Две героини. А къде е Никола?

[Втори след княза]

Вълнуващата драма "Фуенте Овехуна" на Лопе де Вега поставя като главен двигател на конфликта Лауренция, която е здрава и земна. Обича простата селска храна и простите взаимоотношения. Има своето неотстъпно чувство за чест и храбростта да го отстоява. Гергана от "Извора на белоногата" е също здрава селска мома, която обича своята китна мала градинка и родните красоти. Тя също е с достойнство, на което държи и го охранява.
Разликата е в епохите. Събитията в испанското село са към края на освобождението от маврите и консолидацята под скиптъра на един крал. Испания става световна сила. В село Бисерча, събитията са дълго преди идеята за национално освобождение.
Лопе пише пиесата 1614, когато богатствата на Америка потичат към Испания за прослава на нейния Златен век. Славейков пише Белоногата през 1873, във време, когато не само водачите, но и бунтовниците са объркани. Левски е обесен, комитетите се разтурят от страх. Имаме екзарх, но сме в схизма, а екзархията е далеч от демократичните надежди. Върховният господар- султанът е недоволен от състоянието на империята, прави реформи, които не спират гниенето й. Войнските победи са само спомен.
Местата си схождат. Фуенте Офехуна принадлежи на войнстващ монашески орден и не е на краля. Бисерча е вакъф на зет на султана през 17 в., но с грижата на този зет- Сияуш ага в Харманли са построени мост, керван-сарай, хамам, джамия, воденица, голям гроб и чешма. 
Антагонистите са доста различни. Командорът на Ордена на Калатрава е боец, който има войнска храброст и дързост, а селските жени и моми са негови по право и по господарска воля. Готов е да изгори непокорното село. Агата е склонен на отстъпки и е по- скоро любопитен съблазнител. Отнася се равнодушно или преситено към отказа и дори възнаграждава селото, родило дръзката мома с чешма. 
Времената на раждане на достойни и смели жени до някъде си схождат. Заетите с войни испански благородници, съпроводени от селяните си са опразнили селата от към мъже и цялата мъжка и женска работа, а също и организирането й, са преобладаващо за старците, младежите и жените. Това издига статуса на жените и докато мъжете се объркват от това кой е враг и кой свой, кого да подкрепят с кръвта си и чия кръв да проливат, уморени мечтаят ред и край на ратния труд. Българското село не е по- богато на достойни и ангажирани с делата му мъже. Кръвният данък отнема най- хубавите, пък жените се оправят както могат. Ако допуснем, че времето на случката е царуването на Мурад ІІІ, то това е също време на изгубени животи и войнски победи, които допринасят за славата на империята, но обезлюдяват и победители, и победени.

По отношение развитието на сюжета, световно известният и класически испански автор, връх на разработена култура е с величини над самобитния, но по възрожденски всеобхващащ български политик, издател, журналист и редактор, учител и стихотворец.
Испанската пиеса е разгърната, обхващаща много събития, с разнообразна и майсторска метрика. Поемата е излята на един дъх, оспорвана от по- късни критици, но жива и самородна.
Обаче нишката, която бих разгледал, се отнася само до лиричното поведение с любимия и последиците само за влюбените.

