Гравитацията е най-бързото нещо.

[Пенчо Бойчев]

318 000 km/s

Скоростта на гравитацията

За първи път астрофизиците успяха да измерят с каква скорост се разпространява гравитационната сила в пространството. Благодарение на едно тясно съединение между Юпитер и далечен квазар, бе получена стойността от 318 000 km/s – досега тя бе приемана за равна на скоростта на светлината. Но експериментът раздели изследователите.

Да си представим, че Слънцето изчезне за част от секундата. Какво ще стане със Земята? Дали незабавно ще отлети по допирателна? Или пък ще продължи да се върти известно време около изчезналата звезда? Всъщност, ще почувства ли тя намалялото въздействие на Слънцето незабавно, или със закъснение? Отговорът зависи от скоростта, с която сигналът на гравитацията се разпространява в пространството. Защото колкото и да е учудващо, скоростта на гравитацията и до днес е неизвестна.

Но въпросът е по-комплексен. Според Исак Нютон, „изобретателят” на гравитацията, няма никакво съмнение, че тази скорост трябва да бъде безкрайна и ефектът й би трябвало да бъде почувстван мигновено. Но според Алберт Айнщайн и неговата Теория на относителността, скоростта на светлината е ограничена и тази на гравитацията би трябвало да е строго идентична на нея. Според Айнщайн, Земята ще бъде освободена от привличането на Слънцето със скоростта на светлината, т.е. около 8 мин след неговото изчезване. Така, двете скорости не са различими в относителността – от гледна точка, че те нямат определящ символ в уравненията, от където произтича едно крайно противоречие. Измерването на скоростта на гравитацията днес се е превърнало в критична точка, защото извън относителността, другите теории за гравитацията са в строеж – настоявайки, че пространството би могло да има допълнителни размерности освен трите, които ние добре познаваме. В този случай, гравитацията би поела през тези комплексни пространства и би била по-бърза от светлината.

Изчезването на Слънцето за миг няма да се отрази съществено на Земята, може да се почувствува лек трус. Скоростта на гравитацията зависи от скоростта на етерните частици, които произвеждат гравитационните сили и е различна за различните системи. Така скоростта на частиците, създаващи земната гравитация е доста ниска - равна е на I космическа скорост на Земята, около 7,9 км/сек. Скоростта на слънчевата гравитация е различна, защото се създава от налягане на други видове частици и е двукомпонентна. Първата, бавна компонента се движи със скорост от порядъка на 435 км/сек - I космическа скорост на Слънцето, а втората компонента се движи със светлинна скорост. Проникващата способност на етерните частици също е различна. Колкото са по-бавни частиците, толкова по-слаба е проникващата им способност. Бавната компонента свързва газовата обвивка на Слънцето със земната повърхност, а бързата компонента държи твърдата част от Слънцето със земното ядро. Връзката на Слънцето с друго тъмно слънце, наричано Немезида е с по-висока скорост от светлинната и т.н.

Подобен случай на промяна на гравитацията се наблюдава по време на лунно затъмнение. Когато Луната е скрита зад Земята, тя започва да пада ускорително към Земята в продължение на около половин час. След което отново се изтласква навън, но предизвиква гравитационна вълна върху Земята. Така се акумулира енергия по време на земетресението на 26 декември 2004 г. в Индонезия.

Скоростта на гравитацията, която приема Айнщайн, равна на светлинната е само един частен случай за гравитационна скорост.

[Костадин]

За сега още никой не е успял да засече гравитационните вълни за да измери с каква скорост се движат. Затова горното твърдение е невярно. Т.е. има изследователи дето си правят реклама, открихме това и това, а после когато шума от тази реклама отмине се оказва, че уж ставало въпрос за грешка. Затова, не може да се вярва на 1 експеримент без той да е доказан и от др. експерименти и учени !!!