Отиди на
Форум "Наука"

Роботизирано изследване на Марс


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Марсоходът Опортюнити отбеляза 14 години работа на повърхността на Червената планета

2018-14-years-opportunity-rover.jpg

Снимки, заснети от повърхността на Марс през 2004 г. (горе) и през 2018 г. (долу). И двете снимки са направени от един и същ апарат - марсохода "Опортюнити", който започна своята 15-та година работа на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

28 януари 2018 г. 12:15 ч.

Светослав Александров. На 25-ти януари 2004 година, само броени седмици след кацането на марсохода "Спирит", на повърхността на Червената планета се спуска и неговият брат-близнак "Опортюнити". Планирата мисия на двата марсохода е 90 дни, но както "Спирит", така и "Опортюнити" многократно надвишават това време. "Спирит" за последен път комуникира със Земята на 22-ри март 2010 година. 

А пък "Опортюнити" продължава да функционира и до ден днешен! Сега, когато марсоходът започва своята 15-та година работа на Марс, въпросът продължава да стои: как успява толкова дълго?

Четиринадесет години са наистина много време. През 2004 година не разполагахме с Фейсбук. Имаше Google, но нямаше GMail. Нямаше дори Youtube. Даже MySpace беше съвсем пресен. Въпреки това сайтовете на НАСА бяха широко посещаеми. Снимките от "Опортюнити" се качваха, както и сега, в реално време. 

В началото на 21-ви век беше нормално да разполагаме с компютър със 128 MB RAM. Толкова има компютърът на борда на "Опортюнити", плюс 256 MB флаш памет и специализиран процесор RAD6000 с тактова честота 33MHz. За космическа мисия това е напълно достатъчно - важни са не големите параметри, а стабилността и устойчивост на сурови условия - горещина, студ, радиация. При марсохода "Кюриосити", който е изстрелян през 2011 година и каца през 2012 година на Марс, компютърът използва процесор RAD750 с тактова честота 200 MHz, 256 MB RAM + 2 GB флаш памет за съхраняване на получените данни. Следващият марсоход, който ще лети през 2020 година, има сходни характеристики - 200MHz CPU, 256 MB RAM + 2GB флаш. Оказва се, че тези характеристики са напълно достатъчни. В края на краищата тези компютри няма да се използват за тежки програми и игри, а за работа със специализиран софтуер и съхраняването на данни.

Но ако сложите вашия компютър с модерен процесор от 2017-та и множество ядра, плюс 8-32GB RAM, във фризера и престои там в продължение на няколко дни, той ще спре да работи. Същевременно "Опортюнити" е проектиран да издържа температурни разлики от 100 градуса. Именно това е първият фактор, който позволява на марсохода да работи над 14 години. Електрониките са разположени в специална "топла кутия" - дори и навън да е -96 градуса по Целзий, вътре електронните компоненти са добре защитени. 

Другата причина за дълговечността на "Опортюнити" е недооценяване на метеорологичните условия на Марс. В началото учените смятаха, че не е много вероятно марсоходите да работят над 90 дни, тъй като предполагаха, че марсианските ветрове ще покрият слънчевите батерии с пясък. В реалността условията се оказаха съвсем различни - да, има ветрове, които хвърлят пясък върху слънчевите батерии. Но периодично се появяват и ветрове, които ги почистват.

"Опортюнити" се намира и в областта на марсианския екватор - там условията са много по-благоприятни от тези на север и на юг, където има доста по-сериозни температурни разлики и екстремен климат. За сравнение полярният изследовател "Феникс", който кацна в близост до Северната полярна шапка на Марс през 2008 година, успя да оцелее едва няколко месеца. 

Всеки ден работа за "Опортюнити" е подарък - марсоходът е твърде стар и може още днес или утре да се повреди някой критичен компонент, който да сложи край на мисията му. От друга страна твърдението, че "Опортюнити" е стар и може да се повреди съвсем скоро, го слушаме постоянно от 2005 година насам. Струва ми се, че и през 2018-та година марсоходът ще свърши още много полезни неща, преди да замлъкне окончателно. А дали ще си отиде тази година или по-нататък - предстои да видим! 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2065-2018-opportunity-14-years

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Топлата кутия освен, че е топлоизолирана, разполага и с активно подгряване. Осем радиоизотопни отоплителя осигуряват непобходимата топлина за елетрониката. Всеки един отоплител съдържа 2,7 г (0,1 унция) плутониев диоксид (PuO2), който отдава около 1W топлина.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Марсоходът Опортюнити отбелязва 5000 денонощия работа на Червената планета!

2018-15-jan-4999-sol.JPG

Снимка, заснета от марсохода "Опортюнити" на 15-ти февруари 2018 г. или 4999-тия ден от мисията. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

16 февруари 2018 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Днес, 16-ти февруари, е важен ден за "Опортюнити", който от януари 2004 година изучава повърхността на Марс. Марсоходът днес отбелязва своя 5000-ти марсиански ден или "сол" на Червената планета.

Терминът "сол" се използва, защото едно денонощие на Марс е малко по-дълго от това на Земята - 24 часа, 39 минути и 35.244 секунди.

Постижението е забележително. Предвидената мисия както на марсохода "Спирит", така и на неговия брат-близнак "Опортюнити", е 90 марсиански дни. И двата марсохода надхвърлят многократно това време. "Спирит" работи в областта на кратера Гусев от 2004 до 2010 година, когато засяда в пясъчен капан и преустановява контакт със Земята. "Опортюнити" обаче изненадва всички - той продължава да работи и през 2018 година, без изглед да приключи дейност. Понастоящем марсоходът изучава долината Пърсъвиърънс, намираща се в близост до вътрешния ръб на кратера Индевър. Учените смятат, че тази долина може да е изкопана под въздействието на водата и вятъра в далечното марсианско минало. 

