Валежите на Земята достигат рекордно ниво

[mnogoznaiko]

Валежите на Земята достигнаха рекордни нива през 2024

В света на климатичните промени 2024 година се открои с едно забележително явление, което разтърси научната общност и постави под въпрос досегашните ни разбирания за глобалните метеорологични модели. Учени от Университета на Мериленд (САЩ) разкриха безпрецедентни нива на валежи в глобален мащаб, които не само поставиха нови рекорди, но и предизвикаха сериозни въпроси за бъдещето на някои от най-сухите региони на планетата.

Наблюденията на NASA и Washington Post разкриват още един интересен феномен - регионът на границата между Сахара и Сахел показа драматично увеличение на растителната покривка през 2024 година. Макар че основната част от Сахара остава твърде безжизнена, за да реагира видимо на единична поредица от валежи, тази зелена експанзия в преходната зона е забележителна. Ако подобни климатични условия се превърнат в норма, това би могло да доведе до фундаментална промяна в целия регион, потенциално трансформирайки части от най-голямата пустиня в света в по-плодороден ландшафт.

Традиционно, по-високи нива на валежи се наблюдават през години с активен Ел Ниньо - топло течение в екваториалната част на Тихия океан. Но 2024 година се оказа изненадващо изключение от това правило. Изследователите регистрираха рекордно количество вода в атмосферата и най-високите нива на валежи от началото на инструменталните наблюдения, въпреки относително слабото влияние на Ел Ниньо.

През изминалата година средното количество валежи достигна 2,9 милиметра на денонощие в глобален мащаб - стойност, която е почти двойно по-висока от типичните нива за много градове в умерените ширини. За сравнение, "базовият" сценарий за периода 1983-2024 г. показва средно 2,81 милиметра на денонощие. Това означава, че през 2024 г. валежите на планетата са надвишили нормата с впечатляващите 3,2%.

Особено интригуващо е, че този рекорд бе постигнат в период на преход от Ел Ниньо към неговата противоположност - Ла Ниня. Предишният рекорд от 1998 г. съвпадна с изключително силен Ел Ниньо, което прави сегашното постижение още по-забележително. Това повдига сериозни въпроси за променящата се динамика на глобалната климатична система.

Географското разпределение на валежите през 2024 г. разкрива интересни модели. Южна Азия, западната част на Тихия океан и Австралия регистрираха значително повишени нива на валежи. Особено впечатляващо е състоянието в Северна Африка, където Сахара получи необичайно високи количества дъжд. Това поражда спекулации за потенциална трансформация на най-голямата гореща пустиня в света в по-влажна екосистема.

В същото време, някои традиционно влажни региони показаха намалени количества валежи. Южна Америка, особено районът на Амазония, отбеляза по-ниски от обичайните нива, въпреки че годишната сума все още надхвърля значително 1000 милиметра. Северните части на Азия също получиха повече дъжд от обичайното, докато субтропичните части на океаните регистрираха по-ниски нива на валежи.

Тези промени поставят под въпрос традиционната теория, че "влажните места стават по-влажни, а сухите - по-сухи". Данните от 2024 г. показват по-сложна картина, където исторически сухи региони като Сахара и Австралия получават повече валежи, докато традиционно влажни зони като Амазония показват намаление.

Температурните рекорди също играят важна роля в тази картина. През 2024 г. средната глобална температура достигна 15,10 градуса, което е с 1,28 градуса над базовата температура от периода 1951-1980 г. Това повишение несъмнено влияе върху циркулацията на вода в атмосферата и моделите на валежите.

Отклонения от средното количество глобални валежи по години. L означава La Niña, E за El Niño / © University of Mariland

Продължението на тази тенденция може да доведе до съществени промени в картата на вътрешноконтиненталните райони по целия свят. От руската прикаспийска низина до Средна Азия и Сахара, много региони могат да претърпят значителни екологични трансформации. Възможността Сахара да престане да бъде пустиня не е просто хипотетичен сценарий, а потенциално бъдеще, което заслужава сериозно внимание от научната общност.

Тези данни подчертават необходимостта от преосмисляне на нашите модели за климатични промени и техните последици. Докато продължаваме да наблюдаваме и анализираме тези промени, става все по-ясно, че климатичната система на Земята може да ни изненада с неочаквани обрати, които ще изискват гъвкави и адаптивни стратегии за управление на водните ресурси в глобален мащаб.

[makebulgar]

Преди 1 час, mnogoznaiko said:

В същото време, някои традиционно влажни региони показаха намалени количества валежи.

Тук при нас зимата вероятно ще мине без никакъв валеж както на сняг, така и на дъжд. А преди имахме и скивлек на един от баирите.

[gmladenov]

Преди 1 час, mnogoznaiko said:

Валежите на Земята достигнаха рекордни нива през 2024

Съвсем логично. Ако Земята се затопля, то изпарението на океаните би трябвало да се увеличи,
което от своя страна би трябвало да увеличи валежите - и както се вижда, точно това наблюдаваме.

Както статията посочва, обаче, наред с увеличението на валежите се наблюдава и тяхното
преразпределение по региони.

За нас специално, ако тенденцията от последните няколко години се запази, то нашият климат ще
заприличва все-повече на гръцкия. Ще трябва да свикваме с по-сух климат.

Редактирано Преди 9 часа от gmladenov

[Изчезнал]

Според статистиката, за последните 30-40 години валежите в България се увеличават.

https://eea.government.bg/bg/soer/2020/climate/climate0

Редактирано Преди 8 часа от Изчезнал

[gmladenov]

Преди 35 минути, Изчезнал said:

Според статистиката, за последните 30-40 години валежите в България се увеличават.

Това е чудесна новина, защото личните ми впечатления са други. В наше село летата сякаш са все по-сухи.

[Янков]

Далеч по-интересно е как се разпределят валежите през годината. 500 мм равномерни валежи за година, са по-важни от 1000 мм за две седмици. Засега вървим към засушаване, с дълги периоди от порядъка на 8-9 месеца без дъжд.

[Изчезнал]

Преди 1 час, Янков said:

Далеч по-интересно е как се разпределят валежите през годината. 500 мм равномерни валежи за година, са по-важни от 1000 мм за две седмици. Засега вървим към засушаване, с дълги периоди от порядъка на 8-9 месеца без дъжд.

За това държавата, общините и въобще цялото общество трябва да се организират, да събират валежната вода в резевоари да изградят напоителни мрежи. Твърде е възможно т.нар "неполивно земеделие" да остане в историята.