Какво наистина пише на печатите на Йоан и Михаил!? + БОНУС интерпретация за произхода

[D3loFF]

Понеже заговорихме малко за печати в една друга тема, а и не само покрай нея, реших да направя един анализ на надписите върху печатите на Йоан и Михаил.

Темата ще е малко дълга, така че на тези които им е интересно – вземете си кафе, чай, бира или каквото предпочитате и приятно четене – няма да съжалявате... обещавам!

 

Част 1: Въведение

·         Печат на Йоан – допуска се, че печатът на Йоан е на син на цар Симеон. Кой поред от синовете му обаче е не е точно уточнено от българската историография, като и до ден днешен се водят дискусии.

Печатът е наличен в два екземпляра:

-       исторически музей Русе – намерен във Варна

-       неизвестно местонахождение (цитирам: „най-вероятно в Ермитажа в Санкт Петербург) – намерен в Константинопол

Изображение на печата с видим текст на него:

 

·         Печат на Михаил – допуска се, че е първороден син на цар Симеон. Сведенията за него, както и за брат му Йоан са оскъдни.

Печатът е наличен в пет екземпляра:

-       Исторически музей Провадия – намерен през 1984 г. при разкопки на манастирски комплекс

-       Отново в ИМ Провадия – намерен при същите обстоятелства

-       Отново в ИМ Провадия – намерен източно от манастирския комплекс

-       Отново в ИМ Провадия – намерен южно от манстирската ограда

-       Национален Исторически Музей – намерен през 1996 г. в град Смядово

Изображение на печата с видим текст на него:

 

Част 2: Текстът на гръцки от лицевата страна на печатите

И двата печата са двулицеви, като по-долу можете да видите как изглеждат.

Печат на Йоан – двете страни:

 

Печат на Михаил – двете страни:

Надписът и на двата печата на страната с кръста гласи:

+ ΚΕ ΒΟΗΘΗ ΤꞶ СꞶ ΔΟΥΛꞶ

Което си е текст на чист византийски гръцки и означава:

Господи, помагай на своя раб...

Където KE е съкращение на гръцкото Κυριε, което означава Господар/Лорд (като обръщение, примерно към Господ, както е в случая) и е добре известно и документирано, така че тук съмнения за значението можем спокойно да кажем, че няма.

Въз основа на превода на написаното можем и спокойно да заключим, че това е лицевата страна на печатите.

 

Част 3: Текстът от опаката страна на печатите

Това което озадачава учените и изследователите и до ден днешен са текстовете от опаката страна на печатите. Качеството на различните находки също е и оказвало голямо влияние върху опитите за разчитане и тълкуване на написаното. В крайна сметка намирането на екземпляри със задоволително добро качество накрая е свело транскрибирането до максимум една буква разлика, което си е и честно и почтено обелязано (на повечето места) при изследванията.

 

Печат на Михаил:

Текстът е написан с гръцки букви, но не може да бъде обяснен на гръцки език. Възможните прочити са три:

1.    + ΜΗΧΑΗΛ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ СΗΡ ΤΧΘΗΝΟС

2.    + ΜΗΧΑΗΛ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ ЕΗΡ ΤΧΘΗΝΟС

3.    + ΜΗΧΑΗΛ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ EIΡ ΤΧΘΗΝΟС

Веднага можем да кажем, че вариант три не е правилен, понеже от цветната снимка по-горе ясно се вижда, че буквата на предпоследния ред е Н (ета), а не I (йота). Така че вариант EIP може да се дължи единствено и само на повреда на едната чертичка на Н-та при по-старите находки.

Не е ясно от точно колко думи се състои написаното, но за наше улеснение ще го разделим на пет, понеже първите три думи можем да приемем, че са ясни, както и последната, която се повтаря и на другия печат.

-       името е ясно – МИХАИЛ

-       втората дума също – БАГАТУР

-       третата дума също – КАН

-       четвъртата дума – тя е дадена от някои изследователи като ЕНР, но ако погледнете цветната снимка по-горе ще видите, че е СНР.

Но дали наистина е ЕНР или СНР това няма да има никакво значение, както ще разберете по-натам в изложението.