Марсоходът "Опортюнити" държи редица рекорди в космонавтиката. Това е самоходният апарат, изминал най-голямо разстояние на друго небесно тяло - постижението беше отпразнувано през 2014 година, когато марсоходът "навъртя" повече от 40 километра и с това счупи рекорда за изминато разстояние от съветската мисия "Луноход 2" през 1973 година. "Опортюнити" е и най-дълго работилата активна мисия на повърхността на друга планета - стига да не броим американските лунни мисии "Аполо", тъй като някои от техните експерименти (лунните отражатели) продължават да се използват и досега. 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2090-2018-opportunity-5000-sols-mars

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

По случай 5000-те дни на Марс - Опортюнити засне зората на планетата!

2018-15-feb-sunrise-mars.jpg

Марсоходът на НАСА "Опортюнити" направи тази снимка на 4 999-тия марсиански ден (или "сол", 15 февруари 2018 г.) с помощта на панорамната си камера. Това е цветна снимка - по подобен начин би видял изгрева и човек, ако се намираше на марсианската повърхност. Photo credits : NASA/JPL-Caltech/Cornell/Arizona State Univ./Texas A&M

17 февруари 2018 г. 16:20 ч.

Светослав Александров. На 16-ти февруари марсоходът на НАСА "Опортюнити" отбеляза своя петхиляден местен ден работа на Червената планета. По случай важното постижение екипът реши да заснеме марсианския изгрев. 

"Пет хиляди сола след началото на 90-соловата ни мисия, този забележителен марсоход все още ни изненадва на Марс", съобщи ръководителят на мисията Джон Калас от Лабораторията за реактивно движение на американската космическа агенция. 

Марсианските изследователи използват термина "сол" вместо денонощие, тъй като Марс прави една пълна обиколка около оста си за около 40 минути повече време в сравнение със Земята. Една година на Червената планета обаче продължава близо две земни години. НАСА очакваше "Опортюнити" да работи приблизително 90 сола. Специалистите не смятаха, че марсоходът може да оцелее през тежките марсиански зими. И все пак ето го тук - въпреки преклонната си възраст, старият марсиански изследовател продължава да изпраща снимки и ценни научни данни!

До сегашния момент "Опортюнити" е изминал над 45 километра на повърхността на Червената планета. Заснел е приблизително 225 000 снимки и всички те са публикувани онлайн

Източник: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2093-2018-4999-sunrise-mars

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

УСПЕХ: ЕкзоМарс привърши с корекциите на орбитата си около Червената планета посредством триенето в атмосферата!

2018-exomars-ends-aerobraking-website.jp

На илюстрацията: навлизането на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" в горните слоеве на атмосферата, за да коригира орбитата си. Image credit : ESA

21 февруари 2018 г. 17:20 ч.

Светослав Александров. Вчера, 20-ти февруари, беше важен ден за руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", след като бяха подадени команди за повдигане на орбитата и излизане от атмосферата на Марс. С това приключи критичен етап за мисията - т.нар. "еърбрейкинг" - процедура, чрез която автоматичната станция използваше силите на триене и съпротивление с марсианската атмосфера, за да снижи най-високата точка на орбитата си.

Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" беше изстреляна благополучно на 16-ти март 2016 година с руска ракета-носител "Протон-М". През октомври същата година роботизираната станция влезе в силно елиптична орбита около Марс с параметри 200 на 98 000 километра. Тази орбита бе първична - от нея "ЕкзоМарс" не може да провежда научните си задачи. 

Поради това ръководството на мисията бе разработило предварително план за промяната на орбитата. "Еърбрейкингът" е чудесна процедура, понеже разходите за гориво за минимални и Европейската космическа агенция (ЕКА) вече беше добила опит с нея по време на мисията "Винъс Експрес" за изучаване на Венера. Разликата е, че "еърбрейкингът" беше изпробван едва в последните месеци от работата на "Винъс Експрес", през 2014 година. Тепърва предстоеше за европейската космонавтика да се използва процедурата още съвсем в началото на междупланетна мисия. "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" беше предварително създадена с цел да може да се възползва от "еърбрейкинг". 

Официално "еърбрейкингът" при "ЕкзоМарс" започна през март 2017 година... и отне близо 12 месеца. Така днес, близо две години след изстрелването на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", научната програма все още не е започнала. Но това няма значение. Да, планът на специалистите бе доста консервативен. Наистина отне много време. Но е хубаво, че нещата се случиха бавно и безаварийно. Ако поради някаква грешка "ЕкзоМарс" беше въведен в плътните слоеве на марсианската атмосфера и бе изгорял, щеше да е тотална трагедия. "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е съвместна мисия между Европа и Русия. Предишната мисия на Европейската космическа агенция до Червената планета бе изстреляна преди цели 15 години. Руснаците чакаха още по-дълго, за да изучават Марс - те вече имаха две аварии зад гърба си през последните 25 години - на "Фобос-Грунт" през 2011-та и на "Марс 96" през 1996 година. Да, отне цяла година на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" да влезе в окончателната си орбита, но по-добре - днес както ЕКА, така и Роскосмос имат мощна изследователска експедиция около Марс! 

Специалистите бяха направили всичко възможно, за да не се случи катастрофална авария по време на "еърбрейкинга". Компютърът беше програмиран в случай ако височината започне да падне бързо и "ЕкзоМарс" се озовеше в по-плътни слоеве на атмосферата от предвиденото, веднага да се запалят двигателите за спешно повдигане на орбитата. Понякога се случваше "ЕкзоМарс" да лети едва на 103 километра над марсианската повърхност - изключително близо! И въпреки това никога не се стигна до аномалия, която да изправи косите на ръководството на мисията.

Какво следва оттук насетне? Понастоящем "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" се намира в орбита с параметри 200 на 1050 километра. Предстоят още няколко маневри с двигателя, които ще я превърнат в кръгова 400-километрова. Това ще се случи през следващите няколко дни и седмици.

И тогава започва интересното - основната научна мисия! Толкова дълго я чакахме, но вече моментът пристигна. "ЕкзоМарс" е екипиран с камера CaSSIS за заснемане на повърхността с висока разделителна способност. Има два научни комплекса - "АЦС" на Русия и "NOMAD" за търсенето на следи от редки газове в атмосферата - в това число метан. Тези редки газове могат да са показател за биологична или геологична активност. Ето защо смятам "ЕкзоМарс" за най-интересната марсианска програма през последните години - основната й цел да се установи дали има живот на Марс, без да се заобикаля въпроса, без да се говори индиректно за "следи от отминал живот", без да се акцентира само и единствено върху геологията. "ЕкзоМарс" търси живот на Марс и толкоз.

