Роботизирано изследване на Марс

[SAlexandrov]

Марс Експрес откри нови три езера от течна вода под повърхността на Червената планета

На илюстрацията: изучаване на вътрешния строеж на Марс посредством радара MARSIS на европейската космическа мисия "Марс Експрес". Image credit : ESA

30 септември 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Мисията на Европейската космическа агенция "Марс Експрес", която от декември 2003 г. до ден днешен изучава Червената планета, направи ново важно откритие. Посредством радарния инструмент MARSIS бяха намерени три нови подповърхностни езера с течна вода. Находката увеличава шансовете на планетата да има живот.

Напомням на читателите, че първите доказателства за наличието на подповърхностна течна вода пристигнаха през 2018-та година. Тогава, по време на изучаването на региона Ultimi Scopuli, където на повърхността се простират множество слоеве от воден лед, бяха получени данни от MARSIS, свидетестващи за наличието на езеро от течна вода на 1.5 километра във вътрешността на марсианската кора.

Междувременно група изследователи, търсещи подповърхностни водоеми в арктическите региони на Земята, разработиха нов метод, който улеснява анализа на радарните измервания. Екипът на "Марс Експрес" реши да адаптира тази технология към MARSIS. Това надмина всички очаквания - стана възможно да се установи точният размер на откритото през 2018 г. езеро. Оказа се, че то е дълго 30 километра и широко 20 километра.

Но каква изненада, когато бяха намерени още три езера, дълги няколко километра! 

Откритието е изумително - на такава дълбочина във вътрешността на Марс температурите падат до -100° C. Така че как е възможно водата да е в течно агрегатно състояние? Изследователите смятат, че тя е изключително солена, вероятно наситена с перхлорати (т.е. соли на перхлорната киселина). За наличието на перхлорати на Марс знаем още от 2008 г., когато те бяха открити от полярната марсианска мисия "Феникс", а по-късно тяхното присъствие бе потвърдено и на други места на планетата. 

Ако искаме да потвърдим дали на Червената планета има живот или не, тези водоеми представляват идеалното място да се направят проучвания. За съжаление една евентуална бъдеща мисия трябва не просто да кацне на повърхността на планетата, но и да дълбае във вътрешността - при това на дълбочина от километър и половина, че и повече. А всички се сещаме какво се случва с последния спускаем апарат на НАСА "Феникс", който кацна на Марс през 2018-та. Изминаха близо две години, преди учените да адаптират пробивната му машина съобразно марсианските условия и тя най-сетне да почне да дълбае. При това трябва да бъде достигната дълбочина от два до пет метра. А тук говорим за километри... 

Дори и на Земята изучаване на подледниковите езера е свързано с предизвикателства. Вероятно най-интригуващо е езерото Восток в Антарктида, заровено на 4 километра под леда. Тепърва предстои да се спусне сонда директно в него, която да вземе проби от водата и седиментите на дъното му. Понеже езерото Восток е изолирано от останалите части на Земята в продължение на милиони години, счита се, че то може да е дом на екзотичен и непознат живот. 

За повече информация : ЕКА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3583-2020-three-new-lakes-mars

[SAlexandrov]

Защо няма открития от индийската мисия около Марс? Дебатът продължава.

Марс и неговата атмосфера, заснети от индийската "Марсианска орбитална мисия". Photo credit : ISRO

10 октомври 2020 г. 16:00 ч.

Светослав Александров. През 2014 година индийската космическа програма сътвори история, след като автоматичната междупланетна станция "Марсианска орбитална мисия" пристигна около Червената планета и така Индия се превърна в първата азиатска държава, постигнала това. Днес, шест години по-късно, роботизираният апарат продължава да работи. 

Но след толкова време вниманието се насочва към един друг факт - и той е, че мисията почти не е допринесла за обогатяване на познанието ни за Марс. Към ден днешен от нея са публикувани само 27 научни статии - и повечето от тях касаят инженерни описания на инструментите, а не реални данни от планетата. За сравнение американската мисия "Мейвън", която също пристигна в околомарсианска орбита през 2014-та, е направила множество открития (най-вече свързани с това как Марс губи атмосферата си), а общият брой научни статии възлиза на повече от 500.

Този факт не остана незабелязан от местните космически ентусиасти и в края на септември анализаторът Джатан Мехта написа подробна статия по въпроса. Тъй като индийците се гордеят с постиженията си и не обичат да показват космическата си програма в негативна светлина, на 1-ви октомври се появи контра-статия от С.М. Ахмед и Аниндия Саркар, в която, макар и авторите да не отричат, че "Марсианска орбитална мисия" е постна откъм научни постижения, изказват тезата, че проблемът не е свързан толкова с практиките на индийската космическа агенция ISRO, колкото с други фактори. Самият Ахмед е работил по първата лунна мисия на Индия "Чандраян 1".

В статията си Саркар и Ахмед подчертават някои от причините "Марсианска орбитална мисия" да не генерира толкова открития, колкото хората очакват. Eто кои са те: 

1. Максимално допустимият полезен товар за научни инструменти на борда е бил едва 15 килограма, поради това, че мисията е трябвало да лети с лекотоварната ракета "PSLV". Индия се е сдобила с по-мощни ракети като "GSLV-Mk2" и "GSLV-Mk3" едва на по-късен етап.

2. Всички инструменти на борда на "Марсианска орбитална мисия" работят. Проблемът е в това, че датчикът за метан е чувствителен както към метана, така и към въглеродния диоксид. Що се касае до спектрометъра MENCA, той може да провежда изследвания само докато се намира в горните слоеве на атмосферата на Марс. Орбитата на индийската междупланетна станция обаче е твърде висока. Евентуални измервания от MENCA могат да се очакват в края на мисията, когато горивото на борда свърши и космическият апарат започне повече да се доближава към планетата.

3. Големите успехи на космическата програма на САЩ се дължат на факта, че американската наука се твори в университетите. Де факто те изготвят научните инструменти, а доцентите и професорите правят открития. Същото се отнася вече и за модерен Китай. Но състоянието на индийските лаборатории и университети е трагично, като повечето от тях не разполагат с нужните средства за сериозни проучвания. В Индия учените са около 200 на 1 милион - много по-малко от тези в САЩ, Китай и дори в Италия. Поради това сравнението между количеството на американските и индийските открития би било нечество. 

Мехта не се съгласява с тези точки и той написа опровержение по темата. 

Анализаторът оспорва твърдението, че Индия не е разполагала с по-мощна ракета за нуждите на марсианската си програма. Ракетата "GSLV Mk2" провежда първия си оперативен полет само два месеца след старта на "Марсианска орбитална мисия", след което лети отново през 2015 и 2016 година. Ако космическата агенция е била решила да отложи полета на марсианската експедиция за следващия стартов прозорец, нямало да е проблем да се използва "GSLV Mk2". Индия също така притежава опит да изстрелва амбициозни мисии с чисто нови ракети - например "Чандраян 2" излита през 2019 г. по време на първата оперативна мисия на "GSLV Mk3", така че оправданието не е особено убедително.

По втората точа, Мехта подчертава, че ако метановият датчик не може да различава метана от другите газове, което от своя страна принуждава индийската космическа агенция да използва прибора за картографиране на албедото, то в такъв случай имаме провал по отношение на първоначалната цел. Последната научна статия, свързана с инструмента, е публикувана през 2018 г., а оттогава са минали две години, че и повече. Къде са откритията от новите данни? Що се касае до MENCA, абсурдното оправдание изумява анализатора - ако този прибор може да прави измервания само от ниска орбита, докато тази на "Марсианска орбитална мисия" е висока, защо не е избран подходящ инструмент за тази орбита? Или защо орбитата не е съобразена с нуждите на MENCA?

Тук авторът отново сравнява практиките в САЩ с тези в Индия. Какви цели ще преследват американските мисии, това го решават специални комитети, планиращи науката за десетилетие напред. В Индия доскоро действал комитет на име ADCOS, за който няма почти никаква инфромация на сайта на космическата агенция. Мехта също така научил, че ADCOS впоследствие е бил разформирован и на негово място бил назначен друг комитет на име APEX. Отново няма никаква информация на сайта на агенцията освен бегло споменаване за съществуването на комитета, а какво остава за десетилетни планове...

Относно тъжното състояние на индийските институти, анализаторът твърди, че това по никакъв начин не оправдава индийската космическа агенция. Тя е могла да потърси сътрудничество с чуждестранни космически агенции или университети - по същия начин, по който е била организирана дебютната индийска мисия до Луната "Чандраян 1" през 2008 година и която е притежавала множество чуждестранни прибори (вкл. български - "РАДОМ-7"). 

А на страниците на КОСМОС БГ ще продължа да следя как се развива дебатът. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3595-2020-india-mom-where-are-discoveries

[Малоум 2]

Технологичен напредък:

https://megavselena.bg/termoyadren-dvigatel-mozhe-da-zakara-astronavti-do-mars-za-tri-meseca/

Термоядрен двигател може да закара астронавти до Марс за три месеца

Ultra Safe Nuclear Corporation (USNC) е проектирала нов термичен ядрен двигател, който може да превози астронавти до Марс само за три месеца – и обратно на Земята за същия период от време.

