Колко често се случват неочаквани научни открития? По-често, отколкото предполагате

[Р. Теодосиев]

Повечето хора познават историята за случайното откритие на пеницилина от Александър Флеминг, когато забелязва, че плесен убива бактериите в неговата култура. Но ново изследване разкрива, че подобни неочаквани открития в науката са много по-чести, отколкото си мислим.

Според проучване, публикувано в Research Policy, около 70% от биомедицинските публикации включват резултати, които не са били предвидени в първоначалните проектни предложения на учените. Изследването, проведено от д-р Охид Якуб от Университета на Съсекс във Великобритания, анализира над 1.2 милиона публикации, произтичащи от повече от 90,000 биомедицински грантове, отпуснати от Националните институти по здравеопазване на САЩ (NIH) между 2008 и 2016 година.

Изследователският екип използва алгоритъм за машинно обучение, за да анализира текста на публикациите и да ги класифицира според научните категории на NIH, като например "хронична болка" или "климатични промени". След това сравняват резултатите с категориите, посочени в целите и очакванията на грантовите предложения.

Интересното е, че след изключване на тясно свързаните термини (например, чернодробно заболяване и рак на черния дроб), екипът установява, че 58% от публикациите съдържат неочаквани открития. Средно около една трета от всички категории, присъдени на дадена публикация, са определени като неочаквани.

Още по-любопитно е откритието, че по-големите грантове са по-склонни да генерират неочаквани резултати. Същото важи и за изследванията, публикувани по-дълго време след отпускането на гранта. Това предполага, че по-дългосрочните и по-добре финансирани проекти създават повече възможности за случайни открития.

Изследването разкрива и друга интересна тенденция - приложните изследователски грантове, свързани с клинични изследвания или болести, водят до по-малко неочаквани резултати в сравнение с грантовете, насочени към фундаментална наука. Въпреки това, една категория приложни грантове нарушава тази тенденция - публикациите, произтичащи от специфични заявки за кандидатстване (RFAs), където финансиращите организации очертават конкретни цели, са по-склонни да доведат до неочаквани открития.

Според Телмо Пиевани, философ на биологичните науки от Университета на Падуа в Италия, това изследване извежда разбирането ни за случайността в науката отвъд анекдотичното ниво и за първи път го потвърждава на количествено и статистическо ниво. Той подчертава важен извод за научните политики - приемливо е да се финансират както фундаментални, така и приложни изследвания, стига и двете да са отворени за неочаквани резултати и да не елиминират прибързано аномалиите.

По материали от nature.com