Нобелова болест

[makebulgar]

Нобеловата болест или нобелит е неформален термин за прегръщане на странни или научно необосновани идеи от някои носители на Нобелова награда, обикновено по-късно в живота. Твърди се, че ефектът произтича отчасти от тенденцията Нобеловите лауреати да се чувстват овластени от наградата да говорят по теми извън тяхната специфична област на експертиза въпреки че не е известно дали носителите на Нобелова награда са по-склонни към тази тенденция от други хора. Пол Нърс, съносител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2001 г., предупреждава по-късните лауреати да "не вярват, че са експерти в почти всичко и могат да изразяват мнение по повечето въпроси с голяма увереност, прикривайки авторитета, който Нобеловата награда може да даде". 

Въпреки че остава неясно дали Нобеловите лауреати са статистически по-податливи на грешки в критичното мислене от други учени, феноменът представлява интерес, защото предоставя конструктивното доказателство, че да бъдеш авторитет в една област не те прави непременно човек авторитет в друга област и доколкото спечелването на Нобелова награда служи като прокси индикатор за научен блясък и висока обща интелигентност, такива характеристики не са несъвместими с ирационалността. 

Нобеловата болест също така показва, че за някои носители на награди всеобщото приветстване като правилно изглежда засилва пристрастието на отделния лауреат към потвърждение повече, отколкото скептицизма. 

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Nobel_disease

 

Съществува изненадващо дълъг списък с Нобелови лауреати, които са изразили псевдонаучни убеждения след спечелването на наградата, обикновено отдалечавайки се от своята област на компетентност. Сред тях са учени, изявени в своята област, които са развили интереси в областта на психичните изследвания, екстрасензорното възприятие и един победител, който е вярвал, че е бил посетен от говорещ, каращ мотоциклет, светещ зелен енот. 

В една от главите на книгата „Критичното мислене в психологията“ изследователите изброяват редица такива случаи. Докато някои от тях са развили прозаични и мрачни псевдонаучни убеждения, като например широко развенчаните убеждения на Джеймс Уотсън относно расата и интелигентността, мнозина са развили много по-„забавни“ версии на „Нобеловата болест“. 

Пиер Кюри например получава Нобелова награда за физика за откриването на радий и полоний, след което започва да участва в сеанси и да вярва, че изследването на паранормалното може да ни помогне да отговорим на въпросите за магнетизма. Сякаш Каспър не си е имал достатъчно работа, а сега трябва да управлява всички магнити. Джоузеф Томсън, който получава същата награда за откриването на електрона, развива подобен интерес към психичните явления и 34 години е член на Дружеството за психични изследвания.

Междувременно Шарл Рише, който получава наградата за физиология или медицина през 1913 г., е човекът, отговорен за думата „ектоплазма“, която според него може да се отделя от медиуми по време на сеанси. В действителност всяка есенция, която се отделя, е просто трик от страна на медиумите. Един от медиумите, Хелън Дънкан, поглъщал линия от тензух и след това я изхвърлял при поискване, като понякога прикрепял към нея гумени ръкавици или портрети от списания, за да изглежда по-страшно. Надяваме се, че това е трик, който не би могъл да се размине с Нобелова награда за медицина.

Понякога „болестта“ може да бъде вредна. Ричард Смоли, който през 1996 г. получи наградата по химия за откриването на трета форма на въглерода, продължи да се обявява против еволюцията, а други се застъпваха в полза на евгениката, лоботомията и вредните практики и идеи около аутизма. 

След това е д-р Кари Мълис, който през 1993 г. печели част от Нобеловата награда за химия. След спечелването на наградата той изрази скептицизъм по отношение на климатичните промени и ролята на ХИВ за СПИН, както и вяра в силно опроверганата идея за астрологията. Освен това той твърди, че е видял светещ енот, който му е говорил.

„Една нощ през 1985 г., около полунощ, в хижата ми в гората на Северна Калифорния срещнах светещ зелен енот, който караше неоновооранжев мотоциклет. Енотът продължи да се превръща в пеещ делфин в полунощ“, казва Мълис. 

