Роботизирано изследване на Марс

[SAlexandrov]

НАСА възобнови работата на лабораториите на Кюриосити след година и половина прекъсване

На снимката: пробивната машина на марсохода "Кюриосити", насочена към един от входовете на научните лаборатории. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

5 юни 2018 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" за пръв път успя да анализира скални проби на Марс след октомври 2016 година! С това НАСА можа да преодолее повреда на пробивната машина, който порази марсохода през декември същата година. 

Машината използва два стабилизатора, за да може да се застопори към скалите. За съжаление повреден мотор пречи на бургията да се разгъва и свива между тях. След месеци усилия екипът на мисията успя да разработи нов метод за пробиване на скали. "Кюриосити" вече използва цялата си роботизирана ръка, за да изтласква бургията напред - по същия начин, по който майстор у дома би използвал бормашина, за да пробие отвор в стената. Разликата е, че майсторът го прави спонтанно, без да се замисли, докато програмирането на робот за същата цел е истинско предизвикателство. 

На 20-ти май "Кюриосити" проби нова скала на Марс, а на 31-ви май беше приложен иновативен метод за преразпределянето на скалния материал и подаването му към научните инструменти. По принцип марсоходът е екипиран със специален прибор, който може да извършва това разпределяне, но в настоящото положение на бургията екипът няма достъп до него. Новият метод е разработен с помощта на тестов марсоход, намиращ се тук, на Земята. Отне известно време да се приложи и на Марс, тъй като там атмосферата е разредена, а гравитацията - по-слаба. Екипът трябваше да внимава - твърде малко доставени проби би било недостатъчно за техния анализ, а твърде много би задръстило отверстията на научните прибори или би компрометирало бъдещи изследвания.

Сега най-накрая усилията се увенчаха с успех. До този момент пробите успешно са доставени към минералогичната лаборатория, а през следващите дни ще бъдат доставени и към химичната лаборатория.

"Научният екип беше уверен, че инженерите ще сполучат - толкова уверен, че се придвижихме назад към място, на което пропуснахме да пробиваме", съобщи Ашуин Васадава, водещ учен от мисията. "Ходът даде резултат и сега имаме ключова прова, която иначе можеше никога да не получим. Твърде забележително е да преживеем момент като този пет години от началото на мисията. Това означава, че можем да възобновим изучаването на планината Шарп, която "Кюриосити" изкачва, с нашия пълен набор от научни инструменти". 

Източник: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2241-2018-curiosity-labs-back-action

[Last roman]

Mars has complex organic material that may be from ancient life

https://www.newscientist.com/article/2171106-mars-has-complex-organic-material-that-may-be-from-ancient-life/?utm_campaign=Echobox&utm_medium=SOC&utm_source=Facebook

[SAlexandrov]

Най-сетне: след пет десетилетия изследвания на Марс, учените потвърдиха, че на планетата има органични съединения - структурните блокчета на живота!

Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 3-ти юни 2018 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

7 юни 2018 г. 22:55 ч.

Светослав Александров. Човечеството изучава Марс с помощта на роботизирани космически апарати в продължение на повече от пет десетилетия, но през това време един въпрос винаги убягваше на учените: има ли на Червената планета органични молекули, които представляват структурните блокчета на живота? Без да знаем отговора на този въпрос, не можем да отговорим и на най-големия: има ли живот на Марс? 

Сега, благодарение на измервания, направени от "Кюриосити", отговорът на първия въпрос е ясен: да, на Марс има органични съединения! Но това все още не значи, че сме открили живот на Марс. Наличието на органика е задължително, но недостатъчно условие. Органичните молекули изграждат живота, но самите те могат да се получат и по небиологичен път. 

"Дали това са признаци за живот на Марс? Все още не знаем, но тези резултати ни показват, че сме на правилния път", съобщава Майкъл Майър, водещ учен към марсианската изследователска програма на НАСА.

Откритието за наличие на органични молекули на Червената планета ще бъде публикувано в научното списание "Сайънс" на 8-ми юни. "Кюриосити не ни е показал какъв е източникът на органичните молекули", казва Джен Айдженброуд от космическия център на НАСА Годард и водещ автор на една от двете нови научни статии в "Сайънс". "Но дали те представляват следи от древен живот, дали са били храна за този живот, дали са съществували в отсъствието на живот, тези органични съединения в марсианските минерали съдържат химични белези за планетарните условия и процеси".

Днес повърхността на Марс се счита за негостоприемна, но има ясни доказателства, че в далечното минало марсианският климат е позволявал наличието на течна вода на планетата. Водата е задължително условие за живот. И още, благодарение на "Кюриосити", ние знаем, че някогашното езеро, което се е намирало на мястото на днешния кратер Гейл, е притежавало всички нужни условия, за да се развие животът.

Защо е отнело толкова време на учените да потвърдят наличието на органични вещества на Марс? За пръв път спускаеми апарати кацат върху самата повърхност на планетата през 1976 година в рамките на програмата "Вайкинг". Двата апарата притежават по един газов хроматограф с мас спектрометър, които могат да нагряват почвата и да изучават изграждащите я молекули. За съжаление спектрометърът не открива следи от органични съединения, освен хлорометан и дихлорометан. Учените обаче заключават, че тези съединения са попаднали на Марс вторично, благодарение на замърсяване от наземната техника. Предварителният извод към това време е, че повърхността на Марс е стерилна и няма никакви признаци за живот.

През 2008 година обаче всичко се променя. Спускаемият апарат "Феникс" каца на Марс и открива перхлорати. Изследователите съобразяват, че ако в почвата на Марс има органични съединения, при нагряването на пробата преди анализа с мас спектрометъра ще се стигне до унищожаването им вследствие на реакцията с перхлоратите. Тогава, дори и да има органика на Марс, тя няма да може да бъде открита.

Но "Кюриосити", който каца на Марс през 2012 година, е екипиран с доста по-мощен уред. Той може да нагрява почвата при много по-високи температури от предишни инструменти, надхвърлящи 500 Целзиеви градуса. При това положение действието на перхлоратите може да бъде избегнато. И резултатите са положителни! "Кюриосити" открива набор от органични молекули на Марс, включително ароматни и алифатни съединения! В марсианската почва има бензен, толуен, пропан, бутен. 

Освен органичните съединения, "Кюриосити" е направил още едно важно откритие - засечени са сезонни вариации в метана, намиращ се в марсианската атмосфера. Измерванията са направени в рамките на три марсиански години, които се равняват на шест земни години. Защо тези вариации съществуват? Не е изключено да има някакви обикновени химични процеси, но учените не могат да изключат и биологичен произход. Все пак пикът на метан е през лятото, а спадът - през зимата.

Безспорно откритията са много важни. Да, те все още не са стопроцентово доказателство за наличието на живот. Но ако на Марс има живи организми, безспорно някой ден ще ги открием. Вероятно обаче няма да се случи рязко, като миг на "еврика", а както миналата година написа сръбският учен Милан Чиркович, откритието на живот ще е бавен и поетапен процес.

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2247-2018-mars-confirmed-organics

[SAlexandrov]

Марсоходът Опортюнити попадна в центъра на страховита прахова буря

Една от последните снимки на "Опортюнити", заснета преди повече от седмица. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

10 юни 2018 г. 10:10 ч.

Светослав Александров. Екипът, който работи със стария марсоход на НАСА "Опортюнити", преустанови неговите научни дейности на Червената планета поради сериозна прахова буря в околностите. 

