Реагират емоционално на теми за мигрантите и популизма - От чата с ChatGPT

[vvarbanov]

 

Здравей! Прави ми впечатление, че определени групи хора в САЩ и Европа се активират от едни и същи теми. Реагират емоционално на теми за мигрантите, популизма, авторитарни лидери като Путин и Тръмп, вярват в конспиративни теории, стереотипи, предразсъдъци, харесват Русия, антиваксъри са, имат стереотипни полови пристрастия, изпитват носталгия, сякаш имат комплекс за малоценност защото искат да направят Америка и Русия отново велики. Изглежда имат едни и същи тригери. Възможно ли е внушаването на несигурност от медиите и политическите лидери да изкриви реалността им и да доведе до бързо, евристично мислене и едни и същи когнитивни пристрастия ?

ChatGPT каза:

Да, възможно е. Това, което описваш, е добре обяснено от социалната психология, когнитивната наука и медийните изследвания. Няколко основни механизма могат да обяснят този феномен:

1. Когнитивни пристрастия и евристично мислене

Когато хората се чувстват застрашени (икономически, културно, политически), те са склонни да разчитат на евристики – бързи умствени преки пътища, които често водят до погрешни изводи. Например:

• Пристрастие към потвърждение – търсят и приемат информация, която подкрепя вече формираните им убеждения.
• Ефект на Дънинг-Крюгер – ниска експертиза, но висока увереност в мненията си.
• Фрейминг ефект – начинът, по който информацията се представя, влияе върху възприемането ѝ (напр. "мигрантска вълна" вместо "икономическа миграция").

2. Възприятие за заплаха и манипулация на несигурността

Политиците и медиите често използват тактики на страх (fear-mongering), за да мобилизират електората. Това активира системата за заплаха в мозъка (амигдалата) и води до реактивно мислене:

• Ако хората бъдат убедени, че културната им идентичност е в опасност, те стават по-консервативни.
• Несигурността (икономическа, здравна, глобална) увеличава склонността към авторитарни нагласи и желание за "силен лидер".

3. Носталгия и комплекс за малоценност

Фрази като "Make America Great Again" или руската версия "Россия встает с колен" активират носталгията, която е мощен емоционален инструмент. Носталгията е особено ефективна при групи, които усещат, че са изгубили икономическа или социална стабилност.

4. Медийни балони и социални мрежи

Алгоритмите на социалните мрежи засилват разделението, като показват на хората само съдържание, което съответства на техните убеждения. Това създава информационни балони (filter bubbles), в които критичното мислене намалява.

5. Роля на Русия и информационната война

Русия активно използва психологически операции (psyops) и дезинформация, за да засили тези разделения. Теми като антивакс движението, поддръжката на авторитарни лидери и евроскептицизмът са често подклаждани от координирани дезинформационни кампании.

Заключение

Да, внушаването на несигурност и стратегическото манипулиране на информацията може да предизвика масови когнитивни пристрастия, които да доведат до едни и същи тригери в различни части на света. Това обяснява защо групи в САЩ и Европа реагират по подобен начин на сходни теми.

 Вие казахте:

Тия когнитивни пристрастия,евристично мислене, антимигрантски настроения, стереотипни полови пристрастия, харесващи популизма и авторитаризма,... защо засягат само определена група хора , а на други не оказват влияние?

 

ChatGPT каза:

ChatGPT

Този въпрос е много интересен и се корени в комбинация от психологически, социални и биологични фактори. Различията в реакциите на хората към тези явления могат да се обяснят с няколко основни фактора:

---

1. Личностни характеристики и психологически профил

Изследвания в психологията показват, че определени личностни черти предразполагат хората да реагират различно на несигурност, страх и социални промени.

• Невротизъм и несигурност – Хората, които се чувстват несигурни или заплашени, са по-склонни да подкрепят авторитарни лидери и антимигрантски политики. Те търсят ред и сигурност.
• Отвореност към нов опит – Личностите с висока отвореност са по-склонни да приемат различията и са по-малко податливи на националистическа или конспиративна реторика.
• Консервативност vs. либералност – Политическите убеждения имат психологическа основа. Консерваторите са по-чувствителни към заплахи, докато либералите са по-склонни към приемане на несигурност и промяна.

---

2. Образование и критично мислене

Хората с по-високо образование и развита критична мисъл са по-малко податливи на когнитивни пристрастия и конспиративни теории. Причините:

• Те имат повече познания за начина, по който функционират медиите и политическите манипулации.
• Обучени са да анализират информацията критично, вместо да разчитат на евристики.
• Образованието намалява страха от "непознатото" и култивира по-голяма толерантност.

