Съзнанието и дълбоките мозъчни структури

[mnogoznaiko]

Дълго време учените се фокусираха върху външния слой на мозъка – церебралния кортекс – когато изследваха съзнателното възприятие. Новите изследвания обаче разкриват изненадваща роля на дълбоките мозъчни структури в осъзнаването на собствените ни мисли.

Доскоро изучаването на тези дълбоки структури беше почти невъзможно, тъй като те са достъпни само чрез инвазивна хирургия. В революционно проучване неврофизиолози получиха рядката възможност да наблюдават тези механизми директно. Пациенти, подложени на лечение за тежки главоболия чрез имплантиране на тънки електроди дълбоко в мозъка, се съгласиха да участват в научния експеримент, който позволи измерване на мозъчните сигнали, свързани със съзнателното възприятие.

Изследването идентифицира таламуса – дълбока мозъчна структура, функционираща като важен разпределителен център – като ключов "филтър" за нашите мисли. Таламусът изглежда действа като портал, определящ кои мисли достигат до съзнанието ни и кои остават в подсъзнанието. Този процес на филтриране вероятно е критичен за предотвратяване на претоварването на съзнанието с излишна информация.

Откритието предоставя нова перспектива към стария философски въпрос за произхода на съзнанието. Вместо да бъде локализирано изцяло в кортекса, както традиционно се смяташе, съзнателното възприятие изглежда възниква от сложно взаимодействие между повърхностните и дълбоките мозъчни структури.

Това изследване има потенциално важни импликации за разбирането и лечението на състояния, при които съзнанието е нарушено – от сънища и хипноза до кома и различни психични разстройства. Нещо повече, то поставя под въпрос традиционното разбиране за границата между съзнателно и несъзнателно, предполагайки по-скоро континуум, отколкото строго разграничение.

Разбирането как мозъкът филтрира мисли, преди да ги допусне до съзнанието, може да даде ключ към някои от най-дълбоките тайни на човешкия ум – как възниква вътрешният ни опит и защо осъзнаваме едни психични процеси, докато други остават скрити от вниманието ни.

Цялата статия: https://www.nature.com/articles/d41586-025-01021-2