Вторият мандат на Тръмп и космическите политики на САЩ

[SAlexandrov]

Доналд Тръмп номинира Джаред Айзъкман за администратор на НАСА!

По времето на историческата мисия на Айзъкман и СпейсЕкс „Поларис Доун“, Джаред Айзъкман развя знамето на Украйна. Photo credit : Polaris Program

4 декември 2024 г. 18:30 ч.

Светослав Александров. Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп избра кой ще ръководи НАСА в рамките на неговия мандат – и това е Джаред Айзъкман, частният астронавт-рекордьор, организатор на мисията Polaris Dawn, която през септември се отдалечи на 1 400 километра от Земята, най-далечното пилотирано космическо пътешествие след лунните експедиции „Аполо“!

Новината за номинацията бе съобщена от самия Доналд Тръмп в неговата социална мрежа Truth Social.

Космическата общност посрещна новината за номинацията на Айзъкман със смесени чувства. От една страна, като водач на единствената съвременна експедиция, напуснала пределите на най-ниските околоземни орбити и прекосила радиационните пояси на Ван Алън, безспорно той е най-опитният космически деец в цял свят. Но от друга страна мнозина се питат какво ще е бъдещето на програмата Polaris и няма ли да има конфликт на интереси, ако Айзъкман застане начело на НАСА. Самата идея за съществуването на комерсиална пилотирана програма, която е алтернативна на държавната агенция и която постига реални резултати, е добра.

Но една лунна програма „Артемис“ под ръководството на Айзъкман вероятно би постигнала по-големи резултати… или може би не, ако предприемачът се окаже притиснат от всички потенциални държавни и бюрократични спънки. Едно е ясно – Доналд Тръмп обещава, че неговото управление ще е изключително реформаторско и радикално.

В политическо отношение през месец ноември Айзъкман се самоопредели като центрист, критик на двата политически лагера в САЩ. „Не е необходимо да имаш бинарно мислене по всеки въпрос“, каза той, като подчерта, че може да си републиканец и да не одобряваш всеки гражданин да притежава картечница, да вярваш, че всяка жена заслужава право на глас за репродуктивните си права и да се придържаш към здрава външна политика вместо към изолационизъм. Обратното, може да си демократ и да подкрепяш свободното слово, законна система за имиграция със строен процес по верификацията на гласоподаването или отговорна фискална политика.

По темата за Украйна, Айзъкман също се различава от тези републиканци, които са с изолационистични възгледи. Напротив, той подкрепя Украйна и по време на мисията Polaris Dawn, корабът на СпейсЕкс „Крю Драгън“ извози украинското знаме (вж. снимката по-горе). Относно изолационистите, Айзъкман казва, че „не е честно САЩ да носи непропорционална финансова тежест, но истината е, че не може да стоим встрани и да отпишем Украйна като нечий друг проблем“.

https://cosmos.1.bg/space/2024/12/04/donald-trump-nominates-jared-isaacman-nasa-admin/

Редактирано Преди 2 часа от SAlexandrov

[SAlexandrov]

НАСА закри офисите по многообразието

НАСА закри офисите по многообразието

Posted on януари 23, 2025

 

Spread the love

 

 

 

23 януари 2025 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Промените в НАСА с идването на Доналд Тръмп започнаха незабавно. Вчера Жанет Петро, изпълняваща длъжността временен администратор на НАСА в периода между напускането на предишния администратор Бил Нелсън и идването на следващия Джаред Айзъкман, издаде наредба за затварянето на всички офиси по въпросите на многообразието, равнопоставеността, приобщаването и достъпността (DEIA).

Както съобщава журналистът Ерик Бъргър за Арс Текника, разцветът на тези офиси настъпи преди около пет години с разгара на движенията #MeToo и Black Lives Matter. Различни корпорации в САЩ, както и академични организации, бързо назначиха DEI програми. Но дори и преди избирането на Тръмп те започнаха да губят популярност. През май 2024 г. MIT стана първият елитен американски университет, който ги отмени. Към казаното от Бъргър аз ще допълня, че в края на миналата година започнаха оплаквания и сред висшите кръгове на НАСА (изт. Дейлимейл), според които DEI пречат на работния процес и компрометират „истинската работа“ на учените. Привържениците на DEI пък са на мнение, че макар и несъвършени, тези програми спомагат за интеграцията на малцинствата.

