Роботизирано изследване на Марс

[SAlexandrov]

Ако открием живот на Марс, ще го разпознаем ли?

Тези заоблени скали, намерени на Марс от марсохода “Пърсъвиърънс”, може да имат както биологичен, така и небиологичен произход. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

7 ноември 2023 г. 07:00 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” откри кръгли формации на Марс, които наподобяват такива на Земята, образувани под въздействието на микроорганизми. Но дали това е дългоочакваното доказателство, че на Червената планета е имало живот?

Най-доброто място, където може да търсим следи от отминал живот на Марс, е сред останките на пресъхналите водни басейни. “Пърсъвиърънс” бе изпратен в кратера Йезеро неслучайно – този кратер представлява пресъхнало езеро, в което се е вливала река. Марсоходът понастоящем изучава делтата на реката. Именно там той се натъкна на гореспоменатите кръгли структури. Подобни структури се срещат в някои езера на Земята и са с биологичен произход.

Но дали същото е вярно и за Червената планета? Това е темата на октомврийския епизод на Mars Guy в Youtube, както и на статия, публикувана от авторитетния космически журналист Ленърд Дейвид.

За тази цел Дейвид се свърза с учения Кен Фарли, който е професор по геохимия в Калифорнийския технологичен институт и настоящ ръководител на научния екип на “Пърсъвиърънс”. Фарли потвърди, че намерените от “Пърсъвиърънс” скали имат “внушителна и особена концентрично-куполовидна морфология”.

Изследователят обаче подчерта, че освен хипотезата за биологичен произход (напр. строматолити – структури, които се образуват под въздействитето на микроводорасли), екипът на роботизираната мисия е обсъдил и хипотезата, че тези структури представляват сфероидни образувания вследствие на метеорологичните въздействия. Фарли напомни, че както на Земята, така и на Марс, метеорологичните явления могат да извайват сферични форми – както от седиментни, така и от вулканични скали.

“Макар че все още интерпретираме данните, втората хипотеза е по-малко изключителна и поради тази причина е понастоящем предпочитана”, потвърждава ученият.

Но ако структурите наистина имат небиологичен произход, това означава, че абиотичните процеси имитират такива явления, които напомнят за живи организми. Така на дневен ред излиза въпросът: ако открием следи от живот на Марс, изобщо ще го разпознаем ли?

“Може би”, смята Фарли – но ни информира, че използвайки земните аналози, бихме могли да потвърдим или отхвърлим само част от предположенията посредством инструментите на “Пърсъвиърънс”. За съжаление някои процеси са твърде фини, за да бъдат разгадани от мисията.

Това е сериозна мотивация НАСА да предприеме следващата стъпка в изучаването на Марс – да достави на Земята проби от планетата. Тези проби биха могли да се изследват много по-подробно в наземни лаборатории. Например някои от лабораториите са оборудвани с научни прибори за откриване на органични вещества (структурните блокчета на живота), които са 10 000 пъти по-чувствителни от бордовите прибори на “Пърсъвиърънс”.

Едно нещо е сигурно – само снимковият материал не е достатъчен. Дори да видим на снимките от Марс дадени формации, които ни напомнят на такива, получени под въздействието на живи организми, това само по себе си не е доказателство за живот. Природата безспорно е добър имитатор.

https://cosmos.1.bg/space/2023/11/07/life-on-mars/

[SAlexandrov]

НАСА възобнови радиоконтакта с марсианския хеликоптер Инджинюъти

Хеликоптерът на НАСА “Инджинюъти”. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

21 януари 2024 г. 08:30 ч.

Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА обяви, че радиоконтактът с марсианския хеликоптер “Инджинюъти” е вече възстановен. Той прекъсна неочаквано след изпълнението на 72-рия полет в тънкия въздух на Марс на 18-ти януари.

Екипът понастоящем анализира получените данни, за да разбере каква е причината за временното прекъсване на комуникацията.

Напомням на читателите, че хеликоптерът на НАСА бе проектиран само за едномесечна работа и изпълнението на 5 полета на Марс. Вместо това той работи от 2021 до 2024 година и е изпълнил 72 (!) полета. Мисията му е изключително успешна и всеки ден отсега нататък е подарък за екипа.

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/21/nasa-restores-radiocontact-ingenuity/

[SAlexandrov]

НАСА сложи край на историческата мисия на марсианския хеликоптер Инджинюъти

На тази снимка, заснета от борда на хеликоптера “Инджинюъти” на 18-ти януари, се вижда сянката на повреденото витло. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

25 януари 2024 г. 23:00 ч.

