Роботизирано изследване на Марс

[SAlexandrov]

Екипът на руско-европейската мисия ЕкзоМарс публикува нови снимки на Червената планета

Дюните на Северния полюс на Марс. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS

16 септември 2019 г. 17:40 ч.

Светослав Александров. Екипът на мисията на Европа и Русия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" публикува нови снимки на Червената планета.

На горепосоченото изображение се виждат дюните, намиращи се в региона на марсианския Северен полюс. Както на Земята, така и на Марс дюните имат различни форми, които свидетелстват за посоките на ветровете. Продължителното изучаване на дюните дава на учените информация не само за тяхната еволюция, но също така и за преноса на седиментите из цялата планета. През зимния сезон върху дюните се натрупва тънък лед от въглероден диоксид. Когато времето отново се затопли, т.е. през пролетта, този въгледвуокисен лед сублимира. Това означава, че той преминава директно от твърдо в газообразно състояние, без да се превръща първо в течност. Любопитното е, че процесът започва от долната част на дюните и продължава нагоре, при което газът изтласква лежащия над него пясък. Явлението е отговорно за черните петна, които ясно се различават на изображението. 

Кратерът Ояма. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS

На показаното по-горе изображение се забелязва фрагмент от марсианския кратер Ояма. Светлите петна вероятно представляват глинени минерали - затова свидетелстват измерванията на по-старата европейска мисия "Марс Експрес" и на американската "Марс Риконисънс Орбитър". Изображението е интересно с това, че стените на малкия кратер, който се намира в горната част, притежават слоеста структура, което дава възможност на изследователите да погледнат назад във времето и да разберат каква е била еволюцията на планетата. Региони като този често пъти се разглеждат като едни от най-желаните места за кацане. 

Фрагмент от кратера Гейл. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS

Горепосоченото изображение показва местност, която повечето от вас познават достатъчно добре - това е кратерът Гейл на Марс. Местността е известна с това, че там работи американският марсоход "Кюриосити". Сега обаче наблюдавате дъното на кратера от орбита. Обърнете внимание на тези дебели седиментни слоеве - те ни дават сведения за променилия се през дългите епохи климат на Червената планета. Ако искаме да разберем повече неща за "топлата" ера на Марс, когато планетата е била подходяща за живот, кратерът Гейл е идеалното място, откъдето да започнем нашето търсене. Ето защо "Кюриосити" е пратен да разузнава именно там. 

Ярки и тъмни ивици. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS

Тази снимка е интересна със своите ярки и тъмни ивици, намиращи се в древния регион Locras Vallis. Учените все още не са наясно как точно се са се формирали. Водещата теория е, че е протекъл някакъв процес на лавинообразуване. 

Запълнен кратер. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS 

Кратерът, който се вижда на горната снимка, все още си няма име. Въпреки това той силно вълнува учените - дъното му е запълнено с материал, който му придава "сбръчкан" вид. Подобно явление свидетелства, че някога тук е имало сложен поток, съставен от скали, лед, скреж и почвени наноси. "Бръчките" са се формирали в успоредни слоеве, което е показател, че материалът се е наслоявал епизодично. 

Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" бе изведена в космоса през март 2016-та с помощта на руска ракета "Протон-М". Станцията е построена от френско-италианската фирма Thales Alenia Space, а приборите са разпределени поравно - два са европейски и два са руски. Към руския прибор "Френд" е прикачен и малък български дозиметър - "Люлин-МО". 

Източник: ЕКА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2980-2019-16-sep-exomars-new-photos

[SAlexandrov]

НАСА ще помага за парашутите на руско-европейската мисия ЕкзоМарс-2020

19 септември 2019 г. 08:00 ч. Датата за изстрелване на съвместната мисия на Европа и Русия "ЕкзоМарс-2020" все повече наближава. Роботизираната експедиция обаче още не е изцяло готова за полет - изпитанията на парашутите, проведени през май и през август, завършиха с провал. 

Поради това ЕКА се е обърнала към НАСА за помощ. След като американците осигурят нужния опит, ще бъдат проведени още две изпитания - през декември и през февруари. 

И двата теста трябва да са успешни, за да могат парашутите да бъдат одобрени за мисията до Марс. Ако дори и едно от изпитанията се провали, "ЕкзоМарс-2020" със сигурност ще пропусне стартовия прозорец от 25-ти юли до 13-ти август 2020-та и ще бъде отложена за 2022-ра година.

За повече информация: https://spacenews.com/esa-turns-to-nasa-to-assist-in-crucial-exomars-parachute-tests/

Спускаемият апарат "Казачок" от мисия "ЕкзоМарс-2020". Снимка: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2987-2019-nasa-to-help-exomars-2020

[SAlexandrov]

Парашутните проблеми на ЕкзоМарс-2020 са заради руския спускаем апарат Казачок

19 септември 2019 г. 18:00 ч. Главоболията, които Европейската космическа агенция (ЕКА) има с парашутите на мисия "ЕкзоМарс-2020", се дължат на руския спускаем апарат "Казачок". Това става ясно от публикация на сайта СпейсНюз. Сайтът се позовава на програмния мениджър на ЕкзоМарс Франсоа Спото.

По думите на Спото спирачните ракетни двигатели на "Казачок" са твърде слаби. Ако ретроракетната система е била по-мощна, мисията е щяла да мине само с един парашут. Сега се е наложило ЕКА да разработи изключително комплексна система с множество парашути. А европейската космическа агенция, за разлика от американската, няма голям опит в тези разработки. 

Парашутите ще трябва да снижат скоростта на спускаемия апарат в продължение на шест минути. Ретроракетите ще работят само през последните 30-40 секунди и те ще трябва да омекотят самото кацане. 

Напомням на читателите, че изстрелването на "ЕкзоМарс-2020" все още е планирано за лятото догодина, но то ще е факт само ако парашутните проблеми бъдат разрешени. 

