Бърнард Шоу

[Втори след княза]

При скандала пред Народния театър, се обърна повече внимание на това, че в пиесата се гледа на нашия народ като на прост. Да, така гледат на запад и Ирландецът е платил своя данък "обществено мнение" на английските възгледи.

Обаче не това ме кара да отварям тази тема, а за да споделя своя скромен поглед към творчеството на Нобеловия лауреат. 

[Втори след княза]

Понеже смятам, че преди науката има едно художествено описание на проблема, търсенията и решенията, което е и етап от науката, и етап от псевдонауката, нещо променливо и неясно, ще споделя няколко такива съвременни прояви.

"Животът на Пи". Героят израства в търпимост и познаване на много религии. Те са някакви стъпки или описания на бога, но така непълни, както описанието на числото пи в десетична дроб. Това духовно, което дава сили на героя да оцелее в океана остава неясно, като края на поредицата от цифри, означаващи пи.

"Черното момиче, което търси своя бог"  The Adventures of the Black Girl in Her Search for God от Джордж Бърнард Шоу - главната героиня – чернокожа млада жена – в нейния стремеж да открие истинския Бог. По време на своето пътешествие тя среща различни персонажи, всеки от които въплъщава различна религиозна или философска концепция за Бога. Това, което открива не я удовлетворява. При една от срещите героинята научава, че бог е Корен квадратен от минус хикс. Т.е. отново онова, което е непонятно, неизчислимо като пи.

"Божествената частица Хигс бозона" Тази журналистическа метафора насочва отново към нещо неуловимо, недостижимо.

В тези три повествувания особеното преживяване на човека, наречено "Бог" е предадено чрез сравнението с математически и физически проблеми. Това е един от нормалните начини за "проясняване" на непознатото чрез познатото. В този смисъл остава въпросът дали това е псевдонаука или донаучен етап от развитието на науката. Етап с разкази, метафори, уподобления.

А сега един шеговит поглед на Бърнард Шоу в споменатата новела:

"You cannot teach these people the truth about the universe" said a spectacled lady. "It is, we now know a mathematical universe. Ask that girl to divide a quantity by the square root of minus x, and she will not have the faintest notion what you mean. Yet division by the square root of minus x is the key to the universe."

Черното момиче, в разговора за Корен квадратен от минус хикс чува нещо съвсем различно 

"The root you spoke of said the black girl. "The square root of Myna's sex."

И така, може би съвсем правилно, в съзнанието на Черното момиче търсенето бога се превръща в търсене на Мина или поне на секса. Това е един добър подход.  Има данни, че в църквата, а и в научни институти, за да се стигне до научното изследване се минава през началния етап на докторантския секс. 

Така, дами и господа, се прави псевдонаука. Влизат тези докторантки, които търсят The square root of Myna's sex, а не тези, които търсят square root of minus x.

[Втори след княза]

Дж. Б. Шоу и хигиената или Какво Хигинс не харесва в Илайза

Джордж Бърнард Шоу, известен със своята социална критика и забележителен хумор, използва хигиената като средство за създаване на комедиен ефект в две свои произведения. 

Първата пиеса на Шоу, в която хигиената е застъпена, е  „Оръжията и човекът“ (1894). В тази пиеса той използва като комедиен елемент, лошата лична хигиена на един от героите, представена като фамилен обичай. Нечистоплътността е доразвита от физическа към морална, когато българският офицер изоставя съпругата си, предпочитайки слугинята. Швейцарският офицер с английско име, напротив, е описан с по- високи хигиенни навици и по- високи изисквания към жените.

Втората пиеса с такъв елемент е „Пигмалион“ (1912). В този класически шедьовър той създава образа на Илайза Дулитъл, млада жена от бедна класа, от чиято липса на елементарно възпитание и навици започва развитието на нейния характер и социалната й трансформация. Загатнато е обвързването на хигиената със социалните критерии. Това е първият акт за превъплъщаване на Илайза, който отбелязва и първата стъпка за преодоляване на разстоянието между двете социални класи – тази на Илайза и тази на преподавателя й Хигинс. 

