Роботизирано изследване на Марс

[SAlexandrov]

Астронавтите на МКС изгледаха кацането на Пърсъвиърънс от космоса!

19 януари 2021 г. 00:12 ч. Какво е по-вълнуващо от успешно кацане на Марс? Успешно кацане на Марс, което е наблюдавано в реално време от астронавтите в космоса! 

Виктор Гловър, понастоящем на Международната космическа станция и част от екипажа на пилотирания космически кораб "Крю Драгън", се похвали в Туитър, че той и неговите колеги Майк Хопкинс, Шанон Уокър, Кейт Рубинс и Соичи Ногучи са изгледали тазвечершното спускане на "Пърсъвиърънс" от орбита. 

На публикуваната от Гловър снимка се вижда стриймът от НАСА ТВ на лаптоп, разположен в американския сегмент на станцията. 

Photo credit : NASA/Victor Glover

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3809-2021-percy-rover-landing-iss

[SAlexandrov]

Американската мисия МРО е заснела кацането на Пърсъвиърънс от орбита!

Невероятно постижение - орбиталната мисия "Марс Риконисънс Орбитър" e заснела кацането на "Пърсъвиърънс" по времето на спускането с парашут. Photo credit : NASA TV

19 февруари 2021 г. 20:30 ч.

Светослав Александров. Започна първото пълно денонощие от работата на новия марсоход "Пърсъвиърънс", който вчера извърши меко кацане върху повърхността на Червената планета! По този повод екипът на мисията публикува своите първи цветни снимки от Марс, както и уникално изображение, показващо спускането на марсохода посредством парашут. 

Горепосоченото изображение е заснето от орбиталната мисия на САЩ "Марс Риконисънс Орбитър". Едва за втори път в хода на човешката история орбитален апарат успява да проследи визуално кацането на спускаема мисия. Преди това единствено спускането на "Кюриосити" през 2012 г. е било заснемано. Опитът през 2018 г. да бъде сниман парашутът на "ИнСайт" не се увенча с желания успех. 

Позволете сега да ви насоча вниманието към снимките, заснети от самия "Пърсъвиърънс". Започваме с фотография, която изобразява как марсоходът се спуска към марсианската повърхност, направена посредством камера, прикачена към ретроракетната платформа. Вижте т.нар. "небесен кран" - иновативната технология, позволила кацането на полезен товар на Червената планета с тегло близо 2 тона! 

Photo credit : NASA TV

Вчера ви бяха показани първите снимки, заснети от "Пърсъвиърънс" непосредствено след неговото кацане. Тогава прозрачните капаци на камерите още не бяха премахнати, следователно фотографиите изглеждаха с лошо качество заради напластения върху тях прах. Днес обективите на камерите вече не са покрити. Това позволи на екипа да направи първата цветна снимка. Тя все още е с ниска резолюция и цветовете не са калибрирани, но въпреки това вижте резултата:

Photo credit : NASA TV

Последната снимка, която искам да ви покажа, е на едно от колелетата на "Пърсъвиърънс" върху грунда на Марс:

Photo credit : NASA TV

Тези и още много други изображения ще бъдат качвани през идните дни на специализирания сайт на НАСА : https://mars.nasa.gov/mars2020/multimedia/raw-images/ 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3811-2021-percy-photographed-mro

[SAlexandrov]

Пърсъвиърънс е първата мисия, която ще търси живот на Марс след 45-годишно прекъсване

Първата цветна снимка от повърхността на Марс, изпратена от новия марсоход "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech

21 февруари 2021 г. 20:20 ч.

Светослав Александров. Малцина знаят, но въпреки огромния интерес към изучаването на Марс посредством космически апарати през последните две десетилетия, "Пърсъвиърънс" е първата мисия, която ще търси живот на планетата след 1976 година. 

Тогава американските спускаеми апарати "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2" извършват първото успешно меко кацане върху марсианската повърхност. Тяхната задача е да потвърдят дали в грунда виреят микроскопични организми. За тази цел "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2" притежават газов хроматограф с масспектрометър, както и специфичен експеримент, наречен "Белязано освобождаване" (Labeled Release). В хода на този опит са събрани проби от грунда, след което в тях е въведен разтвор с хранителна среда. Веществата в тази хранителна вещества съдържат радиоактивен въглерод-14. Ако на Марс има хипотетични микроорганизми, те би следвало да метаболизират хранителната среда и да отделят съответните продукти - радиоактивен въглероден диоксид или метан. 

Когато опитът е проведен, учените са поразени - резултатът е положителен! Изглежда, че на Марс има живот! Но радостта е краткотрайна, след като масспектрометърът не успява да открие никакви следи от органични вещества. Така изследователите стигат до заключението, че експериментът "Белязано освобождаване" е проявил т.нар. "фалшив положителен резултат" - хранителната среда е разградена до газове не заради наличието на микроорганизми, а заради неизвестна към този момент химична реакция.

Някои учени, сред които най-известният е Гилбърт Левин, никога не се съгласяват с тази интерпретация и до ден днешен твърдят, че "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2" са доказали наличието на живот на Марс. Проблемът според този екип изследователи се корени в ограниченията на масспектрометъра. Целият този спор обаче показва на НАСА следното - мисиите "Вайкинг" са твърде земецентрични. Експериментите им са планирани на базата на определени постулати, които обаче могат да са неправилни, тъй като Червената планета е съвършено непозната.