Спускаемият апарат "Казачок" от мисия "ЕкзоМарс-2020". Снимка: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2988-2019-kazachok-lander-parachutes 

[SAlexandrov]

Европейската космическа мисия Марс Експрес засне нова глобална снимка на Червената планета

23 септември 2019 г. 14:25 ч. Макар и да работи от 2003-та година и да се води вече за стара, европейската автоматична междупланетна станция "Марс Експрес" продължава да e в отлично състояние и да ни изумява със своите снимки!

Показаното по-долу изображение бе получено посредством камерата "HRSC" на борда на "Марс Експрес" през месец юни тази година. На него се забелязват ясно снежният, обвит в облаци Северен полюс на Марс, контрастиращите багри на северното полукълбо и големите кратери в южното. 

Двете полукълба на Марс силно се отличават едно от друго. Те са отделени посредством ясна граница, изградена от каньони, урви, склонове, ломове, долини и много други релефни форми. Любопитен факт е, че в северното полукълбо има обширни равнини, почти лишени от кратери - това е показател, че то е младо. Кратеристият релеф на южното полукълбо свидетелства, че то е много по-древно.

Източник : ЕКА

Photo credits : ESA/DLR/FU Berlin

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2994-2019-esa-global-mars-photo

[SAlexandrov]

ЕКА отчита прогрес при разрешаването на проблемите с парашутите на ЕкзоМарс

15 октомври 2019 г. 17:10 ч. Европейската космическа агенция (ЕКА) оповести днес, че е отбелязан прогрес при разрешаването на проблемите с парашутната система на мисия "ЕкзоМарс 2020". Това дава надежди, че изстрелването може да стане факт по план през юли или август 2020-та година.

Но за да може мисията да бъде изобщо одобрена, нужно е да бъдат проведени полетни изпитания на всичките четири парашута и те трябва да завършат успешно. Изпитанията ще бъдат осъществени в Орегон, САЩ, в периода между януари и март. Напомням на читателите, че ръководството на ЕКА е поискало помощ от НАСА за разрешаването на проблемите и в рамките на сътрудничеството европейците са получили достъп до уникалните американски тестови съоръжения. Понастоящем САЩ са единствената държава, която притежава способност да извършва меко кацане на Марс.

Напомням също така, че "ЕкзоМарс 2020" е мисията с най-сложна парашутна система до този момент. По думите на програмния мениджър на "ЕкзоМарс" Франсоа Спото усложняването на парашутите се е наложило заради руснаците, които осигуряват спускаемата платформа за меко кацане. Платформата, която е кръстена "Казачок", е оборудвана със спирачни ракетни двигатели, които са твърде слаби. Ако ретроракетната система е била малко по-мощна, мисията е щяла да мине само с един парашут. 

Спускаемият апарат "Казачок" от мисия "ЕкзоМарс-2020". Снимка: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3028-2019-esa-progress-parachute-exomars

[SAlexandrov]

Следващият марсоход на НАСА, който ще излети догодина, ще търси вкаменелости!

 

13 ноември 2019 г. 08:15 ч. Новият марсоход на НАСА, който ще бъде изстрелян през лятото на 2020-та и ще кацне на Марс на 18-ти февруари 2021-ва, ще търси следи от древен живот под формата на фосили. Това бе съобщено на страниците на американската космическа агенция.

Подробен анализ бе публикуван на 12-ти ноември на страниците на научното списание Икарус. Учените знаят, че на дъното на кратера Джезеро, където ще кацне марсоходът, са се натрупали карбонати. В земни условия карбонатите помагат за образуването на фосили, които се запазват в продължение на милиарди години. Това са фосили на миди, корали, както и на строматолити - специален тип вкаменелости, които се образуват от цианобактерии.

Кратерът Джезеро е идеалното местоположение, където подобни фосили биха могли да съществуват на Марс, тъй като на това място в далечното минало е имало речна делта. Ръкавите на реката са ясно различими на изображенията от орбиталните апарати като това по-долу: 

Кратерът Джезеро, където ще кацне следващият марсоход на НАСА. С овал е обозначено точното място на спускане. Credits: NASA/JPL-Caltech/MSSS/JHU-APL/ESA

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3062-2019-mars-2020-seek-fossils

[SAlexandrov]

Американският марсоход Кюриосити откри загадка, свързана с кислорода на Червената планета

Компилация от снимки, заснети от американския марсоход "Кюриосити", на които се виждат преминаващите облаци в атмосферата на Червената планета. Credit : NASA/JPL-Caltech

14 ноември 2019 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Една загадка на Марс не стига. Учените все още не са установили на какво се дължат периодичните покачвания на нивото на атмосферния метан, но съвременният американски марсоход "Кюриосити" вече се натъкна на нова мистерия - неочакваното поведение на кислорода. 

Приборът SAM (Sample Analysis of Mars), който е част от портативната химична лаборатория на "Кюриосити", успя да потвърди, че съставът на атмосферата на Марс е следният: 95% въглероден диоксид и 5% други газове - молекулярен азот, молекулярен кислород, аргон, въглероден оксид. От години изследователите знаят, че през марсианската зима въглеродният диоксид замръзва на полюсите и се натрупва върху полярните шапки под формата на сух лед. Данните на SAM потвърждават, че когато това се случи, цялостното атмосферно налягане на планетата се понижава. И обратното, когато въглеродният диоксид се изпари повторно от полюсите, атмосферното налягане се покачва. Периодичните спадове и пикове в концентрациите на аргона и азота се случват съгласно моделите на учените - тук изненади няма.

Изненада има по отношение на кислорода - през пролетта и лятото неговото ниво се покачва с над 30%, а през зимата спадът е много по-съществен от предсказанията на учените. 

Към настоящия момент изследователите нямат никакво обяснение защо това се случва.

Когато говорим за мистерии, свързани с газове като кислород и метан на Марс, хората очаквано се вълнуват. Това са газове, които се образуват в хода на метаболитните процеси, протичащи в живите организми. НАСА подчертава, че изследователите разглеждат всички възможни обяснения за кислородната мистерия - както биологични, така и небиологични. За съжаление обаче "Кюриосити" не е екипиран с инструменти, които да покажат категорично дали метанът и кислородът са с биологичен произход или не. Освен това учените се ръководят от принципа на "бръснача на Окам" - първо трябва да се разгледат най-простите възможни теории и ако те не дадат удовлетворително обяснение, чак тогава се минава на по-сложните. Това е консервативен принцип, който е изключително разумен - Марс е непозната планета, но доказателствата за наличието на живот на нея са противоречиви. Далеч по-вероятно е да става въпрос за някакъв прост химичен процес, който обаче все още е неизвестен за учените.