Ето запознаването на Илайза с банята

Mrs. Pearce: "You must have a bath before you come to see me tomorrow."

Eliza: "A bath?!!!"

Mrs. Pearce: "Yes, you can’t be a lady and stay as you are."

Eliza: "I never had a bath in my life: not what you’d call a proper one. What’s wrong with washing? Why would I want to get cold and wet all over at once?"

Mrs. Pearce: "Well, it’s necessary, I’m afraid. And you must change your clothes as well. You can’t sleep in all those things you’re wearing."

Eliza: "I always sleep in them. Even in my coat. It keeps me warm, and nobody can come and touch me."

 

Обърнете внимание на Even in my coat.Изглежда проф. Хигинс наистина е взел парче кал за да извае човек. Във всички случаи, хигиената е сериозен признак за разделение и театралните зрители от Викторианска Англия здравата са се присмивали на долната класа, на това множество англичани, които не познават банята. 

Шоу е запознат и високо цени романа на Волтер „Кандид“, в който се създава стереотипа за варварството на българите. Във френската култура бугрите са содомити и варвари. Този стереотип остава в съзнанието на европейците през вековете. Шоу, като част от британската културна традиция, го възприема и използва.

Това традиционно свързване на хигиената с моралния и социален статус съществува още в историческата традиция на Римската империя, където дори на посланиците- варвари се е гледало с презрение заради хигиената. Този стереотип бързо намира място в литературата и театъра, като Шоу умело го използва за комедийни цели, но и като инструмент за социална критика. Това го прави способен да изрази не само хумор, но и по-дълбоки размисли за морала. Не само простички въпроси от рода на това: Може ли да се съди за достойнствата на човек по личната му хигиена? или Измива ли богатството по- добре от сапун? Как е миришел Атила, когато са му се кланяли патриции? Като парадокс, а и като комедиен контраст, Шоу поставя боклукчията Алфред Дулитъл, който след получаване на наследство се превръща в добра партия за женитба и дори достоен за тъст на Хигинс. Авторът не коментира хигиената на Дулитъл, но се предполага, че не е по- изискана от тази на дъщеря му.

За съжаление, Чърчил е пример, как пиесата на Шоу "Оръжията и човекът" създава негативен стереотип към българите и дори той го афишира на високо политическо ниво, казвайки пред външни министри "Какъв народ са българите, щом още си честитят банята!". Определено е съществувал и Шоу само е фиксирал негативния стеротип.

Жалко, че две от големите страни на Атлантика ни презират неоснователно. Не е справедливо, защото и у тях не е по- добре.

[deaf]

Преди 50 минути, Втори след княза said:

За съжаление, Чърчил

Чърчил прави грешно логическо заключение "Те си честитят банята = значи не се къпят = значи не са цивилизован народ". Тази логическа връзка е погрешна. Но мисля,че Чърчил не е грешал,а просто го е казал на шега. Англичаните са си такива – умират да се шегуват тънко с другите народи. Спомнете си филмите "Ало,ало" или тези на Бени Хил. Шегуват се,но без да влагат зла умисъл.

Исторически редовното къпане не е свързано с цивилизацията...

А ние българите всъщност редовно се къпем. Казвам го от опит. До "10-ти" у нас нямаше парно и всяка неделя или събота ходехме семейно на обществена баня. Но моите родители и баба и дядо се къпеха всеки ден,но на работното си място.

И още.

Плиска и Преслав са построени около баните си,тоест баните са построени първо,а после всичко останало.

Обичаят да се честити банята е с древен източен произход,като ритуалното пречистване с вода е било част от Зороастризма и е било задължително.

Цар Борис Първи пита папа Николай Първи дали при католиците е забранено къпането в петък,защото при православните е забранено. Този въпрос подсказва:

а) че къпането е било всекидневно.

