Пилотиран космически кораб Крю Драгън, изстрелване 1 април 2025 г. - първата в историята на космонавтиката експедиция до полярна орбита!

[SAlexandrov]

Делят ни броени дни до първата пилотирана космическа експедиция в полярна орбита!

Гледките, каквито очакваме от „Фрам2“. Photo credit : SpaceX

20 март 2025 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Сигурно си спомняте, че коронната пилотирана експедиция на изминалата 2024 година бе „Поларис Доун“ – първото прекосяване на радиационните пояси на Ван Алън от астронавти след края на програмата „Аполо“ и отдалечаване от Земята на 1 400 километра. Сега, през 2025 г., ни чака още една знаменателна експедиция – първият в историята на космонавтиката пилотиран полет в полярна орбита! Изстрелването на кораба на СпейсЕкс „Крю Драгън“ с мисията „Фрам2“ е насрочено за не по-рано от 1 април в 06:00 ч. българско време.

Командирът на кораба „Крю Драгън“ е малтиецът Чън Уан, който спонсорира пътешествието за неизвестна сума пари. Като втори командир, отговарящ за самата мисия, е назначена Янике Микелсен. Пилотът на кораба е германката Рабеа Роге, а научният специалист е австралиецът Ерик Филипс. Четиримата се очаква да прекарат в полярна околоземна орбита между три и пет дни.

За разлика от мисията „Поларис Доун“, при която корабът на СпейсЕкс бе оборудван със специален шлюз за провеждане на първата комерсиална космическа разходка, тук шлюзът на „Крю Драгън“ ще бъде заменен от панорамна купола. Тя ще позволи на астронавтите да наблюдават Земята от космоса в пълната ѝ красота – и действително никой никога досега не е виждал полюсите от орбита!

Името на експедицията „Фрам2“ не е случайно – „Фрам“ е легендарният кораб, с който Фритьоф Нансен е изучавал Арктика, Ото Свердруп – Канадския арктически архипелаг, а Руал Амундсен с помощта на него е достигнал до Антарктида по време на историческото първо покоряване на Южния полюс.

Въпреки че човечеството изстрелва космически апарати вече 68 години, въпреки че през това време бяха построени орбитални станции, хора стъпиха на Луната, а роботи достигнаха всички планети от Меркурий до Плутон, така и не се стигна до изпращането на човек в полярна околоземна орбита. Разбира се, полярните орбити са често посещавани от изкуствени спътници – но ранните програми като „Мъркюри“ и „Джемини“ се фокусираха върху изучаване на влиянието на космическите условия върху човешкия организъм и за тази цел орбитите с нисък наклон бяха достатъчни. За полетите на „Аполо“ до Луната корабите трябваше да летят подравнени с екваториалната равнина. Международната космическа станция, основната цел на съвременната пилотирана космонавтика, пък е в орбита с наклон 51.6^o – компромис, позволяващ на Русия да я достига от космодрума Байконур. И макар че военните на САЩ през 80-те години са проявявали известен интерес към полярни мисии с космическите совалки на НАСА, идеята е зарязана още през 1986 г. след катастрофата на „Чалънджър“. Това са основните причини, поради които човек така и не полетя в космоса над полюсите.

Очаква се екипажът на „Фрам2“ да прелита над Северния и Южния полюс при височина над земната повърхност между 425 и 450 километра. Корабът на СпейсЕкс „Крю Драгън“ ще прекосява разстоянието от единия до другия полюс само за 46 минути и 40 секунди. Екип от професионални и граждански учени ще изучават процесите, водещи до полярните сияния.

Комерсиалните астронавти ще разполагат с три професионални камери, а също така ще вземат със себе си и друга битова техника, в това число: четири таблета iPad mini, два телефона iPhone Pro Max, три лаптопа, любителско радио и устройство, което ще позволи първото заснемане на рентгенова снимка на човешкото тяло от космоса. Това е процедура, която е много важно да се отработи, преди да се стигне до изпращането на екипажи към Марс и по-далеч.

Любопитен факт е, че корабът на СпейсЕкс „Крю Драгън“ няма адаптери за мобилни телефони. Сега обаче, по поискване от астронавтите, такива са добавени за стандарта USB-A. Наличното електрозахранване за тях обаче е ограничено, така че, за да могат да работят айфоните и таблетите, ще има допълнително акумулаторни батерии за тяхното зареждане.