И така, защо толкова много нобелови лауреати се оказват с такива псевдонаучни убеждения? Според един от лауреатите, Пол Нърс, това може да се дължи отчасти на външния натиск от страна на медиите и други групи, които подтикват лауреатите да излязат извън сферата на своята компетентност.

„В очите на много хора изведнъж бях станал водещ световен експерт по почти всичко. Това беше доста шокиращо. Не че съм прекалено скромен човек и знам нещо за биологията и науката като цяло, но експерт по всичко със сигурност не съм“, обяснява Нърс в статия за Independent, в която съветва други лауреати да не поемат по този път. 

„Ще бъдете затрупани с молби да коментирате широк кръг от въпроси, да подписвате писма и петиции и изобщо да давате името си за каузи, някои благородни, други не толкова. Но не се изкушавайте да се отклонявате твърде много от специализираните си познания или от науката като цяло“, допълва той. 

https://www.vesti.bg/lyubopitno/kakvo-e-nobelova-bolest-i-zashto-poraziava-tolkova-mnogo-nositeli-na-nagradi-6217754

 

[scaner]

Преди 1 час, makebulgar said:

В една от главите на книгата „Критичното мислене в психологията“ изследователите изброяват редица такива случаи. Докато някои от тях са развили прозаични и мрачни псевдонаучни убеждения, като например широко развенчаните убеждения на Джеймс Уотсън относно расата и интелигентността, мнозина са развили много по-„забавни“ версии на „Нобеловата болест“. 

А Джеймс Уотсън накрая се оказва прав. Но никой няма да си признае...

[Втори след княза]

Чукай и ще ти се отвори, казват измамниците и журналистите в преследването на жертвите си. Искам да кажа, че изцепките на нобелистите са породени и от журналистическата настойчивост да хванат нещо нестандартно. Един журналист с материал за откритие на нобелист в неговата си област е банален. Обаче пишещият за неортодоксални възгледи на нобелист в нещо си се печати без забележки.

А това, че сме суетни, стига да има трибуна, е широко известно. Стефан Цанев става историк, аз естет, Акунин... и той там нещо.

[gmladenov]

Джеймс Уотсън (роден 1928г) е американски молекулярен биолог, генетик и зоолог. През 1953г
той е съавтор на академична разработка за двойната спирала на ДНК молекулата, за която през
1962г е удостоен с Нобеловата награда за физиология и медицина.

През 2007г Уотсън заявява пред вестник "Таймс", че той е "мрачен относно перспективите за Африка",
тъй като "всички наши социални политики се основават на факта, че тяхната интелигентност е еднаква
с нашата - докато всички тестове показват, че това не е така".  Въпреки че той би искал всички хора
да са равни, "хората, които са имали вземане-даване с черни служители, откриват, че това не е вярно“.

https://www.bbc.com/news/world-us-canada-46856779

--

Аз бих казал че е стряскащо, че някой от ранга на Джеймс Уотсън може да разсъждава по този начин.

Расите възникват преди около 50хил години и за това време няма как едни раси да развият по-високи
умствени способности от други. Хората като цяло са еднакви. Виж обществата са различни и със
сигурност може да се твърди, че едни общества са по-умни и по-напреднали от други. Това, обаче,
е социално-културно явление, а не въпрос на раса.

Джеймс Уотсън е пример, че е напълно възможно високо интелигентни и учени хора да страдат от
предрасъдъци. Също така нека да се забележи, че през 2007г той е бил на 79г. Така че може би става
дума за старческа деменция.

Редактирано Преди 6 часа от gmladenov

[scaner]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Аз бих казал че е стряскащо, че някой от ранга на Джеймс Уотсън може да разсъждава по този начин.

