Културата на Френската революция

[mnogoznaiko]

Културата на Френската революция. Основни документи на революцията. Революционната публичност. Рационализация на обществените институции. Нов културен календар.

 

По време на Просвещението „революция” става модерно понятие, обозначаващо въстание и промяна към по-добро. То обаче се различава коренно от понятието за „гражданска война”, което е кърваво и нечестиво. Революцията задължително трябва да е славна и без кръв и страх. По време на Фрeнската революция обаче понятието за „революция” претърпява известна промяна – преподписването на обществения договор се превръща в нейна главна цел, за чието постигане са позволени всички средства. В този смисъл, понятията за „революция” и „гражданска война” започват да се припокриват до известна степен. Според якобинците Френската революция е едновременно край на Стария режим (без той да има начало) и начало на Новото време (без то да има край), т.е. тя задава перспективата, в която да мислим миналото и дава обещание за някакво светло бъдеще.

Може ли да се каже, че съществува специфична революционна култура или ФР е просто ситуация, след като сме свикнали да мислим културата като стабилна структура, а революцията – като период на нестабилност, хаотичност и преходност? Проблемът за края на ФР е нерешен и до днес – различните изследователи дават различна датировка. Това показва неяснотата по отношение на въпроса, дали ФР е просто политически преврат или голяма социална и културна промяна. Факт е, че ФР дава начало и на други революции, след нея времето сякаш се „ускорява” – за кратък период се появяват множество нови перспективи. Това показва, че тя довежда до фундаментални промени в европейската култура.

И така, ФР избухва на 14 юли 1789 г., когато въоръженият народ щурмува и превзема Бастилията. Това действие е продиктувано от ширещото се недоволство на третото съсловие от системата на властта, привилегироваща аристокрацията и експлоатираща до крайност останалата част от населението. Недоволството ескалира до крайност заради големият глад от 1788 г., предизвикан от слабата реколта. На 26 август е приета Декларацията за правата на човека и гражданина, която обявява равенство и свобода на гражданите, след което започва изработването на нова, по-демократична конституция. Тя е приета през 1791 г. и окончателно премахва феодалния строй и установява властта на буржоазията под формата на констутиционна монархия. В нея кралят има право само на отсрочващо вето, но не и на абсолютно. Имотите на църквата са национализирани, а частната собственост е обявена за неприкосновена. Външнополитическата обстановка обаче постепенно се влошава, тъй като много европейски държави се обединяват против Революционна Франция. През 1792 г. Франция обявява война на Австрия – всички мъже, годни да носят оръжие са свикани в армията, а в Париж е създаден нов управляващ орган – Комуната.

Междувременно омразата към Луи XVI се засилва. Парижани щурмуват неговия дворец в Тюйлери и той е свален от властта, а Франция е обявена за Република на 22 септември 1792 г. Този ден се превръща и в първия ден от новото летоброене – първият ден на първата година на Републиката. Терорът постепенно се засилва – приема се т. нар. Декрет за подозрителните, довел до масови арести на потенциални врагове на революцията, а Луи XVI  е екзекутиран. Това обединява много европейски държави  срещу Френската република и те създават коалиция срещу нея. Воденето на война обаче изисква извънредни мерки и  властта е принудена да въведе максимум на цените и принудителен заем от богатите, което предизвиква голямо недоволство срещу властта. Тя се сменя и на власт идват якобинците. Това е най-радикалното движение по това време и управлението му е наречено „управление на терора”. Въведено е смъртно накзание за подозрителните лица, което довежда до страшно много жертви – под определението „враг на народа” може да попадне почти всеки. Те приемат нова конституция, която обявява пълна политическа и икономическа свобода на гражданите, като крайната цел е общото щастие. Терорът обаче се шири с пълна сила, поради което недоволството срещу лидера на якобинците Робеспиер, който на практика установява еднолична диктатура, се засилва до крайност. Срещу него е организиран преврат и той е гилотиниран заедно с други свои привърженици през 1794 г. Това слага край на якобинската диктатура. На власт идва буржоазията, която пренебрегва интересите на санкюлотите. Междувременно, международната обстановка отново се влошава. Започва да прозира нуждата от въвеждането на силно еднолично управление и нов преврат. За негов лидер е избран генерал Наполеон Бонапарт, който установява своя лична диктатура през 1799г.

И така, ясно се вижда, че динамиката на ФР е изключително голяма – за кратък период от време се променят изключително много неща. Появяват се множество политически партии с разнообразни възгледи. Това създава своеобразен хаос, а лидерите на Революцията постоянно се сменят, като всеки следващ се обявява против предишния. Появява се нов вид публичност – лидерите на Революцията действат „от името на народа”. В публичната ситуация обаче постоянно се включват нови и нови прослойки, което довежда до голямо объркване. Появява се въпросът, кой всъщност е народът?