Не на последно място, към "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е монтиран научен комплекс "ФРЕНД" за регистрация и картографиране на потока неутрони от марсианската повърхност. А към него работи и малък дозиметър за изучаване на космическа радиация, построен в България - "Люлин-МО". Така мисията осигурява изключително престижна възможност за работа и на български изследователи.

Сходен инструмент "Люлин-МЛ" ще бъде монтиран и към спускаемата мисия от втората част на програма "ЕкзоМарс", която ще излети през 2020 година. Ако пък тя е успешна, това ще е първият прибор, създаден в България, достигнал до самата повърхност до Марс. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2098-2018-exomars-finishes-aerobraking

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

НАСА ще изстреля през май следващата спускаема мисия до Марс

InSight.jpg

"ИнСайт" е първата мисия на НАСА, която ще изучава вътрешната структура на Марс. Image credit : NASA

24 февруари 2018 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. Ако всичко мине по план, космическата мисия на НАСА "ИнСайт" ще бъде изстреляна през месец май от космодрума Ванденберг в Калифорния. Първоначално изстрелването трябваше да е през 2016 година, но поради неочаквани технически проблеми се наложи двугодишно отлагане. Така през 2016-та видяхме полета само на "ЕкзоМарс", докато стартът на "ИнСайт" се отложи за 2018 година.

"ИнСайт" е мисия от спускаем тип - т.е. ще кацне на повърхността на Червената планета. Спускаемият апарат обаче е стационарен - т.е. ще стои неподвижно, за разлика от сега действащите марсоходи "Опортюнити" и "Кюриосити". Новата мисия се различава от всичко, реализирано до този момент от НАСА по отношение на марсианската си програма. Ето седем характеристики, които отличават "ИнСайт" от предходните спускаеми експедиции.

1."ИнСайт" е първата мисия, която ще изучава дълбочинната структура на Марс

Името "ИнСайт" - на български "прозрение", "вникване", "проникновение", е изключително подходящо. Но то всъщност е съкращение от Interior Exploration using Seismic Investigations, Geodesy and Heat Transport. Метафорично казано "ИнСайт" ще изучава "жизнените показатели" на планетата: пулс (сеизмология), температура (топлинен поток) и рефлекси (радио проучвания).

2. "ИнСайт" ще ни даде ценна информация за планетите като нашата Земя

Земята и Марс са се образували от една и съща първична материя преди повече от 4 милиарда години. Въпреки общия им произход те са поели по съвсем различен път. Защо нямат една и съща съдба?

До този момент ние сме изучавали в дълбочина само една планета - Земята. Но сравнявайки вътрешността на Марс с тази на Земята, учените се надяват да разберат по-добре Слънчевата система като цяло. Може дори да научим нещо повече за извънслънчевите планети и кои от тях биха били подходящи за живот.

3. ИнСайт ще търси за пръв път трусове на Марс

Има ли на Марс земетресения, или по-точно казано, марсотресения? Тепърва предстои да узнаем със сигурност. До този момент сеизмометри са били инсталирани единствено на спускаемите апарати "Вайкинг" през 70-те години на миналия век. Тези сеизмометри обаче не са били съвсем точни, тъй като са се намирали в горната част на апаратите. Сеизмометърът на "ИнСайт" ще бъде разгърнат направо на марсианската повърхност и се очаква да получим по-точни данни.

Засега учените разполагат с някои косвени доказателства за наличието на марсотресения. На Земята земетресенията се получават при движението на тектоничните плочи. На Марс очакваме друг тип тектонична активност - причинена от вулканизъм или пукнатини в марсианската кора. Метеорите също биха могли да причинят сеизмични вълни и "ИнСайт" ще се опита да ги установи.

Чрез изучаването на сеизмичните вълни учените биха могли да извлекат и информация за дебелината на вътрешните слоеве на Червената планета. Т.е. сеизмологията е нещо като рентгенова снимка на Марс. Изследователите смятат, че марсотресенията са не по-силни от 6.0 по скалата на Рихтер, но това е достатъчно, за да се разгадаят много от тайните на планетата. 

4. Това ще е първото изстрелване на междупланетна мисия от Западния бряг на САЩ

До този момент всички междупланетни изстрелвания на НАСА са били провеждани от Флорида. "ИнСайт" обаче ще полети от базата Ванденберг в Калифорния. За старта ще се използва ракета-носител "Атлас V 401". 

5. За пръв път малки спътници от типа CubeSat ще полетят към Марс

Заедно с "ИнСайт" към Марс със същата ракета ще бъдат изведени и два мини-спътника - "Марс Кюб Едно", или "МарКО". Спътниците са от типа CubeSat и са не по-големи от куфар. "МарКО" ще предават данни от "ИнСайт" по време на навлизането в марсианската атмосфера и кацането. Мнозина се надяват, че ако мисията на "МарКО" е успешна, и други мисии от този тип ще се отправят в междупланетното пространство.

6. "ИнСайт" ще ни научи как са се образували марсианските вулкани. 

На Марс има много забележителни вулкани. Сред тях е Тарсис - плато, на което са разположени някои от най-големите вулкани в Слънчевата система. "ИнСайт" разполага със специална сонда, която ще издълбае петметров отвор в повърхността, за да измери за пръв път марсианския топлинен поток. Чрез комбинирането на данните от този прибор с други измервания от "ИнСайт" учените ще научат как енергията, натрупана в планетата, довежда до промени на повърхността.

7. Марс е като машина на времето

Изучаването на Марс ни позволява да пътуваме в далечното минало. Докато Земята и Венера имат тектонична система, която е унищожила по-голяма част от доказателствата за ранната им история, голяма част от повърхността на Червената планета е в статично състояние в продължение на повече от 3 милиарда години. Понеже размерът на Марс е само една трета от този на Земята, планетата съдържа доста по-малко енергия за задвижването на процесите в нейната структура. Марс е "фосилна планета", а много от тайните на еволюцията на Слънчевата система са запечатани вътре в нея. 