Марсоходът "Кюриосити" ще продължи да работи на Червената планета още дълги месеци и години, а през това време приборът SAM ще направи допълнителни измервания, които ще хвърлят светлина върху случващото се. Дори и да очакваме развръзката с нетърпение, вероятно ще мине време, преди загадката окончателно да бъде разплетена. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3064-2019-curiosity-oxygen-mystery

[SAlexandrov]

Пробивната къртица на ИнСайт отново дълбае в правилната посока

22 ноември 2019 г. 08:05 ч. Екипът на американска мисия на Червената планета "ИнСайт" оповести, че немската пробивна "къртица" отново върви в правилната посока - надолу! Посредством помощ от роботизираната ръка, "къртицата" е навлязла навътре с 32 милиметра.

Този последен успех е изключително окуражаващ, тъй като наскоро пробивната машина рязко изскочи от дупката поради неясна причина.

Приборът е в отлично състояние и няма технически проблеми. Марс е този, който изненадва учените, а почвата на планетата крие много неизвестни. Но в един момент човечеството ще покори планетата!

Тази снимка бе заснета вчера, на 21-ви ноември, и показва, че "къртицата" на "ИнСайт" отново е влязла в почвата. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3074-2019-nasa-insight-mole-digging-once-again

[SAlexandrov]

Американският марсоход Кюриосити започна Нова година със страхотни снимки на Червената планета

Тази снимка бе заснета от дясната навигационна камера Б на марсохода "Кюриосити" на 1-ви януари 2020-та година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

3 януари 2020 г. 12:50 ч.

Светослав Александров. За марсохода на НАСА "Кюриосити" 1-ви януари бе ден, в който той засне множество снимки на околностите на планината Шарп, където понастоящем работи. Разгледайте последните фотографии от мисията!

Още една снимка от дясната навигационна камера Б на "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Трета снимка от дясната навигационна камера Б на "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Четвърта снимка от дясната навигационна камера Б на "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Пета снимка от дясната навигационна камера Б на "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Шеста снимка от дясната навигационна камера Б на "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Снимка от лявата навигационна камера Б на марсохода "Кюриосити", заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Снимка от предната камера на "Кюриосити" за преодоляване на препятствия, заснета на 1-ви януари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Микроскопска снимка, заснета от "Кюриосити" на 1-ви януари. Photo : NASA/JPL-Caltech/LANL

 За повече информация: НАСА 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3127-2020-curiosity-new-year-photos

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Кюриосити откри любопитна падина на Червената планета

На снимката: любопитната падина, заснета от "Кюриосити" на 14-ти януари. Photo credits : NASA/JPL-Caltech

23 януари 2020 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. В средата на месец януари американският марсоход "Кюриосити" се спусна по склоновете на Западен Бют - хълмист регион, част от марсианската планина Шарп. По пътя марсоходът се натъкна на любопитна падина. 

Още снимки на падината, заснети от "Кюриосити" на 14-ти януари. Photo credits : NASA/JPL-Caltech

Падината е сравнително плитка и е изпълнена с тъмен пясък. Учените нямат никаква идея какви могат да са причините за формирането на тази геологична структура, нито имат представа защо тя се намира точно на това място. 

"На снимките от орбита изглежда като че ли някой е начертал плътна права линия с тъмен маркер от югоизточната страна на хълма", коментира Мелиса Райс, планетарен геолог и част от научния екип на "Кюриосити". "От повърхността структурата изглежда като плитка канавка, запълнена с тъмен пясък". 

Ръководството на мисията е кръстило формацията с името Белджи - на известния водопад в Шотландия със същото название.

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3157-2020-curiosity-balgy

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Кюриосити отново издълба скала и взе проби за анализ

17 февруари 2020 г. 08:04 ч. Американският марсоход "Кюриосити" отново дълбае скалите на Марс с цел взимането на проби за анализ! Съгласно публикуваната от НАСА информация, дълбаенето на скалата Хътън в началото на февруари е завършило успешно, а учените са започнали обработката на пробите. Първоначалният минералогичен анализ посредством прибора CheMin е приключил благополучно и сега екипът на SAM е пристъпил към подготовката за следващото изследване. Това ще стане като събраният материал бъде нагрят в специална фурна, за да се отделят газове - водни пари, въглероден диоксид, молекулярен кислород, серни съединения и други. Газовете ще бъдат подадени за изучаване към масспектрометър.

За повече информация: НАСА

Тази снимка бе заснета от "Кюриосити" на 7-ми февруари и показва последния скален отвор, издълбан с цел взимането на проби и тяхното изучаване. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3195-2020-02-17-09-15-43

[SAlexandrov]

Американският марсоход Кюриосити засне най-подробната панорамна снимка от повърхността на Марс

Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне своята най-подробна панорамна снимка в периода между 24-ти ноември и 1-ви декември 2019. Photo credits : NASA/JPL-Caltech/MSSS

5 март 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" успя да заснеме най-подробната панорамна снимка от повърхността на Червената планета. Тя е изготвена посредством съчетаването на повече от 1 000 индивидуални кадъра и съдържа общо 1.8 милиарда пиксела.

По-голямата част от панорамата е направена чрез използването на телескопичните лещи на камерата MastCam, които позволяват фотографирането на околния пейзаж с големи подробности. Отделните компоненти на марсохода, също видими на панорамата, са заснемани при по-ниска резолюция.

Кадрите бяха щракнати в периода между 24 ноември и 1 декември 2019, когато "Кюриосити" беше застопорен на едно място, докато учените размишляваха какви трябва да са бъдещите планове пред марсохода. Затова, вместо да бездейства, на "Кюриосити" бе дадена командата да фотографира околностите. Отне още няколко месеца допълнителна работа, за да могат изследователите да съшият кадрите посредством графичен софтуер.