Расите възникват преди около 50хил години и за това време няма как едни раси да развият по-високи
умствени способности от други. Хората като цяло са еднакви. Виж обществата са различни и със
сигурност може да се твърди, че едни общества са по-умни и по-напреднали от други. Това, обаче,
е социално-културно явление, а не въпрос на раса.

Джеймс Уотсън е пример, че е напълно възможно високо интелигентни и учени хора да страдат от
предрасъдъци. Също така нека да се забележи, че през 2007г той е бил на 79г. Така че може би става
дума за старческа деменция.

Фактите са следните.

IQ теста в Щатите се въвежда някъде 1914 г. като начало в армията, за да се разпределят войниците според способностите си. Той бързо набира сила, и започва да се прилага в училищата във всички класове. И се прилага до 1978 г., когато е забранен.

Защо IQ теста е забранен в училищата в Щатите? До 1978 г. е събрана огромно количество информация, която сочи следното. Ако обозначим максимумът на IQ разпределението на белите ученици със 100, то азиатците ще имат IQ 110, латиносите 85, а негрите имат малко разлято разпределение (поради по-малкият си брой) с максимум в интервалът 65-75. Това са данни, които не предизвикват съмнение. Проблемът им е, че те потвърждават нацистската расова теория. Затова и този тест е забранен. По-късно е заменен от SAT теста, който само на половина е IQ тест, другата половина тества не интелигентността а придобитите знания, с което тушира расовият проблем на чистият IQ тест.

Педагозите създават програма, с която да създадат условия на латиносите и черните да се откъснат от средата си, с цел да им се вдигне IQ-то чрез подходящо обучение. За тази програма са похарчени много милиони долари, манифестирани са потресаващи резултати, докато в средата на 90-те години се прави ревизия (защото програмата става много скъпа) и се установява, че резултатът от тази програма е НУЛА - IQ не може да се промени чрез промяна на средата и обучение, той е заложен в човека на по-ранен етап - или се основава на гените, или се формира от условията в утробата.

И Джеймс Уотсън просто изговаря резултатът с думи.

[Atom]

Преди 14 минути, scaner said:

Педагозите създават програма, с която да създадат условия на латиносите и черните да се откъснат от средата си, с цел да им се вдигне IQ-то чрез подходящо обучение. За тази програма са похарчени много милиони долари, манифестирани са потресаващи резултати, докато в средата на 90-те години се прави ревизия (защото програмата става много скъпа) и се установява, че резултатът от тази програма е НУЛА - IQ не може да се промени чрез промяна на средата и обучение, той е заложен в човека на по-ранен етап - или се основава на гените, или се формира от условията в утробата.

На каква възраст са децата с които работи тази програма?

[gmladenov]

Преди 15 минути, scaner said:

Защо IQ теста е забранен в училищата в Щатите? До 1978 г. е събрана огромно количество информация, която сочи следното. Ако обозначим максимумът на IQ разпределението на белите ученици със 100, то азиатците ще имат IQ 110, латиносите 85, а негрите имат малко разлято разпределение (поради по-малкият си брой) с максимум в интервалът 65-75. Това са данни, които не предизвикват съмнение.

Това са данни, които наистина не могат да се подлагат на съмнение. Под съмнение се подлага изводът,
че резултатите са следствие на расови различия - а не на социално-културни различия.

По подобие на ромите у нас, всяка етническа група в САЩ си има своята собствна културна идентичност
и ценности. Ромите у нас не са с по-малки умствени възможности от българите, но заради собствената си
субкултура и ценности, ромите са по-мързеливи и по-необразовани от българите. Само че причината тук
не е расова, а социално-културна. Ромите са индо-европейци като нас.

Същото е и в САЩ. Азиатците имат най-добри резултати в тестовете, защото азиатците се славят със своята
упоритост и амбициопзнот (терминът майка-тигрица не случайно е измислен за азиатци, а не за други).
А черните са малко като нашите роми.

Не са добре нещата в обществото ако учени хора не ги разбират тези неща.

[scaner]

Преди 22 минути, Atom said:

На каква възраст са децата с които работи тази програма?