Използвайки керамични микрокапсули с високо пробно гориво с ниско обогатен уран (HALEU), термоядрения двигател на USNC може да намали пътуването наполовина дори от съществуващите сега оптимистични оценки.

„Проблемът е да се произведе ядрен реактор, който е достатъчно лек и достатъчно безопасен за използване извън земната атмосфера – особено ако космическият кораб е с екипаж“, обясняват от USNC.

Термичната ядрена енергия за задвижване е стара идея. Докато оръжията вече са термоядрени, други приложения са останали в експерименталния етап и след това са били изоставени, но те все още се проучват и това продължава десетилетия. Тези конструкции използват удивителната топлина, генерирана от ядрена реакция, за да изтласкат ракета със скорости, приближаващи се до сферата на Star Trek в сравнение с това, което използваме днес. И те контрастират с традиционните химически ракети, където химически горива, като течен кислород се използват, за да направят нещо по-скоро като свръхмощен двигател работещ на изкопаеми горива.

 

Министерството на енергетиката на САЩ установи, че горивото HALEU е по-малко опасно, отколкото би могло да бъде боравенето с ядрени материали. Космическата радиация вероятно е далеч по-лоша и тя е огромна бариера за всяко хипотетично пътуване на Марс.

Реакторът в ядрено-топлинния двигател на USNC е много подобен на дизайна, който захранва предстоящите енергийни микрореактори. Това не е случайно. Въпреки че USNC е категорично разделен на USNC-Tech и USNC-Power, с различно ръководство и цели, корпоративните „ултра безопасни“ цели и дизайн се споделят. И двата отдела използват гориво HALEU, а керамичният корпус на реактора е безопасен при много високи температури.

„Ключът към дизайна на USNC-Tech е съзнателното припокриване между наземните и космическите реакторни технологии“, заяви изпълнителният директор на USNC-Tech Паоло Веннери. „Това ни позволява да използваме напредъка в ядрените технологии и инфраструктурата от наземните системи и да ги приложим към нашите космически реактори.“

USNC-Tech казва, че двигателят му осигурява двойно повече тяга от химическия двигател и поради капсулираното ниско обогатено гориво е по-стабилен от предишните ядрени топлинни проекти. Това е ключово, защото химическите ракети просто стават все по-големи, но това има определени граници, които вече са доближени.

„Изградихме технологията за неядрена тяга до пълната дълбочина на нашето възможно разбиране и следващата стъпка нагоре от това плато ще изисква нещо различно. Днес все още е трудно да си представим, че това е нещо различно от ядрено задвижване,“ казва Паоло Веннери.

...

...

 

[SAlexandrov]

НАСА и в ЕКА са в готовност да доставят на Земята проби от Марс

На илюстрацията: възвръщаемата ракета излита със събраните проби към околомарсианска орбита. Image credit : NASA/JPL-Caltch

10 ноември 2020 г. 20:40 ч.

Светослав Александров. В рамките на следващите две десетилетия може би човешки крак ще стъпи на Марс, но преди да дойде този дългоочакван миг, на Земята трябва да бъдат доставени проби от марсианската почва и скали в роботизиран режим. Това ще се случи в рамките на сложна програма, включваща изстрелването на три мисии. Първата от тях вече излетя през това лято и е на път към Червената планета - експедицията на американския марсоход "Пърсъвиърънс". 

Напомням на читателите, че през октомври мисията на САЩ "Озирис-Рекс" събра проби от астероида Бену, а през този месец очакваме възвръщаемата китайска мисия "Чанг'e 4" да излети към Луната. Но двупосочният полет до Марс и обратно е много по-сложна задача. За тази цел Щатите си сътрудничат с Европейската космическа агенция (ЕКА) и отговорностите по доставката на марсиански проби на Земята са споделени. 

Както вече съобщих в началото на публикацията, първата мисия е тази на "Пърсъвиърънс" и тя вече е преполовила разстоянието до Марс. Очаква се марсоходът да кацне на марсианската повърхност през февруари. Той е екипиран със сложна машина за пробиване на марсианската кора и с контейнери за съхраняване на пробите. Това вероятно е най-чистият и най-щателно стерилизираният хардуер, изпратен някога в космоса.

Контейнерите с почвата и скалите ще бъдат оставени на повърхността, откъдето ще се прихванат от бъдещ марсоход на ЕКА. Европейският марсоход ще извози пробите към специална ракета, построена от НАСА. Тя ще ги изстреля в околомарсианска орбита, а там те ще бъдат захванати от орбитален апарат, конструиран от Европейската космическа агенция. Орбиталният апарат ще прехвърли пробите във възвръщаема капсула, построена от НАСА, а тя ще кацне на Земята през 30-те години.

Планът изглежда добре обмислен и фактът, че първата мисия е вече в ход, показва, че има воля от страна на САЩ и Европа. И въпреки това инициативата е подложена на сериозна критика.

"Изглежда, че се опитват да превърнат проекта за доставката на проби от Марс в програма за работни места", твърди Робърт Зубрин, основател на влиятелната неправителствена организация Марсианско общество. "Има твърде много дейности и всеки ще може вечно да работи по тях. Инициативата ще сработи за всички, освен за тези, които действително искат да получат проби, тези, които искат да свършат и други научни задачи, както и данъкоплатците".

Критиката изглежда резонна, още повече, че между първата мисия "Пърсъвиърънс", която излетя през това лято, и последната, която ще достави пробите от Марс на Земята, ще минат поне 10 години. През това време новият кораб на Илон Мъск "Старшип" вероятно ще бъде напълно готов и ще прави редовни курсове между планетите от Слънчевата система. 

За повече информация: НАСА, ЕКА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3641-2020-10-nov-msr-update

[SAlexandrov]

Американската мисия Мейвън разкри защо Марс се е превърнал в пустиня

На илюстрацията: така може би е изглеждал Марс в миналото, когато е бил покрит с океани. Image credit : NASA Goddard

13 ноември 2020 г. 23:45 ч.

Светослав Александров. През последните две десетилетия поредицата от роботизирани мисии, изпратени към Червената планета, успяха да потвърдят, че в далечното минало тя е била покрита с океани и е притежавала нужните условия за развитието на живот. Но защо планетата се е превърнала в днешната сурова и студена пустиня?

През 2014 г. НАСА изпрати към Марс експедицията "Мейвън", която и досега изпраща полезна научна информация. Днес изследователите, свързани с мисията, публикуваха поредните открития, които обясняват как е изчезнала марсианската вода. Виновни се оказват ветровете и праховите бури.

Оказва се, че водните молекули се издигат много по-високо в атмосферата, отколкото доскоро се считаше за възможно. Там те лесно се разрушават под влиянието на заредените частици.

"Ние бяхме изненадани да открием вода толкова нависоко в атмосферата", твърди Шейн Стоун от Лунната и планетарна лаборатория към Аризонския университет. "Измерванията, които получихме, можеха да бъдат направени само от "Мейвън", докато преминаваше през марсианската атмосфера високо над повърхността на планетата".

Посредством масспектрометъра на "Мейвън", Стоун и неговият екип измерваха съдържанието на водните йони във високите въздушни слоеве в продължение на повече от две марсиански години. Оказа се, че водните пари са в много по-голямо количество, когато над южното полукълбо е лято. През това време Марс се намира най-близо до Слънцето и се разразяват прахови бури.

Силните ветрове и праховите вихрушки през топлите лета помагат да вдигнат водните молекули в най-горните части на марсианската атмосфера, където се разпадат на кислород и водород. Откритието е изненадващо - доскоро учените смятаха, че водата се задържа съвсем близо до повърхността по същия начин, както е и на Земята. 

Изследователите установиха, че по времето на глобалната прахова буря през юни 2018 г. (същата, която погуби марсохода "Опортюнити") концентрацията на водните пари е нараснала 20 пъти. Стоун и колегите му изчислиха, че в хода на бурята Марс е загубил също толкова вода, колкото планетата нормално губи в рамките на цяла марсианска година (т.е. две земни).

"Уникалното за това откритие е, че то ни предоставя нов път, по който водата напуска марсианската атмосфера и който не смятахме че съществува", съобщава геологът Меди Бена. "Това ще промени фундаментално нашите преценки за това колко бързо водата изчезва днес и колко бързо е изчезвала в миналото".

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3644-2020-maven-mars-water

[SAlexandrov]

Американският марсоход Кюриосити откри странни скали на Марс - вероятни метеорити

Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка на 6-ти декември, а в центъра се вижда потенциален метеорит. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

12 декември 2020 г. 21:31 ч.

Светослав Александров. През последните няколко седмици китайската мисия "Чанг'e 5", която изучава Луната, е на фокус сред космическите новини. Но нека не забравяме, че на Червената планета марсоходът на САЩ "Кюриосити" изпълнява сложна програма, свързана с изкачването на планината Шарп. В началото на декември екипът на мисията оповести, че роботизираният апарат е открил няколко скали, които не приличат на останалите в околността. 

