Роботизирано изследване на Марс

[SAlexandrov]

Две американски мисии откриха трус на Марс и неговата първопричина!

Новият кратер на Марс, обкръжен от воден лед. Снимката е заснета от американската мисия „Марс Риконисънс Орбитър“. Credits: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona

28 октомври 2022 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. Две американски мисии, едната работеща в орбита около Марс, а другата – на повърхността на планетата, успяха да открият марсотресение, както и неговата първопричина. Вълнуващата новина бе оповестена на специална пресконференция на НАСА вчера, на 27-ми октомври.

Навръх Бъдни вечер 2021 г., на 24-ти декември, стационарният спускаем апарат „ИнСайт“, който работи в района на марсианската равнина Елизиум от 2018 г. досега, откри марсотресение с магнитуд 4,0 по скалата на Рихтер. Отне обаче време, докато учените установят какво е довело до този трус. Това се случи, докато сравняваха стари с нови черно-бели снимки на камерата Context Camera към орбиталната мисия „Марс Риконисънс Орбитър“. Така те се натъкнаха на новообразувал се кратер в равнината Амазонис.

Снимка преди (вляво) и след попадението на метеорита в равнината Амазонис. Credits: NASA/JPL-Caltech/MSSS

Кратерът се е получил след попадението на метеороид с размер между 5 и 12 метра. Такова небесно тяло би изгоряло почти напълно, ако влезе в земната атмосфера, но плътността на марсианската атмосфера е 1% от тази на атмосферата на нашата планета. Нямаше какво да предпази Амазонис от сблъсъка, като формиралият се кратер е с диаметър 150 метра и дълбочина 21 метра.

„Безпрецедентно е да открием кратер с такъв размер“, категорична е изследователката Ингрид Даубар от университета Браун. „Това беше вълнуващ момент за геологичната история и ние станахме негови свидетели“.

Спускаемият апарат „ИнСайт“ продължава да работи на Марс, но тъй като се захранва посредством слънчеви панели (за разлика от марсоходите „Кюриосити“ и „Пърсъвиърънс“, които имат ядрен източник), той зависи от капризите на времето. Марсианските ветрове натрупаха дебел слой прах върху панелите му и в рамките на следващите шест седмици ще се самоизключи, с което мисията официално ще приключи.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2022/10/28/mro-insight-quake/

[SAlexandrov]

Американският спускаем апарат ИнСайт приключва своята мисия на Марс

Вероятно последната снимка на Марс, заснета от “ИнСайт” през този месец. Photo credit : NASA

20 декември 2022 г. 20:40 ч.

Светослав Александров. Американският спускаем апарат “ИнСайт”, който работеше на повърхността на Марс от ноември 2018 г. досега, вероятно скоро ще приключи своята мисия. Апаратът не успя да се свърже със Земята по време на планирана комуникационна сесия на 18-ти декември.

Последната успешна радиокомуникация на “ИнСайт” бе на 15-ти декември.

НАСА очакваше края на мисията. За разлика от марсоходите “Кюриосити” и “Пърсъвиърънс”, които имат ядрен източник на електроенергия, “ИнСайт” е оборудван със слънчеви панели. През последните месеци върху повърхността им се натрупа сериозно количество прах, който блокира слънчевите лъчи. На 12-ти декември беше измерено, че апаратът генерираше само 285 ватчаса енергия, което е нищожно в сравнение със септември – тогава генерираше около 420 ватчаса енергия.

https://cosmos.1.bg/space/2022/12/20/insight-mission-mars/

[SAlexandrov]

Пърсъвиърънс започна да създава на Марс първото депо от проби, които ще бъдат доставени на Земята

На тази снимка, заснета на 21-ви декември, се вижда как “Пърсъвиърънс” освобождава първия контейнер със скална проба за по-нататъшна доставка на Земята. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

22 декември 2022 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. Вчера, 21-ви декември, бе важен ден за съвместната програма на НАСА и ЕКА за взимане на проби от Марс и доставката им на Земята! Тогава марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” (който изпълнява първата мисия от програмата) започна официално да изгражда на Червената планета депо, в което биват трупани проби за по-нататъшното им прихващане от хеликоптер и натоварването им на възвръщаема ракетна степен.

Депото представлява резервен вариант – основният включва възможността самият “Пърсъвиърънс” да достави пробите на възвръщаемата степен. Но ако нещо се случи и марсоходът не успее да изпълни задачата си, ще се пристъпи към плана с хеликоптера и взимането на пробите от депото.

“Пърсъвиърънс” задължително събира по една основна проба и по един дубликат от всяка скала, която изучава. Досега са колекционирани общо 18 проби, 17 от повърхността и една от атмосферата.

“Пробите, които са предназначени за това депо, както и дубликатите на борда на “Пърсъвиърънс”, представляват изключителна извадка за региона, който бива изучаван в рамките на основната му мисия”, съобщава изследователката Минакши Вадхва, която е част от екипа на програмата за събиране на проби към университета Аризона. “Не само сме събрали магмени и седиментни скали, които притежават поне две, а вероятно четири или дори повече свидетелства за промени във водна среда, а също така проби от реголит, атмосферата и една контролна проба”.

Основната мисия на “Пърсъвиърънс” ще приключи на 6-ти януари 2023 година – тогава ще бъде отбелязана една марсианска година (равна на 687 земни дни) от кацането на марсохода. От този момент нататък “Пърсъвиърънс” ще започне да изпълнява разширената си научна мисия.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2022/12/22/perseverance-create-depot/

[SAlexandrov]

Коледа на Марс

Тази снимка бе заснета от “Пърсъвиърънс” на 25-ти декември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/Paul Byrne

26 декември 2022 г. 23:00 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 25-ти декември, марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” направи красива панорамна снимка от повърхността на Червената планета.