Бурята бе открита от орбиталната роботизирана станция "Марс Риконисънс Орбитър" на 1-ви юни. Ръководството на "Опортюнити" веднага било уведомено, за да вземат мерки. Но в  рамките на броени дни праховата вихрушка нарасна толкова много, че сега покрива район, по-голям от Северна Америка.

Най-сериозният проблем, причинен от праховите бури на Марс, е спадът във видимостта. Прахът пречи на слънчевите лъчи да достигнат до слънчевите батерии и съответно няма достатъчно електроенергия. Без достатъчно електроенергия не може да има и научни дейности. На 6-ти юни видимостта така се влоши, че екипът на "Опортюнити" остави включени само най-основните системи. 

Положението е сходно с това през 2007 година, когато много по-голяма буря покри планетата. Тогава екипът на "Опортюнити" също остави включени най-основните системи докато атмосферните условия се нормализират. Даже няколко дни нямаше никакъв радиоконтакт с марсохода. Най-важното в такива моменти е да има електроенергия поне за нагревателите, които осигуряват поносима температура за животоподдържащите системи - батериите и електронните компоненти. Аналогия на Земята можем да направим, когато през зимата се стараем да поддържаме колите си и да не "паднат" акумулаторите. Но на Марс няма сервиз за самоходните машини. Счита се, че студът е повредил безвръзвратно брата-близнак на "Опортюнити", "Спирит". Последният радиосигнал от "Спирит" бе получен през 2010 година. 

Такива глобални прахови бури на Марс не са изненадващи, но възникват сравнително рядко. Те се появяват внезапно и могат да се задържат в продължение на седмици, дори месеци. През летните периоди слънчевата светлина нагрява праховите частици и така те се издигат по-високо в атмосферата, като започва да духа още по-силен вятър. Вятърът съответно почва да вдига още повече прах и така се получава затворен цикъл, който учените все още не разбират напълно. 

Една от най-сериозните бури, които е трябвало да преодолеят космически апарати, е настъпила през 1971 година. През ноември същата година американският апарат "Маринър 9" влиза в орбита около Марс и се превръща в първия апарат в човешката история, постигнал това. Учените очакват първите снимки от планетата, но вместо да видят забележителни каньони и кратери, откриват планета, покрита изцяло от прах. Инженерите на НАСА успешно програмират компютъра на "Маринър 9" - забележително постижение, като се има предвид, че компютрите от края на 60-те и началото на 70-те са били много по-слаби в сравнение с днешните стандарти.

Съветските мисии от тази година нямат този късмет. Две седмици след "Маринър 9" пристига "Марс 2". Още няколко дни по-късно в орбита се озовава и "Марс 3". Поради липсата на възможност за програмиране, съветските учени получават само снимки на покрита с прах планета. 

Спускаемите апарати на "Марс 2" и "Марс 3" се справят дори по-зле. "Марс 2" се разбива на повърхността, а "Марс 3" каца успешно, но работи само 14.5 секунди на Червената планета. И досега не се знае каква е причината за авариите на тези апарати, но е възможно праховата буря, ако не е първопричината за провалите, поне да е допринесла съществено за тях. 

Но това е в миналото. Днес всички стискаме палци за "Опортюнити" и дано изненада отново създателите си, преживявайки и това препятствие! 

За повече информация относно "Опортюнити" : НАСА

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2249-2018-opportunity-dust-storm

[SAlexandrov]

НАСА изгуби контакт с пострадалия от прахова буря марсоход Опортюнити

Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка на прашното марсианско небе на 10-ти юни. "Кюриосити", за разлика от "Опортюнити", разполага с ядрен източник на електроенергия на борда, поради което праховите бури не го застрашават в такава степен. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

13 юни 2018 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Вчера НАСА се опита да осъществи радиоконтакт със стария марсоход "Опортюнити", който скоро ще навърши 15 години от изстрелването си. За съжаление "Опортюнити" не отговори на "обаждането". Екипът на мисията предполага, че зарядът на батериите е паднал под 24 волта, вследствие на което марсоходът е влязъл в специален режим на работа. При този режим всички подсистеми, като изключим бордовия часовник, са изключени. 

Бордовият часовник е така програмиран, че да активира компютъра и да провери мощността. В случай че няма достатъчно заряд, марсоходът заспива отново. Понастоящем над долината Пърсъвиърънс, където работи "Опортюнити", има такава мощна прахова буря, че денят се е превърнал в нощ. Ръководството на мисията смята, че няма да има достатъчно електроенергия, за да може марсоходът да осъществи радиоконтакт със Земята поне още няколко дни.

Бурята бе открита за пръв път на 30-ти май. В рамките само на две седмици тя така се е разрази, че днес покрива 35 милиона квадратни километра - една четвърт от Марс, площ, която на Земята би обхванала цялата Северна Америка и Русия едновременно!

Екипът остава оптимистично настроен, че "Опортюнити" може да преживее и това препятствие. Едно от малкото положителни неща на марсианските бури е, че докато протичат, големите температурни разлики между деня и нощта намаляват, тъй че не се очаква електронните компоненти да бъдат изложени на екстремни температурни условия. Но дори и "Опортюнити" да не се справи, мисията му е повече от успешна. Марсоходът успя да работи близо 15 години, а бе конструиран едва за 90-дневна мисия. 

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2251-2018-13-jun-nasa-loses-contact-opportunity

[Joro-01]

Ще им е за поука занапред. Ако пак изпратят роувър, който не разчита на плутониев термоелектричеки генератор, да си предвидят чистачка за фотоволаичните панели. Може да си е "обикновена" чистачка, дюзи да обдухват (или неюо дето насочва вятъра), ултразвук (няколко тънички пиезоплочки на гърба на панела... Хубаво е, че заради разредената атмосфера е сухо и пракът не полепва (пада лесно).

Аз лично бих добавил и хоризонталноосеви вятърни турбини.

[SAlexandrov]

Голямата прахова буря на Марс през 2018 година: какво знаем за нея?

Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка на прашното марсианско небе на 10-ти юни. "Кюриосити", за разлика от "Опортюнити", разполага с ядрен източник на електроенергия на борда, поради което праховите бури не го застрашават в такава степен. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

13 юни 2018 г. 22:13 ч.

Светослав Александров. Екипът на марсохода "Опортюнити" е сериозно притеснен дали 15-годишната машина ще преживее праховата буря, която се е разразила на Марс. Последният радиоконтакт с "Опортюнити" е осъществен през неделя, а от тогава до сега марсоходът не е излъчил радиосигнал. Бурята, по думите на марсианските учени, е най-сериозната, наблюдавана до този момент. И ако до броени дни тя се обсъждаше само от тесен кръг специалисти, които имат достъп до данните от космическите апарати, днес вече дори обикновени астрономи-любители докладват, че я виждат с малките си телескопи! Бурята обхваща площ, която е еквивалентна на площта на Северна Америка и Русия взети заедно. При това тя се води локална - с изгледи да стане глобална и да покрие цялата планета. 

