Военно-стратегическо значение на град Шумен през XV-XVIII век

[Теодора Мишева]

     След падането на Първата българска държава и „разрушаването на столиците й от армиите на засилилата се отново Византийска империя при императорите от Македонската династия, районът около Шумен е доминиран от градовете Провадия и Шумен“ (Кийл, 2017, с. 189). Въпреки, че Провадия и Шумен в този период са малки селища, са разположени на хълмове, което променя военното им стратегическо положение. Военните нахлувания на печенегите през X и XI век и опустошенията, които нанасят довеждат до невъзможност за продължаване на градския живот в равнините, поради което населението се премесва в по-трудно достъпни планински местности. Скалните църкви в района на Шумен от XIII и XIV век, свидетелстват за християнско население и села със славянски имена в района, от времето на Втората българска държава (Маргос, 1981, с. 112-114).

     Завладяването на българските земи постепенно довежда до налагане на военно-административна система от Османската империя, включително и в Шумен. Специфично за военно-административна система на Османската империя е нейната сложна структура, която е йерархично изградена и се основава на тюркски и селджукски традиции. „Административното деление първоначално е на берлейберства, санджаци, кази и нахии. ….Едва при Сюлейман II (1520 – 1566 г.) административната организация се унифицира и централизира окончателно, но преструктурирането продължава до XVII век – санджакбейовете са заменени от валии, което е резултат от намаляването на ролята на спахийската конница в резултат от края на победоносните войни“ (Георгиев, Параскевов, Игнатовски, Топалилов, Минков, Тодоров, 2019, с. 67).

     Цар Иван Шишман е васал на османската власт, а през 1388 г. везир Чандарлъ Али паша започва атака срещу крепостите и градовете в държавата му. Али Паша завладява Шумен през 1388 г., в следствие на което в града се настанява турски гарнизон, като „жителите на града предали ключовете на крепостта доброволно на османците, които били опънали шатрите на военния си лагер в равнината“ (Кийл, 2017, с. 825). Градът е един от първите завзети от Али Паша. От хрониките на Мехмед Нешри за идването на Али Паща се описва „Говорят, че щом сбрал войската, Али Паша се вдигнал от Едрине и дошъл до Айдос. … Отбрал набързо пет хиляди войника, па ги изпратил към Първади с Яхшибей, син на Тимурташ. …Влязъл в крепостта, настанил вътре свои хора, а мюезините прочели молитва и откланяли намаз. След като оправил работите в крепостта, пашата се вдигнал от там и спял пред Венчан. Щом хората от крепостта го видели да пристига, те донесли ключовете в града. След един ден пашата влязъл в Мадара и Шумнъ и укрепил кулите им“ (Нешри, 1984, с. 94). По време на Втория кръстоносен поход на полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик) от 1444 г., крепостта на града е превзета, като след неуспеха на похода турците се завръщат на територията на града и до Освобождението го превръщат в икономически и военен център. От посланието на Владислав III Ягело (Варненчик) до турските гарнизони в севернобългарските земи от 1444 г. се описва „Вас, които не зачитайки християнската религия, сте завладели крепостите Шумен, Махорач (Мадара), Петреш Варна, Каварна, Галата и други крепости в провинция Тракия (т.е. Мизия) и държавите под иго и в робство християни, гърци и българи, които, за да живетя по божи закон, се отказаха от обрядите на източната църква и в най-последно време при папа Евгений IV минаха от източната църква към съюза със западната, съветваме Ви и Ви заповядваме да върнете свободата на християните, за чието освобождение ние дойдохме тука чак от нашите кралства Полша и Унгария“ (Георгиева, Цанев, 1986, с. 34-35). Опожаряването на крепостта от Владислав III Ягело (Варненчик) „поставя край на един ясен, макар и фрагментарно документиран период от историята на Шумен – средновековният. Така градът след възстановяването си попада в категорията на предосманските градове, разрушени и възстановени по-късно, каквито са и София, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Кюстендил и др.“ (Георгиев, Параскевов, Игнатовски, Топалилов, Минков, Тодоров, 2019, с. 67). Вторият кръстоносен поход довежда до обезлюдяване на множество селища в района на Шумен и опожаряване на крепостта (Стойков, 2017, с. 183).

      Градът е „имал голямо военно значение и е считан като двоен ключ за долината на Дунав и за залива на Варна“ (Стойков, 2017, с. 183). В периода на Османско владичество Шумен има важно военно-стратегическо значение, което определя утвърждаването му като „значим мюсюлмански център“ (Георгиева, Събев, 2011, с. 300). Около 1485 г. градът е зиамет на Бали бей, като въпреки преобладаващото християнско население, Шумен има стратегически военнопомощен характер за мюсюлманите. По това време в града е имало „3 мюсюлмански домакинства 15 неженени мюсюлмани, 11 домакинства на юруци, спахии, гюреджии и други, а немюсюлманите наброявали 68 домакинства, 15 неженени и 1 вдовица“ (Ковачев, 1997, с. 152). Военно-стратегическото значение на Шумен се увеличава през XVIII век, когато „войните с основния външен враг на империята – Русия, превръщат североизточните български земи в арена на бойни стълкновения, с Шумен в частност се използва за зимен лагер на османските войски“ (Ковачев, 1997, с. 152). Османската власт изгражда в Шумен военни болници и военни складове (Ковачев, 1997, с. 152).

     От провинциално селище, което е относително далеч от войните през XVI и XVII век, през XVIII век Шумен има стратегическо значение за османските войски, като се утвърждава като „османски военен и религиозно-културен център“ (Георгиева, Събев, 2011, с. 301). В средата на XVII век по-голямата част от християнското население, живеещо в Шуменската каза има паравоенен статут, като „мерките, предприети от османските власти в голяма степен допринасят за оцеляване на християнството по тези земи“ (Кийл, 2017, с. 205).

Редактирано Януари 7 от Теодора Мишева