс

Руският прибор „ХЕНД“ вече 20 години работи на борда на американската мисия „Марс Одисей“. Image credit : Roscosmos

14 септември 2022 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 13-ти септември, в Института по космически изследвания (ИКИ) към Руската академия на науките (РАН) се състоя семинар, който бе посветен на 35-годишната сумарна работа на руските прибори на и около Марс. Всички тези прибори работят на борда на американски или европейски мисии.

На семинара учените разказаха за важните открития, направени от „ХЕНД“, „ДАН“ и „ФРЕНД“.

От февруари 2002 г. на борда на американската орбитална мисия „Марс Одисей“ работи спектрометърът „ХЕНД“. Той измерва неутронното излъчване на Марс и благодарение на него е изготвена глобална карта за разпределението на водата на планетата до дълбочина 1 метър. На Северния и Южния полюс, където се намират полярните шапки, бяха открити огромни залежи от воден лед, а в умерените ширини бе измерена водата в състава на минералите с процентно съдържание до 10%. В рамките на 20 земни години, което се равнява на 10 марсиански, учените наблюдаваха десет сезонни годишни цикъла на Червената планета. Данните помогнаха за подбирането на безопасно място за кацане на американския апарат „Феникс“, който през 2008 г. потвърди наличието на воден лед на марсианските полюси.

От август 2012 г. на борда на марсохода на НАСА „Кюриосити“ работи детекторът „ДАН“ в марсианския кратер Гейл. През последното десетилетие приборът пропътува 28 километра на Червената планета и негова помощ бе изяснено, че средното съдържание на вода в дъното на кратера е 2.8-2.9%.

От 2017 г. на орбиталния апарат на Европейската космическа агенция „Трейс Газ Орбитър“, създаден в хода на съвместната руско-европейска програма „ЕкзоМарс“, работи приборът „ФРЕНД“. Той картографира Марс с много по-добра резолюция от „ХЕНД“. В рамките на петгодишен период приборът спомогна за изготвянето на детайлна карта на разпределението на подпочвените води и учените откриха 23 региони около екватора с високо съдържание на вода, включително един с изобилие на вода на дъното на каньона в долината Маринер. Предполага се, че става въпрос за подповърхностен ледник.

Източник: Уебсайта на Роскосмос

https://cosmos.1.bg/space/2022/09/14/russian-devices-american-eu-missions-mars/

[SAlexandrov]

Днес НАСА ще представи актуална информация за мисията на марсохода Пърсъвиърънс

Тази снимка бе заснета днес, на 15-ти септември, от марсохода „Пърсъвиърънс“ и изпратена към Земята на същия ден. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

15 септември 2022 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Днес, на 15-ти септември в 18:30 ч. българско време НАСА ще представи актуална информация за състоянието, откритията и бъдещите планове за мисията на марсохода „Пърсъвиърънс“, който тези дни отбелязва 18 месеца работа на Червената планета.

Напомням на читателите, че „Пърсъвиърънс“ кацна успешно на Марс през февруари 2021 г. в региона на кратера Йезеро, който представлява пресъхнало езеро. Преди около шест месеца марсоходът пристигна в пресъхналата делта на реката, вливала се някога в езерото, където ще търси следи от отминал живот. „Пърсъвиърънс“ също така събира скални проби, които през следващите няколко години ще бъдат натоварени на специализиран космически кораб и изстреляни към Земята за по-нататъшен анализ в лаборатории.

Участниците в днешната презентация са:

Лори Гейз, директор на планетарния научен отдел към НАСА.

Лаури Лешин, директор на Лабораторията за реактивно движение към НАСА.

Рик Уелш, заместник-програмен мениджър към Лабораторията за реактивно движение.

Кен Фарли – професор по геохимия от института Калтек.

Сунанда Шарма – изследовател, работещ с прибора SHERLOC, който може да изучава минералния състав на марсианските скали и да търси органични вещества на Марс.

Дейвид Шустър – специалист по колекционирането на проби от „Пърсъвиърънс“.

Гледайте пресконференцията на живо на този линк: https://www.nasa.gov/nasalive

https://cosmos.1.bg/space/2022/09/15/nasa-briefing-18-months-perseverance/

[SAlexandrov]

Марсоходът Пърсъвиърънс откри органични вещества в делтата на кратера Йезеро!

На снимката: марсоходът „Пърсъвиърънс“ използва роботизираната си ръка, за да изучава скалния нанос Скинър Ридж. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS

16 септември 2022 г. 08:08 ч.

Светослав Александров. Марсоходът „Пърсъвиърънс“ понастоящем изучава пресъхналата делта на древна марсианска река, вливала се някога в езеро, което днес представлява кратер на име Йезеро. Вчера на специална пресконференция НАСА оповести, че там марсоходът е открил органични вещества – структурните блокчета на живота.

