Каноничното изобразяване на Трите грации

[vvarbanov]

Интересно защо (почти винаги) на монетите, крайните грации са обърнати с аверса си към зрителя, докато средната му показва своя реверс ? 

 Според мен, много е вероятно ансамбълът на Трите грации, изобразен върху монетите, да е вдъхновен от или да репликира известна статуя от античността, дори ако оригиналът не е оцелял до нашите дни. Тази хипотеза е добре подкрепена от начина, по който античните общества са използвали изкуството – често по-малките предмети като монети, релефи или пластики са били своеобразни „копия“ или интерпретации на монументални творби, които са имали културно или религиозно значение.

В античността е съществувала традиция на репликирането  Например, статуи на богове или митологични фигури като Аполон, Афродита или Трите грации са намерени в множество копия – от големи мраморни оригинали до миниатюрни бронзови фигурки. Монетите, като широко разпространени носители на образи, са идеален начин да се популяризират подобни изображения.

Конкретната поза на Трите грации – две с лице напред и средната с гръб – е толкова често срещана в античните изображения (на монети, вази, релефи), че предполага съществуването на общ прототип. Тази композиция може да произлиза от известна скулптурна група, създадена от прочут майстор, който е копиран многократно. Например, знаем от писмени източници (като Плиний Стари или Павзаний), че са съществували знаменити статуи, които не са оцелели, но са били широко известни по ново време.

Подобни случаи са известни – например „Дискоболът“ на Мирон е познат днес само чрез римско копие, а оригиналът е изгубен. Възможно е и за Трите грации да е имало оригинална статуя на елинския или ранен римски период, която да е послужила като модел за изображенията върху монетите, но да не е достигнала до нас поради войни, природни бедствия и др.

 

Ако приемем, че изображението на монетите е базирано на изгубена статуя, тя най-вероятно е била дело на елински скулптор от класическия или елинистическия период (5-ви до 2-ри век пр.н.е.), когато темата за Трите грации става популярна. Автори като Праксител или Лисип, известни с грациозните си фигури, са могли да създадат подобна група. Писмени източници споменават скулптури на Харити в светилища (например в Атина или Книдос).

 

 

Редактирано Март 14 от vvarbanov

[Last roman]

мотивът е същият като на мозайки, фрески, статуи, оброчни плочки и пр.

Така че това е утвърдена иконография, предполагаемо още от елинистическия период.

[К.ГЕРБОВ]

The Three Graces is an Ancient Roman Marble Sculpture created in 200CE.

Roman copy of a Greek statue of the 2nd century BCE with Rennaisance era restorations. Found in the Villa Cornovaglia in Rome. Louvre Museum, Paris.

 

[vvarbanov]

Статуята на Атина Партенос, дело на Фидий,  се е намирала в Партенона на Атинския акропол. Тази монументална хризелефантинна (злато и слонова кост) статуя е била висока около 12 метра и представлява Атина в цял ръст, със шлем, щит и копие. За съжаление, оригиналът е изгубен, вероятно унищожен или разграбен през късната античност или ранното Средновековие. Въпреки това това нейното изображение е запазено върху монети, релефи и чрез по-късни копия, което не дава представа за вида и.

 

1. Зевс Олимпийски (Олимпия, Гърция)

Друг шедьовър на Фидий, колосалната хризелефантинна статуя на Зевс в храма му в Олимпия, едно от Седемте чудеса на античния свят. Изчезнала е, вероятно унищожена след закриването на езическите храмове през 4-ти век сл.н.е. или при пожар.

 Изображения на седящия Зевс с жезъл и орел се срещат върху монети от Елида (региона около Олимпия), както и върху римски монети от по-късен период. Описанията от Павзаний и други автори също помагат да си представим оригинала.

 

2. Афродита от Книдос (Книдос, Мала Азия)

 Създадена от Праксител около 4-ти век пр.н.е., това е първата гола статуетка на Афродита в естествен размер. Оригиналът е изгубен, но е изключително популярен в античността.

 Мотивът на Афродита, застанал в леко свита зад ръката пред тялото, се появява върху монети от Книдос и други градове, както и в многобройни римски копия (напр. Афродита Книдска в различни музеи днес).

 

3. Артемида от Ефес (Ефес, Мала Азия)

  Огромна статуя на Артемида в храма ì в Ефес, също едно от Седемте чудеса. Била е изобразена с многобройни гърди (или може да би символични орнаменти) като богиня на плодородието. Оригиналът е унищожен след пожари и нападения през 3-ти век сл.н.е.

