Космическата 2025: Какво да очакваме?

[SAlexandrov]

Космическата 2025: Какво да очакваме?

Космическият апарат „Блу Гоуст“ на Файърфлай може да е следващият, кацнал меко на Луната. Photo credit: Firefly Aerospace

Продължавам с традиционната поредица “празнични статии”, в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. Напомням, че можете да прочетете статията с класацията на КОСМОС БГ за Топ 10 най-епични космически снимки през 2024 г. на този линк, както и да изгледате видеото за Топ 10 мисии на 2024 г. на този линк.

12 декември 2024 г. 16:30 ч.

Светослав Александров. След като през 2024 г. станахме свидетели на първото комерсиално кацане на Луната, на първите успешни полети на „Старшип“ и на изстрелването на новото поколение междупланетни мисии като „Хера“ и „Европа Клипър“ с частни ракети „Фалкън 9“ и „Фалкън Хеви“, през 2025 г. тенденцията за все по-голямо влияние на новите комерсиални космически компании в Щатите ще се усили. Нещо повече, 2025-та може да се окаже силно трансформативна за цялата космическа индустрия, защото това може да се превърне в годината, в която старият космически отрасъл в САЩ и старият начин на работа окончателно ще умрат.

И наистина, през 2024-та старият американски космически отрасъл претърпя тотален крах. Корабът на Боинг „Старлайнър“ не успя да изпълни цялостна пилотирана мисия от Земята до МКС и обратно, а ръководството на полета бе принудено да го върне в безпилотен режим. Отделно, първото пилотирано изстрелване на ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с кораба „Орион“ на мисията „Артемис 2“ към Луната бе отложено за пореден път, този път за пролетта на 2026 година. И не е успокояващ фактът, че акаунтите на НАСА бълват информация как хардуерът на „Артемис 2“ бива сглобяван. Това „Спейс Лонч Систъм“ да бъде приведена във вертикално положение сега и да лети чак през 2026 г. е безумие. Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп и неговият основен, макар и неофициален съветник по космическите въпроси Илон Мъск, се канят да сложат точка на прахосничеството. Така че през новата 2025-та година очаквайте сътресения. Тежки сътресения. През януари НАСА ще осъмне с нов администратор, астронавтът-рекордьор Джаред Айзъкман, който публично изрази подкрепа за статията на Майкъл Блумбърг, в която се призовава за прекратяването на „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“. Има много голям шанс да се сложи край на всичко, свързано със „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“. И докато много космически експерти смятат, че „Артемис 2“ и „Артемис 3“ трябва да полетят поради наличието на готов хардуер за тях, колелото неумолимо се завърта в посока да бъде прекратено всичко. Всичко. И след като това се случи, НАСА да се обърне изцяло към услугите на новите частни компании за завръщането си на Луната.

Няма никакъв спор, че в основата на това завръщане най-важна роля ще изиграе „Старшип“. Четирите изпитателни полета, проведени през 2024-та година, бяха изключително успешни, като бе демонстрирано приводняване на кораба, а ракетата-носител „Супер Хеви“ успя да се завърне веднъж и върху роботизирания механизъм на стартовата кула. 2025-та година ще започне със сериозно регулаторно облекчение. Понастоящем максималният брой позволени полети на „Старшип“ от базата в Бока Чика, Тексас, е пет. Федералната авиационна администрация обаче обяви през ноември, че за догодина се кани да вдигне това число на 25. СпейсЕкс безспорно ще се опита да се възползва от възможността и да увеличи честотата на полетите. А покрай администрацията на Тръмп и силното влияние на Мъск върху нея, може да очакваме и още регулаторни облекчения.

Технологичното развитие, което се очаква от „Старшип“ през 2025 г., включва завръщането на кораба върху суша, вместо по вода, както и демонстрация на презареждането му с гориво в орбита. Това ще отвори пътя към реализацията на безпилотен полет до повърхността на Луната, което е необходимо преди да се пристъпи към изпращането на човек.