В съобщението, разпратено към служителите на НАСА, се предупреждава да се подават сигнали срещу всякакви опити DEI програмите да продължат завоалирано съобразно „кодиран или непрецизен изказ“. „Няма да има неприятни последствия за навременното докладване на информацията. Обратното, отказ от докладването на информацията в рамките на 10 дни може да има негативни последствия“, казва Петро.

Мнозина намериха този изказ за смущаващ, промотиращ доносничеството и реално полагащ началото на лов на вещици. „Това е наистина гнусно. Съжалявам за НАСА и приятелите и колегите сред подизпълнителите на агенцията, които трябва да се справят с тези неща. Заплахата в края е непрофесионална и драконовска“, пише космическата анализаторка Лора Форчик.

Наблюдателни читатели обаче подчертаха, че този текст вероятно не е писан от временния администратор на НАСА, а е шаблон, спуснат от администрацията на Тръмп. Подобни шаблонни съобщения са изпратени и в другите правителствени агенции в САЩ. Отделно липсва щампата и подписът, типични за официалните съобщения от администраторите на НАСА. Заповедта обаче е категорична – веднага след издаването ѝ сайтът на НАСА за многообразие и приобщаване бе заличен изцяло от публичното пространство без предупреждение.

При всички положения ставаме свидетели на началото на тежки и турбулентни промени в космическия отрасъл на САЩ. Надали DEI програмите ще са единствените. Освен че Тръмп отдавна обеща да ги приключи, неговият най-добър приятел Илон Мъск и предстоящият администратор на НАСА Джаред Айзъкман се точат да рефомират програмата за завръщане на Луната „Артемис“. Пред прекратяване е работата по гигантската ракета „Спейс Лонч Систъм“, която лети рядко, скъпа е и вероятно е излишна на фона на новите комерсиални ракети „Фалкън Хеви“, „Старшип“ и „Ню Глен“. Възможно е да се стигне и до пренасочване на целите на НАСА от Луната към Марс.

 

https://cosmos.1.bg/space/2025/01/23/nasa-dei-office-shuts-down/

[SAlexandrov]

Какво се случва с НАСА? Съмнения, притеснения и неясноти съпътстват новата президентска администрация

Създаването на орбиталната окололунна станция „Гейтуей“ може да е под въпрос. Image credit : NASA

4 февруари 2025 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Изминаха две седмици, откакто Доналд Тръмп встъпи в длъжност като президент на САЩ, а трусовете, които съпътстват федералните агенции, не подминават и космическата НАСА. Никой не знае какво ще се случи оттук насетне, а в космическите среди царят притеснения и опасения за бъдещето.

Както пише журналистът Ерик Бъргър за Арс Текника, двете седмици от втория мандат на Тръмп донесоха няколко важни новости. Първата бе неочакваното назначаване на Жанет Петро като изпълняваща длъжността временен администратор на НАСА. Издигането ѝ бе изненадващо за всички, а нейната първа задача бе да разпрати съобщения към работниците за прекратяването на договорите, свързани с разнообразието, равнопоставеността и приобщаването. Втората бе свързана със самите действия на Илон Мъск, който обяви астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс за заклещени на МКС (докато в реалността те не са, а корабът „Крю Драгън“, който ще ги прибере у дома, е вече изстрелян и прикачен към станцията). Илон Мъск е собственик на фирмата, която е най-големият изпълнител на договори за НАСА, но отскоро той играе все по-сериозна роля в американското правителство чрез неговия Департмент по правителствена ефективност (DOGE). Третата касаеше назначаването на Майкъл Алтънхофен като старши съветник на Жанет Петро. Алтънхофен е работил в НАСА като стажант през 2005 г., но през последните 15 години той бе служител на СпейсЕкс на различни длъжности, като последната беше ръководител на пилотираните програми. Новият съветник със сигурност ще донесе със себе си огромно количество опит, но мнозина се питат дали чрез него СпейсЕкс не упражнява влияние върху дейностите на НАСА. Следва да си зададем въпроса: дали НАСА вече не е под контрола на СпейсЕкс?