  Монети от Ефес често показват Артемида в тази характерна поза, както и храма ì, което не дава представа за изгледа на статуята.

4. Хера от Самос (Самос, Гърция)

 Голяма статуя на Хера в Херайона на остров Самос, смятана за една от най-величествените в елинския свят. Не е отцеляла, вероятно заради земетресения или разграбване.

 Монети от Самос я изобразяват като изправена фигура с воал и скиптър, а описанието от антични автори подсказва за монументалността и.

Общ модел

В тези случаи монетите играят ролята на „архив“ за изгубеното изкуство. Те са били сечени в големи тиражи и често са изобразявали местни символи на гордост – храмове, статуи или божества. Освен монети, изображенията се запазват и върху керамика, стенописи, мозайки или чрез писмени описания (напр. от Павзаний, който подробно описва скулптури, които днес не съществуват).

 

Връзка с Трите грации

 Тия примери показват, че подобен процес може да е валиден и за тях. Ако е съществувала известна статуя на Харити в някой храм или обществено пространство (напр. в Атина, Коринт или друг значим център), нейното изображение лесно би могло да се пренесе върху монети, дори оригиналът да е изчезнал.

[vvarbanov]

Статуята на Атина Партенос, дело на Фидий,  се е намирала в Партенона на Атинския акропол. Тази монументална хризелефантинна (злато и слонова кост) статуя е била висока около 12 метра и представлява Атина в цял ръст, със шлем, щит и копие. За съжаление, оригиналът е изгубен, вероятно унищожен или разграбен през късната античност или ранното Средновековие. Въпреки това това нейното изображение е запазено върху монети, релефи и чрез по-късни копия, което не дава представа за вида и.

 

1. Зевс Олимпийски (Олимпия, Гърция)

Друг шедьовър на Фидий, колосалната хризелефантинна статуя на Зевс в храма му в Олимпия, едно от Седемте чудеса на античния свят. Изчезнала е, вероятно унищожена след закриването на езическите храмове през 4-ти век сл.н.е. или при пожар.

 Изображения на седящия Зевс с жезъл и орел се срещат върху монети от Елида (региона около Олимпия), както и върху римски монети от по-късен период. Описанията от Павзаний и други автори също помагат да си представим оригинала.

 

2. Афродита от Книдос (Книдос, Мала Азия)

 Създадена от Праксител около 4-ти век пр.н.е., това е първата гола статуетка на Афродита в естествен размер. Оригиналът е изгубен, но е изключително популярен в античността.

 Мотивът на Афродита, застанал в леко свита зад ръката пред тялото, се появява върху монети от Книдос и други градове, както и в многобройни римски копия (напр. Афродита Книдска в различни музеи днес).

 

3. Артемида от Ефес (Ефес, Мала Азия)

  Огромна статуя на Артемида в храма ì в Ефес, също едно от Седемте чудеса. Била е изобразена с многобройни гърди (или може да би символични орнаменти) като богиня на плодородието. Оригиналът е унищожен след пожари и нападения през 3-ти век сл.н.е.

  Монети от Ефес често показват Артемида в тази характерна поза, както и храма ì, което не дава представа за изгледа на статуята.

4. Хера от Самос (Самос, Гърция)

 Голяма статуя на Хера в Херайона на остров Самос, смятана за една от най-величествените в елинския свят. Не е отцеляла, вероятно заради земетресения или разграбване.

 Монети от Самос я изобразяват като изправена фигура с воал и скиптър, а описанието от антични автори подсказва за монументалността и.

Общ модел

В тези случаи монетите играят ролята на „архив“ за изгубеното изкуство. Те са били сечени в големи тиражи и често са изобразявали местни символи на гордост – храмове, статуи или божества. Освен монети, изображенията се запазват и върху керамика, стенописи, мозайки или чрез писмени описания (напр. от Павзаний, който подробно описва скулптури, които днес не съществуват).

 

Връзка с Трите грации

 Тия примери показват, че подобен процес може да е валиден и за тях. Ако е съществувала известна статуя на Харити в някой храм или обществено пространство (напр. в Атина, Коринт или друг значим център), нейното изображение лесно би могло да се пренесе върху монети, дори оригиналът да е изчезнал.

[roca]

Преди 18 часа, vvarbanov said:

Интересно защо (почти винаги) на монетите, крайните грации са обърнати с аверса си към зрителя, докато средната му показва своя реверс ?

Надявам се, че за инфото тук, не се опитваш да се упражняваш отново с AI.