Изображението, показано по-горе, представлява композиция от два кадъра, получени от прикачената към мачтата на “Пърсъвиърънс” лява камера Mastcam-Z в 16:00 ч. българско време. Двете двойки камери, лявата и дясната, понякога биват използвани и за композирането на 3D стерео снимки.

https://cosmos.1.bg/space/2022/12/26/christmas-on-mars/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Марсианският хеликоптер Инджинюъти изпълни първия си полет за 2023 година!

Поредица от снимки, заснети от “Инджинюъти” по време на полета му на 5-ти януари. Image credit: NASA/JPL-Caltech

9 януари 2023 г. 20:30 ч.

Светослав Александров. Хеликоптерът на НАСА “Инджинюъти” изпълни своя първи полет за 2023 година – заглавие, което трудно можехме да си представим, че ще бъде написано, защото мъничкият дрон бе проектиран да работи само един месец, и то непосредствено след кацането на Марс през 2021 година.

Общо това бе 38-мият полет от началото на експлоатацията на “Инджинюъти”. Хеликоптерът достигна максимална височина от 10 метра, задържа се в тънкия марсиански въздух за 74.26 секунди и пропътува разстояние от 110 метра.

 

https://cosmos.1.bg/space/2023/01/09/ingenuity-first-flight-2023/

[SAlexandrov]

Хеликоптерът Инджинюъти изпълни успешно втория си полет на Марс за 2023 г.

Снимка на хеликоптера “Инджинюъти”, кацнал върху дюна. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

14 януари 2023 г. 12:40 ч.

Светослав Александров. На 11-ти януари хеликоптерът на НАСА “Инджинюъти” изпълни успешно втория си полет на Марс за 2023 година.

“Инджинюъти” е достигнал височина от 10 метра, задържал се е във въздуха за 79 секунди и е направил обиколка от 139 метра, преди да кацне отново на същото място.

Целта на този полет бе да се тества нов софтуер.

Общо това бе 39-тият полет от началото на експлоатацията на “Инджинюъти” през 2021 година. Хеликоптерът бе проектиран да работи на марсианската повърхност само един месец, но до този момент той разбива всичките ни очаквания.

Източник: Ленърд Дейвид

https://cosmos.1.bg/space/2023/01/14/ingenuity-second-flight-2023/

[SAlexandrov]

Хеликоптерът Инджинюъти изпълни успешно 40-тия си полет на Марс!

Снимка, заснета от борда на “Инджинюъти” вчера, по време на 40-тия му полет на Марс. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

20 януари 2023 г. 22:50 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 19-ти януари, хеликоптерът на НАСА “Инджинюъти” изпълни успешно своя 40-ти полет на Марс!

Според информацията, разпространена от акаунта на Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Туитър, малкият дрон се е задържал във въздуха за 91.62 секунди, пропътувал е 178 метра и максимално постигнатата височина е 10 метра.

Напомням на читателите, че “Инджинюъти” кацна на Марс заедно с марсохода “Пърсъвиърънс” през февруари 2021 г. в района на кратера Йезеро, който представлява пресъхнало езеро. Понастоящем “Пърсъвирънс” търси следи от отминал живот в делтата на пресъхналата река, която някога се е вливала в езерото. Той също така събира проби, които ще бъдат доставени на Земята в началото на 30-те години.

https://cosmos.1.bg/space/2023/01/20/ingenuity-40th-flight-mars/

[SAlexandrov]

Марсоходът Пърсъвиърънс завърши изграждането на първото депо от проби на Марс!

Марсоходът “Пърсъвиърънс” засне това “селфи” на 20-ти януари посредством своята камера WATSON. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

31 януари 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На 29-ти януари марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” освободи успешно десетия и последен титаниев контейнер със събрани проби, с което изграждането на първото депо на Червената планета приключи успешно! Това постижение изискваше внимателно планиране и навигация, за да могат наземните екипи да се подсигурят, че контейнерите ще са в състояние да бъдат прибрани от бъдеща мисия на НАСА и Европейската космическа агенция.

Депото всъщност представлява резервен вариант – “Пърсъвиърънс” е взел по две проби от всяка изучена от него скала, като основният вариант включва самият марсоход да извози пробите до борда на тази бъдеща мисия. В случай че нещо се обърка, оставените в депото проби ще могат да бъдат прихванати от хеликоптер. Макар че въпросът колко време пробите биха могли да стоят на Марс бе повдиган многократно от любители и космически ентусиасти, всъщност няма проблем да останат години – няма шанс те да бъдат затрупани от праховите бури. Въздухът на Марс е изключително разреден и е единствено възможно контейнерите да бъдат покрити с тънък слой прах. Силни бури на Червената планета, които издухват оставените от хората предмети, ги има само в Холивудските филми.

Учените, работещи с “Пърсъвиърънс”, вярват, че събраните от марсохода магмени и седиментни скали са в състояние да разкрият историята на геологичните процеси, които са протичали в кратера Йезеро след неговото формиране преди 4 милиарда години. “Пърсъвиърънс” е взел и атмосферна проба, както и т.нар. “проба-свидетел”, чрез която изследователите ще могат да разберат дали скалните проби са замърсени от материал, пренесен случайно от Земята по времето на пътешествието на марсохода.

Сега, след като депото е изградено, “Пърсъвиърънс” ще започне следващата част от научната си програма в делтата на пресъхналото езеро. Марсоходът ще изкачи насипа над делтата, където ще се натъкне на по-зърнести скали – те вероятно произхождат от различно място, но са ерозирали и са довлачени в кратера от някогашната река.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/01/31/perseverance-finishes-depot/

[SAlexandrov]

Хеликоптерът Инджинюъти изпълни успешно 42-рия си полет на Марс

Снимка, заснета от борда на “Инджинюъти” по време на 42-рия му полет на Марс на 5-ти февруари. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

8 февруари 2023 г. 18:30 ч.