Панорамата може да бъде свалена от този линк : https://photojournal.jpl.nasa.gov/catalog/PIA23623

Интерактивно видео с обяснения от изследователя Ашуин Васавада е достъпно в Youtube на този линк. Непременно го изгледайте! 

Източник: НАСА 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3217-2020-curiosity-snaps-high-res-panorama

[SAlexandrov]

НАСА кръсти новия си марсоход с името Пърсъвиърънс

6 март 2020 г. 08:05 ч. НАСА избра официално име за новия си марсоход от мисия "Марс 2020", която ще излети през лятото на тази година. Според информация от агенцията, името е избрано от заместник-администратора на научния директорат след сериозен конкурс, проведен на територията на всички училища на САЩ. Изборът на НАСА е "Пърсъвиърънс", което на български означава "постоянство" или "упоритост". 

Веднага след подбора на названието, в социалните мрежи заваляха критики - изглежда, че и за американците ще е трудно да го казват правилно. Иначе от години има критики за имената, които НАСА дава на новите си мисии. В миналото агенцията е именувала мисиите си или на известни учени и изследователи - примерно "Галилео", "Магелан", Касини-Хюйгенс".Или названията са били общи и свързани с изследователския дух - "Маринър", "Пайъниър", "Вайкинг", "Вояджър". Днес обаче мисиите, макар и да са успешни, често пъти носят скучни имена като "Марс Риконисънс Орбитър", сложни технически названия или са просто неподходящи. 

Така според някои критици не новият марсоход на НАСА трябваше да се казва "Пърсъвиърънс", а ракетата "Спейс Лонч Систъм", която се строи от Боинг за милиарди долари и все още не е готова за полет. 

На снимката: новият марсоход "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3218-2020-perseverance-rover

[SAlexandrov]

Американският марсоход Кюриосити откри органични вещества, които могат да са показател за живот на Марс

Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода на НАСА "Кюриосити" на 4-ти март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

6 март 2020 г. 18:00 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити", който изучава Червената планета от 2012-та година до ден днешен, е успял да открие интересни органични вещества. Според двама изследователи (Heinz J & Schulze-Makuch D), които са публикували научна статия в престижното списание Astrobiology на 24-ти февруари, тези вещества могат да служат като биомаркери - т.е. да са показател за наличието на живот на Марс. 

Доказателства за съществуването на органични вещества на Червената планета са получени още през 70-те години с пристигането на първите спускаеми апарати на НАСА "Вайкинг". Двата апарата откриват, че в марсианската почва има хлорометан и дихлорометан, но учените не са напълно убедени - те смятат, че веществата могат да са пристигнали на Марс вторично чрез земните космически кораби. Днес обаче се счита, че хлорометанът и дихлорометанът са с марсиански произход и се получават при нагряването на пробите преди техния ГХ-МС анализ. През 2015 г. марсоходът "Кюриосити" потвърди наличието на хлоробензен, с което напълно се затвърди знанието, че на Марс има органика. 

Много по-силно доказателство бе получено през 2018-та година, когато "Кюриосити" установи присъствието на няколко алифатни, ароматни и тиофенови съединения. Именно тиофените са тези вещества, заинтригували изследователите и автори на публикацията в Astrobiology. 

Тиофените представляват ароматни пръстени, съдържащи четири въглеродни атома и един серен атом. На Земята те се срещат във въглищата, необработения петрол, както и в някои строматолити и микрофосили. По принцип тиофените се образуват по небиологичен път чрез процес, наречен диагенеза, при който неорганични серни нуклеофили (напр. сулфиди като H₂S) реагират с органична материя в условията на висока температура. Но изходните вещества в този процес обикновено са с биологичен произход - сулфидите се получават от метаболизма на сулфат-редуциращи бактерии, докато органичната материя представлява биомолекули като липиди или изопреноиди. Заради биологичния произход на изходните вещества, двамата изследователи на статията в Astrobiology смятат, че тиофените могат да се считат за вторични биомаркери. 

Така обаче стоят нещата на Земята. Какъв е произходът на тиофените на Марс, където условията са по-различни? Учените смятат, че съществуват три възможности. Едната е произходът да е метеоритен - т.е. тиофените да са доставени на Червената планета от космоса. Действително някои вещества като бензотиофен и дибензотиофен са откривани в редица метеорити. Другата е тиофените да са получени на Марс чрез абиотична синтеза - например, ако серните нуклеофили бъдат доставени чрез хидротермална подпочвена вода в кратера Гейл, докато органичните вещества са с небиологичен произход. 

Третата възможност е най-привлекателна: ако тиофените са продукт на някакъв тип биологична активност на Червената планета. Днес се знае, че по-голямата част от серните запаси на марсианската повърхност съществуват под формата на ненуклеофилни сулфати. По принцип те могат да се преобразуват в нуклеофилни сулфиди при висока температура (над 120^oC), но в условия на ниски температури процесът може да се осъществява от сулфат-редуциращи бактерии.

Има ли живот на Марс? Двамата изследователи на статията в Astrobiology смятат, че биологичният произход на тиофените изглежда по-вероятен. И все пак все още не могат да се отхвърлят изцяло и небиологичните пътища. За съжаление ясен отговор няма да има още поне няколко години. 

Много недоверчиви хора вярват в конспирации - те смятат, че НАСА умишлено укрива доказателства за извънземен живот на Марс. Но съществена част от тях нямат елементарна представа как работи методиката за откриване на органични вещества. Веднага щом някой човек разбере, че космическа мисия каца на Марс, за да търси живот, в главата му изниква следната картина: ученият дърпа една ръчка, мисията забива детектора в почвата и на компютърния екран светва "има живот" или "няма живот". 