Напомням на читателите, че „Пърсъвиърънс“ извърши меко кацане на дъното на Йезеро през февруари 2021 година. Това означава, че марсоходът работи на Червената планета вече 18 месеца. През първите 12 месеца той беше фокусиран да изследва скалите в самия кратер, които се оказаха магмени (с вулканичен произход). Такъв тип скали не са обект на интерес за търсенето на живот, но са ценни за учените, понеже им помагат да датират точно отминалите събития на Марс.

През месец април тази година „Пърсъвиърънс“ достигна делтата и там вече намери седиментни скали – каквито се формират чрез натрупването и циментирането на минерали под въздействието на водата. Такива скали са идеални за издирването на фосили и следи от древен живот, а речните делти са особено подходящи за такава цел.

Благодарение на изследванията от марсохода през последните шест месеца, учените успяха да установят, че делтата на Йезеро изобилства от комплексни органични вещества, в това число ароматни съединения. Там също така бяха открити глини и сулфатни минерали, които се образуват при взаимодействието между водата и скалите. Тези находки все още не означават, че сме открили със сигурност живот на Марс – но показват, че сме на прав път.

Истината е, че колкото и да са мощни приборите на марсохода „Пърсъвиърънс“, възможно е те да не са достатъчни за разрешаването на загадката дали някога Червената планета е била обитаема. Например, както вече съм писал на страниците на сайта, „Пърсъвиърънс“ има микроскоп, който е с резолюция 13.9 микрона на пиксел. Такъв микроскоп може да заснема детайлно структури като отделни песъчинки с размери 45-50 микрометра, но прокариотните организми са много по-дребни, с размери 1-30 микрона.

Затова е нужно на Земята да бъдат доставени скали от Марс, които да могат да бъдат изследвани с най-чувствителните научно-изследователски прибори. Тези прибори са твърде обемни или тежки, за да бъдат изпратени на място към Червената планета. За щастие марсоходът „Пърсъвиърънс“ е първата от общо три мисии, които са посветени по задачата за доставката на марсиански скали.

Днес „Пърсъвиърънс“ събира интересните скали и ги опакова в специални цилиндрични контейнери за по-нататъшна доставка, които ще бъдат натрупани на определени депа. По-нататък ще бъде изстрелян спускаем апарат, който ще достави два хеликоптера за събирането на контейнерите и малка ракета, с която контейнерите ще бъдат изстреляни към околомарсианска орбита. Там орбитален апарат, построен от Европейската космическа агенция, ще ги прихване и ще започне пътешествието към Земята.

Очаква се първите скални проби от Марс да бъдат доставени на нашата планета през 2033 година.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2022/09/16/perseverance-organics-jesero-delta/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Американският хеликоптер Инджинюъти изпълни 32-рия си полет на Марс!

Снимка, заснета от борда на „Инджинюъти“ по време на 32-рия му полет. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

21 септември 2022 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. През последния уикенд хеликоптерът на НАСА „Инджинюъти“ изпълни успешно 32-рия си полет на Червената планета.

Малкият дрон се задържа във въздуха за 55.3 секунди, измина разстоянието от 93.74 метра, а максимално достигнатата скорост бе 4.75 метра в секунда.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2022/09/21/ingenuity-scores-32th-flight/

[SAlexandrov]

Индийската мисия Мангалиан приключи осемгодишна работа около Марс

Снимка на Марс, заснета от „Мангалиан“. Photo credit : ISRO

5 октомври 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Индийската марсианска орбитална мисия „Мангалиан“ остана без гориво, поради което тя вече не може да поддържа правилната си ориентация и преустанови радиовръзката си със Земята. Така тя приключи успешно осемгодишна работа около Червената планета.

„Мангалиан“ беше изстреляна на 5-ти ноември 2013 г. и след 300-дневно пътешествие в междупланетното пространство се превърна в изкуствен спътник на Марс. Автоматичната междупланетна станция бе оборудвана с пет научни инструмента и през изминалите осем години обогати нашите представи за характеристиките на повърхността на планетата, а също така и за състава и динамиката на нейната атмосфера.

Получените данни са публично достъпни на сайта на Индийската космическа агенция (ISRO), макар и срещу регистрация. Агенцията отчита, че към настоящия момент са се регистрирали над 7 200 души, сред които 500 от други държави. Особено търсени са глобалните снимки на целия марсиански диск.

Към днешна дата следващата мисия на Индия до Марс все още е на чертожната дъска и не се очертава да излети преди 2025 г., като основните приоритети на страната през близките месеци остават пилотираният кораб „Гаганян“ и следващата лунна мисия „Чандраян-3“.

За повече информация: ISRO

https://cosmos.1.bg/space/2022/10/05/mangalyaan-ends-mission/