Източник: НАСА

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2100-2018-insight-launching-spring

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Марсоходът Кюриосити издълба успешно нов отвор в скала на Марс след повече от година прекъсване

2018-february-curiosity-new-hole.png

На 26-ти февруари "Кюриосити" успя да издълбае нов отвор в скалите на Марс. Това е първият отвор, издълбан от марсохода след като пробивната машина претърпя повреда в края на 2016-та година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

1 март 2018 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. В края на месец февруари марсоходът на НАСА "Кюриосити" успя да издълбае нов отвор в скалите на Марс за пръв път след като пробивната машина спря да работи поради технически проблем.

Новият отвор, направен с тестови цели, е дълбок около 1 сантиметър. Това не е достатъчно, за да се вземе материал за научни изследвания, но е напълно достатъчно, за да се потвърди, че новият метод за дълбаене работи.

Напомням на читателите, че след кацането на "Кюриосити" на Марс през лятото на 2012 година марсоходът използваше пробивната си машина общо 15 пъти, за да издълбае отвори в скалите и да вземе проби, които бяха доставени за по-нататъшен анализ в два от ключовите научни прибори на борда - SAM и CheMin. След това, през декември 2016 година, ключов компонент от пробивната машина престана да работи. Машината използва два стабилизатора, за да може да се застопори към скалите, но повреден мотор пречи на бургията да се разгъва и свива между стабилизаторите.

След месеци усилия ръководството на мисията успя да изкара бургията отвъд стабилизаторите, но проблемите с двигателя продължиха. Имаше ли начин да се възстанови работоспособността на пробивната машина при това положение?

Тук, на Земята, инженерите работиха неспирно, за да измислят решение. Работата протичаше на две смени - включително по празниците и през уикендите. Работата включваше тестове с марсоход, който е почти пълно копие на "Кюриосити", но се намира в наземни условия, за да се изпробват методи и команди, които по-късно ще се приложат на Марс. Сега най-накрая трудът дава първите си плодове. 

"Кюриосити" вече използва цялата си роботизирана ръка, за да изтласква бургията напред, като същевременно прави измервания с датчика за сила. Този датчик беше първоначално монтиран, за да може ръката да спре в случай че претърпи голямо сътресение. Сега марсоходът е програмиран така, че да използва данните от датчика, за да предотврати пробивната машина от това да се приплъзне настрани или да се заклещи в някоя скала.

"Сега дълбаем на Марс почти по същия начин, по който го правите у дома", съобщава Стивън Лий от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "Хората са много добри в центроването на бормашина и го правят почти без да се замислят. Но програмирането на "Кюриосити" да го прави бе предизвикателство - особено ако той не е специално създаден с тази цел".

През следващите дни инженерите ще се опитат да приложат метода и на друга скала. Ако достатъчно материал бъде събран, ще се тества възможността за преразпределянето му и подаването към научните инструменти. Засега в настоящото положение на бургията екипът няма достъп до специалния прибор, който преразпределя пробите. Но и на това предизвикателство инженерите са намерили решение тук, в наземни условия. Предстои да видим дали решението ще проработи в марсиански условия, където атмосферата е по-разредена и гравитацията - по-слаба. 

Източник: НАСА

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2107-2018-curiosity-drills-new-hole

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Европейската автоматична станция Марс Експрес засне марсианските луни на фона на Сатурн

1 март 2018 г. 17:00 ч. Нови, прекрасни снимки на луните на Марс, заснети от "Марс Експрес" станаха обществено достояние днес, след като бяха публикувани от Европейската космическа агенция (ЕКА). На снимките се виждат Фобос и Деймос на фона на Сатурн и някои звезди. 

Напомням на читателите, че луните Фобос и Деймос са изключително интригуващи. Има твърде много неизяснени въпроси относно техния произход и еволюция. Особено Фобос се счита за идеален кандидат за изпращането към него на спускаема или възвръщаема експедиция. Такава експедиция трябваше да е "Фобос-Грунт", която беше изстреляна през 2011 година, но космическият апарат претърпя авария в околоземна орбита. Днес Фобос и Деймос се изучават от орбитални мисии като "Марс Експрес", която наскоро отбеляза 14 години в орбита около Марс.

"Марс Експрес" е първата европейска мисия, която изучава Червената планета. Втората, "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", се реализира съвместно с Русия. Тя пристигна през 2016 година и след дълъг период на корекции на орбитата ще започне скоро основната си научна дейност. 

Източник: ЕКА

2018-mars-express-deimos-saturn.png

Тази снимка на Деймос и Сатурн бе заснета от "Марс Експрес" на 15-ти януари. Photo credit : ESA/DLR/FU Berlin 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2108-2018-mars-express-martian-moons

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Днес отбелязваме две години от изстрелването на роботизираната станция ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър

2016-exomars-launches.jpg

Снимка от изстрелването на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" на 14-ти март 2016 година. Credit : ESA/S Corvaja

14 март 2018 г. 22:00 ч.

Светослав Александров. На днешния ден се навършват две години, откакто руската ракета "Протон-М" изстреля успешно руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". 

Освен това днес отбелязваме и 5 години от подписването на Съглашението за сътрудничество в областта на изследването на Марс и другите планети от Слънчевата система с роботехнически средства между Роскосмос и Европейската космическа агенция (ЕКА).

Съвсем скоро очакваме да пожънем първите плодове от това сътрудничество между Европа и Русия. Преди броени дни беше оповестено, че "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" завърши етапа на снишаване на орбитата си посредством триенето и съпротивлението с марсианската атмосфера - процедура, която носи името "еърбрейкинг". Очакваме да бъде даден ход на официалното начало на редовната научна мисия.

Роскосмос вече съобщава, че на 9-ти март започнаха тестовите включвания и проверки на руския спектрометричен комплекс "АЦС".