Именно това е причината, поради която през следващите близо пет десетилетия Щатите се отказват да търсят директно живот на Марс и организират цяла плеяда от геологични мисии. Следващото поколение орбитъри като "Марс Глобъл Сървеър" и "Марс Одисей", изстреляни съответно през 1996 и 2001 година, както и спускаемите апарати като "Спирит" и "Опортюнити", кацнали през 2004 година, започват да изпълняват стратегията "Следвай водата". Въпросът, който следва да се изясни, е не дали на Червената планета има живи организми, а дали някога в миналото са съществували условията, позволяващи тяхното виреене, най-базисното от които е наличието на течна вода. Резултатът от изследванията на тези мисии е категоричен - някога климатът на Марс е бил топъл и на планетата е имало вода в течно агрегатно състояние.

Изстреляният през 2011 и кацнал през 2012 година марсоход "Кюриосити" изоставя стратегията "Следвай водата". Започва началото на нова задача - търсенето дали на Марс има органични вещества и дали в миналото на повърхността са съществували нужните макро- и микроелементи за поддържането на живота. Резултатът отново е положителен - Червената планета е притежавала необходимите предпоставки за развитието на живи организми. Нещо повече - установено е, че причината толкова дълго време да не бъде потвърдено наличието на органика, се корени в наличието на специфични вещества, наречени перхлорати. Това са соли на перхлорната киселина, които, ако се намират в пробата от грунда, биха компрометирали резултата на масспектрометъра по време на подготовката за анализ, включваща нагряване. Подобна теория е изказана още през 2008 година по време на работата на стационарната мисия "Феникс", но "Кюриосити" я потвърждава със сигурност. 

Сега, през 2021 година, новопристигналият марсоход "Пърсъвиърънс" най-сетне се захваща със задачата, зарязана след епохата "Вайкинг". Отново започва търсенето на живот на Марс. Но то ще стане по много по-разумен начин, защото днес познаваме планетата много по-добре от преди, тъй като тя вече е изследвана от множество космически мисии.

Марсоходът ще търси биопризнаци - специфични белези, които свидетелстват за наличието на живот. За тази цел ще се разчита на мощната камера Mastcam-Z, която ще може да прави снимки в близък план с много по-висока разделителна способност, отколкото е било възможно преди, както и на няколко прибора. Единият от тях е PIXL - той ще анализира скалите посредством мощен поток от рентгенови лъчи, за да се установи къде точно в тях се намират интересните за науката минерали. Другият е SHERLOC - той може да открива органични вещества, както и да определи дали са концентрирани или разпръснати. Ако са в концентрирано състояние, значи шансът да са продукт от метаболитна активност е много по-голям. Най-накрая посредством микроскопа WATSON ще бъдат заснемани подробни снимки на събираните проби.

Учените таят огромни надежди, че приборите на "Пърсъвиърънс" ще успеят да открият структури по подобие на строматолитите - вълнообразни, скалисти наноси, които са се образували на Земята в ранните етапи на нейната еволюция. Подобна находка трудно може да бъде обяснена посредством геологичен процес. 

Ако възникнат спорове относно намереното от "Пърсъвиърънс", пробите ще бъдат опаковани в специални контейнери и събрани от бъдещите мисии, които ще ги изстрелят към Земята, където ще бъдат щателно анализирани в наземни лаборатории.

Според НАСА новият марсоход може и да не сложи окончателна точка в спора дали на Червената планета е имало живот или не, но със сигурност получените резултати и измервания ще бъдат ключови за установяването на истината, каквато и да е тя. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3815-2021-percy-first-mission-search-life

[SAlexandrov]

НАСА започна да публикува необработените изображения от марсохода Пърсъвиърънс

Необработена снимка от марсохода "Пърсъвиърънс", заснета на 21-ви февруари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

22 февруари 2021 г. 19:05 ч.

Светослав Александров. Докато всички очакваме с нетърпение тази вечер в 21:00 ч. да бъде показано пълното видео, заснето по време на кацането на марсохода "Пърсъвиърънс", нека да ви задоволя любопитството с още една новина. НАСА започна редовното публикуване на сурови и необработени изображения от мисията. 

Това се случи по-късно от очакваното, за разочарование на най-големите фенове на космическите проекти на НАСА, но важното е, че все пак се случи. 

Като за начало са налични 145 нови изображения от камерите за избягване на препятствия Hazcam. Все още очакваме да започне редовното публикуване на снимки от навигационните камери Navcam и панорамните Mastcam-Z и Supercam, които са в състояние да заснемат и цветни изображения.

Политиката на НАСА за своевременно публикуване на фотографиите в реално време датира още от епохата на "Спирит" и "Опортюнити" през 2004 година. Изискването на агенцията е изображенията от инженерните камери да се качват в уеб пространството веднага щом бъдат получени на Земята, а от научните камери - до 24 часа след тяхното получаване. 

В събота Томас Зърбъкън, заместник-администраторът на НАСА по научната дейност на агенцията, потвърди, че същата политика ще се спазва и при "Пърсъвиърънс". 

Снимките са достъпни на следния уеб адрес: https://mars.nasa.gov/mars2020/multimedia/raw-images/ 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3817-2021-perseverance-raw-photos-published

[SAlexandrov]

НАСА публикува зашеметяващо видео от кацането на Пърсъвиърънс на Марс!

Първата цялостна панорама на околността, получена от "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech

22 февруари 2021 г. 21:45 ч.

Светослав Александров. Величествена красота! Днес НАСА публикува зашеметяващо видео, изобразяващо всички важни етапи от кацането на "Пърсъвиърънс" на Марс, от отварянето на парашута до достигането на повърхността! 

Видеозаписът не е просто пиар акция. Той има огромна изследователска стойност и на днешната пресконференция беше оповестено, че ще бъде изучаван в продължение на дълги години, за да могат инженерите да се подготвят по-добре за бъдещите мисии. За пръв път разполагаме с кадри, показващи бързото отваряне на парашута, докато скоростта на "Пърсъвиърънс" е била по-голяма от тази на звука. Първоначалният анализ потвърждава, че не е имало никакви отклонения по време на разгръщането, никакви неочаквани заплитания и възли. 