---

3. Социално-икономически статус и несигурност

Хората, които усещат икономическа нестабилност, са по-податливи на популистки и авторитарни идеи, защото търсят силен лидер, който "ще оправи нещата".

• Работническата класа в упадък – Много от хората, които подкрепят популисти, са от групи, чийто икономически статус е спаднал през последните десетилетия. Те търсят виновници (мигранти, глобализация, "елитите").
• Средната класа в несигурност – Дори хора от средната класа могат да се поддадат, ако усещат, че "нещата вървят на зле" за тях.

---

4. Медийна среда и социални балони

Алгоритмите в социалните мрежи играят огромна роля в това кои хора попадат под влиянието на определени идеи.

• Хора, които консумират само определени медии (например консервативни или руски пропагандни канали), живеят в напълно различна реалност от тези, които четат балансирани източници.
• Изолацията в "информационни балони" засилва пристрастията и предразсъдъците.

---

5. Биологични фактори и невронаука

Проучвания показват, че различните политически нагласи може да имат невробиологична основа:

• Консервативно мислещите хора имат по-силно активирана амигдала (областта в мозъка, свързана със страха и заплахите).
• Либералите показват по-голяма активност в префронталния кортекс (областта, свързана с обработката на сложна информация и контрол над импулсите).

---

Заключение

Не всички хора са засегнати от популизъм, антимигрантски настроения и когнитивни пристрастия, защото:

1. Личностните им характеристики ги правят по-малко податливи на страх и несигурност.
2. Образованието и критичното мислене намаляват възможността да бъдат манипулирани.
3. Социално-икономическата им стабилност ги прави по-малко чувствителни към популистки послания.
4. Медийната среда определя каква информация консумират и дали попадат в дезинформационни капани.
5. Невробиологията им влияе на начина, по който реагират на заплахи и несигурност.

Това обяснява защо едни и същи послания "закачат" определени хора, но не оказват влияние върху други.

 

Редактирано Преди 2 часа от vvarbanov

[vvarbanov]

 

Преди 9 минути, vvarbanov said:

Заключение

Не всички хора са засегнати от популизъм, антимигрантски настроения и когнитивни пристрастия, защото:

1. Личностните им характеристики ги правят по-малко податливи на страх и несигурност.
2. Образованието и критичното мислене намаляват възможността да бъдат манипулирани.
3. Социално-икономическата им стабилност ги прави по-малко чувствителни към популистки послания.
4. Медийната среда определя каква информация консумират и дали попадат в дезинформационни капани.
5. Невробиологията им влияе на начина, по който реагират на заплахи и несигурност.

Това обяснява защо едни и същи послания "закачат" определени хора, но не оказват влияние върху други.

 

Вие казахте:

Можеш ли да направиш психопрофил на тази група ?

ChatGPT каза:

ChatGPT

Психологически профил на хората, податливи на популизъм, конспиративни теории и авторитарни идеи

Тази група не е хомогенна, но споделя редица общи психологически черти, социални характеристики и когнитивни механизми.

---

1. Личностни характеристики

Висока чувствителност към заплахи

• Склонност да възприемат света като опасно място.
• По-голяма реактивност на несигурност и хаос.
• По-голяма активност в амигдалата (центърът за страх в мозъка).

Консервативност и традиционализъм

• Висока привързаност към традиционните социални роли и йерархии.
• Склонност към черно-бяло мислене: „ние срещу тях“, „добро срещу зло“.
• Носталгия по „доброто старо време“.

Ниска отвореност към нов опит

• Отбягване на нови идеи, култури и технологии.
• Скептицизъм към експертно мнение и институции.
• Привързаност към познатото и рутината.

Повишен авторитаризъм

• Вярват, че силните лидери могат да „оправят“ света.
• Склонност към подчинение на властта, особено ако я възприемат като „своя“.
• Одобрение на строги наказания и контрол върху обществото.

Тенденция към когнитивни пристрастия

• Пристрастие към потвърждение – търсят информация, която потвърждава убежденията им.
• Ефект на Дънинг-Крюгер – ниска експертиза, но висока увереност в собствените възгледи.
• Конспиративно мислене – склонност да виждат тайни заговори зад събитията.

---

2. Социално-икономически характеристики

Средни или по-ниски доходи

• Често част от работническата класа или изпаднала средна класа.
• Усещане, че „системата“ работи срещу тях.
• Финансова несигурност → по-голяма тревожност → по-лесна манипулация.

Живеят в по-малки населени места

• По-малко разнообразие → по-силни културни стереотипи.
• По-малък достъп до алтернативни гледни точки и образование.

Ниско или средно образование

• По-рядко излагат мисленето си на критически анализ.
• По-лесно възприемат прости, емоционално заредени послания.