Светослав Александров. На 5-ти февруари малкият роботизиран хеликоптер на НАСА “Инджинюъти” изпълни успешно своя 42-ри полет на Марс.

В рамките на полета дронът измина 248 метра, задържа се във въздуха за 137.17 секунди, а максимално постигнатата височина бе 10 метра.

От началото на експлоатацията на “Инджинюъти” през 2021 г. досега той е прелетял общо 8 439 метра, а общото му полетно време възлиза на 70 минути.

Източник и още снимки: Ленърд Дейвид

https://cosmos.1.bg/space/2023/02/08/ingenuity-42-flight-mars/

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Кюриосити направи неочаквано откритие за водата на Марс

Марсоходът на НАСА “Кюриосити” засне тази панорамна снимка на 16-ти декември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

9 февруари 2023 г. 20:45 ч.

Светослав Александров. Когато марсоходът на НАСА “Кюриосити” пристигна в района на богатите на сулфати наноси сред планината Шарп, учените очакваха да открият скали, които са се формирали в условия на засушаване и по този начин да разкрият как Марс се е превърнал от топла и богата на водни басейни планета в днешната суха и ледена пустиня. Вместо това те се натъкнаха на най-безспорните доказателства за влиянието на водата върху скалите.

Камерите на “Кюриосити” заснеха вълнисти структури в тези скали – което е ясен показател, че в далечното минало вълните на повърхността на плитко езеро са изкопавали седиментните наноси от дъното на езерото и са ги натрупвали под вълнообразни форми.

“Това е най-доброто доказателство за вода и вълни, което сме виждали от началото на мисията”, съобщава изследователят Ашуин Васавада, който е ръководител на научната програма на “Кюриосити” към Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

Тези вънообразни структури в скалите на Марс са били изваяни от древните вълни. Photo credit : NASA / JPL-Caltech / MSSS

Марсоходът “Кюриосити” изкачва склоновете на планината Шарп от 2014 г. до ден днешен. Планината има слоеста структура, като в подножието се намират геологично най-старите слоеве, а на върха – най-младите. Докато “Кюриосити” се придвижва нагоре, той прави своеобразно “пътуване във времето” и така учените разчитат древната история на Червената планета.

Вълнообразните структури са се запечатали в скала на име Маркер Банд. Тя се оказа толкова твърда, че “Кюриосити” неколкократно се опита да я издълбае и да вземе проби от нея – и не успя. Това не се случва за пръв път в хода на мисията – преди време “Кюриосити” трябваше на три пъти да дълбае хребета Вера Рубин, докато открие достатъчно мека скала, че да бъде анализирана.

Но дори и марсоходът да не успее да намери такава скала тук, учените не се обезсърчават, тъй като има още много места, които предстоят да бъдат посетени и изучени. Скоро “Кюриосити” ще се отправи към долината Гедиз Валис. Тя е изваяна от ветровете, но учените предполагат, че един канал в нея е бил издълбан от малка река. Там има и наноси, за които се смята, че са сред най-младите структури на планината Шарп. “Кюриосити” ги засне двукратно миналата година, но наносите се намираха далече от него и той успя да ги изучи само от разстояние. Изследователите се надяват, че през 2023-та ще успеят да ги разгледат по-добре.

Марсоходът “Кюриосити” използваше своя инструмент ChemCam, за да наблюдава долината Гедиз Валис. Оградени в жълто са скалните наноси, които са от интерес за учените. Credits: NASA/JPL-Caltech/LANL/CNES/CNRS/IRAP/IAS/LPG

https://cosmos.1.bg/space/2023/02/09/curiosity-surprising-discovery-water-mars/

[SAlexandrov]

УСПЕХ и РЕКОРДИ: Хеликоптерът на НАСА Инджинюъти изпълни 49-тия си полет на Марс!

Снимка, заснета от камерата на “Инджинюъти” по време на 49-тия му полет на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

5 април 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Марсианският хеликоптер на НАСА “Инджинюъти” продължава да работи безпроблемно вече над две години след освобождаването му на повърхността на Червената планета – и все още поставя нови рекорди! На 2-ри април мъничкият дрон изпълни своя 49-ти полет, като той летя по-високо и по-бързо от когато и да е било преди.

Беше постигнат рекорд за скорост (6.5 метра в секунда) и за височина (16 метра). В рамките на този полет “Инджинюъти” се премести на 282 метра от регион, обозначен като Капа до регион, обозначен като Ламбда.

Следващият 50-ти полет на “Инджинюъти” е насрочен най-рано за днес:

https://cosmos.1.bg/space/2023/04/05/ingenuity-records/

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Кюриосити изучава любопитен марсиански каньон!

Снимка, заснета от камерите на “Кюриосити” вчера, на 11 април. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

12 април 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 11-ти април, марсоходът на НАСА “Кюриосити” се занимаваше с изучаването на любопитен каньон на Червената планета.

Тази научна активност идва след като през миналата седмица мисията беше временно на пауза, тъй като екипът на ъпдейтваше компютърния софтуер на “Кюриосити”. Междувременно учените, работещи по проекта, бяха организирали виртуална среща, за да обсъдят досега получените резултати.

Още една снимка, фотографираа от “Кюриосити” вчера, на 11 април. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Компютърният ъпдейт бе осъществен успешно и “Кюриосити” се върна към задълженията си, свързани с изучаването на местния каньон, което е част от задачата да бъдат характеризирани съставът и седиментологията на геологичните структури, намиращи се над регион на име Тапо Капаро.

