Саморегулация на черните дупки

[Albert*Einstein]

Действително се знае много малко за черната дупка, а това, което се знае се основава на абсолютни догатки и на няколко снимки. Дефакто, какво знаем за една черна дупка? Че е била звезда, но гравитационния колапс е предизвикал нейната имплозия и я е превърнало в обект с толкова голямо гравитационни въздействие върху обектите (вкл. светлината, звука, времето, елементарните частици и всички обекти като плнети звезди и космически прах) че те биват погълнати.

Знаем, че на теория е възможно ч.д. да погълне и времето, което означава, че времето около черната дупка е изкривено, а това поражда твърдението, че в такъв случай съществуват повече от 8 измерения (ляво - дясно; отпред - отзад; отгоре - отдолу; вътре - вънка), тъй като черната дупка съществува ВЪВ времепространството, а както знаем времето не може да бъде погълнато от времето.... Получава се много интересно, тъй като се нарушават много принципи. Но това вече е друга тема.

Скоро ще получа едни статии, в които е описано защо именно една черна дупка не може да погълне галактика!

[petko10]

(вкл. светлината, звука, времето, елементарните частици и всички обекти като плнети звезди и космически прах) че те биват погълнати.

1. Звук в вакуума няма

2.Времето не може да бъде погълнато (освен евентуално в научната фантастика за 12 годишни ,а.к.а. Волтрон и пр. сериалчета) - то е измерение - може да бъде забавено движението по него например ,но да твърдим ,че изчезва е голяма глупост .

Знаем, че на теория е възможно ч.д. да погълне и времето, което означава, че времето около черната дупка е изкривено, а това поражда твърдението, че в такъв случай съществуват повече от 8 измерения (ляво - дясно; отпред - отзад; отгоре - отдолу; вътре - вънка), тъй като черната дупка съществува ВЪВ времепространството, а както знаем времето не може да бъде погълнато от времето.... Получава се много интересно, тъй като се нарушават много принципи. Но това вече е друга тема.

Скоро ще получа едни статии, в които е описано защо именно една черна дупка не може да погълне галактика!

Ти изобщо имаш ли някаква идея какви ги говориш ,15 измерения имало ,времето се изкривявало - ти можеш ли да си представиш такова нещо като време и пространство ,че и изкривени - физиката/астрономията не са труд и творчество ,а науки където трябва да се търси логиката и реалността .

Сещам се за 1 случай миналата година (9 кл) взимахме теоремата за еквивалентност и аз решавам някаква задача и понеже мн не бях хванал идеята с ДМ ,без ДМ (за който е забравил - ако искаме да вдигнем на квадрат 2те страни на уравнението трябва или да знаем ,че 2те страни са положителни и да определим ДМ или да заместваме в реда ,в който повдигаме на квадрат с получените корени и така. . ) . Та аз не проверявах дали страната е >0 ами казвах примерно при корен(2х-1)=10 в ДМ "х>1/2" после пак ако потрябва да повдигам ,пак добавям в ДМ и така . Идеята ми е ,че не нагаждаме реалността към твърденията без да са потвърдени ,а проверяваме и нагаждаме .

[Albert*Einstein]

Пространство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пространство: суб-абстракция. Може да се представи като съвкупност от елементи/обекти/пространства

В математиката, евклидово пространство е вид линейно пространство, в което могат да се дефинират понятията дължина на вектор и големина на ъгъл между два вектора.

Тримерното пространство, в което живеем, е Евклидово пространство, а по-точно, тримерно евклидово пространство и се изучава от стереометрията. Всяка равнина представлява двумерно евклидово пространство и се изучава от планиметрията. По общо, за всяка размерност n може да се дефинира n-мерно евклидово пространство, което представлява обобщение на двумерния и тримерния случай. В евклидовите пространства са изпълнени всички аксиоми на Евклид, тоест те са модел за евклидова геометрия.

Спрямо тримерното пространство може да се обособят 8 измерения:

ляво-дясно

отпред-отзад

отгоре-отдолу

отвътре-отвън

Наблюдавайки даден обект, наблюдателя вижда тримерно обекта: например една кутиика за кибрит можем да видим предната, лявата и горната част, както и външната й част (ако е прозрачна виждаме вътрешната част).

