Средновековните християнски църкви са използвали ислямски шатри

[mnogoznaiko]

Ислямското изкуство в сърцето на средновековното християнство

 

Едно забележително откритие в италианския град Ферара хвърля нова светлина върху взаимодействието между ислямското изкуство и християнската традиция през Средновековието. През 13-ти век, в стените на бенедиктинския манастир "Сан Антонио ин Полезине", е била създадена фреска, която е била забравена в продължение на векове, докато не е била преоткрита от д-р Федерика Джиганте, историк от Университета в Кеймбридж. Това 700-годишно произведение на изкуството предоставя уникални доказателства за малко позната практика в средновековните християнски църкви — използването на ислямски шатри за прикриване на главните олтари.

Фреската, макар и частично видима, почти със сигурност изобразява реална шатра, която вече не съществува, но която вероятно е била видяна от художника в същата църква. Оригиналната шатра вероятно е била ярко оцветена, украсена със скъпоценни камъни и може да е била дипломатически подарък от мюсюлмански владетел или трофей, завладян на бойното поле. Джиганте предполага, че подобна шатра може да е била дарена от видна фигура като Папа Инокентий IV, който е известен с това, че е дарявал скъпоценни тъкани на манастири и църкви в Италия.

"В началото изглеждаше невероятно и твърде вълнуващо да се предположи, че това може да е ислямска шатра," споделя д-р Джиганте. "Бързо отхвърлих тази идея, но се върнах към нея години по-късно с повече опит и по-смело отношение към изследванията. Вероятно няма да открием друго такова изображение."

Фреската предоставя важни доказателства за това как средновековните християнски църкви са използвали ислямски шатри в ключови религиозни практики, включително по време на литургии. Ислямските тъкани са били свързвани със Светите земи, откъдето поклонници и кръстоносци са донасяли най-ценните екземпляри. Християните в средновековна Европа са се възхищавали на ислямското изкуство, често без да осъзнават напълно неговия произход.

Докато е известно, че ислямски тъкани са присъствали в европейските църкви през късното Средновековие, оцелелите фрагменти обикновено се намират около реликви или в гробници на важни личности. Изображения на ислямски тъкани се срещат в някои италиански църкви и картини от този период, но фрески, изобразяващи ислямски шатри от Западния ислямски свят, като Испания, са изключително редки.

Фреската е нарисувана между края на 13-ти и началото на 14-ти век и изобразява балдахин над главния олтар. Художникът е превърнал абсидата в шатра сини и златни завеси, обграждащи стените, и двоен конусовиден купол, украсен със скъпоценности — характерен елемент от ислямския свят. Задният план е синьо небе, осеяно със звезди и птици, създавайки впечатление за шатра, издигната на открито.

През 15-ти век фреската е частично покрита с нови сцени от живота на Дева Мария и Исус Христос, които са привлекли вниманието на изследователите, оставяйки по-старите части незабелязани. Джиганте за първи път забелязва ислямските мотиви при посещение в църквата преди десет години, но отнема години на проучвания, за да докаже, че фреската действително изобразява ислямска шатра.

Джиганте вярва, че фреската изобразява истинска шатра, която в даден момент е била физически присъстваща в църквата. Средновековните църкви често са използвали скъпоценни текстилни завеси, за да прикриват олтарите. Когато изследва фреската, тя забелязва ъгъла на завеса, нарисувана така, сякаш е дръпната пред олтара. Това я води до заключението, че реалната шатра може да е била адаптирана за употреба като олтарна завеса, известна като "тетравела".

"Ако истинската шатра е била издигана в църквата само при специални случаи, фреската може да е служила като визуално напомняне за нейната великолепие, когато не е била на място," обяснява Джиганте.

Фреската съдържа изключително точни детайли, които подкрепят хипотезата, че изобразява реална шатра. Тъканта е украсена със сини осемлъчни звезди, вградени в кръгове, с центрове, подчертано със злато, напомнящи за златните тъкани, използвани в скъпоценните ислямски шатри. По краищата има ленти с псевдо-арабски надписи, а контурите са подчертани в бяло, следвайки модата в андалуските копринени тъкани от 13-ти век.

Структурата, дизайнът и цветовата схема на шатрата напомнят на оцелелите изображения на андалуски шатри, включително илюстрации от 13-ти век в ръкописа "Cantigas de Santa Maria". Подобни мотиви се срещат и върху запазената тъкан на "ферменската казула", приписвана на св. Томас Бекет, архиепископ на Кентърбъри.

През 13-ти век трофеи от войните, включително знамена и шатри, често са украсявали църковните олтари в Европа. Ислямските царски шатри са били сред най-ценните трофеи и дипломатически подаръци, както и символи на престиж в лагери и бойни полета. Джиганте предполага, че изобразената шатра може да е била плячка от войните за християнската експанзия в Ал-Андалус.

Възможно е шатрата да е била дарена от папа Инокентий IV, който през 1255 г. изпраща "драперии от най-фина коприна и златотъкани тъкани" до манастира "Сан Антонио ин Полезине". Исторически записи сочат, че след битката при Лас Навас де Толоса през 1212 г. андалуска шатра е била изпратена до папа Инокентий III, което означава, че подобна шатра е могла да присъства в Рим преди създаването на фреската.

"Много хора не осъзнават колко напреднала е била ислямската култура през Средновековието," казва Джиганте. Нейните изследвания подчертават сложните културни взаимодействия между християнството и исляма, разкривайки колко дълбоко взаимно възхищение и влияние са проникнали в религиозното изкуство и традиции на Европа.

Това откритие не само разширява разбирането ни за средновековното християнство, но и подчертава значението на културния обмен, който е оформил европейската история.

Източник: https://www.cam.ac.uk/stories/islamic-altar-tent