---

3. Медийни и информационни навици

Честа консумация на сензационни медии

• Четат източници, които използват емоционално натоварен език.
• Следват „алтернативни“ медии, които критикуват „основния наратив“.

Силна зависимост от социалните мрежи

• Получават информация главно от Facebook, TikTok, YouTube.
• Алгоритмите ги държат в „информационни балони“, засилващи пристрастията им.

Недоверие към официални институции и експерти

• Възприемат журналисти, учени и политици като част от „системата“.
• Склонни да вярват на „независими“ източници, дори ако са анонимни.

---

4. Идеологически и ценностни нагласи

Национализъм и патриотизъм

• Възприемат нацията си като под заплаха.
• Склонни да подкрепят изолационистки политики („ние първо“).

Стереотипни полови роли

• Вярват, че „истинските мъже“ трябва да са силни и доминиращи.
• Възприемат феминизма като заплаха за „традиционните ценности“.

Анти-глобализъм и анти-елитаризъм

• Виждат елитите като „кукловоди“ на световния ред.
• Възприемат международните организации (ООН, ЕС, СЗО) като заплаха.

Склонност към конспиративни теории

• Вярват в „дълбоката държава“, контролираща света.
• Често вярват в антивакс движения, „Голямото зануляване“, „новия световен ред“.

---

5. Емоционален профил

Тревожност и гняв

• Постоянно усещане за несправедливост и заплаха.
• Лесно възпламеняване по чувствителни теми.

Носталгия и чувство за изгубена идентичност

• Вярват, че „едно време беше по-добре“.
• Искат връщане към „по-простите времена“.

Фрустрация и чувство за безсилие

• Виждат себе си като „обикновени хора“, жертви на системата.
• Търсят „силен лидер“, който ще отмъсти на елитите.

---

Заключение

Този профил не е абсолютно задължителен за всички в тази група, но описва основните психологически и социални тенденции. Основният фактор е усещането за заплаха и несигурност, което отключва страхово базирани решения, правещи ги податливи на популизъм, конспирации и авторитарни лидери.

Как мислиш – този профил описва ли добре наблюденията ти? Или има нюанси, които би добавил?

Вие казахте:

Може би трябва да се добави склонност към антинаука(паранаука), магическо мислене,когнитивнот изкривяване "ние и те", въобще когнитивните изкривявания и пристрастия.

ChatGPT каза:

ChatGPT

Това е много добро допълнение! Склонността към антинаука, магическо мислене и когнитивни изкривявания е ключова част от психологическия профил на тази група. Ето как тези фактори се вписват в цялостната картина:

---

Антинаука и паранаука

Скептицизъм към научния консенсус

• Възприемат науката като „манипулирана от елитите“.
• Отхвърлят научни доказателства, ако противоречат на вярванията им (напр. климатични промени, ваксини, еволюция).
• Склонни са да вярват в псевдонауки като хомеопатия, „енергийно лечение“, телепатия и др.

Привличане към „алтернативни истини“

• Търсят „забранени знания“, които „официалната наука крие“.
• Често вярват в алтернативна медицина, астрология, нумерология, теория на плоската Земя.
• Смятат, че големите фармацевтични компании и научни организации ги лъжат.

Недоверие към експерти и интелектуалци

• Смятат учените за корумпирани или „продадени“.
• Предпочитат обяснения, които са интуитивни, но грешни.

---

Магическо мислене и ирационални вярвания

Склонност към суеверия

• Вярват в съдбата, „знаци от Вселената“, предсказания.
• Склонни са да приписват необясними събития на „висши сили“.

Конспиративно мислене като форма на магическо мислене

• Вместо да приемат сложността на реалността, търсят „задкулисни сили“.
• Смятат, че тайни общества контролират света (Илюминати, Масони, Ротшилдови).

Склонност към черно-бяло мислене

• „Ако не си с нас, значи си срещу нас.“
• Доброто и злото са ясно разграничени – няма нюанси.

---

Когнитивни изкривявания и пристрастия

„Ние срещу тях“ („ingroup vs. outgroup“)

• Свръхидентификация със „своята група“ (националност, религия, идеология).
• Демонизиране на външната група („либерали“, „Западът“, „мигрантите“, „елитите“).
• Тенденция към tribalism – лоялност към „племето“ дори срещу логиката.

Пристрастие към потвърждение (confirmation bias)

• Приемат само информация, която потвърждава техните убеждения.
• Отхвърлят факти, които противоречат на гледната им точка.

Dunning-Kruger ефект

• Липса на експертиза, но висока самоувереност.
• Смятат, че „виждат неща, които другите не разбират“.

Илюзия за контрол

• Вярват, че „ако знаят истината“, могат да избегнат опасностите.

Хало ефект (Halo Effect)

• Ако харесват дадена фигура (напр. Путин, Тръмп), приемат всичко, което той казва, безкритично.