"Сега можем да кажем, че "АЦС" е в пълна готовност за изпълнение на научните си задачи", съобщава Александър Трохимовский, един от водещите участници в проекта. "Всички канали работят нормално, данните се предават в оперативен режим".

Вторият руски научен комплекс "ФРЕНД" също започна тестовите изпитания и вече проведе първите си наблюдения на повърхността на Марс.

Напомням на читателите, че основната задача на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е да търси следи от редки газове в марсианската атмосфера като метан, които могат да са показател за наличието на живот. На борда на автоматичната станция, прикачен към "ФРЕНД", работи и построен в България инструмент за изучаване на космическа радиация - "Люлин-МО". 

За повече информация: Роскосмос

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2124-2018-two-years-exomars-launch

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

ЕКА за пръв път тества парашутната система на мисията ЕкзоМарс-2020

2018-exomars-parachute-inflation.jpg

Снимка от тестовото разгръщане на парашута. Photo credit : ESA/I. Barel

29 март 2018 г. 17:45 ч.

Светослав Александров. Европейската космическа агенция (ЕКА) и Роскосмос се готвят за втория етап от реализацията на съвместната програма "ЕкзоМарс" за изучаване на Червената планета. В рамките на първия етап през 2016 година излетя орбитален апарат "Трейс Газ Орбитър", а през 2020 година предстои изстрелването на руска спускаема платформа с европейски марсоход. И при двете мисии има българско участие - на "Трейс Газ Орбитър" в орбита около Марс вече работи инструментът "Люлин-МО", а при втория етап на марианската повърхност ще бъде доставен "Люлин-МЛ". 

Вторият етап от мисията ще е доста по-труден от първия: ще има кацане на Марс и то трябва да е успешно. За да бъде подсигурен успехът, по-рано през този месец ЕКА изпробва парашутната система в района на Кируна, Швеция. 

Ето как се очаква да проработи парашутната система за "ЕкзоМарс-2020":

2020-parachute-sequence.jpg

Photo credit : ESA

Както се вижда, системата е доста сложна и ще се използват цели четири парашута. Пръв ще се отвори мъничкият пилотен парашут с диаметър 4.8 метра. По време на този етап спускаемият апарат ще пътува със свръхзвукова скорост. След това ще се разгърне първостепенният главен парашут с диаметър 15 метра. На тази фаза "ЕкзоМарс-2020" все още ще пътува със свръхзвукова скорост. Когато скоростта падне под тази на звука, ще се разгърне още един пилотен парашут и след него ще се отвори второстепенният 35-метров парашут: най-големият в историята на космонавтиката,  който ще бъде изпратен към Марс.

В рамките на теста през март 2018 година бяха изпробвани последните два етапа от работата на парашутната система. Тя бе вдигната с хеликоптер на височина 1.2 километра над Земята. След освобождаването на системата се разгърна успешно пилотният парашут и 12 секунди по-късно се задейства и 35-метровият парашут.

Всичко приключи благополучно.

Оттук насетне предстои още един критичен тест - цялостно изпробване на всичките четири парашута в близкокосмическото пространство. Парашутната система ще бъде вдигната с балон на височина 30 километра. На тази височина атмосферата на Земята е разредена като марсианската и ще може да се направи почти цялостна симулация на спускането. 

Дано всичко мине наред. "ЕкзоМарс" е изключително обещаваща програма и с помощта на нея Русия и ЕКА ще търсят заедно живот на Червената планета. 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2146-2018-exomars-parachute-tested

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Успех: НАСА изстреля парашут до ръба на космоса, за да тества кацането на следващия марсоход

2018-aspire-launches.jpg

Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA Wallops

31 март 2018 г. 21:00 ч.

Светослав Александров. Тази вечер в 18:19 ч. българско време от космодрума на НАСА Уолопс във Вирджиния излетя успешно суборбиталната ракета "Блек Бранд".

Ракетата благополучно изведе до ръба на космоса (на височина 51 километра) експеримента ASPIRE (Advanced Supersonic Inflation Research Experiment), който включваше разгръщането на свръхзвуков парашут.

Сега, след като полетът е приключил, инженерите на НАСА ще изучат получените данни. Тези данни ще са решаващи за окончателния дизайн на парашута, който ще се използва при кацането на следващия марсоход на НАСА. Марсоходът, част от мисия "Марс 2020", ще лети през 2020 година.

На височина от 51 километра атмосферата на Земята е достатъчно разредена, за да наподобява тази на Марс. Това позволява спускаемият хардуер да бъде изпитан с помощта на малки ракети или височинни балони, преди да бъде изпратен на реална експедиция до Червената планета. 

Източник: NASA Wallops


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2150-2018-nasa-aspire-launches

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Само как ще работи в хиляда пъти по-рядка атмофера, нямам идея. Може би ако е хиляда пъти по-голям, hайде 400, заюото g-то е 40% от земното.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

ЕкзоМарс е в готовност да започне своята основна научна мисия

exomars-in-orbit.jpg

Европейската космическа агенция съобщи, че "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" се намира в правилната научна орбита около Червената планета. Image credit : ESA

9 април 2018 г. 20:30 ч.

Светослав Александров. След дълго чакане моментът на истината за "ЕкзоМарс" настъпи - автоматичната междупланетна станция "Трейс Газ Орбитър" започва своята основна научна мисия!

Днес Европейската космическа агенция (ЕКА) съобщи, че роботизираната станция се е позиционирала успешно в своята окончателна 400-километрова кръгова научна орбита. "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" понастоящем прави една пълна обиколка около Марс за два часа. Необходимо е само да се калибрират научните инструменти, както и да се инсталират някои нови софтуерни приложения, и на научната мисия може да бъде даден ход.

"Ние ще започнем с нашата научна мисия до няколко седмици и сме изключително развълнувани относно това, което първите измервания ще разкрият", съобщава Хокан Сведхем, водещ учен от проекта. "Ние разполагаме с чувствителността да открием редки газове в съвсем дребни пропорции и потенциала да разкрием дали Марс е все още активен днес в биологично или геологично отношение".