Нищо не е по-далече от истината. За да може почвената проба да бъде подготвена за анализ с газов хроматограф и мас спектрометър, тя първо трябва да се нагрее. Изследователите изучават състава на получените газове, но те съдържат по-дребни молекули, които са продукт на разложилите се при високата температура големи почвени молекули. Вместо да си представяте един учен, който дърпа ръчка и на екрана му светва "има" или "няма живот", по-добре е да си представите една счупена ваза. Изследователският екип трябва да разгледа внимателно парчетата и да подреди пъзела. Но кои парчета са част от пъзела? Една молекула с тегло 28 Da може да е азот, но може и да е въглероден оксид. 

Добавете към това и факта, че Марс е все още непозната планета и има твърде много неясноти пред изследователите. Само допреди десетина години ние не знаехме, че в марсианската почва съществуват перхлорати, дори и да е изучавана в продължение на десетилетия! 

Следващото поколение марсоходи, които ще се отправят към Червената планета, са оборудвани с нов тип инструменти, работещи със съвременни аналитични методи. Например марсоходът "Роузалинд Франклин", част от втората мисия към програма "ЕкзоМарс", притежава прибор на име Mars Organic Molecule Analyzer или MOMA, който чрез по-щадящ аналитичен метод ще може да изучава директно големи молекули. 

Но, както се казва в становище на университета във Вашингтон, "За да получим категорично доказателство за живота на Марс вероятно наистина ще е необходимо да пратим астронавт, който да погледне през микроскопа и да забележи мърдащ микроб". 

За повече информация: Astrobiology

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3219-2020-curiosity-biological-molecules

[SAlexandrov]

Марсоходът Кюриосити изкачи най-стръмния си хълм, с наклон от 30 градуса!

Снимка, заснета от повърхността на Марс на 6-ти март след голямото изкачване. Credits : NASA/JPL-Caltech

8 март 2020 г. 09:00 ч.

Светослав Александров. Нов триумф за американския марсоход "Кюриосити"! На 6-ти март екипите на мисията оповестиха, че марсоходът е успял да изкачи стръмния 30-градусов наклон под платото Грийнхъг. Учените мечтаят за достигането на този регион от години, още от преди кацането на "Кюриосити" в кратера Гейл. Орбиталните наблюдения свидетелствуват, че някога на това място се е оттичала водата от марсианската планина Шарп. 

Още една снимка, заснета от повърхността на Марс на 6-ти март след голямото изкачване. Credits : NASA/JPL-Caltech

Сега инструментите MAHLI и APXS ще започнат изучаването на местностите Галъуей и Ендрю. Първата формация е разположена върху плоската част на пясъчника, където "Кюриосити" понастоящем е паркиран, а втората се състои от устойчиви геологични структури. 

Поредната снимка, заснета от повърхността на Марс на 6-ти март след голямото изкачване. Credits : NASA/JPL-Caltech

Но това, което очакваме ние, обикновените ентусиасти, са най-вече нови снимки на Марс! Сега, след като "Кюриосити" буквално е изкачил връх, ще може да се направят хубави панорамни фотографии на околността. Вижда се съществена част от пейзажа надалече, чак до хоризонта. Изследователите се надяват, че ще успеят да наблюдават известните пясъчни вихрушки, наричани още "прахови демони". И освен това навигационната камера на марсохода ще се опита да наблюдава облаците на Червената планета в късния следобед и ранната утрин.

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3222-2020-curiosity-climbs-mountain

[SAlexandrov]

ОФИЦИАЛНО: Отложиха изстрелването на спускаемата мисия от програмата ЕкзоМарс за 2022 г.

Спускаемият апарат "Казачок" от мисия "ЕкзоМарс-2020". Снимка: Роскосмос

12 март 2020 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. Екипите на Роскосмос и Европейската космическа агенция (ЕКА) решиха, че за успешното изпълнение на спускаемата мисия от руско-европейската програма "ЕкзоМарс" са необходими повече тестове, които да потвърдят надеждността на бордовия софтуер, авиониките и парашутните системи. Като допълнение към това епидемиологичната обстановка на територията на Европа е такава, че правилното провеждане на всички необходими изпитания е силно затруднено. В резултат на това изстрелването бе отложено от 2020 за 2022 г.

Напомням на читателите, че поради факта, че руснаците не разполагат с мощни спирачни ракетни двигатели за спускаемия апарат "Казачок", се налага съществена част от забавянето на скоростта му да бъде осигурено от сложна европейска система с общо четири парашута (за сравнение марсианските спускаеми апарати на НАСА използват само един основен парашут). През 2019 г. системата беше изпитана на два пъти, през май и август, но тестовете и в двата случая завършиха с провал. След неуспехите ръководството на ЕКА се обърна към НАСА за съдействие, като се очакваше парашутите да бъдат изпитани наново тази зима. Сега обаче изпитанията не се очакват да се проведат преди края на март. 

През последните седмици също така изтече информация, че софтуерът също не е в готовност за полет. Една от възможностите, които са се обсъждали, за да може мисията да бъде проведена навреме, е тя да бъде изстреляна без пълния набор от програми, а те да бъдат изпратени дистанционно от Земята по време на пътешествието към Марс. 

Така мисията няма да лети тази година, а през 2021-ва година няма да има руско и европейско присъствие на повърхността на Червената планета...

Ако "ЕкзоМарс" излети през 2022 г., това ще стане в периода между август и октомври. 

За повече информация: ЕКА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3229-2020-exomars-delayed-2022

[SAlexandrov]

Китайската мисия до Марс остава планирана да лети през юли въпреки коронавируса

12 март 2020 г. 12:30 ч. Китай продължава да подготвя своята марсианска мисия, която се състои от орбитален апарат и марсоход, за полет през юли тази година. Коронавирусът не спира космическите планове на Китай, като страната наскоро възобнови изстрелванията си на ракети след като пикът на епидемията отмина. През април предстои изстрелване на прототип на ново поколение пилотиран космически кораб, а през юли е върховото събитие за китайската космонавтика през 2020-та - мисията до Марс.

Преди два дни китайците показаха снимки на наскоро проведения комуникационен тест между марсианския космически кораб и управленския център в Пекин. Очевидно е, че работата продължава да кипи.

Работниците продължават да се трудят, тъй като Китай взема строги мерки да ги предпази от коронавируса - всички те са оборудвани с маски, забранено им е да ползват асансьори, обяд им се сервира в отделни кутии, а офисите подлежат на дезинфекция. 