-       петата дума е ТХТЕНОС и е с неясно значение

Петата дума сама по себе си е с неясно значение и ако нямахме други извори като „За церемониите“ на Константин Багренородни, нямаше да имаме представа в какъв контекст е използвана. Но за това ще поговорим в следващата част. Нека първо транскрибираме текстовете на печатите.

 

Печат на Йоан:

Печатът на Йоан има повреди и тъй като има само две налични копия, от които само едно с известна локация текстът е транскрибиран както е:

1.    + ΙꞶΑΝ ΝΗ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ Α ΗΡ ΤΧ ΗΝꞶ

-       името е ясно – ЙОАН

-       окончание – НЕ/НИ

-       втората дума също – БАГАТУР

-       третата дума също – КАН

-       четвъртата дума – АЕР

-       вметка - ясно се вижда буквата „А“ (алфа), след KAN, което е важна разлика от другия печат, където имаме само KAN

-       петата дума е силно повредена, но благодарение на другия печат и на малкото останали букви можем спокойно да заключим, като я реконструираме, че отново става дума за ТХТЕНꞶС

+ ΙꞶΑΝ ΝΗ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ Α ΗΡ ΤΧΘΗΝꞶС

 

Част 4: За церемониите – Константин Багренородни

В своето произведение Константин Багренородни ни съобщава какви са били обръщенията към гостите от други държави в императорския двор в Константинопол през 10 в. Това, което нас ни интересува е следната част:

Както се вижда в показания параграф е използвана думата „канартикин“, която на гръцки в произведението е изписана като:

καναρτι κεινος (канартикенос)

Учените са заключили, че въз основа на контекста това е титулно обръщение към синовете (или по-точно към единия син) на владетеля на България, като историческите анализи клонят към значение на „престолонаследник“. В крайна сметка в това има много логика, понеже все един от синовете е престолонаследник и бъдещ владетел. Разбира се, също въз основа на текста са заключили, че става дума за същата титла, както на печатите.

Това е точно така, макар и да има видими разлики между изписването на думата на печатите и в гръцкия текст на произведението на Константин. Това се дължи на факта, че по-всяка вероятност сложното словосъчетание в „За церемониите“ е изписано или преписано в последствие с грешка в него.

Тук няма какво да се спори, понеже имаме множество археологически находки (7 печата), които ясно показват как се е изписвала думата с гръцки букви. Въпросът в случая е че става ясен контекста на титлата, която се е използвала от потенциалния престолонаследник и/или със сигурност един от синовете на владетеля.

Ще завърша тази част с думите на българския медиевист И. Божилов – „Няма съмнение, че двете форми, тази от печата и другата, достигнала до нас по книжовен път са идентични и обозначават една и съща титла, с която вероятно е бил удостояван българският престолонаследник“.

 

Част 5: Досегашни предложения за тълкуване на титлата и написаното

Разбира се, досега учените са прелагали най-различни по вид тълкувания на написаното.

1.     Печат на Йоан

·         Б. Панченко предлага следния прочит: Господи, помагай на своя раб Йоан Хотин, багатур и баин

·         Т. Герасимов предлага: Господи, помагай на своя раб Йоан Иртхитюенски, кански багатур

·         В. Бешевлиев предлага: Господи, помагай на своя раб Йоан, багатур на кана Иртхитюенски

·         В. Гюзелев превежда надписа като: Господи, помагай на своя раб Йоан Иртхитюенски, кана-багатур

·         И. Венедиков предлага: Боже, помогни на раба ти, багатур на кана, Йоан Иртхитюенски

·         И. Йорданов – Господи, помагай на своя раб Йоан багатур – канартикин.

·         А пък според Ст. Михайлов в текста не се говори нито за багатур, нито за кан, ами за фамилното име Багатон и за титлата „кандидат“.

2.     Печат на Михаил

За печатът на Михаил положението и предложенията са идентични, тъй като разликата освен в няколко букви в текста, основно е името – на единия печат Йоан, на другия Михаил.

Единственият коментар, който бих направил в тази част е да спомена, че И. Йорданов е прав в своя прочит, но не дава обяснение какво значи думата „канартикин“. Ст. Михайлов също е частично прав, че контекстуално става дума за „кандидат“, макар и да не признава за основни в значението останалите елементи в текста.