Основната задача пред роботизираната експедиция е да се изучат редките газове в марсианската атмосфера - тези, които заемат едва 1% от нейния обем. От особено интересен научен интерес е метанът - газ, който може да се получава поради геологична активност или поради действието на микробиален живот.

Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс" е програма, която се ръководи съвместно от Русия и Европа. Автоматичната станция "Трейс Газ Орбитър" тежи 4 332 килограма и представлява най-тежката машина, установила се в орбита около Марс. На борда й има четири комплекта научни инструменти - европейската камера "CaSSIS" и европейският спектрометър "NOMAD", както и руският спектрометър "АЦС" и руският неутронен детектор "ФРЕНД". Прикачен към ФРЕНД работи и малък прибор, построен в България - дозиметърът "Люлин-МО". 

Източник: ЕКА

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2161-2018-exomars-to-start-science-mission

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Делят ни броени седмици до изстрелването на следващата спускаема мисия към Марс

2018-mars-insight-preparation.jpg

На снимката: спускаемият апарат "ИнСайт" по време на подготовката му за изстрелване към Марс през май тази година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

11 април 2018 г. 16:51 ч.

Светослав Александров. Остават едва няколко седмици до планираното изстрелване на автоматичната междупланетна станция "ИнСайт" към Марс. Стартовият прозорец се отваря на 5-ти май и ще продължи до 8-ми юни. Ако изстрелването бъде проведено на 5-ти май, най-ранната възможна дата, то ще е в часовия интервал между 14:05 и 16:05 ч. българско време. 

Ракетата-носител, която ще изведе "ИнСайт" на път към Червената планета, е "Атлас 5" с ускорителен блок "Центавър". Полетът ще бъде проведен от космодрума Ванденберг в Калифорния. Това е първата междупланетна мисия от Ванденберг, което означава, че милиони жители в западната част на САЩ ще имат за пръв път възможност да наблюдават със собствените си очи изстрелване на ракета в междупланетното пространство.

А пък всички останали ще имаме възможност да гледаме старта на живо през интернет по НАСА ТВ.

"Атлас" е една от най-надеждните ракети-носители на САЩ и от нейния дебют през 2002 година до ден днешен не е претърпяла нито един провал. Минута и осемнадесет секунди след началото на полета ракетата ще премине звуковата бариера. Две минути и 36 секунди по-късно първата степен ще се изключи, а след още шест секунди ще се раздели ускорителният блок "Центавър" със самия "ИнСайт". Първичната 185-километрова паркираща орбита ще бъде постигната 13 минути и 16 секунди след началото на полета. В зависимост от точния час на изстрелването "Центавър" с "ИнСайт" ще останат в тази паркираща орбита между 59 и 66 минути, след което "Центавър" ще направи последен тласък за изпращането на автоматичната станция на правилната траектория към Марс.

Независимо дали изстрелването ще е на 5-ти май или на най-късната възможна дата 8-ми юни, кацането ще е факт на 26-ти ноември в около 23:00 ч. българско време. "ИнСайт" ще трябва да извърши меко спускане в района на равнината Елизиум. Мисията ще изучава вътрешната структура на Марс и получените данни могат да разкрият тайните на най-ранната еволюция на Слънчевата система и възникването на Земята и Луната. 

Източник: НАСА

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2163-2018-insight-launch-preview

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Марс Експрес засне структура на Червената планета, за която не се знае дали е вулкан или кратер

13 април 2018 г. 08:09 ч. Европейската автоматична междупланетна станция "Марс Експрес" засне на 1-ви януари показаната по-долу снимка и тя изобразява формацията Ismenia Patera. Но и до ден днешен учените не знаят каква е първопричината за нейния произход - дали метеорит се е сблъскал в марсианската повърхност или това са отломки от отдавнашен супервулкан.

Напомням на читателите, че "Марс Експрес" е първата успешна мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА), която изучава Марс. Автоматичната станция пристигна благополучно в орбита около планетата на Коледа, 25-ти декември 2003 г., и продължава да работи там до ден днешен. Втората мисия "ЕкзоМарс, която ЕКА координира съвместно с Роскосмос, пристигна в орбита в края на 2016-та и ще започне основната си научна мисия този месец.

Относно Ismenia Patera, има две възможни обяснения, по които работят учените. Едното е, че метеорит е ударил планетата, след което седиментни отломки и лед са нахлули, за да запълнят кратерното дъно. След това кратерът е претърпял колапс, за да се получи неравният терен, който наблюдаваме днес. 

Другата възможност е супервулкан, който е изригнал катастрофално и е отнесъл огромни количества магма. Учените не знаят дали такива могъщи супервулкани са съществували някога на Марс, но планетата притежава много големи структури с вулканичен произход, включително марсианската планина Олимп. 

Източник : ЕКА

2018-mars-express-crater-or-volcano.jpg

Photo credit : ESA/DLR/FU Berlin

 
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Индийската роботизирана станция в орбита около Червената планета засне марсианската планина Олимп

22 април 2018 г. 16:14 ч. Индийската космическа агенция съобщи [източник], че на 18-ти март тази година роботизираната станция "Марсианска орбитална мисия" е заснела успешно планината Олимп. Снимката е била заснета, когато станцията се е намирала на височина 8 387 километра от повърхността, а резолюцията е 436 m/pixel.

Марсианската планина Олимп е най-високата планина на Марс и поне до този момент не е открита друга планина в Слънчевата система, която да е по-висока от нея. Централният връх се извисява на височина 21 287 метра. 

Това ще рече, че в сравнение с Олимп, земният Еверест (8 848 метра) е направо нищожен. Ако някой ден колонизираме Червената планета, марсианските планинари ще имат ново предизвикателство при тях. Но за разлика от Еверест, Олимп не е стръмен - представлява просто лек наклон. Някои изследователи твърдят даже, че този наклон е толкова малък, че човек не би усетил да катери планина до момента в който не стигне до връхната точка.

На долната снимка от 18-ти март се виждат и облаци в региона на планината.

Марс със сигурност притежава едни от най-внушителните геологични формации. На планетата се намира страховит каньон с дълбочина 8 километра - Валес Маринерис. Ако Еверест например лежеше на дъното на Валес Маринерис, той щеше съвсем леко да стърчи отгоре. 

