Титли и термини от надписа от Филипи прочетени през призмата на франкски език

[D3loFF]

Както вече сигурно е станало ясно, смятам че езика на (пра)българите е франкски език или негов много близък диалект. Това е моята официална позиция и следователно в изложението по-долу ще прочетем какво значат титлите от надписа от Филипи на този език.

Франкският език изначално е от западно-германската езикова група, но след завземането и трайното установяване на франките в Лугдунска Галия техният език силно се смесва с местния прото-романски диалект и тъй като всичките германски езици носят т.н. северно-германски или познат още като скандинавски компонент, се получава един германо-скандинаво-романски микс. Важно е да отбележим, че това е напълно доказано от науката и този преходно-смесен език е съществувал, като остатъци от него и до ден днешен има в модерния френски език, а към самият късно-античен и ранно-средновековен франкски продължава да има сериозен изследователски интерес.

 

Част 1: Въведение

Надписът от Филипи или Пресияновият надпис е средновековен български епиграфски паметник от времето на кан Пресиян. До нас е достигнало само началото и краят на надписа, а също и незначителни откъслеци с по няколко букви. Те са издълбани върху две квадратни мраморни плочи. Двете плочи и фрагментите са открити при разкопки през 1923 – 1933 година на голямата християнска базилика във Филипи, Гърция, на 12 километра северно от Кавала. Сега плочите се намират в лапидариума (това е мястото където се излагат камъни, статуи, плочи с археологическо значение) на археологическия музей в близост до разкопките.

Снимки на двете мраморни плочи с надписа на тях:

 

Част 2: Текстът от надписа

Гръцки:

ΤΟ]Ν ΠΟΛΩΝ ΒΟΥ(Λ)ΓΑΡΟΝ [Ο] ΕΚ ΘΕΟΥ ΑΡΧΩΝ Ο ΠΕΡΣΙΑΝΟΣ ΑΠΕΣΤΙΛΕΝ Ι[Σ]ΒΟΥΛΟΝ ΤΟΝ ΚΑΥΧΑΝΟΝ ΔΟΣΑΣ ΑΥΤΟΝ ΦΟΣΑΤΑ Κ(Ε) ΤΟΩ ΗΤΞΙΡΓΟΥ ΒΟΙΛΑΝ Κ(Ε) ΤΟΝ ΚΑΝΑ ΒΟΙΛΑ ΚΟΛΟΒΡΟΝ Κ(Ε) Ο ΚΑΥΧΑΝΟΣ ΕΠΙ ΤΟΥΣ ΣΜΟΛΕΑΝΟΥΣ ΟΝ......Η [ΤΗC] ΤΗΝ ΑΛΗΘΗΝΑΝ ΓΥΡΕΥΗ, Ο Θ(ΕΟΣ) ΘΕΟΡΙ.Κ(Ε), Η ΤΗC ΨΕΥΔΕΤΕ, Ο Θ(ΕΟΣ) ΘΕΟΡΙ. ΤΟΥΣ ΧΡΙΣΤΗΑΝΟΥΣ ΟΙ ΒΟΥΛΓΑΡΙ- C ΠΟΛΑ ΑΓΑΘΑ ΕΠΥΙCΑ[Ν] Κ(Ε) ΟΙ ΧΡΙΣΤΗΑΝΟΙ ΕΛΗΣΜΟΝΗCΑΝ, ΑΛΛΑ Ο Θ(ΕΟ)C ΘΕΟΡΙ.

Български:

Персиан, от Бога архонт на многото българи, изпрати Исбул, капхана, като му даде войски и ичиргу боила и кана боила колобра и капханът срещу смоляните... Който търси истината, Бог вижда и който лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини и християните ги забравиха, но Бог вижда.

Ето и транскрипция по В. Бешевлиев, където надписът е под номер 14.

Част 3: Думата ΦΟΣΑΤΑ (Фосата)

Интерес в текста представлява думата ΦΟΣΑΤΑ (фосата), която е военен термин и е чисто латинска по произход дума със значение:

-       ров, окоп

но и с разширено значение на:

-       защитно съоръжение

-       укрепена позиция

-       военен окръг

В преводите правени досега на надписа от Филипи, учените правилно са използвали разширената интерпретация, като са превели, че кан Персиан е дал на Исбул „войски“. Тоест един вид му е поверил защитата, логично заедно и с наличния гарнизон.

 

Част 4: Титлата ΚΑΥΧΑΝΟΝ (каухан/кавхан)

Специално за името Исбул в случая на написа липсва една буква – буквата „с“ и имаме само Ибулон, но да примем, че името е правилно реконструирано от историците. Интерес в случая на това изложение специално е титлата καυχανον.

Думата е многосъставна и по-точно от две части:

1. първата част καυ (кау) идва от:

- прото-индоевропейското - *kewk (кеук).

- прото-германското - *hauhaz (хаухаз)

И още над 20-30 форми в различните германски диалекти, а и не само в тях, като например:

-       *hauh, heigh, hach, hooch, haur, hau, hauhs

И дори във прото-фински и литовски под формите:

-       *kauka

-       Kaukas

Като думата означава „висок, възвишен, знаменит, важен“ и т.н. значения все от този сорт.