Голяма част от вчерашните проучвания включваха работа с камерите и със спектрометъра Alpha Particle X-Ray Spectrometer (APXS), както и с микроскопа, който изследваше почистена от праха скала на име Тариландия. След това “Кюриосити” се придвижи на разстояние 30 метра.

Източник: Уебсайтът на журналиста Ленърд Дейвид

https://cosmos.1.bg/space/2023/04/12/curiosity-mars-canyon/

[SAlexandrov]

Арабската мисия Ал-Амал изучи Деймос и разби представите ни за произхода на луните на Марс!

Една от фотографиите на Деймос, заснети от мисията “Ал-Амал” на ОАЕ. Photo credit : UAE Mars Mission

25 април 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Мисията на ОАЕ “Ал-Амал”, която от 2021 г. досега изучава Марс, успя наскоро да доближи марсианската луна Деймос от разстояние 100 километра, което допреди е било постигано единствено от американските мисии “Вайкинг” през 70-те години. В хода на тези проучвания бяха получени данни, които разбиват на пух и прах водещите ни представи за произхода на луните.

Досега учените предполагаха, че заради малкия размер на луните и близостта на Марс до астероидния пояс те са всъщност астероиди, прихванати посредством гравитацията на планетата. Но анализът на химичния състав на Деймос, проведен от мисията на ОАЕ, показва, че той е сходен с този на марсианската повърхност.

“Нашите наблюдения на Деймос към този момент по-скоро сочат за планетарен произход, вместо да потвърдят състав на астероид от типа Д, както бе постулирано”, съобщава Хеса Ал Матруши, ръководител на мисията.

Напомням на читателите, че “Ал-Амал” бе изстреляна през юли 2020 г. с японска ракета и мисията пристигна в орбита около Марс през февруари 2021 година. Макар че космическият апарат е собственост на ОАЕ, той реално е построен в САЩ. На борда му са монтирани общо три научни прибора, отново създадени в САЩ:

ЕXI (Emirates eXploration Imager) – това е основната камера на мисията. Тя е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър.

EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) – този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата.

EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) – ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета.

За повече информация: Нешънъл Нюз

https://cosmos.1.bg/space/2023/04/25/hope-mars-mission/

[SAlexandrov]

Хеликоптерът на НАСА Инджинюъти засне марсохода Пърсъвиърънс по време на 51-вия му полет

Можете ли да намерите маросхода “Пърсъвиърънс” на тази снимка, заснета от хеликоптера “Инджинюъти”? Photo credit : NASA / JPL-Caltech

27 април 2023 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. В събота, на 22-ри април, марсианският хеликоптер на НАСА “Инджинюъти” изпълни успешно своя 51-ви полет на Червената планета. По време на този полет той успя да снима от въздуха марсохода “Пърсъвиърънс”!

“Пърсъвиърънс” от своя страна също фотографира “Инджинюъти”:

А вжие можете ли да намерите хеликоптера “Инджинюъти” на тази снимка от “Пърсъвиърънс”? Photo credit : NASA/JPL-Caltech

По време на този 51-ви полет “Инджинюъти” се задържа в разредения марсиански въздух за 137 секунди и пропътува 188 метра.

https://cosmos.1.bg/space/2023/04/27/ingenuity-51-flight/

[SAlexandrov]

Китайската мисия Тянвън-1 изготви първата си глобална карта на Марс!

27 април 2023 г. 08:08 ч.

Светослав Александров. Важно постижение за китайската мисия “Тянвън-1”, която от февруари 2021 г. до ден днешен обикаля около Марс и го изучава – учените успяха да изготвят първата глобална карта на планетата на базата единствено на фотографии от тази мисия!

Камерата със средна разделителна способност на “Тянвън-1” е сполучила да фотографира цялата марсианска повърхност, като на Земята са получени общо 14 757 изображения.

Напомням на читателите, че мисията включва не само орбитален апарат, но също така спускаем апарат и марсоход на име “Чжурон”. Кацането бе осъществено през май 2021 г., като марсоходът работеше успешно в продължение на година. С настъпването на марсианската зима през май 2022 г. “Чжурон” влезе в състояние на хибернация, но за съжаление оттогава все още не се е събудил.

Предполагаше се, че “събуждането” ще стане още през декември, но това така и не се случи. Изследователите предполагат, че марсоходът е покрит от прах. С настъпването на лятото най-добри шансове за възстановяването на “Чжурон” има до юли, но дали и кога ще се случи зависи от количеството попаднал прах. Ако 20% от слънчевите панели са покрити, със сигурност ще има проблеми с мисията, при 30% покритие “Чжурон” ще има нужда от най-силното възможно осветяване, което Марс може да осигури през летните месеци. Но ако покритието е 40%, мисията е приключила завинаги.

https://cosmos.1.bg/space/2023/04/27/tianwen-first-global-map/

[SAlexandrov]

Китай публикува огромен набор снимки и открития от марсохода Чжурон!

Фотография на повърхността на Марс, заснета от китайския марсоход “Чжурон”. Photo credit : CNSA

30 април 2023 г. 14:50 ч.

Светослав Александров. Китайската космическа агенция (CNSA) публикува над 800 снимки на Марс, фотографирани от марсохода “Чжурон” след неговото кацане през май 2021 година. Също така научни данни, получени от мисията, свидетелстват, че Червената планета е притежавала течна вода само допреди 400 000 години, което е сравнително наскоро за геоложките времеви мащаби.

Компилация от снимки, фотографирани от “Чжурон”.