Светослав Александров. След тригодишна работа и над 72 изпълнени полета (при предвиден експлоатационен срок от 1 месец и изпълнението на 5 полета), НАСА сложи окончателен край на изключително успешната мисия на хеликоптера “Инджинюъти” на Червената планета.

“Инджинюъти” е историческа машина. Макар че СССР първи изследват атмосферата на планета посредством летателни апарати (балоните на мисиите до Венера “Вега 1” и “Вега 2” през 80-те години), доставеният от марсохода “Пърсъвиърънс” мъничък хеликоптер е първият апарат, постигнал управляем полет на свят, различен от Земята. Името на “Инджинюъти” остава завинаги записано в историята на авиацията със златни букви, а първият му полет на Марс на 19 март 2021 г. е сравним по значимост с полета на братя Райт на 17 декември 1903 година.

Защо НАСА прекратява мисията на “Инджинюъти”? На 18-ти януари, след планирано кратко вертикално излитане, наземните екипи временно загубиха връзка с него. Ден по-късно радиоконтактът бе възстановен, но макар че специалистите констатираха, че хеликоптерът е кацнал успешно и не се е прекатурил, едно от витлата му е претърпяло повреда.

Равносметката е следната – за своята близо тригодишна работа, “Инджинюъти” е престоял във въздуха на Марс сумарно повече от 2 часа – или точно казано 128.3 минути. Хеликоптерът е прекосил 17 километра и е провел незаменима разузнавателна дейност на терена, който понастоящем бива изучаван от марсохода “Пърсъвиърънс”.

Мисията на “Инждиюнъти” може да е приключила – но наследството му е незаменимо. Много хора се оплакват, че НАСА тъпче на едно място след експедициите на “Аполо” до Луната през 60-те и 70-те. Но има няколко събития през последните години, които опровергават това и доказват, че агенцията все още поддържа върхово ниво. Сред тях са успешното разгръщане на телескопа “Джеймс Уеб”, възвръщаемата мисия до астероид “Озирис-Рекс” и хеликоптерът “Инджиюнъти”.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/25/nasa-ingenuity-mission-over/

[SAlexandrov]

Защо Лабораторията за реактивно движение към НАСА съкращава 8% от персонала си?

На снимката: марсоходът “Пърсъвиърънс” оставя на марсианската повърхност контейнер с проби за по-нататъшното му прихващане от възвръщаема мисия. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

9 февруари 2024 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Лабораторията за реактивно движение към НАСА съкращава 8% от персонала си – тази новина бе съобщена в социалните мрежи във вторник. Но защо това се случва? Най-общо казано: бюджетът на агенцията е ограничен, а в битката между регионалните политици Луната надделява над Марс.

Първо – малко бекграунд. Лабораторията за реактивно движение представлява водещият център на НАСА за изучаване на Слънчевата система с роботизирани мисии. Именно тук са се роидили някои от най-успешните проекти като програмата “Вояджър”, изучаваща Външната Слънчева система и по-късно междузвездното пространство, всички марсоходи, марсианския хеликоптер “Пърсъвиърънс”. Както съобщава Кеси Драйър за Планетарното общество, Лабораторията за реактивно движение не е стандартен център на НАСА – той е много по-гъвкав от останалите бюрократични структури на агенцията. Въпреки че е собственост на правителството, реално се ръководи от Калифорнийския технологичен институт, работните места са доста по-гъвкави и за разлика от другите правителствени структури, протекциите са много по-малко. Бих добавил към Драйър, че по тези параметри Лабораторията за реактивно движение наподобява много повече на частна компания.

На фона на огромните успехи, които Лабораторията постигна на Марс с дистанционно работещи роботизирани мисии, логично дойде времето за следващата стъпка – взимане на проби от марсианската повърхност и доставката им на Земята. Беше взето решение това да е тристъпкова програма, която се изпълнява от три мисии съвместно с ЕКА: едната е на марсохода “Пърсъвиърънс”, която събира пробите, другата – на възвръщаем спускаем апарат, който трябва да излети през 2028 г. и да прихване пробите (включително с асистенцията на хеликоптери) за изстрелване до околомарсианска орбита, третата – на европейски трансферен модул, който да превози пробите от околомарсианска орбита до Земята.

Миналата година обаче стана ясно, че общата стойност на целия този проект надхвърля $11 милиарда и освен това нито един от елементите след “Пърсъвиърънс” няма да е готов за полет през 2028 година. Ето защо ръководството на НАСА сложи проекта на пауза, докато реши как да се процедира.

