Защо толкова много учени продължават да работят след пенсионна възраст?

[mnogoznaiko]

Ново проучване на Националната научна фондация (NSF) на САЩ разкрива интересна тенденция в научната общност - учените с докторска степен остават в работната сила значително по-дълго от средностатистическия човек, често продължавайки своята кариера до края на 60-те си години и дори след това. Това явление повдига важни въпроси за баланса между поколенията в научната общност и необходимостта от нови подходи към пенсионирането в академичните среди.

Изследването, базирано на отговорите на около 125,000 учени и инженери на възраст до 75 години, показва забележителни резултати. Около 40% от американските респонденти между 71 и 75 години продължават да бъдат заети в някаква форма - процент, който е двойно по-висок от средния за общото население на САЩ (19%). Още по-интересното е, че повече от половината от тези все още работещи учени са се пенсионирали и впоследствие са се върнали към работа, често на непълно работно време.

Докато някои се връщат заради допълнителни доходи или социални контакти, а други получават покани да се върнат, най-често срещаната причина е желанието да запазят своята професионална идентичност. Тези резултати показват, че традиционното разбиране за пенсионирането се променя фундаментално.

Въпреки че данните не правят разлика между моделите на пенсиониране при учените в академичните среди и тези в други сектори като индустрията или държавната администрация, експертите предполагат, че по-голямата част от по-възрастните работещи са именно академици. Това създава определени предизвикателства за системата на висшето образование.

Алисън Маккарти, постдокторант в Изследователската лаборатория на американския военноморски флот, отбелязва наличието на много по-възрастни професори в академичните среди. Макар да разбира тяхното желание да продължат работата си, тя посочва, че това може да бъде обезкуражаващо за по-младите изследователи, които се надяват на постоянни академични позиции.

Интересен пример за справяне с този проблем предлага опитът на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Карол Голдбърг, която преди 14 години става заместник-канцлер там, открива, че много преподаватели, които са имали право на пълна пенсия, не са се пенсионирали - дори в случаи, когато това би било финансово по-изгодно за тях. В отговор на това тя разработва стратегии за удовлетворяване на техните нужди, включително създаването на нова титла "изследователски професор" за пенсионирани преподаватели, които все още са ангажирани с научна работа.

Друг положителен пример е опитът на теоретичния физик Хелън Куин. След пенсионирането си през 2010 г., тя преминава към две години доброволна работа, ръководейки доклад за научното образование в началните и средните училища за Националната академия на науките. Оттогава досега тя продължава да работи като доброволен съветник по изследвания и политики в областта на научното образование.

Тези примери показват, че съвременното общество трябва да преосмисли концепцията за пенсионирането. Хората живеят по-дълго и по-здравословно, и както отбелязва професор Болдуин, пенсионирането вече не е задължително период на бездействие. Необходими са нови, креативни подходи, които да позволят на по-възрастните учени да запазят професионалната си ангажираност, без това да пречи на кариерното развитие на по-младите им колеги.

Решението може да се крие в създаването на гъвкави механизми за постепенно оттегляне от активна работа, комбинирани с възможности за менторство и доброволческа дейност. Това би позволило на опитните учени да продължат да допринасят със своите знания и опит, като същевременно освобождават място за нови таланти и идеи в научната общност.

[mnogoznaiko]

Тук в България този проблем го има от десетилетия, винаги младите учени в БАН и университетите чакат някой да умре, за да може по кариерната стълбица да се заеме някое свободно място. Ако някой професор умре, то доцента може да стане професор, докторанта да стане доцент и евентуално да се отвори ново място за нов докторант. Нещата не мисля, че са се променили много тук, но очевидно това е всеобщ проблем и младите кадри в науката не могат да се реализират.