След като “Чжурон” се спуска в региона на равнината Утопия, той се натъква на четири дюни и започва да изучава химичния им състав. Оказва се, че всички те са покрити с тънка фрактурирана кора, резултат от топенето на малки джобове наскоро текла вода – т.е. преди максимум 1.4 милиона, минимум 400 000 години.

Данните са публикувани в научна статия на сп. Сайънс.

Учените от дълго време смятат, че в далечното си минало, т.е. преди около 3 милиарда години, Марс е бил топла планета, покрита с водни басейни. След това обаче настъпили драматични промени, които са довели до замръзването на водата и по-голямата част от нея сега е локализирана край полюсите, докато по-екваториалните региони представляват сухи пустини.

Фотографии, заснети от мултиспектралната камера на Чжурон.

Но сведенията, получени от “Чжурон”, както и от орбиталния компонент на марсианската мисия – “Тянвън-1”, разкриват и още нещо – само преди няколко милиона години част от водата на полюсите се е придвижила обратно в посока към екватора, разполагайки се сред дюните на равнината Утопия.

Китайските изследователи предполагат, че събитието е било предизвикано от промяната в наклона на оста на въртене на Марс – всъщност наклонът на планетата се мени циклично, веднъж на всеки 124 000 години. Това представлява механизъм, съобразно който периодично в марсианската атмосфера се освобождават водни пари, като при по-ниските ширини вали сняг.

Но данните от “Чжурон” показват, че снегът в Утопия не се е задържал дълго. Напротив, той се е изпарил бързо и на негово място е останала твърда кора, която бе изучена добре от марсохода.

Няма никакъв спор, че китайската космическа мисия е допринесла много за напредъка на марсианските научни изследвания. Сега остава да се надяваме, че не всичко е приключило за “Чжурон” – миналата година марсоходът влезе в състояние на хибернация с настъпването на марсианската зима. Ако всичко на борда му е наред и критичните системи функционират, той може да се събуди до месец юли и да продължи своята работа на Червената планета, но дали ще се случи зависи от количеството прах по слънчевите му батерии.

https://cosmos.1.bg/space/2023/04/30/zhurong-photos-discovery/

[SAlexandrov]

Марсоходът Пърсъвиърънс откри следи от древна бързотечаща река на Червената планета

Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” засне тази фотография на хълма, кръстен с името Пайнстенд. Учените смятат, че високите седиментни слоеве в този регион са се формирали под влиянието на дълбока, бързотечаща река. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS

12 май 2023 г. 18:40 ч.

Светослав Александров. Извън всякакво съмнение е, че в далечното си минало Марс е бил топла планета с водни басейни. Затова марсоходът “Пърсъвиърънс” на НАСА бе пратен на дъното на кратера Йезеро, който представлява отдавна пресъхнало езеро, а в него се е вливала река, като останките на делтата ѝ биват изучавани понастоящем. Но каква е била тази река? Дълбока или плитка? Бавно или бързотечаща? По-старият марсоход “Кюриосити”, който работи в близост до планината Шарп, се е натъквал на останки от плитки потоци. Но новият “Пърсъвиърънс” откри нещо съвсем различно – реката, вливала се в Йезеро, е била дълбока, с мощни и бързи течения.

“Пърсъвиърънс” сега изследва върха на ветрилообразни седиментни наноси, високи 250 метра. На снимките от марсохода се вижда, че сред тези наноси има груби зърна и обли камъни.

“Тези характеристики са показател за високоенергийна река, която завлича и пренася множество отломки”, смята Ливи Айвс от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. “Колкото по-мощен е водният поток, толкова по-лесно се пренасят големи парчета материали”. Айвс е изучавала в детайли много реки на Земята. “Наслада е да наблюдавам скали на друга планета и да виждам процеси, които са ми тъй познати”.

И все пак има някои различия. Седиментните наноси на една от областите с име Скринкъл Хейвън са рязко прерязани вследствие на влиянието на силните ветрове, които са играели ролята на скалпел. “Ние наблюдаваме подобни наноси и на Земята, но те не са така добре изложени както тук на Марс. Земята е покрита от растителност, която прикрива слоевете”, съобщава Майкъл Ламб от Калифорнийския технологичен институт (Калтек), също специалист по реки.

Учените обръщат внимание и на изолиран хълм на име Пайнстенд, при който наносите са извити в посока към небето. “Този тип наноси са нетипични за реките на Земята”, смята Айвс. “Но в същото време най-лесният начин, по който са могли да бъдат оформени, е именно посредством река”.

Изследователският екип разглежда някои алтернативни теории, които биха могли да обяснят какво се вижда в пресъхналата делта. Натрупаните данни ще помогнат да разберем по-добре онези времена, когато Марс е бил подходящ за развитието на живот.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/05/12/perseverance-fastmoving-river/

[baiGANIO]

Преди 18 часа, SAlexandrov said:

Марсоходът Пърсъвиърънс откри следи от древна бързотечаща река на Червената планета

Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” засне тази фотография на хълма, кръстен с името Пайнстенд. Учените смятат, че високите седиментни слоеве в този регион са се формирали под влиянието на дълбока, бързотечаща река. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS

12 май 2023 г. 18:40 ч.

Светослав Александров. Извън всякакво съмнение е, че в далечното си минало Марс е бил топла планета с водни басейни. Затова марсоходът “Пърсъвиърънс” на НАСА бе пратен на дъното на кратера Йезеро, който представлява отдавна пресъхнало езеро, а в него се е вливала река, като останките на делтата ѝ биват изучавани понастоящем. Но каква е била тази река? Дълбока или плитка? Бавно или бързотечаща? По-старият марсоход “Кюриосити”, който работи в близост до планината Шарп, се е натъквал на останки от плитки потоци. Но новият “Пърсъвиърънс” откри нещо съвсем различно – реката, вливала се в Йезеро, е била дълбока, с мощни и бързи течения.