„Ефектът на справедливия свят“

• Вярват, че „лошите ще бъдат наказани, а добрите ще победят“.

---

Заключение

Тази група не просто възприема определени политически и социални нагласи – техният начин на мислене е подчинен на модели, които улесняват ирационалността, страха и черно-бялото възприемане на света. Те:
Отхвърлят научни доказателства, ако не им пасват.
Склонни са към магическо и конспиративно мислене.
Възприемат реалността през когнитивни изкривявания.

  Според теб има ли други когнитивни механизми, които си забелязал?

Вие казахте:

Струва ми се, че тия евристичното мислене, когнитивните изкривявания и пристрастия, стереотипи, предразсъдъци, магическо мислене, анти и паранаука, и..................... са латенти в тази група. Те се активират от реална или възприемана несигурност.

ChatGPT каза:

ChatGPT

Абсолютно! Тези когнитивни механизми не са винаги активни, а по-скоро съществуват латентно и се задействат при определени условия – най-често при реална или възприемана несигурност.

Несигурността като тригер

Несигурността (икономическа, социална, политическа, културна) води до:
Страх и тревожност → Търсене на бързи, прости обяснения.
Намалена критичност → Повишена склонност към когнитивни изкривявания.
Консервативен когнитивен стил → Ориентация към „познатото“ и „традиционното“.
Приемане на авторитети → Вяра в силни лидери, които „ще оправят нещата“.

Латентни предразположения и тяхната активация

Когнитивни изкривявания и пристрастия

• Обикновено са на заден план, но при несигурност стават доминиращ начин на мислене.

Магическо мислене и паранаука

• В стабилни условия може да е слабо изразено, но при страх се усилва („има скрит заговор!“).

Стереотипи и предразсъдъци

• В нормални времена хората могат да са умерени, но при криза бързо се радикализират („те ни заплашват!“).

Популизъм и вяра в авторитаризъм

• При сигурност хората имат по-разнообразни политически предпочитания.
• При икономическа или социална нестабилност се търси „силна ръка“.

---

Реална vs. Възприемана несигурност

Важно е да се разграничи:
Реална несигурност – икономическа криза, социални промени, войни.
Възприемана несигурност – раздухана от медиите, популистки политици, социални мрежи.

Дори когато реална несигурност няма, медиите и политическите елити могат изкуствено да активират тези механизми чрез:

• Страхови наративи („бежанците ще унищожат културата ни!“).
• Създаване на външен враг („Западът иска да ни пороби!“).
• Носталгия по „доброто старо време“ („едно време беше по-хубаво, сега всичко е лошо“).

---

Заключение

 .......... – тези модели на мислене не са винаги активни, но могат бързо да се отключат при подходящите условия. Това обяснява защо някои хора изглеждат „рационални“, докато не настъпи криза, а след това рязко стават популисти, конспиролози и антисистемни.

Смяташ ли, че определени събития през последните години са били използвани за изкуствено активиране на тези латентни механизми?

До тук с чата. По нататък може пак да порусофобя ChatGPT. Знам, че е дълго, но по нататък ще поискам да говори по стегнато. И да резюмира целия чат защото някои неща сякаш се дублират. 

Редактирано Преди 2 часа от vvarbanov

[Atom]

Хайде и аз да се включа.

Защо според теб някои хора имат когнативни пристрастия и се придържат сляпо и безкритично към идеите проповядвани от либерализма?

ChatGPT каза:

ChatGPT

Когнитивните пристрастия са нещо напълно човешко и се срещат във всички идеологически лагери – не само сред либералите. Но ако говорим конкретно за либералното мислене и защо някои хора се придържат към него сляпо и безкритично, можем да разгледаме няколко причини:

1. Идеологически конформизъм и групова идентичност

Много хора приемат либерализма (или всяка друга идеология) не защото са го анализирали дълбоко, а защото той е част от тяхната социална среда. Ако си израснал или си изградил кариера в либерални академични, културни или корпоративни среди, съмненията в либерализма могат да те поставят в социална изолация.

Груповата идентичност е мощен психологически фактор. Ако се идентифицираш като „разумен, интелигентен и морален човек“ и твоето обкръжение свързва тези качества с либерализма, ще е трудно да признаеш дори пред себе си, че либерализмът може да има дефекти.

2. Илюзия за морална превъзходност

Либерализмът в съвременната си форма често се представя като единствената етична и рационална позиция. Това кара много последователи да възприемат всяка критика не като рационален дебат, а като морална атака.

Ако вярваш, че твоята идеология е синоним на доброто, ще приемаш всяко отклонение от нея като нещо неморално. Това води до феномена „мисловно затваряне“ – всяка информация, която противоречи на либералните догми, се игнорира или атакува като „опасна“ или „неетична“.