"Кюриосити" се е натъкнал на скалите, докато се е изкачвал към Пясъците на Форви - огромно дюнно поле, което учените познават от орбиталните снимки на Марс.

Счита се, че новооткритите скали представляват метеорити. Другата възможност е да произхождат от различни местности на планината Шарп и затова да са нетипични. "Кюриосити" вече снема спектралните характеристики на скалите. Ако наистина става въпрос за метеорити, спектрите ще имат строго определен профил. 

Снимка на най-забележителната скала, кръстена "Остров Даваар", е показана на снимката в началото на публикацията.

Ето снимки и на останалите потенциални метеорити:

Credits : NASA / JPL-Caltech

За повече информация: НАСА 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3703-2020-curiosity-meteors

[SAlexandrov]

Прекрасните пролетни ветрила на Марс, заснети от мисията на НАСА Марс Риконисънс Орбитър

12 декември 2020 г. 22:00 ч. При нас зимата вече чука на прага, но нищо не ни спира да си помечтаем за идната пролет, за която се надяваме, че ще настъпи в един по-спокоен и добър свят. По случая искам да ви покажа едно прекрасно явление, което се случва на Марс - пролетните "ветрила", които наскоро бяха заснети от американската мисия "Марс Риконисънс Орбитър". 

Ето как се случва това явление - със затоплянето на времето в областта на полярните шапки на Червената планета въглеродният диоксид, който е натрупан под повърхността, сублимира. По време на този процес се изхвърля голямо количество пясък. Посоката, към която ще се устреми пясъкът, зависи от тази на духащия вятър и често пъти при това навяване се образуват интересни форми, наподобяващи ветрило.

Фотографията бе направена от "Марс Риконисънс Орбитър" на 27-ми април тази година и публикувана наскоро в уебсайта на камерата HiRISE.

За повече информация: НАСА 

Снимка на красивите "ветрила", заснети от "Марс Риконисънс Орбитър". Натиснете тук, за да я свалите в по-голям размер. Photo credit : NASA/JPL/Arizona

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3704-2020-mro-spring-fans

[SAlexandrov]

Навръх празниците: марсоходът на НАСА Кюриосити достигна дюнно поле

Снимка, изпратена от марсохода на НАСА "Кюриосити" на 23-ти декември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

25 декември 2020 г. 12:15 ч.

Светослав Александров. Американският марсоход "Кюриосити" посрещна Коледа, активно изучавайки Червената планета! Два дни по-рано, на 23-ти декември, той успя да достигне обширно дюнно поле, наречено от изследователите Пясъците на Форви. 

Това поле е дълго около километър и широко близо 400 метра. "Гледките над него са забележително сценични", съобщава Абигейл Фрейман, която работи като планетарен геолог в Лабораторията за реактивно движение към НАСА. 

В понеделник екипът на "Кюриосити" начерта 10-дневен план за работа, който ще бъде изпълнен автоматично от марсохода до приключването на празниците. Нещо повече - по думите на Фреймън част от зададените понеделнишки команди ще се приведат в действие чак когато настъпи новата 2021-ва година. 

Ето някои от другите снимки на Пясъците на Форви, заснети от навигационните камери на марсохода:

Credits : NASA/JPL-Caltech/MSSS

Навигационните камери правят черно-бели снимки на околностите на Червената планета, за да може "Кюриосити" да избягва препятствия. Но марсоходът е екипиран и с научни камери, които са в състояние да заснемат цветни фотографии. Вчера, на Бъдни вечер, първите цветни снимки на Форви вече започнаха да пристигат на Земята и ето някои от тях, обединени в рамките на по-голямо мозаечно изображение:

Натиснете тук, за да свалите изображението в пълен размер. Credits : NASA/JPL-Caltech/MSSS/Kevin Gill 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3728-2020-curiosity-reaches-dune-field

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Кюриосити засне детайлни снимки на марсианските пясъци

4 януари 2021 г. 15:30 ч. На 2-ри януари 2021 г. започнаха да пристигат новите фотографии от марсохода "Кюриосити", заснети по време на празничната му научна програма. 

"Кюриосити" щракна тези снимки от района на обширното дюнно поле, известно под названието Пясъците на Форви, където той пристигна малко преди Бъдни вечер. За това вече писах на страниците на КОСМОС БГ на 25-ти декември. 

Повечето от фотографиите са заснети от навигационните камери на "Кюриосити" - т.е. черно-бели, направени с цел избягването на препятствия. Пристигнаха обаче и изображения от инструмента Mars Hand Lens Imager (MAHLI) - научна камера, която може да заснема микроскопски снимки на пясъците и скалите на Марс. Ето една от тях:

Детайлна снимка на пясъците на Марс, заснета от марсохода "Кюриосити" на 2-ри януари. Източник - на този линк. Photo credit : NASA / JPL-Caltech / MSSS / Kevin M. Gill

Ето и част от фотографиите, направени от навигационните камери:

Credits : NASA/JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3737-2021-curiosity-sands-forvie

[SAlexandrov]

ИнСайт се отказа от по-нататъшното дълбаене на Марс

14 януари 2021 г. 20:45 ч. Немският екип, създал пробивната машина "HP3", монтирана към американската мисия на Марс "ИнСайт", се отказа от по-нататъшно дълбаене. Това бе съобщено днес на сайта на американската космическа агенция.

Въпреки многобройните усилия, въпреки натиска от роботизираната ръка и заравянето на машината посредством допълнително изкопан грунд, напредък няма. На 9-ти януари беше направен последният опит, но след 500 удара с чука, "къртицата" не се движи напред.

"Ние опитахме всичко, с което разполагаме, но планетата Марс и нашата героична "къртица" се оказаха несъвместими", съобщава ръководителят на проекта Тилман Спон от Немския аерокосмически институт. "За щастие успяхме да научим много неща, които ще повлияят благоприятно по-нататъшните мисии за дълбаене под повърхността".

Важно е да подчертаем: това не е провал на настоящата мисия. Немската пробивна машина, както и американската автоматична станция "ИнСайт", са напълно изправни и всички системи работят нормално. Става въпрос за новоовоткрито свойство на марсианския грунд, който няма аналог със земните почви. В научно отношение мисията е успешна - направено е ново откритие за Марс и учените тепърва ще се мъчат да обяснят защо грундът е такъв, а не инакъв. 

Като допълнение към това ръководството на НАСА е научило нови методи, чрез които може да се управлява роботизираната ръка и да се използва като помощно средство - нещо, което неизбежно ще повлияе планирането на бъдещи експедиции.

Мисията "ИнСайт" е довела и до откритието на над 480 "марсотресения" посредством чувствителния си сеизмометър. 

Източник: НАСА

Тази снимка от повърхността на Марс бе заснета на 24-ти февруари 2020 г. от мисията на НАСА "ИнСайт". Photo credits : NASA/JPL-Caltech

https://www.space-bg.org/portal/2014-10-24-21-14-43/3754-2021-nasa-dlr-give-up-digging

[SAlexandrov]

Дели ни по-малко от месец до кацането на американския марсоход Пърсъвиърънс на Червената планета

 

На илюстрацията: марсоходът "Пърсъвиърънс" се спуска към повърхността на Марс чрез ретроракети и въздушен кран. Image credit : NASA

24 януари 2021 г. 16:40 ч.

Светослав Александров. Съдбовният ден за американската мисия "Пърсъвиърънс" е 18-ти февруари, а часът е 22:55 българско време. В този миг най-сложният и най-тежък марсоход, построен от човешка ръка, ще достигне повърхността на Червената планета. Това ще е неизбежен факт, защото пътешествието е точно пресметнато, а мисията бе изстреляна още през лятото на 2020-та. Тъй че голямата въпросителна не е "кога", а "как" - дали "Пърсъвиърънс" ще се озове на Марс в непокътнат вид или под формата на купчина безполезно желязо. Кацането на марсианската повърхност е една от най-сложните процедури в човешката космонавтика, а гаранция за успех няма.

Самата агенция се старае да не ни залъгва с очаквания и ни напомня на уебсайта си, че от всички световни опити за достигане на Марс, повече от половината са завършвали с провал. И това е истина, която винаги трябва да я имаме предвид. Вярно - НАСА се е справяла доста по-успешно в сравнение с останалите агенции, като днес на Червената планета работят две американски мисии - "Кюриосити" и "ИнСайт". Но и Щатите имат своите провали - през 1999 г. марсианската програма на страната претърпя троен крах със загубата на орбиталната мисия "Марс Клаймит Орбитър", както и спускаемите "Марс Полър Лендър" и "Дийп Спейс 2".

Множеството неуспехи в опитите да се кацне на Марс е довело до това журналистът Доналд Неф да измисли Великия галактически таласъм - митично чудовище, което живее на планетата и се храни с останките от човешки апарати. Извън шегата, някои хора продължават да вярват, че извънземните са тези, които саботират земните опити да се достигне марсианската повърхност.