Така програмата за взимане на проби от Марс се превръща в следващия голям воденичен камък за агенцията след телескопа “Джеймс Уеб” – поглъщаща много пари и податлива на големи отлагания. Имаше много сериозен натиск “Джеймс Уеб” да бъде прекратен – повдигаха се аргументи, че този телескоп, струващ милиарди пари, отнема от средствата да бъдат реализирани нови мисии до Уран и Нептун. Но НАСА и по-голямата част от астрономическата общност бяха непреклонни, че научните ползи ще са всеобхватни. Както се вижда тези дни – наблюденията на Уран и Нептун са изключително прецизни, т.е. “Джеймс Уеб” донякъде иззема функцията на специализирана мисия до двете планети. Телескопът оправда очакванията си.

Но няма такъв консенсус за програмата за взимане на проби от Марс и доставката им на Земята. Да – това е важна научна задача за изясняването на въпроси, свързани с възникването на живота във Вселената, но като цяло темата е теснообхватна, основно с астробиологическа насоченост. Тази програма няма да отговаря на десетки научни въпроси, както е случаят с “Джеймс Уеб”.

Съответно програмата среща много по-малка подкрепа.

Веднага щом НАСА обяви, че програмата ще струва общо $11 милиарда до края на реализацията ѝ, Сенатът предложи да окастри бюджета, давайки минимална сума от $300 милиона за 2024-та. Камарата на представителите обаче се съгласява с предложението на Белия дом и президента Байдън за осигуряването на пълния бюджет от $949 милиона за фискалната година. Въпреки че са отминали четири месеца от началото на Фискалната 2024 г., нито едно от проектопредложенията не е минало гласуване в Конгреса.

И докато двете камари на Конгреса са между чука и наковалнята, НАСА не може повече да чака – агенцията прие, че ще получи минималната сума от $300 милиона. Оттук идват и съкращенията.

Но защо конгресмените се карат? На 1-ви февруари членове и от двете партии (републиканции и демократи), които обаче са от Калифорния, излязоха с публично писмо, в което изискваха Белият дом и НАСА да не ограничават финансиранията докато Конгресът не приеме бюджет. Но членове от Мериленд и Вирджиния публикуваха писмо, в което се възпротивиха да се дадат пари за взимането на проби от Марс. Нещо повече – те категорично казаха, че не подкрепят Лабораторията за реактивно движение, а центъра на НАСА Годард.

В общи линии, на фона на ограничаването на правителствени харчове, НАСА се намира в период, където ръководи множество амбициозни проекти. Те включват лунната програма “Артемис”, проектът до сатурновата луна Титан “Драгънфлай”, космическия телескоп “Роман” и осигуряването на постоянно човешко присъствие в ниска околоземна орбита след пенсионирането на Международната космическа станция. Както съобщава Драйър, в политическата битка основният победител е програмата за завръщане на човек на Луната “Артемис”.

Програмата за взимане на проби от Марс просто не е приоритет. Когато администраторът на НАСА Бил Нелсън обяви съкращенията, той спомена някои мисии, вкл. мисията до юпитерианската луна Европа, предвидена за полет през тази година. Не спомена нищо за взимане на проби от Марс, нито призова да се вземат мерки за връщането на съкратените обратно на работа.

Не е ясно какво ще се случи оттук насетне – но две неща са ясни. Първото е, че НАСА не може да си ползволи аналог на “Артемис” за изучаването на Марс. Второто е, че съкратените няма да стоят дълго време без работа – частният космически сектор ги очаква.

https://cosmos.1.bg/space/2024/02/09/nasa-layoff-reason/

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Кюриосити доближи любопитни скали сред марсианския канал Гедиз Валис

Снимка, заснета от навигационната камера на “Кюриосити” на 31-ви март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

2 април 2024 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА “Кюриосити” доближи любопитни скали, които се намират в региона на марсианския канал Гедиз Валис.

Преди няколко дни НАСА оповести, че “Кюриосити”, който от 2014 г. се изкачва по склоновете на марсианската планина Шарп, най-сетне е достигнал канала Гедиз Валис. Тази структура се е формирала преди няколко милиарда години, по време на един от последните влажни периоди на Марс. Характеристичното за канала е, че в него има множество скали и отломки, които са се натрупали чрез свлачищни процеси или сухи лавини. Учените се надяват, че изучавайки Гедиз Валис, ще успеят да разгадаят дали някога Марс е бил достатъчно дълго време топъл, за да позволи възникването на живот. Обръща се и сериозно внимание на хипотезата, че Червената планета не е пресъхнала рязко, а водата е изчезвала и се е появявала на периоди.

Още една снимка, заснета от навигационната камера на “Кюриосити” на 31-ви март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Както съобщава журналистът Ленърд Дейвид, понастоящем “Кюриосити” е доближил скална формация сред Гедиз Валис, наречена Хинман Кол. Това са т.нар. кластически седиментни скали – те се образуват като отломъчен скален материал бива натрупан вследствие на процесите на физическото изветряне.