2018-olympus-mons-isro.png

Photo credit : ISRO

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2184-2018-mom-olympus-mons

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Блестящо начало за руско-европейската изследователска мисия ЕкзоМарс - получихме първата снимка от новата научна орбита!

2018-15-april-korolev-crater.jpg

Тази снимка на кратера Корольов на Марс бе заснета от руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" на 15-ти април 2018 г. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS

26 април 2018 г. 17:25 ч.

Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която е създадена в резултат на сътрудничеството между Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА), изпрати своите първи снимки от своята нова научна орбита. Това бе съобщено на страниците на ЕКА днес.

Роботизираната експедиция пристигна в 400-километрова кръгова орбита преди броени седмици, за да може да започне своята основна научна мисия, свързана с търсенето на редки газове. Тези газове биха могли да са показател за биологична или геологична активност на Марс.

Горепосочената снимка бе заснета на 15-ти април от камерата "CaSSIS" на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Камерата бе активирана на 20-ти март, след което беше тествана преди основната й мисия да започне на 28-ми април. 

"Ние препратихме софтуера към инструмента в началото на тестовата фаза и след няколко дребни проблема, инструментът е в добро състояние и готов да работи", съобщава ръководителят на камерата Николас Томас от Бернския университет в Швейцария. "Ние целим да автоматизираме получаването на снимките. Веднага щом го постигнем, ще можем да разпределяме бързо данните към научната общност за анализ".

Екипът отново подчертава, че планира да публикува снимки от камерата редовно. Напомням на читателите, че през 2016 година администраторът на сайта Светослав Александров взе интервю от Николас Томас (източник), според което стана ясно, че плановете са всички снимки да се публикуват в рамките на три месеца от тяхното получаване. Така имаме увереност, че няма да се повторят пиар гафовете от предходни мисии на ЕКА като "Розета" до кометата Чурюмов-Герасименко. 

Спектрометрите също започнаха своята основна мисия на 21-ви април. Те ще трябва да работят и да събират данни в продължение на дълъг период, преди да се направят ясни заключения - особено във връзка с редките или все още неоткрити газове в марсианската атмосфера. Такива газове биха заемали по-малко от 1% от състава на атмосферата. Най-вече ще се търси метан - газ, който е свързан с биологична или геологична активност. В случай че метан бъде установен от някой спектрометър, камерата "CaSSIS" веднага би заснела снимки, за да се направи характеристика от какво място произлиза този газ и евентуално да се отговори на въпроса дали произходът му е от дейността на живи организми или не. 

Напомням на читателите също така, че "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" бе изстреляна успешно на 14-ти март 2016 година с руска ракета-носител "Протон-М" и ускорителен блок "Бриз-М". Станцията пристигна успешно в орбита около Марс през есента на 2016-та година, а през по-голямата част от 2017-та година беше заета с това да коригира орбиталните си параметри посредством процедура на триене и съпротивление с марсианската атмосфера - т.нар. "еърбрейкинг". В началото на 2018-та "еърбрейкингът" приключи благополучно и оттук насетне научната програма започва! "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" има четири комплекта научни инструменти - два руски: "АЦС" и "ФРЕНД", и два европейски: "NOMAD" и камерата "CaSSIS". На борда на станцията, прикачен към "ФРЕНД" работи и построен в България уред за измерване на космическа радиация - "Люлин-МО".

През 2020 година ще бъде изстреляна втората мисия от програма "ЕкзоМарс", която ще включва руска спускаема платформа и европейски марсоход. Тя също ще има българско участие. 

Източник: ЕКА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2190-2018-exomars-starts-science-missions

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Тъжна новина за ЕкзоМарс: напуснала ни е Вики Ролоф, млад учен от екипа на камерата

28 април 2018 г. 10:40 ч. Изключително тъжна новина за "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която научихме днес чрез официалния Туитър акаунт на камерата CaSSIS (източник). Напуснала ни е Вики Ролоф (1984-2018) - млад учен, работещ по CaSSIS. Тя бе докторантка на ръководителя на проекта : д-р Николас Томас от Бернския университет в Швейцария. През последните месеци поддържаше акаунта на камерата в Туитър и разговаряше със всеки, който се интересуваше от работата на мисията. 

След смъртта й през февруари акаунтът в Туитър останал без поддръжка. Това обяснява защо той бе неочаквано тих и не отговаряше на въпроси и коментари. Едва тези дни екипът на "ЕкзоМарс" е успял да възвърне контрола над него... и да ни съобщи тъжната новина. 

2018-15-april-korolev-crater.jpg

Тази снимка на кратера Корольов на Марс бе заснета от руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" на 15-ти април 2018 г. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2192-2018-exomars-sad-news

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Само 20% шанс времето да е благоприятно за изстрелването на ИнСайт в събота

3 май 2018 г. 12:30 ч. Метеоролозите предричат само 20% вероятност за хубаво време при изстрелването на ракетата "Атлас 5" с мисиите "МарКО" и "ИнСайт" в събота, на 5-ти май от 14:05 ч. българско време. Това се съобщава на страниците на НАСА.

5-ти май е най-ранната възможна дата за полет. Стартовият прозорец ще продължи до 8-ми юни, когато е най-късната възможна дата "ИнСайт" да полети към Марс 

InSight.jpg

Credit : NASA

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2198-2018-20-percent-chance-weather-insight

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

НАСА ще изпрати хеликоптер към Марс по време на следващата мисия през 2020 година

2020-mars-helicopter.jpg

Първият хеликоптер, специално предназначен за полети на друга планета, ще се отправи към Марс през 2020 година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

13 май 2018 г. 18:15 ч.

Светослав Александров. НАСА ще изпрати хеликоптер към Марс - това е окончателното решение на агенцията! 