Тази вечер НАСА излъчи специална телеконференция, на която беше разказано всичко, известно към настоящия момент. И тук е момента да спомена - самият факт, че на Марс има буря, не е изцяло лоша новина. Да - опасността за "Опортюнити" е сериозна и има голям шанс той да не успее да я "преживее". Но същевременно учените не познават много добре процесите, които водят до образуването на бури. С други думи, настоящата буря е добре дошла за науката. Освен "Опортюнити" на повърхността на Марс работи и марсоходът "Кюриосити", който има ядрена батерия на борда и не е застрашен в същата степен ("Опортюнити" разчита на слънчеви батерии). От орбита около Марс наблюдават още: американските мисии "Марс Риконисънс Орбитър", "Марс Одисей" и "Мейвън", европейската мисия "Марс Експрес", мисията на Русия и ЕКА "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", индийската "Марсианска Орбитална Мисия". Всички те събират данни. Да добавим и наземните телескопи и можем да сме сигурни, че ще научим много съществени факти за Червената планета. Независимо, че жертвата може да е марсоходът "Опортюнити", тези факти трябва да бъдат научени - ако искаме да изпратим хора на Марс, трябва да сме наясно с опасностите пред тях. Затова първо изпращаме роботи. 

Държа да отбележа и още нещо важно. Хората имат крайно изкривена представа за това какво представляват праховите бури на Марс. Това е така, защото широката общественост като правило не се информира от научните статии, а от филмите. Безспорно Холивуд ни е дал най-лошите уроци за космонавтиката. Даже във филма "Марсианецът" от 2015-та година, който го окачествиха като изключително точен от научна гледна точка, точно праховите бури не бяха показани както трябва. Измисленият астронавт Марк Уотни трябваше да се бори със страховит вятър, който съсипва антената и къса структурата, изграждаща станцията на повърхността. Но в реалността нищо подобно не се случва. Атмосферата на Марс е силно разредена, налягането е едва 0.6% от земното. Това ще рече, че няма толкова силен вятър, който да преобръща предметите. На телеконференцията тази вечер беше упоменато - няма никакъв шанс "Опортюнити" да бъде заринат от пясък. Да, ще падне пясък върху него - но ще е много тънък слой. 

Опасностите от бурите са други - фини прахови частици се вдигат високо в атмосферата и това води до гъста мъгла. Толкова гъста, че учените съобщиха, че денят се е превърнал в нощ. Съответно голямото притеснение за "Опортюнити" е дали ще има достатъчно слънчеви лъчи за презареждането на батериите му. 

Фактите са следните: абсолютният температурен лимит, който марсоходът може да издържа, е -55^oC. Добре би било температурите да не паднат под -40^oC. Хубавото на праховите бури е, че прахът действа като изолатор и няма такива големи разлики - през нощта не се очаква температурите да паднат под -35^oC, така че екипът е предпазливо настроен оптимистично. Друг повод за оптимизъм е, че батериите на борда на "Опортюнити" са в много добро състояние - независимо, че се използват от 2004 година насам и са преминали над 5000 цикъла заряд/разряд, те все още имат 85% от оригиналния капацитет. Де да можеше същото да се каже за батериите на мобилните ни телефони, но при планирането на космически мисии се вземат сериозни мерки хардуерът да е качествен. Повод за песимизъм дава възрастта на марсохода - скоро ще станат 15 години, откакто е изстрелян. Екипът на телеконференцията го описа като "стара баба в кома" - всички са много привързани към него, но се надяват да не си отиде скоро.

На практика ние не знаем какво се е случило с "Опортюнити" по понятна причина - липсва радиосигнал от него. Предполага се обаче, че със затъмняването на небето мощността е паднала толкова ниска, че работят само най-най основните системи: часовникът, който е програмиран да поддържа нагревателите и батериите. Часовникът проверява каква е мощността и в случай, че е достатъчна, включва компютъра. Ако ли не - "Опортюнити" заспива отново. 

Опасността е мощността да не падне толкова ниско, че самият часовник да се рестартира. Случи ли се това, марсоходът може да загуби ориентация за ден и нощ. Тогава той ще започне да включва компютъра и да се опитва да се свърже със Земята периодично, на интервали. Което може да доведе до изтощаване на батериите. 

Накратко казано: нищо не можем да правим, освен да чакаме. Да се надяваме, че бурята ще утихне, но това няма да стане поне още няколко дни. А през това време очакваме учените да съберат богатство от научни данни, за да разберем как точно възникват тези колосални прахови вихрушки. 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2252-2018-mars-dust-storm

[Joro-01]

Представата за Марс и комоса по принципе силно изкривена от холивудските филми.

Първо на марсианска почва не могат да се засадят картофи. Липсата  на кислород в атмосферата означава, че най-вероятно минералите по по-върхността са силно корозивни, оксидираюи изобюо химически активни. Някой върху луга може ли да посади картофи? В най-добрия случай ще са инертни (имически стабилни) колкото прясно изкарана инертна скала от рудник. И там не става.

Вятърът - да, така е. Вятър на Марс със скорост 100 км/ч, ще упражнява същата сила върху (плосък) предмет на пътя му каквато при нас ще упражи вятър със скорост 1 км/ч. В метеорологията се дават често в метри в свкунда, което значи 1000/3600 = 0,27 m/s, даже по-малко заюото налягането на Марс е под процент (0,9%) от земното. Такъв полъх има почти непрекъснато навън и в безветрените дни, дори ветромерите /анемометрите/ не го улавят. Тоест смятайте грубо, 100 пъти по-малка сила има марсианският вятър от земния при равни скорости. Бърза спеавка с нета (НАСА) сега докато пиша ми показа че най-високите скорости на марсиански ураган е 60 мили в час, така, че даже съм уцелил. - https://www.nasa.gov/feature/goddard/the-fact-and-fiction-of-martian-dust-storms

Какви обаче други поражения може да направи този вятър? Духайки продължително седмици може да ускори всигнатия прах от повърхността на Марс до 1/3 може би 1/2 от скоростта си (не съм се опитвал да смятам). Това си е слаба пясъкоструйка. Може лесно да повреди оптичните инструменти ако нямат капаци, особено при дълго експониране.

[SAlexandrov]

Снимка на деня: Селфи на Марс по време на пясъчна буря

Марсоходът "Кюриосити" си направи това селфи на 15-ти юни. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

18 юни 2018 г. 20:25 ч.

Светослав Александров. На Марс бушува страховита пясъчна буря, но на марсохода "Кюриосити" тя не пречи. За разлика от "Опортюнити", който се захранва от слънчеви батерии и промяната на видимостта директно се отразява на работоспособността му, по-новият марсоход на НАСА няма този проблем - "Кюриосити" е екипиран с ядрена батерия. 

На 15-ти юни екипът на мисията беше зает с това да заснема околния пейзаж, а като резултат от снимачната кампания получихме и показаното по-горе "селфи". Според журналиста Ленърд Дейвид ^[1] снимките са направени вследствие на големия интерес към влиянието на праховите бури на околната среда. Преди няколко дни на страниците на КОСМОС БГ подчертах ^[2], че учените все още не разбират механизмите, по които такъв тип бури възникват. Знае се в общи линии, че с настъпването на марсианското лято слънчевите лъчи загряват повърхността, прахът се вдига високо в небето и променя силно видимостта. Съответно промените в температурите водят до вятър, който вдига още повече прах. Пясъчните бури могат да станат толкова интензивни, че да покрият по-голямата част от марсианската повърхност. Когато това се случи, те се наблюдават и с малък телескоп от Земята. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2260-2018-june-curiosity-space-selfie

[Joro-01]

Ейии, прасета значиии... Не са заюитили оптиките с капаци!