Запланувана е богата научна програма, която включва почистване на скалите от прах чрез прибора Dust Removal Tool (DRT), заснемането на микроскопски снимки чрез камерата MAHLI и изучаването на състава им посредством спектрометъра Alpha Particle X-Ray Spectrometer (APXS).

https://cosmos.1.bg/space/2024/04/02/curiosity-reaches-gediz-valis/

[SAlexandrov]

Марсоходът Пърсъвиърънс събра проби от скала, която може да разкрие дали на Марс има живот!

Снимка, заснета от марсохода “Пърсъвиърънс” на 3-ти април. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

3 април 2024 г. 22:00 ч.

Светослав Александров. На 11-ти март марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс”, който понастоящем работи сред делтата на пресъхналата река, вливала се в някогашното езеро и днешен кратер Йезеро, събра проби от важна скала. Ако тази скала бъде доставена на Земята, каквито са настоящите планове, учените биха могли да установят дали някога на Марс е имало живот.

“Да го кажем най-просто, това е типът скала, който се надявахме да намерим, когато взехме решение да изучаваме кратера Йезеро”, съобщава Кен Фарли, учен от технологичния институт Калтек в Пасадина, Калифорния. “Почти всички минерали от тази скала, от която взехме проби, са съставени във вода. На Земята подобни минерали са отлична среда за прихващане и съхраняване на органични съединения и биологични признаци. Скалата може да ни разкрие даже информация за климатичните условия, които са съществували, когато тя се е образувала”.

Към днешна дата “Пърсъвиърънс” е събрал общо 24 проби от Марс, които предстоят да бъдат доставени на Земята. От тях 21 са скален материал, две – почвени и една-атмосферна.

Но именно последната проба е най-интригуваща. Преди “Пърсъвиърънс” да я колекционира, скалата бе изследвана на място със спектрометрите SuperCam и PIXL (съкр. от Planetary Instrument for X-ray Lithochemistry). Впоследствие част от материала бе издълбан, за да се стигне до вътрешността, и скалата бе повторно изследвана. Резултатите бяха категорични: скалата е съставена от 75% карбонатни зърна, циментирани заедно от почти чист кварц.

Нещо повече – това е една от най-древните проби, събирана от марсохода. Това е особено важно, тъй като говорим за периода, в който Марс е представлявал топла планета и вероятно обитаема.

НАСА напомня, че основната тематика на изследванията на марсохода “Пърсъвиърънс” е астробиология – в това число събирането на скали, които могат да съдържат признаци за древен живот. Марсоходът също така характеризира геологията и отминалия климат на Марс, проправя пътя към бъдеща пилотирана експедиция и реално представлява първата мисия, която е част от програмата за доставка на проби на Земята.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2024/04/03/perseverance-collects-important-sample/

[SAlexandrov]

НАСА и ЕКА се съгласиха да си партнират за осъществяването на мисия ЕкзоМарс

На илюстрацията: марсоходът “Роузалинд Франклин”. Image credit : ESA

17 май 2024 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. През 2022 г. руска ракета “Протон-М” трябваше да изведе на път към Червената планета ръководената от Европа руско-европейска мисия “ЕкзоМарс”. Но войната в Украйна доведе до рухването на това партньорство броени месеци преди планираното изстрелване. Вчера НАСА и ЕКА подписаха споразумение, благодарение на което САЩ заменя Русия като партньор на европейския космически отрасъл по програмата и позволява изстрелването да се осъществи през 2028 година.

Според информацията, публикувана от ЕКА, европейската космическа индустрия е тази, която ще построи спускаемия апарат за марсохода “Роузалинд Франклин”, но на стария компонент липсват два важни компонента: спирачни ракетни двигатели за кацането и радиоизотопни нагреватели, които, посредством разпада на плутоний-238, ще поддържат апаратурата топла и в изправно състояние. НАСА също така се ангажира да осигури космическа ракета, с която ще бъде изстреляна мисия “ЕкзоМарс”.

Това е чудесна новина за НАСА, защото американската космическа агенция ще продължи да участва в изследването на Марс в близко бъдеще. За съжаление след кацането на мощния марсоход “Пърсъвиърънс” през 2021 г., тече сериозна реорганизация на американската програма за усвояване на Червената планета, която изисква реализацията на изключително скъпа и сложна мисия за доставянето на Земята на събраните от “Пърсъвиърънс” скални и почвени проби. Тази мисия надали ще бъде изстреляна преди 30-те години. Подобна пауза в американските полети до Марс е крайно нежелателна. Слава Богу, през есента на тази година ракета на Блу Ориджин “Ню Глен” ще изпрати към Марс микроспътниковата мисия “Ескапейд”, но сега, благодарение на “ЕкзоМарс”, ще има американско изстрелване и през 2028 година!