Видеото изобразява и изхвърлянето на топлинния щит след като той си е свършил работата, предпазвайки крехката апаратура на "Пърсъвиърънс" от високите температури по време на началните етапи от спускането след навлизането в атмосферата. И, разбира се, ще забележите как марсоходът е бил спуснат на въжета от ретроракетната степен, както и нейното отдалечаване след като колелетата докоснали повърхността. 

Екипът на НАСА се е надявал да направи и аудиозапис по време на кацането, но това се оказало неуспешно. За щастие обаче микрофонът оцелял и вече след примарсяването сполучил да запише звуци на марсианските ветрове, както и на издаваните от марсохода шумове докато приборите му били активирани. 

Не на последно място - на днешната пресконференция НАСА представи и първата цялостна панорама на околността, заснета от камерите на "Пърсъвиърънс".

За повече информация: НАСА 

ВИДЕОЗАПИСЪТ Е ДОСТЪПЕН НА ТОЗИ ЛИНК В YOUTUBE

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3818-2021-perseverance-video-published

[laplandetza]

Голям успех ! Беше ми изключително приятно да изгледам няколко пъти записите.

[SAlexandrov]

Вече 4 796 снимки от Пърсъвиърънс са достъпни за свободно ползване

Цветна снимка от повърхността на Марс, заснета от новопристигналия марсоход "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU

23 февруари 2021 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. След грандиозната пресконференция на НАСА вчера, на която беше публикувано видеото, заснето при кацането на "Пърсъвиърънс", както и нови снимки от марсианската повърхност, започна качването на всичките досега направени сурови изображения. 

Към настоящия момент са достъпни 4 796 сурови, необработени снимки от спускаемите, инженерните и научните камери. 

Замислете се за значимостта на всичко това! 

Американският апарат "Вайкинг 1" каца на Марс на 20 юли 1976 година и работи до 11 ноември 1982 година. Неговият брат-близнак "Вайкинг 2" се спуска на 3 септември 1976 и функционира до 12 април 1980 година. Обобщено за цялото време (1976 - 1982) двата спускаеми апарата изпращат заедно 4 500 снимки. 

"Пърсъвиърънс" вече е излъчил към Земята много повече изображения през първите четири дни от неговата работа в сравнение с "Вайкинг" за целия шестгодишен период! 

Разгледайте останалите изображения на "Пърсъвиърънс" на този линк

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3819-2021-perseverance-raw-photos

[SAlexandrov]

Китайската мисия Тянвън-1 зае паркираща орбита около Марс

Първата снимка на Марс, заснета от китайската мисия "Тянвън 1" в началото на февруари. Photo credit : CNSA

24 февруари 2021 г. 17:15 ч.

Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на Китай "Тянвън 1", която пристигна около Червената планета на 10-ти февруари, успя да достигне паркираща орбита. Оттук мисията ще провежда научни наблюдения през следващите три месеца, преди спускаемият апарат да се отдели и да извърши кацане. 

Новината бе съобщена днес от китайските медии. 

Когато е в най-близката точка от тази паркираща орбита, разстоянието между "Тянвън 1" и повърхността на Марс възлиза на 280 километра, а в най-далечната то е 59 000 километра. Необходими са два дни, за да може автоматичната междупланетна станция да направи една пълна обиколка около планетата.

Очакванията са през следващото тримесечие "Тянвън 1" да изучи подробно посредством камерите и спектрометрите си набелязания за кацане регион - равнината Утопия. Самото спускане ще е факт през май или юни. 

Засега САЩ е единствената държава, постигала успешни меки кацания на марсианската повърхност с работещи спускаеми апарати. За пръв път това е факт през 1976 година по време на мисията "Вайкинг", а за последен път - на 18 февруари тази година, когато се примарсява най-новият марсоход "Пърсъвиърънс". Останалите държави имат само частични успехи - през 1971 г. съветският апарат "Марс 3" сработва само 14 секунди след спускането, а през 2016 г. европейският "Скиапарели" изпраща някои ценни данни за атмосферата на Червената планета преди да се разбие.

В случай че спускаемият апарат на "Тянвън 1" успее, той ще се превърне едва в десетата космическа мисия, кацнала меко на марсианската повърхност и първата такава, която не е американска. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3822-2021-china-tianwen-parking-orbit-mars

[SAlexandrov]

Марсоходът Пърсъвиърънс засне следобедното слънце над кратера Джезеро

24 февруари 2021 г. 17:40 ч. Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс", който кацна на марсианската повърхност на 18-ти февруари, засне Слънцето, докато над кратера Джезеро бе късен следобед. 

Изображението бе направено на 23-ти февруари (4-тия ден от кацането) в 16:40 ч. местно време. 

Източник: НАСА

Photo credit : NASA/JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3823-2021-sun-setting-perseverance

[SAlexandrov]

Марсоходът Пърсъвиърънс е заснел експлозията на спускаемата степен на Марс!

 

25 февруари 2021 г. 08:05 ч. Първата експлозия на космически апарат, заснета на Марс! Снимката бе получена неочаквано от марсохода "Пърсъвиърънс", а взривът е причинен от падането на спускаемата степен - т.нар. "небесен кран". 

Взривяването на степента е било самоцелно. След като "небесният кран" достави "Пърсъвиърънс" меко на повърхността на Червената планета, той трябваше да отлети много бързо, за да не попадне върху марсохода. Точно това се е случило - степента бързо се е отдалечила, след което е паднала далеч отвъд обсега на научната апаратура и се е разбила. След като на Земята бяха получени първите изображения от "Пърсъвиърънс", на едно от тях се забелязва експлозията. 