б) че къпането е било от изключителна важност,щом е предизвикало този писмен въпрос към папата.

Впрочем банята на българите не е като банята на англичаните. И те не могат да се къпят по три пъти на ден в нашите бани по нашият начин. Ако се опитат,разболяването им е в кърпа вързано. Англичаните се къпят набързо и с хладка вода,докато нашето къпане е продължителна и сложна оздравителна процедура,(дълбоко прогряване,киснене,сваляне на кир,масажи,започване и завършване със студена вода...).

Нашата баня е стрес за организма и ако се допуснат грешки в провеждането и,може да доведе до простуда и по-сериозни заболявания,(примерно менингит). Затова "Честита баня" е по-скоро благопожелателно заклинание,в смисъл да нямаш проблеми след банята.

[gmladenov]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Жалко, че две от големите страни на Атлантика ни презират неоснователно. Не е справедливо, защото и у тях не е по- добре.

Смятам, че правиш генерални изводи, които са неоправдани и тенденциозни.

Да кажем, че в началото на миналия век британците са имали презрително отношение към нас.
Въжможно ли е, то да е били основателно? А дори да е било неоснователно, сега времената са
съвсем други.

Ние защо викаме на италианците и французите "жабари"? Това са народи с много по-големи
културни традиции от нас, които ние презрително наричаме жабари. И защо казваме "тъмна
Индия", при положение, че индийската цивилизация и култура е много по-древна и много по-
значима от нашата.

Ти явно искаш да си вярваш, че западняците ни презират и ни мислят злото, докато руснаците
са наши истински приятели/братя. Глупости на таркалета.

За сведение, английската Уикипедия има списък на обиди, с които различните народи се обиждат
един друг: ТУК. Списъкът е безкраен.

Ето и едно клипче, на което западни младежи танцуват на наша съвеременна музика. Като ги
гледаш, те дали ни презират? Защо танцуват на наша музика ако ни презират.

[Втори след княза]

Преди 3 часа, deaf said:

Чърчил прави грешно логическо заключение "Те си честитят банята = значи не се къпят = значи не са цивилизован народ". Тази логическа връзка е погрешна. Но мисля,че Чърчил не е грешал,а просто го е казал на шега. Англичаните са си такива – умират да се шегуват тънко с другите народи.

Не вярвам да е безобидна шега. Презрение ще е. Бомбардировките за превръщане на София в картофено поле го потвърждават.

А дали има презрение сега?... идеята за умнокрасивите противопоставени на тълпата е показателна.

Редактирано Декември 31, 2024 от Втори след княза

[deaf]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Презрение ще е.

Англичаните не са способни на чак такива силни чувства като презрението. Това,което се знае е че първоначално Чърчил е изпитвал добри чувства и даже уважение към България,и смятал че е важно тя да бъде привлечена към Антантата,но отказът на страната ни и присъединяването и към Централните сили,е възможно да е предизвикало у него негативно настроение към България.

[gmladenov]

Преди 4 часа, Втори след княза said:

Не вярвам да е безобидна шега. Презрение ще е.

Абе като цяло англо-саксонците са едни гадняри. Не е ли така.

А виж русите какви хора са: нечистоплътни, алкохолици, варвари. Пият и бият.
Но иначе много културни. И освен че искат да те поробят, въобще не те презират.

[Шпага]

Аман от комплексарщиниМного важно какво бил казал някакъв си дебелак. И дали го казал презряно, или засмяно...

[Втори след княза]

Благодаря за участието в Клуб Любомъдрие. Пожелавам ви радостно посрещане на Новата 2025 г. и щастлива и мирна година.

[Втори след княза]

За Кандида като за Жената Кандид

В Уики има съкратено съдържание както на Кандид на Волтер, така и на Кандида на Шоу, така че няма нужда от повторението му тук. Само моето впечатление.