По ирония включването на САЩ в проекта “ЕкзоМарс” дава по-големи гаранции той да успее, ако марсоходът бе излетял с руско участие. Предвиждаше се “Роузалинд Франклин” да бъде доставен с разработения от руското предприятие НПО “Лавочкин” спускаем модул “Казачок”. Но Русия никога не е имала изцяло успешно кацане на Марс, дори и по съветско време – най-големият успех в това отношение е “Марс 3”, който достига до повърхността през 1991 г., като този апарат работи само 14 секунди след спускането и не изпраща нито снимки, нито научна информация. За сравнение, започвайки от 2004 г., САЩ имат шест напълно успешни спускаеми мисии на Марс – “Спирит”, “Опортюнити”, “Феникс”, “Кюриосити”, “ИнСайт” и “Пърсъвиърънс”.

https://cosmos.1.bg/space/2024/05/17/nasa-esa-partnering-exomars/

[SAlexandrov]

НАСА избра кои фирми ще работят по въпроса за превозването на събраните проби от Марс към Земята

На снимката: марсоходът “Пърсъвиърънс” понастоящем събира проби от Марс в тръбовидни титанови контейнери. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

13 юни 2024 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. НАСА избра седем компании, които ще разработват алтернативни стратегии за доставката на Земята на пробите, понастоящем събирани на Марс от марсохода “Пърсъвиърънс”. Мярката се налага след като агенцията установи, че текущият ѝ план ще струва $11 милиарда, а прибирането на пробите може да е факт чак през 2040 година.

Нито цената, нито графикът са приемливи за ръководството на НАСА. Ето защо седемте фирми ще получат до $1.5 милиона, за да дадат ход на концепции за конструирането на бюджетни и надеждни летателни апарати за пътешествието от Марс към Земята.

Единствената компания, която е постигала успешно кацане на Марс, е Локхийд Мартин – спускаемият апарат “ИнСайт”, който се спусна на Червената планета през 2018 г., е построен от нея. За съжаление Локхийд Мартин е фирма, която е свикнала да работи по договори на принципа “разходи плюс” – сегашният провален план за разработката на възвръщаема ракета за събирането на пробите беше сключен на този принцип между НАСА и Локхийд. Предстои да видим дали компанията може да измисли нещо по-бюджетно и дали НАСА ще се довери на нея.

Три други фирми – Аероджет, Нортроп Груман и Уитингхил също са фокусирали своята работа върху създаването на възвръщаема ракета. Нортроп Груман има най-голям опит с твърдогоривни двигатели и вероятно ще проектира нещо в тази посока, докато Аероджет ще се опита да създаде бюджетен течногоривен носител. Уитинхил е неизвестна до този момент фирма с едва неколцина работници, така че тепърва предстои да видим какво тя ще покаже. Неизвестна е и компанията Куантум Спейс, също избрана от НАСА, която се представя като “компания за космическа инфраструктура”.

Без изненада, СпейсЕкс и Блу Ориджин също са сред наградените фирми. Отново без изненада, СпейсЕкс ще се опита да мисли как да достави пробите посредством “Старшип”. Блу Ориджин ще търси приложения за технологиите, които понастоящем се създават в хода на конструкцията на спускаем модул за пилотирано кацане на Луната. Реално по това СпейсЕкс и Блу Ориджин си приличат – те искат да разширят програмата “Артемис” към Марс.

Интересен факт е и коя компания не е наградена – Боинг. Знаем, че фирмата е предложила използването на скъпата ракета “Спейс Лонч Систъм”, така че нейният план така или иначе нямаше как да е нискобюджетен. Но ние не може да се сърдим на НАСА, че вече не избира Боинг. Разработката на пилотирания космически кораб “Старлайнър” се туткаше продължение на години и сега, когато най-накрая лети в космоса с екипаж на борда, има пет теча на хелий от горивната му система (точно така – през последните два дни бе установен нов, пети теч).

През следващите месеци избраните седем фирми ще предложат своите концепции и накрая НАСА трябва да се спре окончателно върху някоя от тях. Така че чакаме да видим какво ще се случи.

https://cosmos.1.bg/space/2024/06/13/nasa-chooses-companies-msr/

[SAlexandrov]

Американската мисия Марс Одисей направи 100 000 обиколки около Червената планета!