Източник: НАСА 

Photo credit : NASA/JPL-Caltech

 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3825-2021-perseverance-photographs-descend-stage

[SAlexandrov]

Руско-европейската мисия ЕкзоМарс засне американския марсоход Пърсъвиърънс на повърхността на Червената планета

Снимка на мястото на кацане на "Пърсъвиърънс", заснета от руско-европейската орбитална мисия "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър" на 23 февруари. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS; acknowledgement A. Valantinas

25 февруари 2021 г. 19:00 ч.

Светослав Александров. Роботизираната мисия на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър" успя да заснеме американския марсоход "Пърсъвиърънс" след неговото кацане на 18-ти февруари. На снимката се виждат различните компоненти, използвани по време на спускането и намиращи се в различни местности. Това са топлинният щит, ретроракетната степен, парашутът и задният щит, както и самият "Пърсъвиърънс".

Изображението е получено посредством камерата "CaSSIS" на 23-ти февруари, а отделните компоненти се забелязват като светли или тъмни пиксели. 

Екипът на руско-европейската мисия потвърждава, че "ЕкзоМарс" е успяла да запише съществена част от изпратените по време на кацането на "Пърсъвиърънс" данни, в това число видео и снимки. Орбиталният апарат ще продължи да служи за свързочна станция между марсохода и Земята. Той ще се използва за същата цел и когато бъде пристъпено към изстрелването на следващата мисия от програмата на Русия и Европа, включваща руския спускаем апарат "Казачок" и европейския марсоход "Роузалинд Франклин". Пристигането им е насрочено за 2023 година.

Същевременно "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър" продължава да изучава газовете на Червената планета. Напомням на читателите, че наскоро мисията успя да открие наличието на хлороводород. 

Източник: ЕКА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3826-2021-exomars-photographs-perseverance

[SAlexandrov]

Фотогалерия: Марс, заснет от мощните камери Mastcam-Z на Пърсъвиърънс

Снимка на Марс, заснета от Mastcam-Z. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU

28 февруари 2021 г. 18:15 ч.

Светослав Александров. През нощта на 27-ми срещу 28-ми февруари на специализирания сайт на НАСА за необработени изображения бяха качени множество снимки, заснети от камерите Mastcam-Z на марсохода "Пърсъвиърънс".

Mastcam-Z са тези камери, монтирани към голямата мачта на марсохода на височина 2 метра над повърхността. Притежават zoom-функция и могат да се фокусират върху отделните обекти, да заснемат видеа, както и 3D изображения. Качеството на снимките наподобява това на комерсиална 2-мегапикселова камера, а размерите на изпратените снимки са 1600 на 1200 пиксела. Камерите са в състояние да различават съвсем дребни обекти, като резолюцията варира между 0.15 mm/pixel и 7.4 mm/pixel в зависимост от разстоянието. 

Ето фотогалерия от снимките, заснети от Mastcam-Z:

 

Credits : NASA/JPL-Caltech/ASU

Тези и още много други изображения от различните камери на "Пърсъвиърънс" можете да свалите от сайта на НАСА на този линк

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3831-2021-mastcam-z-percy-images

[SAlexandrov]

Стига мрънкане: компютърните системи на марсохода Пърсъвиърънс отстъпват на битовите - и това е нормално

Снимка на Марс, заснета от камерата на "Пърсъвиърънс" Mastcam-Z. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU

28 февруари 2021 г. 21:40 ч.

Светослав Александров. Марсоходът "Пърсъвиърънс" кацна на Червената планета преди броени дни ... и веднага започна дежурното мрънкане защо е такъв, а не онакъв. Някои хора дори се осмелиха да сравняват характеристиките му с тези на смартфоните и домашните си компютри. Това е глупаво - да, компютърните системи на марсохода отстъпват на битовите, но това е напълно в реда на нещата! 

Характеристиките на основния компютър на "Пърсъвиърънс" не изглеждат впечатляващи. Процесорът му е RAD-750 с тактова честота 200 MHz, RAM 256 MB и флаш памет 2 GB. В сравнение с по-старите марсоходи "Спирит" и "Опортюнити", при които компютърът имаше процесор с тактова честота 20 MHz, RAM 128 MB и флаш памет 256 MB, безспорно има напредък. Но все пак компютърът на "Пърсъвиърънс" е сравним по изчислителна мощ с Pentium 1 от 1992 година. Днес повечето от нас използват компютри с многоядрени процесори и тактова честота над 2-3 GHz.

Но "Пърсъвиърънс" няма за задача да зарежда тежки операционни системи или компютърни игри. За нуждите на неговата работа RAD-750 е напълно адекватен процесор. И най-важното - това е процесор, който е изключително надежден, подсилен е за работа в условия на космическа радиация и се използва за нуждите на хиляди космически мисии! 

Има причина да не се използват най-съвременните компютърни системи на марсохода. "Колкото повече пакетираш транзисторите, толкова по-чувствителни стават откъм радиация", съобщава Ричард Рибър от Лабораторията за реактивно движение към НАСА (източник : CIO).

Допотопният компютър на "Пърсъвиърънс" обаче не е единственият на борда му - той работи в тандем с FPGA-компютри, а те са решаващи за процедури като отбягване на препятствия и контрол на бордовите камери. В случая са използвани Virtex-5, които са технология от 2006 година - доста по-модерни в сравнение с базисния компютър на марсохода, но все пак остарели за 2021 година. И все пак са напълно адекватни за нуждите на мисията - обработката на една стереоснимка става за 1.5 секунди (в сравнение с основния процесор на нивото на Pentium 1, който може да я обработи за 180 секунди). 