Това най-голямото "око" мисля е ласерът с който гърми скалите. С някои от другите гледа и цвета на пламъка от експлозията. "Телеметриче" лазерен. Той май имаше и спектрометър един вид. За протокола - ако не се бъркам има и ICP в тялото.

[SAlexandrov]

Праховата буря на Марс стана глобална

Снимка на марсианския терен от "Кюриосити", направена на 21-ви май (вляво) и снимка, направена на 17-ти юни (вдясно). Черешовият цвят вдясно се дължи на марсианските прахови частици, които се намират високо в атмосферата и пропускат само червената светлина, но не и синята и зелената. Разликата в снимките се дължи и на различните времена на експозиция. Credits : NASA/JPL-Caltech/MSSS

21 юни 2018 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. НАСА вчера оповести, че праховата буря на Марс е вече глобална - т.е. толкова се е разраснала, че обхваща цялото кълбо на планетата. 

Напомням на читателите, че миналата неделя агенцията изгуби контакт със стария марсоход "Опортюнити". Досега радиоконтактът не е възобновен, но екипът не храни надежда това да стане, докато прахът не падне обратно на повърхността. Работата на "Кюриосити" продължава нормално - той, за разлика от "Опортюнити", не разчита на слънчеви батерии, а има ядрена батерия, позволяваща му да работи денонощно.

Именно "Кюриосити" прави безпрецедентни наблюдения на бурята. Атмосферната мъгла, която блокира слънчевите лъчи, се измерва с показателя "тау" - той вече е 8.0 над кратера Гейл, където работи "Кюриосити". "Опортюнити" за последен път измери тау 11.0 - денят над равнината Меридиани практически се бе превърнал в нощ. Учените все още не разбират напълно  механизмите, по които се образуват глобалните прахови бури. Не е ясно защо някои бури са малки и продължават само около седмица, докато други стават толкова големи, че обгръщат цялата планета.

За последен път буря от такъв мащаб възникна на Марс през 2007 година, преди повече от десетилетие. Днес обаче, за разлика от тогава, има много повече орбитални мисии, които наблюдават - американските "Марс Одисей", "Марс Риконисънс Орбитър" и "Мейвън", европейската "Марс Експрес", руско-европейската "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър", индийската "Марсианска Орбитална Мисия". Всички те правят измервания и ще обогатят човешките познания. 

Праховите бури не са уникални за Марс - и на Земята има такива в пустинните райони. Няма обаче начин те да станат глобални - плътната атмосфера, силната гравитация и валежите по света пречат това да стане. Учените смятат, че сега, след като Марс е покрит целия от прах, верижната реакция не може да продължи - няма как вятърът да загребва все повече прах, така че очакваме през близките седмици бурята да стихне. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2262-2018-mars-dust-storm-now-global

[SAlexandrov]

Екипът на руско-европейската мисия ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър публикува избрана селекция снимки на Червената планета

27 юни 2018 г. 12:40 ч. Екипът на руско-европейската мисия с българско участие "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" публикува поредица от снимки на Червената планета, заснети в края на май. Снимките са изключително интригуващи - те показват фрагменти от гигантския каньон Валес Маринерис, части от планината Олимп, както и място, където може да кацне новият марсоход "ЕкзоМарс 2020". 

Източник : ЕКА

Басейнът Хелас, заснет от ЕкзоМарс

Регионът Йус, намиращ се на дъното на гигантския каньон Валес Маринерис

Долината Морт, която е кандидат за кацане на марсохода "ЕкзоМарс 2020"

Фрагмент от гигантската планина Олимп

Регионът, където долината Узбой се влива в кратера Холдън.

Credits : ESA/Roscosmos/CaSSIS

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2268-2018-june-exomars-selected-photos

[SAlexandrov]

Италианската космическа агенция ще оповести голямо откритие за Марс днес

25 юли 2018 г. 08:00 ч. Италианската космическа агенция ще оповести днес голямо откритие за планетата Марс. Откритието е направено с помощта на радара MARSIS на борда на съвременната мисия "Марс Експрес" на Европейската космическа агенция и ще бъде публикувано на страниците на списание Science.

Източник: Twitter - Thales Alenia Space

Снимка, заснета от "Марс Експрес" по-рано тази година. Photo credit : ESA/DLR/FU Berlin

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2309-2018-25-july-big-discovery-esa 

[SAlexandrov]

Със затихването на праховата буря на Марс, все още няма радиосигнал от марсохода Опортюнити...

12 август 2018 г. 15:00 ч. Праховата буря на Марс започна да затихва още в края на юли, но от марсохода "Опортюнити" все още няма постъпил радиосигнал... Ръководството на мисията към НАСА си е измислило традиция - всяка вечер, когато радиоантените прослушват повърхността на Червената планета, пускат по една нова песен като символика: сега може би е времето, когато "Опортюнити" ще се събуди и ще даде признак за живот... но уви, времето си минава, песните вървят, а контакт няма... 

Междувременно екипът признава, че вече е отминал очакваният момент, когато марсоходът е трябвало да се свърже повторно със Земята. Това бе потвърдено от Майкъл Стааб, инженер към проекта - смята се, че бурята е утихнала вече достатъчно, за да позволява слънчевите батерии да генерират достатъчно електроенергия, за да може "Опортюнити" да осъществи радиоконтакт. 

Но никой не знае със сигурност - дори и бурята да е почнала да затихва, все още може прахът да не се е уталожил на повърхността. Междувременно работещите по проекта чакат, и чакат, и чакат. Все още не са загубили надежда, макар че признават - всеки следващ ден без информация удължава агонията.

Напомням на читателите, че "Опортюнити" кацна на Марс през януари 2004-та година. Той бе предвиден за 90-дневна работа, а в реалността работеше близо десетилетие и половина. Със сигурност не е конструиран да оцелява в продължение на бури, продължаващи месеци. Но според изчисленията електрониката не би следвало да се повреди, тъй като температурите не биха паднали под критичния минимум. 

И така, продължаваме да очакваме вести от марсохода - надяваме се, че ще са добри. Но дори и да не са, "Опортюнити" надмина всички очаквания и вече е изпратил огромно количество научни данни, които ще бъдат анализирани още дълги години. 

Една от последните снимки на "Опортюнити", заснета в началото на юни. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2329-2018-opportunity-still-no-contact

[SAlexandrov]

Роботизираната мисия на НАСА ИнСайт измина повече от половината път към Марс

Така изглежда спускаемата мисия "ИнСайт" днес, на път към Червената планета. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

22 август 2018 г. 08:40 ч.

Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "ИнСайт", която беше изстреляна към Марс в началото на месец май тази година, вече е изминала повече от половината път до крайната си цел! Постижението бе отбелязано на 6-ти август. Освен това всички инструменти на борда бяха проверени и са в добро състояние. 

Докъм 20-ти август "ИнСайт" бе изминала 277 милиона километра от изстрелването си преди 107 дни. В оставащите 98 дни предстоят да бъдат изминати още 208 милиона километра. Ако всичко мине наред, на 26-ти ноември "ИнСайт" ще кацне в равнината Елизиум. Там стационарната спускаема мисия ще изучава за пръв път в историята на космонавтиката вътрешната структура на Червената планета.