Работниците, оборудвани с маски, посрещат ракетата "Лонг Марч 5B" на космодрума Уенчан през февруари 2020 г. Ракетата ще изпрати китайската мисия на път към Марс през юли 2020 г. Credit : CASC

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3230-2020-china-mars-mission-on-track

[SAlexandrov]

Галерия: най-новите снимки от марсохода Кюриосити след изкачването на най-стръмния му хълм

14 март 2020 г. 22:00 ч. Преди броени дни съобщих, че марсоходът "Кюриосити" е изкачил най-стръмния си хълм с наклон от 30 градуса! Ето галерия от най-новите снимки, заснети вчера, на 13-ти март.

 

Credits : NASA/JPL-Caltech/MSSS

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3235-2020-14-march-curiosity-latest-photos

[SAlexandrov]

Над 10 милиона имена излитат към Марс през тази година!

28 март 2020 г. 08:00 ч. НАСА оповести, че в рамките на кампанията "Изпрати своето име към Марс", цели 10 932 295 души са се заявили да летят виртуално към Червената планета! Всичките тези имена са били записани посредством лазер на три чипа, които са монтирани на борда на следващия марсоход "Пърсъвиърънс". Марсоходът ще излети през това лято и ще кацне в района на кратера Джезеро на 18-ти февруари 2021 г.

Президентът на ракетната компания ЮЛА (Юнайтед Лонч Алайънс) Тори Бруно потвърди, че полетът към Марс е приоритетен за НАСА и няма да бъде отложен заради коронавируса. Екипът е взел мерки много рано и много агресивно, за да се запази здравето на наземните екипи и да могат да продължат да подготвят марсохода за изстрелване. 

Ако искате да видите дали вашето име е на борда на "Пърсъвиърънс", можете да проверите на този уебсайт : https://mars.nasa.gov/participate/send-your-name/mars2020/find 

Сертификатът на Светослав Александров 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3262-2020-names-to-mars

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс бе оборудван с новите си колелета

6 април 2020 г. 10:25 ч. Екипите извършват окончателната сборка и изпитания преди изстрелването на американския марсоход "Пърсъвиърънс" към Червената планета през юли. Една от последните стъпки бе монтирането на колелетата, както и на парашута, който ще забави спускаемия апарат по време на кацането.

Шестте колелета бяха прикачени на 30-ти март. Макар че през декември марсоходът бе тестван как се движи, това се случи посредством резервните колелета. Сега той е оборудван с последната версия "полетни" колелета. Те са по-големи от тези на днес работещия марсоход "Кюриосити" и имат друг тип грайфери. Промяната в дизайна се наложи след като инженерите установиха, че след години придвижване на повърхността на Марс, колелетата на "Кюриосити" са се захабили по-бързо от очакваното.

На 26-ти март приключи и добавянето на парашута към задния щит на спускаемата капсула.

Напомням на читателите, че "Пърсъвиърънс" ще бъде изстрелян с ракета "Атлас 5" в периода между 17-ти юли и 5-ти август и ще кацне на 18-ти февруари 2021 г. 

От НАСА са взели мерки срещу разпространението на коронавируса. Здравната криза не се очертава да отложи изстрелването на марсохода. 

Източник: НАСА

На снимката: колелетата на марсохода "Пърсъвиърънс". Те са обвити със защитно фолио, което ще бъде премахнато преди изстрелването. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3278-2020-perseverance-gets-new-wheels

[SAlexandrov]

Пробивната къртица на американската мисия ИнСайт продължава да дълбае

16 април 2020 г. 10:10 ч. Екипите на НАСА и Немския аерокосмически институт (DLR) са окуражени от прогреса на американската мисия "ИнСайт", съобщава официалният туитър акаунт на проекта. Стратегията, при която роботизираната ръка натиска немската пробивна къртица, очевидно работи - и тя дълбае надолу. 

Процедурата е деликатна и ръководството на "ИнСайт" внимава, но положителните резултати са налице!

На тази снимка, заснета и получена на 13 март, се вижда, че пробивната машина вече се движи в правилната посока - надолу. Credits : NASA/JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3301-2020-april-insight-update

[SAlexandrov]

Мисията Ал-Амал на ОАЕ отпътува към космодрума за изстрелване към Марс!

На илюстрацията : мисията на ОАЕ "Ал-Амал". Credit : UAE Space Agency

22 април 2020 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. 2020-та година се очертава да е доста интересна по отношение на изучаването на Червената планета, след като бе потвърдено, че през този месец мисията на Обединените арабски емирства (ОАЕ) "Ал-Амал" отпътува към космодрума Танегашима в Япония за своето изстрелване към Марс през юли. 

Преместването на "Ал-Амал" на космодрума се осъществява месец по-рано от планираното заради епидемиологичната обстановка. Това дава време и на специалистите от ОАЕ да получат специални визи, които ще им позволят да посетят Япония въпреки трудната ситуация. След пристигането си на японска земя, инженерите ще трябва да престоят 14 дни в задължителна карантина.

През май ще започне интегрирането на "Ал-Амал" към космическата ракета-носител "H-IIA". Стартовият прозорец се отваря на 15-ти юли, като специалистите имат срок от три седмици да пратят автоматичната междупланетна станция на правилната траектория към Марс.

Напомням на читателите, че мисията на Обединените арабски емирства (ОАЕ) "Ал-Амал" (което означава "Надежда") е една от най-очакваните космически експедиции през 2020-та - това е първата експедиция до Марс от арабска или мюсюлманска държава. Близо 100 инженери от ОАЕ са създали космическия апарат със съдействието на различни университети в САЩ. "Ал-Амал" е орбитална мисия, без спускаем компонент, като общото тегло на космическия апарат е 1 500 килограма и на борда му има три научни инструмента - една камера и два спектрометъра.

