Скаридата богомолка - най-бързия удар в животинското царство

[mnogoznaiko]

 

В дълбините на Индийския и Тихия океан живее едно от най-впечатляващите създания в морския свят - скаридата богомолка. Този малък, но свиреп ловец притежава най-бързия удар в животинското царство. Но как успява да нанася такива мощни удари, без да нарани собственото си тяло? Ново проучване, публикувано в престижното списание Science, разкрива удивителната инженерна конструкция, която прави това възможно.

The mantis shrimp can smash through the shells of prey with its powerful strike. 
Credit: johnandersonphoto/Getty
 

Учените дълго време са се чудили как този дребен хищник успява да оцелее след собствените си смъртоносни атаки. Когато скаридата богомолка удря своята плячка - било то мекотели или други ракообразни - силата на удара е толкова голяма, че би трябвало да причини сериозни повреди и на нападателя. Но природата е намерила елегантно решение на този проблем.

Изследователски екип, ръководен от физика Марун Аби Ганем от Френския национален център за научни изследвания, е разкрил тайната на този феномен. Те са изследвали подробно строежа на ударната част от крайника на скаридата, известна като "дактилен клуб". Оказва се, че този биологичен чук има сложна многослойна структура, която му позволява да абсорбира ударните вълни, генерирани при разбиването на черупки.

Най-интересното откритие е свързано със средния слой на този природен инструмент. Той съдържа така наречената "структура на Булиган" - сложна архитектура, изградена от влакна хитин, естествен полимер, който се среща в черупките на много морски създания. Тези влакна са подредени като снопове моливи, ветрилообразно разпръснати в различни посоки. Някои сочат към външните слоеве, други са успоредни на тях, а трети са разположени под различни ъгли помежду им.

Това, което прави конструкцията особено забележителна, е, че подреждането на влакната не е случайно. Те следват периодичен модел, който се повтаря на всеки 500 микрометра. Заедно с калциевия минерал, подобен на този в човешките кости и зъби, тази структура създава изключително здрав, но същевременно гъвкав материал.

Това откритие не е просто интересен научен факт - то може да има важни практически приложения. Учените вече обмислят как да използват този природен дизайн за създаване на нови материали с подобни свойства. Такива материали биха могли да намерят приложение в различни области - от хирургически импланти, способни да събират енергия от ултразвукови вълни, преминаващи през тъканите, до механични филтри за мобилни телефони и друга електроника.

Изследването на скаридата богомолка е поредният пример за това как природата, през милиони години еволюция, е разработила решения, които ние едва сега започваме да разбираме и оценяваме. То ни напомня, че някои от най-впечатляващите инженерни постижения могат да бъдат открити не в най-модерните лаборатории, а в океанските дълбини, където едно малко създание е усъвършенствало своето оръжие до съвършенство.

Източник: https://www.nature.com/articles/d41586-025-00386-8