така че в цялата Вселена има само 8 пространства.

Поглъщането на времето от черната дупка е само теория на физици, а не моя фантазия!!!

Ако е възможно поглъщане на пространство, то е възможно и поглъщане на време, тъй като и двете са суб- абстракции и са неразривно свързани!

Времето без пространството не може да съществува, както и обратното.

ЧУвал ли си за хоризонта на събитията??? Айде кажи ми каква ти е теорията за този феномен, който СЪЩЕСТВУВА?????

ПП: да допълня: абсолютен вакуум няма никъде във вселената и няма и да има, тоест звук в космоса ИМА

Звукът е трептенето на материя, възприемано чрез слуха. Обикновено чуваме трептения, които се предават по въздуха, но звукът също се предава и през газове, течности и твърди тела. Той не може да се разпространява във вакуум.

Във физиката вакуум е отсъствието на вещество в определен обем от пространството. Думата идва от латински - vacuum (pl. vacua) и означава празно пространство. Колкото и да е 'празно' едно пространство обаче, абсолютен вакуум няма, затова се говори за различни степени на вакуум.

Идеален вакуум е понятие, което се използва във физиката, но не може да се постигне в лаборатория, нито пък в далечния Космос, където при налягане от 10−14 Pa или 10−16 torr има само няколко водородни атома на кубичен сантиметър.

Дори в такава среда е възможно движението на звук, който е в диапазон абсолютно недоловим за човека.

А тъй като около някои планети има газове, то там може да се разпространява звук

[Albert*Einstein]

Теория на суперструните

от Уикипедия, свободната енциклопедия

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%...%B8%D1%82%D0%B5

Допълнителни измерения

В нашето физическо пространство са наблюдавани само четири големи измерения (тоест общо са 8, тъй като са по двойки, а ние виждаме само тези 4) и физичната теория трябва да има това в предвид, но нищо не пречи на една теория да разглежда повече от четири измерения. В случая съгласуваността на теорията изисква пространство-времето да има според различните струнни теории 10, 11 или 26 измерения. Конфликтът между наблюдение и теория е решен предполагайки, че ненаблюдаваните измерения са т.нар. компактни измерения (те са толкова малки, че са недостъпни за наблюдение).

Нашите умове трудно визуализират по-високите измерения защото можем да се движим само в три пространствени измерения. Дори тогава ние виждаме само 2+1 измерения; зрението в три измерения би позволило да се виждат едновременно всички страни (с изключение на отвътре) на обекта. Един начин за справянето с това ограничение е не опитът да се видят големите измерения като цяло, а просто да се мисли за тях като допълнителни числа в уравненията, които описват начина, по който е устроен светът. Това отваря въпроса дали тези „допълнителни числа” могат да бъдат изследвани директно в някакъв експеримент (който трябва да покаже на учените различни резултати в 1, 2 или 2+1 измерения). Някои скептици повдигат въпроса дали моделите, които се осланят на подобно абстрактно моделиране (и потенциално невъзможно огромна експериментална апаратура), могат да бъдат разглеждани като „научни”. 6-измерните Калаби-Яу форми могат да дадат обяснение за допълнителните измерения изисквани от суперструнната теория.

Суперструнната теория не е първата теория предполагаща допълнителни пространствени измерения. Модерната струнна теория се опира на съременна математика и топология, които се развиват мащабно след Калуза и Клайн и правят физическите теории, опиращи се на допълнителни измерения по-правдоподобни.

[Albert*Einstein]

А иначе, понеже разводнихме темата, а човека така и не получи отгоров, саморегулацията се крие в Лъчението на Хокинг – процес, при който черни дупки излъчват различни елементарни частици. Имайки предвид закона за запазване на енергията, при този процес масата на черните дупки намалява, т.е. черната дупка се „изпарява“.