На 11 март 2024 г. “Марс Одисей” засне това панорамно изображение на Олимпус Монс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU

2 юли 2024 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. На 30-ти юни космическата мисия на НАСА “2001: Марс Одисей” направи своята стохилядна обиколка около Червената планета! Това е голям триумф за американската космическа агенция – никога досега космически апарат не е работил толкова дълго около Марс, в случая повече от 23 години! По този повод екипът на мисията засне Олимпус Монс – най-високият планински връх в Слънчевата система.

Историята на “Марс Одисей” е много интересна. На 4 юли 1997 г. на марсианската повърхност каца спусакемият апарат “Марс Патфайндър” и за пръв път в историята на човечеството планетата е успешно изучена посредством самоходно устройство – марсохода “Сърджърнър”. След това американските изследователи са готови да изпълнят още по-амбициозна програма. В края на 1998/началото на 1999 г. към Марс са изпратени две нови мисии – “Марс Клаймит Орбитър” (орбитална) и “Марс Полър Лендър” (спускаема). Първата трябва да проучи цялостно климата на Червената планета, а втората предвижда да осъществи първото в историята кацане на марсианския Южен полюс.

Но развоят е катастрофален – и двете мисии се провалят. Особено унизителна се оказва загубата на “Марс Клаймит Орбитър”. Разследването след аварията доказва, че навигационният екип към Лабораторията за реактивно движение на НАСА е използвал метрична система в изчисленията си (единици като метър, килограм), докато конструкторите на космическия апарат в Локхийд Мартин са използвали имперски единици (инч, паунд). Несъгласуването на работата между екипите и като резултат непреобразуването на единиците довело до изпращането на неправилни команди към “Марс Клаймит Орбитър” по време на навлизането в орбита около Марс на 23-ти септември 1999 година и апаратът, вместо да се превърне в изкуствен спътник на планетата, навлязъл в нейната атмосфера и изгорял.

---

Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк

---

Сигурно си мислите, че такава унизителна за НАСА грешка би следвало да доведе до показни уволнения и тежки наказания за отговорните. Но агенцията постъпва иначе. Вместо обвинения, НАСА предприема подхода “Справедлива култура”. Целта е да се даде шанс на специалистите да се поправят, както и да се въведат такива мерки, които ще гарантират, че бъдещите грешки ще бъдат коригирани по време на наземните изпитания.

Програмата за 2001 г. е сериозно преформулирана. НАСА прекратява инициативата да изпрати втори полярен спускаем апарат (впоследствие той е изстрелян чак през 2008 г. под името “Феникс” и апаратът наистина осъществява първото в историята успешно кацане на Марс сред полярните области!). За 2001 г. остава единствено орбиталната мисия, която първоначално носи името “Арес” (съкр. от Astrobiological Reconnaissance and Elemental Surveyor). Но името не се харесва от отговорната комисия, членовете на която смятат, че е твърде агресивно (Арес е богът на войната). Затова НАСА иска да кръсти мисията “2001: Марс Одисей”, но този път възниква проблем, защото има риск агенцията да наруши авторско право (“2001: Космическа одисея” е роман на писателя Артър Кларк). Комисията изпраща имейл на Кларк, който връща отговор, че би се радвал мисията да бъде кръстена на неговото произведение и няма никакви възражения. Така “2001: Марс Одисей” става официално име.

Мисия “Марс Одисей” – илюстрация

Мисията е изстреляна на 7-ми април 2001 г. и за разлика от “Марс Клаймит Орбитър” навлиза безпроблемно в орбита около Червената планета на 24-ти октомври същата година. През следващите месеци апаратът използва успешно метод за корекция на орбитата, наречен “еърбрейкинг” – посредством триене в марсианската атмосфера апоапсидата се снижава без разход на гориво. На фона на тези първоначални успехи, никой все още няма представа, че мисията ще е най-успешната сред орбиталните апарати. Но тя разбива всички очаквания – “Марс Одисей” работи до ден днешен и се предполага, че ще има достатъчно гориво, за да изпраща данни до края на 2025 година.

Към днешна дата “Марс Одисей” е изпратил 17.1 терабита научни данни от Марс, получени от бордовите научни инструменти, в това число 1.4 милиона (!) изображения. Освен това обаче апаратът служи като релеен спътник между Земята и спускаемите апарати, които са на повърхността на Червената планета. Досега “Марс Одисей” е спомагал за комуникацията с шест мисии, кацнали успешно на Марс (“Спирит”, “Опортюнити”, “Феникс”, “Кюриосити”, “ИнСайт” и “Пърсъвиърънс”). Към Земята, посредством “Марс Одисей”, тези мисии са изпратили общо 1.33 терабита данни.

