Нелепото като естетическа категория

[Втори след княза]

Нелепостите са рядък, но съществуващ предмет на изкуството, защото представят нещо неясно, объркващо, чийто смисъл не проумяваме и трябва да размишляваме върху представеното от автора.

Б. Ръсел смята смъртта на поета Цина за комична (Покоряване на щастието). Всъщност тя е нелепа- Възбудената тълпа след убийството на Цезар се препознава в поета и смятайки, че е консулът го убива. Определено липсва комизъм. Или у Елин Пелин "Нане Стоичковата върба". Да отсечеш върбата с толкова щъркелови гнезда заради омазнената си капа е нелепо. Комичният елемент е в осмиването на простотията, но комичното е нещо лесно поправимо, а тук не е. Нелепостта е със синоними глупост,  недомислие,  безсмислица,  абсурд, абсурдност, нелепица, парадокс, глупаво твърдение, неразумна постъпка, безсмисленост. 

Това обаче не са разказите за наддумване в които има безброй измислици. В някакъв смисъл измислените случки на Барон Мюнхаузен са нелепи, но са измислени. Нелепото е част от живота и не е необходимо да бъде измислено, а изобразено. При това възможно като комично, като трагично, но основно като нелепо. 

Нелепата смърт е ключът към понятието. Може да се използва думата "глупава смърт", но не е точно. В нелепостта има незакономерност, неестественост. Тя е смущение пред това, което става.

Редактирано Преди 3 часа от Втори след княза