Защо за кандидат ще попитате? Еми защото престолонаследник не се става автоматично бидейки просто най-големия син, ами се избира по определени незапазени до наше време като информация критерий, но решението нормално е на владетеля и предполагаемо на болярския съвет. Това лесно можем да потвърдим като имаме достатъчно исторически примери в българската история, където не най-големия син задължително заема властта след баща си. Даже и в случая със цар Симеон е така, където Петър, който зема властта след него не е най-големия му син.

Всичко изброено дотук е документирано, отбелязано и дискутирано от науката и нямаме нищо кой знае какво изненадващо освен това, че въпросната титла е предизвикала безброй хипотези, дискусии, спекулации и т.н. за значението ѝ, част от които и тук във Форум Наука.

 

Част 6: Какво реално пише на печатите?

Е, дойде време в нашето изложение да обясним какво пише на печатите.

1.     Както видяхте по-горе в части 1, 2 и 3, а и от самите снимки на печатите на единия пише КАН, а на другия КАНА. Учените приемат това за едно и също, макар и видимо да не е и се фокусират върху цялостно смислово обяснение игнорирайки подобни несъответствия.

Това което ще ви кажа е че и на двата печата си пише КАН, а „А“-то след КАН на печата на Йоан е част от следващата дума. Същото е и със С/Е-то на печата на Михаил. А тази следваща дума е точно ключът към значението.

·         На печата на Йоан след КАН пише на гръцки ΑΗΡ (български - АЕР)

·         На печата на Михаил след КАН пише на гръцки СНР (български - СЕР) или ЕНР (ЕИР)

Тези думи са глаголи. И не просто някакви глаголи, ами основна част на речта в много индо-европейски (а и не само) езици – спомагателният глагол „съм“, „да бъда“. А разликата идва от спрежението на този глагол в различните му форми/времена.

Нека го обясним дори граматически:

Форма	Глагол	Превод	Използване	Обяснение
ær	/	съм, да бъда	първо/трето лице единствено число показателно сегашно	архаична форма на глагола "вера"
sér	ær/vera	може да бъдеш	второ лице, единствено число, сегашно време, подчинително наклонение, действителен залог.	използва се за изразяване на желание, надежда или хипотетичен сценарий
ert	ær/vera	ти си	второ лице единствено число сегашно показателно	директно изявление за някого (вие/ти сте).

А езикът на който са тези глаголи е – старо-скандинавски. А „vera” е модерната форма на глагола в шведски, норвежки и датски (вариация), исландски и фарьорски.

Както виждате формите са изключително специфични граматически и отговарят точно на всички възможности за гръцка транскрипция от печатите и поради тази причина, ако си спомняте, казах по-горе, че няма особено значение дали имате AHP, CHP или EHP. Те са всичките падежни форми на едно и също нещо.

Сега сигурно веднага ще попитате: „Но какво правят старо-скандинавски глаголни форми върху български печати?“ – и ще сте прави да питате, но това ще обясним няколко реда по-натам.

2.     Следващата дума, която ще разгледаме е изписаната на гръцки ΤΧΘΗΝΟС (български – ТХТЕНОС).

На същият език това е думата „THANE” (Тхейн), която означава „благородник/член на аристокрацията“ и има следните вариации и форми в различни езици:

Þegn (тег/ин) – в старо-германски

Þegn (тег/ин) в старо-скандинавски

Tek (тек) – в протоиндоевропейски

τέκνον (текнон - дете) – гръцки

Поради сложния си изговор – нещо от сорта на „тхтейн“, думата е предадена под формата, която виждате в гръцкия текст.

 

3.     Третата и последна дума, която ще разгледаме е изписаната на гръцки ΒΑΓΑΤΟΥΡ (български – БАГАТУР).

Думата „багатур“ има две възможни обяснения:

3.1. Староскандинавското bágaður – което е със значение на:

·         боец, войн,

·         някой който се бори (за нещо)

·         претендент

·         някой, който търси признаване

 

3.2. Тюркското багатур – което е със значение на:

·         юнак

·         храбрец

·         герой

·         както и почетно звание

Сигурно си спомняте, че по-горе уточнихме, че престолонаследник не се става автоматично и по всяка вероятност, както са и заключенията на някой от учените това се случва след първоначално „претендиране“ за позицията. Тоест има разлика между вече избран престолонаследник и претендент за такъв.