Бъргър е прекарал уикенда си в това да разпитва хората в НАСА, с които има връзки. Цялостното му впечатление е, че моралът в агенцията е на много ниско ниво, а на работните срещи между служители и ръководители редовно цари напрежение. Никой не знае какво следва занапред. Тъй като засега няма някакви официални насоки от администрацията на Тръмп, в отсъствието на тези насоки се настаняват слуховете. Тези слухове загатват за съкращения на бюджета с 30%, консолидиране на центровете, преместване на щабовете извън Вашингтон, премахване на екипажа от мисията „Артемис 2“, прекратяване на работата по „Спейс Лонч Систъм“ и прочие. Макар че има зрънце истини в много от тези слухове, не са взети никакви окончателни решения.

Като оставим настрана слуховете, има множество проблеми, които чакат своето бързо разрешение през следващите няколко месеца. Сред тях са:

1. Какво правим с програмата на НАСА за събиране на проби от Марс и доставката им на Земята? Миналият месец НАСА отложи взимането на решение, за да даде на администрацията на Тръмп време да осмисли плана за тази програма. Сега най-вероятният изход е прекратяването ѝ.
2. Какво правим с програмата за завръщане на Луната „Артемис“? Няма спор, че администрацията обмисля огромни проблеми в тази сфера. Те предвиждат прекратяването на всички съществуващи мисии, но може да се стигне и до изстрелването на „Артемис 2“ и „Артемис 3“ в сегашния им вариант. Друг голям въпрос е колко сериозно ще е отклонението на НАСА към Марс и колко ресурси, предвидени за усвояването на Луната, ще бъдат пренасочени вместо това към Марс – цел, предпочитана както от Тръмп, така и от Мъск.
3. Ще бъде ли построена станцията „Гейтуей“ в орбита около Луната? НАСА иска да построи станция около Луната от две десетилетия насам. Но истинската причина затова, за която никой не си признава, е да се поддържат работните места на директорите и ръководителите на Международната космическа станция. Проблемът е, че никой не харесва сегашния план новата станция да бъде построена в почти-праволинейната ореолна орбита около Луната. Така че може да очакваме „Гейтуей“ да бъде преместена в друга орбита, или програмата да бъде прекратена изцяло.
4. Какво ще се прави с Международната космическа станция? Предстоящата дата за пенсиониране, 2030 г., наближава застрашително, партньорството с Русия се влошава все повече, бордовият хардуер старее. И на фона на това НАСА не заделя достатъчно средства за строежа на комерсиални станции, които да поддържат човешкото присъстие в орбита, след като МКС бъде пенсионирана. Какво ще направи администрацията на Тръмп: ще удължи ли експлоатацията на МКС, ще даде ли пари на частните алтернативи или ще се примери, че ще има пауза в пилотираните изстрелвания?
5. Идентифицирането на кохерентна комерсиална стратегия. Извън всякакво съмнение е, че администрацията на Тръмп ще подкрепи комерсиалните космически фирми. Същевременно агенцията трябва да реши в кои сфери този подход ще сработи и в кои няма. Например, няма частна печалба в строежа на космически телескопи или големи междупланетни мисии. Комерсиалната космонавтика може да смъкне разходите по изстрелванията или спътниковите компоненти, но НАСА трябва да ръководи космическите открития, самоходните апарати и т.н…

Според Бъргър успокоение сред средите може да настъпи, когато бъде назначен новият администратор на НАСА. Спряга се името на комерсиалния астронавт Джаред Айзъкман, който през септември 2024 г. летя на мисия във висока орбита, през поясите на Ван Алън – първото такова пътешествие след приключването на програмата „Аполо“ преди половин век. Името на Айзъкман е приемливо за повечето експерти, човекът е считан за искрен космически ентусиаст, а не за агент на СпейсЕкс. Възможно е именно той да изведе НАСА от епохата на „Аполо“, в която агенцията цикли от десетилетия.

Към настоящия момент не става ясно как усилията на Тръмп за ограничаване на политиките по разнообразие и приобщаване ще окажат влияние върху селекцията на НАСА за астронавти, съобщава Ню Йорк Таймс, и какво ще се случи при най-новия подбор за кандидати. Основната критика от страна на републиканците към тези политики е, че те създават квоти по полов и расов признак и така в избора на кандидати играят други фактори, а не личните умения.