“Пърсъвиърънс” сега изследва върха на ветрилообразни седиментни наноси, високи 250 метра. На снимките от марсохода се вижда, че сред тези наноси има груби зърна и обли камъни.

“Тези характеристики са показател за високоенергийна река, която завлича и пренася множество отломки”, смята Ливи Айвс от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. “Колкото по-мощен е водният поток, толкова по-лесно се пренасят големи парчета материали”. Айвс е изучавала в детайли много реки на Земята. “Наслада е да наблюдавам скали на друга планета и да виждам процеси, които са ми тъй познати”.

И все пак има някои различия. Седиментните наноси на една от областите с име Скринкъл Хейвън са рязко прерязани вследствие на влиянието на силните ветрове, които са играели ролята на скалпел. “Ние наблюдаваме подобни наноси и на Земята, но те не са така добре изложени както тук на Марс. Земята е покрита от растителност, която прикрива слоевете”, съобщава Майкъл Ламб от Калифорнийския технологичен институт (Калтек), също специалист по реки.

Учените обръщат внимание и на изолиран хълм на име Пайнстенд, при който наносите са извити в посока към небето. “Този тип наноси са нетипични за реките на Земята”, смята Айвс. “Но в същото време най-лесният начин, по който са могли да бъдат оформени, е именно посредством река”.

Изследователският екип разглежда някои алтернативни теории, които биха могли да обяснят какво се вижда в пресъхналата делта. Натрупаните данни ще помогнат да разберем по-добре онези времена, когато Марс е бил подходящ за развитието на живот.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/05/12/perseverance-fastmoving-river/

https://www-scirp-org.translate.goog/journal/paperinformation.aspx?paperid=116178&_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=wapp

 

Има проблем със вероятни буйни реки. Виж тази точка , от една интересна статия разглеждаща наблюдавани аномалии

6.3. Течната главоблъсканица на Земята и Марс

Този модел на променяща се във времето константа на Планк може да реши и друга главоблъсканица. Как е възможно нашата основна последователност Слънце да е било толкова горещо преди 3-4 милиарда години, че да разтопи леда на Земята и дори на Марс, създавайки огромни океани и реки на двете планети [ 18 ] [ 19 ] . В момента средните температури на Земята и Марс са съответно 15˚C и −63˚C. Нашият модел на звезда от главната последователност като нашето Слънце казва, че Слънцето трябва да е било с 30% по-тъмно преди 4 милиарда години, отколкото е сега, превръщайки древната Земя в блок лед. [ 18 ] И все пак нашата Земя и дори Марс имаха течни океани тогава [ 19 ] [ 20]. Течните океани на Марс биха изисквали Слънцето да е много по-горещо, отколкото е сега. Дори ако Марс е имал атмосфера в миналото като днешната Земя (възможно), той би имал около 0,70 * (93 × 10 6 ^мили /142 × 10 ⁶ мили) ² = 30% от сегашната слънчева светлина на Земята. Дори 30% намаление на слънчевия поток на Земята би превърнало Земята в леден блок, така че Марс няма да има шанс за течни океани със 70% по-малко слънчево излъчване, отколкото Земята има сега. И все пак данните на НАСА сочат, че древните океани са съществували на Марс в огромни количества.

[SAlexandrov]

Марсоходът Пърсъвиърънс изпрати спиращи дъха ни снимки на кратера Белва

Кратерът Белва на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

19 май 2023 г. 12:15 ч.

Светослав Александров. Наскоро мощната камера “Mastcam-Z” на марсохода “Пърсъвиърънс” засне 152 снимки на кратера Белва, които бяха съшити в цялостно панорамно изображение. Но освен че изображението е зашеметяващо и спира дъха ни, то има и огромна научна стойност.

Белва е малък кратер с диаметър 0.9 километра, който се намира в рамките на по-големия кратер и пресъхнало езеро на име Йезеро. Изучаването на кратер от такъв тип е важно, тъй като метеоритът, издълбал марсианската повърхност, е оголил скалните пластове и по този начин се разкрива древната история на планетата. На Земята професорите по геология често водят студентите си на местата, където се строят пътища и магистрали – защото машините прерязват скалите, откривайки слоевете им. Но на Марс кратерите представляват естествена сходна формация, удобна за изследвания.

НАСА ни съобщава, че учените се опитват да разберат дали големите обли камъни са изхвърлени от метеоритния удар, или са били довлечени в Белва от някогашната река, вливала се в Йезеро. За тази цел скалите по стените на кратера ще бъдат сравнявани с тези на речната делта.

Изтеглете цялостното панорамно изображение с висока резолюция на този линк

https://cosmos.1.bg/space/2023/05/19/perseverance-belva-crater/

[SAlexandrov]

Марсоходът Кюриосити измина 30 километра на Марс!

Снимка на повърхността на Марс, заснета от “Кюриосити” на 1-ви юни т.г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

6 юни 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На 30-ти май одометърът на марсохода на НАСА “Кюриосити” показа, че той е изминал 30 километра на повърхността на Червената планета! Постижението е съществено, защото в историята на космонавтиката е имало много малко самоходни машини в Слънчевата система, които са пропътували 30 и повече километра.

Абсолютният рекордьор по пропътувано разстояние на друга планета е марсоходът “Опортюнити”, който в периода между 2004 и 2018 г. измина 45.16 километра. “Опортюнити” е и единствената самоходна космическа машина, пътувала над 40 километра.