Но как ще обясним, ако НЕ Е така и думата в този си контекст е използвана с тюркското си значение и защо?

Не са много скандинавските народи/езици, които са имали вземане-даване с тюркски такива. Това могат да бъдат единствено:

·         готски

·         гепидски

·         кимбрийски

·         рос (шведи)

В своята книга Руните: най-старата датска литература от 17 в. датския учен и професор в Университета в Копенхаген, Оле Ворм пише:

латински:

...non paucae Hebraeorum voces in lingua Cimbrorum antiqua observatae sunt.

български:

не са малко еврейските думи, наблюдавани в древния кимбрийски език.

Така, сега те кимбрийците (тези от Дания, не кимерийците) и евреите надали някога са се срещали наистина, така че тук почти на 100% се има предвид юдеи-хазари. Тоест в кимбрийския език имало много хазарски т.е. тюркски думи.

Така че думата БАГАТУР с който ѝ етимологичен произход да я използвате в случая, било то от тюркски или от старо-скандинавски, тя единствено и само допълва смисъла, като прави титлата или „претендент-престолонаследник“ или просто „престолонаследник“, без да изменя генералния смисъл на „канартикин“ по никакъв начин.

А „канартикин“ или както е правилно да се каже: КАН АЕР ТХЕЙН на староскандинавски означава точно „бъдещ кан от благородническо потекло“, буквално „престолонаследник“.

Така че титлата е:

КАН АЕР ТХЕЙН

КАН СЕР ТХЕЙН

 

Като в единия случай имаме потвърдителната форма на глагола ΑΗΡ (български - АЕР), а в другия случай субективната форма СНР (български - СЕР).

Разбира се ако спорим, че не е СНР, а е ЕНР, то тогава ще имаме пожелателната форма във второ лице единствено число, което пак ще следва контекста на надписа.

И съответно на печатите ще пише:

1.     + ΚΕ ΒΟΗΘΗ ΤꞶ СꞶ ΔΟΥΛꞶ + ΙꞶΑΝ ΝΗ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ ΑΗΡ ΤΧΘΗΝꞶС

2.     + ΚΕ ΒΟΗΘΗ ΤꞶ СꞶ ΔΟΥΛꞶ + ΜΗΧΑΗΛ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ СΗΡ ΤΧΘΗΝΟС

 

Господи, помагай на своя раб Йоан/Михаил кандидата за престолонаследник

или

Господи, помагай на своя раб Йоан/Михаил, багатура-престолонаследник

 

Част 7: Бонус интерпретация за произхода + заключение

И така след нашето дълго изложение е вече време за бонус интерпретацията, която обещах в заглавието на темата. То вече е горе-долу станало ясно, смятам, но все пак да го кажем.

АКО, наблягам АКО съм прав в логиката и анализа си, (а аз вярвам, че съм прав), както и по други косвени данни от исторически източници, то тогава с голяма вероятност можем да кажем, че (пра)българите са:

северозападен германо-скандинавски народ

най-вероятно идващ от територията на/около днешна Скандинавия, като това разбира са е възможно да бъдат упоменатите в Зографската история – кимбри, на което аз основно бих заложил, но разбира се, също така могат да бъдат (с по-малка вероятност) и други като гепиди, например. Готи няма как да са понеже има исторически сведения (Енодий и Бароний), че се бием с готите.

Надявам се да Ви е било интересно!

 

Използвана литература:

[1]. Йорданов, И., 2001, КНП - Корпус на печатите на средновековна България

[2]. Константин Багренородни – За церемониите

[3]. Оле Ворм – Руните: най-старата датска литература

[4]. Речници на старо-скандинавски

[D3loFF]

Ай... изпуснал съм снимката от ГИБИ в Част 4. Извинявам се за което:

Константин Багренородни - За церемониите:

П.П. Ако може някой от админите да я добави в оригиналния пост, че вече не мога да редактирам ще съм безкрайно благодарен.

Трябва да е в Част 4 след първото изречение.