непрекъснато двойки виртуални частици се образуват от вакуума и не след дълго анихилират една с друга. Ако такава двойка виртуални частици се зароди близо до хоризонта на събитията на черна дупка, то едната от тези частици може да бъде погълната от черната дупка, а другата да избяга от гравитационното и поле. По този начин втората частица изглежда като излъчена от черната дупка и от виртуална става реална. Ако погълната частица е тази, която има отрицателна енергия (от там и отрицателна маса), то нейното поглъщане намалява масата на черната дупка (масата на черната дупка плюс някаква отрицателна маса дава по-малко положително число). Интересното е, че лъчението, което се образува от тези частици дава топлинен спектър, както и че температурата му може да се сметне по формулата:

където — константата на Планк, c — скоростта на светлината във вакуум, k — константата на Болцман, G — гравитационната константа, и, М — масата на черната дупка.

Периодът на изпарение на черна дупка зависи от масата ѝ, и може да се сметне по формулата:

[promis]

Алберт, аз получих отговор на въпроса си отдавна, като гледах филмът на BBC Supermassive Black Holes от 2000 г. Препоръчвам го на всеки, който се интересува от тези черни дупки. А отговорът няма нищо общо с лъчението на Хокинг, нито с "поглъщане на пространството" (?!?!). Дано читателите тук имат капка здрав разум и да разграничават реалните научни теории, разработвани от блестящи учени по цял свят, от частните теории на случайни хора.

[petko10]

"Albert" аз попринцип много обичам и гледам фантастика (btw препоръчвам на всички сериала Battlestar Galactica ) и до сега такива глупости не съм виждал и в филмите ,няма да споря .

[Spirit]

Лъчението на Хоукинг не е доказано и е само теория. Освен това няма гаранция, че мнозинството частици, попадащи в черната дупка ще са анти материя. А относно термалното излъчване на галактическите черни дупки - те са прекалено масивни, за да започнат да се изпаряват при сегашната температура на космоса. Симулациите предвиждат, че това може да стане след около 80-100 трилиона години.

Редактирано Ноември 27, 2007 от Spirit

[Albert*Einstein]

Лъчението на Хокинг само по себе си не е доказано, но за момента е може би единственото разумно обяснение за саморегулационния процес на едно толкова масивно "тяло" като черната дупка.

Според по-широката и допълнена от самия Хокинг версия на теорията, масата и стойността на енергията в черната дупка от момента в който звездата се "превърне" в черна дупка се запазва без значение колко и какви обекти поглъща. Възможен е само обратния процес на "изпаряване" при който в космоса се "изхвърля" ненужната и "некачествена" материя за самата черна дупка. Страшно е обширна темата и граничи с научната фантастика, но си давам и сметка, че до преди няколко години черната дупка като теория беше смешно да се твърди, че съществува, а сега няма учен, който да смее да отрече съществуването на този феномен.

Също както и виртуалните частици, така и черната дупка са доказани, така че не виждам защо потребителя по-горе ме обвинява, че "фантазирам"

В крайна сметка Вселената съществува от около 15 милиарда години, дори една черна дупка да е на възраст 14 милиарда години и да е добила маса колкото Млечния път и да е с размерите на нашето Слънце пак не би могла (черната дупка) да погълне галактика

[Spirit]

Да, прекалено много неща все още не са ни ясни. Дори нямаме доказателства, че черната дупка въобще поглъща материя. То с тия акреционни дискове и джетове...

[petko10]

Странно как не ги бях забелязал тези мнения ,нещо бързах предния път .

Пространство

от Уикипедия, свободната енциклопедия - почвам оттук - не вярвай на всичко написано в нета

В математиката, евклидово пространство е вид линейно пространство, в което могат да се дефинират понятията дължина на вектор и големина на ъгъл между два вектора.

Тримерното пространство, в което живеем, е Евклидово пространство, а по-точно, тримерно евклидово пространство и се изучава от стереометрията. Всяка равнина представлява двумерно евклидово пространство и се изучава от планиметрията. По общо, за всяка размерност n може да се дефинира n-мерно евклидово пространство, което представлява обобщение на двумерния и тримерния случай. В евклидовите пространства са изпълнени всички аксиоми на Евклид, тоест те са модел за евклидова геометрия. ок (имам чувството ,че се опита да го набуташ при това от wiki)

Спрямо тримерното пространство може да се обособят 8 измерения:

ляво-дясно

отпред-отзад

отгоре-отдолу

отвътре-отвън - такаа сега ние учили ли сме ,че човека гледа през лещаа и до колкото си го представям аз ние възприемаме тоз 3D свят с 2D повърхност ,което поражда тази особеност ,че виждаме само по 3 страни от куба , но замисли се може да виждаме и само 1 ,може да виждаме и 5 (поне така си мисля - ако е достатъчно малък и си го сложиш м/у очите)

Наблюдавайки даден обект, наблюдателя вижда тримерно обекта: например една кутиика за кибрит можем да видим предната, лявата и горната част, както и външната й част (ако е прозрачна виждаме вътрешната част).