В статиите на Уики споменават, че двама мъже се домогват до любовта на Кандида. Мисля, че не става дума за любов, а за грижа. Те имат нужда тя да ги обгрижва и им дава топлота. Майчинство. По принцип Шоу е привърженик на женските движения за еманципация, така че жените при него са фактори, а не играчки. Това, заради което Нора от "Куклен дом" се бунтува, в английското общество е до някъде решено или в процес на решение. 

Връзката с Кандид не е само в името. Двете основни положения в романа на Волтер са иронията към Лайбниц, че този свят е най- добър от възможните и че решение на проблемите е "да си копаем градинката", а това е пренесено и у Шоу. Кандида не изживява кой- знае какви беди. Тя приема проблемите оптимистично и в съгласие с Волтер, че светът не е най- добрият, но бива. Познаваем е и можем да се съобразяваме с условията му и да решаваме проблемите си. Към това тя прибавя и своя свободен избор на дълг. Тя избира да си "копае градинката" при съпруга си, който има по- голяма нужда от грижата й. Това е любопитен избор на протагонист. Независимо от вече утвърдената популярност на Ибсен и Нора, Кандида е нов избор сред множеството мъже в английската литература. Кандида си е една съвременна , активна, отговорна и независима жена. Нейните решения биват приемани от мъжете, както се приемат мъжките решения в романите на Викторианска Англия. 

Редактирано вчера от 09:26 от Втори след княза

[Втори след княза]

Социализмът на Бърнард Шоу

Шоу е привърженик на социализма и е съучредител на Фабианското общество в Англия. От Уики:

Цитирай

 

The Fabian Society is a British socialist organisation whose purpose is to advance the principles of social democracy and democratic socialism via gradualist and reformist effort in democracies, rather than by revolutionary overthrow. The Fabian Society was also historically related to some of the furthest left factions of radicalism, a left-wing liberal tradition.

Фабианството обединява в себе си предимно интелектуалци и аристократи. Изхождайки от древноримския постулат„Бързай бавно!“ Festina lente, те вярват, че превръщането на капитализма в едно социалистическо общество трябва да стане постепенно и бавно и да е в резултат на една постепенна институционална промяна и целенасочена политика. Фабианците възприемат социализма и даже го считат за необходим, но в този си възглед изхождат от обществено-икономическото развитие на Великобритания с нейната колониална империя и в този смисъл движението не се сдобива с универсалност извън англоезичния свят. Въпреки това сред водещите фигури на фабианското общество изпъкват хора като Джордж Бърнард Шоу, Хърбърт Уелс, Джон Мейнард Кейнс, Бертран Ръсел (по-късни последователи на фабианците са Осуалд Моузли и Джордж Оруел).

Фабианците определят колективния си мироглед в доклад, представен на Международния социалистически конгрес в Лондон през 1896 г., с който документ се стремят да въздействат върху британското общество и да окажат политически натиск в една демократична посока с цел възприемане на социалистически начин на организация на обществото, така че материалния живот да бъде напълно независим от частния, наричан още капиталистически сектор. От друга страна фабианците не взимат обобщено становище по въпросите за брака, религията, изкуството и т.н. Фабианците се разграничават категорично от социалдемократите по него време, тъй като не вярват в един социален катаклизъм, и не признават (по-точно отхвърлят) революцията като „средство за успеха“, нито я желаят и допускат. Залагат предимно на еволюцията и естественото развитие на обществото в нормални условия на първо място.

On 21 April 2009, the Society's website stated that it had 6,286 members: "Fabian national membership now stands at a 35 year high: it is over 20% higher than when the Labour Party came to office in May 1997. It is now double what it was when Clement Attlee left office in 1951."

As of 2016, the Fabian Society had about 7,000 members.[39] In June 2019 it had 7,136 individual members.