Накрая завършам тази статия със снимка на марсианската луна Фобос, заснета от “Марс Одисей” през 2017 година:

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2024/07/02/mars-osyssey-olympus-mons/

[SAlexandrov]

Изненада: марсоходът Кюриосити откри чиста сяра на Марс!

Снимка на скалата на Марс, съдържаща чиста сяра. Фотографията бе заснета на 30-ти май, след като колелата на “Кюриосити” минаха през тази скала и я раздробиха. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

22 юли 2024 г. 20:40 ч.

Светослав Александров. Навръх честването на 55-годишнината от първото стъпване на човек на Луната, съвременният марсоход на НАСА “Кюриосити” направи изключително важно откритие на Червената планета! Той се натъкна на нещо, незабелязвано досега на Марс – кристали от чиста (елементна) сяра.

На 30-ти май, докато “Кюриосити” се придвижваше из склоновете на планината Шарп, колелетата му преминаха през скала и я раздробиха. Когато камерите заснеха околния пейзаж, учените бяха изненадани да видят, че скалата има зърнеста вътрешна структура. През следващите дни и седмици бяха направени анализи посредством приборите на роботизираната ръка на марсохода, които потвърдиха, че става въпрос за сяра.

И то не каква да е сяра. Марсоходите на НАСА и преди са изучавали сяро-съдържащи минерали на Червената планета, но тя винаги е била в състава на други химични съединения. Тук става въпрос за елементна, чиста сяра. На Земята тя бива създадена под въздействието на различни геологични процеси и най-често се намира в близост до вулкани и горещи извори.

Проблемът е, че тези процеси не са асоциирани с историята на региона, изучаван от “Кюриосити”, така че откритието безспорно е изненадващо. От октомври 2023 г. марсоходът се намира сред регион на Шарп, богат на сулфати. Но към настоящия момент изследователите не могат да открият връзка между тези сулфати и чистата сяра.

“Да откриеш поле от камъни, съставени от чиста сяра, е като да намериш оазис в пустинята”, съобщава Ашуин Васадава от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. “Не би следвало да се намира там, така че трябва да го обясним. Да откриваш странни и неочаквани неща е това, което прави планетарните проучвания толкова вълнуващи”.

Марсианският регион, изучаван от “Кюриосити”, се казва Гедиз Валис – той представлява канал, врязан в планината Шарп. Присъствието на канала е една от причините марсоходът да бъде изпратен на това място. Учените са наблюдавали Гедиз Валис посредством орбиталните мисии години преди изстрелването на “Кюриосити” и са искали да го изследват по-отблизо, защото смятат, че каналът се е образувал от потоци вода и отломки, търкаляли се по планинските склонове. Един от въпросите, които изследователите са си задавали, е дали в оформянето на Гедиз Валис са участвали повече свлачищни процеси или процеси, свързани с течаща вода. Според сведенията, изпратени от “Кюриосити”, и двата типа процеси са играли роля. Като правило скалите, оформени от вода, са по-заоблени, докато сухите явления водят до заострени скали. И двата вида са заснемани от марсохода.

Напомням на читателите, че задачата на “Кюриосити” е да определи дали някога Марс е бил подходящ за развитието на живот, а също така кога и къде е имало такива благоприятни усовия.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2024/07/22/curiosity-discovers-pure-sulfur/

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс откри сведения за минал живот на Марс!

На снимката: скалата, заснета от “Пърсъвиърънс”, която съдържа потенциални белези за живот. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

25 юли 2024 г. 21:15 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” откри скала, която, според съобщението на агенцията, “притежава качества, съвпадащи с дефиницията на възможен индикатор за древен живот”!

НАСА ни информира, че е възможно химичните характеристики, както и структурите, забелязани в скалата, да са били образувани от живи организми. Разбира се, учените обсъждат всякакви възможни варианти, като се опитват да изключат вероятността за чисто химични процеси.

Приборът SHERLOC (съкр. от Scanning Habitable Environments with Raman & Luminescence for Organics & Chemicals) показва, че скалата притежава органични вещества – структурните блокчета на живота. Принципно самото им присъствие не е достатъчно, за да се твърди, че на Марс има живот (защото има и небиологични начини за образуването на органика), но са намерени и други интригуващи характеристики.

Според Кен Фарли, ръководителят на научния екип на марсохода, скалата, която е кръстена с името “Водопади Хеява”, “е най-загадъчната, комплексна и потенциално важна скала, изучена от Пърсъвиърънс. От една страна, ние имаме първото убедително откритие на органични вещества, както и характерни цветни петна, показателни за химични реакции, които микробиалният живот би могъл да използва като енергиен източник. Имаме също така и сведения, че течащата вода, задължително условие за живот, е преминавала през скалата”.