Сега, докато екипът чака да дойде напрегнатият момент на кацането, той прекарва времето си по два начина: подготвяйки се за пристигането и проверявайки състоянието на подсистемите на борда, включително чувствителните научни инструменти. Сеизмометърът, който ще изучава земетресенията на Марс (марсотресенията) бе проверен още на 19-ти юли. Приборът, който ще измерва топлинния поток от вътрешността на планетата, също работи според очакванията. Не на последно място бяха проверени и камерите, които се очаква да направят снимки на Марс още през първите минути след кацането.

Източник: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2335-2018-insight-passes-more-than-halfway-mars

[SAlexandrov]

Скоро НАСА ще започне да прави активни опити да се свърже с марсохода Опортюнити

Една от последните снимки на "Опортюнити", заснета в началото на юни. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

31 август 2018 г. 18:40 ч.

Светослав Александров. Оцелял ли е марсоходът "Опортюнити" след глобалната прахова буря на Марс, която започна в началото на месец май? Твърде рано е да се каже все още. Знае се със сигурност благодарение на данни от орбиталните апарати "Марс Риконисънс Орбитър", "Марс Одисей" и "Мейвън", че бурята е започнала да затихва и че скоро ще дойде моментът, в който ще има смисъл наземните екипи да правят опити активно да се свържат с марсохода. 

Но над равнината Меридиани, където "Опортюнити" работи, небето е все още прашно. Стойността на коефициента тау, който екипът използва, за да определи количеството прах, възлиза на 2.5 при последни измервания. Това е все още твърде висока стойност, макар че екипът вече очаква марсоходът да се събуди сам и да започне да търси самостоятелно начин да се свърже със Земята. Засега ръководството на мисията основно слуша за постъпващ радиосигнал от марсианската повърхност, но без активно да изпраща радиокоманди. 

"Когато нивото на тау стигне 1.5, ще започне период от активни опити да се свържем с марсохода, като изпращаме команди с антените на НАСА Дийп Спейс. Ако успеем да получим обратен сигнал от "Опортюнити", ще започнем процеса по определяне на състоянието му и възстановяването на работата му", съобщава ръководителят на мисията Джон Калас.

Екипът е оптимистично настроен, че "Опортюнити" ще се свърже със Земята, но очаква да се сблъска с период на продължително затише. Според Калас ако в продължение на 45-дневен период не постъпи радиосигнал, ще се приеме, че на борда му е настъпила повреда, която не позволява по-нататъшното възстановяване на марсохода. 

Планът на НАСА не е еднозначно приет от всички хора, които участват или са участвали в проекта като Скот Максуел и Майк Сийбърт. Тези експерти напомнят, че през 2010 година, когато екипът (неуспешно) се мъчеше да се свърже с марсохода "Спирит", активните опити за комуникация започнаха чак четири месеца след загубата на радиосигнала. Освен това 45-дневният период започва твърде рано - ако праховата стойност на тау е 1.5, това може все още да не е достатъчно за "Опортюнити" да се свърже. Максуел смята, че адекватна стойност би била, ако тау възлиза на 0.7. Инженерът от екипа на НАСА е категоричен, че 45-дневният период, който НАСА дава, не е достатъчен, за да се даде възможност на вятъра да почисти праха от слънчевите батерии - а такъв би имало след прахова буря от този порядък. Опасенията са, че ръководството на НАСА се мъчи предсрочно да прекрати работата на мисията без да има технически основания за това, за да пести пари. 

Марсоходът "Опортюнити" е наистина стар. Той каца на Марс в началото на 2004 година и е предвиден за 90-дневна мисия. А сега сме 2018-та. "Опортюнити" никога не е бил създаван с цел да преживява такива прахови бури. За последен път ветеранът изпрати успешно радиосигнал към Земята на 10-ти юни. 

И въпреки това все още е рано да се бие камбаната. 

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2347-2018-31-aug-opportunity-update

[SAlexandrov]

Небето над Опортюнити се проясни и НАСА започва активни опити да се свърже с марсохода

Една от последните снимки на "Опортюнити", заснета в началото на юни. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

12 септември 2018 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. НАСА оповести, че небето над марсохода "Опортюнити" вече се е прояснило достатъчно, за да има смисъл да се правят опити за активна комуникация с марсохода. Данни от орбиталната мисия "Марс Риконисънс Орбитър" показват, че коефициентът тау (който показва какво е запрашаването в марсианската атмосфера) е бил под 1.5 при две последователни измервания. Тъй като вече има по-голямо количество слънчеви лъчи, които попадат върху слънчевите батерии на марсохода, агенцията вярва, че той ще може да се свърже със Земята скоро. Съответно вече започна 45-дневният период, в който ще се правят активни опити за свързване с "Опортюнити". Команди посредством антените "Дийп Спейс Нетуърк" ще бъдат изпращани няколко пъти през деня, а не само три пъти седмично, както беше досега. 

Веднага щом НАСА оповести, че е зададен 45-дневен краен срок, това доведе до голяма критика в публичното пространство, включително от страна на хора, които са били свързани с проекта. И въпреки това фактите са си факти: НАСА и Лабораторията за реактивно движение са жертва на собствения си успех, пише А. Рейл за планетното общество ^[1]. Никой през 2004 година не е предполагал, че марсоходът "Опортюнити" ще продължи да работи още цели 14 години след приключването на основната си мисия. Междувременно НАСА не може да си позволи безкрайно да чака. Освен финансовият аспект, друга спускаема мисия на агенцията ще кацне през ноември - "ИнСайт". Антените "Дийп Спейс Нетуърк" не могат да са безкрайно заети с остарелия марсоход "Опортюнити". 

"Никой не иска да каже "довиждане" на "Опортюнити", но НАСА не ни плаща, за да се мотаем, докато чакаме", съобщава Джон Калас, ръководител на "Опортюнити" към Лабораторията за реактивно движение. "Няма как агенцията да служи на обществеността по този начин", категоричен е той и призна, че "други имат различни желания. Твърде много притеснени и пламенни хора искат да изстискат всеки възможен шанс, за да прослушваме за сигнал от "Опортюнити". Но не може да се застояваме вечно. Определихме момент, в който си казахме: Стига, достатъчно". Така се е стигнало до 45-дневния период, който, ако приключи, НАСА ще престане да изпраща активно команди до марсохода. Въпреки това антените ще слушат пасивно още дълги седмици след периода, в случай че "Опортюнити" неочаквано се събуди. 

Истината е, че в отсъствие на радиосигнал ние не знаем какво е състоянието на марсохода. Но генерира ли той достатъчно електроенергия? Колко прах се е натрупал върху слънчевите панели? Има ли представа "Опортюнити" за времето или часовникът на борда е отказал? Колко време би отнело с праха върху слънчевите панели да се презаредят бордовите батерии? В състояние ли е изобщо марсоходът да се свързва със Земята или е настъпила фатална повреда? Това са въпроси, на които към настоящия момент няма отговор.

Ако радиосигнал от "Опортюнити" бъде получен, това ще е само началото. Извеждането на марсохода от фазата на хибернация и връщането на всички бордови системи в работен режим ще е трудоемка задача. Дори и най-основните системи на борда на работят, това не е гаранция, че марсоходът ще функционира по същия качествен начин, както преди праховата буря. Отново напомням, че "Опортюнити" е бил проектиран само за 90-дневна работа на Марс, а не за 14-годишна. Нито е бил създаван да оцелява през прахови бури.

Всичко може да се случи оттук насетне. Освен че може "Опортюнити" изобщо да не се събуди, може да се случи и нещо друго: да изпрати радиосигнал, но все още да няма достатъчно електроенергия и друг сигнал да не бъде изпратен в продължение на още няколко седмици. 