 

https://cosmos.1.bg/space/2025/03/20/fram-2-preview/

Редактирано Преди 22 часа от SAlexandrov

[SAlexandrov]

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля историческата полярна пилотирана космическа експедиция Фрам2!!!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

1 април 2025 г. 07:00 ч.

Светослав Александров. Днес, на 1-ви април и съвсем не на шега, в 04:46 ч. българско време, СпейсЕкс изстреля пилотиран кораб „Крю Драгън“ с историческата частна експедиция „Фрам 2“! Никога досега от началото на космическата надпревара хора не са летяли в полярна орбита и не са виждали полюсите от космоса, с изключение на астронавтите от програма „Аполо“, но те са ги съзирали отдалече.

Командирът на кораба „Крю Драгън“ е малтиецът Чън Уан, който спонсорира пътешествието за неизвестна сума пари. Като втори командир, отговарящ за самата мисия, е назначена Янике Микелсен от Норвегия. Пилотът на кораба е германката Рабеа Роге, а научният специалист е австралиецът Ерик Филипс. Очаква се текущата експедиция да продължи между три и пет дни.

Експедицията „Фрам2“ е кръстена на известния изследователски кораб „Фрам“ от 19-ти и началото на 20-ти век, с който Фритьоф Нансен е изучавал Арктика и с който Руал Амундсен е достигнал Антарктида за неговото историческо първо покоряване на Южния полюс. Така че названието е повече от подходящо! Наклонът на орбитата е 90^o, рекорден за пилотирана космическа експедиция. Допреди днешния ден най-високият орбитален наклон, постиган от пилотиран кораб, бе 65^o, от съветския космически кораб „Восток 6“ с Валентина Терешкова.

Американците са планирали на 15 юли 1986 г. да изстрелят совалката „Дискавъри“ в полярна орбита по време на мисията „STS-62-A“ и да доставят там разузнавателен спътник. За съжаление катастрофата на совалката „Чалънджър“ в началото на същата година сложила край на тези планове. И така, по стечение на обстоятелствата, от изстрелването на Юрий Гагарин през 1961 г. чак до ден днешен никой човек не бе достигал полярна орбита. Днес това историческо постижение бе осъществено от американската компания СпейсЕкс – макар и никой от четиримата астронавти на борда на „Крю Драгън“ да не е американец. Те имат малтийско, норвежко, немско и австралийско гражданство.

Подобно на историческата експедиция „Поларис Доун“, която бе осъществена през септември 2024 г. и в хода на която бе поставен рекорд за най-висока околоземна орбита (1 400 километра апогей), посещавана от човек, така и изстрелването на „Фрам2“ криеше някои предизвикателства. Според Кико Дончев, вицепрезидентът на СпейсЕкс по изстрелванията, екипът на фирмата е трябвало да следи не само какви са метеологичните условия в района на стартовата площадка и в регионите за аварийно приводняване, но също да предскажат, че времето след 3-5 дни (при завръщането) отново ще е хубаво. Именно поради тази причина стартът на „Поларис Доун“ се забави с близо две седмици миналата година. Но „Фрам2“ нямаше такъв малшанс – мисията излетя от раз.

В полярната орбита, където понастоящем лети корабът „Крю Драгън“ на мисията „Фрам2“, радиационната обстановка е по-интензивна в сравнение с класическите мисии до орбиталните станции. Независимо от това корабът „Крю Драгън“ е добре изпитан в това отношение. Отделно, сигурно си спомняте, че по време на „Поларис Доун“, за пръв път от епохата на „Аполо“, астронавти навлязоха в радиационните пояси на Ван Алън – така че СпейсЕкс има натрупан опит.

Има обаче една много съществена разлика между „Фрам2“ и „Поларис Доун“. Ако по време на „Поларис Доун“ корабът „Крю Драгън“ бе екипиран с шлюз за осъществяването на космически разходки, този път излизания в открития космос не са планирани. Шлюзът е заменен с панорамна купола – това ще е вторият такъв полет след комерсиалната мисия „Инспирейшън4“ през 2021 година. Куполата осигурява панорамни гледки към Земята – и няма спор, че това, което очакваме всички, са детайлни снимки на Антарктида и на Северния полюс от уникалната полярна орбита.

В хода на „Фрам2“ са планирани над 20 научни експеримента. Благодарение на сътрудничество с Университетския център в Свалбард, астронавтите ще подкрепят мисията СоларМакс за заснемането на полярни сияния. Задачата е да се създаде база данни с отворен достъп, полезна за изследователи и граждански учени. Друг експеримент, този път биомедицински, е разработен от неправителствена организация в Саудитска Арабия и ще изучава как безтегловността влияе на очната микрофлора.

