Грозното

[Втори след княза]

Грозното е това, което ни отвращава, кара ни да се отвърнем. Обратното е красивото- както красива жена- гледаме, следим и искаме да гледаме задълго, да не отвръщаме поглед.

Грозното е част от живота и заради това е важно, както за науката, така и за изкуството. Грозни са вонящите сметища, пълните с коли и лишени от въздух градове, смахнатите управленчески решения, опустошените нрави, сбърканият свят, но при условие, че човек може да ги преправи така, че да не застрашават живота му. Когато преправянето е невъзможно, това е трагично, а не грозно.

Това, че можем да гледаме картина изобразяваща нещо отвратително, без да се отвърнем е именно защото грозното е естетично. Изобразено е, а не реално. Грозното е естетическа категория, а отвратителното е отношението ни към същото това грозно в реалността.

[deaf]

Не съм съгласен. В грозното винаги име нещо нездраво и болнаво,което именно го прави грозно. Грозното внушава грозно. По това се познава. Гоя е ненавиждал до дъното на душата си Църквата и християнството,и е рисувал католическите свещеници ужасяващо грозни,НО в тяхната грозота е вмъкнал и мъничко красота,и затова понасяме да ги гледаме. Грозното не е естетическа категория,а – както вече казах – приложна физиология. Такава е естетиката. Когато виждаме грозното,ние физиологически потръпваме и се отвращаваме,именно защото в грозното има нещо нездраво и болно,което ни страхува и отблъсква.

[vvarbanov]

Критериите за красота се менят. Преди пълничките жени се смятали за хубави, сега-кльощавите. Някъде смятат огромния корем на мъжа за красив. Други племена за да изглеждат красиви, си издължават вратовете, сплескват главите или деформират стъпалата на краката си.

Няма съмнение, че фигурите на гръцките и римските монети са красиви. Но схематичните изображения по старобългарските също са много красиви. Особенно в очите на колекциониращите ги нумизмати.

Ако си много гладен грозната храна  не ти изглежда толкова отблъскваща. Те и буболечките(червеите) са красиви за някои народи които ги ядат. Сетне ние може да им се възхищаваме, но да ни се виждат грозни ако трябва да ги консумираме. Грозните жени пък стават симпатични с алкохола или според желанието което изпитваме.  Та критериите за грозота и хубост не само се променят с годините, те могат да варират в различните индивиди. Ако те е страх от нещо, то не изглежда красиво за тебе.Модните неща пък стават красиви. Изглежда грозотата и хубостта са в очите на хората. Зависят от чувствата, емоциите и потребностите които изпитваме. 

Друг важен момент е, че с грозотата се свиква и тя не изглежда отблъскващо. Това изглежда е адаптивна човешка черта.Ако човек се влюби в грозна жена, тя става красива за него. При липса на жени в казармата всички които видиш ти изглеждат хубави. Ако живееш на сметището не забелязваш, че е грозно. Спираш да усещаш и миризмата му.  Човек може да се адаптира към неприятни звуци, миризми, вкус и гледки. Бирата и тоника са горчиви на вкус, но щом свикнеш се харесват.   Други пък обожават горчиви краставици. Еволюцията се е погрижила за да оцеляваме, да ни се харесват и по грознички жени, горчиви краставици и буболечки. Иначе няма да оцелеем дълго.

[Втори след княза]

Преди 2 часа, deaf said:

Грозното не е естетическа категория,а – както вече казах – приложна физиология.

Грозното бива обект на изкуството и като такова, е естетическа категория. Под приложна физиология можем да разбираме всичко в изкуството. Какви хормони се отделят при любовна драма или екшън, напр. Обаче това е предмет на физиологията, а не на естетиката. 

Още Ницше отбелязва, напливът на грозно в изкуството.

[Втори след княза]

Цитат от Ницше. "Човешко, твърде човешко". Гл. ІV "За душата на художниците и писателите"

Възприемам го така: Грозното е отвлеченост от сетивното. Езикът на изкуството не борави вече с осезаеми обекти, а с изградени от ума. 

Може би Ницше вижда траен упадък там, където има временно отстъпление и неопитност за творчество с новопоявилите се възможности. Действително, музиката, която правят е доста неразбираема, немелодична, но мнението ми е- да опитват без да ни я натрапват. В изобразителното изкуство, както и в музиката има все още Търсене, но и връщане към традиционното. Изкуството е доста инертно и както казва Ницше , поетите винаги са "с душевност, извърната назад, така че да послужат като мостове към стародавни времена и представи, към отмиращи или отмрели вече религии и култури. Всъщност те винаги и по необходимост са епигони. ", т.е. инертни и подражатели на предходните. Човек на изкуството, който твори много различно не бива приет от публиката, би бил смятан за "грозен".