3. Когнитивен комфорт и избягване на когнитивния дисонанс

Ако човек е инвестирал години в защита на либерализма (като академик, активист, политик), признаването на проблемите в системата означава признаване, че може би е грешал дълго време.

Това е болезнено и психиката естествено се защитава, като отхвърля несъвместими факти или ги интерпретира по начин, който запазва досегашната гледна точка.

4. Дефицит на историческа перспектива

Либерализмът често се възприема като неизбежният край на историята (по Фукуяма) – като система, която е надживяла всички останали и няма алтернатива.

Но ако вярваш, че твоят мироглед е „крайната истина“, няма да си мотивиран да го критикуваш или да търсиш алтернативи. Това води до самозатвореност и догматизъм, подобно на религиозните догми в миналото.

5. Медийна среда и информационни балони

Днес всеки може да се затвори в „информационен балон“, който му подава само удобни новини и анализи.

Ако консумираш само либерални медии, ще виждаш света през тяхната призма, което подсилва когнитивните пристрастия.

---

Заключение

Сляпата привързаност към либерализма (или която и да е идеология) не е признак на интелектуална слабост, а по-скоро на човешка психология. Всяка идеология може да се превърне в догма, ако не бъде подложена на редовна самокритика. Истинската интелектуална сила е в това да можеш да признаеш слабостите на своята позиция, без да изпадаш в догматизъм.

Затова не е толкова важно каква идеология следваш, а дали си способен да я поставиш под въпрос.

 

Какъв и психологическия профил на либерала-догматик?

ChatGPT каза:

ChatGPT

Психологически профил на либерала-догматик

Либералът-догматик не е просто човек с либерални убеждения, а такъв, който възприема либерализма като абсолютна истина, без критично мислене и без допускане на алтернативни гледни точки. Той не само вярва в либералните принципи, но и ги защитава като морална доктрина, често с фанатична ревност.

1. Висока степен на морален нарцисизъм

„Аз не просто съм прав, аз съм по-добър от тези, които не мислят като мен.“

Либералът-догматик често възприема себе си като етично превъзхождащ останалите. За него либерализмът не е просто идеология, а морална идентичност.

• Вижда опонентите не като хора с различни възгледи, а като „морално пропаднали“, „недоразвити“ или „опасни“.
• Обвинява несъгласните в „омраза“ или „невежество“, вместо да се опита да разбере техните мотиви.
• Гледа на себе си като на „просветител“ на по-низши, „неразвити“ или „ретроградни“ хора.

Как се проявява?
Ако някой постави под въпрос миграционната политика на ЕС, либералът-догматик ще го обвини в расизъм, без да обмисли социалните или икономическите аргументи.

---

2. Черно-бяло мислене

„Ако не си с нас, значи си срещу нас.“

Либералът-догматик не признава нюанси и компромиси – всичко трябва да се вмества в бинарна схема:

„Прогресивно“ → Добро
„Консервативно“ → Лошо

• Вижда света като борба между „просветени либерали“ и „реакционери“.
• Не допуска, че либерализмът може да има недостатъци или че консерватизмът може да има рационални аргументи.
• Използва термини като „фашист“, „расист“, „ксенофоб“ не като описателни категории, а като оръжие за заглушаване на опонентите.

Как се проявява?
Ако някой каже, че има проблеми с радикалния ислям, либералът-догматик няма да анализира реалните проблеми, а ще заклейми този човек като „ислямофоб“.

---

3. Ниска толерантност към несигурността и сложността

„Истината е ясна и проста – всичко друго е лъжа или пропаганда.“

• Не обича сложни дебати и предпочита опорни точки и лозунги.
• Изпитва дискомфорт от двусмислието и противоречията, които неизбежно съществуват в реалния свят.
• Отхвърля факти или аргументи, които не съвпадат с предварителните му убеждения (confirmation bias).

Как се проявява?
Ако икономическите данни покажат, че някои социални политики не работят, либералът-догматик ще отхвърли тези данни като „манипулация на десните“.

---

4. Вяра в социалния инженеринг и „правилния“ елит

„Ако хората не приемат либералните идеи, значи са лошо образовани и трябва да бъдат „поправени“.“

• Вярва, че обществото може (и трябва) да бъде променяно „отгоре“ чрез социални политики, образование и медии.
• Смята, че хората, които не са либерали, са просто неинформирани или глупави и трябва да бъдат „просветени“.
• Склонен е да оправдава цензура и социален натиск, ако те служат за „правилната кауза“.

Как се проявява?
Подкрепя забрана на „опасни“ книги, речи и идеи, защото „могат да подведат хората“.