Очаква се след завършека на експедиция „Фрам2“ след 3-5 дни, пилотираният кораб „Крю Драгън“ да извърши приводняване в Тихия океан – което ще е първото такова кацане за СпейсЕкс. Досега корабите се завръщаха в близост до Флорида, но имаше доклади, че невъзвръщаемия хардуер (т.е. туловището) пада в населени места и може да доведе до щети или наранявания.

Видеозапис от изстрелването:

https://cosmos.1.bg/space/2025/04/01/spacex-fram2-launch-success/

[SAlexandrov]

СпейсЕкс публикува епични първи кадри от историческата полярна мисия Фрам2!

За пръв път астронавти поглеждат към полюсите на нашата планета от полярна орбита! Photo credit : SpaceX

1 април 2025 г. 18:45 ч.

Светослав Александров. Броени часове след успешното изстрелване на пилотирания космически кораб „Крю Драгън“ с историческата първа мисия в полярна орбита, СпейсЕкс публикува спиращи дъха ни кадри! Четиримата астронавти наблюдават гледки, каквито никой друг човек в историята не е виждал до този момент!

Нека да напомним имената на тези астронавти: командир Чън Уан от Малта, който е финансирал експедицията, втори командир на кораба Янике Микелсен от Норвегия, пилот Рабеа Роге от Германия и научен специалист Ерик Филипс от Австралия.

„Хот! Имам предвид, Земята!“ – написа Джеймс Глийсън, който е директор по комуникациите в СпейсЕкс. Коментарът е уместен – от полярна орбита нашият дом наистина прилича на ледената планета от вселената на Междузвездни войни!

Успехът на СпейсЕкс имаше интересен страничен ефект – той лиши Русия от възможността да отбележи още едно първенство в космонавтиката.

„Един от аспектите на Фрам2 е, че Роскосмос планираше да започне строежа на орбитална станция след края на МКС в почти полярна орбита още през 2027 г., така че днешното изстрелване лиши Русия от още едно пропагандно първенство“, написа известният космически журналист Анатолий Зак.

Изгледайте цялото видео тук:

https://cosmos.1.bg/space/2025/04/01/spacex-fram2-epic-video/

[SAlexandrov]

Историческата мисия Фрам2: след гадене и повръщане на първия ден, астронавтите най-сетне отвориха куполата!

Снимка на Земята и Луната от борда на „Крю Драгън“ по време на мисия „Фрам2“. Photo credit : Fram2/SpaceX

2 април 2025 г. 08:45 ч.

Светослав Александров. Продължаваме да следим историческата мисия „Фрам2“ – първото пилотирано космическо пътешествие в полярна орбита! За съжаление се оказва, че първият ден от експедицията е бил труден със сериозно проявление на „космическа болест“ и тежко гадене и повръщане. Днес обаче астронавтите са добре и се наслаждават на уникалните гледки!

„Пътешествието към орбита бе много по-гладко, отколкото си представях“, казва командир Чън Уан. „Като изключим последните минути преди изключването на двигателите на втората степен, аз почти не усещах силите на ускорение – честно, усещаше се като обикновен полет“.

Трудностите дошли след това. „Първите няколко часа в безтегловност не бяха особено комфортни. Космическата болест ни удари всички нас – усетихме гадене, което завърши с неколкократни повръщания. Това бе различно усещане от прилошаването в автомобила или в морето. Все още можехме да четем от iPad-а си без да се влошим. Но и малка глътчица вода можеше да разстрои стомаха ни и да предизвика повръщане“, пояснява Чън. Никой не си е и помислил да отваря куполата на първия ден и да се наслаждава на гледките – всички са били толкова зле, че целият фокус е бил върху справяне с повръщането. Така че гледали видеозапис на изстрелването си и легнали да спят по-рано от предвидения график.

Рентгеново изображение на ръка, заснето днес в космоса по време на историческата мисия „Фрам2“. Photo credit : Fram2/SpaceX

Вече на втория ден командирът се почувствал напълно свеж, без никакви следи от „космическа болест“. Екипажът закусил, отворил куполата няколко пъти над Антарктида и заснел рентгенови снимки. Ето видеозапис по време на преминаването над ледения континент:

https://cosmos.1.bg/space/2025/04/02/fram-2-second-day-update/