така че в цялата Вселена има само 8 пространства. (горе)

Поглъщането на времето от черната дупка е само теория на физици, а не моя фантазия!!! - добре де ама за да изказваш и използваш някаква теория трябва да си я разбрал - можеп ли да ми обясниш ,що е то поглъщане на време

Ако е възможно поглъщане на пространство, то е възможно и поглъщане на време, тъй като и двете са суб- абстракции и са неразривно свързани! - добре тогава ми обясни поглъщането на пространство

Времето без пространството не може да съществува, както и обратното. - нещо това беше и то едно ,не казвам невярно а просто ,ддз и аз

ЧУвал ли си за хоризонта на събитията??? Айде кажи ми каква ти е теорията за този феномен, който СЪЩЕСТВУВА????? - май е момента да поставя моя теория за черните дупки - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3593

ПП: да допълня: абсолютен вакуум няма никъде във вселената и няма и да има, тоест звук в космоса ИМА

...

А тъй като около някои планети има газове, то там може да се разпространява звук - тук се съгласявам

Теория на суперструните

от Уикипедия, свободната енциклопедия

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%...%B8%D1%82%D0%B5

Допълнителни измерения

В нашето физическо пространство са наблюдавани само четири големи измерения (тоест общо са 8, тъй като са по двойки, а ние виждаме само тези 4) и физичната теория трябва да има това в предвид, но нищо не пречи на една теория да разглежда повече от четири измерения. В случая съгласуваността на теорията изисква пространство-времето да има според различните струнни теории 10, 11 или 26 измерения. Конфликтът между наблюдение и теория е решен предполагайки, че ненаблюдаваните измерения са т.нар. компактни измерения (те са толкова малки, че са недостъпни за наблюдение).

Нашите умове трудно визуализират по-високите измерения защото можем да се движим само в три пространствени измерения. Дори тогава ние виждаме само 2+1 измерения; зрението в три измерения би позволило да се виждат едновременно всички страни (с изключение на отвътре) на обекта. Един начин за справянето с това ограничение е не опитът да се видят големите измерения като цяло, а просто да се мисли за тях като допълнителни числа в уравненията, които описват начина, по който е устроен светът. Това отваря въпроса дали тези „допълнителни числа” могат да бъдат изследвани директно в някакъв експеримент (който трябва да покаже на учените различни резултати в 1, 2 или 2+1 измерения). Някои скептици повдигат въпроса дали моделите, които се осланят на подобно абстрактно моделиране (и потенциално невъзможно огромна експериментална апаратура), могат да бъдат разглеждани като „научни”. 6-измерните Калаби-Яу форми могат да дадат обяснение за допълнителните измерения изисквани от суперструнната теория.

Суперструнната теория не е първата теория предполагаща допълнителни пространствени измерения. Модерната струнна теория се опира на съременна математика и топология, които се развиват мащабно след Калуза и Клайн и правят физическите теории, опиращи се на допълнителни измерения по-правдоподобни.

- мм струнната теория ще се въздържа да я коментирам сега ,първоначално в духа на коментиране постовете на Albert ми изниква критика разбира се - че теорията е игра на аритметика с познатите взаимодействия в време-пространството . Но наистина тук не съм разбрал напълно нещата такаче го оставям

[ПетърИлиев]

Само да попитам може ли две черни дупки да се слеят в една или по-голямата да погълне по-малката?

[promis]

Да, напълно възможно е. Според мен. Този линк го цитирах по-рано в тази тема: http://www.space.com/scienceastronomy/merg...ole_021119.html

[MM250]

то promis :

Имате интересен и много полезен сайт, за което Ви поздравявам .