Стига да не се е стигнало до критична повреда на основните системи, вероятно бурята е довела някоя от трите вида аварии: 1. Т.нар. авария на ниската мощност 2. авария на "ъплос-таймера" и 3. авария на системния часовник. Трите аварии могат да се припокрият. Анализите показват, че най-вероятно се е случило следното: след като бурята се е разразила и тау е стигнал до 10.8 (рекорд за Марс), е била активирана 1. авария на ниската мощност. В рамките на тази аварийна ситуация марсоходът изключва всички бордови системи освен системния часовник. "Ъплос-таймерът" е свързан с UHF-антената и екипът знае със сигурност, че той също е претърпял авария, тъй като програмата му е била предвидена да изтече 28 дни след загубата на сигнала на 10-ти юни. Това се е случило на 7-ми юли. "Ъплос-таймерът" е, лаишки казано, нещо като пазач и се монтира на всяка роботизирана мисия на НАСА. Инженерите пренастройват този таймер всеки път като изпращат команди към марсохода. Ако настъпи аномалия при работата на "ъплос-таймера", това е бордови индикатор, че може да е настъпила повреда и "Опортюнити" е програмиран да започне да се свързва автоматично със Земята в рамките на стандартизиран комуникационен прозорец. 

Но ако е било чак толкова прашно, че електроенергията не е стигала дори и за поддръжка на системния часовник, се е случил 3.-ти сценарий. Хората от екипа не са напълно уверени, че системният часовник наистина е спрял. Часовникът е икономичен - консумира един ват на час, което означава, че за 24 часа е изразходвал 24 ватчаса. Когато "Опортюнити" е престанал да изпраща команди, той е генерирал от своя страна 22 ватчаса. Възможно е на следващия ден ситуацията да е била по-добра и часовникът да не е спрял. Но ако е спрял, проблемът е, че марсоходът няма да има представа за времето и ще се опитва да се свързва със Земята в различни и трудно предсказуеми периоди на базата на различните му измервания на времето и количеството електроенергия, която постъпва на борда. Така например "Опортюнити" би се свързал със Земята през определен ден, но не и през следващия. 

Всичко това показва колко трудна би била работата по връщането на "Опортюнити" в работен режим. Екипът е подготвен да чака с дни, ако няма радиосигнал. Но сега, когато 45-дневният период на активно прослушване, е вече започнал, надеждите са, че скоро ще има някаква яснота относно състоянието на марсохода.

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2361-2018-nasa-begins-actively-communicating-opportunity

[SAlexandrov]

Европейският спускаем апарат Скиапарели потвърди ключови факти за атмосферата на Марс

На илюстрацията: спускаемият апарат "Скиапарели" по време на работата на ракетните двигатели (които се запалиха за по-кратко време от очакваното). Credit : ESA

16 септември 2018 г. 20:20 ч.

Светослав Александров. Когато руско-европейската роботизирана експедиция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" излетя на 14-ти март 2016 г., към нея бе прикрепен малък демонстратор по навлизане, спускане и кацане "Скиапарели". На 16-ти октомври същата година демонстраторът благополучно се отдели от кораба-майка и започна самостоятелно спускане към марсианската повърхност. На 19-ти октомври той успешно премина през първите етапи: навлизане в горните слоеве на марсианската атмосфера и снишаване посредством парашут. За съжаление последният етап от демонстрацията, включващ работа на ретроракетите, не бе успешен, което доведе до катастрофално твърдо кацане. 

Въпреки всичко в последните минути от живота си "Скиапарели" успя да изпрати към Земята ценни научни данни. През август тази година в сп. Space Science Reviews бе публикувана научна статия от A. Aboudan и колектив, в която са описани резултатите от бордовия експеримент AMELIA. 

Данните позволиха да се реконструират профилите и траекторията на спускане, както и атмосферното налягане и температура. Учените заключават, че получените от "Скиапарели" резултати за атмосферната структура са в добро съгласие с наличните към този момент модели на марсианската атмосфера. Подробните резултати са достъпни на линка, който съм посочил по-долу, като самата публикация е с отворен достъп и може да бъде свалена без проблеми от всеки заинтересуван. 

Напомням на читателите, че "Скиапарели" бе първият апарат на Европейската космическа агенция (ЕКА), който успя да изпрати научна информация от марсианската атмосфера. Основната му задача бе да утвърди технологиите, които ще са необходими при реализацията на втория етап от програма "ЕкзоМарс". Тази втора част е планирана за 2020 година, когато с помощта на ракета "Протон-М" ще бъде изстрелян построен от Русия спускаем апарат, който ще трябва да достави на марсианската повърхност европейски марсоход. Марсоходът ще търси следи от настоящ или минал живот на Червената планета. 

За повече информация: научната статия (линк) 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2366-2018-schiaparelli-amelia-results

[SAlexandrov]

Марс Риконисънс Орбитър засне марсохода Опортюнити за пръв път след праховата буря

Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" засне тази снимка на "Опортюнити" на 20-ти септември. Натиснете тук за голям размер. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

26 септември 2018 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" успя да заснеме марсохода "Опортюнити" на 20-ти септември. Околността е все още доста прашна - коефициентът тау, който е показател за атмосферното запрашаване, продължава да е около 1.3. През месец май нормалните стойности на тау бяха между 0.5 и 0.7.

Освен това се вижда, че слънчевите панели са покрити от прах, което със сигурност затруднява способността на марсохода да се свърже със Земята. На запитване от администратора на сайта, направено в Туиър към Майк Сийбърт, бивш ръководител на проекта към НАСА, той отговори, че би следвало "Опортюнити" да може все още да презарежда батериите си, дори и с прах по него - макар че ще е бавничко. Въпросът е каква е моментната електрическа мощност, генерирана от слънчевите панели. Това е лимитиращият фактор, който определя колко време "Опортюнити" би могъл да стои буден и да комуникира със Земята, преди отново да се самоизключи.

Ако приемем, че на борда на "Опортюнити" няма съществена повреда на критичните компоненти, има три възможности за авария, причинени от праховата буря на Марс. В случай че запрашаването е изключително голямо, марсоходът първо навлиза в т.нар. "нискоенергийна авария" - при този сценарий "Опортюнити" изключва всички бордови системи освен системния часовник - вкл. комуникационните системи, които изразходват много ток. Понеже "Опортюнити" не е бил в контакт със Земята от 10-ти юни, със сигурност се е случила и т.нар. "ъплос авария". В отсъствие на постъпващ радиосигнал бордовата програма на "Опортюнити" би го накарала да си помисли, че има повреда в комуникационните системи и така той би комуникирал със Земята само през определени препрограмирани часови интервали.

Но истинско главоболие за наземните екипи ще е, ако бурята на Марс е била толкова лоша, че "Опортюнити" не е могъл да генерира повече от 22 ватчаса за денонощие. Тогава електроенергията няма да стигне дори за поддръжката на работата на системния часовник. "Опортюнити" просто би забравил кое време на денонощието е и евентуално би се ориентирал за това по постъпващата електроенергия от слънчевите панели (които сега са освен всичко друго и прашни). При авария на системния часовник "Опортюнити" ще се свързва със Земята на базата на случайни интервали, които са трудно предсказуеми - например през даден ден наземните оператори могат да получат радиосигнал, но в продължение на следващите няколко дълги дни радиозатишието да продължава. 