---

5. Изключителна зависимост от социална среда („информационен балон“)

„Ако всички около мен мислят така, значи това е правилното мислене.“

• Либералът-догматик рядко общува с хора, които не споделят неговите възгледи.
• Живее в медиен балон, в който всички мислят по сходен начин.
• Възприема неудобните факти като „фалшиви новини“ или „дясна пропаганда“.

Как се проявява?
Чете само медии като „The Guardian“ или „New York Times“ и отхвърля всяка различна перспектива като „дезинформация“.

---

Заключение: Когато либерализмът стане догма

Либерализмът по своята същност не е догматична идеология – той би трябвало да насърчава свободата на мисълта и плурализма. Но когато се превърне в морален абсолютизъм, той започва да прилича на това, което претендира, че отхвърля – авторитарна идеология, която не търпи съмнение.

Разликата между либерал и либерал-догматик е способността за критично мислене.
Истинският либерал се пита: „Ами ако греша?“
Либералът-догматик казва: „Няма начин да греша!“

[Atom]

Възможно ли е либералния догматизъм да предизвиква съответните контра-реакции, други контра когнитивни пристрастия и реакционно евристично мислене

ChatGPT каза:

ChatGPT

Абсолютно! Либералният догматизъм не само че предизвиква контра-реакции, но дори ги засилва и радикализира. Той създава психологически и идеологически огледален образ – т.е., неговият антипод започва да използва същите когнитивни механизми, но в противоположна посока.

1. Реакционен догматизъм: огледалният отговор на либералния догматизъм

„Ако либералите казват X, значи истината е обратното – Y.“

• Консерваторите, традиционалистите и популистите често не отхвърлят самата либерална догма чрез рационален анализ, а просто реагират инстинктивно и противопоставящо се.
• Това води до реакционен догматизъм, при който нещо се приема или отхвърля просто защото противниковият лагер го поддържа или отрича.

Пример:
Либералният догматик настоява, че миграцията винаги е добра → реакционният догматик ще твърди, че миграцията винаги е лоша, без анализ на конкретния случай.

Друг пример:
Либералният догматик защитава „зеления преход“ без компромиси → реакционният догматик ще отрича климатичните промени изцяло.

---

2. Контра-когнитивни пристрастия: как реакционната мисъл се оформя срещу либералния догматизъм

А. Конфирмационно пристрастие (Confirmation bias)

• Ако либералите казват, че „традиционните ценности“ са анахронизъм, реакционният догматик ще започне да вижда традицията като абсолютно добро и ще игнорира реалните й недостатъци.
• Реакционната публика ще следи само медии, които потвърждават нейния светоглед (пример: консервативни алтернативни платформи като Breitbart, Fox News, RT, Zero Hedge).

Проявление:
Ако либералите твърдят, че медиите, подкрепящи Тръмп, са пълни с дезинформация, реакционната страна ще започне сляпо да вярва на всяка алтернативна медия, дори когато тя наистина разпространява лъжи.

B. Групово мислене (In-group bias)

• Тъй като либералният лагер започва да заклеймява несъгласните, реакционният лагер започва да изгражда твърда идентичност срещу „другите“.
• Реакционният догматик приема всеки критик на либералите като съюзник, дори ако техните идеи са напълно несъвместими.

Проявление:
Една част от крайната десница в Европа започна да възхвалява Путин, не защото споделя неговите идеи, а просто защото той е „анти-Западен“.

C. Илюзия за мъдрост (Illusory superiority bias)

• Реакционният догматик смята, че е по-прозорлив, защото е разбрал „истината“, която „либералните овце“ не могат да видят.
• Това го прави по-склонен към конспиративно мислене – вижда зад всяка либерална инициатива някакъв дълбок заговор.

Проявление:
„Глобалистите искат да унищожат християнството и Запада чрез миграция“ – вместо анализ на реалните политически и икономически причини за миграционните процеси.

---

3. Евристично мислене: когато сложните въпроси се свеждат до прости лозунги

Либералният догматизъм често използва емоционални, опростени и морализаторски аргументи („Всички, които не подкрепят ЛГБТ, са хомофоби“).
Реакционната мисъл отговаря по същия начин, използвайки противоположни, но също толкова опростени аргументи („Всички, които подкрепят ЛГБТ, са дегенерати“).

Пример:

• Либерал-догматик: „Трябва да приемем повече мигранти, защото всички хора са равни и е нехуманно да ги връщаме.“
• Реакционен догматик: „Трябва да спрем мигрантите, защото всички те са престъпници и ислямизацията ще унищожи Европа.“

И двата аргумента са опростени и крайни, без нюанси, статистически данни или анализ на реалността.

