Драматичен спад в популацията на полярните мечки

[Р. Теодосиев]

Драматичен спад в популацията на полярните мечки: Пряка връзка с климатичните промени

Ново проучване от Университета на Торонто Скарбъро разкрива тревожна тенденция в популацията на полярните мечки в района на Западния Хъдсънов залив. Изследователите за първи път успяват да докажат пряката връзка между намаляващата ледена покривка, причинена от климатичните промени, и драстичния спад в броя на тези величествени арктически хищници.

Според водещия автор на изследването, Луиз Арчър, постдокторант в университета, основната причина за този спад е простичка, но с катастрофални последици: полярните мечки гладуват. Намаляващата ледена покривка принуждава мечките да прекарват по-малко време в лов на тюлени и повече време на сушата в принудителен пост, което води до сериозен енергиен дефицит.

Изследователският екип е разработил иновативен "био-енергетичен" модел, който проследява енергийния баланс на полярните мечки през целия им жизнен цикъл – от раждането до зрялата възраст. Моделът анализира както енергията, която мечките получават от лова на тюлени, така и енергията, необходима за тяхното оцеляване, растеж и размножаване. Особено впечатляващо е, че този модел съвпада почти напълно с данните от четиридесетгодишно наблюдение на популацията между 1979 и 2021 година.

Резултатите са смразяващи: популацията на полярните мечки в региона е намаляла с близо 50% за този период. Наблюдава се и значително намаляване на средната телесна маса на мечките. Възрастните женски са изгубили средно по 39 килограма, а едногодишните мечета – по 26 килограма за период от 37 години. Тези цифри са красноречиво доказателство за тежката криза, пред която са изправени тези животни.

Особено уязвими са майките с малки. Луиз Арчър обяснява, че по-кратките периоди за лов водят до намалено производство на мляко при майките, което директно застрашава оцеляването на малките. Мечетата, които не успяват да натрупат достатъчно тегло, са изправени пред значително по-нисък шанс за оцеляване по време на първия си период на гладуване. Допълнително притеснителен е фактът, че размерът на котилата е намалял с 11% в сравнение с преди 40 години, а майките са принудени да задържат мечетата си по-дълго време, тъй като те не са достатъчно силни, за да оцелеят самостоятелно.

Péter Molnár, доцент в Катедрата по биологични науки в университета и съавтор на изследването, подчертава, че техният модел прави решителна крачка напред в разбирането на проблема. Той не само показва корелацията между намаляващата ледена покривка и спада в популацията, но и разкрива точния механизъм на това как по-малкото лед води до по-малко време за хранене и съответно до по-малко енергия за оцеляване.

Западният Хъдсънов залив отдавна се смята за индикатор за състоянието на полярните мечки в глобален мащаб. Като се има предвид, че Арктика се затопля четири пъти по-бързо от средното за планетата, изследователите предупреждават, че подобни спадове в популацията могат да се очакват и при други групи полярни мечки.

Резултатите от това проучване са повече от тревожни – те са алармиращи. Те показват, че без спешни мерки за справяне с климатичните промени, бъдещето на полярните мечки е сериозно застрашено. Моделът, разработен от изследователите, не само описва настоящата ситуация, но и предвижда бъдещето на тези величествени създания, ако тенденцията за загуба на морски лед продължи.

Това изследване е ярък пример за това как климатичните промени влияят директно върху живота на дивите животни и подчертава неотложната нужда от глобални действия за опазване на околната среда. Съдбата на полярните мечки е тясно свързана със съдбата на Арктика, а оттам – и с бъдещето на цялата планета.

По материали на:

https://www.sciencedaily.com/releases/2025/01/250130161621.htm

https://utsc.utoronto.ca/news-events/breaking-research/polar-bear-population-decline-direct-result-extended-energy-deficit-due-lack-food