Извинявам се, за което, но повечето текст ми звучи леко несвързан, повтарящ се, тръгващ във хаотични посоки. Примерите по-долу също.

Иначе чисто по въпроса, Да, вероятно се стъпва на може би някаква скулптурна група в миналото и вероятно в III-II в. пр. Хр, и вероятно си е утвърдена иконография, както каза @Last roman , те се повтарят в много различни паметници. Иначе да се твърди че определи монети могат да гарантират, че повтарят определена статуя/структура, честно каза "скептичен съм". Има много случаи, в които реверс на определена провинциална монета копира реверс на друга провинциална монета, без да има 100 % сигурност в , това че в определен град има примерно храм на определено божество...но това не пречи спрямо монетите храма на Асклепий в Августа Траяна, да е същият като този във Филипопол. Същото и със статуите....според мен много иконографии се копират, а други се доукрасяват. 

[vvarbanov]

Преди 4 часа, roca said:

Преди 23 часа, vvarbanov said:

Интересно защо (почти винаги) на монетите, крайните грации са обърнати с аверса си към зрителя, докато средната му показва своя реверс ?

 

 Всеки си има мнение, ако не си съгласен ще се радвам да го обсъдим ! Аз не съм изключил и други позиции, но те се срещат по рядко по реверсите. Може да се дължат на местни традиции или иновации.

Преди 4 часа, roca said:

Иначе да се твърди че определи монети могат да гарантират, че повтарят определена статуя/структура, честно каза "скептичен съм". Има много случаи, в които реверс на определена провинциална монета копира реверс на друга провинциална монета, без да има 100 % сигурност в , това че в определен град има примерно храм на определено божество...но това не пречи спрямо монетите храма на Асклепий в Августа Траяна, да е същият като този във Филипопол.

 Разбрах  защо си "скептичен"!

   Още през 1981 г. ми беше направило впечатление, че позициите на античните пластики и статуи , често следват установени модели и рядко се отклоняват значително от тях. Големите скулптори като Фидий и Праксител  са били новатори, които  въвеждат нови елементи в пластиката, задавайки тенденции, които след това се превръщат в стандарт и се репликират масово. След като тези майстори задават нов стил, той бързо се разпространява . Храмовете, обществените пространства и богатите патрони искат да имат версии на тези известни творби. Такива пластики съм намирал най често по римски вили, далеч от предполагаемия оригинал. Те до такава степен се копират например, че всяка нова поза се разглежда като рядкост. И е ценна.

 

В римската империя се налага известна степен на културна и художествена унификация. Провинциалните  градове често приемат римски и елински модели, за да покажат лоялност към империята или да се свържат с престижа на гръко-римската традиция. Нищо чудно, че храмовете на боговете като Юпитер, Аполон или Артемида, както и статуите в тях, следват сходни архитектурни и иконографски принципи – колони, фронтони и изправени фигури с атрибути. Тези изображения не са точни архитектурни чертежи, а стилизирани версии, които занаятчиите  адаптират от общи шаблони.Стилизацията може да унифицира до голяма степен изображенията на храмовете.

 

Сходните пози на статуите и архитектурата на храмовете (колони, фронтони)са правени защото са били лесно разпознаваеми от населението, което улеснява приемането им.

 

Има косвени доказателства , че на някои монети е изобразена определена статуя. Например често се среща  Зевс седящ на трон с орел в едната ръка и жезъл в другата – точно както Павзаний описва статуята в храма в Олимпия. Това е силно доказателство, че монетите репликират или са вдъхновени от оригинала.

Монети от Ефес (2-3 век сл.н.е.) показват статуетката на Артемида с многобройни гърди (или орнаменти), което отговаря на описанието на култовата фигура в храма ì. Въпреки, че оригиналът е изгубен, иконографията е толкова специфична, че предполага пряка връзка. 

 

п.п. Сега се сетих за още една причина която би обяснила еднаквоста на изображенията на реверсите за които говориш. Има едни бронзови медальони на Гордиан сечени в Маркианопол, Томи и май Месембрия беше. Там недвусмислено се вижда , че са правени от един гравьор. Няма съмнение, че е имало един център за изработване на матрици за няколко града. (Може би не всички за правени на едно място). Или Гравьорите са ходили " в командировка" за да правят матрици. Както и да е, има вероятност това да е причина за еднаквостта на храмовете на реверсите на някои монети.

Ако ти е интересно, ще потърся снимките на тия медальони!

Редактирано Март 15 от vvarbanov