Хеликоптерът ще бъде прикачен към марсохода като част от мисията "Марс 2020". Тя ще бъде изстреляна след две години посредством ракетата "Атлас 5". Никога досега не е изпращан хеликоптер към друга планета, тъй че рискът е голям. Важно е да се знае обаче, че от успеха или неуспеха на хеликоптера не зависи успеваемостта на цялостната мисия. Научните задачи ще бъдат изпълнявани от марсохода. Хеликоптерът е просто технологичен демонстратор. В случай, че успее, това ще е голям напредък за по-нататъшното планиране на пилотирани експедиции. Някой ден бъдещите марсиански изследователи ще имат нужда от роботизирани разузнавачи и дронове, които да проправят пътя към целите им. 

Трудно е да се направи хеликоптер за Марс. Атмосферното налягане е само 0.6%, а както се знае, дори земните хеликоптери трудно достигат до високите части на земната атмосфера, тъй като там въздухът е разреден. Рекордът за достигната височина от хеликоптер на Земята е 12 километра. 

За да може марсианският хеликоптер да проработи, той трябва да е изключително лек. Учените от НАСА са успели след множество промени на дизайна и тестове да го докарат само до 1.8 килограма. Витлата му ще се въртят с 3 000 об/мин, около десет пъти повече в сравнение с тези на земните хеликоптери. 

Има и още един проблем. На Земята всеки може да управлява безпилотните си хеликоптери-дронове с дистанционно управление. Но Марс се намира на разстояние няколко светлинни минути от нас. Управлението в реално време не е възможно. Поради това хеликоптерът ще е екипиран с автономни системи, които ще позволяват разчитането и интерпретирането на команди от Земята. После безпилотната мисия ще лети напълно самостоятелно.

Да се надяваме, че ще успее. Ако хеликоптерът полети в небето на Марс, камерите му ще покажат забележителни гледки! 

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2209-2018-nasa-sends-helicopter-mars-next-mission

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Роботизираната мисия ИнСайт коригира за пръв път курса си на път към Марс

insight-cruising.jpg

Така изглежда спускаемата мисия "ИнСайт" днес, на път към Червената планета. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

24 май 2018 г. 14:30 ч.

Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "ИнСайт", която беше изстреляна успешно на 5-ти май, направи своята първа и най-важна корекция на курса към Марс. Двигателите се запалиха на 22-ри май в продължение на 40 секунди, насочвайки "ИнСайт" точно към Червената планета. 

Причината, поради която тази маневра се наложи, е свързана с факта, че нито една ракета не изстрелва космически апарати директно към Марс. Не че не е възможно - възможно е, но ако ракетата се насочи направо към планетата, има опасност върху нейната повърхност да паднат горните степени, които не са достатъчно добре стерилизирани. Така съществува шанс Марс да бъде замърсен нежелателно със земни бактерии, които някой ден ще объркат изследователите, търсещи живот. Ракетата "Атлас 5" изстреля "ИнСайт" по траектория, която умишлено пропуска планетата. Така се подсигурява, че нито една част от ракетата няма да стигне до Марс, а "ИнСайт" може да коригира допълнително курса си.

В рамките на полета са планирани максимум шест корекции на курса. Ако всичко мине по план, "ИнСайт" ще кацне на повърхността на Марс на 26-ти ноември. Кацането на Марс е много сложна процедура, а за да бъде успешно (което никак не е гарантирано), спускаемият апарат трябва да влезе на точното място в атмосферата под точния ъгъл. 

Основната задача на "ИнСайт" е да изучава дълбочинната структура на Марс. Ако всичко по време на кацането мине благополучно, на самата повърхност ще бъде разгърнат много чувствителен сеизмометър, който трябва да намери доказателства за наличието на земетресения (по-точно казано, марсотресения). Чрез изучаването на сеизмичните вълни учените биха могли да извлекат информация за дебелината на вътрешните слоеве на Червената планета. 

Източник: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2224-2018-insight-corrects-course-mars

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Руско-европейската роботизирана станция ЕкзоМарс засне Южния полюс на Марс

2018-exomars-photographs-south-pole.jpg

Слоести структури в областта на Южния полюс на Марс. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS

4 юни 2018 г. 16:51 ч.

Светослав Александров. Горната прекрасна снимка беше заснета от камерата CaSSIS на руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" на 13-ти май 2018 г.

Полюсите на Марс притежават огромни ледени шапки, които силно напомнят на земните полярни шапки в Гренландия и Антарктика. Тези шапки са съставени най-вече от воден лед, който е структуриран под формата на слоеве, съдържащи променливо количество прах.

Благодарение на масивни каньони, които пресичат слоестите наноси, орбитални космически мисии като "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" могат да разгадаят и вътрешната структура на слоевете. Имаме и красиви вариации на яркостта и цветовете, които ясно се подчертават от цветните филтри на камерата CaSSIS. Снимката е така заснета, че да бъдат подчертани светлият лед в долната част и оранжевият пясък в горната.

Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" беше изстреляна успешно на 14-ти март 2016 година и влезе в орбита около Червената планета на 19-ти октомври същата година. През 2017-та станцията коригираше орбитата си посредством триенето и съпротивлението с марсианската атмосфера, като процедурата отне цяла календарна година. През тази пролет на 2018-та официалната научна мисия вече започна. На борда на роботизираната станция работи и построен в България инструмент "Люлин-МО" за изучаване на космическа радиация. 

Източник: ЕКА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2239-2018-exomars-photographs-south-pole-mars

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Марсоходът на НАСА Кюриосити засне нови прекрасни снимки на марсианския пейзаж

4 юни 2018 г. 17:00 ч. Днес вниманието на космическите ентусиасти бе приковано от последните снимки, направени от американския марсоход "Кюриосити". Снимките бяха заснети на вчерашния ден, 3-ти юни 2018 г. с помощта на камерата Mastcam: Left. 

На снимките ясно се виждат далечните хълмове до ръба на кратера Гейл. 

Напомням на читателите, че "Кюриосити" бе изстрелян успешно през ноември 2011 година и пристигна на повърхността на Марс през август 2012-та година. От тогава до сега марсоходът продължава да работи, да събира научни данни и да снима красотите на Червената планета. 

2018-3-june-mars-scene.jpg

2018-3-june-mars-scene-1.jpg

Credits: NASA/JPL-Caltech/MSSS

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2240-2018-curiosity-gale-crater

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!