Веднага на второ място се нарежда съветският “Луноход 2”, който през 1973 година измина 39 километра на Луната. На трето място е луноходът на пилотираната мисия “Аполо 17”, който пропътува 35.74 километра през 1972 година. Луноходите на “Аполо 15” и “Аполо 16” съответно са на четвърто и пето място с изминати около 27 километра за всеки от тях.

Тепърва предстои да видим колко ще навърти “Кюриосити” до края на неговата мисия, която иначе започна през 2012 година. Марсоходът вече е претърпял повреди, които са неизбежни за такъв дълъг срок на експлоатация, но нито една от тях не е фатална и не застрашава хода на работата му. Също така колелетата му се износват по-бързо от очакваното.

Като изключим съветските и американските самоходни машини, споменати по-горе, китайските имат по-скромни постижения. Марсоходът “Чжурон” е изминал около 1.9 километра на Червената планета. Първият луноход на Китай “Юту” е успял да пропътува само 114 метра, докато вторият “Юту 2” е прекосил повече от километър (макар че е трудно да се каже точно колко точно, тъй като китайците рядко публикуват новини).

Също така през 2018 г. Япония е успявала да изпрати на астероида Рюгу свои астероидоходи в хода на мисията “Хаябуса 2”, но, разбира се, астероидите са прекалено малки небесни тела, за да отчитаме сериозни рекорди на тях.

https://cosmos.1.bg/space/2023/06/06/curiosity-passes-30km-mark/

[SAlexandrov]

Марсианският хеликоптер Инджинюъти се свърза с екипа си след 63-дневно затишие

Хеликоптерът “Инджинюъти”. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

3 юли 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Марсианският хеликоптер на НАСА “Инджинюъти” се свърза успешно със своя екип на 28-ми юни – за пръв път след 63-дневно прекъсване. Причината за необичайното радиозатишие обаче не се оказа технически проблем, а просто между него и марсохода “Пърсъвиърънс” се намираше хълм.

Напомням на читателите, че “Инджинюъти” не разполага с мощна антена, която да му позволи да комуникира директно със Земята или с кръжащите около Марс орбитални мисии. Ето защо “Пърсъвиърънс” служи като ретранслатор.

“Инджинюъти” загуби връзка, докато изпълняваше 52-рия си полет през месец април. Заради наличието на хълма между него и “Пърсъвиърънс” прекъсването на радиокомуникацията се очакваше, така че екипът предварително се беше подготвил за това и бе начертал план за действие, когато “Пърсъвиърънс” влезе обратно в радиообсега на хеликоптера. Това се случи чак на 28-ми юни.

С това 52-рият полет влиза в историята като успешен. Статистиката за него е следната: “Инджинюъти” се е задържал в тънкия марсиански въздух за 139 секунди и е прекосил разстоянието от 363 метра.

Първоначалните данни показват, че всички системи на борда на хеликоптера функционират нормално. Ще бъде направен щателен анализ и ако и той също покаже, че всичко е напълно окей, следващото излитане ще е факт след няколко седмици.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/03/ingenuity-phones-home-63-days/

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс откри разнообразие от органични молекули на Марс

Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода “Пърсъвиърънс” на 6-ти юли. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS

20 юли 2023 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс”, който кацна на Червената планета в началото на 2021 г. и продължава да работи безпроблемно до ден днешен, откри разнообразие от органични молекули в марсианската почва. Откритието засилва вероятността някога в далечното минало на Марс да е възникнал и живот.

Учените от НАСА се опитват да отговорят в продължение на десетилетия на въпроса “Има ли или имало ли е живот на Марс?”. През 1976 г. двете мисии “Викинг 1” и “Викинг 2” успешно кацнаха на Червената планета и приборите им откриха признаци за наличието на органични молекули, които са структурните блокчета на живите организми, но тогава те не успяха да отхвърлят напълно вероятността дали не става въпрос за вторично замърсяване на датчиците по време на подготовката на мисиите на Земята вследствие на използването на почистващи течности. Чак през 2008 г., когато на Марс кацна спускаемият апарат “Феникс”, той успя да намери перхлорати и се изясни, че “Викинг-“ите не са се натъкнали на остатъчни следи от почистващите течности, а става въпрос за продуктите на реакциите между перхлоратите и истински органични вещества на Марс!

“Феникс”, както и кацналият през 2012 г. марсоход “Кюриосити”, пряко доказаха, че в почвата на Марс има органични вещества. Но докато тези мисии разчитаха на метода на газовата хроматография с масспектрометрия, кацналият през 2021 г. най-нов марсоход “Пърсъвиърънс” притежава уникален, никога досега неизползван прибор на име SHERLOC (съкр. от “Scanning Habitable Environments with Raman and Luminescence for Organics and Chemicals”). Както самото име показва, за пръв път на Марс се провежда Раманова и флуоресцентна спектроскопия. Към SHERLOC работи и цветна камера WATSON, способна да заснема свръхдетайлни снимки на скалите.

Не е изненадващо, че “Пърсъвиърънс” е открил нови доказателства за органични молекули на Марс – той бе изпратен специално в делтата на пресъхналата река, вливала се някога в езерото (днес кратер) на име Йезеро. А делтите са сред най-добрите места, където могат да се намерят следи от отминал живот. Изненадата е, че още преди “Пърсъвиърънс” да се дотътри до делтата, той взе проби от самото дъно на кратера – и то от скали, които са с вулканичен, а не седиментен произход. Въпреки че скалите са вулканични, SHERLOC засече следи от органични вещества във всички събрани 10 проби.

Сигналите от инструмента са съвместими с “молекули, свързани с водни процеси” – което означава, че течащата вода в древното минало на Марс е изиграла важна роля, допринасяйки за огромното разнообразие от органични вещества.