Цитирай

Освен това в музиката бе завоювана грозната, поначало враждебна на сетивата страна на света; сферата й на власт, предимно за изразяване на възвишеното, ужасното, загадъчното, по тоя начин се разшири учудващо много; чрез нашата музика днес проговарят неща, които по-рано не са имали език. По същия начин и окото на някои живописци стана по-интелектуално и те надхвърлиха далеч границите на онова състояние, наричано по-рано радост от багри и форми, И тук тази смятана поначало за грозна страна на света бе завоювана от разума на художниците. Какви са изводите от всичко това? Колкото повече окото и ухото усвояват изкуството да долавят мисълта, толкова повече достигат границата, където губят сетивността си: радостта се премества в мозъка, сетивните органи се притъпяват и отслабват, символичното бързо завзема мястото на реалното а по този път, както и по който и да е друг, ще стигнем положително до варварството. Засега все още казваме: сега светът е по-грозен откогато и да било, но има значението на най-красивия свят, съществувал досега. Ала колкото повече се разнася и изпарява благовонният дъх на значението, толкова повече оредяват редиците на тези, които все още могат да го усетят; а останалите спират накрая до грозното и се опитват непосредствено да му се насладят, но едва ли някога ще успеят. Така в Германия има две течения в музикалното развитие: от една страна, малката група на десетте хиляди избраници с все по-възвишени, по-изтънчени изисквания, заслушани да доловят какво „означава“ това, а, от друга страна, огромното множество, всяка година губещо все повече способността да проумее значението дори и във формата на сетивната грозота, поради което се научава да посяга с нарастващо удоволствие към само по себе си грозното и отвратителното, т.е. към нисшата сетивност в музиката.

 

[Втори след княза]

Дяволът като олицетворение на Грозното.

В трайните опозиции Светло/Тъмно; Горе/Долу; Чисто/Мръсно; Добро/Лошо; Красиво/Грозно;Мъдрост/Глупост, първите винаги се приписват на Бога, а вторите на Дявола. Обаче изображенията на дявола страдат от липса на въображение и са доста опростени. В православната иконография дяволът е черно човекоподобно същество, с опашка (учудващо- лъвска, а не магарешка), с кози крака и уши и с рога, обикновено изплезен като врещящ козел. 

У Гьоте дяволът изобщо не е тъп, в българските приказки е далеч по- глупав. У Булгаков дяволът е с голяма доза човещина. 

Искам да кажа, че дяволът би трябвало да ни представи грозното в ней- чист вид, но това изобщо не е така. Образът му е доста елементарен, а когато е усложнен, има доста човешки черти, че и свръхвъзможности.

[Втори след княза]

Кич, простотия, грозно.

Има едни "духовни аристократи" и "естети", които пренебрегват, че за различни класове и времена красивото е различно. Русалките от филма "Операция ЬІ" се купуват, както се купуват и билети за чалга концертите. В мизерни времена, капак от кутия за бонбони или станиолче е също красив за някого, който не може да си позволи повече. Подобно е и парцуца в бутилка от скъпо уиски или коняк. В сегашни времена, когато няма един авторитет, в някакъв смисъл естетите са по- толерантни и не обявяват каквото и да е за грозно и пошло, оставяйки на пазара да реши кое е по- скъпо и ценно. Общо взето това, което е ценено от горната класа е по- красиво от това, което харесва долната класа. Естествено, на най- долната класа не й пречи да си харесва своите красоти, пък естетите - угодливци нека представят само предпочитанията на горните за красиви, а тези на долните за обратното. 

Все пак, кичът, простотията, пошлостта не са обвинявани директно, че са грозни. Кичът особено е по- близо до високите оригинали, но без техния контекст. Ако на двора или по стълбите на блока си сложа точна реплика на "Фонтанът" на Дюшан ТУК ще се възприеме скандално, не зная дали като грозно. Да не говорим, ако се монтира на чешмите в минералните курорти.  

Искам да кажа, че кичът, простотията и пошлото в наше време граничат, но не се разбират директно като грозно.

Редактирано Февруари 14 от Втори след княза