Но истинската причина кацанията на Марс да са толкова трудни е прозаична - тя се дължи на тънката атмосфера на планетата.

Именно тази атмосфера причинява главоболия на инженерите. По-добре щеше да е, ако я нямаше. Както, например, е случаят с Луната - за да се кацне на естествения ни спътник се използват само спирачни ракетни двигатели. Ако ли пък Марс имаше плътна атмосфера, подобна на тази на Земята или на Венера, щеше да бъде още по-лесно - можеше да се използват само топлинни щитове и парашути.Но атмосферното налягане в близост до повърхността на Марс е около 600 паскала - само 0.6% от това на Земята. Въздушният слой е достатъчно плътен, за да се налага използването на топлинни щитове и парашути.

Но само те не могат да забавят достатъчно спускаемите апарати. Затова трябва да се използва и допълнителна омекотяваща система - напр. ретроракети или амортизиращи въздушни възглавници. Крайният резултат е, че спускаемият апарат е комплексен - и всичко трябва да сработи перфектно, за да може кацането да е успешно. Освен това инженерите не разполагат с много време - от момента на навлизането в горните слоеве на марсианската атмосфера до достигането на повърхността минават само 7 минути. За да сварите едно яйце до твърдо са нужни 10-15 минути - т.е. един готвач разполага с повече време, за да си свари яйце, отколкото един инженер, който иска неговият апарат да кацне на Марс. В рамките на тези 7 минути всички системи трябва да се активират в точното време. Само малко отклонение ... и апаратът ще се превърне в купчина безполезно желязо!

Профилът на кацане на "Пърсъвиърънс". Image credit : NASA

За да подсигури успеха си, НАСА се осланя на вече изпробваните технологии по време на кацането на "Кюриосити" през 2012 година. Както сами можете да забележите от горната схема, голяма част от методологията при кацането на "Пърсъвиърънс" е същата, както и тогава. За началните етапи при навлизането в атмосферата ще се разчита на топлинен щит, след което ще се разгърне парашут. Преди самото съприкосновение с повърхността ще се използват ретроракети, след което специален "небесен кран" ще спусне меко марсохода. 

И все пак има някои новости, които добавят известен риск. Такава например е технологията Range Trigger, която цели да прецизира местоположението. Напомням на читателите, че основната цел на марсохода "Кюриосити" бе да изучава слоестия терен на планината Шарп. Макар че кацането му през 2012-та бе успешно, марсоходът се озова твърде далече от тази цел и се наложи в продължение на няколко години да пътува по суша, което в крайна сметка доведе до увреждане на колелетата. Сега НАСА си е поставила за задача кацането на "Пърсъвиърънс" да е съвсем точно до желаната локация в кратера Джезеро. Предишните успешни мисии на САЩ са разгръщали парашута си веднага щом е била постигана подходящата за това скорост, но това е добавяло несигурност при определянето на местоположението. Сега компютърът на "Пърсъвиърънс" ще измерва скоростта и ще преценява колко е далече от крайната цел. Ако скоростта на космическия апарат е твърде голяма и съществува риск да прелети над целевия терен, парашутът ще бъде разгърнат рано. Ако "Пърсъвиърънс" е още далече от терена, разгръщането ще се осъществи по-късно. 

Стига софтуерът да сработи и кацането да е успешно, при това точно там, където учените желаят, ползите ще са огромни. Но ако нещо се обърка и мисията се провали, разочарованието ще е неописуемо. 

Ние обаче стискаме палци лошите сценарии да се разминат. "Пърсъвиърънс" трябва да достави на Марс няколко уникални прибора. Сред тях е MOXIE - инструмент, който може да генерира кислород от въгледвуокисната атмосфера на планетата. Това е важна стъпка напред към по-нататъшното усвояване на марсианската повърхност посредством пилотирани експедиции. Ще бъде доставен и експериментален безпилотен хеликоптер. 

"Пърсъвиърънс" е и първата космическа мисия от 70-те години на миналия век, която активно ще търси следи от отминал живот на Марс. За последно с астробиологически задачи се занимаваха роботизираните експедиции "Вайкинг", които кацнаха на планетата през 1976-та година. Последващите мисии като тези на "Спирит", "Опортюнити", "Кюриосити" и "Инсайт" бяха изцяло геологически. 

Не на последно място, марсоходът ще изпълни началната фаза от по-нататъшната доставка на марсиански скали на Земята за по-нататъшното изучаване в наземни лаборатории. Засега "Пърсъвиърънс" просто ще установи кои са интересните скали, след което ще ги опакова в стерилни контейнери. След няколко години контейнерите ще бъдат събрани от европейски марсоход, който ще ги прехвърли към възвръщаема ракета и оттам ще започнат пътешествието към родната ни планета. 

Като изключим спонтанно падналите на Земята метеорити от Марс, никога досега марсиански скали не са били доставяни от космическа мисия и изучавани пряко от учените. Все пак напомням, че през декември китайската експедиция "Чанг'e 5" кацна на Луната, събра скали и грунд от естествения ни спътник, след което се върна с тях на Земята. Същият месец се завърна и японската мисия "Хаябуса 2" с материал от астероида Рюгу. А пък два месеца по-рано американската мисия "Озирис-Рекс" успешно кацна на астероида Бену, колекционира проби и ще ги достави през 2023-та. 

Време е да положим началото и на възвръщаемите мисии до Марс. "Пърсъвиърънс" е една добра първа стъпка в тази посока. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3766-2021-perseverance-landing-preview

[SAlexandrov]

Броени дни преди пристигането: китайската мисия Тянвън-1 засне Марс за пръв път!

Снимка на Марс, заснета от китайската мисия "Тянвън 1". Photo credit : CNSA

5 февруари 2021 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Китайската автоматична междупланетна станция "Тянвън-1" засне своята първа снимка на Марс! Това се случи броени дни преди мисията да се установи в околомарсианска орбита. 

Към настоящия момент "Тянвън-1" е пропътувала близо 465 милиона километра след изстрелването си на 23-ти юли до ден днешен. Самото пристигане в орбита около Червената планета е насрочено за 10-ти февруари. Според информацията, публикувана на страниците на Синхуа, всички системи на борда на станцията работят нормално. Днес, на 5-ти февруари, тя извърши благополучно своята четвърта корекция на полета. 

Напомням на читателите, че "Тянвън-1" е комплексна мисия, която се състои от орбитален отсек, спускаем апарат и марсоход. Кацането няма да последва незабавно след установяването в околомарсианска орбита, а е планирано за месец май. В случай че всичко мине наред, спускаемият отсек ще се примарси в равнината Утопия. Това е същият регион, в който през 70-те години на миналия век кацна успешно американската роботизирана станция "Вайкинг-2".

Гаранция за успех няма, като държа да напомня, че от всичките опити за достигане на Червената планета, почти половината завършват с авария. "Тянвън-1" е само една от трите мисии, които очакваме да пристигнат в района на Марс през този месец. Първа ще е арабската орбитална станция "Ал-Амал", която ще се озове в околомарсианска орбита на 9-ти февруари, а след това на 10-ти февруари ще последва "Тянвън-1". Американският марсоход "Пърсъвиърънс" ще извърши директно кацане на Марс на 18-ти февруари, без предварително да влиза в орбита. 

Февруари е най-натовареният месец през 2021-ва година що се касае до междупланетните мисии. Освен трите пристигания около Марс, на 20-ти този месец американската сонда "Паркър" ще прелети край Венера, а ден по-късно "Джуно", друга мисия на НАСА, ще извърши поредното си сближение с Юпитер. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3785-2021-china-tianwen-first-photo-mars

[SAlexandrov]

ОАЕ ще излъчи на живо пристигането на мисията Ал-Амал в орбита около Марс

5 февруари 2021 г. 17:31 ч. ОАЕ ще излъчи на живо пристигането на първата арабска мисия в орбита около Марс на 9-ти февруари. 

Очаквайте предаването в реално време на този линк: https://www.emiratesmarsmission.ae/live/ 

Достигането на околомарсианска орбита ще се случи в около 17:41 ч. българско време. Половин час преди това двигателите на космическия апарат ще се запалят. Те трябва да работят непрекъснато не по-малко от 27 минути, за да може маневрата да е успешна. През по-голямата част от това време "Ал-Амал" няма да е в контакт със Земята, така че напрежението е гарантирано. 

Както напомня ръководството на мисията, шансът за успех възлиза на около 50%. Близо половината от всички роботизирани експедиции, изпратени към Червената планета, са аварирали.

Но в случай че "Ал-Амал" се превърне благополучно в изкуствен спътник на Марс, ползата за науката ще е огромна. Ръководството на мисията е поело ангажимент да сподели всички получени данни с човечеството. 

"От Ден 1-ви на този проект, посоката, която получихме от правителството, е да споделим данните от тази мисия открито, с всички, без ограничения", съобщава Омран Шараф от космическия център Мохамед Бин Рашид. "Винаги сме имали намерение да бъдем отворени по отношение на събраните данни от космическата мисия". 