Навигационните камери NAVCAM съответно са 20-мегапикселови и цветни, в сравнение с 1-мегапикселовите на "Спирит" и "Опортюнити". Да, мнозина биха отвърнали, че достъпните телефони Xiaomi са със 108-мегапикселови камери. Но е факт, че "Пърсъвиърънс" е първият марсоход, който е оборудван с такива камери (Mastcam-Z), притежаващи zoom-функция, нещо, което не го е имало досега на Червената планета. И освен това беше първата спускаема мисия, при която всеки един от етапите по време на кацането, от отварянето на парашутите до самото съприкосновение с повърхността, беше заснет и към Земята бе изпратено висококачествено видео. 

А относно тези, които мрънкат, че "Пърсъвиърънс" не е като айфона или сайомито, имам едно предложение - сложете си вашите телефони във фризера при температура -20°C, пък тогава ще видим кое е по-добро... 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3832-2021-perseverance-computers

[SAlexandrov]

Китай сподели първите снимки на Марс с висока резолюция, заснети от мисията Тянвън 1

Eдна от снимките, заснети от мисията "Тянвън 1". Photo credit : CNSA

4 март 2021 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Днес китайската космическа агенция CNSA сподели първите снимки с високо качество от автоматичната междупланетна станция "Тянвън 1", която пристигна в орбита около Марс на 10-ти февруари. 

Споделени са две панхроматични изображения и едно цветно. 

Останалите две снимки, заснети от "Тянвън 1". Credit : CNSA

Панхроматичните изображения са заснети от камерата с висока резолюция при височина от между 330 и 350 километра над повърхността на Марс. Виждат се разнообразни характеристики, в това число планински хребети, малки кратери и дюни. Счита се, че диаметърът на най-големия кратер на тези изображения е 620 метра.

Цветната снимка показва северния полюс на планетата и е заснета от камерата със средна резолюция. 

За повече информация: Синхуа

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3836-2021-tianwen-first-highres-photos

[SAlexandrov]

Марсоходът Пърсъвиърънс раздвижи за пръв път роботизираната си ръка

4 март 2021 г. 08:05 ч. Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс", който на 18-ти февруари кацна на Червената планета, изпълнява някои от последните си задачи преди да започне да се придвижва на повърхността и да провежда научната си дейност.

Според информация от официалния акаунт на мисията, понастоящем екипът прави проверка на инструментите. Заснемат се множество нови снимки и най-важното - за пръв път бе задвижена роботозираната ръка, с помощта на която ще се изследват интересните обекти на Марс.

Множеството нови снимки продължават да бъдат качвани в реално време на този уеб адрес: https://mars.nasa.gov/mars2020/multimedia/raw-images/ 

Марсоходът "Пърсъвиърънс" засне тази снимка вчера, на 3-ти март. На нея се вижда роботизираната ръка. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3837-2021-perseverance-stretches-arm

[SAlexandrov]

Марсоходът Пърсъвиърънс изпрати детайлни снимки, заснети по време на неговото кацане!

Тази снимка бе заснета от камерата LCAM на марсохода "Пърсъвиърънс" по време на неговото кацане на 18-ти февруари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

5 март 2021 г. 01:00 ч.

Светослав Александров. На Земята най-сетне започнаха да пристигат зашеметяващите снимки, заснети от "Пърсъвиърънс" по време на неговото спускане към повърхността на Марс на 18-ти февруари. 

Горепосочената снимка бе щракната от камерата LCAM малко след като топлинният щит на космическия апарат беше отделен от задния щит с парашута. На нея се виждат атмосферните слоеве, кратерът Джезеро (Йезеро) и самият топлинен щит.

Още една снимка, заснета от LCAM. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

LCAM бе в състояние да заснема черно-бели изображения с размери 1024 на 1024 пиксела. Времето на експозиция възлизаше на 150 микросекунди, което позволи ясно да се визуализират детайлите на Марс. 

Получаването на тези снимки не бе самоцелно само заради факта, че биха се оказали красиви. Камерата бе важен компонент от системата за умно кацане. "Пърсъвиърънс" фотографираше разположения под него марсиански терен, докато се спускаше, а компютърът му сравняваше снимките с предварително заредена карта и вземаше решения кои региони да избегне и къде точно да кацне.

Така за пръв път НАСА сполучи да спусне космическа мисия на място, което не е плоско и скучно, а осеяно с урви, дюни и големи скали - местоположение от изключителен интерес за науката и подходящо за търсенето на отминал живот. 

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3841-2021-perseverance-breathtaking-landing

[SAlexandrov]

Американската астронавтка Кейтлийн Рубинс и японецът Соичи Ногучи излязоха в открития космос

5 март 2021 г. 17:40 ч. Днес, на 5-ти март, НАСА провежда 236-тата извънбордова дейност по поддръжката на Международната космическа станция.

Астронавтката на САЩ Кейтлийн Рубинс и нейният японски колега Соичи Ногучи излязоха в открития космос в 13:37 ч. българско време. Очаква се космическата им "разходка" да трае около 6 часа и половина. Двамата ще продължат работата по подготовката на МКС за монтирането на нови слънчеви батерии, които са създадени от Боинг и ще бъдат доставени по-късно през годината от товарните кораби на СпейсЕкс "Карго Драгън". 

Гледайте "космическата разходка" в реално време на този линк

Кадър от днешната "космическа разходка". Photo credit : NASA TV

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3844-2021-5-march-spacewalk

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Кюриосити достигна до подножието на върха Мон Мерку

Тази снимка бе заснета от марсохода "Кюриосити" вчера, на 5-ти март, и тя показва околностите край върха Мон Мерку. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

6 март 2021 г. 14:00 ч.