Цялата дължина на Хеява е пресечена от големи жилки калциев сулфат. Между тези жилки има минерал с червеникав цвят, вероятно хематит. Когато “Пърсъвиърънс” изучи тези структури, той откри и множество бели петна с черни пръстени, около милиметър дълги, които наподобяват леопардови петна. Приборът PIXL установи, че черните пръстени съдържат желязо и фосфати.

“Тези петна са голяма изненада”, съобщава Дейвид Фланъли, астробиолог и член на научния екип на “Пърсъвиърънс”, който работи в Технологичния институт Куинслънд, Австралия. “На Земята тези структури често се асоциират с фосили на микроби, живели под повърхността на скалите”.

Как НАСА ще определи дали наистина става въпрос за живот? Обърнете внимание на следната стълбица:

За да се изясни въпросът “има ли живот на Марс?”, учените трябва да изкачат всичките стъпала – първо се почва с откриването на потенциален сигнал за наличието на живот. След това трябва да се отхвърли възможността за замърсяване. Третата стъпка е да се подсигури, че става въпрос за биологичен произход, а четвъртата – да се отрекат всички небиологични обяснения. Петата стъпка изисква независим сигнал, шестата – да се отхвърлят останалите възможни хипотези, а накрая трябва да има независимо потвърждение.

Към настоящия момент НАСА е изкачила само първата стъпка – открит е потенциален сигнал за наличието на живот на Марс.

Скалата Хеява съдържа и кристали оливин – материал, който се формира във вулканичната магма. Така учените си задават следния въпрос: възможно ли е оливинът и сулфатите да са били внедрени в скалата при много високи температури, които са несъвместими с живота? Има ли небиологични реакции, способни да формират леопардови петна?

През последните дни учените са използвали “Пърсъвиърънс”, за да изучат скалата възможно най-подробно, с всичките му научни прибори. Работата е кипяла денонощно. Но в научно отношение това е всичко, което марсоходът може да направи – той е достигнал лимита си. Учените имат нужда да вземат проби и да ги доставят на Земята.

Ето защо програмата за доставката на тези проби е толкова важна, защо трябва да успее и защо Конгресът не бива да се мотае с осигуряването на средства. Залогът за науката е много голям.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2024/07/25/perseverance-past-life-mars/

[SAlexandrov]

Марсоходът Пърсъвиърънс започна да катери склона на кратера Йезеро!

Тази снимка от повърхността на Марс бе заснета днес, на 28-ми август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

28 август 2024 г. 17:05 ч.

Светослав Александров. Вчера започна нов етап от мисията на американския марсоход “Пърсъвиърънс”, след като той започна да се катери по склона на кратера Йезеро!

“Пърсъвиърънс” бе на дъното на “Йезеро” близо три години и половина, т.е. след кацането му на Марс през февруари 2021 година. Това е интригуващ регион, защото, както показва името, в далечното минало някогашният кратер е бил езеро, в което се е вливала река. Марсоходът успя да събере скални проби и да ги опакова в тръбовидни контейнери като подготовка за бъдещото им транспортиране към Земята. А една от скалите, изучена от “Пърсъвиърънс”, дори притежава структури, наподобяващи фосили. Напълно е възможно да са открити първите доказателства за живот на Червената планета!

Но сега е в ход изкачването на Йезеро, което ще се проточи няколко месеца. Голяма част от придвижването на “Пърсъвиърънс” ще протече напълно в автоматичен режим, според предварително изпратен маршрут, разчитайки на изкуствен интелект, без или с минимална намеса от наземното ръководство. Това няма да е лесна задача – наклонът на някои места е 23 градуса.

Усилията може би ще си струват, защото се счита, че скалите в горната част на кратера са останки от някогашни хидротермални комини. На Земята подобни местности се считат за люлката на живота.

---

Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк!

---

В края на кампанията по изкачване “Пърсъвиърънс” ще бъде паркиран край местност, която носи името Аурора Парк. Там марсоходът ще е на височина няколкостотин метра над дъното на Йезеро и ще успее да заснеме величествени панорамни изображения.

Няма спор – мисията на “Пърсъвиърънс” към този момент е изключително успешна. Досега марсоходът е изминал 29 километра на марсианската повърхност. Но доставката на събраните към този момент 22 скални проби на Земята ще е трудна задача. Много хора в НАСА си блъскат главите как това да се случи, след като наскоро бе направена оценка, че инициативата би струвала повече от $11 милиарда и надали ще бъде осъществена преди 2040 година. Затова агенцията смята да се облегне на частни фирми, които биха могли да върнат пробите по-бързо и по-евтино.

https://cosmos.1.bg/space/2024/08/28/perseverance-began-climbing-jesero/