Схема на полета: 

На илюстрацията : мисията на ОАЕ "Ал-Амал". Credit : UAE Space Agency

https://www.space-bg.org/portal/2014-10-24-21-14-43/3786-2021-uae-live-mars-arrival

[SAlexandrov]

Започва се: три космически мисии пристигат на Марс до 10 дни!

На илюстрацията: арабската мисия "Ал-Амал" пристига в орбита около Марс утре, на 9-ти февруари. Image credit : UAE Hope Mars Mission

8 февруари 2021 г. 19:00 ч.

Светослав Александров. Безспорно любимите ми мигове в космонавтиката са тези, които са свързани с емоциите покрай пристигането на нови мисии на Марс. Фактът, че това се случва само веднъж на две години, че шансовете за успех са приблизително 50 на 50, показва, че изследването на Червената планета не е за хора със слаби сърца. 

В рамките на близките 10 дни общо три мисии ще пристигнат на Марс - арабска, китайска и американска. Арабската "Ал-Амал" и китайската "Тянвън-1" трябва да се превърнат в изкуствени спътници на планетата съответно на 9-ти и 10-ти февруари. Американският марсоход "Пърсъвиърънс" ще извърши директно кацане, без да навлиза в орбита, на 18-ти февруари. Стига китайското пристигане около Червената планета на 10-ти да е успешно, през май може да последва и спускане на първия китайски марсоход на марсианската повърхност. 

В идеалния случай, след като десетте дни отминат, ще отпразнуваме три успеха. В не чак толкова идеалния - някои от мисиите ще претърпят аварии (все пак, както подчертах, шансът за успех на всяка от тях е около 50%). Кошмарният сценарий, който е също толкова реалистичен, колкото и идеалният, би означавал авария и на трите роботизирани експедиции. За последен път такъв кошмар се случи през 1999 г., когато аварираха автоматичните станции на НАСА "Марс Клаймит Орбитър", "Дийп Спейс 2" и "Марс Полър Лендър".

"Това може да е сърцераздирателна работа", споделя британският учен Колин Уилсън за Гардиън. "Имах два научни прибора на две предходни мисии до Марс - на британския спускаем апарат "Бийгъл" и на европейския "Скиапарели". И в двата случая бях в контролния център, вкопчен в креслото си, по време на тяхното спускане. И в двата случая сондите се разбиха". 

Най-лесна е задачата на арабската мисия "Ал-Амал", която ще достигне околомарсианска орбита в 17:41 ч. българско време на 9-ти февруари. Улеснението идва от това, че "Ал-Амал" няма спускаем компонент, а ще работи само като изкуствен спътник. Но това не значи, че маневрата за пристигане ще е тривиална. Двигателите на автоматичната станция трябва да работят в продължение на 27 минути в напълно автоматизиран режим, без помощ от Земята.

"Това е сериозно репетирана, проектирана, тествана маневра", съобщава Сара Ал Амири, министър на високите технологии към ОАЕ. "Но никога не сме използвали двигателите в продължение на 27 минути. Ще изразходим половината от горивото на борда". Тя описва своите чувства преди утрешния ден като смесени - хем се чувства комфортно, хем некомфорно, хем се тревожи, хем не се тревожи, съобщава уебсайтът Спейс Нюз.

Други са оптимистично настроени. "Космическият апарат е в много добро състояние", съобщава Пийт Уитнъл, програмен мениджър към мисията "Ал-Амал" в Колорадския университет, САЩ. Напомням на читателите, че ОАЕ са създали роботизираната експедиция с американски технологии и с помощта на американски специалисти. "Аз не мога да си представя да сме по-подготвени, отколкото сме сега. Щастливи сме да имаме един здрав космически кораб. Всичко изглежда отлично към настоящия момент. Аз съм оптимист". 

И ако за арабския свят това е първият опит за достигането на Марс, за Китай ще е втори. Напомням на читателите, че предната китайска мисия бе прикачена като вторичен полезен товар към руската експедиция "Фобос-Грунт" през 2011 година. Но "Фобос-Грунт" претърпя провал скоро след изстрелването и с това провали и китайската сонда. Днес китайците се мъчат да достигнат до Червената планета сами - без руснаците.

За разлика от арабския проект, който включва само орбитален апарат, китайската роботизирана станция "Тянвън 1" е комплекс от орбитален апарат, спускаем апарат и марсоход. На 10-ти февруари ще е само пристигането в орбита. Едва ако то е успешно и всичко е наред, до няколко месеца ще последва и кацане. 

Най-трудна е задачата на НАСА. Марсоходът "Пърсъвиърънс" няма да влиза първо в орбита около Марс, а ще извърши директно кацане посредством сложна система от топлинен щит, парашут и специална ретроракетна платформа, наречена "небесен кран". Благодарение на тази платформа марсоходът ще бъде спуснат меко на марсианската повърхност посредством въжета.

Технологията е проработила веднъж - при кацането на "Кюриосити" през 2011 година, така че учените на САЩ имат натрупан опит. И все пак са налице някои новости, в това число е променен методът на отварянето на парашута, което ще се случи по-рано или късно в зависимост от отклонението от целта. Тези новости добавят сериозен риск. 

Стискаме палци ... и чакаме! 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3789-2021-three-missions-arrive-mars

[SAlexandrov]

Космическите мисии до Марс в периода 1988 - 1999 - обобщена статистика

9 февруари 2021 г. 11:15 ч. Преди да започне днешният маратон с новите мисии, които очакваме да пристигнат на Марс, нека да ви напомня с пример защо изучаването на Червената планета е толкова трудно. Вижте тази статистика от всички марсиански мисии, изстреляни в периода между 1988 и 1999 година. Проведени са общо десет роботизирани експедиции. От тях само две са успешни - американските "Марс Глобъл Сървеър" и "Марс Патфайндър". Руската "Фобос 2" постига частичен успех. Всички останали са пълен провал. 

Причините за провалите са комплексни. В случая с "Фобос 1" е допусната софтуерна грешка, която е довела до деактивацията на двигателите за контрол на ориентацията. В случая с "Марс 96", друга руска мисия, провалът настъпва още при изстрелването - второто запалване на горната степен "Блок-Д" не е осъществено по план. Японската мисия "Нозоми" претърпява множество проблеми - по време на първичното ускоряване към Марс се поврежда един от клапаните на двигателите, а няколко години по-късно, когато след дълго криволичене около Слънцето траекторията е коригирана, слънчево изригване съсипва електронните компоненти. 

Тук е и куриозната загуба на "Марс Клаймит Орбитър", когато са объркани метричните с имперските мерни единици - един от най-известните провали в историята на НАСА. 

В някои от случаите така и не става ясно какво точно се е объркало - "Марс Обзървър" преустановява контакт със Земята само три дни преди пристигането през 1993 г., "Марс Полър Лендър" не е оборудван със системи за предаване на информация по време на самото кацане през 1999 г., а "Дийп Спейс 2" са импакторни микросонди, които по незнайна причина не преживяват сблъсъка с Марс. 

Червената планета не прощава грешки - надяваме се, че новопристигащите мисии са достатъчно добре тествани, а наземното ръководство е предвидило всичко, което би могло да се случи. Но гаранция няма. 

Източник : Уикипедия

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3790-2021-failures-between-1988-1999

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Мисията на ОАЕ Ал-Амал пристигна в орбита около Марс!

На илюстрацията: арабската мисия "Ал-Амал" запалва двигателите си за навлизане в околомарсианска орбита. Photo credit : UAE Space Agency 

9 февруари 2021 г. 18:45 ч.

Светослав Александров. Исторически момент за арабския свят! Тази вечер мисията на Обединените арабски емирства (ОАЕ) "Ал-Амал" пристигна успешно в орбита около Марс, с което страната се превърна в петата космическа сила, достигнала Червената планета с космически апарат след САЩ, СССР, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Индия. 

Двигателите на "Ал-Амал" се запалиха в 17:30 ч. българско време и работиха 27 минути - толкова време беше необходимо, за да може автоматичната междупланетна станция да забави скоростта си и да се превърне в изкуствен спътник на Марс. Тъй като радиосигналът пътува (макар и със скоростта на светлината) до Земята за 11 минути, ръководството на експедицията потвърди началото на маневрата в 17:41 ч., а окончателното потвърждение за успех получихме в 18:15 ч. 

ОАЕ организираха специално телевизионно предаване, на което показаха пристигането на "Ал-Амал" около Червената планета на живо.

Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция "Ал-Амал", която е широка 2.37 метра, дълга 2.90 метра и с тегло 1 500 килограма, е построена в САЩ съвместно от екип от 150 емиратски и 200 американски инженери и учени. Конструкцията е осъществена в Лабораторията по атмосферна и космическа физика към Колорадския университет, САЩ. Емиратите са похарчили за реализацията на роботизираната експедиция около $200 милиона, като в тази сума се включват и разходите по изстрелването, но не и по изпълнението на научната програма.

