Затворническите кланета на НКВД в Западна Украйна през 1941 г.

[Zara Thustra]

По време на немската инвазия в СССР, съветската Тайна полиция (НКВД) брутално избива между 10,000 и 40,000 политически затворници в Западна Украйна в рамките на осем дни, което поражда вълни от етническо насилие след германското окупиране на региона.

----------------------------------------------

 

Когато Германската армия започва инвазията си в Съветския съюз на 22 юни 1941 г., Сталин нарежда на съветските тайни служби (НКВД) да "премахнат" затворническото население в окупираните съветски територии, вместо да им позволи да попаднат в германски ръце. Това е изпълнено чрез масовото убийство на затворници от най-различни части в Западна Украйна, Беларус, Естония и Литва. По-голямата част от масовите екзекуции, по-късно наименувани от местните жители "затворническите кланета на НКВД от 1941 г.", се случват в Западна Украйна. Поради липсата на надеждни източници обаче е трудно да се установи точният брой жертви; въпреки това обаче историците изчисляват, че НКВД убива някъде между 10,000 и 40,000 души в десетки затвори в рамките на осем дни. Етническият състав на жертвите в Западна Украйна съответства в известна степен на демографията на населението: 70 процента от жертвите са украинци, 20 процента поляци, а останалите евреи и хора от други националности.

 

Западна Украйна, която включва историческите региони Транскарпатия, Източна Галичия, Волиния, Северна Буковина и западните части на Подолие, е била част от Полша преди избухването на Втората световна война. След съвместната инвазия на Германия и Съветския съюз в Полша през септември 1939 г. Западна Украйна минава под съветска власт и е придадена към Украинската съветска социалистическа република до нацистката инвазия в СССР, когато регионът остава под контрола на нацистите до момента, в който Червената армия започва да си възвръща украинската територия през 1944 г.

 

Съветската окупация в Западна Украйна е белязана с терор и репресии, след като Сталин започва да прилага там насилствено съветизиране, което е включвало не само разпространяването и излагането на публичен показ на съветски символи и пропаганда, но също така и провеждането на масова кампания срещу жители, определени като"врагове на държавата". Поради страховете на Сталин от всякакви национални или антисъветски елементи, стотици хиляди заподозрени политически противници са арестувани, лишени от свобода, депортирани в Сибир или Казахстан или масово екзекутирани между февруари и юни 1940 г. Първоначалните арести и депортации са били насочени срещу антикомунисти, предвоенни полски елити, граждански длъжностни лица, държавни служители, военни офицери и украински националисти. Към април 1940 г. обаче НКВД започва да арестува огромен набор от хора, включително роднините на вече осъдените, както и видни лекари, инженери, адвокати, журналисти, артисти, университетски преподаватели, учители, търговци и заможни земеделци. Хората, избягнали незабавна депортация или смъртна присъда остават задържани под стража в затворите на НКВД, когато германците задействат нападението си срещу Съветския съюз.

 

Изчислено е, че близо 140,000 политически затворници са били държани по затворите на различни места в окупираните от съветите територии в навечерието на Операция "Барбароса". След като научават вестите за немската инвазия, на НКВД им е наредено да евакуират и ликвидират всички политически затворници под евакуационна заповед №00803.

 

В Западна Украйна НКВД започва да екзекутира затворници в сутринта на 23 юни, без значение дали те са били лишени от свобода за углавни престъпления, или просто са чакали да бъдат разпитани. В централния затвор в град Луцк, разположен в северозападната Волинска област, затворниците са събрани наедно и заключени в малки килии под претекст за широкомащабна евакуация. Малко след това офицери от НКВД привикват всеки един затворник поименно в задния двор, нареждат ги на едно място и започват да хвърлят гранати към групата, докато от съветските танкове се открива картечен огън. Малцината оцелели след това са накарани да прекарат остатъка от деня в копаенето на гробове и заравянето на трупове до момента, в който надзирателите им не започват да бягат от настъпващите германски части. Изчисленията на броя на жертвите от затвора в Луцк варират в зависимост от източниците, наброявайки между 1,500 до 4,000 души.

 

Процедурите на НКВД по избиване варират от затвор на затвор, в зависимост от броя на затворниците, които е следвало да бъдат екзекутирани, някои от тях бивайки систематично застрелвани в тила или изгаряни живи в заключени килии. Затворниците в триетажния затвор в Дубно, разположен в Ровненска област, са застреляни и намушкани с щикове, докато са спели.

 

На 26 юни 1941 г. НКВД взривява две големи килии, запълнени с приблизително 1,200 жени-затворници в Самбир, град, намиращ се на приблизително 80 километра югозападно от Лвов. В град Ивано-Франкивск, преди познат като Станислав, три големи подземни килии пък са натъпкани догоре с близо 2,500 мъртви тела. В разследващия затвор в Лвов съветските власти хвърлят жертвите, независимо дали са били живи или мъртви, в подземни килии, след което заключват вратите и подпалват сградата в опит да прикрият престъпленията си. Други главни места на кланета включват Золочев и Добромил в Лвовска област, Чортков в Тернополска област и град Ровно в Ровненска област. Изчислено е, че между 800 и 1,500 затворници погиват във всяко едно от тези места.