„Фрам 2“ ще е първата пилотирана експедиция в полярна орбита. Photo credit : SpaceX/Fram2

Покрай всичките планове за „Старшип“ е лесно да забравим за „Фалкън 9“ и „Фалкън Хеви“ – оперативните ракети на СпейсЕкс, чиито полети през 2024 г. станаха рутинни – средно по едно изстрелване на „Фалкън“ на всеки два дни. Лесно може да прогнозираме, че през 2025-та изстрелванията на „Фалкън 9“ ще надхвърлят 120. „Фалкън 9“ е и ракетата, която извежда в космоса „Крю Драгън“ – единственият орбитален пилотиран кораб на САЩ в редовна експлоатация. Ако през 2024-та станахме свидетели на частната експедиция „Поларис Доун“ – първото пътешествие на астронавти отвъд най-ниските околоземни орбити, до разстояние 1 400 километра от Земята, през радиационните пояси на Ван Алън (първото след програмата „Аполо“), то през 2025-та ни чака една също толкова вълнуваща експедиция. Насрочена за не по-рано от пролетта, мисията „Фрам 2“ ще представлява първият полет на астронавти до полярна орбита. Никога досега, от началото на космическата надпревара, космически кораб не е влизал в полярна орбита около Земята! Подобно на „Поларис Доун“, „Фрам 2“ също ще разчита на комуникационната спътникова групировка на СпейсЕкс „Старлинк“, като целта е да бъде открита първата свободна Wi-Fi точка над Южния полюс, на височина 430 километра над земната повърхност.

И това не е всичко за частната пилотирана космонавтика – през пролетта ни чака изстрелване и на пилотиран кораб „Крю Драгън“ с организираната от Аксиом мисия „Аксиом-4“. Забележителното при нея е, че сред четиричленния екипаж ще присъства астронавт на Индия, астронавт на Унгария и астронавт на Полша. Докато България се ослушва, за Полша и за Унгария това ще са първите космически пътешественици след епохата на съветската програма за сътрудничество „Интеркосмос“, както и вторите граждани на техните държави, които ще достигнат орбита, след поляка Мирослав Хермашевски и унгареца Берталан Фаркаш. Нарочно подчертавам този факт, защото у нас има много хора, които мрънкат, че по соца сме имали авиация и космонавти, докато днес „западняците не правят нищо за нас“. Очевидно Унгария и Полша опровергават твърдението, че някой друг ни е виновен и се питам – докога ще чакаме някой друг да ни оправи и няма ли най-сетне да поемем инициативата сами да участваме в модерните космически програми?

СпейсЕкс не е единствената фирма в САЩ, от която очакваме развитие през 2025-та. Сега, след като първата ракета на Блу Ориджин „Ню Глен“ е на стартовата площадка, може би догодина ще станем свидетели на няколко изстрелвания. Сред тях е възможно да присъства мисията на НАСА „ESCAPADE“ към Марс, която първоначално беше насрочена за октомври и впоследствие бе отложена, но сега са налице стартови прозорци през 2025 и 2026 г., които ще позволят на двата спътника да пристигнат в околомарсианска орбита през 2027-ма. Сред новите ракети, които, ако нямат други отлагания, биха могли да полетят през 2025-та, са ракетата на Стоук „Нова“ и ракетата на Рокет Лаб „Неутрон“. И двете ракети са в среднотоварния клас и ще са конкурент на „Фалкън 9“, като „Нова“ е особено интересна, тъй като се очертава да е изцяло възвръщаема. За 2025-та година е насрочен полетът и на комерсиалната совалка „Дрийм Чейсър“, създадена от Сиера Спейс – тя пропусна своята възможност да лети на втората ракета „Вулкан“ тази есен и ракетата бе изстреляна без нея.

Мисията на НАСА „Лунар Трейлблейзър“ ще картографира разпределението на водата на лунната повърхност. Photo credit : NASA

В сферата на лунните полети, няколко частни фирми ще организират мисии, които ще се опитат да осъществят кацания на Луната. Още през януари могат да бъдат изстреляни мисията на американската фирма Файърфлай „Блу Гоуст“, както и мисията „Ресилиънс“ на основаната от японци международна фирма айспейс. И двете компании са част от програмата на НАСА „Артемис“ за комерсиализацията на Луната. Техните спускаеми апарати вече се намират на космическия център Кенеди в САЩ и са в готовност да бъдат прикачени към ракетите им „Фалкън 9“. За айспейс това ще е вторият опит за лунно кацане след неуспех преди две години, а за Файърфлай – първият.