Но НАСА никога не е изпадала в ситуация да трябва да избира неквалифициран кандидат за сметка на квалифициран. Напротив – има излишък на свръхквалифицирани кадри, от които само малцина могат да бъдат селектирани за астронавти. Да добавиш в CV-то си професия „астронавт“ е едно от най-трудните неща, които можеш да направиш в този живот. По време на предишната селекция през 2021 г., бяха подбрани десетина човека. Миналата година над 8000 души кандидатстваха преди крайния срок през април. Ако и сега НАСА избере същата бройка, това означава, че приемът е 0.13%. Далеч по-лесно е да бъдеш приет в Харвард или Калифорнийския технологичен институт.

„Никога досега не сме избирали когото и да е, без да сме уверени, че е напълно квалифициран, само и само да е жена или представител на малцинствата“, съобщава Дуан Рос, който е работил по селекцията на астронавти в НАСА от 1976 до пенсионирането си през 2014 година. „Това никога не се е случвало“.

Дори и когато бъдат отсяти тези кандидати, които не отговарят на базисните изисквания, остава огромен пул от годни и високо квалифицирани специалисти. Едва тогава работещите в НАСА, включително астронавтите на служба, започват да четат кандидатурите и да решават на кои от тях трябва да се обърне внимание.

Днес сред подбраните кандидатури редовно има представители на малцинствата и жени. Но не винаги е било така – всичките американски астронавти от 60-те години са бели мъже. Това е така, защото изискванията за първата програма на НАСА „Мъркюри“ са включвали да си изключителен военен летец-изпитател, а тогава в САЩ не е имало такива жени. Имало е някои афроамериканци, отговарящи на изискването, но броят им е бил малък. Такъв е бил астронавтът Ед Дуайт – миналата година неговата история бе разказана на страниците на КОСМОС БГ. Дуайт най-накрая полетя в космоса с кораб на Блу Ориджин „Ню Шепърд“.

И така, всичките американски астронавти, които първи летят в космоса и които първи стъпват на Луната, са бели мъже. През 1969 г. НАСА прави за последно селекция чак до 1978 г., когато се търсят нови летци за космическите совалки. Вече през 1978 г. агенцията работи с организации като Общността на жените-инженери, за да се подсигури, че този път астронавтите няма да са само мъже.

Но дори и тогава няма никакви квоти. От хилядите кандидатури излизат поне хиляда високо квалифицирани. Оттук насетне почва отсяването, а сред квалифицираните кандидати присъстват и жени и представители на малцинствата. Не е нужно да си играеш със системата, за да стигнеш до тях. Те просто са там и единственото, което ти остава, е да ги избереш.

Така през 1983 г. Сали Райд влиза в историята като първата американска астронавтка, която достига орбита. А след това Гуйон Бъфорд става първият афроамериканец, летял в космоса.

Пенсионираният американски астронавт Гарет Райсмън потвърждава, че не си спомня някога да е присъствал на разговор за расата или пола или разнообразието, когато е участвал в панели, посветени на избора на нови астронавти. „Ако имахме двама души, които са напълно еднакво квалифицирани във всички техни умения, тогава да, щеше да е предимство да подберем някого, който допринася за по-голямото разнообразие“, казва Райсмън. Това е така, защото е необходимо не само да се изстрелват ракети, но и да се вдъхновява следващото поколение. „Не би било възможно да вдъхновим всяко дете в Америка, ако то не се чувства представено“.

Бившият астронавт си спомня един парад по случай 4-ти юли през 1998 година, когато той и няколко негови колеги се возят в пожарни коли. На парада присъстват много хора, включително цветнокожи, които наблюдават – но тяхната реакция е .като да не проявяват никакъв интерес. Тогава децата виждат астронавта Леланд Мелвин, който е чернокож – веднага очите им започват да светят, изправят се и ръкопляскат.

„Вдъхновението, което оказваше, просто като седи в тази пожарна кола“, казва Райсмън, „умението му да развълнува тези деца без нищичко да прави, просто като стои там, просто да бъде видян, всичко това бе толкова разтърсващо“.

https://cosmos.1.bg/space/2025/02/04/what-happens-at-nasa/