Терорът постепенно се превръща във всекидневие, като под терор тук се разбира не случаен и неорганизиран акт на насилие, а такъв, зад който стои някаква идеология. Якобинците например обосновават извършвания от тях терор като казват, че той е средство за „прочистване” на нацията, като целта е накрая да останат само достойните да живеят в Следреволюционна Франция. За целите на терора е създаден нов, „хуманен” начин за изпълнение на смъртните присъди – гилотината – бърза, ефикасна и безболезнена, като фигурата на палача на практика отсъства.

Създават се нови революционни песни и ритуали, нова ораторска култура, възпроизвеждаща антични модели. Създава се и нова журналистическа култура – вестниците започват да се печатат в по-големи тиражи и цензурата над тях отпада. Това довежда до появата на нов тип публичност – всеки човек се чувства като непосредствен участник в събитията, което засилва чувството на равенство и индивидуализъм.

Въпреки че изначалната идея на ФР е свобода и равенство на индивидите, политиките и се намесват в обичайното право, навиците, традициите, религията, морала – във всички сфери на живота. Вижда се стремежът да се създаде стандартизиран индивид, което е в ярко противоречие с изначалните идеи и просвещенските идеали.

ФР се намесва в много области, в които дотогавашното управление не се е намесвало. Пример за такава област е културата и културното наследство. В политиките на ФР в тази област се забелязват две тенденции: разрушаване на артефактите или запазването им в нов, революционен контекст. Доминира втората тенденция – много от старите паметници са преместени в музейни депа (най-често национализирани дворци) като свидетелство за отминала епоха.

Всички културни и обществени институции са силно рационализирани в опозиция на ирационалния Стар режим. Окончателно са премахнати всички съсловни привилегии и аристокрацията. Въведен е нов републикански календар, тъй като старият е чествал престъпленията на кралете и църквата чрез имената на месеците, празниците и т.н. Той чества началото на новото летобороене – началото на републиката и краха на монархията. За негово начало се смята 22 септември 1792 г., а годината е разделена на 12 части по 30 дни, като от всяка година остават по 5 дни, непринадлежащи към никой месец и на всеки 4 години има по един допълнителен ден за честване на ФР. Имената на месеците и сезоните в този календар са чисто природни и произтичат от характера на сезоните и селскостопанската работа. Всеки месец е разделен на 3 декади, а всеки ден – на 10 часа от по 100 минути, всяка от които по 100 секунди. Това е т. нар. децимален часовник.

Един от най – важните документи на Френската революция е Декларацията за правата на човека и гражданина, приета на 26 август 1789 г. Автори са абат Сийес, Тайлеран и маркиз дьо Лафайет (депутати от Учредителното събрание). За първи път  в историята на Европа се дават  права на гражданина, независимо от неговото социално положение и произход. В този смисъл Декларацията може да се приеме като основа на зараждащата се в Европа демокрация.

   Декларацията е „вдъхновена” от философските и политически принципи на индивидуализма и социалния  (обществен) договор (от епохата на Просвещението), теоретизиран от Русо и принципа на „раделение на властите” на Монтескьо. Някои от принципите за човешките права в Декларацията са споделени с тези от Декларацията за независимостта в Америка. Декларацията за правата на човека и гражданина се базира на природния/естествения закон (заложен в Русо), а не на религиозната доктрина или монахрическия принцип. Според нея всички хора имат правото на собственост, свобода и живот. 4-те права, с които започва Декларацията: Тези права са свободата, собствеността, сигурността и съпротивата срещу насилието. Декларацията се базира на идеите на Русо за обществен договор, обществен интерес, равенство на гражданите, нацията определя властите (народът е суверен), общи закони за всичкии т.н.

Декларацията започва с мисълта на Русо „Хората се раждат и остават свободни и равни по своите права”. Някои от основните идеи, заложени в нея са: Целта на всеки държавен съюз е осигуряването на естествените и неотнимаеми права на човека. Свободата е правото да се върши всичко, което не вреди на другите. Законът може да забранява само действия, вредни за обществото.Законът трябва да е равен за всички. Свободното изразяване на мисли и мнения е едно от най-драгоценните права на човека (еквивалентно на съвременните понятия свобода на словото, свобода на печата (в по-ново време и на съвременните масови медии) и свобода на убежденията, вярванията и философията, и религиозна свобода).