Не знам подробности, затова попитах ChatGPT:

Възраст за започване на допълнителното обучение:

Програмите за компенсаторно обучение и когнитивно развитие обикновено започват в ранна детска възраст, тъй като научните изследвания показват, че ранната интервенция е най-ефективна. Програмите като:

• Head Start:

  • Национална програма в САЩ, стартирала през 1965 г., която предлага образование, здравни услуги и подкрепа за социално-емоционално развитие за деца от нискодоходни семейства. Тя започва от предучилищна възраст (3-5 години).

• Early Head Start:

  • Фокусира се върху бебета и малки деца (0-3 години) и техните семейства, с цел да се създадат солидни основи за когнитивно и социално развитие.

---

Целта на програмите:

Тези програми не се фокусират изрично върху повишаване на IQ, а върху създаването на по-добри възможности за образование и развитие, като се намалят социално-икономическите и културните бариери, които могат да повлияят на когнитивните резултати.

Преди 12 минути, gmladenov said:

Това са данни, които наистина не могат да се подлагат на съмнение. Под съмнение се подлага изводът,
че резултатите са следствие на расови различия - а не на социално-културни различия.

Последвалите програми за социално-емоционално развитие на малки деца е имала за цел именно да промени тези културни различия. И тя ясно е показала, че IQ не се основава на културни различия. Няма съмнения тук, интелигентността на расата не се оформя от нейната култура. Културата може да има само някаква помощна роля.

Преди 16 минути, gmladenov said:

Същото е и в САЩ. Азиатците имат най-добри резултати в тестовете, защото азиатците се славят със своята
упоритост и амбициопзнот (терминът майка-тигрица не случайно е измислен за азиатци, а не за други).
А черните са малко като нашите роми.

И това е грешно разсъждение. IQ теста не мери знания, мери уменията да работиш със знанията. Майките-тигрици колкото и да ти пиндзят да учиш, няма да станеш по-умен, независимо от амбициите ти, ще станеш само по-знаещ. Това няма да ти помогне на IQ теста, но ще помогне в сегашния SAT тест. Не тази упоритост води до високото IQ сред азиатците. Разликата е тънка, но е важна.

[Atom]

Преди 15 минути, scaner said:

Не знам подробности, затова попитах ChatGPT:

За програмите в най-ранна възраст, аз пък съм чел обратното. Т.е. че имат огромно значение. Според някои учени ключови са първите три години от развитието на детето, а според други дори първите пет. Изтърве ли се този период от там нататък няма оправия. Например т.н. диви деца или "деца Маугли", които са пропуснали първите години на социализация, обикновено никога след това не се научават да говорят, а какво остава да правят тестове. Виж и този проект: https://en.wikipedia.org/wiki/HighScope

 

Редактирано Преди 4 часа от Atom

[scaner]

Преди 1 минута, Atom said:

За ранните програма, аз пък съм чел обратното. Т.е. че имат огромно значение. Според някои учени ключови са първите три години от развитието на детето, а според други дори първите пет. Изтърве ли се този период от там нататък няма оправия. Например т.н. диви деца или "деца Маугли", които са пропуснали първите години на социализация, обикновено никога след това не се научават да говорят, а какво остава да правят тестове. Виж и този проект: https://en.wikipedia.org/wiki/HighScope

В това няма съмнение. Но частният резултат който обсъждаме, свързан с IQ, показва липса на промяна в този показател.

[Atom]

Преди 2 минути, scaner said:

В това няма съмнение. Но частният резултат който обсъждаме, свързан с IQ, показва липса на промяна в този показател.

Тъй като най-важни са първите три години, то дали има или няма разлика в IQ може да разбереш само ако разделиш например два близнака и ги поставиш в две различни социални среди. Не вярвам обаче някой някога да е правил такъв експеримент. Иначе колкото по-късно откъснеш децата от средата им, толкова ефекта от програмата ще е по-нищожен.