По-късно през 2025 г. очакваме изстрелването и на втората мисия на Интуитив Машинс – компанията, която през февруари 2024 г. постигна историческото първо успешно комерсиално кацане на Луната. В хода на това второ изстрелване, като вторичен полезен товар на ракетата „Фалкън 9“ ще лети и орбиталната мисия на НАСА „Лунар Трейлблейзър“, която ще търси водни залежи на естествения ни спътник. За есента на 2025-та е насрочен реваншът на Астроботик – фирмата, която изстреля своя първи спускаем апарат към Луната през януари 2024 г. на име „Перегрин“, но той претърпя крах още по пътя. Вторият спускаем апарат „Грифин“ има повече шанс за успех, стига компанията да си е научила уроците.

През пролетта на 2025 г. „Европа Клипър“ ще се сближи с Марс. Image credit : NASA

През последните месеци и години станахме свидетели на изстрелвания на купища междупланетни мисии до далечни дестинации, които ще бъдат достигнати след още много време, но през 2025-та година тези мисии ще преминат транзитно край някои междинни цели. Японско-европейската мисия „БепиКоломбо“ ще прелети край Меркурий през януари и ще заснеме снимки на планетата, като това ще е последното сближение преди окончателното пристигане в околомеркурианска орбита в края на 2026-та. Изстреляните през тази есен мисия на НАСА „Европа Клипър“ и мисия на ЕКА „Хера“ ще проведат сближения с Марс идната пролет, като пред „Хера“ е поставена задача да бъдат направени детайлни наблюдения и снимки на марсианската луна Деймос. За пролетта е насочено и посещението на астероида 52246 Доналджохансън от американската мисия „Луси“. През лятото, на 31-ви август, европейската мисия „Джус“ ще прелети край Венера, за да набере скорост и да продължи пътешествието си към Юпитер.

В края на зимата или в началото на пролетта ще полети нов космически телескоп! НАСА и СпейсЕкс ще изстрелят мисията „SPHEREx“ с ракета „Фалкън 9“, като задачата на телескопа е да изследва какво се е случило във Вселената непосредствено след Големия взрив, както и да търси в нашата галактика вода, въглероден диоксид и други молекули, които са важни за появата на живота. Като вторичен полезен товар на борда на „Фалкън 9“ ще полети и мисията на НАСА „Punch“, представляваща групировка от четири микроспъника, които ще наблюдават слънчевата корона.

Комерсиалната станция на Васт „Хейвън-1“ може да полети през 2025 година. Photo credit : Vast

Международната космическа станция старее – това е безспорен факт. НАСА се надява, че експлоатацията ѝ ще продължи до 2030 година, но някои експерти смятат, че краят може да настъпи по-бързо, най-вече поради констатираните наскоро течове от руския сегмент. Ето защо американската космическа агенция разчита МКС да бъде заменена от бъдещи комерсиални станции. Един от големите въпроси е: дали през новата година първата такава станция ще стане реалност? Според американската космическа компания Васт, отговорът е „Да“. За втората половина на 2025 г. е насрочено изстрелването на станцията „Хейвън-1“, която е едномодулна. Планувано е тя да бъде посетена от експедиция на „Крю Драгън“. Ако експлоатацията на „Хейвън-1“ протече нормално, през 2028 г. ще последва изстрелването на първия модул от „Хейвън-2“ – многомодулна станция, която ще може изцяло да замени МКС.

Демонстрационната капсула на „Гаганян“, която летя през 2023 г. на суборбитално пътешествие с цел тест на спасителните ѝ системи. Photo credit : ISRO

Насочваме погледите си към Индия. Индийският пилотиран кораб „Гаганян“ премина през серия от отлагания, но въпреки това е извън всякакво съмнение, че ще е следващият орбитален кораб в световен мащаб, който ще влезе в експлоатация. Също така е извън всякакво съмнение, че четвъртата държава в света, извела самостоятелно човек в космоса след СССР, САЩ и Китай, ще е Индия. Това може да го кажем с пълна увереност, защото понастоящем нито в Япония, нито в Европа, нито в която и да е друга държава (с изключение на САЩ, Китай и може би Русия) се разработва нов пилотиран кораб.