Все още предстои точното изясняване на тези органични вещества, но се счита, че става въпрос за производни на бензена и нафталена.

“На Земята тези вещества се срещат в суровия петрол, който има биологичен произход, но също така може да ги получим и чрез разнообразни химични реакции”, информира ни Райън Ропъл от университета в Питсбърг и втори автор на научната статия, публикувана в “Нейчър”.

Обаче е рано да се каже, че натрупаните доказателства стигат, за да се повърди категорично, че на Марс е имало живот. Макар че вече трета поредна мисия установява наличието на органични вещества на планетата, все още не е открито такова, което да не може да се е образувало и по небиологичен път.

“Ние тепърва сме се докоснали до историята за органичния въглерод на Марс”, съобщава д-р Ейми Уилиямс от Университета във Флорида и водещ астробиолог, който работи за изясняването на въпроса за живота на Червената планета.

За повече информация: Нейчър

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/20/perseverance-diversity-organic-molecules/

[SAlexandrov]

Марсианският хеликоптер Инджинюъти изпълни 55-тия си полет!

Снимка, заснета от “Инджинюъти” по време на този последен 55-ти полет. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

17 август 2023 г. 07:45 ч.

Светослав Александров. На 12-ти август мъничкият хеликоптер на НАСА “Инджинюъти” проведе успешно своя 55-ти полет на Марс!

Според полетния дневник на сайта на американската космическа агенция дронът се е задържал във въздуха за 143 секунди и е пропътувал 264 метра при поддържана височина от 10 метра.

Така “Инджинюъти” продължава да изумява ръководството на мисията. Хеликоптерът бе доставен на Марс с помощта на марсохода “Пърсъвиърънс” в началото на 2021 година и бе проектиран да изпълнява тестови излитания в рамките само на едномесечен експлоатационен период, но две години по-късно продължава да е в изправност и се използва редовно за разузнавания на пътя, откъдето да мине марсоходът.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/17/ingenuity-55th-flight/

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Кюриосити изучи марсиански хребет

Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода на НАСА “Кюриосити” на 28-ми август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

31 август 2023 г. 15:20 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА “Кюриосити” скоро приключва с изучаването на малкия хребет Гедиз Валис, в района на който пристигна в началото на месец юни, след което ще продължи с изкачването на марсианската планина Шарп.

Последните два дни от изучаването на хребета ще са много натоварени – предстои изследването на пет т.нар. “плаващи скали” (т.е. скали, които могат да се задържат във вода). Тези, кръстени Стикс, Кносос и Стравиа ще бъдат подложени на мултиспектрален анализ от камерата Mastcam. Стикс, както и още една, наречена Елафонисос, ще бъдат изследвани със лазерно индуцирана плазмена спектроскопия (LIBS). Не всички от скалите могат да бъдат подробно изучени с цялата апаратура, както на изследователите им се иска, теренът е труден и опасен за преминаване.

Все пак с роботизираната ръка на “Кюриосити”, която притежава рентгеноволъчев спектрометър на алфа частици, ще може да бъде доближена скалата Кносос, както и петата и последна скала на име Метеора.

Още една снимка, заснета от “Кюриосити” на 28-ми август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Като финална задача сред Гедиз Валис “Кюриосити” ще проведе малко атмосферни наблюдения и ще потърси прахови вихрушки. Но това не може да продължи дълго – планината Шарп чака да бъде изкачена, а нагоре има още много интересни местности.

Източник: Ленърд Дейвид

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/31/curiosity-rover-ridge/

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс пристигна край брега на пресъхналото марсианско езеро!

Снимка, заснета от “Пърсъвиърънс” от повърхността на Марс вчера, на 16-ти септември. В долната част на изображението се вижда и хеликоптерът “Инджинюъти”. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

17 септември 2023 г. 15:50 ч.

Светослав Александров. След повече от две години придвижване на повърхността на Марс, марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” най-после пристигна на брега на пресъхналото езеро, което някога се е намерило в района на днешния кратер Йезеро. Научните екипи дълго очакваха този миг да настъпи.

В близост до брега се намира скален нанос, който още преди години е бил наблюдаван от орбиталните мисии и наличието му е изиграло решаваща роля именно кратерът Йезеро да бъде избран за мястото, където НАСА да изпрати “Пърсъвиърънс”. Това е така, защото тези скали съдържат минерали, наречени карбонати. Предполага се, че в далечното минало вълните на езерото са се разбивали върху брега и са натрупвали тези карбонати.

Карбонатите са интересни за учените поради две основни причини. Първо, те биха предоставили информация за някогашната атмосфера на Марс, когато е била още плътна. Тези минерали се формират посредством серия от химични реакции, при които въглеродният диоксид (CO₂) взаимодейства с водата. Изучавайки количеството, разпределението и изотопния състав на карбонатите, изследователите ще разберат какво е било съдържанието на въглеродния диоксид в марсианската атмосфера преди милиарди години и ще могат да научат повече неща за климатичната история на Червената планета.

Второ, карбонатите представляват идеалната среда, в която биха се съхранили фосилите от някогашния живот на Марс, ако такъв изобщо е съществувал. На Земята карбонатите се образуват около клетките на микроорганизмите, капсуловат ги и ги преобразуват във фосили. Веднъж щом даден микроорганизъм бива превърнат във фосил, той може да се запази в продължение на милиони години. На нашата планета някои от най-старите фосили се наричат строматолити, като те са се образували под влиянието на древни цианобактерии.

Макар че учените още не знаят какви са механизмите, довели до формирането на карбонатите на Марс, те нямат търпение да започнат изучаването на скалите край брега на Йезеро.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/17/perseverance-ancient-shoreline/