Светослав Александров. След бавно и продължително изкачване, марсоходът на НАСА "Кюриосити" достигна до подножието на малкия връх Мон Мерку на планината Шарп. Учените се надяват, че с това постижение най-сетне ще започне изучаването на богатите на сулфати региони от планината. Това е цел, поставена от изследователския екип още в мига в който кратерът Гейл бе избран за място на кацане на "Кюриосити" през 2011 година. 

 

Мон Мерку, заснет от "Кюриосити" на 5-ти март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Когато марсоходът "Кюриосити" кацна през август 2012 г., той все още не притежаваше модерните системи, които позволиха на съвременния "Пърсъвиърънс" да се спусне точно в делтата на пресъхнала река през февруари тази година. Разбира се, самото кацане на "Кюриосити" бе величествено постижение - никога досега полезен товар с тегло от един тон не бе спускан меко на повърхността на Марс. Но способността да бъдат идентифицирани опасности на базата на фотографии, снимани в реално време по време на кацането, не съществуваше през 2012-та. В крайна сметка "Кюриосити" се спусна на километри от желаното място - планината Шарп, извисяваща се точно в центъра на Гейл.

Така че учените бяха принудени да тътрузят марсохода бавно, докато достигне интересните за науката места. Имайки предвид, че максималната му скорост на придвижване е между 25 и 100 метра в час, отне години на "Кюриосити" да се довлачи до поставените цели. Например подножието на Шарп бе достигнато през 2014 година. Но това бе само началото. Интригуващите местности са високо в планината и чак през пролетта на 2019 година марсоходът доближи наносите, богати на глинени материали. Данните, изпратени от "Кюриосити" от това място, разкриват повече знания за времената, когато планетата е била топла. 

Но още по-нависоко се намира друга област, която е богата на сулфати. Тяхното наличие се счита за признак, че е настъпило засушаване или че водата е станала по-кисела. Сравнявайки измерванията, получени от тази област с тези, направени сред глинестия регион, изследователите ще могат да разгадаят тайните на най-интересния период в геологичната история на Марс - когато той е започнал да пресъхва и се е превърнал от благоприятна за живот планета в днешната ледена пустиня. 

Така че най-интересното пред мисията на "Кюриосити" тепърва предстои. Сега, когато на Червената планета е и новият марсоход "Пърсъвиърънс", очакваме богатство от научни открития, направени от двете роботизирани експедиции.

През следващите няколко дни "Кюриосити" ще заснеме подробни снимки на Мон Мерку с мултиспектралните камери и ще започне подробно изучаване на избрани скали посредством спектрометрите. Междувременно пробивната машина ще издълбае отвор в плоския скален нанос, разположен пред Мон Мерку (вж. снимката в началото на тази публикация). Така ще бъдат събрани проби от вътрешността на наноса. 

Очакваме да научим с интерес на какви находки ще се натъкне марсоходът! 

За допълнителна информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3845-2021-curiosity-reaching-mont-merkou

[SAlexandrov]

Екипът на марсианската мисия ИнСайт започна да заравя кабела на чувствителния сеизмометър

6 март 2021 г. 14:30 ч. За разлика от "Пърсъвиърънс" и "Кюриосити", третата понастоящем работеща мисия на повърхността на Марс "ИнСайт" не е марсоход, а стационарен спускаем апарат. През последните няколко дни нейното ръководство реши да пристъпи към отговорна задача - заравянето на кабела, захранващ сеизмометъра. 

Защо това е необходимо? Сеизмометърът SEIS, който е построен от Франция за нуждите на американската мисия "ИнСайт", е изключително чувствителен. Разликата между температурите през деня и през нощта на Марс е голяма и това влияе върху измерванията. Посредством заравянето на кабела изследователите ще получат още по-точни данни. 

Към настоящия момент мисията "ИнСайт" е изключително успешна в научно отношение, като досега тя е открила стотици марсотресения. Основната ѝ задача продължава да е изучаването на вътрешната структура на Червената планета. 

Напомням на читателите, че "ИнСайт" кацна на марсианската повърхност на 26 ноември 2018 година. В края на миналата година тя приключи базисната си научна програма, но наскоро получи официално одобрение от НАСА да работи поне до декември 2022 година.

Източник: НАСА

Тази снимка бе заснета на 4-ти март и показва частично заровения кабел на сеизмометъра на "ИнСайт". Photo credit : NASA/JPL-Caltech 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3846-2021-insight-burying-cable

[SAlexandrov]

Марсоходът Пърсъвиърънс тръгна по северния маршрут към основната си научна цел

Марсоходът "Пърсъвиърънс" засне тази снимка днес, на 6-ти март. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

6 март 2021 г. 21:00 ч.

Светослав Александров. Ръководството на марсохода "Пърсъвиърънс" не губи време. След като довчера екипът проверяваше системите на борда му и провеждаше тестови придвижвания, днес марсоходът се отправи директно на север, изминавайки 36 метра към основната си научна цел. 

Защо това е важно? Нека да погледнем картата на предвидения маршрут за "Пърсъвиърънс":

Credit : NASA/JPL-Caltech

С жълто е означен основният маршрут, който "Пърсъвиърънс" ще изминава през следващите месеци и години, като марсоходът ще се придвижва в западна посока (т.е. отдясно наляво). Бялата точка в дясната част на картата е точното местоположение, където мисията е кацнала. Довчера изследователите се чудеха по коя посока да поемат, за да заобиколят големите пясъчни дюни и да стигнат до началото на точката на маршрута. Бяха начертани два малки маршрута за тази цел, обозначени със синьо (на север) и лилаво (на юг).