Лауренсия, дъщеря на местния кмет, има връзка от онзи вид, за които селото знае, но самата тя нехае, с Фрондосо- кандидат за сърцето и ръката й. Без да го отблъсква, но общо взето с безразличие му казва „Макар и да не те обичам силно, у тебе нещо ме привлича”, а после го упътва, почти с дружески съвет, да поиска ръката й от баща й. 
В този момент се появява Командорът, а Фрондосо се скрива. Господарят желае момата и е доста настоятелен, което ако не в ремарка, е дадено с повелителните му думи „Не се брани!”. Младият селянин междувременно се е добрал до арбалета на господаря и заплашвайки го, спасява Лауренсия. В този момент, без да е отразено в текста, знаем по емоционална логика, че той я е спечелил. Командорът се чувства унизен и пламва да изтрие оскърблението с кръв и сълзи. 
Малко по- късно, може би съвсем остаряло за съвременното разбиране, но е важно, че двамата си дават дума и клетва, че ще се оженят, което ги премества в категорията на годеници, дори без свещен ритуал и свидетели. 
Следват подготовка на сватбата, отвличането на Лауренсия от придворни, нейното отърваване и реч към мъжете на селото с име Овчи извор, че са овце, а не мъже, бунт и разкъсване на Командора. Разследване, без откриване на конкретен убиец и успешна просителна делегация на селяните.до краля да бъдат опростени и присъединени към кралските земи. В този щастлив финал двамата влюбени участват като тъжители за опетнена чест, но тъй като личните им преживявания са само нишка от социалната драма, достатъчно е, че Лауренсия се обръща към любимия си със „Съпруже”.
Гергана има по- нещастна лична съдба. Никола я задиря, изглежда хлапашки, вечер и нощем, че и всяка неделя. В навечерието на централното събитие той се осмелява да й поиска китка- белег на вричане, но тя му отказва под предлог вярванията й, че китка за чиста обич се дава отзарана. Определено Гергана доминира и Славейков я цитира, дакато ответни думи на Никола не дава. Тя съвсем точно го упътва да стане рано за нива, да поведе и напои биволите и да я чака на извора когато тя ще му дари китката си и своята клетва. Авторът приписва на черни веди несполуката, но Никола отсъства. Към него няма никъде упрек, но не друго, а отсъствието му е безжалостен упрек. Вместо думите на Лауренция, че не са мъже, а овце, тук има осъдително отсъствие. Следва разговорът с везиря, прелъстителните му предложения за Стамбул и онази вярна клетва на героинята „аз съм се клела, заклела и клетвата ми вярна е: Първо ми либе Никола първо венчило той ще е…” Не сме пропуснали да научим, това го няма в поемата, защото тя се е клела в сърцето си, но не и на яве. Никола пак е отсъствал. Гергана отстоява своят избор и с това смайва везиря, Никола отново отсъства. Разбирам героинята. Тя е насъбрала цялата си дързост за да се опълчи на господаря, но е оставала сама, без закрила от любимия. Тя не се гордее със себе си, но много повече би се гордяла с героизма на своя избранник. Уви, той не е юначен, може да ходи по врачки и билкарки, но чудо пред очите й не може да направи. Гергана е обречена заради това, че е по- смела и достойна от този, който би бил неин мъж. Никола проумява своето предателство и слабост и отново бяга- в дън гора. Остава звучението на цафарата му тъмната. Той отсъства. От тук нататък бих пренесъл матафорично, че България е прекрасна и достойна, но героите, тези които да я бранят, да бъдат нейна гордост, стража и чест, отсъстват. 
 

[Втори след княза]

Библейски погледнато, пред живеещата сред рая на България Гергана, под облика на везиря се появява змията- дявол и я примамва да откъсне плодът от дървото на знанието.

- Младо, безумно момиче!
Ти още нищо не знаеш...

Всеки може да си припомни съблазните, които лукавият й предлага ТУК. Нашата "Ева" отказва. Тя се съобразява със забраната за плодовете на знанието. Обаче по- нататък няма райски живот. Защо това не й се случва?

И ето- нашият избор се оказва също толкова библейски важен, колкото оригиналният. Гергана и Никола изтляват в безплодна връзка.

Отказът от знание, от напускане на люлката, от човешка любов и деца е лош избор. Ако Аспарух беше останал в "рая", още да сме в степите. Ако в династията на Омуртаг имаше само едно или две деца, то княз Борис нямаше да стигне до избора на третия- Симеон за свой наследник.  "Плодете се и се размножавайте"- алтернатива на Умрете сами и безплодни, без грижи в измисления си рай. Пък после се чудим, защо българка не е била султанка. Защото предпочита да живее в райска България! Животът е поредица от избори!

[Втори след княза]

От ученическите години ме е впечатлило игрословието в един от последните стихове на поемата, в който от Никола останала само "цафарата му, тъмната". Цафара означава както двоянката на която той е свирил, така и оценката двойка. За съжаление, от Никола остава само цафарата.

[Втори след княза]

Дойде ми на ум още един художествен образ, с който да сравня Гергана- Жизел от балета на А. Адам. Тази селска девойка е влюбена в неподходящ човек- преоблечен принц, вече сгоден. Ухажва я и местен ловец. Тя отдава предпочитанията си на принца, но скоро умира. На гроба й танцуват вили- духовете на девойки, починали преди брака. И тука идва това, което ме привлича- те танцуват до смърт с ловеца, който не се е оженил за Жизел, но от смъртта се отървава принцът, Жизел го спасява с обичта си. Трябваше да кажа, че именно ловецът открива, че бракът е невъзможен, с което смазва сърцето й, убива я, но ми се ще малко да изменя сюжета и да го преобърна в наказание за това, че не е направил всичко възможно Жизел да го обикне и се ожени за него, с което да я спаси.

Никола, смятам, е трябвало да бъда наказан от вилите- самодиви за това, че не е направил възможното, да се ожени по- скоро за Гергана. Своевременната женитба е скъпоценност, протакането й съсипва отношенията отколе и до сега. Казано е "С това насам- натам, ще си останеш сам".