През 2023 г. станахме свидетели на суборбитален полет на „Гаганян“, в хода на който бе тествана системата му за аварийно спасяване. Насрочени са още три безпилотни мисии, които ще бъдат последвани от пилотирана мисия. Следващият безпилотен тест се очертава да е факт в края на 2024 г. или в началото на 2025 г., по-следващият – през третата четвърт на 2025-та и финалният – в началото на 2026-та. От успеваемостта на тези мисии зависи дали „Гаганян“ ще излети с екипаж през втората половина на 2026 година.

Разбира се, докато чакаме „Гаганян“ да стане готов, не бива да забравяме мисията на „Аксиом 4“, за която вече споменах в тази статия и благодарение на която на борда на американски кораб „Крю Драгън“ ще полети индийски астронавт до МКС. Важно е също така да се подчертае, че Индия не е конкурент на САЩ (в космонавтиката абревиатурата БРИКС не съществува). Напротив, индийците са подписали споразумението „Артемис“ за сътрудничество със САЩ по отношение на усвояването на Луната.

Китайската мисия „Тянвън-2“ ще посети астероид, ще вземе проби от него и ще ги достави на Земята. Photo credit : CNSA

Време е да обърнем внимание и на Китай. Китайците безспорно бележат огромен напредък, като целта им е човек да кацне на Луната преди 2030 година. Но още през 2024-та китайски роботизиран кораб кацна на обратната страна на естествения ни спътник, взе проби и ги достави на Земята. През 2025 г. китайците са си поставили за цел да изстрелят нова мисия, която този път ще вземе проби от астероид и ще ги достави на Земята. Това досега е постигано единствено от две други държави – Япония и САЩ. Китайската мисия се казва „Тянвън-2“. Тя ще лети до близкоземния астероид Kamoʻoalewa (2016 HO3), който е с диаметър 40-100 метра и представлява квази-луна на Земята. Цялата основна мисия, включваща посещението на Kamoʻoalewa (2016 HO3), събирането на проби и връщането на пробите на Земята, се очаква да продължи около две години и половина. След като спускаемата капсула с пробите пристигне на нашата планета, корабът-майка на „Тянвън-2“ ще се отправи на вторична мисия към кометата 311P/PANSTARRS, като пристигането в нейните околности е насрочено за средата на следващото десетилетие.

Няколко китайски ракети се очертават да направят своя дебют през 2025-та. Що се касае до държавната програма, през януари очакваме първия полет на „Лонг Марч-8А“. Според китайските власти, периодът на разработка на тази ракета е продължил 28 месеца, в рамките на които са били изпълнени над 44 наземни изпитания. Ракетата ще посреща нуждите на Китай по отношение на спътниковите мегагрупировки, които ще бъдат позиционирани в средни и ниски околоземни орбити.

Китайският комерсиален космически сектор най-после ще се опита да въведе в експлоатация възвръщаеми орбитални ракети, каквито до този момент са създавани единствено в САЩ. Счита се, че общо седем частни ракети могат да направят своя дебют през 2025-та. Една от водещите фирми в Китай е Спейс Пайъниър, разработила ракетата „Тянлон-3“ (именно тази ракета излетя инцидентно през това лято, след като не бе застопорена добре по време на стендово изпитание). С височина 71 метра и товароподемност от 17 тона до околоземна орбита, това е сред най-мощните ракети, разработени от китайския комерсиален сектор. Очаква се първата ѝ степен да може да се използва до десет пъти.

След успешното изстрелване на метановата ракета „Чжюкуе-2“ през 2024 г., през 2025-та фирмата Ландспейс ще се опита да въведе в експлоатация „Чжюкуе-3“. Конструирана от неръждаема стомана и работеща на метан, подобно на предшественика си, „Чжюкуе-3“ ще може да превозва до околоземна орбита общо 21 тона товари в невъзвръщаем вариант и 18.3 тона във възвръщаем.

Ракетите на „Галактик Енерджи“.