Благодарение на получените днес снимки стана ясно, че ръководството на мисията е избрало да се отправи на север. Интерактивна карта, която се обновява ежедневно и на която можете да следите къде се намира "Пърсъвиърънс" във всеки един момент е достъпна на следния уеб адрес:

https://mars.nasa.gov/mars2020/mission/where-is-the-rover/

Ето ви и релефна карта на основния маршрут: 

Credit : NASA/JPL-Caltech

Сами виждате, че пред "Пърсъвиърънс" предстои сериозно изкачване. Сигурно си спомняте, че в хода на придвижването на по-стария марсоход "Кюриосити" бяха забелязвани износвания и дори напуквания на колелетата. Сега обаче са взети мерки и колелетата са многократно подсилени, за да не се случва вече това. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3847-2021-perseverance-heads-north

[SAlexandrov]

Как може да сме сигурни, че Щатите наистина са кацнали успешно на Марс?

7 март 2021 г. 18:40 ч. На 18-ти февруари американският марсоход "Пърсъвиърънс" кацна на повърхността на Червената планета. Както често се случва след триумф на космонавтиката на Щатите, така и този път лаици и "гаражни гении" оспориха автентичността на постижението. Разбира се, ако някой е решил предварително да си вярва в това, което му е угодно, той не може да бъде убеден. Фанатизмът не може да се пребори с факти. Има обаче и такива хора, които не са навътре в космонавтиката и не са имали време да проучат въпроса за себе си. Тази публикация е за тези читатели, чието съзнание не е затворено за фактите. И така, как да сме сигурни, че НАСА наистина е кацнала на Марс? 

Отговорът е лесен - необходимо е потвърждение от други страни. 

Малцина знаят, че за получаване на радиосигналите от междупланетните мисии са необходими мощни антени. Те не са разположени единствено в САЩ. Например на уебсайта https://eyes.nasa.gov/dsn/dsn.html можете да научите, че такива антени са локализирани в Испания и Австралия. Те редовно участват в радиокомуникациите с "Пърсъвиърънс". 

Но не са само тези антени. След разпадането на СССР руснаците близо четвърт век нямаха собствени междупланетни мисии. Едва през 2016 година Русия изпрати съвместно с Европейската космическа агенция (ЕКА) към орбитата на Марс роботизираната станция "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър". Това означаваше, че руснаците трябваше да си възстановят способностите за междупланетни комуникации. За тази цел 64-метровият радиотелескоп, позициониран в Калязин (на 200 км. северно от Москва), беше преобразуван, за да поддържа комуникациите с "ЕкзоМарс". 

А "ЕкзоМарс" от своя страна се използва редовно като релейна станция между "Пърсъвиърънс" и Земята. Така част от научните данни от марсохода се получават от руската база в Калязин. За последен път това се случи днес, на 7-ми март (източник). 

И за финал нека не забравяме, че руско-европейската мисия е сполучила да заснеме от орбита успешно кацналия на марсианската повърхност "Пърсъвиърънс". Така че т.нар. русофили нямат основание да не вярват. 

-Светослав Александров

Прочетете и статията на този линк: Ето как СССР успява да потвърди автентичността на пилотираните лунни мисии "Аполо"

Огромната 64-метрова чиния на радиотелескопа в Калязин, Русия, е преобразувана за връзка с междупланетни мисии. Photo credit : ESA

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3850-2021-how-sure-perseverance

[SAlexandrov]

Европейската космическа мисия Марс Експрес разгада мистерията на гигантския облак на Червената планета

Компилация от снимки на облака на Марс, заснети от камерата VMC към мисията "Марс Експрес". Credit : ESA/GCP/UPV/EHU Bilbao , CC BY-SA 3.0 IGO

9 март 2021 г. 19:00 ч.

Светослав Александров. През 2018 година орбиталната мисия на Европейската космическа агенция "Марс Експрес" засне необичаен и издължен облак, носещ се над марсианската планина Арсиа. Размерите на облака са внушителни - той достига до дължина 1 500 километра. Днес мистерията на неговото съществуване е разгадана. 

За да могат да разкрият механизмите на образуването на облака, европейските изследователи са комбинирали данни от камерата VMC на "Марс Експрес" с такива други космически мисии, включително индийската "Марсианска орбитална мисия", както и американските "Мейвън", "Марс Риконисънс Орбитър" и даже старата американска "Вайкинг 2".

"Ние се развълнувахме силно, когато се заровихме в наблюденията на "Вайкинг 2" от 70-те години на миналия век", съобщава Хорхе Ернандес-Бернал, водещ автор на научната публикация, приета за печат в Journal of Geophysical Research. "Установихме, че този гигантски, забележителен облак е вече бил заснет дори толкова отдавна - и сега го изучаваме в детайли".

Изследователите откриват, че това е най-големият орографски облак, наблюдаван на Марс. Облаците от този тип се образуват вследствие на принудителното издигане на вятъра благодарение на топографските структури (например вулкани и планини). В случая планината Арсиа нарушава структурата на марсианската атмосфера. Влажният въздух бива издиган нагоре от фланговете на хълма под формата на възходящи потоци и когато бъде достигната голяма височина, настъпва кондензация.

Облакът също така притежава ежедневен цикъл, който се повтаря всяка сутрин в продължение на месеци. Появата на облака започва рано сутрин преди изгрев от западния склон на Арсиа, след което през следващите два часа и половина се разширява. Ветровете достигат скорост 600 km/h, а височината на облака - 45 километра. Впоследствие облакът спира да се разширява, откъсва се от началното си местоположение и започва да се носи на запад, преди да изчезне напълно с настъпването на пладне и повишението на температурите.

Марс е единствената планета с климатична система, която наподобява тази на Земята, но разлики все пак се наблюдават. Орографски облаци се срещат често сред нашите планини, но никога не достигат до такива размери и не притежават такава динамика.

Изследователите са категорични, че получените данни ще подобрят нашите познания за климата както на Червената планета, така и на Земята. 