---

4. Социална поляризация: когато либералният догматизъм и реакционният догматизъм се самозахранват

„Когато едната страна става по-радикална, другата се радикализира още повече в отговор.“

• Либералите започват да потискат „опасните“ консервативни идеи, като забраняват книги, ограничават свобода на словото и обвиняват несъгласните в „омраза“.
• Реакционните консерватори се радикализират в отговор и започват да виждат всяко либерално действие като тоталитарна заплаха.

Пример:
Когато Twitter и Facebook блокираха профилите на Тръмп, вместо да убедят консерваторите, че платформите се борят с „опасната реч“, те ги накараха да повярват още по-силно, че живеем в „либерална диктатура“.

---

Заключение: Либерализмът срещу антиреакционния синдром

Либералният догматизъм не просто съществува – той създава своето огледално копие, което става негов най-голям враг.

Колкото по-краен и нетолерантен става либерализмът, толкова по-крайни и нетолерантни стават неговите противници.

Проблемът: Политическият дебат се свежда до война на идентичности и догми.
Решението: Търсене на интелектуален баланс, критическо мислене и отхвърляне на догматизма и от двете страни.

Въпросът не е дали ще бъдем „либерали“ или „консерватори“, а дали можем да мислим самостоятелно, без догми и без инстинктивни реакции срещу чуждата догма.

[Димитър Йорданов]

Въпрос към автора на темата и Атом. Бота може ли да намери данни, които да показват дали принадлежността към дадена религия оказва голямо влияние на всичко изброени по-горе - склонност към конспиративно мислене, отхвърляне на науката, склонност към консерватизъм и прочее. Любопитен съм в различните държави в Европа и САЩ дали консерватизма и отхвърлянето на западните идеали като цяло е свързано с религията. А конкретно в САЩ има ли големи разлики в политическата принадлежност и мислене между католическите, протестантските и предимно атеистичните райони. 

Доколко религията и силната/слаба вяра или отсъствието на такава влиаят на всичко останало? 

Редактирано Преди 1 час от Димитър Йорданов

[vvarbanov]

Преди 1 час, Atom said:

Колкото по-краен и нетолерантен става либерализмът, толкова по-крайни и нетолерантни стават неговите противници.

Точно това е целта на пропагандата ! Да разделя обществото, колкото повече спорове се водят, толкова убежденията стават по крайни и твърди.

 

Преди 1 час, Atom said:

Либералният догматик настоява, че миграцията винаги е добра → реакционният догматик ще твърди, че миграцията винаги е лоша, без анализ на конкретния случай.

Ама тук се говори за догматици. Независимо дали са либерални, религиозни,... важното е, че те са догматици.

Догматизма е личностна черта. Такъв човек каквито и възгледи да има те ще са догматични. Догматизма се усилва с противопоставяне на възгледите. При заплаха за идентичността. Може би се активира и от заплаха за сигурността (истинска или въображаема)

 Като гледам профила на либерал-догматика, той  има черно- бяло мислене, (без критично мислене), нетолераннтност към несигурността,... виждам, че той съвпада с профила на привържениците на русофилията, конспиративните теории и тръмпизма. Значи тия без критичното мислене независимо с какви убеждения си приличат.

Трябва обаче да обърнем внимание, че в лагера на русофилите всички са догматици. Докато в другата група те са по малко.

Интересно е, защо сред критично мислещите има индивиди които по точно определени теми са пристрастни и губят критичността си.

Това според мен се случва защото вероятно по тях имат травматичен опит и негативни емоционални спомени. В съседен форум попаднах на такъв здравомислещ човек, който само по темата за ваксинациите загубва всякаква критичност и става антиваксър. Тук във форум " Наука"Макето има много добри анализи и отлично критично мислене. Само по въпросите за Русия загубва козите и се юрва в русофилските дебри да ги търси. Та някои теми са чувствителни за определени хора и те започват да мислят по тях евристично. Сега, не съм търсил информация дали и догматизма не е само по определени въпроси . Но май догматиците са нормални, само една дъска им хлопа. Ама те и русофилите са нормални хора. Могат да бъдат добри лекари, инженери, шофьори,...., но стане ли въпрос за Русия губят критично мислене.

 

Редактирано Преди 39 минути от vvarbanov

[Янков]

Преди 15 минути, vvarbanov said:

Трябва обаче да обърнем внимание, че в лагера на русофилите всички са догматици. Докато в другата група те са по малко.

 Някакви доказателства? Или това е поредната догма?

 Според мен, всички сме догматици. Просто темите по които сме догматици са различни.

[vvarbanov]

Преди 1 час, Димитър Йорданов said:

Въпрос към автора на темата и Атом. Бота може ли да намери данни, които да показват дали принадлежността към дадена религия оказва голямо влияние на всичко изброени по-горе - склонност към конспиративно мислене, отхвърляне на науката, склонност към консерватизъм и прочее.