С 21 по 31 июля 1931 года Бернард Шоу находился в СССР, где 29 июля у него состоялась личная встреча с Иосифом Сталиным. Помимо столицы, Шоу побывал в глубинке — коммуне имени Ленина в селе Ира Кирсановского района Тамбовской области (Ирская коммуна), считавшейся образцовой. Возвращаясь из Советского Союза, Шоу говорил:

"Я уезжаю из государства надежды и возвращаюсь в наши западные страны — страны отчаяния… Для меня, старого человека, составляет глубокое утешение, сходя в могилу, знать, что мировая цивилизация будет спасена… Здесь, в России, я убедился, что новая коммунистическая система способна вывести человечество из современного кризиса и спасти его от полной анархии и гибели".

В интервью, данном в Берлине по дороге на родину, Шоу дал высокую оценку Сталину как политику

[Шпага]

Преди 46 минути, Втори след княза said:

Социализмът на Бърнард Шоу

Шоу е привърженик на социализма и е съучредител на Фабианското общество в Англия. От Уики:

С 21 по 31 июля 1931 года Бернард Шоу находился в СССР, где 29 июля у него состоялась личная встреча с Иосифом Сталиным. Помимо столицы, Шоу побывал в глубинке — коммуне имени Ленина в селе Ира Кирсановского района Тамбовской области (Ирская коммуна), считавшейся образцовой. Возвращаясь из Советского Союза, Шоу говорил:

"Я уезжаю из государства надежды и возвращаюсь в наши западные страны — страны отчаяния… Для меня, старого человека, составляет глубокое утешение, сходя в могилу, знать, что мировая цивилизация будет спасена… Здесь, в России, я убедился, что новая коммунистическая система способна вывести человечество из современного кризиса и спасти его от полной анархии и гибели".

В интервью, данном в Берлине по дороге на родину, Шоу дал высокую оценку Сталину как политику

Горкият човек Колко грозно е бил заблуден.

Но както е казано "И най-умният си е малко прост". 

[Втори след княза]

Преди 2 часа, Шпага said:

Горкият човек Колко грозно е бил заблуден.

Но както е казано "И най-умният си е малко прост". 

Прочетохте ли, кои са другите интелектуалци, привърженици на социализма и учредители на Фабианското общество?

[Димитър Йорданов]

Преди 15 минути, Втори след княза said:

Прочетохте ли, кои са другите интелектуалци, привърженици на социализма и учредители на Фабианското общество?

Това няма значение какви са били или какво са постигнали. Въпроса е, че са били заблудени. Прибягваш до техния авторитет, пренебрегвайки заблудата в която са попаднали. Социализма не е панацея, нито е това, което те са очаквали. Ако бяха живи и доживели краха на СССР щяха да се отрекат от идеите си. 

Редактирано Преди 2 часа от Димитър Йорданов

[gmladenov]

Преди 4 часа, Втори след княза said:

Шоу е привърженик на социализма и е съучредител на Фабианското общество в Англия. От Уики:

За истинските интелектуалци е редно (ако не задължително) да изповядвват леви идеи. Все пак
идеалите на комунизма за равенство между хората и социална справедливост са хуманистични
идеали. Прави му чест на Бернард Шоу, че е симпатизирал на комунистическата идея.

Предвид тази информация, обаче, неизменно следват някои разсъждения и логически изводи.

Ако Бернард Шоу е бил истински хуманист, възможно ли е да е презирал българите като нация?
Хуманизъм и презрение не вървят заедно. Ако Шоу наистина е бил хуманист, значе не е презирал
българите. Иначе пък не е бил истински хуманист, а се е престувал.

Другото е, че СССР не просто не изпълни обещанието си за по-добър и по-справедлив социален
строй, а еволюира в нехуманна, уродлива диктатура, която в днешно време сее смърт и разрушения.
Пълният антипод на хуманистичния комунистически идеал.

От тази гледна точка Б. Шоу и другите хора, хванали се на въдицата на съветската пропаганда,
просто са били заблудени/измамени.