Имам само една малко несъгласие, по отношение на интерпретацията на лъчението на Хокинг - изпарение на черни дупки. (Ще го напиша умишлено по-пространно , за да е достъпно за по-голям кръг участници).

... Това, което би видял един страничен наблюдател е как от нищото се появява частица. Наблюдателят няма да види античастицата, защото тя е погълната от черната дупка. С други думи, ще станем свидетели на „излизане” на материя от онзи обект, от който „дори светлината не може да избяга”. Този процес се нарича „изпарение” и теоретично значи, че черните дупки губят част от масата си и следователно не живеят вечно.

С поглъщането на антиматерия черната дупка губи материя, защото погълнатата антиматерия ще анихилира с материята, която вече е вътре и ще се преобразуват в чиста енергия според уравнението на Айнщайн E = mc2.

- Поглъщането на антиматерия, не може да спомогне за намаляването на масата на черната дупка. Обратно - увеличава я, точно както и поглъщането на материя. Една античастица (например позитрон) има както знаем, толкова маса и енергия, колкото и съответната и частица (електрон). И масата и енергията на античастицата и на частицата са положителни величини.

Освен това, струва ми се, нямаме големи основания , да говорим за разделене на веществото вътре в черната дупка, отделно на енергия и на материя. Понеже при такива огромни плътности, материята (а може би и енергията) едва ли съществува в привичния си вид. (Особено ако веществото в черните дупки е свито в точка, а това което разбираме под обем, е всъщност гравитационния им радиус).

Но дори и да е така (разделна енергия и маса) , то внасянето на енергия вътре в черната дупка (от енергията на анихилиралата антиматерия) , само ще увуличи масата на черната дупка. Както добре знаем от Айнщайн Е=Мс2 , внасянето на безмасовия фотон в една затворена система, увеличава масата на системата с енергията на фотона , иначе казано :

" нагрятата ютия е по-тежка от студената ютия ! ". А основните "продукти" от лъчението на Хокинг са всъщност безмасовите - фотони, и много по-малко електрони/позитрони и пренебрежимо малко от по-тежките частици/античастици.

Така, че когато става дума за двойките виртуални частица/античастица, то теорията гласи, че те се раждат от възмущенията във вакума с енергия на заем . Грубо казано - с отрицателна енергия, но така че ако едната частица( или античастица) остане без партньор , то тя придобива статус на нормална частица(или античастица) . Тоест, лъчението на Хокинг се състои както от частици, така и от античастици , в произволен ред. И естествено най-вече от фотони. Фотоните също биват виртуални, с енергия на заем (прави и обратни поляризация и посока).

Бих добавил от себе си, че механизма на лъчението на Хокинг е много сходен с механизма на "квантовия тунелен ефект" (благодарение на който съществува електрониката - от лампите, през транзисторите, та до сега) . Или поне интерпретацията на двете явления.

[promis]

ММ250, благодаря за коментара. Думите Ви звучат логично. Обаче според мен, без да съм специалист, разбира се, ключът се крие именно в тази "енергия на заем". Когато се появят частица и античастица, те двете са взели енергия на заем и трябва да я върнат. Когато античастицата бъде погълната, остава частицата, която няма как да върне заема си и става реално съществуваща. Това е което знаем.

Не знаем какво става вътре в черната дупка. Това, което Хокинг е имал предвид предполагам е, че погълнатата античастица анихилира с някаква частица вътре в черната дупка, при което се отделя енергия, която се връща на вселената (връща се заема). Така черната дупка "олеква" с 1 частица. Всичко това е в унисон със закона за запазване на енергията. А дали е така? Теоретично сигурно да, защото мисля математически теорията е издържана. Остава и на практика да бъде доказана или опровергана.

И наистина, не знаем под каква форма са енергията и веществото вътре в дупката. Просто знаем, че са там.

Вие какво мислите по това обяснение?

[MM250]

Напълно съм съгласен с първият абзац от вашият пост . Нашите гледни точки се различават само по въпроса : "Могат ли и античастиците, наред с частиците, да бъдат изходящ продукт от лъчението на Хокинг ?"

