Загадката на лунния залез

[mnogoznaiko]

Firefly Aerospace

В света на космическите изследвания рядко има моменти, които комбинират научно откритие и завладяваща красота по толкова впечатляващ начин. Наскоро компанията Firefly Aerospace постигна именно такъв пробив, когато техният лунен апарат Blue Ghost успя да улови първата висококачествена снимка на залез, наблюдаван от повърхността на Луната.

Кадърът не е просто поредната красива космическа фотография – той дава възможност на учените да изследват озадачаващо явление, което вълнува научната общност от десетилетия. Около слънчевия диск, заснет точно преди да се скрие зад лунния хоризонт, се вижда особена светеща аура, феномен, който на пръв поглед изглежда невъзможен в практически безвъздушната среда на лунната повърхност.

Интересното е, че това явление не е новооткрито. Още през далечната 1972 година, астронавтът Юджийн Сернън – един от последните хора, разхождали се по лунната повърхност като част от мисията Аполо 17 – е забелязал и дори скицирал същия ефект. Тогава обаче, в ерата преди цифровата фотография, документирането на деликатни визуални феномени е било ограничено до личните наблюдения и рисунки на астронавтите.

Сега, половин век по-късно, снимката от Blue Ghost предоставя безценни данни за анализ. Водещата хипотеза сред учените предполага, че причината за тази мистериозна аура е свързана с ултрафините частици лунен прах. Смята се, че под въздействието на слънчевата радиация, тези микроскопични частици се зареждат електростатично и буквално левитират на малка височина над повърхността, създавайки тънък слой, през който светлината преминава и се разсейва по специфичен начин.

Тази хипотеза има сериозни импликации не само за разбирането ни за лунната атмосфера, но и за бъдещите мисии с човешки екипаж. Левитиращият прах потенциално може да представлява предизвикателство за оборудването и обитаемите модули.

Изображението от мисията Blue Ghost вече се анализира в съпоставка с други данни, събрани от предишни лунни мисии, като учените се надяват скоро да предложат окончателно обяснение на този красив космически феномен – едновременно естетическо преживяване и научна загадка.

 

[scaner]

Хм, на мен ми прилича на зодиакалната светлина. Тя се наблюдава и на земята, но разсейването на светлината във въздуха често маскира ефекта:

На Луната трябва да се вижда в чист вид... Може да е и някаква смес от няколко ефекта, включая и лунният прах.