Основните научни цели на експедицията са свързани с разгадаването на загадките на марсианската атмосфера. "Ал-Амал" ще разследва какви са механизмите, по които водородът и кислородът напускат горните атмосферни слоеве и отлитат в космическото пространство. Това ще помогне в разкриването на мистерията защо атмосферата на Марс е изтъняла, а планетата се е изменила. В миналото марсианската повърхност е била топла и покрита с океани, а днес е студена пустиня.

На борда на автоматичната междупланетна станция са монтирани три построени в САЩ научни прибора:

ЕXI (Emirates eXploration Imager) - това е основната камера на мисията. Тя е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър.

EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) - този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той ще изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата.

EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) - ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той ще изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета.

ОАЕ е държава, която сравнително отскоро проявява космически амбиции. За пръв път Емиратите участваха в спътниково изстрелване през 2009 година, когато си партнираха с южнокорейска компания. Първият спътник, построен самостоятелно от арабската страна, бе изпратен в космоса през 2018 г. и той носи името "ХалифаСат".

Пристигналата днес около Марс експедиция на ОАЕ е роботизирана, но страната притежава и пилотирана космическа програма, която се осъществява в сътрудничество с други държави. През септември 2019 г. на борда на руски кораб "Союз" бе изстрелян първият астронавт на Емиратите, който се казва Хаззаа Ал Мансури. Астронавтът прекара на МКС около седмица. Амбициите на Емиратите са някой ден да изпратят човек на Червената планета. 

Напомням също така, че "Ал-Амал" е първата от трите мисии, които пристигат на Марс през този месец. След днешния успех още утре очакваме позиционирането и на китайската мисия "Тянвън-1" в околомарсианска орбита, а на 18-ти февруари на марсианската повърхност ще кацне марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс". 

За повече информация: уебсайта на "Ал-Амал"

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3791-2021-al-amal-enters-mars-orbit

[SAlexandrov]

Космически експерт: нека не забравяме, че мисията на ОАЕ е построена в Колорадо

9 февруари 2021 г. 21:15 ч. Днес за пръв път космически апарат на ОАЕ "Ал-Амал" (б.прев. - "Надежда") влезе в орбита около Марс - забележително постижение за арабската държава. На фона на празненствата, американски журналист и космически експерт напомни, че мисията е построена в Колорадо, САЩ. 

"Това е първата междупланетна мисия, предприета от арабска нация и тя идва на фона на 50-годишнината от основаването на ОАЕ. Проектът се разглежда като огромен напредък за науката на държавата, като напредък на технологичните и инженерните сектори", пише Дъг Месиър от сайта Параболик Арк. "И докато това е вярно, мисията бе построена в Колорадо с участието на инженери от три американски университета със сериозен опит в космическите експедиции". 

"Въпреки че ОАЕ плати $200 милиона за мисията, тя нямаше да е възможна без сериозно съдействие от Америка. Не искам да развалям парада на никого - просто да отчетем признанието там, където то е необходимо. При други обстоятелства "Надежда" щеше да се определи като съвместна мисия между ОАЕ и САЩ до Марс", смята Месиър. 

Източник: Parabolic Arc 

На илюстрацията: арабската мисия "Ал-Амал" запалва двигателите си за навлизане в околомарсианска орбита. Photo credit : UAE Space Agency

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3792-2021-uae-colorado

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Китайската мисия Тянвън-1 влезе в орбита около Марс!

Първата снимка на Марс, заснета от китайската мисия "Тянвън 1" в началото на февруари. Photo credit : CNSA

10 февруари 2021 г. 15:30 ч.

Светослав Александров. Нов успех за космонавтиката на Китай! Днес в 13:52 ч. българско време автоматичната междупланетна станция "Тянвън 1" запали основния си двигател в продължение на 15 минути, с което се превърна в изкуствен спътник на Марс. Така Китай е шестата космическа сила, достигнала Червената планета посредством космически апарат след САЩ, СССР, Европейската космическа агенция (ЕКА), Индия и ОАЕ.

За разлика от вчерашното пристигане на мисията на Емиратите "Ал-Амал", днешното събитие не беше отразено от китайските медии в реално време.

Счита се, че "Тянвън 1" се намира в първична околомарсианска орбита с параметри 400 на 180 000 километра. През следващите дни и седмици автоматичната станция ще коригира самостоятелно орбитата си, за да се подготви за следващото голямо събитие - кацането. Очакванията са спускаемият отсек с марсохода да се спусне на Марс през месец май или юни, докато орбиталният отсек ще продължи да картографира марсианската повърхност от 265-километрова височина.

Напомням на читателите, че "Тянвън 1" бе изстреляна на 23 юли посредством китайската ракета "Лонг Марч 5". 

 

Инструментите на борда на орбиталния отсек са:

 

MRC - Камера за изготвяне на снимки със средна резолюция - 100 m/pixel от 400-километрова работна орбита.

HRC - Камера за изготвяне на снимки с висока резолюция - 2 m/pixel от 400-километрова работна орбита.

MM - Марсиански магнитометър

MMS - Спектрометър за изучаване на минералния състав

OSR - Радар за изучаване на структурата на марсианската кора

MINPA - Детектор за йони и неутрални частици

 

Инструментите на борда на марсохода са:

 

GPR - мощен радар, който ще изучава подпочвените характеристики на Марс до дълбочина от 100 метра

MSMFD - прибор, който ще изучава свойствата на магнитното поле на планетата.

MMMI - метеорологична станция

MSCD - прибор за изучаване на химичния състав на почвата

MSC - мултиспектрална камера

NTC - топографска камера

 

 

Китайският марсоход към "Тянвън 1"...

... и американски марсоход от типа на "Спирит" и "Опортюнити", които успешно работиха на Марс след 2004 година.

Открийте десетте разлики

 

Спускаемият апарат с марсохода ще извърши кацане в равнината Утопия - същата област, където през 1976 г. се спусна американската мисия "Вайкинг 2". Вижда се колко консервативно подхожда Китай, за да подсигури успеха на мисията си.

Но дотогава ще минат още няколко месеца. Засега насочваме фокуса си към третото голямо събитие за марсианските изследвания през този месец - кацането на гигантския марсоход на САЩ "Пърсъвиърънс", запланирано за 18-ти февруари. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3794-2021-chinese-tianwen-arrives-mars-orbit

[SAlexandrov]

Положителна тенденция: нито една от орбиталните мисии, изпратени към Марс през последните 20 години, не се е провалила

Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Одисей" е най-старата мисия в орбита около Червената планета - работи от 2001 г. до ден днешен. Image credit : NASA 

10 февруари 2021 г. 19:20 ч.

Светослав Александров. Често пъти наричаме Марс "гробище на космически апарати". Често пъти се позоваваме на статистиката, че от всички изпратени мисии към Червената планета, повече от половината се провалят. 

Но по отношение на орбиталните експедиции, тенденцията вече започва да се обръща. От изстреляните след 2001 г. орбитални апарати, нито един не е претърпял авария - независимо дали става въпрос за мисия на САЩ, Европейската космическа агенция (ЕКА), Индия, ОАЕ или Китай. 

Все още обаче предстои да станем свидетели на обръщането на тенденцията и при спускаемите мисии. 

Отдавна са минали времената от аварията на мисията на НАСА "Марс Клаймит Орбитър" през 1999 г., когато са объркани имперските мерни единици с метрични. След това американската космическа агенция се реформира и през 2001 година изпраща към Червената планета орбиталната роботизирана станция "Марс Одисей". Тя работи до ден днешен.

Следващата орбитална мисия е "Марс Експрес" на ЕКА - изстреляна през 2003-та с помощта на руска ракета "Союз", тя пристига около Марс на Коледа същата година. След "Марс Одисей", "Марс Експрес" е втората най-стара и все още действаща роботизирана експедиция около Червената планета. 

През 2005 г. Щатите отново постигат успех - с "Марс Риконисънс Орбитър". Това е мисията с най-мощната камера в околомарсианска орбита, способна да различава дори дребни скали на марсианската повърхност. "Марс Риконисънс Орбитър" оказва незаменима помощ при подбирането на места за спускаемите експедиции, както и при издирването на останките от разбили се такива. 

През 2013 година НАСА изпраща "Мейвън", но този път американците не се устремяват към Червената планета сами. Индийците също изстрелват своята "Марсианска орбитална мисия". И двете експедиции успяват, като Индия се превръща в първата държава, изпратила безпроблемно апарат около Марс от раз, без предходен опит.

Следващият стартов прозорец, който се открива през 2016 година, е много интересен - тогава ЕКА и Русия изстрелват съвместната си мисия "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър". На борда ѝ работи български прибор - "Люлин-МО". Пристигането около Марс през октомври'16 е отново безпроблемно. 

И сега през 2021 година Китай и ОАЕ (с помощ от САЩ) се превръщат в най-новите държави, установили орбитално присъствие около Червената планета. 

Изводът е, че напредъкът в сферата на компютърните технологии по отношение на софтуера, но и на хардуера, вече дава своя плод. Провали на орбитални експедиции вече няма.