[Димитър Йорданов]

Преди 12 минути, Atom said:

Тъй като най-важни са първите три години, то дали има или няма разлика в IQ може да разбереш само ако разделиш например два близнака и ги поставиш в две различни социални среди. Не вярвам обаче някой някога да е правил такъв експеримент. Иначе колкото по-късно откъснеш децата от средата им, толкова ефекта от програмата ще е по-нищожен.

Подобен експеримент не знам дали е правен, но има много случаи на разделени деца (еднояйчни или двуяйчни близнаци). В някои случаи законни, а има и случаи в които след раждане едното е записано като починало за да бъде осиновено и едва години по-късно се разбира за тези случаи. Няма начин никога и никъде да не са сравнени такива деца разделени като бебета и израснали в различни условия. Със сигурност има правени някакви изследвания относно влиянието на средата, техните способности и възможности години по-късно. Попадал съм на подобна и формация включително за експерименти правени в нацистка Германия с близнаци, но в момента не мога да открия повече по темата. Знам само, че това е правено и изследвано и съм чел за резултатите от това. 

[gmladenov]

Вариации на коефициента на интелигентност (IQ) според времето, расата и националността:
следствие от разликите в грамотността

Множество данни за коефициента на интелигентност, събирани в продължение на 50 години, разкрива, че
средният коефициент на интелигентност на населението варира според времето, расата и националността.

Обяснение за тези разлики може да е, че изпълнението на теста за интелигентност изисква умения за
грамотност, които не присъстват при всички хора в еднаква степен. В осем анализа средният коефициент
на интелигентност и грамотност в пълна скала на популацията дават корелации, вариращи от .79 до .99.

В кохортни проучвания, значителни подобрения в коефициента на интелигентност са настъпили в долната
половина на разпределението на коефициента на интелигентност, засягайки дисперсията и неравностите
на разпределението по предвидения начин. В допълнение, три вербални подскали на WAIS показват най-
големите размери на ефекта на Флин и всичките четири вербални подскали са сред тези, показващи най-
високите расови разлики в IQ. Този модел на констатации подкрепя хипотезата, че както светските, така и
расовите различия в резултатите от тестовете за интелигентност се обясняват от средата: различията в
коефициента на интелигентност са артефакт на вариация в грамотността. Тези констатации предполагат,
че расовите разпределения на IQ ще се сближат, ако се изравнят възможностите за различните групи от
населението да постигнат същото високо ниво на умения за грамотност. Социалната справедливост
изисква по-ефективно прилагане на политики и програми, предназначени да премахнат неравенството в
IQ и грамотността.

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20712152/

[scaner]

Ето едно интересно видео по темата, което преразказва до голяма степен фактите по темата. Авторът набляга, че социализмът в съвременна Америка е основният фактор, който забранява изследвания по темата (защото те демонстрират неравенство у хората). Това води и до изкривяване на науката, както и демонизиране на учените, които предоставят факти по въпроса.

 

[makebulgar]

Преди 3 часа, gmladenov said:

Ромите у нас не са с по-малки умствени възможности от българите, но заради собствената си
субкултура и ценности, ромите са по-мързеливи и по-необразовани от българите. Само че причината тук
не е расова, а социално-културна. Ромите са индо-европейци като нас.

Преди 2 часа, scaner said:

В това няма съмнение. Но частният резултат който обсъждаме, свързан с IQ, показва липса на промяна в този показател.

Циганите тук не могат за завършат средно образование, а събратята им в Индия имат атомни централи, ядрено оръжие, пращат ракети в космоса, световни шампиони по шах са при мъжете и жените, диаспората им в САЩ е начело на някои от най-големите корпорации, а във Великобритания един стана премиер. 

Расата им каква е? Европейци, азиятци или чернокожи?

Редактирано Преди 2 часа от makebulgar

[deaf]

Расата далеч не е само гени... И талибаните,и маврите са араби,но последните са имали висша култура,докато талибаните са варвари живеещи в пущинаците на Афганистан...