Към частната космическа надпревара на Китай се присъединяват и фирмите Галактик Енерджи и Дийп Блу Аероспейс, с ракети и кораби, изглеждащи като клонинги на „Фалкън“ и „Драгън“. Ракетите „Палас-1“ (на Галактик Енерджи) и „Небюла-1“ (на Дийп Блу Аероспейс) са насрочени да летят през първата половина на 2025-та.

Европейската космонавтика отбеляза някои успехи през 2024 г. с дебютния полет на „Ариана 6“ и връщането на „Вега-С“ в експлоатация след аварията преди две години, но въпреки това бъдещето на частния европейски отрасъл остава мрачно. Формално множество стартъпи във Великобритания, Испания, Германия и Франция планират да проведат дебютните си мисии през 2025-та. Реално правителствената подкрепа към тях е варираща, недостатъчна и както казва експертът Питър Де Селдинг, 2025-та може да се окаже годината, в която или нещата ще се случат, или всичко ще приключи. Фирми, които изглеждаха добре финансирани преди две години, сега са на ръба да останат без средства заради неизбежните забавяния в разработките им. Принципно Европейската космическа агенция през 2023 г. даде ход на една хубава инициатива на име European Launch Challenge, като до юни 2024-та 26 компании от различни държави подадоха заявки за участие, а от тях девет излязоха с готови планове за ракети. Това са фирмите Hylmpulse, HyPrSpace, Isar Aerospace, MaiaSpace, Orbex, PLD Space, RFA, Skyrora и The Exploration Company. Очакванията са държавите-членки на ЕКА да решат точно какви да са параметрите на съревнованието, след което то да бъде отправено към компаниите, а през 2025-та на Правителствен съвет на тези държави да се вземе решение за финансиране. Дали това ще е достатъчно, предстои да се види – но се планува подкрепените от ЕКА фирми да разработят и изстрелят работещи ракети, както и да се възползват от възможности да кандидатстват за договори за бъдещи изстрелвания.

Руският биологичен спътник „Бион-М“ №2 може да полети през 2025 година. Photo credit : Roscosmos

През 2025-та Русия трябва да продължи да изпълнява ангажиментите си по Международната космическа станция, като товарният кораб „Прогрес МС-30“ ще полети от космодрума Байконур през февруари, а за месец март е насрочено изстрелването на пилотирания кораб „Союз МС-27“ с двама руски космонавти и един американски астронавт. В замяна на услугата, която руснаците предоставят на САЩ по превоза на астронавт до МКС, американците също ще трябва да изстрелят кораб „Крю Драгън“ с руски космонавт на борда му.

В сферата на безпилотната космонавтика, за месец март от космодрума Восточний е насрочено изстрелването на два спътника от серията „Аист-2Т“ за наблюдения на Земята. Някъде по същото време трябва да бъде осъществен и дългоочакваният полет на „Бион-М“ №2 от космодрума Байконур. Това е спътник с биологични обекти, като се очаква сред тях да има 1.5 хиляди мухи-дрозофили, 75 мишки, растения и микроорганизми. „Бион-М“ №2 ще работи на височина 600 километра, съществено по-голяма от тази на МКС, за да могат обектите да бъдат изложени на по-силна радиация.

През месец април трябва да бъдат изведени следващите два спътника от групировката „Йоносфера“ (първите два излетяха през 2024-та). Изстрелването, подобно на това на „Аист-2Т“, е насрочено от космодрума Восточний.

Общо девет мисии са планувани да излетят Байконур през 2025 г. – шестте мисии по програмата МКС, полетът на „Бион-М“ №2, както и две изстрелвания на тежкотоварни ракети „Протон-М“. Тук е важно да се отбележи, че заради забавянията в строежа на руските спътници покрай санкциите в отговор на военната агресия в Украйна, „Протон-М“ изобщо не летя в космоса през 2024-та. Това бе първата година без нито един полет на ракета от серията „Протон“ от 1965-та насам, годината на дебютното изстрелване!

Отново подчертавам, че поради сложността на космическите дейности и вероятността за забавяния, напълно е възможно част от представените в тази статия мисии да не бъдат реализирани през 2025-та. Но едно е безспорно – новата година ще бъде изключително натоварена, със или без някои пропуски.

 

ЛИНК : https://cosmos.1.bg/space/2024/12/12/2025-what-to-expect/