Сега остава да се надяваме, че хардуерът на "Опортюнити" е в добро състояние дори и след бурята... както и да се появи вятър, който да издуха праха от слънчевите панели. Сезонни ветрове духат на Марс и тази година очакваме това да се случи около ноември. 

Напомням на читателите, че "Опортюнити" работи на Марс от зимата на 2004-та година. Първоначално проектиран за 90-дневна работа на Марс, той работи в продължение на близо десетилетие и половина. Никога не е бил предвиждан да преживява прахови бури и ако успее да се събуди, ще е истинско чудо. Въпреки това продължаваме да чакаме и да се надяваме. 

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2377-2018-20-sep-opportunity-photo

[SAlexandrov]

Марсоходът Опортюнити е вероятно твърде прашен, за да успее да се свърже със Земята

Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" засне тази снимка на "Опортюнити" на 20-ти септември. Натиснете тук за голям размер. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

6 октомври 2018 г. 20:00 ч.

Светослав Александров. На 11-ти септември НАСА започна активни опити да се свърже със стария марсоход "Опортюнити". Последният радиосигнал от него бе получен на 10-ти юни, след което той престана да отговаря на команди от Земята поради гигантска прахова буря, която затъмни цялото небе над него. Сега бурята е свършила и ръководството на мисията очаква марсоходът да се събуди и да изпрати към радиосигнал. За съжаление месец септември мина и замина без това да се е случило. 

Но на 20-ти септември автоматичната междупланетна станция "Марс Риконисънс Орбитър" успя да прелети над марсохода и да го заснеме. Това даде възможност на екипа да разбере поне отчасти какво може да е станало. Получената снимка показва, че "Опортюнити" е прашен - толкова прашен, че още дълго време може да не получим радиосигнал. 

"Знаехме няколко дни след като изгубихме радиоконтакт, че ще изминат три, четири, пет месеца, преди се да чуем с "Опортюнити" отново", съобщава Майкъл Стааб от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. В продължение на месеци някои хора от екипа предполагаха, че най-ранната възможност за повторна радиокомуникация ще е в средата на септември. Но дали това щеше да се случи, зависеше от количеството прах, попаднало върху слънчевите панели. 

Поради това фактът, че сме вече октомври, а от "Опортюнити" няма ни вест, ни кост, не притеснява особено екипа. Поне не все още. Съдейки от това, което знаем за Марс и това, което се е случвало преди на повърхността му, неизбежното е факт - слънчевите панели са покрити от известен слой прах. Това показва и снимката, получена на 20-ти септември от "Марс Риконисънс Орбитър". Не е възможно да се оцени на базата на няколко пиксела, в които се побира марсоходът, колко точно е количеството прах. Но е ясно, че е доста. Тези пиксели са червени, а не сини. Червеното значи прах, а синьото би било показател за чисти слънчеви панели. "Ако марсоходът беше чист, щеше да видим повече синьо в пикселите, а не червено и така можем да заключим поне от това изображение, че марсоходът и околната среда са много по-прашни, отколкото преди да започне бурята", потвърждава Стааб. 

Екипът на НАСА планира да прослушва района от Марс, където "Опортюнити" работи, поне до края на януари 2019-та година. Добрата новина е, че на Марс скоро започва сезонът на ветровете. Историята показва, че периодично на Червената планета духат достатъчно силни ветрове, които могат да отвеят натрупания прах. Това е и една от причините, поради които "Опортюнити" работеше в продължение на повече от 14 години. Сезонът ще започне някъде към средата на ноември и ще продължи до края на март. Екипът на "Опортюнити" не може да направи нищо друго, освен да чака. 

Като цяло работещите по проекта считат, че по време на праховата буря самият прах е действал като топлинен изолатор и поради това температурата на повърхността на Марс не е паднала до толкова ниски нива, че да се повредят електронните компоненти на "Опортюнити". Сега, след като бурята е приключила, повърхността става по-студена: отново напълно естествено. Има обаче още една добра новина: лятото там, където "Опортюнити" се намира, тепърва ще започне на 16-ти октомври. Тъй че притеснения за фатална повреда все още няма. "Тепърва навлизаме в лятото и температурите няма да са все още твърде ниски, че да повредят нещо на марсохода", казва Стааб. "Единственото ни притеснение е прахът". 

Но макар че ветровитият сезон ще започне към средата на ноември, има и една не много приятна новина - възможностите за цялостно прослушване на Марс тогава няма да са големи. Новата спускаема мисия на НАСА "ИнСайт" ще кацне на 26-ти ноември. Новите пристигащи мисии на Червената планета винаги са приоритетни - антените на Дийп Спейс Нетуърк винаги трябва да са готовност, особено в случай че нещо непредвидено се случи.

С оглед на това, че праховата буря беше прекалено силна, на борда на "Опортюнити" вероятно са се случили няколко аварийни ситуации: едната е аварията на ниската мощност - на Марс е било толкова тъмно, че марсоходът автоматично се е изключил, за да пести електроенергия. Другата е т.нар. "ъплос авария" - "Опортюнити" толкова дълго не е комуникирал със Земята, че компютърът му си мисли, че има някаква повреда в комуникационните системи. Третата е авария на системния часовник - електроенергията не е стигнала дори за неговата работа, което би довело до това "Опортюнити" да не знае колко часа е и така да се опитва да се свързва със Земята през неочаквани периоди.

За да увеличи шанса да се свърже с "Опортюнити", екипът прави както пасивни прослушвания (марсоходът е така или иначе програмиран да се свърже автоматично със Земята, когато се събуди), но също така и активни: изпращането на команди. Изпращането на команди се прави в случай че марсоходът се събужда, но електроенергията не достига, за да се задейства автоматичната програма - защото денят свършва, вече е нощ или просто панелите са твърде прашни. Тогава марсоходът се самоизключва отново. Екипът обаче решава да налучка времената, в които "Опортюнити" може би е буден - ако командата е получена и той е буден, "Опортюнити" ще отговори незабавно.

Най-дразнещото и изнервящото за екипа е, че освен запрашаването на Марс, хората по проекта не знаят абсолютно нищо за текущото състояние на "Опортюнити". Има само две неща с които те разполагат: снимката от "Марс Риконисънс Орбитър" и измерването на кофициента тау, който показва запрашаването. Освен това нищо друго не е ясно - включително дали "Опортюнити" изобщо е в състояние да се събуди чисто физически. Най-голямата неизвестност е състоянието на батериите му. 

"Ние проведохме няколко дискусии относно това какво се случва с батериите, когато са слабо заредени и стоят изстинали в продължение на месеци", оповестява Стааб. "Има вероятност електролитът в батериите да започне да преципитира извън разтвора и да увреди капацитета им, но ние не знаем това и не разполагаме с никакви данни, които могат да ни кажат, че това е нещото, което може да се случи".

Но благодарение на сегашните модели за състоянието на електроенергията на борда, предсказанията са такива, че роботът и неговите инструменти би следвало да са оцелели през марсианските нощи без нищо да се увреди. Поради това се смята, че единственото, от което "Опортюнити" има нужда, е малко вятър, който да издуха праха и тогава дългоочакваният сигнал ще дойде.