"Ал-Амал" е една от трите мисии, които трябва да се отправят към Марс през настоящата година. В ход е подготовката за изстрелването на марсохода на САЩ "Марс 2020", което ще бъде осъществено на 17-ти юли посредством американска ракета "Атлас 5", както и на китайската мисия "Хусин 1". За съжаление китайците не споделят почти никаква информация за състоянието на проекта, но напомням, че в рамките на един месец две китайски ракети претърпяха провали. Тепърва предстои да видим дали авариите ще се отразят на изпълнението на "Хусин 1" и дали ще се наложи двугодишно отлагане. 

За повече информация: Спейсуоч глоубъл

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3308-2020-al-amal-shipping-to-launch-site

[Малоум 2]

On 6.03.2020 г. at 18:10, SAlexandrov said:

Има ли живот на Марс? Двамата изследователи на статията в Astrobiology смятат, че биологичният произход на тиофените изглежда по-вероятен. И все пак все още не могат да се отхвърлят изцяло и небиологичните пътища. За съжаление ясен отговор няма да има още поне няколко години. 

Много недоверчиви хора вярват в конспирации - те смятат, че НАСА умишлено укрива доказателства за извънземен живот на Марс. Но съществена част от тях нямат елементарна представа как работи методиката за откриване на органични вещества. Веднага щом някой човек разбере, че космическа мисия каца на Марс, за да търси живот, в главата му изниква следната картина: ученият дърпа една ръчка, мисията забива детектора в почвата и на компютърния екран светва "има живот" или "няма живот". 

Нищо не е по-далече от истината. За да може почвената проба да бъде подготвена за анализ с газов хроматограф и мас спектрометър, тя първо трябва да се нагрее. Изследователите изучават състава на получените газове, но те съдържат по-дребни молекули, които са продукт на разложилите се при високата температура големи почвени молекули. Вместо да си представяте един учен, който дърпа ръчка и на екрана му светва "има" или "няма живот", по-добре е да си представите една счупена ваза. Изследователският екип трябва да разгледа внимателно парчетата и да подреди пъзела. Но кои парчета са част от пъзела? Една молекула с тегло 28 Da може да е азот, но може и да е въглероден оксид. 

Добавете към това и факта, че Марс е все още непозната планета и има твърде много неясноти пред изследователите. Само допреди десетина години ние не знаехме, че в марсианската почва съществуват перхлорати, дори и да е изучавана в продължение на десетилетия!

https://megavselena.bg/nadezhdi-che-rouvarat-perseveranc-mozhe-da-nameri-znaci-ot-zhivot-na-mars/

Надежди, че роувърът Perseveranc може да намери знаци от живот на Марс

Ново изследване сочи, че делта на река, която се е вливала в кратера Йезеро (Jezero) на Марс – ще бъде дестинацията на следващия роувър на НАСА на Червената планета.

Разнообразните ивици земя, видими и от космоса, разкриват реки, навремето пресичали повърхността на Марс. Учените се питат обаче – за колко време там е текла вода? Достатъчно време, за да запази доказателства за древния живот на планетата, според ново проучване на университета в Станфорд.

Учените предполагат, че кратерът Jezero на Марс – мястото на следващата мисия на НАСА с роувър на Червената планета – може да бъде добро място за търсене на маркери на живота.

Нов анализ на сателитни изображения подкрепя тази хипотеза. Моделирайки продължителността на времето, необходимо за формиране на слоевете на утайката в споменатата делта, депозирана от древна река, докато се излива в кратера, изследователите стигат до извода, че ако животът веднъж е съществувал близо до повърхността на Марс, следи от него биха могли да бъдат уловени в слоевете на делтата.

„Вероятно е имало вода за значително време на Марс и тази среда е била със сигурност обитаема, дори и да е била в определени периоди суха“, според водещия автор Матьо Лапотре, доцент по геоложки науки в Станфордския университет. „Показахме, че утайките се отлагат бързо и че ако има органични вещества, те биха били погребани бързо, което означава, че вероятно биха били запазени и защитени.“

Кратерът Jezero е избран за следващата мисия на роувър на НАСА, отчасти защото мястото съдържа делта, за която на Земята е известно, че ефективно съхранява органичните молекули, свързани с живота. Но без разбиране на скоростите и продължителността на събитията за изграждане на делта, аналогията остава спекулативна.

Новото изследване, предлага насоки за възстановяване на проби, за да се разбере по-добре древния марсиански климат и продължителността на формацията на делтата, която ще изследва роувърът Perseverance на НАСА. Той се очаква да стартира през юли 2020 г. като част от първата мисия за връщане на проби от почвата на Марс.

Проучването включва неотдавнашно откритие, което учените направиха за Земята: Еднонишковите синусовидни реки, които нямат растения над бреговете си, се движат настрани около десет пъти по-бързо от тези с растителност. Въз основа на силата на гравитацията на Марс и приемайки, че Червената планета не е имала растения, учените изчисляват, че формирането на делта в кратера Jezero е отнела поне 20 до 40 години, но вероятно това е ставало с прекъсвания и в крайна сметка е продължило около 400 000 години.

„Една от големите неизвестности на Марс е продължителността на процесите“, казва Лапотре. „Като намерим начин да изчислим скоростта на процеса, можем да започнем да изясняваме самия процес.“

Тъй като реките с меандри най-често се срещат с растителност на Земята, реки без растения до голяма степен липсват. Смятало се е, че преди появата на растенията са съществували само реки, съставени от множество преплетени канали. Сега, след като изследователите знаят как да ги търсят, те са открили напластяващи реки и на Земята, където също няма растения, като например в McLeod Springs Wash в басейна на Тоябе на Невада.

Изследователите също така изчислили, че наводненията и излизанията на водата от коритата на реките, допринасящи за значително натрупване на делта, са били около 20 пъти по-редки на древен Марс, отколкото са на Земята днес.

„Хората все повече мислят за факта, че потоците на Марс вероятно не са били непрекъснати и че е имало моменти, когато всичко е било сухо“, казва Лапотре. „Това е нов начин за поставяне на количествени ограничения за определяне на това колко често потоците са съществували на Марс.“

Откритията от кратера Jezero могат да помогнат на разбирането за това как се е развил животът на Земята. Ако животът някога е съществувал на Марс, той вероятно не се е развил отвъд едноклетъчния стадий, казват учените. Това е така, защото кратерът Jezero се е образувал преди повече от 3,5 милиарда години, много преди организмите на Земята да станат многоклетъчни.