 

Населението остава шокирано не само от броя на убитите, но също така и от начина, по който те са загинали. Много от затворниците, убити от НКВД в Западна Украйна са били подлагани на брутални изтезания, преди да бъдат убити. Първите известни докладвания за затворническите кланета на НКВД се появяват в някои германски вестници в първата седмица на юли 1940 г., където се описват сцени на семейни членове, опитващи се да разпознаят близките си сред хиляди изтезавани трупове. В един анонимен репортаж от Берлин пък се съобщава как жертви от Лвов са били натиквани в килии, където след това или са били застрелвани, или стомасите им са били разпорвани с нож. В подобни ужасяващи разкази се говори и за разпнати свещеници с издълбани кръстове в гърдите им, за импровизирани стаи за мъчения с подгизнали с кръв стени, както и за масови гробове, пълни с тела, белязани от мъчения и с липсващи крайници.

 

Разкази на очевидци потвърждават бруталния начин, по който някои затворници са били измъчвани и накрая убити. Богдан Казановски, който оцелява масовото екзекутиране на затворници в Бригидския затвор в Лвов, разказва как е виждал отвеждането на затворнически групи в подземията на затвора, след което как е чувал техните оглушителни викания, докато са били измъчвани, преди да бъдат застреляни. Една оцеляла затворничка от Лонцкия женски затвор в Лвов пък си спомня как е вървяла покрай трупове с липсващи уши, очи и носове, когато нахлуващите германски сили я освобождават. Други си спомнят как са виждали тела, които са били тежко изгаряни с вряща вода.

 

От броя на затворниците, които са били измъчвани, може да се каже, че няколко от кланетата в Западна Украйна не са били само някакво спонтанно действие на отстъпващите Червена армия и НКВД, а са били, поне до известна степен, планирани от съветските власти. Фактът, че много от затворниците са били повиквани поименно, са били измъчвани и накрая застреляни също посочва, че НКВД е ликвидирал затворниците по един вид систематичен начин. Този селективен подход предполага, както смятат Александър Мотил и Ксения Кебузински, че съветската Тайна полиция е действала с „особена враждебност, породена от факта, че повечето от затворниците са били украински националисти, които съветската пропаганда е дамгосвала като най-лошия вид ‚врагове на народа‘“.

 

Откриването на хиляди очевидно изтезавани и частично разложени тела предизвиква гневни изблици както сред украинците, така и сред поляците. Зверствата повлияват до голяма степен на обществените нагласи, което води до две важни последици. От една страна, кланетата подклаждат омразата срещу съветската власт и подсилват украинския ентусиазъм за Германия. Тъй като отварянето на затворите съвпада с германската инвазия в Съветския съюз, тогава е било лесно Германия да бъде свързвана с освобождение, а Съветския съюз с потисничество. Фактът, че НКВД отделя време в ненужното измъчване на затворници се превръща в доказателство за много от украинците и поляците за тяхната роля на жертва под съветска власт. В резултат на това мнозина украинци се присъединяват към нацистите в борбата срещу СССР по време на войната, в резултат на което през 1944 г. десетки хиляди украинци напускат родните си места, когато Червената армия си възвръща контрола над Западна Украйна.

 

От друга страна обаче украинската и полската омраза спрямо съветите лесно се насочва към еврейското население поради всеобщото асоцииране на евреите с комунизма. Според историка Пол Ханебринк, „твърдението, че комунизмът възниква в резултат на еврейско съзаклятие и че евреите следователно са били виновни за престъпленията, извършвани от комунистическите режими, се превръща в основата на контрареволюционерски, антидемократични и расистки идеологии в най-различни страни“. След нацистко-съветското разделяне на Полша около 200,000-300,000 полски евреи търсят закрила от германците в Западна Украйна и Западен Беларус, което затвърждава убежденията на мнозина украинци и поляци, че евреите подкрепят комунизма и Съветския съюз. С пристигането в Западна Украйна нацистката пропаганда използва съветските масови убийства за насърчаването на междуетническите напрежения и за поддържането на „юдео-болшевишката“ теза, насърчавайки и подпомагайки местното население във вълни от насилие срещу еврейското население, което води до серии от погроми през юли 1941 г.

 

С или без нацисткото подклаждане обаче значителен брой украинци и поляци, заедно с местните милиции и полицейски участъци, нападат еврейски домове и придружават нацистки офицери около града, помагайки им в преследването на еврейски врагове. Евреите са подложени на побоища с пръчки и камшици, накарани са да чистят градските улици и да изпълняват най-различни ритуали, свързани с комунизма. В едно особено унизително начинание в Лвовския еврейски квартал евреите са накарани да изкопават масови гробове и да заравят труповете на избитите затворници.