Източник : ЕКА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3853-2021-mex-unlocks-secrets-cloud

[SAlexandrov]

Пърсъвиърънс се оглежда за място, където да освободи експерименталния хеликоптер

9 март 2021 г. 19:40 ч. Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" се оглежда за място, което е достатъчно плоско, за да освободи безопасно първия експериментален хеликоптер на Червената планета.

Новината бе съобщена от официалния Туитър акаунт на мисията.

Очаква се спускането на хеликоптера да се случи до няколко седмици. След като той бъде освободен, "Пърсъвиърънс" трябва да се отдалечи поне на 100 метра от него, за да няма риск от сблъсък между двете машини.

Към настоящия момент новопристигналият марсоход е изминал общо 70 метра.

Екипите също така извършват тестове на роботизираната ръка, с помощта на която "Пърсъвиърънс" ще изучава скалите в района на кратера Джезеро (Йезеро) и ще търси следи от отминал живот на Марс. 

Тази снимка бе заснета от "Пърсъвиърънс" днес, на 9-ти март. Photo credit : NASA / JPL-Caltech

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3854-2021-perseverance-looks-drop-helicopter

[SAlexandrov]

Мисията на ОАЕ Ал-Амал засне марсианската планина Олимп

Снимка на планината Олимп, заснета от "Ал-Амал". Photo credit : Emirates Mars Mission/EXI

10 март 2021 г. 20:00 ч.

Светослав Александров. Екипът на марсианската мисия на ОАЕ "Ал-Амал" публикува нови снимки на Червената планета. На една от тях се вижда планината Олимп - най-високият връх с вулканичен произход в цялата Слънчева система. 

Изображението, показано по-горе, е получено посредством основната камера EXI (Emirates Exploration Imager) при височина 13 007 километра. Напомням, че камерата е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет, САЩ. 

Бяха показани и няколко изображения от ултравиолетовия спектрометър на мисията: 

Credit : Emirates Mars Mission/EMUS

Показаните по-горе пет изображения са получени при височина от 36 000 километра. Те са изготвени посредством наблюдения на спектрометъра при различна дължина на вълната и представят информация за горните слоеве на марсианската атмосфера. Например - виолетовите и сините изображения показват отразената слънчева светлина от мащабния облак от водородни атоми, обкръжаващ Червената планета. Зеленото показва отражението на слънчевата светлина от кислородните атоми.

Напомням на читателите, че "Ал-Амал" пристигна в орбита около Марс на 9-ти февруари. 

Източник : Hope Mars Mission Twitter

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3858-2021-emirates-olympus-photo

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс изпрати първите си научни данни от Червената планета

Скалата Máaz бе първата, изучена от новия марсоход на НАСА "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech

12 март 2021 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Три седмици след благополучното кацане на американския марсоход "Пърсъвиърънс", той изпрати първите си научни данни от Марс. Това е важен момент за новата роботизирана експедиция на НАСА, тъй като тя започва да се превръща от инженерен в научен успех. 

Напомням на читателите, че "Пърсъвиърънс" кацна в района на кратера Джезеро (Йезеро), където се счита, че се намира делтата на пресъхнала в далечното минало река. Изследователите са на мнение, че там марсоходът може да намери следи от отминал живот на Марс, в това число и енигматичните строматолити - слоести седиментни наноси, които на Земята се образуват от цианобактерии. Изучаването на фосилизирани строматолити на нашата планета предоставя някои от най-вълнуващите данни за еволюцията на живота по времето на протерозойската епоха. Ако еволюцията на Червената планета е наподобявала земната, възможно е "Пърсъвиърънс" да открие сходни находки. 

Първата скала, която понастоящем бива изучавана от "Пърсъвиърънс", носи названието Máaz - от езика навахо, което означава Марс. Тя бе подложена на изследване от инструмента SuperCam. 

Подробна снимка на Máaz, получена от микроскопа на SuperCam. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

SuperCam е построен съвместно от учени от Националната лаборатория в Лос Аламос и консорциум от Френските изследователски лаборатории под егидата на френската космическа агенция CNES. Това е най-сериозният принос на Франция за "Пърсъвиърънс". Инструментът вече е предоставил първите си данни към центъра на CNES в Тулуза и сред тях са първите звукозаписи от обстрелването на скала на друга планета посредством лазер. 

"Изумително е да видим, че SuperCam работи толкова добре на Марс", съобщава ученият Роджър Йън от лабораторията в Лос Аламос. "Когато за пръв път си мечтаехме за този инструмент преди осем години, ние се притеснихме, че сме прекалено амбициозни. Сега той е там и функционира изрядно". 

SuperCam е в състояние да извършва пет типа геологични анализи, които впоследствие ще насочват учените да подберат кои скали са подходящи са търсенето на живот. След кацането на "Пърсъвиърънс" на 18-ти февруари, екипът на мисията е провел редица проверки на всички системи и подсистеми. Ранните резултати от изпитанията на SuperCam, които включват и звуци от Червената планета, са интригуващи. 

Освен данните от микрофона, изследователите са получили вълнуващи първи данни от датчика VISIR, работещ в инфрачервения и видимия диапазон от електромагнитния спектър, както и от Рамановия спектроскоп. VISIR изучава отразената от скалите слънчева светлина, за да разгадае минералния им състав, като данните от датчика се комбинират с тези от Рамановия спектроскоп. Той от своя страна използва зелен лазерен сноп, за да възбуди химичните връзки в пробата и полученият сигнал разкрива информация за химичните съединения в нея. 

Това е първият Раманов спектроскоп на Марс и благодарение на него учените биха могли да разберат условията, при които скалите са се формирали, както и потенциално да открият минерали и органични вещества, които могат да са се образували от живи организми.

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3861-2021-perseverance-studies-first-rock