Ако животът някога е съществувал на повърхността, еволюцията му е била спряна от някакво неизвестно събитие, стерилизирало планетата. Това означава, че марсианският кратер би могъл да служи като своеобразна капсула на времето, запазваща признаци на живота, какъвто някога е съществувал и на Земята.

„Да можем да използваме друга планета като лабораторен експеримент за това как животът би могъл да започне някъде другаде или където има по-добър запис за това как животът е започнал изобщо – това всъщност би могло да ни научи много за това как е възникнал живота на Земята“, казва Лапотре , „Това ще бъдат първите образци, които ще получим от почвата на Марс и след това ще върнем на Земята, така че ще е доста вълнуващо.“

...

...

[SAlexandrov]

Най-сетне: Пробивната къртица на мисията на НАСА ИнСайт влезе под повърхността на Марс!

На тази снимка, заснета на 1-ви юни, се вижда, че пробивната "къртица" на "ИнСайт" е най-сетне влязла под повърхността на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

3 юни 2020 г. 20:10 ч.

Светослав Александров. Най-накрая чудесни новини от американската мисия "ИнСайт", която работи на Марс - немската пробивна "къртица" е вече под повърхността! Браво на екипите в САЩ и Германия за чудесно свършената работа! 

Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция извърши успешно кацане на Червената планета на 26-ти ноември 2018-та година. В началото на 2019 г. пробивната машина започна да дълбае, но не успя да напредне и заседна на едно място. След продължителни анализи екипите разбраха, че причината не е в лежаща подпочвена скала, а в неочакваното поведение на марсианския реголит. Вместо да се натрупва около "къртицата" и да осигурява необходимото триене, той се приплъзва настрани и машината се оказва в кухина. Така тя не навлиза навътре, а просто отскача настрани.

Първоначално стратегията на екипите бе да се притисне реголита отгоре посредством роботизираната ръка на "ИнСайт", за да се осигури триене. Но се случи нещо неочаквано - "къртицата", вместо да дълбае навътре, изскочи навън. Най-накрая ръководството на проекта се осмели да дълбае, като подпира пробивната машина директно с роботизираната ръка. Процедурата крие сериозен риск - кабелът може да се прекъсне или капачето на машината да бъде изместено. 

Най-сетне резултатът е налице - "къртицата" е под повърхността. Екипите сега ще се опитат да преценят дали тя ще може да продължи да дълбае, без да е подпирана от ръката - и ако не, какви нови стратегии ще се измислят. 

Напомням на читателите, че целта е да бъде достигната дълбочина от 3 до 5 метра, след което по дължината на канала ще бъдат разположени датчици. Те ще измерват температурните характеристики на марсианската кора, а данните ще позволят на учените да разгадаят геологичната история на планетата. 

За повече информация: DLR

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3393-2020-insight-mole-underground

[SAlexandrov]

Марс Одисей изучи температурните характеристики на марсианската луна Фобос

Шест инфрачервени изображения на марсианската луна Фобос, заснети от мисията на НАСА "Марс Одисей" в периода между 2017 и 2020 г.

В долната част са трите нови, за които става въпрос в настоящата публикация. Credit: NASA/JPL-Caltech/ASU/NAU

9 юни 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Пореден успех за марсианската научна програма на САЩ! Автоматичната междупланетна станция "Марс Одисей" успя да заснеме три нови инфрачервени изображения на луната Фобос, които ще помогнат в разкриването на тайните на нейния произход и еволюция. 

Инфрачервената камера на "Марс Одисей" THEMIS (Thermal Emission Imaging System) може да се използва, за да се измерят температурните вариации на повърхността на Фобос. Тези вариации позволяват на учените да установят химичния състав и физическите свойства на луната. По-нататъшните проучвания биха могли да помогнат на изследователите да решат дебата дали 25-километровият естествен спътник е захванат астероид или представлява древно парче от марсианската кора, изхвърлено от повърхността на Червената планета след астероиден сблъсък.

Напомням на читателите, че "Марс Одисей" е най-старата и все още работеща американска мисия в орбита около Марс. Изстреляна на 7 април 2001 г. посредством ракетата "Делта 2", тя пристига около Червената планета на 24 октомври същата година и работи до ден днешен. Понеже роботизираната експедиция е изпратена в космоса през 2001 г., тя е кръстена в чест на големия научно-фантастичен писател Артър Кларк и неговия роман "2001: Космическа одисея".

Роботизираната станция "Марс Одисей" е предназначена да изучава най-вече повърхността на Марс, но през последните няколко години учените успяват да разработят нов метод, благодарение на който тя може да се обръща, за да насочи камерата си към Фобос.

Първото от трите нови изображения, от 9 декември 2019 г., показва Фобос, когато е във фазата на пълнолуние и по-голяма част от повърхността му е изложена на слънчевите лъчи. Максималните температури са 27 °C. Второто изображение, от 25 февруари тази година, показва Фобос по времето на затъмнение, когато сянката на Марс е напълно закрила повърхността на луната. Така "Марс Одисей" успява да установи най-ниските измерени до този момент температури на Фобос, достигащи до -123 °C. Третото изображение е от 27 март, точно в момента когато Фобос излиза от затъмнение и повърхността му започва да се нагрява.

Всичките изображения на THEMIS са допълнително обработени и оцветени, за да можете да видите какви са вариациите на температурите. Всички без едно са генерирани посредством съчетание с реални снимки от THEMIS във видимата област. Единственото изключение е изображението, направено по време на затъмнение - то е компютърно-генерирано и показва как би изглеждала луната Фобос, ако не се намираше изцяло в сянка.

През следващите месеци ръководството на "Марс Одисей" планира да проведе наблюдения на Фобос докато е във фазите на полумесец, за да могат учените да изследват Луната докато тя се върти около оста си.

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3409-2020-mars-odyssey-new-phobos-views