2. втората част χαν (хан) идва от:

- западно-немското “gan” (ган)

Със съответните му разновидности отново в различните диалекти:

-       haan, gehn, keen, gehen

Думата означава „отивам, намирам се“

3. ον (он) – това е гръцката наставка накрая на думата, понеже надписа е на гръцки и трябва се вкара в някаква граматическа норма. В същия надпис по-надолу е с другата наставка ος (ос).

Частите на думата заедно образуват значението на „високопоставен, издигнат, благороден“. Сега вече подобни титли са засвидетелствани в средновековието под формите:

-       Hochmeister (Хохмайстер)

-       Hárkonungr (харконунгр)

-       High King (хай кинг)

-       Dominus Altus/Summus Pontifex (доминус алтус/сумус понтифекс)

Титлата се среща и под другата си форма – κoπχάνων (копханон), в други източници, където имаме същото значение понеже κoπ (коп) идва от:

-       kopf

-       kopp

-       cup/kup

и т.н. индо-европейски разновидности и в латински и в германски и отново означава „глава, връх“.

Впрочем абсолютно същия експеримент може да бъде направен и в тюркски език, но там крайното значение, ако думата произлизаше от kalkan (калкан) щеше да бъде просто „щит“ и нямаше да има никакъв смисил понеже ще се получи буквално – Исбул щит – и ще имате име на човек и предмет (съществително) без никаква смислова връзка помежду им.

 

Част 5: Титлата ΗΤΞΙΡΓΟΥ ΒΟΙΛΑΝ (ичиргу боил)

Титлата ичиргу боил е много интересна и е предизвиквала множество дискусии през годините. Освен в изписаната на гръцки форма ἠτξίργου βοιλαν, тя се среща и изписана на кирилица в надписа на Мостич, където е под формата - чрьгѹбꙑлꙗ.

 

Дали ще гледате думата като многосъставна или от две отделни части това не е от жизненоважно значение в случая:

1. първата част ἠτξίργου/чрьгѹ идва от корена или направо да го кажем от думите:

- еч/ец

- etch (еч)

- ätzen (етцен)

- etsen (етсен)

Която впрочем дума си присъства и в съвременния български език, макар и да е с германски произход и означава „ецвам/издълбавам“. И затова впрочем думата на гръцки е и изписана като „ециргу/ициргу“.

2. втората част βοιλα/бꙑлꙗ е директно свързана с думите:

- boia (боиа)

- buie (буие)

- boye (бойе)

- boue (боуе)

Различните думи идват от различните диалекти на съответния език, но от своя страна всичките произлиат от: baukn (баукн), което буквално означава знак, символ, сигнал.

Тоест ичиргу боила при един директен превод означава „ецващия знаци/знако-ецвач“, което, разбира се е владетелския писар. Смятам, че е ясно защо писарят е изпратен заедно с военната експедиция – за да записва какво се случва и да сключи накрая договор между страните, като по всяка вероятност участва и усилено в преговорите.

 

Част 6: Титлата ΚΑΝΑΒΟΙΛΑΚΟΛΟΒΡΟΝ (канабоилаколоброн)

Титлата представлява дума, която е многосъставна и се състои от следните елементи:

1. ΚΑΝ – това е владетелската титла, но в случая е използвана за прилагателно „владетелски“ на следващите части.

2. А-то между ΚΑΝ и ΒΟΙΛΑ в случая е частицата придаваща значението на „на“.

3. ΒΟΙΛΑ – в предната част уточнихме, че тази дума означава „знак, символ, сигнал“.

4. ΚΟΛΟ – „коло“ в случая не идва от славянското „колело“, ами от латинското и германските:

- colonne

- kolom

- има го и в гръцки – κολο (коло)

- и в славянски – кол

Думата си е индо-европейска и широкоупотребявана в различни езици от тази група.

Смесено с боила, което е знак означава „знаме/стандарт“.

5. ΒΡΟΝ – думата брон/брун е налична и в германските и в славянските езици и е директно свързана с думи като:

бръна/брънѩ - на старобългарски: броня

brynja (бриня) – на староскандинавски е броня, среща се и диалектната форма ᛒᚱᚢᚾᛁᛅ (бруния)

brunna (бруна) – на старогермански е броня

брань – на старобългарски „защита/отбрана“, както и „война“

Като корена както се и вижда по-горе идва от смисъла на защита, предпазване, освен че се използва и за броня в буквалния смисъл на думата.

Тоест цялото словосъчетание/дума/титла означава буквално: пазачът на владетелския стандарт/знаме, т.е. владтелския знаменосец.

Знаменосците или стандарто-носачите са носели тази почетна титла още от римско време, където имаме същата позиция под името: Signifer (Сигнифер) от signum (знак) + ferre (нося). В ранното, че даже и в късното средновековие използването на подобна почетна военна титла продължава.

 

Част 7: Заключение

В крайна сметка заключението е че кан Персиан е изпратил срещу смоляните военна експедиция в която са взели участие:

-       високопоставения Исбул

-       писаря

-       владетелския знаменосец

Или за да си го преставим как би изглеждало на превода:

Персиан, от Бога архонт на многото българи, изпрати високопоставения (кавхан) Исбул като му повери защитата/войската. И писаря, и владетелския знаменосец, и кавханът [отидоха] срещу смоляните...

Редактирано Преди 8 часа от D3loFF