Космическа минно-добивна промишленост - мисия възможна?

[SAlexandrov]

Минно-добивна индустрия в космоса – възможно ли е? Частна мисия излита тази зима, за да провери!

Космическата мисия „Один“ на Астрофордж излита в края на другия месец, за да разузнава перспективите на космическата минно-добивна промишленост. Photo credit : Astroforge

26 януари 2025 г. 13:10 ч.

Светослав Александров. Когато в края на февруари СпейсЕкс изстреля комерсиалната мисия на Интуитив Машинс „Атина“ към Луната, като вторичен полезен товар ще полети и още една мисия – „Один“ на Астрофордж. Тя обаче няма да се отправи към естествения ни спътник, а към близкоземен астероид, за да провери дали е възможно да добиваме полезни изкопаеми.

Съчетаването на израза „минно-добивна промишленост“ с „космос“ винаги е било посрещано с дълбок скептицизъм и даже с насмешка. В крайна сметка разходите по изстрелванията винаги са били толкова големи, че всяка идея да се добиват полезни изкопаеми от небесните тела е изглеждала абсурдна и нереалистична. Не че технологично е невъзможно да изпращаме кораби към астероиди, които събират материал и го доставят на Земята. Напротив, правено е – но макар че през 2023 г. мисията на НАСА „Озирис-Рекс“ се завърна с 121.6 грама проби от астероида Бену, цялото това начинание струваше $800 милиона. Кой на пазара би закупил сто грама материал за такава сума?

Това не пречеше през десетилетията да се правят опити – през 2012 и 2013 г. бяха основани две фирми, съответно Планетари Ресурсиз и Дийп Спейс, които искаха да печелят от добив на полезни изкопаеми на астероиди, но до 2019 г. нито една от тях не построи космически кораб и съответно те фалираха.

Сега обаче времената са други. Космосът никога не е бил по-достъпен. През 2012 г. бе отминала само една година от пенсионирането на космическите совалки, а ако тогава изстрелването на килограм полезен товар в космоса струваше $54 000, днес цената е паднала до $2 720 благодарение на ракетите „Фалкън 9“ и на частичната им възвръщаемост.

Eто защо през 2022 г. двамата предприемачи Джоуз Акейн и Мат Гейлик основават фирмата Астрофордж. Те обаче не са глупави – написали са си домашното предварително, разбрали са защо предишните компании са фалирали. Знаят много добре, че ако се изправят пред инвеститорите, че искат да добиват метали от астероиди, ще им се изсмеят и няма да получат никакви пари. Те решават, че няма как да бъдат взети насериозно, ако не докажат най-важното: че могат да построят космически кораб.

Първата космическа мисия на Астрофордж „Броккр“ (да, фирмата кръщава мисиите си на персонажи от скандинавската митология) излита през април 2023 г. до околоземна орбита с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Космическият апарат работи успешно известно време, но заради технически проблем не успява да демонстрира технологията си за рафиниране. Независимо от това фирмата е преодоляла най-голямото си препятствие до този момент: достигнала е космоса! Отделно са научени много практически уроци за това как се управлява реална мисия.

Мисията „Один“, която ще излети през тази зима, е втората за Астрофордж – и този път тя няма да кръжи около Земята, а ще се отправи към астероид. Това ще е първият частен полет до небесно тяло отвъд системата Земя-Луна, в междупланетното пространство. Задачата на „Один“ е да се сближи с астероида и да го фотографира.

Ако „Один“ постигне успех, третата мисия на име „Вестри“ ще кацне на астероида и ще започне да извлича минерали. Понеже се счита, че повърхността е богата на метали, механизмът за кацане ще е прост – ще се разчита на мощни магнити, за да може „Вестри“ да се застопори за астероида.

Едно от големите предизвикателства пред космическата минно-добивната промишленост е, че не се знае какъв е точно съставът на астероидите. Но имаме догадки – на Земята падат множество метеорити. На базата на техния състав учените смятат, че металните астероиди притежават 16 000 пъти по-голяма концентрация на метали от платиновата група в сравнение със залежите на нашата планета.

Стискаме палци на Астрофордж да успее в мисиите си и поне да положи началото на космическата минно-добивна промишленост. Човечеството има нужда от това – ако добиването на ресурси се прехвърли в космоса, това ще е добре дошло за нашата планета.

„Всяка година земният добив на метали от платиновата група води до унищожаването на над 50 000 акра девствена земя и генерира милиони тонове токсични отпадъци. Извличането на тези ресурси от астероидите ще е по-ефективно и няма да има никакво влияние върху нашата планета, като това ще допринесе към по-зелена и по-печеливша Земя“, казва се в становището на компанията.

https://cosmos.1.bg/space/2025/01/26/astroforge-next-month/