За съжаление същото все още не може да се каже за спускаемите мисии. Да, говорейки само и единствено за американските опити, статистиката е в полза на НАСА и през последните 20 години станахме свидетели на успешните кацания на "Спирит", "Опортюнити", "Феникс", "Кюриосити" и "ИнСайт". 

Но през декември 2003 година британският апарат "Бийгъл 2", който е доставен на Червената планета като вторичен товар към "Марс Експрес", не успява да се свърже със Земята след кацането си. През 2016 г. вторият европейски опит за кацане, на демонстратора "Скиапарели", също не се увенчава с желаното благополучие, след като двигателите му се изключват по-рано от предвиденото. "Скиапарели" все пак изпраща от атмосферата на Марс ценни научни данни, така че мисията може да се класифицира като "частичен провал" или "частичен успех". 

И, разбира се, нека не забравяме за трагичната загуба през 2011 г. на възвръщаемата спускаема мисия на Русия до луната Фобос - "Фобос-Грунт".

Истинските изпитания през 2021 г. тепърва предстоят. На 18-ти февруари ще кацне американският марсоход "Пърсъвиърънс", а през май или юни предстои спускането и на все още неименувания китайски самоходен апарат. Рисковете са много големи - "Пърсъвиърънс" е най-тежката спускаема мисия, изпратена някога към Марс, а що се касае до китайците - те никога не са опитвали кацане на Червената планета. 

През следващите дни и месеци ще разберем дали тенденцията при спускаемите мисии ще се обърне. Стискаме палци! 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3795-2021-pozitivna-tendencia-mars

[SAlexandrov]

Руско-европейската мисия ЕкзоМарс откри хлороводород в атмосферата на Червената планета!

Вероятният кръговрат на хлороводорода на Марс. Image credit : ESA

10 февруари 2021 г. 22:00 ч.

Светослав Александров. Марсианските новини от днес продължават! На фона на успешното пристигане на мисията на ОАЕ "Ал-Амал" и на китайската "Тянвън 1" в орбита около Червената планета, днес беше оповестено голямо откритие от мисията на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър". В атмосферата на планетата е намерен хлороводород! Това е първото откритие на нов газ от роботизираната експедиция. 

Откритието представлява един от двата нови резултата, публикувани в две научни статии в новия брой на списанието Science Advances. Първата научна статия е озаглавена Transient HCl in the atmosphere of Mars с водещ автор Олег Корабльов от ИКИ-РАН, а втората - Water heavily fractionated as it ascends on Mars as revealed by ExoMars/NOMAD с водещ автор Геронимо Вилануева от НАСА. 

Резултатите стъпват на измервания, направени от руския прибор "АЦС" и европейския "NOMAD" на борда на "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър".

"Ние открихме хлороводород на Марс за пръв път", съобщава Кевин Олсън от Оксфордския университет. "Това е първото откритие на халоген в атмосферата на Марс и показва нов химичен цикъл, който трябва да разгадаем".

Марсианските изследователи винаги са се мъчили да открият газове, съдържащи хлор или сяра, тъй като са вероятен показател за вулканична активност. Но фактът, че хлороводородът не е открит на местата, където се очаква да бъде намерен, както и в присъствието на други газове, образуващи се вследствие на вулканите, показва, че неговият източник е друг. Учените смятат, че става въпрос за някакво ново взаимодействие между праховите вихрушки в атмосферата и марсианската повърхност. 

"Изключително възнаграждаващо е да видим как нашите чувствителни инструменти откриха газ, който никога преди не е виждан в атмосферата на Марс", съобщава руският учен Олег Корабльов и главен ръководител на инструмента "АЦС". "Нашите анализи откриват връзка между образуването и снижаването на хлороводорода към повърхността на Марс".

За пръв път хлороводородът е намерен по времето на глобалната прахова буря през 2018 година. Той е наблюдаван както в северното, така и в южното полукълбо, като изследователите са открили, че изненадващо бързо изчезва с края на сезонните прахови вихрушки. 

Това е и първият нов газ, открит в атмосферата на Марс след метана от европейската мисия "Марс Експрес" през 2004 година.

Вторият резултат, публикуван днес, касае разбирането на механизмите за това как Марс е загубил своята вода - процес, който също е свързан със сезонните промени на планетата.

Знае се със сигурност, че в далечното си минало Червената планета е била покрита от реки и езера и затова свидетелстват множеството пресъхнали канали. Днес водата се намира основно под формата на лед в полярните шапки или е погребана под повърхността. Марс продължава да губи вода дори днес, под формата на водород и кислород, които напускат атмосферата.

Основният механизъм, по който учените разгадават процесите на загубата на водата, е като измерват съотношението между обикновената вода и т.нар. тежка вода (при която единият водороден атом във водната молекула е заменен с деутериев атом, изотоп на водорода с допълнителен неутрон).

"Съотношението между деутерия и водорода или D/H представлява нашият хронометър - мощна метрика, която ни разкрива историята за водата на Марс и как водната загуба е еволюирала с течение на времето", съобщава Геронимо Вилануева от космическия център на НАСА Годард и водещ автор на второто проучване.

Екипът, ръководен от американския учен, е установил сериозни промени в съотношението между деутерия и водорода с издигането във височина и със смяната на сезоните. Интересното е, че когато водата се изпарява, D/H нараства с шест пъти повече в сравнение с наблюдаваното на Земята. "Това потвърждава, че големи количества вода са били загубени с течение на времето", съобщава Джулиано Лиюци от Американския университет и космическия център на НАСА Годард. 

Събраните от "ЕкзоМарс" данни показват, че в последни години Марс е губил сериозно вода по времето на три скорошни събития - по времето на глобалната прахова буря през 2018 г., по времето на кратка, но интензивна буря през януари 2019 г. и по времето на топенето на полярните шапки с настъпването на летния сезон.

През следващите месеци руско-европейската мисия "ЕкзоМарс" ще се координира с американската "Мейвън" за допълнително изясняване на механизмите за загубата на вода. 

Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър" пристигна в орбита около Марс през есента на 2016 година и работи до ден днешен. На нейния борд има и български научен прибор - "Люлин-МО". 

Източник : ЕКА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3796-2021-exomars-discovers-hcl

[SAlexandrov]

Екипът на китайската мисия Тянвън-1 публикува видео от пристигането около Марс!

Кадър, заснет от борда на "Тянвън 1" по време на навлизането в околомарсианска орбита на 10-ти февруари. Photo credit : CNSA

12 февруари 2021 г. 22:30 ч.

Светослав Александров. Китайската роботизирана мисия "Тянвън 1", която на 10-ти февруари благополучно пристигна около Червената планета, е успяла да заснеме видео по време на навлизането в орбита! Днес, два дни по-късно, видеото беше официално обнародвано. 

На клипа се вижда ясно как Марс постепенно влиза в полезрението на камерата, забелязват се вибрациите на борда след запалването на двигателя, както и преминаването на автоматичната междупланетна станция от дневната към нощната половина на планетата. Част от компонентите на "Тянвън 1" са също ясно различими. 

Напомням на читателите, че успешното пристигане на "Тянвън 1" в орбита около Марс е поредният признак за амбициите на Китай през настоящата 2021-ва година. През 2019-та страната първа успя да осъществи благополучно кацане на обратната страна на Луната, а през декември 2020-та спускаемата станция "Чанг'e 5" кацна откъм видимата страна на естествения ни спътник, взе проби от скалите и грудна и ги достави на Земята. Това бе първата двупосочна мисия от Земята до повърхността на Луната след повече от четири десетилетия прекъсване. 

Всички постижения на китайците през изминалите пет години обаче са осъществени посредством безпилотни мисии. Космическата програма на Китай не е изпращала човек в космоса след 2016-та, но очакваме скоро това да се промени, тъй като през пролетта започва амбициозният строеж на първата модулна китайска станция в околоземна орбита. 

Що се касае до "Тянвън 1", изпълнението на научната програма на експедицията тепърва предстои. Автоматичната междупланетна станция се състои от орбитален отсек, спускаем модул и марсоход. Ако всичко мине по план, през месец май или юни спускаемият модул с марсохода ще трябва да извърши меко кацане на Червената планета. 

Към настоящия момент САЩ остава единствената държава в цял свят, постигнала меко кацане на Марс с работещи спускаеми апарати, които сполучват да изпратят информация и снимки след примарсяването. 

Изгледайте пълното видео от "Тянвън 1" на този линк - Youtube връзка

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3800-2021-tianwen-video-entering-orbit

[SAlexandrov]

ПЪРВА СНИМКА: Арабската мисия Ал-Амал фотографира Марс след успешното си пристигане!

Първата снимка на "Ал-Амал", заснета след пристигането на 9-ти февруари. Photo credit : UAESA/MBRSC/LASP/EMM-EXI

14 февруари 2021 г. 12:40 ч.

Светослав Александров. Мисията на ОАЕ "Ал-Амал", която във вторник пристигна успешно в орбита около Червената планета, изпрати оттам своята първа снимка. 