Аз смятам, че могат и прилагам следните доводи :

1. Ние, наистина не знаем защо материята е "победила" антиматерията в самото начало на вселената. Имаме само смътни предположения, и то свързани със слабите ядрени сили, но не и с гравитацията. Следователно, нямаме никакви основания, да мислим, че гравитацията влияе по по-различен начин на частицата, отколкото на античастицата. Следователно, не съществува механизъм, чрез който черната дупка да предпочете да "глътне" виртуалната античастица, а не например виртуалната частица ( за простота, нека са неутрон и антинеутрон, че са електро-неутрални). Тоест, възниква въпросът : " А какво става с виртуалните античастици, чийто партньор е "глътнат" от черната дупка ?". А шансът това да се случи, знаем е 50% .

2. По горе бях споменал, че основните "продукти" от лъчението на Хокинг са всъщност безмасовите - фотони, и много по-малко електрони/позитрони и пренебрежимо малко от по-тежките частици/античастици. Това е така, защото шансът да възникне "лека" виртуална двойка е много по-голям, отколкото по -тежка виртуална двойка. Причината е, че по-тежките изискват повече "енергия на заем". Така, че преобладаващият продукт от лъчението на Хокинг - това са фотоните. Но фотона няма античастица - не съществуват антифотони. А , че виртуални фотони има, ние знаем, например от това, че точно виртуалните фотони са причината за смущенията в орбитите на електроните около ядрото в атома. Съответно, партньорът на виртуалният фотон е пак виртуален фотон (прави и обратни поляризация и посока).

Както и при частиците с маса, така и виртуалните фотони могат да се родят в двойка, на границата на гравит. радиус на дупката. И единият да се измъкне, а другия да потъне в дупката. И тогава възниква въпросът : " А как би могла да избере ч. дупка, единия виртуален фотон, пред другия ?". Според мен е ясно, че това е на случаен признак - 50/50.

Както знаем, виртуалните частици възникват от определени възмущения в полето на вакума , който има ненулева енергия (и то даже доста голяма, но поради необяснена до сега причина, това е минималната енергия, която може да има едно празно пространство). Съответно, частиците с по-голяма "енергия на заем", "изискват" по-големи възмущения. Но общото свойство на всички виртуални частици е, че съществуват само на много малко разстояние и за изключително кратко време . След което, възникналите от възмущението във вакума локални (на микро ниво) вълни се неутрализират и виртуалната двойка престава да съществува.

Така, че ако са върнем към т1. , "А какво става с виртуалните античастици, чийто партньор е "глътнат" от черната дупка ?" , то ясно е, че не са спазени тези две условия - разстояние и време. Тоест , когато виртуалната частица пътува вътре в дупката и се чуди с кого да анихилира ( а то няма с кого) , то нейният партньор - виртуалната античастица, вече не може да остава виртуална.

Според мен, без уви, и аз да съм специалист, Самата енергия изразходена за разделянето на двойката виртуални частици една от друга, ги превръща в реални. Вижда се, че тази енергия "за разделянето на двойката " се отдава от черната дупка именно на вакума . По такъв начин, черната дупка едновременно - отдава енергия за да раздели двойката и същевременно приема енергията на "глътнатата" частица(античастица) . Законът е спазен!

Между впрочем, както знаем ,по същият начин според теорията, се образуват и нови кваркови двойки от вакума. Ако два кварка, например "u" и "d" са свързани в "силна" връзка и ние разтеглим тази връзка толкова, че да се скъса, то резултата е две "ud" двойки (като струна, която се удължава и накрая се къса - резултата е две струни). Тоест, от два кварка получаваме четири, понеже сме изразходили енергия да ги разделим.

По този начин, според мен, се обяснява Как точно черната дупка връща заема

[MM250]

Всъщност, май има един проблем

... да , и то сериозен, сега го видях . Проблема е, че след изпарението на една ч. дупка останала от колапсирала звезда (значи задължително образувана от материя), резултата ще е 50% материя и 50% антиматерия . Енергията се превръща поравно в материя и антиматерия, и обратно, обаче като цяло, трябва да има механизъм за превес на материяята .

Тю ..... язък за барута..... `няма как да се интерпретира това нещо ....

Тогава е още по нтересно " Какво става с виртуалните античастици, чийто партньор (виртуалните частици) е "глътнат" от черната дупка ?".