"Като цяло аз не съм особено притеснен, че все още не сме се свързали с марсохода", съобщава Бил Нелсън от екипа. И повечето (макар и не всички) са съгласни с него. Засега най-трудното е чакането и от се отразява на работещите. "Моралът е разклатен", признава Стааб. Но въпреки това все още нищо не е загубено. "Знаем, че ако праховият фактор стигне 0.5, 0.6, тогава разполагаме с голям шанс да сме в състояние да се свържем отново с марсохода. Разполагаме все още със седем седмици до средата на ноември, когато ще започне почистващият сезон. Ние работим с това, с което разполагаме и просто ще продължим напред и да правим най-доброто, което можем". 

Мисията е финансирана до края на фискалната 2019-та година. Нека никой да не се безпокои все още - няма шанс НАСА да дръпне шалтера поради факта, че "Опортюнити" е стар и му е време да си ходи. 

Източник : Планетно общество

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2397-2018-oct-opportunity-status-update

[SAlexandrov]

НАСА успешно получи снимки от повърхността на Марс след прекъсване, продължило месец

Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка от повърхността на Червената планета на 13-ти октомври. Photo credit: NASA/JPL-Caltech

14 октомври 2018 г. 19:30 ч.

Светослав Александров. На фона на толкова много аварии и проблеми тази седмица, време е да се зарадваме с една хубава новина. НАСА получи успешно снимки от повърхността на Марс след почти цял месец прекъсване! 

Доскоро американската космическа агенция работеше с два марсохода на Червената планета - 14-годишния "Опортюнити" и 6-годишния "Кюриосити". За съжаление прахова буря извади от строя "Опортюнити" през месец юни и до настоящия момент той все още не е свързал със Земята. На 15-ти септември пък "Кюриосити" пострада от проблем с компютрите. 

На борда на "Кюриосити" има два компютъра - "Компютър А" и "Компютър Б". Към настъпването на проблема марсоходът използваше "Компютър Б" - бе установен дефект във файловата му система, който пречеше на компютъра да получи достъп до научните му данни. Това наложи на екипа да премине към използването на "Компютър А", докато установи причината за дефекта. "Компютър А" вече бе използван в миналото докъм 200-тия марсиански ден (сол) от началото на мисията. Тогава на него беше констатиран друг тип хардуерен проблем - който впоследствие беше решен успешно с помощта на софтуерен пач. Сега "Компютър А" работи нормално. 

Съдейки от факта, че получаваме снимки, очевидно марсоходът отново възобновява научната си дейност. Което е чудесна новина!

Не спираме да се надяваме и за още по-чудесна новина: ако и марсоходът "Опортюнити" успее да се свърже със Земята. Но съдейки от факта, че той никога не бе проектиран за толкова дълги години работа, както и от интензивността на извелата го от строя прахова буря, събуждането му би било истинско чудо. Но ние не спираме да се надяваме до последно! 

Още снимки от "Кюриосити" - на този линк

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2409-2018-14-oct-nasa-surface-photos-curiosity

[SAlexandrov]

ЕкзоМарс засне красиви слоести хълмове на Червената планета

25 октомври 2018 г. 19:00 ч. Екипът на руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която в началото на годината започна своята основна научна мисия, публикува нова снимка в Инстаграм. Снимката бе заснета на 2-ри октомври и показва регион с размер 25 на 7 километра, намиращ се в областта Ювента Касма. Ясно се виждат слоестите хълмове в региона.

Благодарение на предишни изследвания, направени от роботизираните мисии на ЕКА "Марс Експрес" и на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър", се знае, че в областта има наноси от сулфати, което е показател за действието на течаща вода в миналото. 

Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс" е най-амбициозната научна програма за изучаване на Червената планета, координирана съвместно между Европейската космическа агенция и Русия, която специално ще се занимава с въпроса за търсенето на живот на Марс. На борда на орбиталната станция работи построен в България инструмент за изучаване на космическа радиация "Люлин-МО". 

Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2422-2018-oct-exomars-beautiful-layers

[SAlexandrov]

Европейската роботизирана мисия Марс Експрес наблюдава любопитен облак на Червената планета

26 октомври 2018 г. 17:00 ч. Автоматичната междупланетна станция на ЕКА "Марс Експрес" наблюдава този месец издължена облачна формация, съобщава сайтът на агенцията. Посочената по-долу снимка бе заснета от роботизираната станция на 10-ти октомври.

Облакът се намира в близост до планината Арсия, но въпреки вулканичния произход на тази планинска местност, вероятно този облак не е плод на вулканична активност. Това е облак от воден лед, който обаче бива оформен от вятъра, духащ по планинските склонове. Такива облаци редовно се срещат във въпросния регион.

ЕКА оповестява, че подобни облаци са толкова големи, че могат да бъдат наблюдавани дори с телескопи от Земята. 

Photo credits : ESA/GCP/UPV/EHU Bilbao

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2425-2018-mars-express-cloud

[SAlexandrov]

НАСА ще продължи опитите за свързване с марсохода Опортюнити поне до януари 2019-та година

30 октомври 2018 г. 01:30 ч. Американската космическа агенция НАСА оповести, че опитите за активно свързване със стария марсоход "Опортюнити" ще продължат и занапред! 

Първоначално агенцията планираше опитите за осъществяване на радиоконтакт с марсохода да продължат 45 дни, започвайки от 11-ти септември. Този период вече изтича и дилемата пред НАСА беше дали да си струва да продължат усилията за възстановяване на мисията. След внимателна преценка на ситуацията, отговорът е следният: да, струва си! Има шанс марсоходът "Опортюнити" да не е непоправимо повреден, а просто да е затрупан от прах. За такъв развой на събитията намекват снимките, заснети от "Марс Риконисънс Орбитър" през втората половина на септември. Тези снимки действително показват, че прахът върху слънчевите панели е в доста голямо количество.

Ръководството на мисията се надява, че със започването на новия ветровит сезон през месец ноември, вятърът ще отвее праха от слънчевите панели на "Опортюнити" и марсоходът ще се свърже със Земята. Опитите за активна комуникация с марсохода ще продължат и през следващите месеци. През януари 2019-та година НАСА отново ще прецени какво е положението с мисията и какви ще са следващите стъпки оттук насетне. 

Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" засне тази снимка на "Опортюнити" на 20-ти септември. На снимката се вижда, че "Опортюнити" е затрупан от прах. Натиснете тук за голям размер. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2430-2018-oct-nasa-to-continue-attempt-communic-oppy

[SAlexandrov]

Марсоходът Кюриосити отново в работен режим, микроскопът му засне странни структури

4 ноември 2018 г. 09:30 ч. След като ръководството на мисията на марсохода "Кюриосити" се справи успешно с проблем, възникнал с един от двата компютъра на борда, научната му програма отново бе възобновена. Журналистът Ленърд Дейвид оповести, че марсоходът започна да се движи за пръв път след затишие, продължило 54 местни дни. 

Но това, което разкриват поредните снимки от "Кюриосити", е нещо изключително любопитно. Обърнете внимание на публикуваната най-отдолу фотография от камерата на микроскопа: забелязани са загадъчни тъмни включения в някои от скалите. Тези включения са привлекли вниманието на някои изследователи, които се чудят дали не представляват следи от астробиологична активност на Червената планета. 

 

Снимка на повърхността на Марс, заснета от навигационната камера на марсохода "Кюриосити" на 3-ти ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Снимка на повърхността на Марс, заснета от научната камера на марсохода "Кюриосити" на 2-ри ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

Снимка, заснета от микроскопа на 2-ри ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/LANL

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2439-2018-curiosity-back-in-action-microscope