 

Украински националисти и местни полицейски участъци също така подпомагат и в масовите разстрелвания, извършвани от Айнзацгрупа „В“, които водят до убиването на 4,000 до 8,000 еврейски жертви. По време на погрома в Лвов членове на украински милиции публично оповестяват, че побоищата над евреите са били отговор на убийствата на техните братя и сестри от НКВД. В една атмосфера, преизпълнена с всеобща тъга и настроението, че еврейското население е носело колективна вина за престъпленията, извършени от НКВД, целта на погрома е била да унижи евреите като някаква форма на обществена справедливост за затворническите кланета.

 

Влиянието и последиците от затворническите кланета придават акцент върху последствията от междуетническите конфликти и насилия по време на война, които имат потенциала да изкривят и внесат смут в местните взаимоотношения, особено в етнически разнообразните региони като Западна Украйна. Съветската окупация в Източна Полша вече е предизвикала вълни от антиполско насилие през 1939-1940 г. поради серията от репресивни политики, приети от Втората полска република по време на междувоенния период, които са потискали изразяването на украинската култура. Въпреки че погромите от юли 1941 г. възникват в резултат на най-различни фактори, вродени в етническите междуособици между украинци, поляци и евреи, очевидно е, че украинското и полското участие в антиеврейското насилие е било отчасти породено от изблиците на гняв, които кланетата предизвикват и подбуждат.

 

В допълнение на това западноукраинските затворнически кланета от 1941 г. предоставят поразяваща представа, жизненоважна за разбирането на съветските масови убийства и съветския тоталитаризъм. Съветските власти убиват приблизително 12 милиона души в тридесетте и няколко години между болшевишкото завземане на властта и смъртта на Сталин. Съветските убийства при Сталин са били методични: враговете на народа са били идентифицирани и после систематично унищожавани—повечето от тях умират от принудителен глад, погиват в съветските лагери за задържане или са били застрелвани с куршум в тила. Макар съветските кланета от 1941 г. да стандартизират съветските зверства по много начини, една важна разлика е фактът, че огромен брой затворниците са били брутално изтезавани преди да бъдат застреляни. Не е изненадващо, че съветският режим отрича всякакво участие в кланетата и се опитва да прехвърли вината, както при известните кланета в Катин, на нацистите.

 

Междуетническите конфликти и насилия са често срещани аспекти от войната на Източния фронт, когато отделни хора и цели групи от населения се сблъскват с множество инвазии и окупации. Затворническите кланета на НКВД от 1941 г. са пример за това как обикновените хора преживяват и реагират на събития по време на Втората световна война. Както с много други зверства, затворническите кланета повлияват на хората по различни начини в Западна Украйна. Някои от тях отвръщат с насилие поради шок, страх и гняв, докато други реагират с пасивност или безразличие. Горчивите спомени от съветските престъпления, извършени по време на окупацията от 1939-1941 г., накрая само подсилват антисъветските настроения в Западна Украйна и повлияват на начина, по който местните жители реагират на нацистката окупация в региона. Антисъветските настроения могат също така да бъдат възприети и като една от причините, поради които мнозина украинци и поляци бягат от настъпващата Червена армия през 1944 г., установявайки се в Западна Европа с надеждата да имигрират в Северна Америка.

 

 

Източник:

https://www.nationalww2museum.org/war/articles/1941-nkvd-prison-massacres-western-ukraine

[Zara Thustra]

Едни от многото украинки, екзекутирани от НКВД в затвора в Дубно в периода 24-25 юни 1941 г.

 

Германски войници оглеждат телата на жертви на НКВД, Лвов, юни 1941 г.

 

Ужасена и шокирана жена от Лвов, току-що посетила задния двор на затвора, 3 юли 1941 г.

 

Ексхумация на екзекутирани затворници във външния двор на затвора в Лвов, 3 юли 1941 г.

 

Местни жители на Лвов разпознават затворници, които са били убити от НКВД преди съветите да се изтеглят от града, юли 1941 г.

 

Местни жители събират евреи на едно място на улица в Лвов, след като откриват масови гробове в затвори на НКВД, 30 юни - 3 юли, 1941 г.

 

Първата страница от списък с имената на затворници от Затвор №3 в Золочев, Западна Украйна, следващи да бъдат екзекутирани, както и произнасянето на съответната присъда от началника на местното съветско разследващо поделение, 1941 г.

 

Лявата страна на същия документ. Написаното с червен молив гласи: "Присъда - да бъдат застреляни като врагове на народа"

 

Дясната част на същия документ. Написаното с черно мастило - позволение за екзекутиране - е от съветския прокурор на Лвовска област: "Упълномощявам разстрелването като врагове на народа"