Напомням на читателите, че на 9-ти февруари автоматичната междупланетна станция беше вмъкната в първична околомарсианска орбита с параметри 1 000 на 49 380 километра. Впоследствие орбитата ще бъде коригирана до параметри 22 000 на 43 000 километра. 

Това изглежда твърде голямо разстояние - повечето марсиански мисии се стремят или да кацнат на повърхността, или да работят във възможно най-ниската околомарсианска орбита, за да снимат терена с големи подробности. Но построената в Колорадо, САЩ, и собственост на ОАЕ роботизирана експедиция "Ал-Амал" има за основна задача да изучава атмосферата на Марс и по-точно нейните горни слоеве. Автоматичната междупланетна станция ще разследва механизмите, по които водородът и кислородът напускат планетата и отлитат в космическото пространство и така ще стане ясно защо в далечното си минало Марс е изгубил своята вода. Знае се, че в миналото Червената планета е била топла и покрита с океани, докато днес е студена пустиня.

От своята далечна орбита "Ал-Амал" може да заснема глобални снимки на Марс, което малко други мисии го умеят. Горното изображение беше получено от основната камера EXI (Emirates Exploration Imager) при височина 24 700 километра. Напомням, че камерата е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър.

"Ал-Амал" притежава още два научни инструмента:

EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) - този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той ще изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата.

EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) - ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той ще изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета.

За повече информация: Туитър акаунта на "Ал-Амал"

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3801-2021-al-amal-first-photo

[SAlexandrov]

Американската мисия Мейвън постави рекорд за количество предадени данни от Марс

14 февруари 2021 г. 13:40 ч. Американската космическа мисия "Мейвън", която понастоящем изучава Марс, постави рекорд за количество предадени данни, съобщи официалният Туитър акаунт на мисията. 

Рекордът бе счупен на 1-ви февруари, като на този ден от орбитата на Марс към Земята бяха предадени 1.74 гигабита данни в рамките на единствен непрекъснат радиосеанс.

Това има съществено значение за НАСА, тъй като "Мейвън" е една от мисиите, които ще препредават към Земята данните от новия марсоход "Пърсъвиърънс". Напомням на читателите, че марсоходът ще трябва да кацне на Червената планета в четвъртък, на 18-ти февруари. 

Стига всичко да е успешно, американската мисия ще може да предава до 2 гигабита данни в хода на единичен радиосеанс. 

На илюстрацията: така може би е изглеждал Марс в миналото, когато е бил покрит с океани. Image credit : NASA Goddard

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3802-2021-maven-sets-record

[SAlexandrov]

НАСА се готви за най-трудното кацане на Марс в историята - и шансът за неуспех е реален

 

На илюстрацията: марсоходът "Пърсъвиърънс" се спуска към повърхността на Марс чрез ретроракети и въздушен кран. Image credit : NASA

18 февруари 2021 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Тази вечер в 21:15 ч. българско време НАСА ТВ започва своето живо предаване, на което ще бъде показано кацането на марсохода "Пърсъвиърънс" в района на марсианския кратер Джезеро. Агенцията признава - шансът за неуспех е реален, макар че е трудно да се направи изчисление какъв точно е той. 

Проблемът по думите на Мат Уолъс, директор на проекта, причините това пресмятане да е толкова трудно са две: първата е, че всяко кацане на Марс е комплексно и изисква перфектната работа на множество подсистеми. Втората е, че изпращането на спускаеми мисии към Червената планета се случва все още твърде рядко. Например през предишното десетилетие е имало само три опита за кацане - през 2012, 2016 и 2018 година. От тях два са успешни. През по-предишното е имало четири, от които има три успеха. 

Сега обаче задачата на НАСА е още по-сложна. При изпращането на старите мисии агенцията винаги се е стараела да подбира местата за кацане да са възможно най-равни, без остри скали, без стръмни урви и баири. Но това не са местности, които са особено интересни за науката. На Марс има по-масивни каньони от колорадския Гранд Каньон и по-високи върхове от Еверест. 

Кратерът Джезеро блазни изследователите открай време. Даже е било обмисляно марсоходът "Кюриосити", който кацна през 2012 г., да бъде пратен там, но НАСА се отказала, тъй като шансът за разбиване заради препятствията бил оценяван на между 15 и 20%. Там са налице всякакви възможни препятствия, за които можете да се сетите, но местността е интригуваща, защото в далечното минало е имало реки и голямо езеро. Водата, която някога е изпълвала Джезеро, е пресъхнала и дъното на кратера се е напукало.

Предишните мисии са разчитали основно на радар, за да определят разстоянието до повърхността и да знаят колко време да държат ретроракетите си запалени. Но това е като да се движиш в тъмна стая пипнешком. По думите на Суоти Мохан от екипа на "Пърсъвиърънс", сега за пръв път в историята на космонавтиката ще се прави опит за кацане "с отворени очи". Камери ще снимат спускането, а бордовият компютър ще сравни къде "Пърсъвиърънс" се намира на базата на предварително заредени снимки от орбиталните апарати.

Новата система за кацане е вече изпитана по време на спускането на "Озирис-Рекс" към повърхността на астероида Бену през октомври миналата година. Както вече съм споменавал, тогава множество хора участваха в картографирането, за да се подсигури успешното кацане - включително и аз. Всичко беше успешно. Но марсианските спускания са трудност от много по-голям порядък. "Озирис-Рекс" имаше на разположение няколко часа път към повърхността на Бену, а в случай на проблем изследователите винаги можеха да подадат команда за оттегляне. 

Но кацането на Марс отнема само седем минути, ако броим от момента на навлизането в атмосферата до достигането на повърхността. Това е по-малко време, отколкото е необходимо да сварим яйце до твърдо. Добавете и факта, че радиосигналът от Марс към Земята пътува около 11 минути. Това прави намесата на наземния екип невъзможна в случай на проблем. В момента, в който бъде получен радиосигнал, че "Пърсъвиърънс" е навлязъл в марсианската атмосфера, кацането отдавна ще е приключило и марсоходът ще е вече на Червената планета - в непокътнат вид или на парчета.  

Какво може да ни успокои? По думите на Уолъс екипът се чувства готов и най-важното - няма никакви технически проблеми на борда на "Пърсъвиърънс". Всичко е в изправност, системите са тествани многократно, правени са симулации, както и летателни изпитания на Земята. 

Едно обаче е сигурно - всички ще си отдъхнат, когато кацането е приключило. Стига да е успешно, има какво да очакваме - първи полет на експериментален хеликоптер, изпробване на система за генериране на кислород, събиране на скали за по-нататъшна доставка на Земята, търсене на следи от отминал живот... 

Но може да мислим за всичко това едва утре и при благоприятен развой. 

Очакваме. 

Гледайте излъчването в реално време след 21:15 ч. на този линк по НАСА ТВ

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3807-2021-perseverance-pre-landing

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Американският марсоход Пърсъвиърънс извърши меко кацане на Червената планета!

Eдна от първите снимки на "Пърсъвиърънс", излъчени към Земята непосредствено след кацането. Photo credit : NASA TV

18 февруари 2021 г. 23:15 ч.

Светослав Александров. Днес, на 18-ти февруари, в 22:55 ч. българско време, марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" извърши меко спускане върху повърхността на Червената планета! 

Малко след кацането към Земята бяха изпратени и първите снимки. 

 

Още една от първите снимки на "Пърсъвиърънс", излъчени към Земята непосредствено след кацането. Photo credit : NASA TV

През следващите часове и дни екипът на мисията ще провери всички подсистеми на "Пърсъвиърънс", както и научните инструменти, за да могат изследователите да се уверят, че всичко е минало наред. Марсоходът започва амбициозна мисия, която ще продължи поне две години. През това време очакваме "Пърсъвиърънс" да търси следи от отминал живот на Червената планета и да освободи малък експериментален хеликоптер в марсианската атмосфера.

"Пърсъвиърънс" полага началото на още една амбициозна задача на Марс - събирането на скали и проби от грунда, които ще бъдат опаковани в специални контейнери и оставени за по-нататъшен превоз към Земята. 

Напомням на читателите, че през декември китайският спускаем апарат "Чанг'e 5" извърши меко кацане на Луната, взе проби и ги достави на Земята по аналогичен начин, по който са го правили американските пилотирани мисии "Аполо".

Но Марс е много по-далече в сравнение с Луната, гравитационното привличане е по-силно и задачата по доставката на скалите е по-трудна. Три мисии са ангажирани с изпълнението на тази цел, първата от които е "Пърсъвиърънс". След като материалът бъде събран и опакован, по-нататък той ще бъде прихванат от европейски марсоход, след което натоварен към възвръщаема ракета и изстрелян от марсианската повърхност. Вече в околомарсианска орбита ще бъде осъществено скачване с преходна степен и обратното пътешествие към Земята може да започне.

Докато се стигне до този етап обаче ще мине време. Сега е време за празнуване. Браво, НАСА! Не ни разочарова! 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3808-2021-perseverance-lands-on-mars