Според мен религията е възникнала за да противодейства на несигурността! Тя предлага защита и намалява страхът от смъртта. Бог работи 24 часа в денонощието без почивен ден .Той винаги е готов да те изслуша и да те защити(стига да вярваш силно в него). Той опрощава глупостите които си извършил и така не страдаш от угризения на съвестта. Просто няма нищо друго което да вдъхва по голяма сигурност в живота от бог. 

 Чатбота подкрепя хипотезата ми по тоя въпрос. 

Аз - Възможно ли е религията да е възникнала като психологична терапия против тревожността?

 

ChatGPT каза:

ChatGPT

Да, възможно е религията да е възникнала отчасти като психологически механизъм за справяне с тревожността и несигурността. Има няколко научни теории, които подкрепят тази идея:

1. Еволюционна психология и религията като механизъм за намаляване на стреса

• Хората имат естествена склонност да търсят модели и причинно-следствени връзки, дори там, където няма такива. Това е известно като „агентно откриване“ – предимство в еволюцията, защото предпазва от опасности.
• В среда на несигурност (болести, глад, войни, смърт), вярванията в по-висша сила или съдба могат да помогнат за намаляване на тревожността и за придаване на смисъл на хаотичния свят.

2. Религията като социална терапия

• Религиозните общности предлагат принадлежност и социална подкрепа, което води до по-ниски нива на тревожност и депресия.
• Ритуалите, молитвите и медитацията имат успокояващ ефект, сходен с когнитивно-поведенческите терапии.

3. Невронаука и религиозния опит

• Изследвания показват, че молитвата и медитацията активират зони в мозъка, свързани със спокойствието и самоконтрола (преден цингуларен кортекс, теменен дял).
• Вярата в справедливостта на Вселената може да намали стреса от екзистенциални въпроси.

4. Религията като механизъм за контрол

• Освен че намалява тревожността, религията може да се разглежда и като социален регулатор, който ограничава деструктивното поведение чрез страх от божествено наказание или надежда за възнаграждение.

Заключение

Религията вероятно е възникнала като комбинация от когнитивни, социални и еволюционни фактори, включително нуждата от намаляване на тревожността. В този смисъл тя може да се разглежда като ранна форма на психологическа терапия, особено в контекста на справянето с екзистенциалния страх и несигурността.

П.П. Тоест вярващите изпитват несигурност, също като русофилите и конспиратолозите. Те споделят общи черти, заблуди, когнитивни пристрастия и т. н. Те са в една група. 

 

Редактирано Преди 11 минути от vvarbanov

[Atom]

Преди 19 минути, vvarbanov said:

Тук във форум " Наука"Макето има много добри анализи и отлично критично мислене. Само по въпросите за Русия загубва козите и се юрва в русофилските дебри да ги търси. Та някои теми са чувствителни за определени хора и те започват да мислят по тях евристично. Сега, не съм търсил информация дали и догматизма не е само по определени въпроси . Но май догматиците са нормални, само една дъска им хлопа. Ама те и русофилите са нормални хора. Могат да бъдат добри лекари, инженери, шофьори,...., но стане ли въпрос за Русия губят критично мислене.

Българската русофилия в голямата си част е определена от идентичност, а не от догматизъм. Когато се намесят идентичности, критичното мислене не играе никаква роля. Аз се чувствам българин и толкова. Изобщо не ми трябва да разсъждавам критично по този въпрос - дали съм българин, дали не съм. Дори да разсъждавам по тези въпроси, например как се формира българската идентичност, това няма да промени моето чувство, а просто ще разшири моите знания. По някаква причина за една част от сънародниците ни, положителното отношение към Русия е кодирано в тяхната българска идентичност. За тях българин = човек, който задължително трябва да обича Русия. Т.е. за тях темата Русия също не подлежи на критическо мислене. 

Навремето през възраждането е имало т.н. гръкомани.  За българите тези хора са предатели - родоотстъпници.  Самите гръкомани обаче са имали друга гледна точка. Те нямат дилема дали са гърци или българи, а възприемат себе си като православни, а останалите българи като схизматизи и вероотстъпници. Тук също въпроса опира не до критическо мислене, а до идентичности.

[vvarbanov]

Преди 12 минути, Янков said:

 Някакви доказателства? Или това е поредната догма?

 Според мен, всички сме догматици. Просто темите по които сме догматици са различни.

Доказателствата ми са анедоктични. Не съм търсил изследвания по тоя въпрос. Просто сред многобройните ми контакти и информация не съм срещал умерен русофил. Всички са крайни с твърди убеждения.

Може би си прав донякъде, че всички сме догматици.