Изкуството да разграничаваш истината: От еволюционно предимство до съвременна криза

[ramus]

 

Преди 2 минути, scaner said:

Обобщението означава резултат от много еднозначни твърдения.

но всички "тия твърдения" не са еднозначни, а релативни - точно около това се завъртя този обмен. От какво тогава възниква 'обобщението', освен отново от релативен подбор на конкретиката като контекст и взаимното договаряне по него.

Това е все едно геометрично описание в риманово пространство някой да го доведе до едномерен обект и така да го постулира като "твърдение".

Редактирано Четвъртък в 15:38 от ramus

[scaner]

Преди 1 минута, Втори след княза said:

Без да сме дали определение какво е истина, не можем да определим съществуването й.

Е за какво пускаш тогава такива теми, ако не знаеш какво е "истина"?

[Шпага]

Преди 9 минути, ramus said:

За мен СЪЩЕСТВУВАНЕТО е когато нещо е в действителността - както са стола и масата. ИСТИНАТА е само етикет на неща, които възприемаме, но не и непосредствено. Това я води към понятието АБСТРАКТ

В тази връзка да попитам:

Човешките езици - български, китайски и пр. - съществуват ли в действителността, или не съществуват?

П.П. Всъщност и самото понятие "действителност" е спорно, но...

[ramus]

Преди 3 минути, Втори след княза said:

Но да речем, науименуваме Истина пълното и точно обяснение на някакво явление. Тогава трябва да пиремем, че "пълно" е идеал, обикновено недостижим

ТАКААА - ето ги знаците за условност:

"...да речем" ( да приемем че)... " трябва да приемем, че"... истината е ПЪЛНО обяснение на нещо си, обаче това е идеално. И той разбира се е недостижим - затова е идеал. А идеалните неща са Абстракции .

[ramus]

Just now, Шпага said:

П.П. Всъщност и самото понятие "действителност" е спорно, но...

ако продължим така, мога всичко да го сведа до условности, защото то е...

"Човешките езици" са структурирана система от символи, с които ние хората пренасяме договорен в тия символи смисъл. Дали "СЪЩЕСТВУВАТ" - е пак "спорен въпрос" и е зависим от избора ни на договорка "що е съществуване".

[Втори след княза]

Преди 9 минути, scaner said:

Е за какво пускаш тогава такива теми, ако не знаеш какво е "истина"?

Кой? Аз? Предубеждение някакво.  

Редактирано Четвъртък в 15:47 от Втори след княза

[scaner]

Преди 12 минути, ramus said:

но всички "тия твърдения" не са еднозначни, а релативни - точно около това се завъртя този обмен. От какво тогава възниква 'обобщението', освен отново от релативен подбор на конкретиката като контекст и взаимното договаряне по него.

Релативността се проявява поради свободата на контекста - в един контекст едно е истина, в друг - не е. Но когато става дума за непроменен контекст, релативността няма значение. И тогава обобщението придобива сила.

[ramus]

Вижте колеги по форум и тема - много добре разбирам както от темата, така и от живота си сред социума, че е далеч по-прегледно и опростено когато всички обяснения се вписват в едномерно-последователната рамка и схема. С нея е лесно да се работи и на определено ниво на екзистенция тя върши чудесна работа, като опростява възприятието и отражението ни за живота, вселената и... "всичко останало".

Тази схема ползвам като аналогия на версията за плоската земя - която предците ни са "обобщили" от първоначалните си наблюдения и тя им е вършила чудесна работа по ситуиране сред територия и по време - за оцеляване и преживяване.

Всяка следваща 'схема' е вид надграждане... на основната, макар че до голяма степен тя може да достигне и до фрапиращо различие (както е аналогично между класическа и квантова теория във физиката - ползвани само за пример).

И въпреки това - всяка схема побира и включва в себе си и "предишната"... - в едномерието е ТОЧКА, в двумерието - ПРАВА, в тримерието... и т.н.

Въпросът е - кое "МЕРИЕ" ще изберем за контекст , което всъщност отново е казуса за КОНВЕНЦИЯТА - като изискване за да е налице някаква адекватност в комуникацията и обмена.

Редактирано Четвъртък в 15:56 от ramus

[scaner]

Преди 5 минути, Втори след княза said:

Кой? Аз? Предубеждение някакво.  

Извинявай. Ти просто възторжено цамбурна и запляска в темата

[ramus]

Преди 2 минути, scaner said:

И тогава обобщението придобива сила.

Ок. Така да е.

[Atom]

Преди 1 час, ramus said:

Колегата АТОМ въобще не е внесъл сред своите "4"вида истини, въпроса за "конвенционалността"

Напротив. Писах вече за истината валидна в даден контекст. За да е валидна, контекстът трябва да се дефинира и обективизира.  Относителната истина от своя страна не се нуждае от контекст. Тя само го споменава. Нужен и е  дотолкова, доколкото да спомене, че има такъв за да може веднага да се абстрахира от него и да го заобиколи. Само без конкретиката на контекста тя може да е "относителна".  Всъщност, тези въпроси се заобикалят точно от релативизма. 

Редактирано Четвъртък в 16:57 от Atom

[Втори след княза]

Преди 3 часа, scaner said:

Ти просто възторжено цамбурна и запляска в темата

 Ама ако погледнеш темите на mnogoznaiko, ще видиш, че там, където аз се цамбурна, там става дискусия.

[deaf]

Всяко нещо на този свят може,както да се потвърди,така и да се опровергае. Парадокс може би. Истината за украинците е,че те са нападнати от Русия и нищо на света,никакви доводи изказани тук в този форум,не могат да ги убедят че тяхната истина не е истина и била относителна,и трябва да се откажат да се отбраняват. И обратно – Русия също има своята си истина. Да,да колкото и странно може да прозвучи на някого. Наполеон е казал "Всеки човек има право на империя". Ето ви довод,който Русия може да използва за оправдаване на своята истина. Руснаците си искат империята,която включва и Украйна. И никой не може да ги разубеди,че тази тяхна истина е грешна и относителна.

Относно лъжата. Тя е жизненоважна. Влюбеният в красиво момиче мъж я идеализира и така лъже сам себе си. Но тази лъжа е жизненонужна иначе той никога няма да се влюби и ожени и създаде семейство. Околните хора виждат недостатъците и/или покварата на момичето,но влюбеният – не. И така трябва да бъде.

[Втори след княза]

Преди 1 час, deaf said:

Всяко нещо на този свят може,както да се потвърди,така и да се опровергае.

Чак пък "всяко"! Няма ли нещо сигурно? Декарт поне е решил, че щом мисли, значи съществува.

[ramus]

Преди 9 минути, Втори след княза said:

Декарт поне е решил, че щом мисли, значи съществува.

амиии - може само да го е предположил... Това също е съм кайнд оф мислене... Човекът се е питал - "дали съществувам" и от това възникват някои... странности.

Обаче казуса с това ли това е мисъл, дали го е мислил, дали е мислене и дали е твърдение, е спорен. И проблемът със "съществуването" си остава основното.

Иначе - всички си "решаваме" нещо си, за нас си. Аз, примерно измислих, да се посмея от сърце, но съм разколебан дали "съществувам", дали смешното "съществува" и доколко "имам сърце".

Редактирано вчера от 08:48 от ramus